Уилиям макдоналд к о новия
е намира- ла на някаква Височина близо до Капер- наум. Точно В този ден в Кана е имало
Изтегляне 12.82 Mb.
|
| глава заклкочаваме, че тя се е намира-
ла на някаква Височина близо до Капер- наум. Точно В този ден в Кана е имало сватба и майката на Исус е била там. Интересно е да се отбележи, че за Мария тук се говори като за май- ката на Исус. Спасителят не е бил из- вестен заради това, че е бил Син на Дева Мария, но тя е била известна за- ради това, че е била майката на нашия Господ. Святото Писание Винаги от- дава първенство на Христос, а не на Мария. 2:2 Исус и Неговите ученици са би- ли поканени на сватбата. Организа- торите на сватбата са Взели едно мъдро решение, като са поканили Христос. Така и днес хората, които канят Господ на сВоята сватба, взе- мат също едно мъдро решение. За да направят това, както младоженката, така и младоженецът трябва да бъ- дат истински вярващи в Господ Исус. След това те трябва да отдадат жи- Вота си на Спасителя и да решат тех- ният дом да бъде място, където Той ще пребъдва с л!обов. 2:3 На сватбата виното се свършва. Когато майката на Исус разбира как- во е станало, тя представя проблема пред СВоя Син. Тя знае, че Той може да напраВи чудо, за да достаВи Вино, и мо- же би иска освен тоВа Синът и да се открие пред събраните гости като Божия Син. В Библията Виното често е символ на радост. Когато Мария казва: „Вино нямат", тя всъщност дава съвсем точно описание на неспа- сените. За невярващия няма такава радост, която да е истинска и да про- дължава вечно. 2:4 Отговорът, който Господ дава на майка Си, изглежда доста студен и без никаква Връзка с Въпроса. Но уко- рът не е толкова силен, колкото ни изглежда. Думата „Жено", която се използва тук, е почтително обръще- ние, подобно на обръщението „госпо- жо". Когато Господ пита: „Какво има меЖду Мене и тебе, Жено?", Той всъщност показва, че при изпълнение- то на Божествената Си мисия Той не е подвластен по никакъв начин на май- ка Си, но е изцяло подчинен в действи- ята Си на Волята на СВоя Отец В не- бесата. Мария иска да Види Исус прос- лавен, но Той трябва да й напомни, че Времето за това още не е дошло. Пре- 403 Йоан 2  gu ga се пояВи пред cBema kamo Bceno-
беЖдаващия Христос, Исус. първо трябва да се изкачи на Жертвения ол- тар, което Той ще направи на кръста на Голгота. Уилиямс посочва следното: „Изразът „Какво има меЖду мене и...
2:5 Мария разбира смисъла на Него- вите думи и дава наставление на слу- гите да направят това, което им ка- Же Той. Нейните думи са много ваЖни и за нас днес. ЗабелеЖете, че тя не казва на мъЖете да се подчинят на нея или на някое друго човешко същес- тво. Тя ги насочва към Господ Исус и им казва, че единствено на Него тряб- ва да се подчинят. Учението на Гос- под Исус моЖе да се прочете от стра- ниците на НЗ. И винаги, когато че- тем тази безценна книга, трябва да помним последните документирани думи на Мария: „Каквото ви рече, сторете." 2:6 На мястото, където се провеЖ- да сватбата, е имало шест големи ка- менни делви, всяка от които е поби- рала по две или три мери вода. Юдеи- те са използвали тази вода, за да се очистват от оскверняване. Например ако един кздеин се докоснел до тяло на мъртвец, той бил считан за нечист, докато не извършел един определен ритуал на очистване. 2:7 Исус дава наставления на слуги- те да напълнят делвите с вода, кое- то те Веднага правят. Преди да из- върши чудото, Господ винаги използва наличните възмоЖности. Той нареЖда на мъЖете да напълнят с вода, след което извършва онова, което нито един човек не моЖе да извърши - прев- ръща водата въВ Вино! Съдовете се напълват с вода от слугите, а не от учениците. По този този начин Гос- под иска да избегне всякакъв повод за допускането на какъвто и да е номер. Освен това делвите биват напълнени догоре, така че никой да не моЖе да каЖе, че виното е било налято допъл- нително. 2:8 Чудото е извършено. Господ за- ръчва на слугите да налеят от делви- те и да занесат на настойника на угощението. От това става ясно, че чудото е било мигновено. За превръ- щането на водата във вино не е било необходимо много време освен един кратък миг. Едно поетично изказване описва това чудо така: „Нищо несъз- наващите води видяха своя Бог и по- червеняха." 2:9 Настойникът на угощението е онзи, който отговаря за подреЖдане- то на масите и за храната. След като опитва от виното, настойникът раз- бира, че се е случило нещо необичайно. Той не знае откъде е дошло това Ви- но, но разбира, че то е превъзходно и извиква младоЖенеца. Какво трябва да бъде отношението на християнина към Виното днес? По- някога виното се предписва по здра- вословни причини, което напълно от- говаря на учението на НЗ (1 Тим. 5:23). Добре е обаче повечето христи- 404 Йоан 2  яни да избягват да пият Вино заради
уЖасните последствия от прекомер- ната му употреба. Всеки човек моЖе да се пристрасти към алкохола. Най- добрият начин да се избегне тази опасност, е изобщо да не го пие. ОсВен това не трябва да се пренебрегва и фактът за Влиянието на нашите дейс- твия Върху другите хора. В нашето общество употребата на алкохол от един християнин моЖе да се приеме като много лошо свидетелство от страна на някой неспасен човек, пора- ди което е по-добре изобщо да се въз- дърЖаме от пиене на алкохол. 2:10 Реакцията на настойника на угощението ни обръща внимание върху разликата в начина, по който действа Господ Исус, и начина, по който обик- новено действат хората. Обикновено на сватбите първо се изнася доброто вино, докато хората все още могат да му се насладят и да оценят вкуса му, защото по-късно, след като са се наяли и напили, те няма да бъдат в състояние да усетят качеството на това, което пият. На тази сватба доброто вино се изнася най-накрая, ко- ето има за нас и духовно значение. Обикновено светът предлага в нача- лото най-доброто, което има да пред- лоЖи на хората. Младите хора получа- ват най-привлекателните неща. По- късно, по Време на старостта, когато те са пропилели Живота си в празни Удоволствия, светът не моЖе да им предлоЖи нищо по-добро от утайката на виното. Християнският ЖиВот е точно обратното на тоВа. С времето той става все по-добър. Христос пази най-доброто вино за най-накрая. След поста идва угощението. Тази случка от Святото Писание има пряка Връзка с еврейския народ. По онова време в togeuckama религия не е имало истинска радост. Хората са били непрекъснато участници В ед- на дълга поредица от отегчителни ри- туали и церемонии, в които не е имало никакъв Живот. БоЖествената ра- дост е била нещо абсол1отно чуЖдо за тях. Господ Исус иска да ги научи да полоЖат Вярата си на Него, тъй като единствено Той моЖе да превърне Жалкото им съществувание 8 радост. Водата на кодейските ритуали и цере- монии моЖе да се превърне ВъВ „вино- то" на радостната действителност в Христос. 2:11 Съобщението, че това е нача- лото на знаменията, изклЬчва пред- полоЖенията за глупавите чудеса, кои- то се приписват на нашия Господ за времето на детството Му. Подобни описания могат да се намерят В таки- ва псевдоевангелия като „Евангелие- то от Петър". Там на нашия Господ се приписват чудеса, които Той бил извършил, според както се твърди, ко- гато бил малко дете, и които стоят на границата с богохулството. Пред- ВиЖдайки тази ВъзмоЖност, Светият Дух е взел мерки да защити този пери- од от Живота на нашия Господ и Не- говия характер с вмъкването на тази допълнителна забелеЖка. Превръщането на водата ВъВ Вино е знамение, което ще рече „чудо с опре- делено значение". ТоВа е едно дейст- вие на свръхчовешките възмоЖности с духовно значение. Тези чудеса са предназначени да покаЖат, че Исус на- истина е БоЖият Христос. С това знамение Исус изявява Своята слава. Той разкрива на хората, че наистина е Бог, изявен в плът. „И учениците Му повярваха в Него." В известен смисъл те и преди този случай са вярвали в Него, но сега Вярата им е укрепена и упованието им е по-пълно. Синдилън ДЖоунс казва следното: „Първото чудо на Мойсей е превръ- щането на водата в кръв, което има силен разрушителен ефект. Първото чудо на Христос е превръщането на во- дата във вино, което съдържа елемент на успокоение и утеха.<<6 405 Йоан 2  Д. БоЖият Син изчиства дома
на Своя Отец (2:12-17) 2:12 Сега Спасителят напуска Кана и слиза в Капернаум заедно с майка Си, братята Си и учениците Си. В Ка- пернаум те престояват само няколко дни. Скоро след тоВа Господ се изкач- Ва В Ерусалим. 2:13 От този момент нататък следва пърВото сВидетелстВо на Гос- пода за град Ерусалим. Този етап от Неговото слуЖение продълЖава до 3:21. Господ започва и завършва Свое- то обществено слуЖение с изчиства- нето на храма по време на Пасхата (ср. Мат. 21:12, 13; Марко 11:15-18; Лу- ка 19:45, 46). Пасхата е един празник, който се е празнувал всяка година 8 чест на избавлението на израилтяни- те от робството в Египет, превеж- дането им през Червено море и от- веждането им в пустинята, а по-къс- но и в обещаната земя. Първото праз- нуване на Пасхата е записано 8 Изход 12 гл. Като благочестив 1одеин Господ Исус възлиза в Ерусалим за този ва- Жен ден 8 к>дейския календар. 2:14 Когато стига до храма, Той открива, че храмът е превърнат на пазар. Там се продават волове, овце и гълъби, а освен това се върти търго- вия с обмяната на пари. Животните и птиците се продават на хората, ко- ито отиват да се поклонят, за да ги принесат в Жертва, а обмяната на пари се извършва с пътуващите пок- лонници от далечни страни, за да мо- гат да платят таксата за храма. Из- вестно е, че идващите от толкова да- леч пътници много често са били ма- мени от обменителите. 2:15 Бичът, който прави Господ, си- гурно е бил малък пресукан камшик, направен от върви. Не е казано дали Господ е ударил някого с него. Вероят- но го е използвал като символ на власт 6 ръката Си. Размахвайки бича пред Себе Си, Той прогонва търговци- те вън от храма и обръща масите на обменителите.
Нека да припомним, че храмът на Светия Дух е тялото на християнина. По примера на Господ Исус, Който толкова ревностно дърЖеше на чис- тотата на храма в Ерусалим, ние съ- що така трябва да дърЖим на нашата собствена чистота, като се обръща- ме непрекъснато към Господа, за да ни очисти. Е. Исус предсказва Своята смърт и възкресение (2:18-22) 2:18 ИзглеЖда, че еврейският народ винаги търси някакво знамение или чу- до. Това, което те казват, означава следното: „Ако Ти извършиш някое ве- лико и могъщо дело, ние ще повярВа- ме." Да не забравяме обаче, че Господ Исус извърши чудеса след чудеса, но въпреки това техните сърца останаха затворени за Него. В 18 cm. me поста- 406 Йоан 2,3 Вят nog Въпрос праВото Му да изгонВа
търговците от храма и искат от Не- го да избърши знамение, с което да подкрепи претенциите Си за Месия. 2:19 В отговор на тоВа Господ Исус праВи едно удивително изявление за Своята смърт и възкресение. Той им казва, чете ще унищозкат този храм, но Той за три дни пак ще го издигне. Този стих е отново особено показате- лен за божествеността на Христос. Единствен Бог моЖе да каЖе: „За три дни ще го издигна." 2:20 Юдеите не разбират думите на Исус. Те се интересуват no-скоро от материалните неща, отколкото от духовната истина. Единственият храм, за който те могат да си помис- лят, е ИродоВият храм, издигнат то- гава В Ерусалим, за построяването на който са били необходими четириде- сет и шест години. За тях е било не- ВъзмоЖно да си представят, че този храм моЖе да бъде построен за три дни. 2:21 Господ Исус обаче говори за Собственото Си тяло като храм, В който обитава цялата пълнота на Бо- Жеството. Така, както тези togeu са осквернили храма В Ерусалим, така те Ще Го осъдят на смърт само след ня- колко години. 2:22 По-късно, след като Господ Исус беше разпънат и възкресен от мъртвите, Неговите ученици си спомниха за Неговото обещание да Възкръсне след три дни. И виЖдайки с очите си това чудно изпълнение на пророчеството, те „повярваха на пи- саното и словото, което Исус беше говорил". Често ние се срещаме с трудни за разбиране истини. Но този пасаЖ тук ни учи, че трябва да запазваме БоЖии- те думи в сърцата си, макар и да не ги разбираме сега, защото един ден Гос- под ще ни ги изясни. Думите „повярва- ха на писаното" означават, че те са повярвали на предсказанията от СЗ, където се говори за възкресението на Месията. Ж. Мнозина казват, че вярват в Христос (2:23-25) 2:23 В резултат на знаменията, кои- то Исус извършва в Ерусалим по вре- ме на Пасхата, повярвалите в Него- вото име са мнозина. Това не означа- Ва непременно, че те са Му отдали Живота си и са започнали да уповават само на Него: те просто са заявили, че Го приемат. В тяхното действие не е имало непременно истинност: това е било една Външна изяВа на Желанието им да следват Исус; подобно на състо- янието на света днес, където много хора претендират, че са християни, но всъщност никога не са били новороде- ни чрез вяра в Господ Исус Христос. 2:24 Въпреки че мнозина казват, че ВярВат В Него, Исус не им се доверява (в оригиналния гръцки текст е използ- вана една и съща дума за „вярвам" и „доверявам"). Той разбира, че те ид- Ват при Него само от л1обопитство - търсейки сензации и чудеса. Господ познава всичките човеци: техните мисли и подбуди; знае защо постъпват по този начин; знае дали наистина имат вяра или я имат само на думи. 2:25 Никой не познава човешкото сърце по-добре от Господ Исус. Господ няма нуЖда някой да Го поучава или да Му обяснява за човека. Той има пъл- но познание за това, което е в човека, и за причините за неговото поведение. 3. Исус поучава Никодим относно новороЖдението (3:1-21) 3:1 Случката с Никодим се противо- поставя на това, което се е случило току-що. Мнозина от togeume в Еруса- лим са заявили, че Вярват в Господа, но Той знае, че вярата им не е искрена. Никодим обаче е изклкзчение. Господ открива у него ревностно Желание да 407 ЙоанЗ   знае истината. 1 cm. би трябвало да
започба с едно „но": „Но7 меЖду фари- сеите имаше един чоВек на име Нико- дим, logeiicku началник." Сред сВоя народ Никодим е признат за учител. МоЖе би той отиВа при Господа за поВече наставления, с цел да сподели наученото с logeume. 3:2 Библията не ни казва защо Нико- дим е дошъл при Исус точно през нощта. Най-просто обяснение е, че той се е чувствал неудобно да го ви- дят, че отива при Исус, тъй като Гос- под изобщо не е приет от повечето logeu. Въпреки това той отива при Него. Никодим признава, че Господ е Учител, изпратен от Бога, тъй като никой не моЖе да извършва такива чу- деса, без Бог пряко да му помага. Неза- висимо от цялото си образование оба- че Никодим не разбира, че Господ е Бог, изявен в плът. Той прилича на много от съвременните хора, които казват, че Исус е бил един велик човек, чудесен учител, изклкзчителна лич- ност... На Всички тези определения липсва едно много ВаЖно нещо, за да бъдат цялата истина - Исус беше и е Бог. 3:3 На пръв поглед изглеЖда, че от- говорът на Господ Исус няма никаква Връзка с току-що казаното от Нико- дим. Всъщност нашият Господ казва: „Никодиме, ти си дошъл при Мен, за- щото искаш да те науча на нещо; но това, от което ти действително имаш нуЖда, е да бъдеш роден отново. ТоВа е мястото, откъдето трябба да започнеш. Трябва да бъдеш роден от- горе. Иначе никога няма да видиш Бо- Жието царство." Господ започва това удивително обяснение с думите: „Истина, исти- на... ", което буквално значи „Амин, амин...". Господ употребява тези думи винаги, когато иска да ни подготви за някоя ВаЖна истина. Като 1одеин, Никодим очаква да дойде Месия, Който да освободи Изра- ел от римското владичество. По то- ва време римската империя управлява •целия тогавашен свят и logeume тряб- Ва да се подчиняват на нейните закони и управление. Никодим мечтае за вре- мето, когато Месията ще установи Своето царство на земята - когато израелският народ ще бъде пръВ меЖ- ду всички народи; когато Всички него- ви врагове ще бъдат победени. Господ обаче казва на Никодим, че за да Влезе В това царство, човек трябва да се новороди. Точно както е необходимо човек веднъЖ да се роди, за да започне физически Живот, също така е необхо- димо той да се роди повторно, за да започне небесен Живот. (Изразът „да се роди отгоре" означава също „да се роди отново".) С други думи, в царст- вото на Христос моЖе да Влезе само онзи, чийто Живот е променен. Тъй ка- то Неговото царстВо ще бъде правед- но, поданиците Му също трябВа да бъ- дат праВедни. Христос няма да царуВа над народ, който продълЖаба да Вър- ши грехове. 3:4 Тук ние отново ВиЖдаме колко е трудно за хората да разбират думите на Господ Исус. Никодим продълЖава да приема всичко много буквално. Той не моЖе да разбере как един възрастен човек ще се роди отново, като физи- чески влезе Втори път в корема на майка си, за да се новороди. За него това е неВъзмоЖно да стане. Никодим на практика ни показва как „естественият човек не побира това, което е от БоЖия Дух, защото за него е глупост; и не моЖе да го разбере, по- неЖе то се изпитва духоВно" (1 Кор. 2: 14). 3:5 По-нататък Исус обяснява на Никодим, че той трябва да се роди от бода и Дух, иначе никога няма да влезе в БоЖието царство. КакВо иска да каЖе Исус? Много хо- ра смятат, че тук става дума за Вода 8 буквален смисъл, и че Господ Исус го- вори за кръщението като за необходи- 408 ЙоанЗ  мо условие за спасение. Такова едно
учение е абсолк)тно противоположно на всичко останало, което казва Биб- лията. Навсякъде в БоЖието Слово ние четем, че спасението моЖе да бъ- де единствено чрез вяра в Исус Хрис- тос. Кръщението е за онези, които ве- че са спасени, а не е средство за спасе- ние. Някои предполагат, че под „бода" 6 този стих трябва да се разбира Божи- ето Слово. В Ефесяни 5:25, 26 водата е тясно свързана с БоЖието Слово. Също така и в 1 Петр. 1:23, и Яков 1:18 се казва, че новороЖдението ста- ва чрез БоЖието Слово. ВъзмоЖно е следователно под „вода" в този стих наистина да се разбира БоЖието Сло- во. Ние знаем, че отделно от Библия- та няма спасение. За да има новороЖ- дение, е необходимо грешникът да приеме посланието, което се съдърЖа в БоЖието Слово. Но водата моЖе да се разбира и ка- то символ на Светия Дух. В Йоан 7:38, 39 Господ Исус говори за „реки от Жи- ва вода" и съвсем определено казва, че когато използва думата „вода", Той говори за.Светия Дух. Ако водата има значение на Дух в 7 гл., защо да няма същото значение и в 3 гл.? Това тълкуване обаче пораЖда една трудност. Исус казва: „Ако се не роди някой от вода и Дух, не моЖе да влезе 8 БоЖието царство." Ако приемем, че »вода" означава Дух, тогава излиза, че Духът се споменава два пъти в този «пих. Но думата, която е преведена като „и", моЖе също така да се преве- 9е и като „също". Тогава стихът би могъл да се чете така: „Ако се не ро- 9и някой от вода, също от Дух, не мо- Же да влезе в БоЖието царство." Ние Вярваме, че това е истинският смисъл на този стих. физическото раЖдане не е достатъчно.8 Необходимо е още човек да се роди и духовно, за да влезе в БоЖието царство. Това духовно Ж моЖе да бъде извършено от Светия Дух, когато човек повярва в
3:6 Дори и Никодим да моЖеше по някакъв начин да влезе втори път в корема на майка си, това нямаше да моЖе да поправи злата му природа. Изразът „роденото от плътта е плът" означава, че децата, които се раЖдат от човешки родители, се раЖ- дат в грях и са безпомощни, и без ни- каква надеЖда да се спасят сами по се- бе си. От друга страна, „роденото от Духа е Дух". Духовното раЖдане ста- ва, когато човек полоЖи упованието си на Господ Исус. При новораЖдане- то човек получава нова природа и ста- ва годен за БоЖието царство. 3:7 Никодим не трябва да се чуди на учението на Господ Исус. Той трябва да разбере, че човек трябва да се но- вороди, и да осъзнае съвършената нес- пособност на човешката природа да облекчи грешното си състояние. Тряб- ва да разбере, че за да стане поданик в БоЖието царство, човек трябва да бъде свят, чист и духовен. 3:8 Както често прави, за да илюст- рира една духовна истина, Господ Исус използва пример от природата. Той напомня на Никодим, че вятърът ду- ха, накъдето си иска, и човек моЖе да чуе шума му, но не моЖе да каЖе от къде идва и на къде отива. НовораЖ- дането прилича да голяма степен на Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|