Уилиям макдоналд к о новия
В. Защо учениците на Исус не постят (5:33-35)
Изтегляне 12.82 Mb.
|
В. Защо учениците на Исус не постят (5:33-35) 5:33 След това фарисеите започват да критикуват учениците на Исус за то- ва, че не постят. Учениците на Йоан Кръстител например следват аске- тичния начин на Живот на своя учи- тел, както и учениците на фарисеи- те, които също спазват различни ри- туални постове - защо тогава учени- ците на Исус не постят? 5:34, 35 Господ им отговаря, че Не- говите ученици всъщност нямат при- чина да постят, тъй като Той е още с тях. Тук Исус свързва поста с мъката и страданието. Когато Той им бъде отнет, т. е. когато Го убият чрез на- силствена смърт, те ще постят в из- раз на голямата си скръб. Г. Трите притчи за новата диспенсация (5:36-39) 5:36 След това Исус разказва три притчи, с които показва, че е дошъл векът на новата диспенсация, и че тя по никакъв начин не ,моЖе да се смеси със старата. В първата притча вехтата дреха символизира века на закона или на дис- пенсацията на закона, а новата дреха олицетворява века на благодатта. Оказва се, че двата века са несравни- ми. Всеки опит за смесване на закона и благодатта води до разваляне и на двете. Кръпката, взета от новата дреха, не само разваля самата дреха, но и не подхожда на старата нито по вид, нито по якост. Във връзка с тази притча ДЖ. Дарби казва следното: „Исус не би залепил християнството към logeuckama религия. Плътта и за- конът могат да вървят ръка за ръка, но благодатта и законът, БоЖията праведност и човешката праведност - никога." 5:37, 38 Втората притча ни показва какво безумие е да се слага ново вино в стари мехове. Вследствие на фермен- тацията новото вино започва да уп- раЖнява натиск върху стените на ме- ховете, които не са достатъчно елас- тични, за да издърЖат налягането, и тогава коЖата се пука, а виното се разлива. Овехтелите форми, наредби, традиции и ритуали на logeuckama ре- лигия са прекалено стари, за да могат да носят радостта, Жизнеността и енергията, които характеризират но- вата диспенсация. Новото вино моЖе да се види в нетрадиционните мето- ди, които използват четиримата мъ- Же, за да донесат парализирания човек при Исус. То струи и в искреността и Жара, с които Леви последва Исус. Старите мехове се виЖдат в трома- востта и студения формализъм на фа- рисеите. 5:39 В третата притча се казва, че никой, който е пил старо вино, няма да иска да пие ново, а ще каже: „Ста- рото е по-добро." Тези думи показват естествената неохота на хората да изоставят старото за сметка на но- вото, logeuckama религия - за христия- нството, закона - за благодатта, сян- ката - за самото същество! Както пише Дарби: „Човекът, който е свик- нал с формите, с човешките условнос- ти, с бащината си религия и т. н., трудно харесва новите принципи и си- лата на новото царство." Д. Човешкият Син е Господар на съботата (6:1-11) 6:1, 2 В този момент на вниманието на читателя се предоставят две случ- ки, свързани с пазенето на съботния ден и показателни за растящата съп- ротива на религиозните водачи, която 282 Лука 6  започва да приблшкава кулминационна-
та си точка. Първото събитие, за ко- ето става въпрос, се случва на „вто- рата първа събота" (буквален превод). Това моЖе да се обясни така: първата събота е съботата, която идва непос- редствено след Пасхата. Втората е съботата след нея. И така, на втора- та събота след първата Господ и Не- говите ученици вървят през едни ни- ви. Там учениците късат Житни кла- сове, оронват зърната, като ги стри- ват меЖду ръцете си, и ги изяЖдат. Фарисеите не се възпротивяват сре- щу късането на класовете, защото то е разрешено от закона (Второзак. 23:35), но се опитват да обвинят уче- ниците в нарушение на съботния ден, понеЖе могат да изтълкуват брането на класове като Жънене, а стрибане- то на класовете - като вършеене. 6:3-5 В отговор на тази критика Господ им дава пример от Живота на Давид, с който иска да каЖе, че зако- нът за спазването на съботата нико- га не е забранявал извършването на неща, свързани с необходимостта. Отхвърлени и преследвани от израил- тяните, Давид и неговите сподвиЖни- Ци влезли в БоЖия дом и тъй като би- ли много гладни, взели от обредния хляб и яли, макар че само свещеници- те имали право да ядат от него. В този случай Бог направил едно изклю- чение, защото виновникът за този грях бил всъщност Израел, който отх- върлил своя цар. Законът за присъст- вените хлябове не е толкова строг, че да позволява дадения от Бога цар да гладува. Случаят с Христос и Неговите уче- ници много прилича на случая с Давид и неговите мъЖе. Христос и ученици- те Му са гладни, фарисеите предпочи- тат те да гладуват, отколкото да ги видят, че берат Жито в съботен ден. Но Човешкият Син е също и Госпо- 9ар на съботата. Той е не само Зако- нодателят, но и най-добрият Тълкува- тел на истинския духовен смисъл на закона, Който моЖе да предотврати всякакви недоразумения. 6:6-8 Второто събитие, което от- ново става 6 събота, е едно чудот- ворно изцеление. Кншкниците и фа- рисеите вървят злобно по петите на Исус, за да видят дали Той ще излеку- ва един човек с изсъхнала ръка в съ- ботния ден. От опит и от това, кое- то знаят за Него, те имат основа- телни причини, за да вярват, че ще го направи. И Господ не ги разочарова. Отначало Той помолва човека да зас- тане в средата на синагогата. Вследс- твие на това вниманието на всички е привлечено към чудото, което скоро ще последва. 6:.9 След това Исус се обръща към Своите критици с въпрос, дали е поз- волено в събота да се прави добро, или да се прави зло. Ако те бяха отго- ворили правилно, трябваше да каЖат, че в събота е разрешено да се прави добро и че е забранено да се прави зло. Но ако е позволено да се прави добро, то тогава Исус прави добро, като из- целява човека. А ако в събота не е поз- волено да се прави зло, то тогава те нарушават закона за съботата, като кроят планове да убият Господ Исус. 6:10 На това противниците нищо не отговарят. Исус тогава казва на чове- ка да протегне изсъхналата си ръка. (Единствено в Евангелието от Лука се споменава, че болната ръка на мъ- Жа е дясната.) Заедно със заповедта човекът получава и необходимата си- ла. Той се подчинява и ръката му вед- нага оздравява. 6:11 фарисеите и книЖниците са из- пълнени с луда ярост и умират от Же- лание да осъдят Исус заради това, че е нарушил спазването на съботния ден. Цялото „нарушение" се състои в изговарянето на няколко думи и в из- целението на един човек с изсъхнала ръка. В това няма никаква физическа 283 Лука 6    работа. Но Въпреки това те започват
да кроят планове как да Му навредят. Бог дава съботния ден на човека, за да прави добро. Правилното тълкува- не на този закон не забранява извърш- ването на действия, свързани с необ- ходимостта или с благотворител- ността. Е. Избирането на дванадесетте ученици (6:12-19) * 6:12 Преди да избере дванадесетте Си ученици, Исус прекарва една цяла нощ 6 молитва. Какъв голям упрек е това за нашите прибързани и независими от Бога действия! Лука е единствени- ят евангелист, който споменава тази молитвена нощ на Исус. 6:13-16 Дванадесетте мъЖе, които Исус избира от по-широкия кръг Свои ученици, са следните:
-Не всички от учениците са хора с изключителен интелект и способнос- ти. Те всъщност представляват един миниатЬрен образ на човешкото об- щество. Това, което ги прави велики, е връзката им с Исус и пълното им отдаване на Него. Когато Спасите- лят ги избира, те сигурно са били мла- ди мъЖе на около двадесет години. Но младостта е времето, когато хората са изпълнени с най-голямо Желание, най-лесно се поддават на обучение и най-много издърЖат на изпитания. Исус избира само дванадесет ученици. Явно Той се интересува много повече от качеството, отколкото от коли- чеството, и след като обучава подхо- дящото качество хора, ги изпраща да евангелизират целия свят чрез проце- са на духовното възпроизводство. 284 Лука 6  След избирането на учениците Исус
пристъпва към ВаЖната задача за тяхното обучение В принципите на БоЖието царство. Останалата част от тази глава е посветена на отличи- телните черти и поведението, които характеризират учениците на Господ Исус. 6:17-19 Тази беседа се различава от Проповедта на планината, описана от Матей (5-7 гл.). Другата беседа е про- ведена на планина, а тази - „на едно равно място". В другата беседа има само благословения, в тази има и бла- гословения, и „горко"-та. Съществу- ват и други различия - в думите, в продължителността и В главните мо- менти.14 ЗабелеЖете, че това послание за безкомпромисно ученичество е отпра- вено не само към насъбралото се мно- Жество, но и към дванадесетте учени- ци. ИзглеЖда, че Винаги, когато голе- ми мноЖества следват Исус, Той про- верява тяхната искреност, като им говори съвсем откровено. Някой беше казал, че „Христос пърВо засява, а след това отсява". Тук са дошли хора от цяла Юдея и Ерусалим на \ог и от Тир и Сидон на северозапад. Сред тях има както logeu, така и езичници. Болните и об- себените от духове се мъчат да се до- коснат до Исус, защото знаят, че от Него изтича целителна сила. Много е ваЖно да се разбере, че уче- нието на Христос е изключително ре- волкщионно. Спомнете си, че Той вър- ви по пътя за кръста, че трябва да умре, да бъде погребан, да Възкръсне на третия ден и да се върне на небе- то. Благата вест за спасението по благодат трябва да стигне до целия свят. Избавлението на хората зависи от това, дали те ще чуят тази блага вест. Как моЖе да бъде еВангелизиран светът? Умните Водачи на този свят биха решили да съберат една огромна армия, да и осигурят значителни сред- ства, да натрупат огромни хранител- ни запаси и да направят всичко въз- моЖно да поддърЖат нейния морал и добрата и репутация пред света. Ж. Благословения и „горко"-та (6:20-26) 6:20 Исус избира дванадесет ученици и ги изпраща гладни и бедни да благовес- тват и да бъдат преследвани от хора- та. Това ли е единственият начин за евангелизирането на света? Да, това е - и друг начин няма! Спасителят за- почва беседата Си с четири благосло- вения и четири „горко"-та. „БлаЖени бие, сиромаси." Исус не казВа, че са блаЖени бедните, а че са блаЖени ония, които са станали бедни. Бедността , сама по себе си не е благословение, тя много по-често е проклятие. Тук Исус говори за бедността, която човек сам избира заради Него. Той няма предвид онези бедни, които са бедни поради не- Желанието си да се трудят, поради ня- каква трагедия или по причина, за коя- то те нямат никаква Вина, а се обръ- ща към онези бедни, които съзнателно избират да са бедни, за да споделят своя Спасител с други хора. И ако по- мислите по-сериозно върху това, изли- за, че това е единственият подходящ и разумен начин. Представете си, че учениците тръгват по света като бо- гати хора. Тогава хората щяха да се трупат под Христовото знаме с на- деЖдата да забогатеят. Но ученици- те не могат да им обещаят, че ще им дадат злато и сребро. Ако някой тръгне след тях, той ще направи то- ва, защото търси духовно благослове- ние. ОсВен това, ако учениците бяха богаташи, нямаше да могат да изпи- тат благословението да Живеят в непрекъсната зависимост от Господ и да усещат Неговата вярност. БоЖие- то царство принадлеЖи на онези, кои- то са доволни от начина, по който са осигурени текущите им нуЖди, и кои- 285 Лука 6  mo gaBam Всичко, което получават, из-
Вън тези нуЖди, за делото на Господа. 6:21 „БлаЖени, които гладувате се- га." Отново Господ не смята за бла- Жени огромните мноЖества от хора, които страдат от недохранване, а онези СВои ученици, които съзнателно избират един Живот на себеотрица- ние, за да помогнат В облекчаването на огромните човешки нуЖди както В духовната, така и в материалната об- ласт. Това са хора, които предпочи- тат да Живеят просто и икономично, вместо да рискуват да отблъснат другите хора от евангелието чрез сво- ята разпуснатост и богатства. Цяло- то това себеотрицание ще бъде въз- наградено в БоЖието царство. „БлаЖени, които плачете сега." Исус не казва, че мъката сама по себе си е благословение: плачът на неспасе- ните не им носи никаква утеха. Тук той говори за сълзите, които се про- ливат заради Неговото име, заради мъката по загубеното и загиващо чо- вечество, заради скръбта по разедине- ната и безсилна църква, заради Всичко, което човек изстрадва в слуЖенето си на Господ Исус. Онези, които сеят със сълзи, ще Жънат с радост. 6:22 „БлаЖени сте, когато ви нам- разят човеците и когато ви отлъч- ват... и ви похулят... и отхвърлят името ви като лошо." Това благосло- вение не се дава на тези, които стра- дат поради собствените си грехове или глупост, а на онези, които са през- рени, отхвърлени, опозорени и обруга- ни заради това, че са останали верни на Христос. Кл1очът за разбирането на тези че- тири благословения се крие в думите „поради Човешкия Син". Неща, които сами по себе си са проклятия, могат да станат благословения, стига хора- та да поЖелаят доброволно да ги из- търпят заради Христос. Но причина- та за това трябва да бъде лкобовта към Христос, в противен случай пове- чето героични самопоЖертвувания не струват нищо. 6:23 Страданията заради Христос трябва да се приемат като голяма ра- дост. От една страна, те носят голя- ма награда в небесата, а от друга - приобщават страдащия към верни- те свидетели на Исус от миналите времена. Четирите благословения описват какъв трябва да бъде идеалният пода- ник на БоЖието царство - самопоЖер- твувателен, въздърЖан, съчувствите- лен и издръЖлиВ. 6:24 Четирите „горко"-та показват кои хора получават най-ниска оценка в новото общество на Христос. Инте- ресното е, че това са хората, които се смятат за най-големи в днешния свят! „Горко на вас, богатите." Све- тът, в който хиляди хора умират все- ки ден от глад и всеки втори човек не моЖе да чуе благата вест за спасение- то чрез вяра в Христос, не моЖе да бъде свят, където натрупването на богатства да не е свързано със сериоз- ни морални и нравствени прегрешения. Тези думи на Христос трябва много дълбоко да се обмислят и от онези християни, които се поддават на изку- шението да трупат богатства на зе- мята, да се запасяват'и да пестят за трудни дни. Ако правите това, вие не Живеете за света, за който трябва да Живеете. МеЖду впрочем, това „гор- ко" за богатите ясно доказва, че кога- то Господ произнася благословението за „сиромасите" (20 cm.), Той няма предвид сиромасите по дух. В проти- вен случай 24 cm. би гласял така: „Гор- ко на вас, които сте богати по дух", което е изклкочено. Хората, които имат богатства и които не са успели да ги използват за обогатяването на другите за веч- ността, вече са получили единствена- та награда, която някога ще им се да- де - егоистичното задоволяване на собствените им Желания в този свят. 286 Лука 6   6:25 „Горко на Вас, които сега сте
наситени." Тук става въпрос за Вярва- щи, които се хранят в скъпи ресто- ранти, ядат само скъпи и изтънчени ястия и не се лишават от нищо за хра- на. Мотото на техния Живот е: „Ня- ма нищо прекалено добро за БоЖиите деца!" Господ казва, че те ще гладу- ват в дните, които идват, т. е. че ня- ма да получат нищо от ВъзнаграЖде- нието на верните и самопоЖертвува- телни ученици. „Горко на вас, които сега се смее- те." Това „горко" се изрича за онези, чийто Живот представлява един неп- рекъснат кръговрат от развлечения, забавления и удоволствия. Те смятат, че Животът е даден единствено за наслаЖдение и забава, и забравят на- пълно за безнадеЖдното състояние на хората извън Исус Христос. Всички тези, които се смеят сега, ще Жалеят и ще плачат, когато погледнат назад и видят пропуснатите възмоЖности и егоистичното самодоволство на из- миналия си Живот, а така също и собс- твеното си духовно обедняване. 6:26 „Горко на вас, когато всички15 човеци ви захвалят." Защо „горко"? Защото всеобщото одобрение означа- ва, че тези хора не Живеят според Гос- пода, нито пък са Верни при проповяд- ването на благовестието. Самата природа на благовестието предизвик- ва неприязън у безбоЖните хора. Оне- зи, които получават аплодисменти от света, са последователи на лъЖепро- роците от СЗ, чиито думи са гъделич- кали ухото на слушателите им, гово- рейки им това, което са искали да чу- ят. Те са се интересували много пове- че от човешката почит, отколкото °т БоЖията похвала. 3. Л1обовта - тайното оръЖие на Човешкия Син (6:27-38) 6:27-29а Сега Господ Исус разкрива на Своите ученици тайната на едно скрито оръЖие от БоЖия арсенал - оръЖието на лкзбовта, което ще се окаЖе едно от най-силните оръЖия в борбата за евангелизирането на све- та. Когато говори за лкзбовта, Господ Исус няма предвид човешкото чувст- во лк)бов. Той говори за една свръхес- тествена лкзбов, която могат да поз- наят или изявят само онези, които се родят отново, и която е абсол1отно недостиЖима за тези, в които не оби- тава Светият Дух. Един убиец също моЖе да обича собствените си деца, но това едва ли е лк»бовта, за която говори Исус! Тази лк)бов е едно човеш- ко чувство, докато лкзбовта на Исус е нещо боЖествено. За първата е необ- ходим един човешки Живот, за втора- та е необходим един небесен Живот. Първата е свързана до голяма степен с емоциите, втората е свързана с во- лята. Всеки човек моЖе да обича прия- телите си, но не всеки моЖе да обича Враговете си. Затова е необходима свръхестествена лкзбов. Тази свръхес- тествена лк>бов е лк)боВта (гр. agape), за която се говори в НЗ. Тя означава да моЖеш да правиш добро на тия, които те мразят; да благославяш ония, които те проклинат; да се мо- лиш за ония, които те отвращават; и Винаги и наВсякъде да моЖеш да обър- неш и другата си буза. ф. Б. Майър пише така: „В най-дълбокия си смисъл лЬбовта е
287 Лука 6  та; да моЖеш да търпиш, да Вярваш,
да се надяваш и да понасяш всичко и никога да не отпадаш - ето това е лк>- бовта и тази л/обов е постиЖение единствено на Светия Дух. Ние не сме в състояние да я постигнем сами. "1б Нищо не моЖе да победи такава лк> боВ. Светът моЖе да победи един чо- век, който добре познава законите на дЖунглата и на отмъщението; но той изобщо не знае какво да прави с чове- ка, който отвръща на злото с добро. Такова едно „извънземно" поведение предизвиква у него пълно объркване. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|