Уилиям макдоналд к о новия
Изтегляне 12.82 Mb.
|
10:33, 34 За трети път Исус подроб- но разказва на Своите ученици за съ- битията, които ще последват. Този пророчески разказ ни показва, че Той е нещо повече от човек. 1- „Ето, ние възлизаме за Ерусалим" (11:1-13:37). ■ 2. „Човешкият Син ще бъде преда- ден на главните свещеници и на кншкниците" (14:1-2,43-53).
Й. Величието означава слуЖение (10:35-45) 10:35-37 Непосредствено след горчиво- то предсказание за наближаващото Разпятие, при Исус идват Яков и Йо- ан с молба, която се оказва едновре- менно благородна и ненавременна - благородна поради Желанието им да бъдат близо до Христос; и ненавре- менна, защото сега не е моментът да искат големи неща за себе си. Те вяр- ват на думите на Исус за установява- нето на царството и това е добре. Но по-правилно щеше да бъде, ако те бяха показали, че мислят за мъките, които съвсем скоро щяха да Го постигнат. 10:38, 39 Исус ги пита дали те мо- гат да пият от Неговата чаша, т. е. дали могат да споделят Неговите страдания и да се кръстят с Негово- то кръщение, като умрат с Неговата смърт. Те Му отговарят, че могат, и Той се съгласява с тях. Яков и Йоан наистина ще пострадат заради своя- та вярност към Христос, както нау- чаваме по-късно от Деяния на апосто- лите 12:2, където четем, че единият от двамата е станал мъченик. 10:40 После Исус обяснява, че мес- тата в царството не се дават произ- волно, а че трябва да се спечелят. Тук е добре да се припомни, че влизането в царството става по милост чрез вя- ра, но че положението на всеки един вътре в царството ще се определя от неговата вярност към Христос. 10:41-44 Другите десет ученици ос- тават много недоволни от това, че Яков и Йоан се опитват да ги измес- тят и да заемат no-първите места. Но недоволството им издава само че и те носят същия дух в себе си. Всичко това дава възмоЖност на Господ да им даде един добър и револкоционен урок за величието. Невярващите счи- тат за велики онези хора, които гос- подстват, като упраЖняват една с нищо незаслуЖена власт и като се 227 Марко 10, 11  дърЖат надменно u деспотично. Вели-
чието В царството на Христос се оп- ределя от начина на слуЖение. Онзи, който иска да стане пръв в царство- то, трябВа пърВо да стане слуга на Всички. 10:45 Най-Висшият пример за тоВа е Самият ЧоВешки Син, защото Той „не дойде да Му слуЖат, а да слуЖи, и да даде Живота Си откуп за мнози- на". Помислете само! Този, Който бе- ше роден по един сВръхестестВен на- чин, дойде, за да слуЖи на хората през целия Си Живот, и умря за нас, като отдаде Живота Си като изкупителна Жертва. Както споменахме Вече, 45 cm. е клк>чоВият стих към цялото ЕВанге- лие. Той предстаВляВа една теология В миниаткора, едно изобраЖение на най- Великия Живот, който светът някога е познавал. К. Изцелението на слепия Вартимей (10:46-52) 10:46 Сега действието се премества от Перея В Юдея. Господ и учениците Му пресичат река Йордан и идВат В Ерихон. Там Той среща на пътя слепе- ца Вартимей - един чоВек, който от- чаяно се нуЖдае от помощ, съзнава тази своя нуЖда и е твърдо решен да се изцели. 10:47 Вартимей признава нашия Гос- под за Давидов Син, като се обръща към Него с думите „Сине Давидов". Каква ирония! Докато целият израелс- ки народ е сляп за присъствието на Месията, един сляп кздеин се оказва притеЖател на истинско духовно зре- ние! 10:48-52 Настоятелните призиви за милост на този слепец не остават без отговор. Неговата точно формулира- на молитва, с която той моли за зре- ние, получава и един точно определен отговор. Слепият изказва своята бла- годарност, като става Верен ученик на Исус и Го следва през целия Му път до Ерусалим. Господ сигурно е изпитал голяма радост В сърцето Си, когато е срещнал такава Вяра 8 Ерихон, на път за кръста. А Вартимей е направил много добре, като е потърсил Господ точно В този ден, тъй като Спасите- лят е минал оттам само един-единст- Вен път. V. СлуЖението на СлуЖителя в Ерусалим (11 и 12 гл.) А. Триумфалното влизане в града (11:1-11) 11:1-3 Оттук започва разказът за пос- ледната седмица от земния Живот на Господ Исус. На това място Той спи- ра за малко на източния склон на Елео- нския хълм, близо до Витфагия („къ- ща на неузрелите смокини") и във Ви- тания („къща на бедните, униЖените и потиснатите"). Времето, когато Той трябва да се представи открито пред 1одейския на- род като техен Месия-Цар, е дошло. Господ ще направи това В изпълнение на предсказанието на Захария (9:9) и ще се Възкачи на осле. И така, Исус из- праща двама от Своите ученици да отидат от Витания ВъВ Витфагия. С пълна убеденост и съвършено знание Той им казва да доведат едно осле, ко- ето ще намерят там вързано. Ако ги попита някой защо правят това, те трябва да му каЖат: „На Господ трябва." Всезнанието на Господ, кое- то ВиЖдаме тук, е накарало някой да изкаЖе следната мисъл: „ТоВа не е Христос на модернизма, а на история- та и небесното царство." 11:4-6 Всичко става така, както го е предсказал Исус. Учениците намират едно вързано осле навън, край главния път на селото, и го отвързват. Кога- то стоящите наоколо хора ги питат защо правят това, те отговарят, че то трябва на Исус, и хората ги оста- вят да си вървят. 228 Марко 11,  11:7, 8 Въпреки че ослето никога не е
било обяздВано, то не прояВяВа ника- къВ инат, а покорно носи Създателя на гърба си до Ерусалим. Господ стига до града, яздейки Върху килим от дрехи и палмоВи клонки и под звуците на одобрителните Възгласи на тълпата. За един кратък миг народът се отна- ся към Него като към Цар. 11:9, 10 ВикоВете на хората означа- Ват няколко неща:
11:11 Когато стига В Ерусалим, Исус отиВа 6 храма, но не В светили- щето, а в двора на храма. Както моЖе да се предполага, този храм е БоЖият дом, но Исус не се чувства като у до- ма си в него, защото свещениците и останалите хора отказват да Му да- дат полагаемото Му се място. След като разглеЖда всичко, Спасителят се Връща обратно във Витания заед- но с дванадесетте си ученици. Неделя Вечер е. Б. Безплодната смокиня (11:12-14) Това събитие е израз на отношението на Спасителя към шумното посреща- не, което Му устройват хората В Ерусалим. За Него народът на Израел е като безплодна смокиня - той по- казва листенцата на формалното признаване на Господа, но не показва плодовете на истинското Му приема- не. Хвалебственият Възглас „Осанна!" скоро ще се преВърне В смразяващия кръВта реВ „Разпни Го!". На пръВ поглед е трудно да се разбе- ре защо Исус осъЖда смокинята на из- съхване заради липсата на плод по нея, тъй като Словото изрично казва, че сезонът не е за смокини. ИзглеЖда до- ри, че Спасителят се дърЖи като една неразумна и капризна личност. Ние обаче знаем, че това не е така. ТогаВа как моЖем да си обясним тоВа обсто- ятелство? В библейските земи смокините са раЖдали най-напред едни малки ядливи плодове, преди още да се появят лис- тата. Те са били предвестници на нор- малната реколта, която се е раЖдала по времето за смокини, както е каза- но тук. Липсата на ранни смокини на дървото е признак за липсата и на нормални плодове В бъдеще. Когато Исус идва при израелския народ, Той ВиЖда по него само „листа", които го- ворят за едно формално признаване на Бога - без никакви плодове; вшкда са- мо едно обещание, в което няма ни- какво изпълнение; едно признание без истинско съдържание. Исус е гладен за „плодове" от народа; но когато не виЖда никакъв ранен плод, Той разби- ра, че и по-късно няма да има плод от него и затова проклина смокинята. Така Той предизвестява на онези, кои- то Го слушат, осъЖдението, което ще сполети Израел в 70 г. сл. Хр. Това събитие обаче не означава, че Израел е осъден на Вечно безплодие. Господ се отрича от израелския народ 229 Марко 11   само Временно. Когато Христос дойде
отноВо, за да ВластВа, израелският народ ще се ноВороди и отноВо ще зае- ме привилегированото си място пред Бога. ТоВа е единственият случай, когато Исус проклина, Вместо да благославя; разрушава Живот, Вместо да съграЖ- да. Често някои хора използват това събитие като аргумент, за да обви- нят Исус, но ние смятаме, че всички спорове от този род са напразни. На- шият Създател има Своето суверенно право да Вземе решение за унищоЖава- не на един неЖив обект, за да ни даде ВаЖен духоВен урок и по този начин да спаси хората от Вечно осъЖдение. И макар че основното значение на' това събитие е свързано със съдбата на израелския народ, то моЖе да се отнесе и към Всички хора, които „мно- го приказват, а нищо не вършат". В. СлуЖителят очиства храма (11:15-19) 11:15,16 В началото на СВоето общес- твено слуЖение Исус изгонва търгов- ците от храма (Йоан 2:13-22). Сега, към края на слуЖението Си, Той отно- Во отива В двора на храма и изгонВа всички, които вършат незаконна тър- говия със свещени неща, като дори спира пренасянето на обикновени съ- дове през храма. 11:17 Използвайки цитати от Исая u Еремия, Исус заклеймява светотат- ството, високомерието и търгашест- вото. Бог е казал, че храмът трябва да бъде молитвен дом за всички наро- ди (Ис. 56:7), а не само за израелския народ. Оказва се обаче, че този народ е превърнал храма В религиозно тър- Жище, ВъВ Вертеп на мошеници и раз- бойници (Ер. 7:11). 11:18 КниЖниците и глаВните сВе- щеници се чувстват дълбоко засегна- ти от обвиненията на Христос. Те са готови да Го погубят, но не могат да направят тоВа открито, защото на- родът все още се отнася към Него с еолямо страхопочитание. 11:19 Вечерта, както обикновено... Исус напуска храма и излиза вън от града. Времето на глагола в оригинал- ния текст предполага обичайно дейст- вие. Вероятно Исус прави това от съ- обраЖения за безопасност, но не защо- то се страхува за Себе Си, а защото знае, че трябВа да запази „Своите ов- це", т. е. учениците Си (Йоан 17:6- 19). Освен тоВа би било нелепо да се предаде на Враговете Си, преди да е дошло определеното за тоВа време. Г. Поуката от случката с безплодната смокиня (11:20-26) 11:20-23 На сутринта учениците ми- нават покрай смокинята на път за Ерусалим. Цялото дърво е изсъхнало заедно с корените. Когато Петър споменава за това на Господа, Той му отговаря просто: „Имайте вяра в Бо- га." Но какво общо има меЖду тези думи и случая със смокинята? Следва- щите стихове ни показват, че с тези думи Исус иска да насърчи учениците Си да използват вярата като средст- во за премахване на трудностите. Ако учениците имат вяра в Бога, те могат да разрешат проблема на безп- лодието и да отстраняват труднос- ти, големи като планина. Тези стихове не ни дават право да се молим да получим свръхестествени способности, които да употребяваме за собственото си удобство или по-го- лямо признание. Всяко едно действие на Вяра трябВа да се подчинява на ня- кое БоЖие обещание. Ако ние знаем, че премахването на някоя трудност е по БоЖията воля, моЖем да се молим с пълна увереност, че тя ще бъде пре- махната. Всъщност, ние имаме право да се молим за Всичко, стига да сме си- гурни, че молитвата ни отговаря на БоЖията воля, която ни се открива чрез Библията или чрез Вътрешното свидетелстване на Духа. 230 Марко 11,12    11:24 Когато наистина ЖиВеем заед-
но с Господа и се молим, Водени от Духа, моЖем да бъдем уверени, че мо- литВата ни ще има отговор дори пре- ди още да е дошъл. 11:25, 26 Но за да получим отговор на молитвата си, трябВа да знаем, че съществува едно осноВно изискване и то е притеЖаването на опростите- лен дух. Ако ние се отнасяме към дру- гите хора грубо и отмъстително, не моЖем да очакваме, че Бог ще чуе и ще отговори на молитвата ни. Преди да бъдем простени, трябва да прос- тим. Тук не става дума за Юридичес- кото опрощение на греховете В мо- мента на поВярването, а за оказВане на милост чрез Вяра. ТоВа е въпрос на отношения меЖду Бог-Отец и Негови- те деца. Когато един християнин е обзет от дух на отмъщение, той трябВа да бъде сигурен, че това пре- късва общението му с неговия Отец 6 небесата и спира потока от благосло- вения. Д. Властта на СлуЖителя е поставена под съмнение (11:27-33) 11:27, 28 Веднага щом Исус навлиза В пределите на храма, религиозните во- дачи Го заговарят и изразяват съмне- ние в Неговата власт, като Му зада- ват два въпроса: (1) „С каква власт правиш Всичко това?"; и (2) „Кой Ти е дал тая власт да правиш това?" („Това" означава изчистването на хра- ма, проклинането на смокинята и триумфалното Влизане на Исус в Еру- салим.) Религиозните водачи се надя- ват да успеят да уличат Господ В грях независимо от Неговия отговор. Ако Исус отговори, че има тази Власт ка- то БоЖий Син, те ще Го обвинят в богохулство. Ако пък каЖе, че власт- та Му е дадена от човеците, ще се опитат да Го злепоставят. Ако заяви, че е получил тази власт от Бога, ще оспорят тоВа твърдение. Те считат себе си за единствените хора, посоче- ни от Бога за религиозни Водачи на из- раелския народ. 11:29-32 Исус от СВоя страна отго- Варя също с Въпрос. От кого е получил Властта си Йоан Кръстител? От не- бето ли, или отнякъде другаде? (Под „Йоанобото кръщение" тук трябва да се разбира цялото му слуЖение.) На този въпрос религиозните водачи не могат да отговорят, без да се обър- кат. Ако ЙоаноВото слуЖение е било дадено от Бога, те също е трябвало да се подчинят на неговия призив за покаяние. А ако принизят слуЖението на Йоан, има опасност да предизвикат гнева на хората от народа, които все още смятат Йоан за БоЖий гоВори- тел. 11:33 Най-накрая те решават да се откаЖат от отговор, като казват, че не знаят. Господ също отказва да им обясни откъде идва Неговата Власт. След като тези водачи отказ- ват да признаят пълномощията на вестителя, едва ли ще поЖелаят да признаят още no-висшите пълномо- щия на Самия Цар! Е. Притчата за злите земеделци на лозето (12:1-12) 12:1 Господ Исус не е приклктил още разговора Си с кздейските властници независимо от отказа Му да отговори на техните въпроси. Сега Той изрича под формата на притчи едно остро обвинение срещу тях заради това, че са отхвърлили БоЖия Син. Човекът, който е насадил лозето, е Самият Бог. Лозето е символ на привилегиро- ваното полоЖение на Израел по това Време. Плетът е символ на МойсееВия закон, който разделя Израел от езич- ниците и го запазва като народ, специ- ално отделен за Бога. Земеделците са религиозните Водачи, т. е. фарисеите, книЖниците и старейшините. 12:2-5 Няколко пъти последовател- но Бог изпраща СВоите слуЖители, 231 Марко 12  пророците, при народа на Израел, за
да търсят приятелство, сВятост и послушание към Бога. Но народът пос- реща пророците с гонения, а някои от тях - със смърт. 12:6-8 Най-накрая Бог изпраща Своя възлк)бен Син. Него те сигурно ще по- четат. Но това не става. Срещу Сина Му е скроен заговор, който завършва с Неговото убиване. Така Господ пред- сказва СВоята Собствена смърт и ра- зобличава виновниците за нея. 12:9 Какво ще направи Бог с тези зли земеделци? Те ще бъдат унищоже- ни и привилегированата им слуЖба ще се даде на други. Под „други" тук мо- Же да- се разбират или езичниците, или онези от израилтяните, които ще се покаят в последните дни. 12:10, 11 Всичко това стаВа, за да се изпълнят предсказанията от СЗ. Нап- ример 6 Псалм 118:22, 23 е предсказа- но, че Месията ще бъде изхвърлен от плановете на к>дейските водачи. В техните планове няма да се намери място за този Камък. Но след смърт- та Си Месията ще бъде възкресен от мъртвите и ще заеме първенствува- що място по БоЖията воля. Той ще стане главният крайъгълен камък в БоЖията къща. 12:12 Юдейските водачи много доб- ре разбират какво иска да им каЖе Господ. Те знаят, че в Псалм 118 се го- вори за Месията, и разбират, че В то- зи момент Господ Исус говори за Себе Си и за тях. И така, те правят всичко възмоЖно да Го впримчат в своите мреЖи, но времето за това още не е дошло. В този момент народът все още стои на страната на Исус. Зато- ва религиозните водачи решават да Го оставят на свобода. Ж. „Отдавайте Кесаревото на Кесаря и БоЖието, на Бога" (12:13-17) 12 гл. разказва за нападките, които Господ получава от страна на фарисе- ите и иродианите и от садукеите. То- ва е една глава, която е пълна с Въпро- си (вЖ. 9, 10, 14, 15, 16, 23, 24, 26, 28, 35 и 37 cm.). 12:13, 14 фарисеите и иродианите, открай време Жестоки противници, сега са се сък>зили В едно, обединени от общата си омраза към Спасителя, и правят отчаяни опити да Го предиз- викат да каЖе нещо, което да използ- ват като обвинение срещу Него. Сега те Го питат дали е законно да пла- щат данъци на римското правителс- тво. Едва ли има togeu, които да харес- ват римското владичество, фарисеи- те изпитват особено силна омраза към римляните, докато иродианите проявяват някаква търпимост. Ако Исус се изкаЖе открито в подкрепа на плащането на данъци на Цезар, ще предизвика отдръпване на мнозина от logeume. Ако се изкаЖе против Цезар, ще бъде изправен да отговаря пред римските Власти, след това аресту- ван и осъден като изменник. 12:15, 16 Исус иска да Му донесат един пеняз. (Явно Той Самият не при- теЖава такъв.) На монетата е изпи- сан образът на Тиберий Цезар, за да напомня на logeume, че me са един по- робен и подчинен народ. Но защо този народ е в това полоЖение? Защото не вярва и е затънал до гуша в грехове. Фактът, че монетите им носят обра- за на един езичник диктатор, трябва да им послуЖи като повод за смирение. За съЖаление обаче те не го приемат по този начин. 12:17 Исус в отговор им казва: „От- давайте Кесаревото на Кесаря и Бо- Жието - на Бога." Те грешат не защо- то отдават КесареВото на Кесаря, а защото не отдават БоЖието на Бога. Макар и доста неохотно, те си пла- щат данъците на римляните, но пре- небрегват изцяло изискванията на Бо- га към техния Живот. Монетата носи Кесаревия образ и следователно при- 232 Марко 12  надлежи на Кесаря. Човекът носи Бо-
жия образ, тъй като Бог е създал чо- века по Своя образ (Бит. 1:26, 27), и следователно принадлежи на Бога. Вярващият трябва да се подчинява и да подкрепя правителството на страната, в която живее. Той не биВа да злослови по адрес на своите управ- ници нито да работи за сваляне на уп- равлението. ТрябВа да си плаща данъ- ците и да се моли за управниците на страната. Ако обаче бъде принуден да извърши нещо, което ще накърни вер- ността му към no-висшата власт на Христос, трябва да откаже да го нап- рави и да предпочете да понесе наказа- ние. На първо място трябва да се из- пълняват Божиите изисквания, като тоВа Винаги трябВа да се постига със средствата на доброто християнско свидетелство. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|