Уилиям макдоналд к о новия
:10 ЧоВекът, който ходи нощем
Изтегляне 12.82 Mb.
|
11:10 ЧоВекът, който ходи нощем, е този, който не е Верен на Бога, а Жи- вее по собствената си воля. Той се препъва много лесно, защото няма БоЖествено водителстВо, което да осветява пътя му. 11:11 Господ говори за болестта на Лазар като за сън. Трябва обаче да от- белеЖим, че никъде в НЗ не се говори за душата, че е заспала, а само за тя- лото. В НЗ няма текст, който да учи, че по време на смъртта душата се на- мира в състояние на сън. След смърт- та душата на вярващия отива там, където ще бъде заедно с Христос, кое- то е далеч по-добро. Тези думи на Гос- под Исус разкриват Неговото всемо- гъщество. Той знае, че Лазар вече е умрял, макар че известието, което е получил, съдърЖа само вестта, че е болен. Господ знае това, защото е Бог. И докато всеки моЖе да събуди човек от физически сън, само Господ моЖе да събуди Лазар от смъртта. Тук Исус изразява Своето намерение да направи точно това. 11:12 Учениците не разбират какво иска да каЖе Исус с думите „Лазар заспа". Те не разбират, че Той говори за смъртта. МоЖе би те приемат съ- ня като признак на оздравяване, мис- лейки си, че щом Лазар моЖе да заспи дълбоко, той сигурно е преминал кри- тичния момент и скоро ще се възста- нови. Стихът сигурно значи още, че ако заспиването е единственият проб- лем на Лазар, тогава няма нуЖда да ходят във Витания, за да му помагат. ВъзмоЖно е също така учениците да се страхуват за своята собствена бе- зопасност и да използват това изви- нение, за да не отидат в дома на Ма- рия и Марта. 11:13, 14 Тук става ясно, че когато Исус е казал за Лазар, че е заспал, Той е имал предвид, че е умрял, но ученици- те Му не са Го разбрали. Сега вече не моЖе да има никакво неразбиране. Исус казва съвсем ясно: „Лазар умря." ВиЖте колко спокойно учениците при- емат тази вест! Те не започват да питат Господ откъде знае тоВа, тъй като начинът, по който Господ им съ- общава тази новина, показва един аб- солкзтен авторитет, който не им позволява да се усъмнят в Неговото знание. 476 Йоан 11  11:15 Господ Исус не се радва на
смъртта на Лазар, но се радва, че не е бил ВъВ Витания по тоВа Време. Ако беше там, Лазар нямаше да умре. Ни- къде В НЗ няма записан случай, когато някой чоВек е умрял В присъствието на Господ. Сега учениците ще Видят едно по-Велико чудо от чудото с пре- дотвратяВането на смъртта. Те ще Видят как един чоВек ще бъде възкре- сен от мъртвите. Така Вярата им ще бъде укрепена. Затова Господ Исус казВа, че се радва заради тях, че не е бил въВ Витания. После Той добавя: „за да повярва- те". Господ не иска да каЖе, че учени- ците още не са повярвали в Него. Те вярВат, но чудото, което скоро ще ви- дят Във Витания, ще укрепи още пове- че тяхната Вяра. Поради тази причи- наТой ги подканя да отидат с Него. 11:16 Тома смята, че ако Господ Исус отиде на тоВа място, Той ще бъ- де убит от togeume; и ако учениците отидат с Исус, те също ще бъдат убити. И така, с дух на отчаяние и пе- симизъм Тома подканя другарите си да придружат Исус. Неговите думи не са пример за голяма Вяра или смелост, а за голямо обезсърчение. Г. Исус - Възкресението и Животът (11:17-27) П:17,18 Новината, че Лазар е Вече от четири дни В гроба, идва, за да пот- върди факта за неговата смърт. Обърнете внимание на това, как Све- тият Дух Взема всички предпазни мер- ки, за да покаЖе, че Възкресението на Лазар наистина е едно чудо. Вероятно Лазар е умрял скоро след като прате- ниците тръгват да търсят Исус. Пъ- тят от Витания до ВитаВара, къде- то е бил Исус, продълЖава един ден. След като Исус чува за болестта на Лазар, Той остава там два дни. Пъту- ването Му до Витания трае още един ден. Всичко това прави четири дни - Времето, през което Лазар е престо- ял В гроба. Както е отбелязано по-нагоре, Ви- тания се намира на около две мили (петнадесет стадия) източно от Еру- салим. 11:19 Близостта на Витания до Еру- салим позволява на много logeu да се присъединят към Жените при Марта и Мария, за да ги утешат. Те едва ли разбират колко скоро тяхната утеха ще бъде абсолкмпно ненуЖна и че този дом на скръбта ще се превърне в дом на радостта! 11:20 Веднага, щом чува за идване- то на Исус, Марта излиза да Го пос- рещне. Срещата става извън селото. Текстът не ни казва защо Мария ос- тава в къщата. ВъзмоЖно е тя да не е чула вестта за идването на Исус; възмоЖно е също така да е била тол- кова съкрушена от мъката, че да е ос- танала В къщата в дух на молитва и упование. Не моЖем да каЖем със си- гурност дали близостта и с Господ не й е подсказала какво ще се случи. 11:21 Марта наистина вярва, че Исус е могъл да предотврати смърт- та на Лазар. Въпреки това вярата ii не е съвършена. Тя си мисли, че Той е моЖел да направи това само ако при- съства лично, и не разбира, че Той мо- Же както да изцели човек от разстоя- ние, така и да възкреси човек от мъртвите. Често пъти, когато сме в скръб, ние се дърЖим точно като Марта. Мислим си, че ако бяхме успе- ли да намерим това или онова лекарс- тво или лечение, тогава нашият бли- зък нямаше да умре. Но всичко е в ръ- цете на Господ и нищо не моЖе да слу- чи без Неговото разрешение. 11:22 И отново ВиЖдаме скъпоцен- ния блясък на Вярата на тази наша всеотдайна сестра. Марта не знае как точно Господ Исус моЖе да помогне, но Вярва, че моЖе. Тя е сигурна, че Бог ще отговори на всяко НегоВо Желание и че Той моЖе да преВърне в радост 477 Йоан 11  gopu u тази трагедия. Но дори и сега
Марта не се осмелява да повярва, че брат и ще бъде Възкресен от мъртви- те. Думата „поискаш" се използва обикновено за описание на молитва или молба, отправена от създанието към Създателя. Това изречение показ- ва, че Марта Все още не съзнава Бо- Жествеността на Господ Исус. Тя съз- нава, че Той е Велик и необикновен Чо- век, но за нея Той не е по-велик от старите пророци. 11:23 За да издигне нейната Вяра до нови висоти, Господ Исус прави удиви- телното съобщение, че Лазар ще въз- кръсне. Прекрасно е да се проследи на- чинът, по който Господ се отнася към тази изпълнена със скръб Жена и я во- ди стъпка по стъпка, за да повярва, че Той е БоЖият Син. 11:24 Марта знае, че Лазар ще възк- ръсне някой ден, но не предполага, че това ще стане точно в този ден. Тя Вярва Във възкресението на мъртви- те, което ще се случи, според нейните думи, в „последния ден". 11:25 МоЖе да се каЖе, че Господ и отговаря така: „Марта, ти не Ме разбираш. Аз не искам да каЖа, че Ла- зар ще възкръсне в последния ден. Аз съм Бог и имам властта над възкресе- нието и Живота в ръката Си. Аз мога да възкреся Лазар от мъртвите вед- нага и ще го направя." След това Господ говори за Време- то, когато Всички истински вярващи ще бъдат възкресени. Това ще стане, когато Господ Исус дойде отново, за да вземе Своите хора и да ги заВеде на небето. Тогава ще има два Вида Вярващи: онези, които са умрели във Вяра, и те- зи, които ще бъдат все още Живи при Неговото идване. За първите Той ще бъде Възкресението, а за вторите -Животът. Първата група от Вярва- щи е описана В края на 25 cm.: „който вярва в Мене, ако и да умре, ще Жи- вее". Това означава, че вярващите, ко- ито умрат преди идването на Хрис- тос, ще бъдат възкресени от мъртви- те. Бъркет пише следните прекрасни думи: „О, лЬбов, по-силна от смъртта! Дори смъртта не моЖе да раздели Христос и Неговите приятели. Други- те ни приятели ни придруЖават до ръ- ба на гроба, след което ни напускат. Нито Животът, нито смъртта не мо- гат да ни разделят от Христовата лЬбов."35 А Бенгел казва така: „Голяма красота и, боЖествена хар- люния се крият във факта, че никъде не е записано някой да е умрял в при- съствието на Принца на Живота." 11:26 Втората група от вярващи е описана в 26 cm. Тези, които са ЖиВи при идването на Спасителя, и които вярват в Него, никога няма да умрат. Те ще бъдат изменени в един миг, „В миг на око", и ще бъдат грабнати В небето с онези, които са възкресени от мъртвите. Какви ценни истини ни разкрива Господ в резултат на смърт- та на Лазар! От горчивината Бог из- ваЖда сладост и от пепелта - красо- та! После, с цел да изпита вярата й, Господ задава на Марта следния въп- рос: „Вярваш ли това?" 11:27 Вярата на Марта започва да свети като великолепно слънчево сия- ние по обед. Тя изповядва, че Исус е Христос, БоЖият Син, за Когото пророците са проповядвали, че ще дой- де на света. ЗабелеЖете, че тя праВи тази изповед преди Исус да възкреси брат й от мъртвите, а не след тоба! Д. Исус плаче на гроба на Лазар (11:28-37) 11:28, 29 Веднага след тази изповед Марта се втурва обратно в селото и, останала почти без дъх, отива при Мария с вестта: „Учителят е дошъл, и те вика." Създателят на вселената 478 Йоан 11  u Спасителят на сВета е дошъл ВъВ
Витания и Вика Мария! Същото нещо Той прави и днес. Тази прекрасна Лич- ност е тук и ни Вика с думите на еван- гелието. Всеки е поканен да отбори Вратата на сърцето си и да пусне Спа- сителя В него. Мария откликба неза- бавно. Тя не губи никакво Време, а става бързо и отиВа при Исус. 11:30, 31 Сега Исус среща Марта и Мария изВън Витания. Юдеите не знаят, че Исус е наблизо, тъй като съобщението на Марта е било тайно. ЗатоВа не е чудно, че те мислят за Мария, че е отишла да пла- че на гроба. 11:32 Мария... пада долу при крака- та на Спасителя. ВъзмоЖно е това да е израз както на поклонение, така и на прекомерната ii скръб. Също като Марта Мария съЖалява, че Исус не е бил ВъВ Витания, защото В този слу- чай техният брат нямаше да умре. 11:33 Скръбта на Мария и приятели- те ii причинява на Исус тъга и смут. Навярно Той си спомня за всичката мъка, страдание и смърт, дошли на света Вследствие на греха на човека, и това предизвиква силна мъка вътре 6 Него. 11:34 Господ, разбира се, знае къде е погребан Лазар, но задава този въпрос, за да събуди надеЖдите на хората, да поощри вярата им и да ги призове към сътрудничество. Ясно е, че групата от скърбящи отвеЖдат Господ при гроба с голяма настойчивост и искре- ност. 11:35 35 cm. е най-краткият стих в Библията на английски език.36 ТоВа е един от трите случая В НЗ, където се казва, че Господ се е просълзил. (Той плака още и за град Ерусалим, а така , също и В Гетсиманската градина.) Фактът, че Исус плаче, е доказателс- тво за Неговата истинска човечност. ВиЖдайки уЖасните резултати от греха върху човека, Той плаче с истин- ски сълзи на мъка. фактът, че Исус плаче в присъствието на смъртта, показва, че няма нищо нередно, ако християните плачат за смъртта на лк>бимите' за тях хора. Християните обаче не плачат като другите хора, които нямат надеЖда. 11:36 Юдеите виЖдат в сълзите на Човешкия Син доказателство за лк>- бовта Му към Лазар и това е точно така. Те обаче не виЖдат и не успя- ват да разберат, че Исус обича и тях с дълбока и Вечна лк>бов. 11:37 И отново присъствието на Господ Исус кара хората да си зада- ват въпроси. Някои познават, че Исус е Онзи, Който даде зрение на слепеца и се питат защо не е направил така, че и Лазар да не умре. Исус, разбира се, е могъл да го напраВи, но Вместо това Той ще извърши още по-голямо чудо, което ще донесе още по-големи надеЖ- ди на вярващите души. Е. Седмото знамение: възкресението на Лазар (11:38-44) 11:38 ИзглеЖда, че гробът на Лазар е бил един трап под земята, в който се е слизало с помощта на стълба или ня- колко стъпала. Най-отгоре, на отвора на гроба, е бил поставен камък. Гро- бът на Лазар не е като гроба на Гос- под Исус, който е бил издълбан в ска- ла, така че да моЖе да се влиза напра- во В него, без да има нуЖда от изкач- ване или слизане. 11:39 Исус нареЖда на стоящите отстрани да отместят камъка от отвора на гроба. Разбира се, Той е мо- гъл да направи това сам, като изгово- ри само една дума, но обикновено Бог не върши вместо хората онова, което те сами могат да направят. Марта изразява своя уЖас ощ ми- сълта, че гробът моЖе да бъде отво- рен. Тя знае, че тялото на брат и ле- Жи в гроба вече четири дни, и се бои, че е започнало да се разлага. Явно, ни- кой не се е опитал да го балсамира 479 Йоан 11  npegu moBa. Според тогавашния оби-
чай Лазар е бил погребан В същия ден, В който е и умрял, фактът, че Лазар е престоял В гроба четири дни, е особе- но важен, тъй като тоВа изклкзчВа Всякаква възможност той да е заспал или припаднал. Всички logeu са знаели, че е бил мъртъв. Така че Възкресение- то на Лазар може да се обясни само като чудо. \ 11:40 Не е ясно кога точно Исус из- рича думите от 40 cm. В 23 cm. Той казВа на Марта, че брат ii ще Възкръс- не. Без съмнение думите от 40 cm. са същината на онова, което Той й е ка- зал преди тоВа. Обърнете Внимание на последователността на действията В този стих: „... повярваш... видиш...". Все едно, че Господ казва: „Ако повяр- Ваш, ще Видиш как извършвам едно чу- до, което само Бог може да извърши. Ще видиш БоЖията слава, изявена в Мен. Но първо трябва да повярваш, и след това ще видиш." 11:41 Тогава отместват камъка от гроба. Преди да извърши, чудото, Исус благодари на Своя Отец за това, че е чул молитвата Му. Никъде преди то- ва в тази глава не е записана молитва на Господ Исус, но без съмнение Той непрекъснато е говорел със Своя Отец и се е молел Божието име да бъ- де прославено въВ възкресението на Лазар. Тук Исус благодари на СВоя Отец В очакване на събитието. 11:42 Исус се моли на глас, така че хората да могат да повярват, че Отец Го е пратил, че Той Му е казал какво да прави и да гоВори и че Исус Винаги е действал в съвършена зависи- мост от Бог Отец. Тук отново се подчертава основното единство меж- ду Бог Отец и Господ Исус Христос. 11:43 Това е един от малкото случаи В НЗ, където се казва, че Господ Исус е извикал със силен глас. Някои пред- полагат, че ако Исус не беше назовал Лазар по име, Всички мъртъвци щяха да излязат от гробовете! 11:44 Как излиза Лазар? Някои смя- тат, че той е излязъл от гроба, куцай- ки; други си представят, че е изпълзял на ръце и на колене; трети предпола- гат, че тъй като тялото му е било здраВо забинтоВано от саваните, той не е могъл да излезе със собствените си сили и смятат, че тялото му е ле- тяло през Въздуха, докато краката са докоснали земята пред Господ Исус. Описанието, че лицето му е било за- бинтовано с кърпа, подкрепя още вед- нъж факта за смъртта на Лазар. Ни- кой не е 8 състояние да остане жив че- тири дни, ако лицето му е обвито с кърпа по този начин. Господ отново вклкзчВа хората да участват в дело- то, като им нарежда да разпобият Лазар и да го оставят да си иде. Само Христос може да възкресява мъртви, но Той дава на нас задачата да отмес- тим камъните, които могат да бъ- дат пречка или спънка, и да разповием саВаните на предразсъдъците и суеве- рието. Ж. Вярващите и невярващите logeu (11:45-57) 11:45, 46 Това чудно събитие е пот- върждение на Божествеността на Господ Исус Христос за много от наб- лк>даващите и те започват да вярват в Него. Кой друг, ако не Бог, може да извика едно тяло от гроба, след като е било мъртво в продължение на чети- ри дни? Но ефектът от едно чудо в живота на човека зависи от неговото собст- вено нравствено състояние. Ако сър- цето на един човек е зло, бунтовно и невярващо, той няма да повярва, ма- кар и да е видял възкресение на човек от мъртвите. Същото става и тук- Някои от кздеите, които са свидетели на чудото, не желаят да приемат Гос- под Исус като свой Месия независимо от това неопровержимо доказателст- 480 Йоан 11 Bo. Затова те отиват при фарисеи-
те, за да им кажат какво е направил Исус Във Витания. Може би това тях- но действие е предизвикано от надеж- дата, че фарисеите ще се обърнат и ще повярват в Исус? Едва ли. Вероят- но те правят това, за да настървят фарисеите още повече против Господ и да ги накарат да Го преследват и да Го умъртвят. 11:47 Тогава главните свещеници и фарисеите се събират на официално съвещание, за да обсъдят какво да предприемат. Въпросът: „Какво пра- вим ние?", означава: „Какво правим ние във връзка с Всичко това? Защо действаме толкова мудно? Този Чо- век продължава да върши чудеса, а ние нищо не правим, за да Го спрем." Юдейските Водачи изричат тези думи като присъда над самите себе си. Те признават, че Господ Исус върши мно- го знамения. Тогава защо не вярват в Него? Защото не желаят да повярват, защото предпочитат греховете си пред Спасителя. Райл казва следното: „Това е едно много удивително приз-
ф. Б. Мейър обяснява това така: „Християнството застрашава биз-
Според Каяфа главните свещеници и фарисеите не са прави, като мислят, че logeume ще умрат заради Исус. Той предсказва точно обратното - че Исус ще умре заради еврейския народ. Според него по-добре е Исус да умре заради народа, отколкото целият на- род да си има проблеми с римляните. Тези думи звучат така, като че ли Ка- яфа почти разбира истинската причи- на за идването на Исус В света. Бихме могли даже да си помислим, че Каяфа е приел Исус като Заместител на греш- 481 Йоан 11,12  ниците - основната доктрина на хрис-
тиянството. Но за съжаление случа- ят не е такъв. Това, което Каяфа каз- ва, е истина, но самият той не Вярва, че Исус моЖе да спаси собствената му душа. 11:51, 52 Този стих обяснява причи-' ната за казаното от Каяфа по-горе. Той не е говорил от само себе си, т. е. той не е измислил сам това, което е казал; и то не е дошло от собствена- та му воля а е послание с дълбоко зна- чение, дадено му от Бога. Това е едно божествено пророчество - „че Исус иде умре за народа". То е дадено на Ка- яфа, защото той е първосвещеникът през онази година. Бог говори чрез него не заради собствената му праВедност, тъй като Каяфа е един грешник, а за- ради слуЖбата, която заема. Според пророчеството на Каяфа Господ няма да умре само за народа на Израел, „но и за да събере в едно" Своите избрани от езичниците по ця- лата земя. Някои смятат, че тук Ка- яфа има предвид евреите, които са разпръснати по цялата земя; но ние считаме, че той говори за езичниците, които ще повярват в Христос вследс- твие проповядването на евангелието. 11:53, 54 фарисеите не са се убедили от чудесата във Витания, а напротив, станали са още по-ВраЖдебни към Бо- Жия Син. От този ден нататък те започват с нова сила да кроят загово- ри как да Го умъртвят. Съзнавайки растящата ненавист на к»деите, Господ Исус отива „6 един град, наречен Ефраим". Днес ние не знаем точното местонахождение на този град; знаем само, че той е бил ня- какво откъснато и тихо място „близо до пустинята". 11:55 Съобщението за наблшкаване- то на к>дейската Пасха идва да ни на- помни, че краят на слуЖението на Господ също наблиЖава. Господ ще бъ- де разпънат точно на тази Пасха. Преди празника хората е трябвало да отидат в Ерусалим, „за да се очис- тят". Това означава, че ако някой кздеин е бил докоснал тялото на мър- твец например, той е трябвало да из- върши един определен ритуал, за да се очисти от церемониалното оскверне- ние. Това очистване се е правело чрез различни измивания и приношения. ТьЖното въВ Всичко това е, че Jogeu- те са се стремели да очистят тяло- то си и в същото тоВа Време са крое- ли планове как да убият Пасхалното Агне. Какво уЖасно изобличение на злината 6 човешкото сърце! 11:56, 57 Когато хората се събират в храма, те започват да си спомнят за чудесата на Онзи, Който се казва Исус и Който се намира В тяхната страна. Започва разговор за това, да- ли Той ще дойде на празника или не. Причината за предположението, че Исус моЖе и да не дойде, е дадена в 57 cm. Главните свещеници и фарисеите издават Вече официални заповеди за арестуването на Исус. Всеки, който знае Неговото местонахождение, е длъЖен да уведоми властите, за да Го хванат и умъртвят. VII. СлуЖението на БоЯшя Син на Своите Си (12-17 гл.) А. Помазването на Исус във Витания (12:1-8) 12:1 Къщата въВ Витания е място, където Исус обича да гостува. Там Той се наслаЖдава на чудното обще- ние с Лазар, Мария и Марта. Поглед- нато по човешки, идването Му във Витания по това време Го излага на голяма опасност, тъй като намиращи- ят се наблизо Ерусалим е главният щаб на всички сили, които обединяват усилията си срещу Него. 12:2 Независимо от Всичките про- тивници на Исус има няколко съриа> които туптят с искрена обич за Него. 482 Йоан 12 Едно от тях е сърцето на Лазар, кой-
то седи на трапезата с Господ, дока- то Марта прислуЖВа. Писанията не казват нищо за тоВа, което Лазар виЖда или чуВа от Времето на смърт- та до Възкресяването си. Вероятно Бог му е забранил да разгласява тази информация. 12:3 В Евангелията са записани ня- колко случая, когато Жени помазват Господ. Няма два случая, които напъл- но да си съвпадат, но за този специал- но е общоприето да се смята, че съ- ответства на случая в Марко 14:3-9. Лк)бовта на Мария към Христос я на- карва да вземе този „литър от много чист и скъпоценен нард"и да помаЯсе краката Му. Всъщност това нейно действие говори, че няма такова скъ- поценно нещо, което да не моЖе да се даде за Христос. Той е достоен за всичко, което имаме и което сме. Всеки път, когато виЖдаме Мария, тя е при краката на Исус. Тук тя бър- ше краката Му с косата си. И тъй като косата на една Жена е нейната слава, тя Все едно слага своята слава при краката на Исус. Не е нуЖно да добавяме, че самата Мария сигурно носи благоуханието на парфкома дълго време след това. И така, когато хора- та се покланят на Христос, самите те носят след това нещо от благоуха- нието на този момент. Няма къща, която да е изпълнена с по-приятен аромат, от къщата, В която Исус зае- ма полагаемото Му се място. 12:4, 5 Тук се вшкда как плътта мо- Же да смути и най-съкровеното пре- Живяване на един чоВек. Онзи, който скоро ще предаде своя Господ, не мо- Же да гледа как скъпоценното миро се разхищава по този начин. Юда не смята, че Исус струва триста динария. Той смята, че пар- фЬмът трябва да се продаде и парите да се дадат на бедните. Целият този протест обаче е едно чисто лицеме- рие. Юда го е гриЖа за бедните толко- ва, колкото и за Господа. Скоро той ще предаде Господа, и то не за трис- та динария, а за една десета от тази сума. Коментарът на Райл относно този случай е особено красноречив: „На пръв поглед това, че някой моЖе да следва Христос като ученик в про- дълЖение на три години, да виЖда всички Негови чудеса, да слуша всички Негови поучения, да получава от Него- вата ръка непрекъснато благословение, да се счита за апостол и въпреки това да се покаЖе накрая с гнило сърце- - всичко това изглеЖда невероятно и невъзмоЖно; но примерът с Юда до- казва, че то моЖе да се случи. Много са малко нещата, които могат да се раз- берат толкова трудно, колкото паде- нието на човека. "39 12:6 Йоан бърза да добави, че думи- те на Юда не са продиктувани от обичта му към бедните, а от скъпер- ничество и алчност. Касата за пари- те е у Юда и той често взима от то- ва, което пускат в нея. 12:7 Отговорът на Господ всъщ- ност гласи следното: „Не й пречете да извърши каквото е решила да нап- рави. Тя е запазила това миро за деня на Моето погребение40 и сега иска да го излее върху Мен в знак на обич и преклонение. Тя има право да направи това." 12:8 Няма да има такова време, в което да няма бедни, така че хората винаги ще имат възмоЖност да им засвидетелстват своята загриЖе- ност. Но земното слуЖение на Господ наблиЖава бързо своя край. Мария ня- ма да има винаги възмоЖност да из- лее мирото си върху Него и това трябва да ни напомни, че духовните възмоЖности отминават. Никога не трябва да отлагаме да извършим за Спасителя това, което моЖем да нап- равим сега. 483 Йоан 12 Б. Заговорът срещу Лазар (12:9-11)
12:9 Вестта, че Исус е близо go Еруса- лим, се разпространява бързо сред logeume. Вече не е възмоЖно да се за- пази В тайна НегоВото присъствие. Мнозина от logeume ugBam до Вита- ния, за да Го Видят; други идват, за да видят Лазар, когото Той е възкресил от мъртвите. 12:10, 11 Този стих е още една кар- тина на безумната омраза, която мо- Же да се породи В човешкото сърце: главните свещеници правят заговор ?да убият и Лазар! Човек би могъл да помисли, че Лазар е извършил дърЖав- на измяна, като е възкръснал от мър- твите! Макар че той не е могъл да уп- раЖни никакво Влияние Върху това съ- битие, свещениците смятат, че той заслуЖава смъртно наказание. Заради Лазар много от logeume... повярват в Исус. Така Лазар става Враг на установения еврейски „ред" и трябва да бъде отстранен от пътя им. Тези, които Водят хора при Гос- под, винаги стават мишена за прес- ледвания и дори мъченичество. Някои тълкуватели смятат, че по- неЖе главните свещеници са били саду- кеи, които са отричали възкресение- то, те са искали да се отърват от до- казателството, като унищоЖат Ла- зар. В. Триумфалното влизане в Ерусалим (12:12-19) 12:12, 13 Вече стигнахме до триум- фалното влизане на Исус в Ерусалим. Денят е неделята преди разпятието на Христос. Трудно е да се каЖе какво мисли множеството за Исус - дали те наис- тина_са разбирали, че Той е БоЖият Син и Месията на Израел, или са гле- дали на Него като на Цар, Който ще ги освободи от римското Владичест- во? ВъзмоЖно е също така те да са били повлияни от емоционалността на момента. Без съмнение, някои от хората в тълпата са били истински вярващи, но общото впечатление е, че повечето от тях не са имали истинс- ка лкзбов в сърцето си към Господа. Палмовите клонки са символ на спо- койствието и мира след скръбта (Откр. 7:9). Възклицанието „Осанна!" означава „Спаси сега, молим те!". Свързвайки всички тези мисли, бихме . могли да заклк)чим, че хората като че ли признават Исус за Този, Когото Бог е изпратил, за да ги спаси от рим- ската Жестокост и да им даде спо- койствие и мир след дългите години на езическо подтисничество. 12:14, 15 Исус влиза в града, възсед- нал на малко осле - обичаен начин за пътуване по онова време. Освен това, влизайки по този начин, Господ изпъл- нява и едно пророчество от СЗ. Този цитат е взет от Захария 9:9. Там пророкът предсказва, че когато Царят дойде в Израел, Той ще седи на осел, роЖба на ослица. Сионовата дъ- щеря е символичен образ на еврейския народ, а Сион е хълм в град Ерусалим. 12:16 Учениците не разбират, че това, което се случва, е точното из- пълнение на пророчеството на Заха- рия, според което Исус влиза в Еруса- лим като законния Цар на Израел. Но чак след като Господ се връща на не- бето, за да се прослави отдясно на Своя Отец, учениците Му разбират, че тези събития изпълняват Писания- та. 12:17, 18 В тълпата, която наблк)- дава как Исус влиза в Ерусалим, има хора, които са видели възкресението на Лазар от мъртвите. Те казват на останалите, че Този, Който язди на ослето, е Същият, Който е Върнал Лазар обратно В Живота. Разпростра- нението на вестта за това забелеЖи- телно знамение извиква още хора на- вън, за да посрещнат Исус. За съЖале- ние тяхното излизане е предизвикано 484 Йоан 12 от любопитство, а не от истинска
бяра. 12:19 Колкото no-големи стаВат тълпата и интересът към Спасителя, толкова поВече расте гнеВът на фа- рисеите. Нищо, което те казВат или правят, не моЖе да повлияе по какъВ- то и да било начин Върху хората. В бе- зумна ярост те изВикВат, че целият сбят е отишъл след Исус. фарисеите не могат да разберат, че интересът на тълпата е само преходен и че тези, които наистина Желаят да се покло- нят на Исус като на БоЖий Син, са много малко. Г. Някои гърци искат да Видят Исус (12:20-26) 12:20 Гърците, които идВат при Исус, са обърнали се към 1одаизма езичници. Фактът, че са дошли да се поклонят на празника, показва, че са се отказа- ли от религиозните практики на сВои- те предци, фактът, че идват при Гос- под Исус по тоВа Време, гоВори, че ко- гато logeume отхвърлят Господ, езич- ниците ще чуят евангелието и много от тях ще повярват. 12:21 Тук не се споменава причина- та, поради която гърците отиВат при филип. ВъзмоЖно е гръцкото му име и произходът му от галилейска Витсаида да са привлекли тези прозе- лити от Гърция, чиято молба е наис- тина благородна: „Господине, искаме да видим Исуса." Никой, който има искрено Желание в сърцето си за Исус, няма да бъде отблъснат от Него. 12:22 МоЖе би Филип не е съвсем си- гУрен дали Господ иска да се срещне с тези гърци. Христос неотдавна беше казал на учениците Си да не отиват пРи езичниците с евангелието и зато- ва Филип отива при Андрей и заедно с него - при Исус. 12:23 Защо гърците искат да видят Исус? Ако четем меЖду редовете, ще Видим, че те са привлечени от НегоВа- та мъдрост и искат да Го Въздигнат за СВой национален философ. Те знаят за стълкновението My c logeuckume Водачи и искат от Него да запази Жи- вота Си и вероятно да отиде заедно с тях в Гърция. Тяхната философия мо- Же да се обобщи с изречението: „Съх- рани себе си." Исус отговаря, че фило- софията им се противопоставя пряко на закона на Жътвата. Той ще се прос- лави не чрез удобен Живот, а чрез Жер- твена смърт. 12:24 Зърното никога не моЖе да да- де плод, ако първо не падне в земята и не умре. Господ Исус говори за Себе Си като за Житно зърно (или семе). Ако не умре, Той ще си остане само- тен и ще продълЖи да се наслаЖдаВа на небесните благословения сам, защо- то няма да има спасени грешници, кои- то да споделят Неговата слава. Но ако умре, ще даде път за спасение, чрез който мнозина ще могат да се спасят. Същото се отнася и за нас днес, каз- ва Т. Г. Реглънд: „Ако ние откаЖем да станем Литни зърна, да паднем В земята и да умрем; ако никога не пожертваме своите про- екти и не рискуваме своята природа, собственост и здраве; ако не отгово- рим на призива да се отказкем от своя дом или да се откъснем от своето се- мейство заради Христос; тогава ние ще си останем самотни. Но ако позке- лаем да бъдем плодоносни, трябва да последваме нашия благословен Господ, да станем Литни зърна и да умрем; и тогава ще дадем много плод.с>41 12:25 Много хора смятат, че ВаЖни- те неща В този Живот са храната, дрехите и удоволстВията. Но точно този Вид лк>бов към Живота пречи на тези хора да разберат, че душата е по-ВаЖна от тялото. Пренебрегване- то на доброто душевно състояние во- ди до загубването на Живота. От дру- га страна, има хора, за които целият този ЖиВот не представлява нищо 485 Йоан 12 пред Христос. Те пренебрегват Всички
Високо ценени неща в този Живот, за да слуЖат на Христос. Това са хора- та, които запазват Живота си „за ве- чен Живот". „Да мразиш Живота си" означава „да обичаш Христос повече, отколкото обичаш своите собствени интереси". 12:26 За да слуЖиш на Христос, трябва да Го следваш. Той Желае от Неговите слуЖители да се подчиня- ват на поученията Му и да приличат на Него в морално отношение. Те трябва да прилоЖат примера с Него- вата смърт към Себе Си. Този Учи- тел обещава непрекъснатото Си при- съствие и защита на Своите слуЖи- тели, и то не само В сегашния ЖиВот, но и Във вечността. Сегашното слу- Жение ще получи БоЖието одобрение в един идващ ден. Всеки укор или срам, който слуЖителят изстрада сега, ще бъде нищо в сравнение със славата, ко- ято ще представлява похвалата му пред Всички от Бог Отец В небето! Д. Исус пред лицето на близката смърт (12:27-36) 12:27 Все повече и повече мислите на Господ се съсредоточават Върху съби- тията, които непосредствено Го очакват - върху кръста и времето, когато Той ще понесе върху Себе Си греха на света и БоЖия гняв за наши- те грехове. Когато си мисли за „този час на скръбта" (ПБДЖБф), душата Му се вълнува. Как да се моли В такъв момент? Да помоли ли Отец Си да Го избави от този час? Не, Той не моЖе да се моли така, защото целта на Не- говото идване В света е да отиде на кръста. Той е бил роден, за да умре. 12:28 Вместо да се моли да бъде из- бавен от кръста, Господ Исус се моли да се прослави името на Неговия Отец. Той е загриЖен много поВече за прославата на БоЖието име, отколко- то за собственото Си удобство или безопасност. В този момент от небе- то се чува гласът на Бога, Който каз- ва, че е прославил името Си и пак ще го прослави. БоЖието име е прославе- но по време на земното слуЖение на Исус, Тридесетте години на мълчание, трите години на слуЖение и чудните думи и дела на Спасителя - всичко то- ва е една голяма прослава на Името на Отец. Но смъртта, погребението, възкресението и възнесението на Христос ще донесат още по-голяма слава на Бога. 12:29 Някои от стоящите там смя- тат, че не са чули БоЖия глас, а гръм. Това са такива хора, които винаги се опитват да дадат на духовните неща материално обяснение. Тяхното неЖе- лание да приемат чудесата ги кара да търсят обяснение с някакъв естест- вен закон. Други казват, че това не е било гръм, но въпреки това не успяват да разпознаят БоЖия глас. Те разби- рат, че става въпрос за свръхчовешко явление, но единственото заключение, до което могат да достигнат, е, че това е бил глас на ангел. БоЖият глас моЖе да се чуе и разбере само от тези, на които помага Светият Дух. Има хора, които чуват евангелието много пъти, но ако Светият Дух не им проговори чрез него, то моЖе да няма за тях никакъв смисъл. 12:30 Господ обяснява на слушащи- те, че този глас не е дошъл, за да мо- Же Той да го чуе. Той е трябвало да бъде доловим само заради стоящите около Него хора. 12:31 „Сега е съдба на този свят"- казва Господ. Светът скоро ще разпъне Господа на Живота и сла- вата. С това той ще осъди сам себе си. УЖасното отхвърляне на Христос ще донесе Върху него и уЖасна присъда. ТоВа е значението на думите на Спа- сителя. Скоро грешното човечество ще бъде осъдено. „Князът на този свят" е Сатана. Сатана действител- но е победен окончателно на Голгота- 486 Йоан 12  Той си е помислил, че се е справил с
Господ Исус веднъЖ завинаги. Вместо това Спасителят е спечелил път за спасение на човеците и едновременно с това е победил Сатана и неговото войнство. Присъдата върху дявола не е била изпълнена, но съдбата му е била определена. Той продължава да върши и сега злите си дела на света, но хвър- лянето му в огненото езеро е вече са- мо въпрос на време. 12:32 Първата част на този стих се отнася до смъртта на Христос на кръста. Христос беше закован на дър- вения кръст и беше „издигнат от зе- мята". Господ казва, че когато бъде разпънат, Той ще привлече всички при Себе Си. Тук има няколко обясне- ния. Някои смятат, че Христос ще привлече всички при Себе Си или за спасение, или за осъЖдение. Други мис- лят, че ако Христос бъде издигнат при проповядването на евангелието, тогава тази вест ще има голяма сила и ще привлече души към Него. Но пра- вилното обяснение е моЖе би това, че разпъването на Христос ще доведе до привличането на всякакъв Вид хора към Него. Това не означава всички хо- ра без изключение; а хора от всички народи, племена и езици. 12:33 Когато Господ казва, че ще бъ- де издигнат, Той обяснява с каква смърт ще умре - т. е. смърт чрез раз- пятие. Тук ние отново имаме свиде- телство за БоЖието всезнание. Гос- под знае предварително, че няма да умре в леглото си или по време на ка- тастрофа, но ще бъде прикован на кръста. 12:34 Хората са озадачени и не раз- бират какво означават думите на Господ, че ще бъде издигнат от земя- та. Те са чули твърдението Му, че е Месията, но от СЗ знаят, че Месията Ще Живее завинаги (8Ж. Ис. 9:7; Пс. Н0:4; Дан. 7:14; Мих. 4:7).ЗабелеЖете, че хората цитират думите на Исус по следния начин: „Човешкият Син трябва да бъде издигнат", когато Той Всъщност казва: „И когато бъда Аз издигнат от земята." Разбира се, Господ Исус много пъти е говорил за Себе Си като за Човешкия Син и моЖе дори да е казал, че Човешкият Син ще бъде издигнат; така че за хората не е трудно да направят Връзка меЖду две- те мисли. 12:35 Когато хората питат Исус кой е Тоя Човешки Син, Той им отго- варя, че Той е светлината на света, като им напомня, че още малко време светлината ще бъде меЖду тях. Те трябва да дойдат при Светлината и да Вървят в Нея; иначе тъмнината скоро ще ги настигне и ще започнат да се препъват в невеЖеството. Тук Господ оприличава Себе Си на слънцето и на светлината, която то дава. Слънцето изгрява сутрин, дос- тига най-високата си точка по обед и залязва зад хоризонта вечер. То грее само ограничено време и ние трябва да се Възползваме от него, докато го има, защото, когато дойде нощта, Ве- че няма да има светлина. В духовен смисъл този, който вярва В Господ Исус, Върви В светлината. Другият, който Го отхвърля, върви в тъмни- ната и „не знае къде отива". Той ня- ма боЖествено водителство в своя Живот и постоянно се препъва. 12:36 И отново Господ Исус предуп- реЖдава своите слушатели да повяр- ват в Него, докато все още има въз- моЖност за това. Така. те ще станат синове на светлината. Техният Жи- вот ще има посока, която ще ги отве- де Във Вечността. След като казва тези думи, Господ си отива и се скри- ва от хората за известно време. Е. Повечето logeu не вярват в Исус (12:37-43) 12:37 Тук Йоан спира разказа си замал- ко, за да изрази учудването си от фак- та, че въпреки многото велики знаме- 487 Йоан 12  ния, които Господ Исус извършва, хо-
рата пак не вярват в Него. Както споменахме и no-горе, тяхното неве- рие не е породено от липсата на дока- зателства, тъй като Господ им е дал най-убедителните свидетелства за Своята БоЖественост, но хората просто не Желаят да повярват. Те ис- кат цар, който да владее над тях, но не искат да се покаят. 12:38 Неверието на togeume идва ка- то изпълнение на пророчеството от Исая 53:1. Въпросът „Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули?" води до отговора: „Много мал- ко от нас!" В Библията „мишцата" е символ на власт или сила: „мишцата Господна" символизира величествена- та БоЖия сила. БоЖията сила се отк- рива само на онези, които вярват на вестта за Господ Исус Христос. И тъй като много малко хора приемат вестта за Месията, БоЖията сила не се открива на мнозина. 12:39 Когато Господ Исус се пред- стави на народа на Израел, те Го отх- върлиха. Той много пъти отиде при тях с предложението за спасението, но те продълЖаваха да казват „Не!". Колкото повече хората отказваха да приемат евангелието, толкова по- трудно ставаше за тях да го приемат. Когато хората затворят очите си за Светлината, Бог прави така, че те все по-трудно могат да видят Свет- лината. Бог им дава т. нар. умствена слепота - слепота, с която Бог ги на- казва заради това, че са отхвърлили Неговия Син. 12:40 Този цитат е от Исая 6:9, 10. Бог е ослепил очите на хората от Из- раел и е закоравил сърцата им. Той не е направил това веднага, а само след като те сами са затворили очите си и закоравили сърцата си. В резултат на това упорито и доброволно отхвърля- не на Месията те са отрязали за себе си пътя към виЖдането, разбирането, обръщението и изцелението. 12:41 В Исая 6 се казва, че пророкът е видял БоЖията слава. Йоан сега до- бавя, че той е видял славата на Хрис- тос и че в тези стихове той говори именно за Христос. И така, този стих е още една ваЖна брънка във ве- ригата от доказателства, които сви- детелстват, че Христос е Бог. 12:42 Много от първенците на toge- ume се убеЖдават, че Исус е Месията, но не посмяват да споделят убеЖдени- ето си с другите хора, за да не бъдат отлъчени. Някои смятат, че тези хо- ра са били истински вярващи в Господ Исус, но ние се съмняваме, че това е така. Там, където има истинска вяра, има и изповядване на Христос - рано или късно. Когато един човек наисти- на приеме Христос за Спасител, той не се колебае да заяви това пред всич- ки независимо от последствията. 12:43 От този стих става ясно, че тези хора ценят похвалата на други- те човеци много повече, отколкото похвалата на Бога. За тях е много по- ваЖно да получат одобрението на чо- веците, отколкото БоЖието одобре- ние. МоЖе ли един такъв човек наис- тина да вярва в Христос? Прочетете 5:44 и ще разберете отговора. Ж. Опасността от неверието (12:44-50) 12:44 44 cm. моЖе да се перифразира така: „Този, който вярва в Мен, всъщност вярва не само в Мен, но и в Моя Отец, Който Ме е пратил." Тук отново Господ заявява абсолк>тното Си единство с Бог Отец. Не е възмоЖ- но човек да вярва в Единия, без да вяр- ва 6 Другия. Да вярваш в Христос оз- начава да вярваш в Бог Отец. Човек не моЖе да вярва в Отец, ако не отда- ва равна почит и на Сина. 12:45 В известен смисъл никой не моЖе да види Бог Отец. Той е Дух и следователно - невидим. Но Господ Исус дойде на света, за да ни позволи 488 Йоан 12  да познаем какъВ е Бог. С тоВа не ис-
каме да каЖем, че Той ни позВоляВа да Го познаем физически, а че ни позболя- Ва да Го познаем нравствено. Той ни изявява БоЖия характер. Затова Все- ки, който е видял Христос, е видял и Бог Отец. 12:46 ЯВно сравнението със светли- ната е едно от лк>бимите сравнения на Господ. Тук Той отново говори за Себе Си като за светлината, която идва на света, за да не остане в тъм- нината никой, който вярва в Него. Отделно от Христос хората ЖиВеят В най-дълбока тъмнина. Те нямат пра- вилно разбиране за Живота, смъртта и вечността. Но тези, които идват при Христос с вяра, вече не трябва да търсят слепешком истината, защото намират истината В Него. 12:47 Целта на първото идВане на Христос не е била да съди света, но да спаси. Той не осъди тези, които отказаха да чуят Неговите думи или да повярват в Него. Това не означава, че Той няма да осъди тези невярващи в един идващ ден, а че целта на Него- вото Първо Пришествие не е осъЖда- нето. 12:48 Господ сега говори за един бъ- дещ ден, когато тези, които отхвър- лят Неговите думи, ще застанат пред съдебния стол на Бога. Тогава ду- мите или учението на Господ Исус ще бъдат достатъчни, за да бъдат те осъдени. 12:49 Това, което Господ поучава, не е нещо, което Той Сам е измислил или научил в човешки училища. Но като послушен СлуЖител и Син Той говори само това, което Отец Му Го е упъл- номощил да говори. Този е фактът, който ще осъди чоВеците В последния ден. Исус говори БоЖието Слово, но хората отказват да го чуят. Отец Му е казал не само какво да кагке, но и какво да говори. МеЖду двете има разлика. Изразът „какво да каЖа" се отнася до същността на посланието; а „що да говоря" се отнася до думите, които Господ трябва да използва, за да ни научи на БоЖията истина. 12:50 Исус знае, че Отец Го е упъл- номощил да даде вечен Живот на те- зи, които ще повярват в Него. И та- ка, Исус предава посланието така, както Му Го е дал Отец. На това място разказът рязко про- меня посоката на своето развитие. До този момент Господ представяше Себе Си на Израел. Това представяне вклк>чваше няколко отделни знамения или чудеса, Всяко едно от които идва- ше като ил1острация на това, което ще се случи, ако един грешник повярва в Христос. Нека да изброим тези зна- мения.
489 Йоан 12,13 не бъде докоснато от силата на
. Христос. ЧоВек не може да Види собствената си слепота или красо- тата на Спасителя, докато не бъ- де осветен от Светия Дух. 7. Възкресяването на Лазар от мъртвите. Този случай ни показва, че грешникът е мъртъв В своите престъпления и грехове и че се нуж- дае от нов живот. Всички тези знамения имат за цел да покажат, че Исус е Христос, Божи- ят син. 3. Исус измива краката на учениците Си (13:1-11) В тринадесета глава започВа беседа- та на Исус с Неговите ученици в гор- ната стая. Исус вече е престанал да ходи сред враждебно настроените logeu. Сега Той се е оттеглил с учени- ците Си в една горна стая в Ерусалим за последно общение с тях преди про- цеса и разпятието. Разказът на Йоан от тринадесета до седемнадесета Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|