Уилиям макдоналд к о новия
Изтегляне 12.82 Mb.
|
4:24-27 Господ им отговаря с думи, които изразяват един дълбоко вкоре- нен принцип в човешкото общество: „Никой пророк не е приет в родината си." След това Исус споменава две знаменателни събития от СЗ, когато Божиите пророци не са били признати от народа на Израел и затова са отишли при езичниците. По Времето, когато В Израел е Върлувал голям глад, Илия не е бил изпратен при ня- коя вдовица-еВрейка, макар да е имало хиляди такива, а е бил изпратен при една вдовица-езичница от Сидон. И въпреки че по време на служението на Елисей в Израел е имало много прока- Жени, нито един от тях не е оздравял • чрез този пророк, освен езичника Нее- ман, военачалник на сирийския цар. Представете си какъв е ефектът на тези думи върху togeume, които счи- тат Жените, езичниците и прокаЖе- ните за утайката на обществото! Господ обаче съвсем съзнателно пос- тавя тези три групи от хора над не- вярващите logeu c цел да им покаЖе, че историята от СЗ ще се повтори. Независимо от Неговите чудеса, Исус ще бъде отхвърлен не само от хората в Назарет, но и от целия израелски на- род. И тогава Той ще се обърне към езичниците - както са направили Илия и Елисей. 4:28 Хората от Назарет разбират много добре смисъла на казаното от Исус. Те вероятно са вбесени от ми- сълта, че езичниците могат да имат предимство пред тях. По този повод ДЖон Чарлз Райл пише следното: „Хората изпитват голяма омраза към доктрината за суверенитета на Бога, която Христос току-що провъзг- ласи. Бог не моЖе по никакъв начин да бъде задълзкен да прави чудеса сред тях".12 4:29, 30 Тогава хората извеЖдат Исус от града и Го отвеЖдат до един стръмен хълм, откъдето възнамеря- ват да Го бутнат долу в пропастта. Без съмнение, техните действия са провокирани от Сатана, който отно- во се опитва да унищоЖи царския Нас- ледник. Но Исус, като по чудо, минава през тълпата и излиза от града. Вра- говете Му са безсилни да Го спрат. Доколкото ни е известно, Той никога повече не се връща в Назарет. IV. Човешкият Син доказва Своята власт (4:31-5:26) А. Власт над един нечист дух (4:31-37) 4:31-34 Загубата, която претърпява Назарет, се превръща в придобивка за Капернаум. Хората от този град признават авторитета на Христово- то учение и Го слушат с усърдие и убе- деност. ПасаЖът от 31 до 41 cm. описва един типичен съботен ден от Живота на Господ Исус. Тук Той е по- казан като Господар над демоните и болестите. Най-напред Исус отива в синагогата, където среща един мъЖ с нечист бяс. Прилагателното „не- чист" се използва много често със значението на „зъл дух", което ще ре- че, че самият дух е нечист и произвеЖ- да прояви на нечистота В Живота на 276 Лука 4  сВоята Жертва. Този пасаЖ ни показва
истинската природа на състоянието на човек, обсебен от дух. Отначало се чува викът: „Нима си дошъл да ни по- губиш?", след което духът съвсем яс- но показва, че много добре знае кой е Исус: Той е Светият БоЖий, Който ще унищоЖи накрая сатанинското войнство. 4:35 Исус заповядва на духа да напра- ви две неща: „Млъкни и излез от не- го!" Бесът се подчинява на заповедта, след като първо хвърля мъЖа на земя- та, без да му причини никаква вреда. 4:36, 37 Хората са смаяни. Какво има в думите на Исус, че и нечистите духове Му се подчиняват? Каква е та- зи загадъчна власт и авторитет, с които Той говори? Следващите думи ни съобщават за нарастването на неговата популяр- ност в тази област, което никак не ни учудва. Всички видими чудеса, които Исус извършва в материалния свят, предс- тавляват съответствия на подобни чудеса, които Той извършва В духов- ния свят. Ето един списък на духовни- те поуки от тези чудеса, описани от Лука, където тези съответствия мо- гат ясно да се видят. Изгонване на нечисти духове (4:31- 37) - освобоЖдение от мръсотията и осквернението, които носи грехът. Изцелението на тъщата на Петър от треска (4:38, 39) - прогонване на безпокойствието и безсилието, които пораЖда грехът. Изцелението на прокаЖения (5:12- 16) - освобоЖдаване от гнусотата и безнадеждността на греха (ВЖ. също П:11-19). Оздравяването на парализирания мъЖ (5:17-26) - избавяне от неподвиЖ- ността, В която се намира човек в гРеха, и привеЖдане в състояние на способност да слуЖи на Бога. Съживяването на сина на вдовицата (7:11-17) - премахване на мъртвото състояние, В което се намират греш- ниците В своите нарушения, и вдъхва- не на Живот (вЖ. също 8:49-56). Овладяването на бурята (8:22-25) - Христос има власт да управлява бури- те, които бушуват в Живота на Него- вите ученици. Прогонване на легиона от бесове (8:26-39) - грехът произвеЖда насилие и безумие и отлъчва човека от цивили- зованото общество. Господ дава при- личие и здрав разум и способност на човека да Живее в общение с Него. Изцелението на Жената, която до- косва крайчеца на дрехата Му (8:43-48) - освобоЖдение от изтощението и уг- нетението, до което моЖе да ни дове- де грехът. Нахранването на 5000 (9:10-17) - изобраЖение на греховния свят, който гладува за БоЖия хляб. Христос задо- волява този глад с помощта на Свои- те ученици. Прогонването на духа от сина на един човек (9:37-43а)—■ избавяне от Жестокостта и гнета на греха чрез изцелителната сила на Христос. Изцелението на Жената с немощния дух (13:10-17) - грехът изкривява и оса- катява, но докосването на Исус дона- ся съвършено здраве. Изцелението на болния от воднянка (14:1-6) - избавяне от притеснението, объркаността и страха, които произ- веЖда грехът. Изцелението на просяка-слепец (18:35-43) - този случай показва, че грехът заслепява човека за реалности- те на вечността, а новороЖдението му отваря очите за тях. Б. Власт над треската (4:38,39) След това Исус отива на посещение в къщата на Симон, където тъща му леЖи болна от силна треска. Веднага, щом Господ смъмря треската, Жена- та оздравява. Изцелението е не само незабавно, но и съвършено, тъй като 277 Лука 4,5  тя моЖе да стане от леглото u да им
прислуЖВа. Да не забравяме, че след силна треска човек винаги е много слаб и изтощен! (Поддръжниците на безбрачието на свещениците не мо- гат да намерят никаква подкрепа в този текст, който показва съвсем яс- но, че Петър е бил Женен човек!) В. Власт над болестите и демоните (4:40,41) 4:40 Към края на деня хората вече не са длъЖни да спазват съботата и за- почват да пристигат на тълпи при Исус, водейки много инвалиди и обсе- бени от зли духове. Никой не идва нап- разно. Исус изцерява всички болни и изгонва духовете от всички обсебени. Много от проповедниците, които се представят за церители чрез вяра днес, обикновено изцеряват само ня- колко предВарително набелязани изб- раници. Исус изцерява всички до един. 4:41 Изгонените демони знаят мно- го добре, че Исус е Христос, Бозкият Син, но Исус не Желае те да свидетел- стват за Него и им заповядва да мъл- чат. Те знаят, че Той е Месията, но Бог има други, по-добри начини, с кои- то да оповести това на хората. Г. Власт за проповядване из цялата страна (4:42-44) На следващия ден Исус отива в едно уединено място близо до Капернаум. Народът Го търси и след като Го на- мира, Го моли да не си отиВа, но Той им отговаря, че има работа и в други- те градове на Галилея. И така, Исус тръгва от синагога на синагога и про- повядва благовестието за БоЖието царство, чийто Цар е Самият Той. Той иска да царува над тях, но те пър- во трябва да се покаят, защото Той не моЖе да царува над хора, които не Желаят да се откаЖат от своите гре- хове. Ето това е проблемът. Хората предпочитат да бъдат спасени от по- литическите си проблеми, вместо от греховете си. Д. Власт за обучение на другите: Исус призовава Свои ученици (5:1-11) Този малък разказ за призоваването на Петър моЖе да ни научи на няколко неща.
278 Лука 5 губата. Това са нещата, които из-
пълВат мрежите с плодородие.
кога нямаше да чуем за тях, ако бя- ха решили да останат при своите лодки. Е. Власт над проказата (5:12-16) 5:12 Доктор Лука смята за необходи- мо да посочи изрично, че в този случай проказата е обхванала целия органи- зъм. Болестта е в такъв напреднал стадий, че от човешка гледна точка състоянието на болния е безнадеЖдно. Вярата на прокаЖения обаче се оказва необикновено силна. Думите, които той казва на Исус: „...моЖеш да ме очистиш", могат да се каЖат единст- вено на Господа. Човекът има абсо- лютно доверие в силата на Господа да го изцели. Когато казва „...ако ис- каш...", той не изразяВа съмнение в Желанието на Христос, а моли като смирен просител, който няма никакво право да бъде изцелен, но Въпреки то- ва се оставя на БоЖията милост и снизхоЖдение. 5:13 Докосването на болен от про- каза е изклЬчително опасно както от медицинска гледна точка, така и от религиозна гледна точка, тъй като то осквернява този, който го докосва, и освен това го опозорява в очите на обществото. Но Спасителят нито се заразява, нито се осквернява. Вместо това тялото на прокаЖения е изпъл- нено с изцерителни Вълни, които му донасят съвършено здраве. Изцеление- то става мигновено. В текста се каз- ва, че проказата го е оставила „нача- са". Представете си само чувствата, които е изпитал този отчаян и безпо- мощен човек, когато за един миг е бил излекуван от тази уЖасна и неизлечи- ма болест! 5:14 Исус заръчва на оздравелия да не казва на никого за това изцеление. Спасителят не Желае да привлича към Себе Си тълпи от лкзбопитни търса- чи на сензации, нито да става причина за зараЖдането на някое народно дви- 279 Лука 5  Жение, което ga cu nocmaBu за цел да
Го направи Цар. ЗатоВа Господ запо- ВядВа на излекувания да отиде... при свещеника и да направи принос за очистването си според закона на Мой- сей (ЛеВ. 14:4). Всяка подробност от този принос ни говори за Христос. Свещеникът е трябвало да прегледа човека и да реши дали той действи- телно е здрав. Той не е могъл да изце- лява, а единствено да се произнесе по въпроса дали наистина човекът е из- целен. Не е било възмоЖно свещени- кът, при когото е отишъл този човек, да е ВиЖдал преди това друг такъв случай на болен, излекуван от проказа. Това е било едно изклЬчително дока- зателство. То е имало за цел да нака- ра свещеника да разбере, че Месията вече е дошъл, и да послуЖи като сви- детелство пред всички останали све- щеници. Но уви! Сърцата на тези хора били здраво заключени с катинара на неверието. 5:15, 16 Въпреки заръките на Господ да не се говори за чудото, новината бързо се разпространява и огромни тълпи от хора започват да присти- гат при Него за изцерение. Исус често отивал да се моли в пустинята. На- шият Спасител много обичал молит- вата. Колко е хубаво, че това Еванге- лие, което представя Господ като Чо- вешки Син, ни разказва много повече за Неговия молитвен Живот от оста- налите три Евангелия! Ж. Власт над парализата (5:17-26) 5:17 Колкото повече се разпространя- ва вестта за слуЖението на Христос, толкова повече нараства враЖдеб- ността на фарисеите и законоучите- лите. Тук ние ги виЖдаме как те се съ- бират в Галилея с единствената цел да открият нещо, в което да Го обви- нят. В този момент „сила от Господа бе с Него да изцелява" болните. Всъщ- ност тази сила е винаги с Него, но об- стоятелствата за това не винаги са благоприятни. В Назарет например Той не моЖе да извърши много велики дела поради неверието на хората (Мат. 13:58). 5:18, 19 В къщата, където поучаВа Исус, идват четирима мъЖе, които носят на постелка един парализиран човек, но тълпата им пречи да стиг- нат до Него. Затова те решават да се изкачат до покрива по задните стълби и да спуснат човека оттам, като махнат няколко керемиди от покрива. 5:20, 21 Исус не пропуска да забеле- Жи тази вяра, която кара мъЖете да стигнат до такива крайни мерки, за да привлекат вниманието Му към нуЖдата на този човек. Когато вшк- да вярата на четиримата мъЖе и на инвалида, Той казва на парализира- ния: „Човече, прощават ти се грехо- вете." Това нечувано до този момент твърдение вбесява кншкниците и фа- рисеите. Те знаят, че само Бог моЖе да прощава грехове, и тъй като не Же- лаят да признаят, че Исус е Бог, за- почват да Го обвиняват в богохулст- во. 5:22, 23 Тогава Господ прави нещо, с което им доказва, че е простил грехо- вете на този човек. ПърВо Той ги пи- та кое е по-лесно да се каЖе: „Проща- ват ти се греховете" или „Стани и ходи". От една страна, е еднакво лес- но да се каЖе както едното, така и другото; но от друга страна, не е ед- накво лесно да се направи нито едно- то, нито другото, тъй като и двете не са във възмоЖностите на човека. В случая обаче изглеЖда, че е по-лесно да се каЖе: „Прощават ти се грехове- те", защото няма как да се види дали това се е случило. Ако се каЖе „Стани и ходи", тогава лесно моЖе да се види дали болният е излекуван. фарисеите не могат да Видят с очи- те си прощаването на греховете на този човек и затова не искат да по- 280 Лука 5 ВярВат. ТогаВа Исус прави едно чудо,
което моЖе да се види с очите и кое- то доказВа, че греховете на този чо- Век са простени: Той даВа сила на мъ- Жа да стане и да ходи. 5:24 „За да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете." Тук наименованието „Чо- вешки Син" има за цел да подчертае съвършената човешката природа на Господ Исус. В известен смисъл всич- ки ние сме човешки синове, но отнесе- но към Господ Исус, това наименова- ние Го отделя от всички останали чо- Вешки синове на земята. То Го харак- теризира като Човек по отношение на Бога, но като един съвършен в мо- рално отношение Човек, Който ще пострада, ще пролее кръвта си и ще умре и Който има първенствуващо място във Вселената. 5:25 В отговор на Неговото слово излекуваният паралитик става, взима постелката си и си отива, славейки Бога. 5:26 Хората стоят като зашемете- ни и също славят Бога, като навсякъ- де говорят за невероятните неща, ко- ито са видели в този ден, и най-вече случая с прощаването на греховете и чудото, което е доказало това. V. Човешкият Син обяснява Своето слуЖение (5:27-6:49) А. Призоваването на Леви (5:27,28) Леви е 1одеин, който работи като бирник за римското правителство. Хората от тази професия са особено мразени от своите сънародници не са- мо заради това, което правят, но и заради многото мошеничества, които правят. Един ден, докато Леви изпъл- нява всекидневните си задължения, покрай него минава Исус и го поканва да стане Негов последовател. С изне- надваща готовност Леви оставя всичко, става и тръгва след Исус. Какви огромни последствия има това просто решение! Леви (или Матей) става човекът, който по-късно напис- ва първото Евангелие! Наистина си заслуЖава човек да чуе призива на Исус и да Го последва. Б. Защо Човешкият Син призовава грешниците (5:29-32)? 5:29, 30 Предполага се, че за организи- рането на това голямо угощение в къ- щата на Леви има три причини: него- вото голямо Желание да почете Гос- под; Желанието му да покаЖе на всич- ки промяната, настъпила 8 неговия Живот; и Желанието му да запознае приятелите си с Исус. Повечето к»деи не биха седнали да ядат на една маса с бирници. Исус обаче сяда да се храни заедно с бирниците и грешниците. Разбира се, Той нито одобрява техни- те грехове, нито участва в нещо, кое- то моЖе да компрометира Неговото свидетелство, но използва случая, за да поучи, изобличи и благослови. фарисеите13 и техните кншкници започват да критикуват Исус за то- Ва, че Той и учениците Му седят с те- зи недостойни хора, утайката на об- ществото. 5:31 Исус отговаря, че това, което прави, е в пълно съответствие с оно- ва, заради което е дошъл на този свят. Не здравите имат нуЖда от ле- кар, а болните. 5:32 фарисеите считат себе си за праведни и за хора, които нямат нуЖ- да от помощ, тъй като не намират 6 себе си никакъв грях. Затова те не мо- гат да се Възползват от дейността на този Велик Лекар. Но бирниците и грешниците съзнават своята грехов- ност и чувстват нуЖда да бъдат спа- сени от своите грехове. Точно при та- кива хора идва Спасителят. Впрочем, фарисеите също не са праведни. Те съ- що се нуЖдаят от спасение като бир- ниците и грешниците, но не Желаят 281 Лука 5, 6  да изповядат своите грехове' и да
признаят вината си. Затова те започ- ват да роптаят срещу Лекаря, Който отива на посещение при хора, които са сериозно болни. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|