главата ви няма да загине")- Смисъ-
лът на тези два стиха е, че макар и
някои да умрат като мъченици в име-
то на Христос, техният дух ще бъде
запазен изцяло. Те ще умрат, но няма
да погинат.
21:19 19 cm. ни казва, че онези, които
търпеливо издърЖат всичко заради
Христос и не Го отхвърлят, ще пока-
Жат със своята твърдост, че наисти-
на вярват в Него. Онези, които са наи-
стина спасени, ще отстояват своята
Вярност и преданост на всяка цена:
"Чрез твърдостта си ще придобиете
Живота си."
М- Съдбата на Ерусалим (21:20-24)
Тук ясно се Вшкда, че Исус пренася раз-
говора върху събитията, свързани с
разрушението на Ерусалим през 70
год. от н. е. Това нещастие ще дойде,
след като градът бъде заобиколен от
римски войски.
„Християните от ранните години на
новата ера -70 г. - са знаели, че разру-
шението на Ерусалим и събарянето на
красивия мраморен храм ще бъде пред-
хождано от специален знак: „Когато
видите Ерусалим, че е заобиколен от
войски, това да знаете, че е наблиЖило
запустяването му." Това е бил един си-
гурен знак, че Ерусалим ще бъде разру-
шен и че те трябва да бягат оттам.
Невярващите биха се усъмнили във въз-
мозкностите за бягство при тази пъл-
на обсада на града, но Базкието Слово
никога не люке. Римският генерал от-
теглил армията си за кратко време,
което дало възможност за бягство на
вярващите евреи. Те използвали тази
възмозкност и отишли на едно място,
наречено Пела, където успели да оцеле-
ят. "58
Всеки опит за повторно влизане 6
града ще бъде фатален. Градът ще бъ-
де наказан заради това, че е отхвър-
лил БоЖия Син. Бременните Жени и
кърмачките ще бъдат в особено неиз-
годно полоЖение: те ще бъдат по-въз-
препятствани да избягат от БоЖие-
то наказание върху израелската земя
и израелския народ. Ще бъдат убити
много хора, а оцелелите ще бъдат изп-
ратени като пленници в други земи.
Втората половина на 24 cm. предс-
тавлява едно забелеЖително проро-
чество за съдбата на Ерусалим, кой-
то от този момент ще падне под ези-
ческо робство до времето, когато се
изпълнят времената на езичниците.
Това не означава, че евреите няма да
могат да управляват града за кратки
периоди от време, но като цяло гра-
дът няма да престане да бъде обект
на посегателства от страна на езич-
ници, „докле се изпълнят времената
на езичниците". .
Новият Завет прави разлика меЖду
„богатството на езичниците", „пъл-
369
Лука 21
ното число на езичниците" и „Време-
ната на езичниците".
-
„Богатството на езичниците"
(Рим 11:12) означава привилегиро-
ваното място, което езичниците
заемат понастоящем, докато Из-
раел е пренебрегнат временно от
Бога.
-
„Пълното число на езичниците"
(Рим 11:25) ще бъде достигнато
преди Грабването, когато езичес-
ката булка на Христос ще бъде го-
това и ще бъде грабната от земя-
та, след което Бог ще възстанови
отношенията Си с Израел.
-
„Времената на езичниците" (Лука
21:24) са започнали всъщност с ва-
вилонското робство през 521 пр.
Хр. и ще продълЖат до момента,
когато езическите народи няма да
могат вече да упраЖняват конт-
рол върху Ерусалим.
От бремето, когато Спасителят
произнася тези думи, досега Ерусалим
винаги е бил контролиран до голяма
степен от силите на езичниците. Им-
ператор Юлиян Отстъпник (331-363
г. от н. е.) направил опит да компро-
метира християнството, като обори
пророчеството на Господ Исус. За та-
зи цел той накарал евреите да пост-
роят отново храма. Те незабавно за-
почнали да работят и дори използвали
сребърни лопати в прекалената си раз-
точителност, като изнасяли праха В
яркочервени платове. Но процесът на
работа бил прекъснат от земетресе-
ние и огнени кълба, които излизали от
земята. НалоЖило се да се откаЖат
от проекта.59
Н. Второто пришествие (21:25-28)
Тези стихове описват различни при-
родни бедствия и катаклизми на земя-
та, които ще предхоЖдат Второто
пришествие на Христос. Ще има сму-
щения, които ще засегнат слънцето,...
луната и звездите и които ще бъдат
забелязани и на земята. Небесните
тела ще бъдат изместени от техни-
те орбити. Всичко това моЖе да при-
чини изместване и на земната ос. Ог-
ромни приливни вълни ще залеят зем-
ните площи. ЧовечестВото ще бъде
обхванато от паника заради опас-
ността от сблъскване на земята с
други небесни тела. Но за вярващите
има надеЖда, защото:
„Тогава ще видят Човешкия Син
идещ в облак със сила и голяма слава.
А когато почне да става това, изпра-
вете се и подигнете главите си, за-
щото изкуплението ви наблиЖава."
О. Смокинята и всички останали
дървета (21:29-33)
21:29-31 Друг един белег, който ще по-
казва наблиЖаването на Второто
пришествие, е напъпването на смоки-
нята и на всички останали дървета.
Смокинята е особено подходящ сим-
вол на израелския народ, който ще да-
де признаци за нов Живот през послед-
ните дни. Не моЖе да няма значение
фактът, че след толкова векове разп-
ръснато и неопределено съществуване
израелската нация беше възстановена
отново през 1948 год. и призната като
равноправен член на общността на на-
родите.
Покарването на листата на други-
те дървета моЖе да символизира нео-
бикновеното разрастване на национа-
лизма и появяването на много нови
правителства в новоразвиващите се
страни на света. Тези признаци ще оз-
начават, че времето на установяване-
то на величественото царство на
Христос вече наблиЖава.
21:32 Исус казва, че това поколение
няма да премине, докато всички тези
неща не станат. Какво има предвид
Той под „това поколение"?
370
Лука 21, 22
-
Някои смятат, че тоВа се отнася
go поколението, което ЖиВее по
Времето на изричането на тези ду-
ми, и че Всички предсказания ще бъ-
дат изпълнени до Времето на уни-
щоЖението на Ерусалим. Но тоВа
не е възмоЖно да е така, защото
тогава Христос не се е Върнал „В
облак със сила и голяма слаба".
-
Други ВярВат, че под „тоВа поколе-
ние" трябВа да се разбират хора-
та, които ще Живеят по Времето
преди сбъдването на тези предска-
зания, и че Всички хора, които ще
бъдат Живи да Видят началото на
тези събития, ще бъдат Живи да
видят и Връщането на Христос.
Според тях всички предсказани съ-
бития ще се случат в Живота на
едно поколение, което е напълно
възмоЖно.
-
ВъзмоЖно е също така „това поко-
ление" да се отнася до еврейския
. народ и тяхното ВраЖдебно отно-
шение към Христос. Господ иска да
каЖе, че еврейската нация ще оце-
лее и няма да бъде унищоЖена неза-
висимо от тоВа, че ще бъде разпи-
ляна и че нейното отношение към
Него няма да се промени през веко-
вете. Ние смятаме, че могат да
бъдат верни както второто, така
и третото обяснение.
21:33 Атмосферните условия и
звездните тела могат да се изменят
и земята също моЖе да измени сегаш-
ния си Вид, но предсказанията на Спа-
сителя няма да останат неизпълнени.
П. Исус ни предупреждава,
че трябва да бдим и да се молим
(21:34-38)
21:34, 35 Докато стане Всичко това,
учениците на Исус трябва да се пазят
и да не се увличат в ядене, пиене и Жи-
тейски гршки, за да не би Неговото
идване да ги завари неподготвени, за-
Щото така ще бъдат заварени Всич-
ки, които мислят за земята като за
свое постоянно обиталище.
21:36 Истинските ученици на Исус
трябва постоянно да бдят и да се мо-
лят, отделяйки се по този начин от
безбоЖния свят, който е осъден да
преЖивее БоЖия гняв, и да се отъЖдес-
твят с Всички, които ще стоят пред
Човешкия Син.
21:37, 38 Всеки ден Господ поучава в
храма, а през нощта отива да спи на
Елеонския хълм - бездомен в света,
който Сам е създал. Рано на сутрин-
та всички хора бързат да дойдат при
Него, за да Го слушат.
XI. Страданията и смъртта
на Човешкия Син (22 и 23 гл.)
А. Заговорът за убийството
на Исус (22:1,2)
22:1 Празникът на безквасните хля-
бове започва с началото на Пасхата и
продълЖава седем дни, през което вре-
ме е забранено да се яде закВасен хляб.
Пасхата се празнува на четиринайсе-
тия ден от месец нисан, първия месец
на еврейската година. Седемте дни,
от петнайсетия до двайсет и първия
ден на месеца вклкзчително са извест-
ни като празника на безквасните хля-
бове, но в 1 cm. тоВа наименование
вклЬчва целия празник. Тъй като Лука
е писал Евангелието си, за да бъде че-
тено само от logeume, той не смята
за необходимо да споменава връзката
меЖду празника на безквасните хля-
бове и Пасхата.
22:2 Главните свещеници и кншкни-
ците вече непрекъснато кроят заго-
вори, които имат за цел убийството
на Господ Исус, като едновременно с
това те ясно съзнават, че това тряб-
ва да стане без много шум, защото се
боят от хората, много от които все
още изпитват особена почит към
Исус.
371
Лука 22
Б. Предателството на Юда (22:3-6)
22:3 Сатана влиза в Юда, по фамилия
Искариотски, един от дванадесетте
ученици. В Евангелието от Йоан 13:27
се казВа, че тоВа се случВа, след като
Исус му подава залъка хляб по Време
на пасхалната Вечеря. Ние смятаме,
че това е станало постепенно и че Лу-
ка обръща по-голямо Внимание на са-
мия факт, отколкото на събитието.
22:4-6 ВъВ Всеки случай Юда се спа-
заряВа с главните свещеници и начал-
ниците на страЖата, която охранява
храма. Той Вече е скроил един хитър
план, според който той ще предаде
Исус В техните ръце, без тоВа да при-
чини Вълнения. Планът му е приет и
те се съгласяват да му дадат пари -
тридесет сребърни монети, както на-
учаваме от други места. И така, Юда
излиза, за да обмисли подробностите
на сВоя предателски план.
В. Подготовката на Пасхата
(22:7-13)
22:7 Във връзка със събитията, за кои-
то се говори В тези стихове, и тяхна-
та последователност съществуват
някои проблеми. Обикновено logeume
са чествали деня на безквасните хля-
бове на тринадесетия ден от месец
нисан, когато всичкият заквасен хляб
е трябвало да бъде изнесен от еврейс-
ките къщи. Но тук се казва, че това е
денят, в който трябва да се Жертва
Пасхата, което ще рече, че става
въпрос от четиринадесетия ден от
месец нисан. Леон Мориц заедно с ня-
кои други изследователи предполага,
че са съществували дВа календара Във
Връзка с Пасхата - един официален и
друг, който е бил спазен от Исус и
другите.60 Ние Вярваме, че описанието
на събитията от последния четвър-
тък започва на това място и продъл-
жава до 53 cm.
22:8-10 Господ изпраща Петър и
Йоан в Ерусалим, за да подготвят
празнуването на Пасхата. Неговите
наставления към учениците показват
съвършено познаване на нещата. След
като влизат в града, тях ще ги срещ-
не един мъЖ, който ще носи стомна с
вода. В източните страни това не е
било често срещано явление; обикнове-
но стомните с вода са били носени от
Лените. Този мъЖ е едно много подхо-
дящо изобраЖение на Светия Дух, кой-
то води търсещите души на мястото
на общение с Господа.
22:11-13 Господ не само знае предва-
рително мястото, където учениците
ще срещнат този човек, и пътя, по
който той ще мине, но и това, че един
стопанин ще поЖелае да предостави
голямата си и подредена горна стая
на Исус и Неговите ученици. Този чо-
век Вероятно е познавал Господа и е
бил посветил на Него както себе си,
така и цялото си имущество. Голяма-
та и подредена горна стая е нещо
различно от гостната стая. Условия-
та, които щедрият домакин предлага
на учениците, надминават техните
очаквания. При раЖдането на Исус въВ
Витлеем за Него нямаше място 6 гос-
тилницата (гр.: kataluma). Тук Исус за-
ръчва на учениците Си да попитат за
гостната стая (гр.: kataluma) и полу-
чава нещо далеч по-добро - голямата
и подредена горна стая.
Всичко става така, както го е пред-
рекъл Исус. И така, учениците започ-
ват да приготвят Пасхата.
Г. Последната Пасха (22:14-18)
22:14 Векове наред евреите празнуваш
празника на Пасхата, с който ознаме-
нуват славното си избавление от Еги-
пет и от смъртта чрез проливането
на кръвта на агнето без недостатък.
Вероятно Спасителят виЖда Всичко
това особено ясно, докато седи на
трапезата заедно със Своите апосто-
ли, за да чества празника за последен
372
Лука 22
път. Той е истинският Агнец, чиято
кръВ скоро ще бъде пролята за спасе-
нието на Всички, които упоВаВат на
Него.
22:15, 16 Тази Пасха означава много
за Исус и Той силно Желае да я празну-
ва, преди да пострада. За Него няма
да има друг такъв празник преди Връ-
щането Му на земята, когато ще ус-
таноВи СВоето слаВно царство. Ду-
мите „твърде много съм Желал" гово-
рят за пламенен копнеЖ. Тези откро-
Вени думи приканват Всички Вярващи
от всяко време и място да не отмина-
Ват с безразличие копнеЖа на Исус за
общение с нас на Неговата трапеза.
22:17, 18 След като взима чашата с
Вино, която е част от пасхалния ри-
туал, Исус благодари за Виното и по-
дава чашата на учениците Си, напом-
няйки им още веднъЖ, че няма да пие
от плода на лозата отново преди ус-
тановяването на хилядолетното Си
господство. С 18 cm. завършва описа-
нието на Пасхата.
Д. Първата Господна вечеря
(22:19-23)
22:19, 20 Непосредствено след послед-
ната Пасха идва Господната Вечеря.
Господ Исус постановява този свещен
ритуал, за да могат Неговите после-
дователи да си спомнят за Него и Не-
говата смърт през Всички следВащи
Векове. Най-напред Той дава на учени-
ците Си хляб, който символизира Не-
говото тяло, което скоро ще да бъде
дадено за тях. След това Той им пода-
Ва чашата с вино, което особено крас-
норечиво символизира Неговата без-
Ценна кръв, която ще бъде пролята на
кръста на Голгота. Исус я нарича ча-
шата на „новия завет в Моята кръв,
която за вас се пролива". Това означа-
Ва, че Новият Завет, който Той
склкзчва на пърВо място с израелския
народ, е подпечатан от Неговата
к. Пълното изпълнение на Новия
Завет ще бъде постигнато по Време
на царуването на Господ Исус Хрис-
тос на земята, но ние, вярващите, за-
почваме да се ползваме от него още
сега.
Няма съмнение, че хлябът и виното
олицетворяват по особено изразите-
лен начин тялото и кръвта на Исус.
Тогава тялото Му Все още не е било
дадено, нито кръвта Му - пролята,
затова е абсурдно да се смята, че те-
зи символи са били превърнати по ня-
какъВ тайнствен начин В дейстВител-
ни неща. Юдеите са имали специална
заповед, която им е забранявала да пи-
ят кръв, което означава, че учениците
са знаели много добре, че Исус не гово-
ри за кръв В буквален смисъл, а за не-
що, което символизира кръвта.
22:21 Текстът говори съвсем ясно,
че Юда също присъства на последната
вечеря. Евангелието на Йоан обаче ни
казва също толкова ясно, че предате-
лят излиза от стаята, след като Исус
му подава залъка хляб, натопен със
сос. И тъй като това става преди
Господната Вечеря, много хора смя-
тат, че Юда не присъства в момента
на раздаването на хляба и виното.
22:22 Страданията и смъртта на
Господ Исус са били решени, но Юда
извършва предателството с пълното
съгласие на своята воля. Ето защо
Исус казва: „Горко на този човек,
чрез когото Се предава!" Въпреки че
Юда е бил един от дванадесетте уче-
ници на Исус, той не е бил истински
вярващ.
22:23 23 cm. ни разкрива част от
чувствата на изненада и недоверие,
които обхващат учениците. Те не зна-
ят кой от тях ще бъде извършите-
лят на тази подлост.
Е. Истинското величие означава
да бъдеш слуга (22:24-30)
22:24, 25 Не моЖем да не признаем, че
човешкото сърце наистина е узкасно,
373
Лука 22
след като Веднага след приклк>чване-
то на Господната Вечеря учениците
започват да се карат помежду си за
тоВа, кой от тях е най-големият!
Господ им казВа, че В Неговата цен-
ностна система Величието е точно
обратното на това, което човек си
представя за Велико. Царете, които
владеят над езичниците, обикновено
се почитат като Велики хора и дори се
наричат „благодетели". Но това е са-
мо едно име; в дейстВителност те
представляват Жестоки тирани, кои-
то носят това добро име само за фа-
сада, без да притежават никакви вът-
решни качества, които да го подкре-
пят.
22:26 Но последователите на Спаси-
теля не трябва да бъдат такива.
Ония, които искат да бъдат велики,
трябва да станат като по-младите; а
тия, които искат да началстват над
другите - да се принизят като ония,
които слугуват. Тези револкщионни
идеи на Христос са напълно противо-
полоЖни на традиционните отноше-
ния, според които по-младите са по-
низши спрямо по-старите, а начални-
ците - по-велики от слуЖителите си
благодарение на властта, която при-
теЖават.
22:27 Според човешките норми гос-
тът, който седи на трапезата, е по-
голям от оня, който слугува на маса-
та. Но Господ Исус беше тук като он-
зи, който слугува, и затова всички, ко-
ито искат да Го следват, трябва да
приличат на Него.
22:28-30 Господ с голяма милост из-
казва похвала на учениците Си заради
това, че са устояли с Него в Негови-
те изпитания. Нали малко преди то-
ва те се бяха скарали помеЖду си и
скоро след това всички щяха да Го
изоставят и да избягат! Но въпреки
това Той знае, че дълбоко в сърцата
си те Го обичат и че търпят хули В
Неговото име. За награда Той ще им
даде да седят на престоли и да съдят
дванадесетте израелски племена, ко-
гато се върне, за да заеме трона на
Давид и да господства над земята.
Колкото е сигурно завещанието, с ко-
ето Бог-Отец дава това царство на
Христос; толкова е сигурно и обеща-
нието, което Христос дава на Своите
ученици за господство над обновения
Израел.
Ж. Исус предсказва, че Петър ще се
отрече от Него (22:31-34)
Оттук започва последната от трите
мрачни глави на историята на човеш-
ката невярност. Първата описваше
предателството на Юда; втората
описваше егоистичните амбиции на
учениците; третата описва страхли-
востта на Петър.
22:31, 32 Повторението „Симоне,
Симоне..." говори за лЬбовта и неЖ-
ността, която сърцето на Христос
изпитва към Своя непостоянен уче-
ник. Сатана е поискал да вземе всички
ученици, за да ги пресее като жито.
Исус се обръща към Петър като към
един, който представлява всичките.
Но Господ се е молил за Симон с молба
да не отслабне неговата вяра. (Думи-
те „Аз се молих за тебе" са нещо ве-
лико!) И след като Петър се Върне
отново към Него, той трябва да укре-
пи своите братя. Това връщане не се
отнася до спасението, а до възстано-
вяване на общението след отстъпле-
ние.
22:33, 34 С неподобаваща самоувере-
ност Петър заявява, че е готов да
отиде заедно с Исус и в затвора, и 6
смъртта, но в отговор получава уве-
рението, че преди да е настъпила зора-
та, той три пъти ще отрече, че е
познавал Господа!
Според Евангелието на Марко 14:30
Господ казва, че преди петелът да
пропее два пъти, Петър ще се е отре-
къл от Него три пъти. В Евангелията
на Матей 26:34, Лука 22:34 и Йоан
374
Лука 22
13:38 четем, че Господ казва, че преди
петелът да пропее (един път), Петър
ще се отрече от Него три пъти.
Трябва да признаем, че това привидно
противоречие създава известни труд-
ности при изясняването му. ВъзмоЖно
е през онази нощ да е имало повече от
едно кукуригания - едно през нощта и
едно на зазоряване. Освен това тряб-
8а да отбелеЖим, че в Евангелията са
записани най-малко шест различни от-
ричания на Петър. Той отрича да е
познавал Христос пред:
-
Една млада Жена (Мат. 26:69, 70;
Марко 14:66-68).
-
Друга млада Ясена (Мат. 26:71, 72).
-
Хората, които стоят наблизо
(Мат. 26:73, 74; Марко 14:70, 71).
-
Един мъЖ (Лука 22:58).
-
Друг мъЖ (Лука 22:59, 60).
-
Един от слугите на първосвещени-
ка (Йоан 18:26, 27). Последният чо-
век вероятно е различен от оста-
налите, защото казва: „Нали те
видях аз в градината с Него?" (26
cm.).
3. Новото снаряЖение на учениците
Сподели с приятели: |