Уилиям макдоналд к о новия
вятъра. Първо, то става по БоЖията воля. Това не е
Изтегляне 12.82 Mb.
|
вятъра. Първо, то става по БоЖията воля. Това не е сила, над която човек има власт. Второ, новораЖдането е невидимо. Човек не моЖе да види как става, но моЖе да види резултатите от него в личния Живот на новороде- ния. При всеки спасен човек се наблю- дава промяна. Сега той мрази лошите неща, които преди това е обичал. Не- щата, които сега обича, са БоЖиите истини, които преди това е презирал. Точно както никой не моЖе напълно 409 Йоан 3  да разбере Вятъра, така u никой не
моЖе напълно да разбере чудотворно- то дело на БоЖия Дух. ОсВен тоВа но- ВораЖдането, както и вятърът, са непредсказуеми. Не е ВъзмоЖно да се каЖе кога и къде ще се случи то. 3:9 И още веднъЖ Никодим ни показ- Ва неспособността на естествения човешки ум да навлезе в небесните не- ща. Без съмнение той все още се опит- ва да мисли за ноВораЖдането като за едно естествено или физическо съби- тие, а не като за едно духовно явле- ние. Затова той пита Господ Исус: „Как моЖе да бъде това?" 3:10 Исус отговаря, че като израи- лев учител Никодим е длъЖен да знае тези неща. Старозаветните Писания съвсем ясно казват, че когато Месия- та дойде *отново на земята, за да ус- танови Своето царство, Той първо ще съди враговете Си и ще унищоЖи всички неща, които Го оскърбяват. Само онези, които са изповядали и ос- тавили греховете се, ще влязат в цар- ството. 3:11 След това Господ Исус обръща внимание върху непогрешимостта на Своето учение, както и на неВерието на човека по отношение на Него. Той знае истината още от вечността и поучава само това, което е знаел и ви- дял. Но Никодим и повечето от него- вите съвременници logeu отказват да повярват на Неговото свидетелство. . 3:12 Кои са „земните работи", за които говори Господ В този стих? Тук става въпрос за Неговото земно царс- тво. Като ученик на СЗ Никодим знае, че един ден Месията ще дойде и ще ус- танови в буквален смисъл едно царст- во тук, на земята, със столица Еруса- лим. ТоВа, което Никодим не моЖе да разбере, е фактът, че за да Влезе В то- Ва царство, човек трябва да се ноВо- роди. А кои са небесните работи, за които гоВори Господ? ТоВа са истини- те, които Той обясняВа 8 следващите стихове - чудният начин, по който чо- век получава новороЖдението. 3:13 Само един Човек има право да говори за небесните неща, тъй като Той е и Единственият, Който е бил в небето. Господ Исус не е само един чо- вешки Учител, изпратен от Бога, но Той е и Онзи, Който е Живял с Бог Отец през цялата вечност, и Който е слязъл в света. Когато Исус казВа „никой не е Възлязъл на небето", Той не иска да каЖе, че старозаветните светии Енох и Илия не са отишли на небето, а no-скоро набляга на факта, че те са били взети на небето, докато Той е възлязъл на небето със Собст- вената Си сила. Според едно друго обяснение тези думи означават, че ни- то едно човешко същество не е могло да има такъв непрекъснат достъп до присъствието на Бога, както Господ Исус. Той е могъл да възлезе до място- то, където обитава Бог, по един уни- кален начин, защото само Той е слязъл от небето на земята. Господ дори казВа, че докато стои тук, на земята, и гоВори с Никодим, Той е също така и на небето. Как моЖе да бъде това? Тези думи ни изявяват факта, че като Бог Господ е навсякъде по едно и също време. Това означава „вездесъщ". Въп- реки че някои съвременни преводи из- пускат израза „Който е на небето", ние смятаме, че те принадлеЖат към текста, тъй като присъстват в пове- чето ръкописи. 3:14 Господ Исус е на път да открие на Никодим една небесна истина. Как моЖе да стане новороЖдението? На- казанието за човешките грехове трябва да бъде платено. Хората не могат да отидат на небето със сВои- те грехове. Така, както Мойсей из- дигна медната змия на една Върлина 6 пустинята, когато Всички израилтя- ни бяха нападнати от змии (Числа 21:4-9) „така трябва да бъде издиг- нат Човешкият Син". Бродейки из пустинята на път към обетованата 410 ЙоанЗ  земя, израилтяните изпадат В отчая-
ние и нетърпение. Те започват да го- ворят против Господ. За наказание Господ изпраща срещу тях огнени змии, от които умират много хора. Когато оцелелите извикват към Гос- пода в покаяние, Господ заръчва на Мойсей да направи една медна змия и да я слоЖи на прът. Всеки израилтя- нин, ухапан от змия, като погледне към змията, ще бъде изцелен по чу- дотворен начин. Исус дава пример с това събитие от СЗ, за да илкзстрира как става ново- роЖдението. МъЖете и Ясените са ухапани от змията на греха, което ги осъЖда на вечна смърт. Медната змия е олицетворение на Господ Исус. В Библията медта символизира съда. Господ Исус е безгрешен и никога не трябваше да бъде наказван, но Той зае нашето място и понесе наказанието, което заслужавахме ние. Върлината, на която е била издигната змията, го- Вори за кръста на Голгота, на който беше издигнат Господ Исус. Ние се спасяваме, като погледнем към Него с вяра. 3:15 Спасителят - Този, Който не познаваше що е грях - стана грешен за нас, за да станем ние праведни чрез Него пред Бога. Всеки, който вярВа в Господ Исус Христос, получава вечен Аивот като подарък. 3:16 Това е един от най-известните стихове в цялата Библия - най-вече заради това, че в него Евангелието е казано толкова просто и ясно. Той обобщава накратко това, което Гос- под Исус иска да каЖе на Никодим за начина на новороЖдението. И така, »Бог толкова възлк>би света...". Све- тът тук означава цялото човечест- во. Бог не обича греховете на хората и порочната система, в която Живее чо- вечеството, но Той обича хората и не Желае те да погинат. Величието на Неговата лкзбов се Вшкдат от факта, че Той „даде Своя Единороден Син". Бог няма друг Син като Господ Исус. Това, че Бог поЖела да даде Своя Единороден Син за спасе- нието на едни бунтовни грешници, е израз на Неговата безгранична лк)бов. Това не означава, че всички хора са спасени. Преди Бог да даде на някого вечен Живот, този човек трябва да приеме това, което Христос е напра- вил за него. Затова са добавени и ду- мите: „за да не погине ни един, който вярва в него". Не е необходимо да по- гива който и да е. Има начин, по кой- то всеки моЖе да бъде спасен. Но то- зи „всеки" трябва да признае Господ Исус Христос за свой личен Спасител. Когато направи това, той получава вечния Живот като притеЖание в настоящето. Боръм казва така: „Когато църквата разбере лЬбовта, с която Бог възлЬби света, тя никога няма да се успокои и примири, докато не завоЬва за Него всички големи им- перии и всички коралови острови.1<9 3:17 Бог не е един груб и Жесток вла- детел, който гори от нетърпение да излее своя гняв върху човечеството. Неговото сърце е изпълнено с лк)бов към човека и Той е решил да даде най- ..високата цена за спасението на хора- та. Той е могъл да изпрати Сина Си на света, за да осъди света, но не го е направил. Точно обратното, Той Го е изпратил тук, за да пострада, да про- лее кръвта Си и да умре, „за да бъде светът спасен чрез Него". Делото на Господ Исус на кръста има толкова висока стойност, че всички грешници на всяко място могат да бъдат спасе- ни, ако Го приемат. 3:18 Сега цялото човечество е раз- делено на две групи: вярващи и невяр- ващи. Нашата съдба за вечността се определя от отношението, което имаме към БоЖия Син. Всеки, който вярва в Спасителя, не е осъден; но он- зи, който не вярва в Него, е вече осъ- ден. Господ Исус е извършил съвърше- но делото на спасението и сега от 411 Йоан 3  Всеки един от нас заВиси дали да реши
да Го приеме, или да отхвърли. УЖас- но е да отхвърлиш такъв дар на лк)- боВта. Ако човек не повярва 8 Господ Исус, Бог не моЖе да направи нищо друго, освен да го осъди. Да повярваш В Неговото име е съ- щото, като да поВярВаш В Него. 3:19 Исус е светлината, която дой- де на света. Той беше безгрешният и непорочен БоЖий Агнец. Той умря за греховете на целия свят. Но дали хо- рата Го обичат заради всичко това? Не, те недоволстват срещу Него. Хо- рата предпочитат своите грехове пред това да приемат Исус Христос за Спасител. Затова те Го отхвър- лят. Точно както някои пълзящи Жи- вотинки хукват да бягат, щом се поя- ви светлина, така и злите хора се ВтурВат да бягат далеч от присъст- вието на Христос. 3:20 Онези, които обичат греха, мразят светлината, защото тя изла- га на показ техните грехове. Когато Исус беше тук, на света, грешните хо- ра се чувстваха неудобно в Неговото присъствие, понеЖе уЖасното им със- тояние ставаше явно на фона на Него- вата святост. Най-добрият начин да. видиш дали някоя пръчка е крива, е да поставиш друга права пръчка до нея. Идвайки на света като един Съвър- шен Човек, Господ Исус изявява урод- ливостта на всички останали хора на базата на сравнението. 3:21 Ако един човек е честен пред Бога, той ще дойде „към светлина- та", т. е. при Господ Исус, и ще разбе- ре истинската си негодност и грехоВ- ност. После той ще полоЖи упование- то си за сВоето спасение единствено на Спасителя и по този начин ще се роди отново чрез вяра в Христос. И. СлуЖението на Йоан Кръстител в Юдея (3:22-36) 3:22 В първата част на тази глава се 412 описваше свидетелството на Господ Исус в град Ерусалим. От този стих до края на главата Йоан описва слуЖе- нието на Исус в Юдея, където Той без съмнение продълЖава да проповядва благата вест за спасението. След като хората идват при свет- лината, те се кръщават. От този стих изглеЖда като че ли Исус извър- шва кръщението, но от Йоан 4:2 раз- бираме, че то се извършва от Негови- те ученици. 3:23 Йоан, за когото се говори В то- зи стих, е Йоан Кръстител. Той Все още продълЖава да проповядва сВоето послание за покаяние В областта на Юдея и да кръщава Желаещите да се покаят к>деи, подготвяйки ги за идва- нето на Месията. „Също и Йоан кръ- щаваше в Енон... защото там имаше много вода." Тук не се казва изрично, че той е кръщавал чрез потапяне, но изводът като цяло е, че това е става- ло точно така. Защото, ако той кръ- щаваше, като пръскаше или изливаше вода върху повярвалия, нямаше да има нуЖда от „много бода". 3:24 Този стих ни е даден като обяс- нение за продължителното слуЖение на Йоан и продълЖителния отклик, с който благочестивите logeu се отна- сят към него. След известно време Йоан ще бъде хвърлен в тъмница и обезглавен за своето вярно свидетелс- тване. Но междувременно той усърд- но продълЖава да извършва своята ра- бота. 3:25 От този стих става ясно, че някои от Йоановите ученици са влез- ли в спор с logeume за очистването. Какво означава тоВа? Тук „очиства- нето" Вероятно се отнася до кръще- нието. Спорът е бил за това, дали Йо- ановото кръщение е по-добро от кръ- щението на Исус. Кое от двете е има- ло по-голяма сила? МоЖе би някои от Йоановите ученици са отстоявали неразумната теза, че няма по-добро кръщение от кръщението на техния Йоан 3  учител. Възможно е фарисеите да са
се опитвали да накарат ЙоаноВите ученици да реВнуВат Исус и тогаваш- ната Му популярност. 3:26 Тогава те отиват при Йоан, за да разреши спора, като може би му казват следното: „Ако твоето кръ- щение е по-добро, защо тогава толко- ва много хора те оставят и отиВат при Исус?" (Думите „Онзи, Който бе- ше с Тебе отвъд Йордан" се отнасят до Исус.) Йоан свидетелства за Исус и в резултат на това сВидетелстВо много от неговите собствени ученици го напускат и отиват да следват Исус. 3:27 Ако тук Йоан има предвид Гос- под Исус, неговият отговор трябва да се тълкува В смисъл, че Всеки успех на Спасителя е показателен за тоба, че Божието одобрение е Върху Него. Ако Йоан има предвид себе си, той всъщ- ност казва, че никога не е имал пре- тенции за величие или Важност. Нико- га не е казвал, че неговото кръщение е по-важно от това на Исус. Той прос- то казва, че няма нищо друго освен тоВа, което е получил от небето. То- ва Важи и за Всички нас и нищо В света не може да оправдае нашата гордост или стремежа ни да изглеждаме по-Ве- лики В очите на хората. 3:28 Йоан припомня на учениците си колко често им е посочвал, че не е Христос, а че е изпратен само да под- готви пътя на Месията. Тогава защо спорят за това? Защо се опитват да образуват нещо като партия около него? Той не е Тази важна Личност, а само се опитва да насочи хората към Господ Исус. ^ 3:29 Господ Исус е младоЖенецът. Йоан Кръстител е само приятелят на младоженеца, шаферът. Невяста- та не принадлежи на приятеля на мла- Зоженеца, а на самия младоженец. За- това е правилно хората да следват Исус, а не Йоан. Невястата тук е обобщен символ на всички, които ще бъдат ученици на Господ Исус. В СЗ се говори за Израел като за съпругата на Йехова. По-късно, В НЗ, онези, които принадлежат към църквата на Хрис- тос, са описани като невяста. Но тук, В Евангелието от Йоан, думата има по-общ смисъл и вклк)чва всички, кои- то са напуснали Йоан Кръстител при появяването на Месията. Тук тя не обозначава нито Израел, нито църква- та. Йоан не е нещастен от загубата на своите последователи. За него е го- ляма радост да слуша гласа на младо- Женеца. Той е доволен от факта, че Исус получава цялото внимание. Ра- достта му е пълна, когато Христос получава цялата похВала и почит от хората; 3:30 Този стих обобщава цялата същност на служението на Йоан. Не- говите неуморни усилия са насочени към това да насочва мъжете и жени- те към Господ Исус и да им помага да разберат истинската Му стойност. Йоан разбира, че като праВи това, трябва да става все по-незабележим. Всеки служител на Христос, който търси слава за себе си, проявява един Вид предателство. Обърнете Внимание на трите „трябва", използвани в тази глава: за грешника (3:7); за Спасителя (3:14); и за светията (3:30). 3:31 Исус е Онзи, Който идва отго- ре и е от всички по-горен. Тези думи изявяват Неговия небесен произход и най-Високо положение. За да покаже своето по-ниско положение, Йоан Кръстител казва за себе си, че той са- мият е от земята, земен е и земно говори. Това означава, че що се отнася до неговото раждане, той е роден ка- то чоВек - от човешки родители. Той няма никакъВ небесен чин и не може да гоВори със същата Власт като Божия Син. Неговото положение е по-долно от тоВа на Господ Исус, защото Он- зи, „Който дохоЖда от небето, е от всички по-горен". Христос е ВърхоВни- 413 ЙоанЗ  ят Владетел над цялата Вселена. За-
това единственото правилно нещо е хората да следват Него, а не Неговия пратеник. 3:32 Когато говори, Господ Исус го- Вори с власт. Той казва на хората оно- 6а, което е видял и чул. Не е Възмож- но да има каквато и да било грешка или измама. За съЖаление обаче никой не приема Неговото свидетелство. Думата „никой" не трябва да се раз- бира в абсолютен смисъл. Има хора, които приемат думите на Господ Исус. Тук Йоан има предвид човечест- вото като цяло, искайки да каЖе, че мнозинството отхвърля учението на Спасителя. Исус е Онзи, Който слезе на земята от небето, но сравнително малко хора Желаят да Го слушат. 3:33 33 cm. описва малкото хора, ко- ито все пак приемат думите на Гос- пода като думи, изречени от Самия Бог. Приемайки ги, те все едно пот- върЖдават с печата си, „че Бог е ис- тинен". Така е и днес. Когато хората приемат евангелското послание, те застават на страната на Бога срещу себе си и срещу останалото човечест- во. Те разбират, че щом Бог има да ни каЖе нещо, това нещо е истинно. За- белеЖете колко ясно е изразена Бо- Жествеността на Христос В 33 cm. Той казВа, че Всеки, който повярва на свидетелството на Христос, призна- ва, „че Бог е истинен". Това е просто един друг начин да се каЖе, че свиде- телството на Христос е свидетелст- во на Бога и че приемането на Единия означава приемане и на Другия. 3:34 Исус е „Тоя, Когото Бог е пра- тил". Той говори БоЖиите думи. В подкрепа на това твърдение Йоан зая- вява, че Бог не дава Духа с мярка. Христос е бил помазан от Светия Бо- Жий Дух по начин, по който никой друг не е бил помазан. Имало е и други хора, които са имали помощта на Светия Дух в своето слуЖение, но никой друг не е имал такова изпълнено от Духа слуЖение като БоЖия Син. Пророците са получавали частични откровения от Бога, но „Духът във и чрез Хрис- тос е открил на човека самата мъд- рост, самото сърце на Бога с цялата безкрайност на лЬбовта". 3:35 Това е едно от седемте места 6 Евангелието от Йоан, където ни се казва, че „Отец лк)би Сина". Тук тази лк>бов е изразена В това, че Той Му е предал властта над всичко. Това „всичко", над което Спасителят има власт, вклкзчва и съдбите на хората, както е обяснено и в 36 cm. 3:36 Бог е дал власт на Христос да даде вечен Живот на всички, които вярват в Него. Това е един от най-яс- ните текстове в цялата Библия за на- чина на спасение. Спасението става просто чрез повярване 8 Сина. Когато четем този стих, не трябва да забра- вяме, че това са думи, казани от Бога. Бог ни дава едно обещание, което ни- кога не моЖе да бъде нарушено. Той ни казва съвсем ясно и определено, че все- ки, който вярва в Неговия Син, има вечен Живот. Приемането на това обещание не е скок в тъмното. То просто означава да повярваш в нещо, което не моЖе да бъде лъЖа. Онези, които не слушат БоЖия Син, няма да видят Живот, но БоЖият гняв оста- ва върху тях. От този стих научава- ме, че нашата съдба Във вечността зависи от отношението ни към БоЖия Син. Ако ние Го приемем, Бог ни дава вечен Живот като подарък. Ако Го отхвърлим, никога няма да се наслаЖ- даваме на вечния Живот и не само то- ва, но БоЖият гняв вече тегне над нас, готов да ни порази всеки момент- ЗабелеЖете, че в този стих не се казва нищо за пазене на закона, подчи- няване на Златното правило, ходене на църква, вършене на най-доброто, на което сме способни, или заработване на пътя ни към небето по някакъв на- 414 Йоан 4  Й. Обръщението на самарянката
(4:1-30) 4:1, 2 фарисеите са чуди, че Исус кръ- щава повече ученици от Йоан, и са разбрали, че популярността на Йоан явно заглъхва. Вероятно те се опит- Ват да използват този факт, за да предизвикат ревност и съперничество меЖду учениците на Йоан и тези на Исус. Всъщност Самият Исус не е из- Вършвал самото действие на кръще- нието. ТоВа са правели Неговите уче- ници. Хората обаче са били кръщавани като последователи или ученици на Господа. 4:3 Напускайки Юдея и отивайки към Галилея, Исус иска да попречи на опитите на фарисеите да предизви- кат разцепления. Но тук има още едно ВаЖно нещо. Юдея е главният щаб на logeuckama религиозна институция, докато Галилея е известна като об- ласт, населена предимно от езичници. Господ Исус знае, че logeDckume вода- чи са отхвърлили вече както Него, та- ка и Неговото свидетелство, затова Той тук се обръща с вестта за спасе- ние към езичниците. 4:4 Самария се намира на прекия път от Юдея за Галилея, но много малко logeu минават по този път. Презрението на logeume към Самария е толкова голямо, че те повечето пъ- ти предпочитат да минат през заоби- колния път през Перея и да влязат в Галилея от север. И така, думите «трябваше да мине през-Самария" предполагат, че Исус е трябвало да направи това не толкова поради гео- графски съображения, колкото поради присъствието на някоя нуЖдаеща се 9уша В Самария, на която Той е моЖел да помогне. 4:5 Минавайки през Самария, Господ Исус идва в едно малко селище, позна- то под името Сихар, недалеч от кое- то се намира землището, което Яков бил дал на сина си Йосиф (Бит. 48: 22). Докато Исус пътува през тази об- ласт, през ума Му непрекъснато мина- ват картини от нейната история. 4:6 Там има и един кладенец, познат като Якововия кладенец. Посетите- лите все още могат да видят това древно място - едно от малкото Биб- лейски места, чието местонахоЖде- ние се знае със сигурност. Исус пристига при кладенеца около обед (еврейско време) или на шестия час (римско време). Той е уморен от дългия път, който е изминал, и затова Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|