Уилиям макдоналд к о новия



страница50/69
Дата27.08.2016
Размер12.82 Mb.
#7522
1   ...   46   47   48   49   50   51   52   53   ...   69

(22:35-38)

22:35 Преди известно време Господ
изпрати Своите ученици в света без
пари, без торба и без обувки (т. е. без
т. нар. екзистенц минимум: доста-
тъчно беше да вземат само най-необ-
ходимото), като им обеща, че няма да
бъдат лишени от нищо. И те наисти-
на не бяха лишени от нищо.

22:36 Сега обаче наблиЖава време-
то, когато Господ ще ги напусне, с ко-
ето започва нов етап в тяхното слу-
Жение за Него. Оттук нататък те ще
бъдат излоЖени на бедност, глад и
различни опасности, което налага да
Вземат мерки, за да подсигурят теку-
щите си нуЖди. Сега вече те трябва
да вземат кесия и торба (с нещо за
ядене), а ако нямат Hoik, да си прода-
дат дрехата и да си купят ноЖ. Как-

во иска да каЖе Спасителят с думите:


„Купете си ноЖ"? Съвсем определено
Той не Възнамерява да ги накара да из-
ползват ноЖа като оръЖие за нападе-
ние на хора, защото това ще противо-
речи на принципите на Неговото уче-
ние, което гласи:

„Моето царство не е от този свят;


ако'беше от този свят, слуЖителите
Ми щяха да се борят ..." (Йоан 18:36).

„Всички, които се залавят за ноЖ,


от ноЖ ще загинат" (Мат. 26:52).

„Обичайте неприятелите си..."


(Мат. 5:44).

„Ако те плесне някой по дясната бу-


за, обърни му и другата" (Мат. 5:39;
вЖ. също 2 Кор. 10:4).

Какво тогава иска да каЖе Исус с


този ноЖ?

  1. Някои изследователи предполагат,
    че тук Той говори за ноЖа на Духа,
    който е БоЖието Слово (Еф. 6:17).
    Това е едно възмоЖно обяснение, но
    ако го приемем, ще трябва да прие-
    мем също, че и кесията, и торба-
    та, и дрехата са символи на духов-
    ни неща.

  2. Уилиямс смята, че ноЖът символи-
    зира защитата на реда в едно под-
    редено управление, аргументирайки
    се с текста в Римляни 13:4, където
    ноЖът е свързан с властта на вла-
    детеля.

  3. Ленг счита, че ноЖът трябва да се
    разбира като средство за защита
    срещу враговете сред хората, а не
    като оръЖие за нападение. Но на
    нас ни се струва, че думите в Ма-
    тей 5:39 опровергават и тази
    употреба на ноЖа като отбрани-
    телно средство.

  4. Има последователи, които мис-
    лят, че единственото предназначе-
    ние на ноЖа тук е защитата от
    диви Животни, което също е въз-
    моЖно.

22:37 37 cm. обяснява защо ученици-
те трябва вече да взимат кесия с па-
ри, торба и ноЖ. До този момент Гос-

375

Лука 22

nog е бил заедно с тях и е осигурявал
Временните им нуЖди. Не след дълго
обаче Той ще се раздели с тях според
пророчеството на Исая 53:12. Проро-
чествата, които са били написани за
Него, т. е. за Неговата земна мисия,
наблшкаВат своето изпълнение и Той
ще бъде причислен към беззаконници-
те.

22:38 Учениците Въобще не успяват
да разберат думите на Господ. Те до-
насят два ноЖа, като мислят, че ще
бъдат напълно достатъчни за разре-
шението на каквито и да било пробле-
ми, които ги чакат напред. Господ
Исус завършва разговора с думите:
„Доволно е." Явно учениците смятат,
че с помощта на тези ноЖове те ще
успеят да осуетят опита на врагове-
те Му да Го убият. Това обаче е пос-
ледното, което вълнува Исус!

И. Агонията в Гетсимания (22:39-46)

22:39 Гетсиманската градина се нами-
ра на западния склон на Елеонския
хълм. Исус често ходи там, за да се
моли, и учениците Му, вклкзчително и
предателят, знаят това.

22:40 След приклкочването на Гос-
подната вечеря Исус и учениците на-
пускат горната стая и отиват в гра-
дината. След като влизат в нея, Гос-
под се обръща към учениците Си със
съвет да се молят, за да не паднат в
изкушение. МоЖе би изкушението, ко-
ето Той има най-вече предвид, е на-
тискът, който ще им бъде упраЖнен с
цел да изоставят Бога и неговия Хрис-
тос, когато враговете им ги заловят.

22:41, 42 След това Исус оставя уче-
ниците Си и влиза още по-навътре в
градината, за да се моли Сам. В мо-
литвата Си Той казва на Своя Отец
да Го отмине с тази чаша, ако Той
иска това, обаче не Неговата воля да
бъде, а волята на Отец Му. Ние раз-
бираме смисъла на тази молитва по

следния начин: „Ако има някакъв друг


начин, по който да се спасят грешни-
ците, а не чрез Моето разпъване на
кръста, открий Ми го сега." Но друг
начин няма, защото небесата оста-
ват безмълвни.

Ние не смятаме, че страданията на


Христос в градината са били част от
Неговото изкупително дело. Изкупле-
нието е било извършено по Време на
трите най-мрачни часа, в които Исус
се е мъчил на кръста. Но събитията в
Гетсиманската градина са били преду-
сещане на онова, което е щяло да пос-
ледва на Голгота. Тук самата мисъл
за контакт с нашите грехове е карала
Господ Исус да страда най-Жестоко.

22:43,44 Съвършената човечност на
Господ Исус се виЖда в агонията, коя-
то съпровоЖда тези теЖки родилни
мъки. „И яви Му се ангел от небето и
Го укрепяше." Това събитие присъст-
ва само в Евангелието от Лука,- както
и изречението, че потта Му е стана-
ла „като големи капки кръв". Този
последен факт е привлякъл особено
силно вниманието на лекаря Лука.

22;45, 46 Когато Исус отива обрат-
но при учениците Си, Той ги заварва,
че спят - не от безразличие, а от мъ-
ка и изтощение. Още веднъЖ Той нас-
тойчиво ги съветва да станат и да се
молят,
защото критичният час, кога-
то те ще бъдат подлоЖени на изкуше-
нието да се отрекат от Него пред
властите, наблиЖава.

Й. Предаването u арестуването
на Исус (22:47-53)


22:47, 48 МеЖдувременно Юда вече е
пристигнал заедно с едно голямо мно-
Жество от главни свещеници, стареи-
шини u началници от страЖата на
храма, за да арестуват Господ. Според
предварителната уговорка предате-
лят трябва да посочи кой е Исус, като
Го целуне. Cmloapm коментира този
факт със следните думи:

376

Лука 22

Това е едно Върховно постшкение на
уЖаса, което човешката низост не мо-
Же да надхвърли - там, в градината,
Юда предава Своя учител не с вик или
удар, или нак, а с целувка.ll61

С чуВстбо на безкрайна тъга Исус


пита: „Юдо, с целувка ли предаваш
Човешкия Син?"

22:49-51 Учениците разбират какво
ще се случи и се приготвят да защи-
тават Исус. Всъщност един от тях,
и то по-точно Петър, изваЖда но* и
отсича дясното ухо на слугата на
първосвещеника. Исус смъмря Петър
за това, че използва материални сред-
ства за водене на духовна война. Него-
вият час е дошъл и заедно с него и
предварително решените от Бога съ-
бития, които трябва да се сбъднат. С
Цялата Си милост Исус докосва ухо-
то на слугата и го изцелява.

22:52, 53 След това Исус се обръща
към еврейските водачи и офицери и ги
пита защо са излезли срещу Него като
срещу разбойник. Нали досега Той все-
ки ден е бил в храма и е поучавал - за-
що не са се опитали да Го убият тога-
6а? Исус знае отговора на този въпрос
- това е техният час и часът на
властта на тъмнината. Всичко това
се развива в четвъртък по среднощ.

ИзглеЖда, че религиозният процес,


който е организиран срещу нашия Гос-
под, се състои от три етапа. Най-нап-
ред Исус е изпратен пред Анна, след
това - пред Каяфа, и накрая - пред си-
недриона. Събитията, чието описание
започва тук и завършва в 65 cm., се
развиват в петък меЖду 1.00 ч. през
нощта и 5.00 ч. сутринта.

в средата на двора. Там го вшкда ед-


на слугиня, която казва, че той също е
един от последователите на Исус. Пе-
тър енергично отрича, че се е позна-
вал с Него.

22:58-62 Скоро след това някакъв
друг човек обвинява Петър, че е един
от тия, които са вървели заедно с
Исус от Назарет, но Петър отново
отрича, че това е така. След около
час се обаЖда още един човек, който
разпознава Петър като галилеец и съ-
що така като ученик на Господа. Пе-
тър казва, че изобщо не разбира за
какво му говорят. Този път неговият
отказ е придруЖен от кукуригането
на петел. В този черен миг Господ се
обръща и поглеЖда Петър. Петър си
спомня предсказанието, според което
преди да изпее петелът, той ще се
отрече три пъти от Господа. Този
поглед на БоЖия Син изпраща Петър
навън в нощта, където той горчиво
плаче.

JI. Войниците се присмиват
на Човешкия Син (22:63-65)

Исус е задърЖан от военни, които са


началници на страЖата на храма в
Ерусалим. Точно тия, които са длъЖ-
ни да пазят светия БоЖий дом, започ-
ват да се присмиват и да бият самия
Бог. След като Му превързват очите,
те започват да Го удрят по лицето и
да Го карат да познае кой Го е ударил.
Подиграват Му се с още много неща,
но Исус търпеливо издърЖа всичко,
което тези нещастни грешници из-
мислят против Него.


К. Петър отрича Исус и плаче
горчиво (22:54-62)


22:54-57 Докато водят Господ в къ-
Щата на първосвещеника, Петър
върви след тях на известно разстоя-
ние. Когато влизат вътре, той сяда
меЖду хората, които се греят на огън

М. Сутрешният процес пред
синедриона (22:66-71)


22:66-69 На разсъмване (меЖду 5 и 6
часа сутринта) старейшините... от-
ве>кдат Исус пред своя съд, т. е. пред
синедриона. Членовете на синедриона
веднага Го питат дали Той е Месия-

377

Лука 22, 23

ma. Отговорът на Исус показва, че
Той смята за безсмислено да обсъЖда
този Въпрос с тях, защото те не Же-
лаят да узнаят истината. Освен тоВа
Той им казва, че Онзи, Който сега
стои унизен пред тях, един ден ще се-
ди от дясната страна на БоЖията
сила (В*. Псалм 110:1).

22:70, 71 Тогава те Го питат напра-
во да им каЖе дали Той е БоЖият Син.
Те знаят много добре какво означаВа
техният Въпрос. За тях БоЖият Син
е Този, Който е равен на Бога. Отго-
ворът на Господ Исус е следният:
„Вие право казвате, защото съм"
(6Ж. Марко 14:62). Това е всичко, от
което те имат нуЖда. Всички са чули,
че Исус се е провъзгласил за равен на
Бога, което е равнозначно на богохулс-
тво. Повече доказателства не са им
необходими. Има обаче един проблем.
Според техния закон богохулството
се наказва със смърт. Но по онова вре-
ме togeume са под римско Владичество,
което не им разрешава да издават
смъртни присъди. ЗатоВа те са длъЖ-
ни да заВедат Исус при Пилат, който
едва ли ще се заинтересува от едно ре-
лигиозно обвинение, като богохулст-
во. Така че те трябва да измислят ня-
какви политически обвинения срещу
Него.

Н. Исус пред Пилат (23:1-7)

23:1, 2 След процеса пред синедриона
(„цялото мноЖестВо техни хора")
Исус е заведен на разпит при Пилат,
римския управител. Религиозните во-
дачи повдигат срещу Него три поли-
тически обвинения. Най-напред те Го
обвиняват, че развращава народа, си-
реч, че настройва хората срещу Рим;
след това - че забранява на logeume да
плащат данъци на Кесаря; и накрая
- че се е самообявил за Цар.

23:3-7 Когато Пилат пита Исус да-
ли Той е Юдейският Цар, Исус отго-
варя, че е Той. Пилат не приема Него-

вото твърдение като заплаха за римс-


кия император. След един разговор на-
саме с Исус (Йоан 18:33-38а) Пилат се
обръща към главните свещеници и
към тълпата, като им казва, че не на-
мира никаква вина в Него. Тълпата
започва да вика още по-настойчиВо и
обвинява Исус В подстрекателство,
като казва, че е започнал от Галилея
и е стигнал даЖе до Ерусалим. Когато
чува думата Галилея, Пилат мисли, че
е открил начин как да избяга от отго-
ворност. Галилея се намира под управ-
лението на Ирод u Пилат решава, че
моЖе да се отърве от участие в тоВа
дело, като предаде Исус на Ирод. Слу-
чило се така, че Ирод бил дошъл на по-
сещение 8 Ерусалим точно по това
време.

Ирод Антина е син на Ирод Велики,
който изби младенците Във Витлеем.
Ирод Антина пък уби Йоан Кръсти-
тел, защото Йоан осъди незаконната
му връзка с братовата му Жена. Това
е същият онзи Ирод, когото Исус на-
рече „тая лисица" в Лука 13:32.

О. Оскърбителният разпит на Исус
от Ирод (23:8-12)


23:8 Ирод е много доволен, че ще изп-
равят Исус на разпит пред него. Той е
чул много неща за Исус и отдавна Же-
лае да види някое от Неговите чуде-
са.

23:9-11 Колкото и дълго да разпит-
ва Исус обаче, Ирод не получава ника-
къв отговор. Юдеите стават Все по-
Жестоки В своите обвинения, но Исус
нищо не им отговаря. Единственото
нещо, което моЖе да направи Ирод, е
да накара войниците си да се поругаят
с Исус и да Му се подиграят, като Го
облекат във великолепна дреха и Го
изпратят обратно при Пилат.

23:12 Преди това Ирод и Пилат са
били врагове един на друг, но сега
враЖдата им се обръща в приятелст-

378

Лука 23

Bo: me заемат една и съща страна ка-
то противници на Господ Исус и тоба
ги обединява. Теофилакт изказва свое-
то съЖаление, като казва, че „христи-
яните могат само да се засрамят от
факта, че дяволът е в състояние да
накара злите хора да пренебрегнат
ВраЖдата и да се обединят 6 името на
злото, докато християните не са в
състояние дори да поддърЖат своето
приятелство в името на доброто".

П. Присъдата на Пилат: невинен,
но осъден (23:13-25)


23:13-17 След като не успява да вземе
справедливо решение и да освободи
Царския си затворник, Пилат отново
изпада в затруднено положение. Той
свиква набързо едно съвещание с
logeuckume Водачи, на което им обяс-
нява, че вито... Ирод, нито той са
могли да намерят някакво доказателс-
тво за измяна от страна на Исус.
„Той не е сторил нищо, което заслу-
Жаба смъртно наказание." И така,
Пилат предлага да накаЖе Исус и след
това да Го пусне. Сткгарт пише след-
ното по този въпрос:

Този тъЖен компромис е напълно


неоправдан и нелогичен. Той показва
опита на една нещастна и уплашена до
смърт душа да изпълни дълга си спря-
мо Исус и едновременно с това да удов-
летвори тълпата. Но Пилат не успява
да направи нито едното, нито другото
и няма защо да се учудваме, че разгне-
вените свещеници отказват да прие-
мат тази присъда на каквато и да е
Цена."62


23:18-23 Главните свещеници и Вода-
чи са Вбесени. Те продълЖават да ис-
кат смъртта на Исус и освобоЖдение-
то на Варава, един известен престъп-
ник, който е хвърлен в затвора зара-
ди бунт и убийство. Пилат още вед-
нъзк се опитва да оправдае Господ, но
злобните викове на тълпата заглуша-
ват вялата му защита. Без изобщо да

чува това, което той казва, тълпата


не престава да крещи и да иска
смъртта на БоЖия Син.

23:24, 25 И макар че Пилат вече е
провъзгласил Исус за невинен, той сега
отново Го осъЖда на смърт и осво-
бождава Варава според Желанието на
тълпата.

Р. Човешкият Син по пътя към
Голгота (23:26-32)


23:26 Часът е около девет в петък
сутринта. По пътя към мястото на
Разпятието войниците накарват един
мъЖ на име Симон от Киринея да но-
си кръста. За този човек няма много
известни неща, но има данни, които
показВат, че и дВамата му сина по-
късно стават известни християни
(Марко 15:21).

23:27-30 След Исус върви голямо
мноЖество от мъЖе и Жени, които
плачат за Него. Господ се обръща към
Жените с думите „ерусалимски дъще-
ри" и им казва да не плачат за Него, а
да плачат за себе си. Той мисли за
уЖасното разрушение на Ерусалим
през 70 год. от н. е. Страданията и
мъките на тези дни ще бъдат толко-
ва големи, че безплодните Жени, кои-
то дотогава ще бъдат презирани от
всички, ще бъдат считани като особе-
но блаЖени. Обсадата на града от
Turn ще бъде толкова уЖасна, че хора-
та ще предпочетат планините да
паднат върху тях и хълмовете да ги
покрият.

23:31 След това Господ Исус добавя
думите: „Защото, ако правят това
със суровото дърво, какво ще правят
със сухото?" Исус е суровото дърво, а
невярващият Израел - сухото. Ако
римляните могат да нанесат толкова
оскърбления и страдания на безгреш-
ния и невинен БоЖий Син, колко по-
уЖасни ще бъдат наказанията, които
ще нанесат върху виновните убийци на
възлкзбения БоЖий Син?

379

Лука 23

23:32 ОсВен Исус са осъдени на
смърт още двама души - престъпни-
ци, които ще бъдат разпънати заедно
с Него.

С. Разпъването (23:33-38) ""

23:33 Мястото на екзекуцията се на-
рича Голгота63 (от латинската дума
за череп). ВъзмоЖно е то да е нарече-
но така заради релефа на самото мяс-
то, което да е имало формата на че-
реп, или заради тоВа, че там са се из-
пълняВали смъртни присъди (а чере-
път често се използВа като симВол на
смъртта). ЗабелеЖете колко е сдър-
Жано описанието на Разпятието В
Библията: никакви уЖасни подробнос-
ти, осВен едно-единстВено просто из-
речение: „...там разпнаха Него". И
тук още ВеднъЖ искаме да цитираме
коментара на СткУарт:

Самият факт, че Месията трябва-


ше да умре, е невероятен сам по себе
си, но това, че Той трябваше да умре
точно по този начин, не моЖе да се
обясни с никакъв човешки разум. И все
пак всичко е станало точно така.
Всичко, до което се е докоснал Хрис-
тос, вклЬчително и кръстът, е било
преобразено и осветено с величие и кра-
сота. Но нека не забравяме от какви
уЖасни дълбочини Исус е извадил кръс-
та, за да го издигне нависоко.><64


О, научи ме какво значи

този кръст, издигнат нависоко

със Онзи страдащ МъЖ, Когото

осъдихме на кръв и смърт!

Луси А. Бенет

В оня ден на Голгота са били издиг-
нати три кръста - кръстът на Исус В
средата и по един кръст с разпънат
престъпник от двете Му страни. То-
Ва е изпълнение на пророчеството от
Исая 53:12: „И към престъпници биде
причислен."

23:34 С безкрайна лк>бов и милост
Исус извиква от кръста: „Отче, прос-
ти им, защото не знаят какво пра-

вят." Знае ли някой какъв Ниагарски
Водопад от боЖествен гняВ е предот-
вратила- тази молба! Морган пише
следните думи за лк)боВта на Спаси-
теля:

В душата на Исус няма нито гняв,


нито скрито Желание за наказание на
хората, които Го измъчват. Има мно-
го хора, които се възхищават от Же-
лезния Ьмрук. Когато слушам тази
молитва на Исус, аз разбирам, че един-
ственото място за Железния Ьмрук е
адът.<<65

После Войниците си разделят облек-


лото Му и хвърлят Жребий за дрехата
Му, която не е шита, а изтъкана цяла-
та от горе до долу.

23:35-38 Началниците стоят пред
кръста и се подиграват на Исус, като
Го предизвикват да се спаси, ако наис-
тина е Месия - БоЖият Избраник.
Войниците също Му се надсмиват,
като Му предлагат да пие оцет и от-
правят предизвикателства към Него-
вите способности да се спаси. Най-
отгоре на кръста заковават следния
надпис:

ТОЯ Е ЮДЕЙСКИЯТ ЦАР

Нека още веднъЖ да цитираме думи-
те на Cmloapm:

Не моЖем да пропуснем да комен-


тираме значението на факта, че над-
писът е бил написан на три езика -
гръцки, латински и Ьдейски. Това без
съмнение е било направено с цел всеки
един от тълпата да моЖе да го проче-
те, но църквата на Христос винаги е
виЖдала в него - и то съвсем правилно
- символ на вселенското господство
на нейния Господар. Защото тези три
езика са били най-широко разпростра-
нените световни езици и всеки един от
тях е обслуЖвал една преобладаваща
идея. Гръцкият е бил езикът на култу-
рата и знанието. Според надписа Ца-
рят в тази област е Исус. Латински-
ят е бил езикът на закона и управлени-
ето. Там Царят също е Исус! Юдейски-
ят е. бил езикът на изявената религия-

380

Лука 23

И там Царят е Исус! Така че дори ко-
гато Исус е висял, умирайки на кръста,
пак е било Вярно, че „на главата Му бя-
ха много корони" (Откр. 19:12). '<66

Т. Двамата престъпници (23:39-43)





Сподели с приятели:
1   ...   46   47   48   49   50   51   52   53   ...   69




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница