Уилиям макдоналд к о новия
I* Уникално място 6 Канона
Изтегляне 12.82 Mb.
|
I* Уникално място 6 Канона Йоан изрично казВа, че неговата книга е една еВангелистична книга - „за да поВярВате" (20:31). Има един случай, когато църквата реализира тези думи на апостола на практика - при издава- нето и разпространението на милио- ните малки дЖобни издания на ЕВанге- лието от Йоан през миналия Век. Но ЕВангелието от Йоан е също та- ка и една от най-обичаните книги В Библията (ако ли не и най-обичаната) от зрелите и силно Вярващи христия- ни. Йоан не само изреЖда факти от Живота на нашия Господ, но дава и дълги беседи и зрели разсъЖдения на един апостол, който (моЖе би) е Вър- Вял заедно с Христос от късните си младеЖки години В Галилея до дълбо- ката си старост В азиатската про- Винция. В неговото Евангелие се нами- ра най-известният стих от НЗ, кой- то, според Мартин Лутер „съдърЖа евангелието В едно изречение" - Йоан 3:16. Дори и Евангелието от Йоан да бе- ше единствената книга в НЗ, то щеше да съдърЖа достатъчно „хляб" (и „во- да") от Словото за един цял Живот на изучаване и разсъЖдаване Върху нея. Н- Авторство Авторството на четвъртото Еван- гелие е спорен въпрос вече 150 години. Това без съмнение се дълЖи на факта, че то представлява едно много ясно свидетелство за БоЖестВеността на нашия Господ Исус Христос. Целта на атаките срещу Евангелието е да се докаЖе, че то не е дело на очевидец, а на някой известен „религиозен гений", който е Живял петдесет и сто години по-късно. Според това мнение ЕВанге- лието отразява онова, което църква- та мисли за Христос, а не това, кое- то Той наистина е бил, казал или нап- равил. Името на автора не е споменато в самото Евангелие, но има много осно- вателни причини, които ни карат да вярваме, че то е написано от апостол Йоан, един от дванадесетте апосто- ли. Климент от Александрия разказва, че когато апостол Йоан бил вече дос- та стар, негови близки приятели дош- ли при него в Ефес и го помолили да на- пише Евангелие, което да допълни Си- ноптичните Евангелия. Под Влияние- то на БоЖия Дух Йоан написва едно духовно Евангелие. Това не означава, че другите Евангелия не са духовни, но че особеното ударение, което Йоан поставя на думите на Христос, и по- дълбокото значение на знаменията ни дават основание да наречем именно това Евангелие „духовно". Странични доказателства Теофил от Антиохия (около 170 год. сл. Хр.) е пърВият известен автор, който изрично споменава Йоан като автор на това Евангелие. Освен него обаче има и някои по-ранни позовава- 389 Йоан  ния и цитати от четвъртото ЕВанге-
лие от Игнатий, Юстин Мартир (мо- Же би), Татий, Мураторианския канон и еретиците Василид и Валентин. С Иреней заВършВа една непрекъсна- та Верига от ученици, която започВа от Самия Господ Исус: Господ Исус, Йоан, Поликарп, Иреней. Тя обхВаща Времето от зората на християнство- то до приблизително края на II Век. Цитатите от това ЕВангелие, широ- ко използвани от Иреней, показват, че той се отнася към него като към ЕВангелие, чийто аВтор е апостол Йо- ан, и което има Вече здрави позиции В църкВата. След Иреней свидетелства- та за Евангелието стават изклкзчи- телно много, меЖду които са произве- денията на такива автори като Кли- мент от Александрия и Тертулиан. До ранните години на XIX Век само едно не особено изразено култово дВи- Жение, познато под името Alogi, ос- порва авторството на Йоан. Самият край на 21 гл. е написан ве- роятно от църковните Водачи 8 Ефес късно през I Век, за да насърчи верните християни да приемат Йоановото Евангелие. 24 cm. насочва Вниманието ни обратно към „ученика, когото Исус обичаше", споменат В 20 cm. и В 13:23. Винаги се е смятало, че тези думи се отнасят до апостол Йоан. Обикновено либералните изследова- тели на Библията твърдят, че чет- въртото Евангелие е било написано едва В късните години на II Век. През 1920 год. обаче В Египет беше откри- та част от Евангелието на Йоан, 18 гл. (52 папирус), за който беше доказа- но чрез използването на обективни методи, че датира от първата поло- Вина на II Век и, по-точно, от около 125 год. сл. Хр. Фактът, че този папи- рус е открит 8 един провинциален град (не Александрия), потвърЖдава правилността на твърдението, че Евангелието е написано през втората половина на I Век, тъй като за дости- гането му от Ефес до Горен (ЮЖен) Египет е било нуЖно известно Време. Друга подобна част от Евангелието на Йоан, 5 глава (2 папирус на Егер- тън), също от ранните години на II век, е още едно доказателство за те- зата, че то е било написано по време- то, докато Йоан е бил още Жив. Вътрешни доказателства Късно през XIX век забележителният англикански епископ Уескът обоснова- ва авторството на Йоан чрез метода на непрекъснато намаляващите кон- центрични окръЖности. Този метод моЖе да се опише накратко по следния начин: (1) Авторът е бил евреин. Това се виЖда от стила на езика, подбора на думите, доброто познаване на ев- рейските обичаи и особености и силно- то Влияние на СЗ. (2) Той е бил евреин, който е Ж.ивял в Палестина (1:28; 2:1, 11; 4:46; 11:18, 54; 21:1, 2). Познавал е много добре Ерусалим и храма (5:2; 9:7; 18:1; 19:13, 17, 20, 41; вЖ. също 2:14-16; 8:20; 10:2). (3) Бил е очевидец на това, за което разказва: наличие на много подробности относно места, лица, време, поведение и пр. (4:46; 5:14; 6:59; 12:21; 13:1; 14:5, 8; 18:6; 19:31). (4) Бил е апостол: задълбочено познаване на Вътрешния кръг от ученици и на Са- мия Господ (6:19, 60, 61; 12:16; 13:22, 28; 16:19). (5) Тъй като авторът мно- го точно посочва имената на всички ученици без един, моЖе да се приеме, че неназоВаното лице от 13::23; 19:26; 20:2; 21:7, 20 е апостол Йоан. Има още три ВаЖни пасаЖа от текста, които подкрепят тезата, че авторът на Евангелието е бил очевидец на съби- тията: 1:14; 19:35 и 21: 24. III. Датиране Иреней съвсем ясно казва, че Йоан е
390 Йоан  ge 69 или 70 год. сл. Хр., когато апос-
толите са пристигнали В този град. След като Йоан не споменаВа нищо за разрушаването на Ерусалим, възмож- но е то все още да не е било станало, което ще ни отведе към една по-ранна дата, предхождаща това страшно съ- битие. Някои доста либерални изследова- тели твърдят, че Евангелието от Йоан е написано някъде меЖду 45 и 66 година на базата на предполагаема Връзка меЖду него и свитъците от Мъртво море. Това е едно доста нео- бичайно явление, тъй като обикновено консервативните изследователи пред- почитат ранните дати, а либерални- те - късните. В този случай църковни- те предания застават на страната на по-късната дата. Аргументите за датиране на Еван- гелието през първите години на I век са доста сериозни. Повечето изследо- ватели подкрепят мнението на Ире- ней, Климент от Александрия и ДЖе- ром, според което Евангелието от Йоан е написано последно от четири- те Евангелия до голяма степен и зара- ди това, че то като че ли надстроява и допълва Синоптичните Евангелия. Фактът, че разрушението на Еруса- лим не е споменато от Йоан, моЖе да се дълЖи и на това, че книгата е била написана петдесет или двадесет годи- ни по-късно, когато уЖасът от съби- тието е бил вече преЖивян. Иреней пише, че Йоан е бил все още Жив по Време на царуването на император Траян (който се възкачва на престола през 98 год.), така че е напълно Вероя- тно той да е написал Евангелието малко преди неговото възцаряване. Позоваванията на „евреите" в това Евангелие също предполагат един по- късен период, когато противопоста- вянето на евреите на християнската вяра прераства в гонения. И макар че не е възмоЖно да се даде е9на точна дата, годините меЖду 85 и 95 сл. Хр. изглеЖдат най-вероятният период за написването на това Еван- гелие. IV. Предмет, основни теми и цел на Евангелието Йоан построява своето Евангелие върху седем чудеса или „знамения". Предназначението на всяко едно от тях е да покаЖе, че Исус е Бог: (1) превръщането на водата във вино на сватбата в Кана Галилейска (2:9); (2) изцелението на сина на благородника (4:46-54); (3) изцелението на недъгавия при къпалнята във Витсаида (5:2-9); (4) нахранването на петте хиляди (6:1-14); (5) вървенето на Исус по во- дата на Галилейското езеро, когато отива да спаси учениците Си от буря- та (6:16-21); (6) изцелението на слепо- родения мъЖ (9:1-7); и (7) възкресява- нето на Лазар от мъртвите (11:11- 44). Освен тези чудеса, които Исус из- вършва на обществени места, има още едно знамение, което Той извърш- ва само пред учениците Си след Свое- то възкресение - чудния улоВ на риба от 21:1-14. Чарлз Ердмън пише за Евангелието от Йоан следното: „Това Евангелие е книгата, която е накарала най-много хора да последват Христос, вдъхнови- ла е най-много вярващи да се отдадат на Вярно слуЖение и е поставила най- много трудни въпроси пред изследова- телите на БоЖието СлоВо В сравне- ние с която и да е друга книга." Евангелието от Йоан ни дава въз- моЖност да Възстановим хронология- та на събитията от цялото земно слуЖение на нашия Господ. Според ос- таналите трй ЕВангелия слуЖението на Христос изглеЖда, че продълЖаВа само една година. Споменаванията на годишните празници от Йоан показва изтичането на един период от прибли- зително три години - времето на об- щественото слуЖение на Христос. За- 391 Йоан  бележете тези празници: първо е спо-
менато едно празнуване на Пасхата (2:12, 13); след това - едно празнуване на „logeucku празник" (5:1), вероятно Пасхата или пурим; още едно второ (или трето) споменаване на Пасхата (6:4); празникът на шатроразпъване- то (7:2); празникът на освещението на храма (10:22); и последната Пасха (12:1). Освен това Йоан е много точен в сведенията си за времето. Докато другите трима автори се задоволя- ват много често с приблизителна ин- формация, Йоан споменава такива подробности като „седмия час" (4:52), „третия ден" (2:1), „два дни" (11:6) и „шест дни" (12:1). Стилът и речникът на това Еванге- лие нямат съперници в никоя друга книга освен 6 Посланията на Йоан. Из- реченията са къси и прости. Макар и написано на гръцки, смисълът говори за еврейски тип мислене. Често пъти колкото е по-късо самото изречение, толкова е по-дълбока истината, коя- то то съдържа! В сравнение с другите Евангелия речниковият му фонд е най- ограничен, но с най:дълбок смисъл. Обърнете внимание на следните важ- ни думи и на честотата на тяхната употреба: Отец (118), вярвам (100), свят (78), л1обов (45), свидетелствам, очевидец съм на и др. (47), живот (37), светлина (24). Отличителна черта на Йоан е чес- тата употреба на числото седем и не- говите кратни, които навсякъде в Библията се свързват с идеята за съ- вършенство и пълнота (вж. Бит. 2:1- 3). В това Евангелие Божият Дух на- пълно усъвършенства и завършва Бо- жието откровение в Лицето на Исус Христос, което обуславя и по-чести- те съотнасяния с числото седем. Особено известни в тази връзка са седемте названия на Господ, които за- почват с „Аз съм": „Хлябът на Живо- та" (6:35, 41, 48, 51); „Светлината на света" (8:12; 9:5); „Вратата" (10:7, 9); „Добрият Пастир" (10:11, 14); „Възк- ресението и Животът" (11:25); „Пъ- тят, Истината и Животът" (14:6) и „Лозата" (15:1, 5). Не толкова извест- ни са седемте предикативни изрази без предикат, т. е. непълните преди- кативи „Аз съм": 4:26; 6:20; 8:24, 28, 58; 13:19; 18:5, 8 (последният не е съвсем ясен). В шеста глава, която говори за Хля- ба на Живота, гръцката дума за „хляб" и „самуни хляб" се среща дваде- сет и един пъти - също число, кратно на седем. Също така в беседата за Хляба изразът „хляб от небето" се среща точно седем пъти, както и сходният израз „който е слязъл от не- бето", който се среща също седем пъ- ти. Както вече видяхме, целта на Йоан за написването на това Евангелие е да помогне на читателите си да повяр- ват, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярват, да имат вечен живот в Неговото име (20:31). 392 Йоан 1  Схема на изложението
на БоЖия Син: Ерусалим (7:1- 10:39)
Коментар I. Въведение: Първото идване на БоЖия Син (1:1-18) Йоан започва своето Евангелие с ня- колко стиха върху Словото. В начало- то той не обяснява кой или какво е Словото. Словото или речта е нещо, с което ние изразяваме мислите си на другите хора. Под думата „Слово" обаче тук Йоан няма предвид реч, а no-скоро едно Лице. 1/1 това Лице е Господ Исус Христос, БоЖият Син. Бог изцяло е изразил Себе Си на чове- чеството в Лицето на Господ Исус. Чрез идването Си на този свят Хрис- тос по един съвършен начин ни е отк- рил какъв е Бог. Чрез смъртта Си на кръста Той ни е казал колко много ни обича Бог. И така, Христос е Живото БоЖие Слово, чрез Което Бог е изра- зил Своите мисли на човека. А. Словото във вечността и времето 1;1 „В началото бе Словото." Самият Той не е имал начало, но е съществу- вал от вечността. Господ Исус е съ- Ществувал толкова далеч назад във времето, колкото човешкият ум не моЖе да си представи. Той никога не е бил създаван, никога не е имал начало. (Родословното дърво няма място в това Евангелие на БоЖия Син.) „Сло- вото беше у Бога." Той е бил отделна и ясно различима Личност. Бил е не просто една идея, мисъл или някакъв неясен пример, а истинска Личност, която е Живяла „у Бога". „Словото бе Бог." Не само е Живял „у Бога", но Той Самият е бил Бог. Библията ни учи, че има само един Бог и че има три Личности в БоЖест- вото - Отец, Син и Светия Дух. Всич- ките тези три Личности са Бог. В този стих са споменати две от Лич- ностите на Бога - Бог Отец и Бог Син. Това е първото от многото мес- та в това Евангелие, където съвсем ясно се заявява, че Исус Христос е Бог. Не е достатъчно да се каЖе, че Той е „един бог", че е „подобен на бог" или че е „боЖествен". Библията ни учи, че Той е Бог. 1:2 На пръв поглед изглеЖда, че 2 cm. просто повтаря онова, което вече е казано, но всъщност това не е така. Този стих ни учи, че Личността и Бо- Жествеността на Христос не са има- ли начало. Той не е станал Личност едва когато се е родил като Бебето от Ви тлеем. Нито пък е станал по 393 Йоан 1 някакъв начин Бог след СВоето Възк-
ресение, както учат някои хора днес. Той е Бог от Вечността. 1:3 „Всичко това чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от то- ва, което е станало." Той Самият не е бил създаден; но е бил Създателят на Всичко това. „Всичко това" ВклкзчВа човечеството, Животните, небесните тела, ангелите,... всичко Видимо и не- видимо. „Без Него не е станало нищо от това, което е станало." Тук не е възмоЖно никакво изклк)чение. Ако не- що е било направено, Той го е напра- Вил. И като Създател Той е по-Висш от всичко, което е създал. Всичките три Личности на Божеството са участвали в делото на сътворението. „Бог създаде небето и земята" (Бит. 1:1). „Божият Дух се носеше над вода- та" (Бит. 1:2). „Всичко чрез Него (Христос) бе създадено" (Кол. 1:166). 1:4 „В Него бе Животът". ТоВа не означава, че Той просто е притеЖаВал Живота, но че е бил и е изворът на Жи- вота. Думата „Животът" тук озна- чава и физическия, и духовния Живот. Когато се раЖдаме, ние получаваме физически ЖиВот. Когато се ноВораЖ- даме, получаваме духовен ЖиВот. И двата Живота идват от Него. „Животът бе светлина на човеци- те." Този, Който ни дава Живота, е също така и „светлина на човеците". Той ни дава оноВа ръководство и посо- ка, които са необходими за човека. Ед- но е да съществуваш, друго е да знаеш как да Живееш, каква е истинската цел на твоя Живот и какъв е пътят за небето. Този, Който ни даде Живот, е и Онзи, Който ни дава светлина по пътя, по който вървим. Тази първа глаВа на Евангелието съ- дърЖа седем чудесни наименования на нашия Господ Исус Христос. Той е на- речен: (1) Словото (1, 14 cm.); (2) Светлината (5, 7 cm.); (3) Агнеца (29, 36 cm.); (4) БоЖия Син (34, 49 cm.); (5) Христос (Месия) (41 cm.); (6) Израиле- вия Цар (49 cm.); и (7) Човешкия Син (51 cm.). Първите четири наименова- ния, всяко от които е споменато поне два пъти, изглеЖда имат универсално прилоЖение. Последните три наиме- нования, всяко от които е споменато само ВеднъЖ, са били прилоЖени за първи път към Израел, древния БоЖий народ. 1:5 „Светлината свети в тъмнина- та." Идването на греха донесе тъм- нина в умовете на хората. Грехът по- топи света В тъмнина, В смисъл, че хората като цяло нито познаваха Бо- га, нито искаха да Го познават. И Гос- под Исус дойде в тази тъмнина - ка- то светило, което свети 6 една тъм- на стая. „Тъмнината я не схвана." ТоВа мо- Же би означава, че тъмнината не е разбрала Господ Исус, когато е дошъл в този свят. Хората не са осъзнали нито кой е Той В действителност, ни- то защо е дошъл. Този стих моЖе да се изтълкува и по друг начин, ако се вземе предвид второто значение на думата „схвана", дадено В забелеЖка под линия в НИПБКДЖ: тъмнината не я овладя. ТоВа ще означава, че отх- върлянето и ВраЖдебността, с които хората са посрещнали истинската светлина, не са й попречили да продъл- Жи да свети. Б. СлуЖението на Йоан Кръстител (1:6-8) 1:6 6 cm. говори за Йоан Кръстител, а не за Йоан, който е написал тоВа Евангелие. Йоан Кръстител е бил изп- ратен от Бога като предвестник на Господ Исус. Неговото слуЖение е имало за цел да извести на хората ид- ването на Христос и да им каЖе да се подготвят, за да Го приемат. 1:7 „Той дойде, за да сВидетелстВа, че Исус наистина е светлината на света, така че всички хора да могат да уповават на Него. 394 Йоан 1 1:8 Ако Йоан се беше опитал да
привлече Вниманието към себе си, той нямаше да остане Верен на Възложена- та му задача. Йоан насочваше хората към Исус, а не към себе си. В. Първото идване на БоЖия Син (1:9-18) 1:9 Той беше „истинската Светли- на". И други хора през Вековете са предявявали претенции да бъдат вода- чи и .спасители, но Този, за Когото свидетелства Йоан, е истинската Светлина, най-добрата и най-истин- ската Светлина: „истинската Свет- лина, която, идвайки на света, дава светлина на всеки човек". Това не оз- начава, че всеки човек получава някак- во вътрешно знание за Христос или че Всички хора чуват за Господ Исус по едно или друго време. То no-скоро оз- начава, че тази Светлина свети за Всички хора - без значение на нацио- налност, раса или цвят. Освен тоВа то означава, че като свети на Всички хора, Господ Исус показва тяхната ис- тинска природа. Чрез идването Си на света като съвършения Човек Той по- казва на другите хора колко несъвър- шени са те. Когато една стая е тъм- на, човек не моЖе да види праха върху мебелите. Но когато се освети, тога- Ва се виЖда истинското ii състояние. В този смисъл, когато човек бъде ос- Ветен от истинската Светлина, той се вшкда такъв, какъвто е наистина. 1:10 От момента на Своето раЖда- не във Витлеем до деня, когато се бърна обратно на небето, Той беше 8 същия този свят, В който Живеем и ние днес. Той беше създал целия свят и беше неговият законен Собственик. Но вместо да Го признаят като Съз- дател, хората помислиха, че е просто е9ин от тях. Те се отнесоха към Него като към чуЖденец и бездомник. 1:11 „У Своите Си дойде." Той не е навлязъл в границите на нечия чуЖда собственост, но е дошъл да Живее на една планета, която е била направена от Самия Него. „Но Своите Му Го не приеха." В един по-общ смисъл моЖе да се приеме, че това се отнася до ця- лото човечество, но В по-тесен сми- съл то се отнася само до еврейския народ, който е бил Неговият избран народ на земята. Когато е дошъл на света, Той се е представил на евреите като техния Месия, но те не са Го приели. 1:12 И така, сега Той отново се предлага на цялото човечество, като на онези, които Го приемат, дава пра- во или пълномощие да станат БоЖии деца. Този стих ни казва съвсем ясно как моЖем да станем БоЖии деца - не чрез добри дела, нито чрез членство в църквата, нито чрез полагане на голе- ми старания, но като Го приемем, ка- то повярваме 6 Неговото име. 1:13 За да дойде на света, всяко чо- вешко дете трябва да се роди. Също така, за да станеш БоЖие дете, ти трябва да се родиш повторно. ТоВа означава да се новородиш, да преЖиве- еш обръщение или да се спасиш. Този стих ни показва три начина, по които новороЖдението не моЖе да стане, и един-единствен начин, по който то моЖе да стане. Първо нека изброим начините, по които не моЖем да се родим отново. „Не от кръв." Това оз- начава, че човек не става автоматич- но християнин, защото родителите му са християни. Спасението не се предава от родителя на детето по кръвен път. То не идва „от плътска похот", т. е. човек няма власт да из- ВършВа ноВороЖдение В собствената си плът. И макар че той трябва сам да поЖелае да бъде новороден, да бъде спасен, все пак неговата лична воля не е достатъчна, за да го спаси. Човек не моЖе да бъде спасен и чрез мъЖка по- 395 Йоан 1  xom. Humo един човек не моЖе да спа-
си друг чоВек. Някой проповедник нап- ример моЖе много силно да Желае но- вороЖдението на определен човек, но той няма власт да произведе това удивително раЖдане. Как тогава ста- ва това новороЖдение? Отговорът се съдърЖа в думите: „но от Бога". Това просто означава, че никой или нищо не притеЖава властта да новороди освен Бог. 1:14 „Словото стана плът", когато Исус се роди като Бебе в яслите във Витлеем. Той винаги е съществувал като БоЖия Син с Отец в небесата, но тогава Той избра да дойде на света в човешко тяло. Той „пребиваваше меЖду нас". Това не беше някакво кратко появяване, което моЖе да се свърЖе с грешка или неразбиране; но Бог действително дойде на тази земя и Живя тук като ЧоВек сред човеци. Гръцката дума за „пребиваваше" оз- начава също „временно обитаваше" или „издигна скинията Си". Тялото на Господ Исус беше скинията, в която Той Живя сред човеците тридесет и три години. „И видяхме славата Му." В Библия- та думата „слава" се използва често за обозначаване на ярката и блестяща светлина, която се е виЖдала при при- съствието на Бога. Също така тя се използва за изразяване на БоЖието съ- вършенство и превъзходство. Когато Господ Исус беше тук, на земята, Той беше забулил Своята слава в тяло от плът. Но имаше два начина, чрез кои- то Неговата слава беше открита. На първо място, това беше славата на Неговата нравственост. Тя моЖеше да се види по излъчването на съвърше- ния Му Живот и характер. В Него ня- маше никаква грешка или петно. Той беше съвършен във всяко отношение. В Неговия Живот са показани по един удивително хармоничен начин всички добродетели. На второ място, Него- вата слава беше открита видимо на хълма на ПреобраЖението (Мат. 17:1, 2). В онзи момент Петър, Яков и Йо- ан видяха как лицето Му засия като слънцето и как дрехите Му засветиха като ярка светлина. Тези трима уче- ници моЖаха да видят предварително величието, което Господ Исус ще има, когато дойде на земята, за да царува хиляда години. Когато Йоан казва „и видяхме сла- вата Му", той говори на първо място за славата на нравствеността на Гос- под Исус. Той и другите ученици моЖа- ха да видят чудото на един абсолют- но съвършен Живот, изЖивян на тази земя. ВъзмоЖно е също така Йоан да говори и за събитието на хълма на ПреобраЖението. Славата, която ви- дяха учениците там, им показа, че Той наистина е БоЖият Син. Исус е „Еди- нородният от Отца", което ще рече, че Христос е единственият Син на Бога. Бог няма друг Син като Него. В известен смисъл всички истински вяр- ващи са синове на Бога. Но Исус е Бо- Жият Син - Единствен по рода Си. И като БоЖия Син, Той е равен на Бога. Спасителят беше пълен с благодат и истина. От една страна, Той беше пълен с доброта, която хората не зас- луЖаваха. От друга страна, беше съ- вършено честен и справедлив и никога не извиняваше, нито одобряваше зло- то. Да бъдеш съвършено милостив и едновременно с това съвършено спра- ведлив е нещо, което само Бог моЖе да бъgeJ 1:15 Йоан Кръстител свидетелства за това, че Исус е БоЖият Син. Преди Господ да започне Своето обществе- но слуЖение, Йоан беше започнал да говори на хората за Него. Когато Исус излезе на историческата сцена, Йоан все едно каза: „Това е Онзи, за Когото ви говорих." Исус дойде след Йоан, доколкото Той беше роден след Йоан, и започна слуЖението Си след Йоан. Исус беше роден шест месеца по-късно от Йоан и излезе пред народа 396 Йоан  на Израел известно Време, след като
Йоан беше започнал да проповядва и да кръщава. Но Исус достигна да бъде преди Йоан. Той беше по-Велик от Йо- ан и заслужаваше повече почит поради простата причина, че беше преди Йо- ан. Той съществуваше от вечността; Той беше Божият Син. 1:16 Всички, които Вярват В Господ Исус, получават духовна сила от Него- вата пълнота. Неговата пълнота е толкова голяма, че Той може да даде от нея на всички християни от всички страни и от всички Времена. Изразът „благодат върху благодат" вероятно означава „изобилна благодат", като „благодат" означава Божията специа- лна милост, която Той излива Върху Своите Възлк)бени деца. 1:17 Тук Йоан противопоставя ста- розаВетното Време на новозаветното време. Законът, който беше даден чрез Мойсей, не беше проява на благо- дат. Той заповядваше на хората да се подчиняват и, ако те не успяваха да направят това, ги осъждаше на смърт. Законът казваше на хората кое е право, но не им даваше сила да го извършат. Той беше даден на хората, за да им покаже, че са грешни, но не можеше да ги спаси от техните грехо- ве. Но „благодатта и истината дой- доха чрез Исуса Христа". Той не дой- де, за да съди света, а за да спаси оне- зи, които бяха недостойни, които не можеха да се спасят сами, които бяха Негови врагове. Точно това е благо- дат - най-доброто нещо от небето за най-лошото нещо на земята. И не само благодатта дойде чрез Исус Христос, но също и истината. Той каза за Себе Си: „Аз съм... истина- та." Исус беше абсол1отно честен и Верен във всичко, което казваше и пра- веше. Той не показа милост за сметка на истината. Въпреки че обичаше греишиците, Той не обичаше техните грехове. Той знаеше, че грехът се зап- лаща със смърт. И затова умря - за да плати смъртното наказание, което ние заслужавахме; и за да покаже към нас незаслужено благоволение, като спаси душите ни и ни даде дом на небе- то. 1:18 „Никой, кога да е, не е видял Бога." Бог е Дух и следователно - не- видим. Той няма тяло. Въпреки че В старозаветните времена Той наисти- на се е изявявал видимо на хората ка- то Ангел или Човек, това не Го е раз- кривало Такъв, Какъвто Той действи- телно е. Там Той се е изявявал само временно, по начин избран от Него, за да говори на СВоя народ. Господ Исус е Единородният Божий Син1: Той е Единственият Божий Син. Друг Син като Него няма. Той винаги стои мно- го близо до Бог Отец. Дори когато бе- ше тук, на земята, Исус пак оставаше „в лоното на Отца". Той беше едно с Бога и беше равен на Бога. Този бла- гословен Син напълно разкри на хора- та какъв е Бог. Когато хората видяха Исус, те видяха Бога. Те чуха Бог да говори и почувстваха Божията лк>бов и топлота. Христос изцяло изяви оно- ва, което Бог мислеше, и начина, по който Той се отнасяше към човечест- вото. II. Първата година от слуЖението на Бойкия Син (1:19-4:54) А. Свидетелството на Йоан Кръстител (1:19-34) 1:19 Когато 6 Ерусалим достига нови- ната, че някакъв мъж на име Йоан го- вори на народа да се покае, защото ид- ва Месията, logeume изпращат деле- гация от свещеници и левити, за да разберат кой е този човек. Свещени- ците са били онези, които са извърш- вали важните богослужения в храма, докато левитите са били служители- те, които са изпълнявали някои по-об- щи служби. „Ти кой си? - питат го те. 397 Йоан 1 - Да не би mu ga си дългоочакваният
Месия?" 1:20 Други хора на мястото на Йоан веднага биха сграбчили тази възмож- ност да станат известни, като отго- ворят утвърдително на този въпрос. Но Йоан е един верен свидетел. И той свидетелства за себе си, че не е Хрис- тос (Месията). 1:21, 22 Юдеите са очаквали, че пре- ди идването на Христос на земята ще се върне първо Илия (Мал. 4:5). Поради това те решават, че, след като Йоан не е Месия, то тогава моЖе би е Илия. Но Йоан ги уверява, че не е и Илия. Във Второзаконие 18:15 Мойсей казва: „Господ твоят Бог ще ти въздигне отсред тебе, от братята ти пророк, както е въздигнал мене; него слушай- те." Юдеите се спомнят за това предсказание и решават, че моЖе би Йоан е Пророкът, за когото говори Мойсей. Но Йоан отново казва, че и това не е истина. Уплашени, че ще се върнат в Ерусалим без ясен отговор, участниците в делегацията питат Йоан да им каЖе направо кой е той. 1:23 И той казва: „Аз съм „глас на едного, който вика в пустинята." В отговор на техния въпрос Йоан Кръс- тител цитира част от Исая 43:3, къ- дето е пророкувано, че преди идване- то на Христос ще се появи предвест- ник, който ще ги извести за Него. По този начин Йоан казва, че той е пред- сказаният предвестник. Той е гласът, а Израел - пустинята. Заради греха и откъсването си от Бога народът на Израел е станал сух и безплоден като ^пустиня. Йоан говори за себе си прос- то - като за глас, който не се виЖда, а само се чува. Йоан е гласът, докато Христос е Словото. Словото се нуЖ- дае от глас, за да бъде известено, а гласът няма никаква стойност без словото. Словото е неизмеримо по-ве- лико от гласа, но за нас е привилегия да бъдем Негов глас! Това, което Йоан трябва да предаде като послание, е: „Прав направете пътя за ГОСПОДА"; което означава следното: „Месията идва. Премахне- те всичко от вашия Живот, което би могло да ви попречи да Го приемете. Покайте се от своите грехове, за да моЖе Той да дойде и да царува над вас като Цар на Израел." 1:24, 25 фарисеите са една строга к>дейска секта. Те много се гордеят с големите си познания върху закона и с усилията си да изпълняват заповедите от СЗ в най-дребните им подробнос- ти. Всъщност много от тях са лице- мери, които само се опитват да из- глеЖдат религиозни, а 6 действител- ност Живеят изключително грешен Живот. Сега те искат да знаят каква е тая власт, която има Йоан, за да кръщава, след като не е нито една от тези ваЖни личности, изредени от тях. 1:26, 27 „Аз кръщавам с Вода". - каз- ва Йоан. Той не иска никой да си мисли за него, че е ваЖна личност. Неговата задача е проста - той трябва да под- готви хората за Христос. Той кръща- ва с вода всеки, който го слуша и се покайва за своите грехове като вън- шен признак за промяната вътре в не- го. „Посред вас стои Един, Когото вие не познавате" - продълЖава отго- вора си Йоан, имайки предвид, разбира се, Исус. фарисеите не признават Исус за дългоочаквания Месия. Йоан всъщност им казва следното: „Недей- те да мислите, че аз съм велик човек. Онзи, Който наистина е велик, е Гос- под Исус; но Вие не Го признавате." Той единствено е Достойният. Исус идва след Йоан Кръстител, но въпре- ки това Той е Онзи, Който заслуЖава цялата почит и превъзходство. Слуга- та е този, чието задълЖение е да ра3~ вързва ремъка на обущата на господа- ря си, но Йоан не се счита достоен да изпълни дори една такова скромна, дребна услуга на Христос. 398 Йоан 1  1:28 Точното местоположение на
ВитаВара (или Витания, според бе- лежката под линия В НИПБКДЖ) не е известно. Но ние знаем, че тя се е на- мирала на източния бряг на река Йор- дан. Ако приемем наименованието Ви- тания, трябва да знаем, че това не е същата Витания, която се е намирала близо до Ерусалим. 1:29 На следващия ден след посеще- нието на фарисеите Йоан поглеЖда нагоре и вшкда Исус да идва към него. Развълнуван и разтърсен от величие- то на този момент, той извиква: „Ето БоЖия Агнец, Който носи греха на света!" При евреите агнето се е използвало като Животно за Жертво- приношение. Бог е научил Своя избран народ да убие едно агне и кръвта му да бъде поръсена за Жертва. Агнето е би- ло използвано като заместител и не- говата кръв се е проливала за проще- ние на греховете. Кръвта на агнетата, заколвани по времето на СЗ, не е отмахвала грехо- вете. Тези агнета са били само образи или символи, които са сочели напред към времето, когато Бог ще даде Ед- но Агне, Което действително ще от- неме греха. През всичките години на СЗ много благочестиви кздеи са очак- вали идването на Това Агне. Най-пос- ле този момент настъпва и Йоан Кръстител търЖествено провъзгла- сява пристигането на истинския Бо- Жий Агнец. Когато възкликва, че Исус носи гре- ха на света, Йоан не иска да каЖе, че греховете на всички са простени. Смъртта на Христос има достатъч- но голяма стойност, за да плати гре- ховете на целия свят, но прощение по- лучават само онези грешници, които приемат Господ Исус за свой Спаси- тел. Според ДЖ. ДЖоунз този стих е изк- лкзчителен, защото изявява превъз- ходството на християнското изкупле- ние:
1:30, 31 Йоан никога не се уморява да напомня на хората, че само подгот- вя пътя на Онзи, Който идва и Който е по-велик от него самия. Исус е по-ве- лик от Йоан толкова, колкото Бог е по-велик от всеки човек. Йоан е роден няколко месеца преди Исус, но Исус е съществувал през цялата вечност. Когато Йоан казва: „Аз не Го позна- вах", това не означава непременно, че Той не Го е виЖдал никога преди това. ВъзмоЖно е Йоан и Исус да са се познавали добре, тъй като са били братовчеди. Но Йоан не е познавал своя Братовчед като Месия, преди Той да дойде да се кръсти при него. Мисията на Йоан е била да подготви пътя на Господа и след това да Го по- сочи на народа на Израел, когато Той се появи. Това е била и причината, по- ради която Йоан е кръщавал хората във вода - за да ги подготви за идванег то на Христос. Неговата цел не е би- ла да привлича ученици към себе си. 1:32 Събитието, за което говори Йоан тук, е станало по време на кръ- щението на Исус в река Йордан. След като Господ излиза от водата, БоЖи- ят Дух слиза като гълъб и почива 399 Йоан 1 Върху Него (ср. Мат. 3:16). По-ната-
тък авторът обяснява значението на това събитие. 1:33 Бог е открил на Йоан, че Месия- та идва и че когато Той дойде, Духът ще слезе Върху Него и ще остане на Него. И така, когато това нещо ста- 6а при кръщението на Исус, Йоан раз- бира, че Исус е Този, Който ще кръща- ва със Светия Дух. Светият Дух е Личност - една от трите Личности на БоЖеството. Той е равен на Бог Отец и Бог Син. Докато Йоан кръщава с вода, Исус ще кръщава със Светия Дух. Кръще- нието със Светия Дух стана в деня на Петдесетница (Деяния 1:5, 2:4, 38). Тогава Светият Дух слезе от небето, за да обитава в тялото на всеки вяр- ващ и да го направи член на църквата, която е тялото на Христос (1 Кор. 12:13). 1:34 На основание на това, което виЖда при кръщението на Исус, Йоан свидетелства, че Исус от Назарет е Бойкият Син, за Когото беше предс- казано, че ще дойде на света. Когато Йоан казва, че Христос е БоЖият •Син, той всъщност казва, че Исус е Бог Син. Б. Призоваването на Андрей, Йоан и Петър (1:35-42) 1:35, 36 Следващият ден е третият от дните, споменати дотук. Йоан е с двама от своите.ученици. Тези мъЖе са чули проповедта на Йоан и са и по- вярвали; но те все още не са срещнали Господ Исус. Сега Йоан свидетелства пред всички за Господа. Предния ден той говори за Неговата Личност („БоЖият Агнец") и Неговото дело („Който носи греха на света"). Сега той просто привлича вниманието към Неговата Личност. Посланието му е просто, безкористно и изцяло посве- тено на Спасителя. 1:37 Вярната проповед на Йоан му струва загубата на двама ученици, но за сметка на това той изЖивява ра- достта да ги види как следват Исус. Подобно и ние трябва да предпочита- ме приятелите ни да следват Исус, вместо да мислят, че ние сме някакви много ваЖни личности. 1:38 Спасителят винаги се интере- сува от тези, които Го следват. Тук Той показва Своя интерес, като се об- ръща към двамата ученици и ги пита: „Що търсите?" Исус знае отговора на този въпрос, Исус знае всичко, но иска те да изразят своето Желание с думи. Техният отговор: „Равви, къде Живееш?", показва, че те искат да бъ- дат с Господа и да Го опознаят по- добре. Те не се задоволяват само с ед- на среща, а Желаят да имат общение с Него. „Равви" е староеврейската ду- ма за „Учител1о" (буквалното ii значе- ние е „Велики мой"). 1:39 Той им казва: „Дойдете и ще видите." Никой, който искрено Желае да научи повече за Спасителя, няма да бъде отпратен назад. Исус поканва двамата ученици в къщата, където е отседнал по това време, вероятно много по-бедна от съвременните къ- щи. „Дойдоха, прочее, и видяха где Жи- вее и останаха при Него тоя ден. Бе- ше около десетия час." Тези мъЖе ни- кога преди това не са били удостоява- ни с по-голяма чест от тази - да пре- карат нощта на едно място със Съз- дателя на вселената. Те са едни от първите членове на еврейския народ, които признават Месията. Десетият час е или 10.00 часа сут- ринта, или 4.00 часа следобед. Обикно- вено се смята, че става въпрос за по- ранния (римския) час. 1:40 Единият от двамата ученици е Андрей. Днес Андрей не е толкова из- вестен колкото брат му Симон Пе- тър, но е интересно да видим, че той пръв от двамата е срещнал Исус. 400 Йоан 1 Името на другия ученик не е споме-
нато, но почти Всички изследователи на Библията приемат, че стаВа дума за Йоан, който е написал тоВа ЕВанге- лие. Предполага се, че скромността му е попречила да спомене собстВено- то си име. 1:41 Когато един чоВек намери Исус, той обикновено иска и роднините му да Го намерят също. Спасението е такова Велико нещо, че човек не моЖе да го запази само за себе си. И така, Андрей бързо отива при брат си Си- мон, за да му занесе Вълнуващата Вест: „Намерихме Месия!" Какво изу- мително съобщение! Най-малко от че- тири хиляди години хората чакат да дойде обещаният Христос, БоЖият Помазаник, а сега Симон чува от ус- тата на собствения си брат порази- телната новина, че Месия е тук, наб- лизо. Ясно е, че те ЖиВеят В момент, когато се твори историята! Колко е просто посланието на Андрей - само дВе думи: „Намерихме Месия!" Но Бог ги използва и спечелва Петър. Това ни показва, че не е необходимо да бъдем големи проповедници или много умни оратори. Необходимо е само да каЖем на хората за Господ Исус, а Бог ще се погршки за останалото. 1:42 Андрей доВеЖда брат си на пра- вилното място и при правилната Лич- ност. Той не го доВеЖда в някоя църк- ва, Вероизповедание или при свещеник. Той го довеЖда при Исус. И забелеЖе- те колко е ВаЖно това! Благодарение на интереса, който проявява Андрей, Симон по-късно става един голям „ло- Вец на човеци", един от водещите апостоли на Господ. Симон получава по-голяма известност от своя брат, но Андрей несъмнено ще сподели наг- радата на Петър, защото той беше онзи, който заведе Петър при Исус. Господ знае името на Симон, без да има нуЖда да Му се казва. Той също така знае, че Симон има не особено стабилен характер. Но освен всичко тоВа Той знае, че характерът на Си- мон ще се промени и че той ще стане твърд като скала. Откъде Исус знае всичко това? Оттам, че Той беше и е Бог. Името на Симон наистина се проме- ня на Кифа (арамейската дума за ка- мък) и той наистина става човек със силен характер, особено след Възнесе- нието на Господа и Слизането на Све- тия Дух. В. Призоваването на Филип и Натанаил (1:43-51) 1:43 Това е четвъртият ден, за който четем в тази глава. Бош ни обръща внимание върху факта, че първия ден виЖдаме само Йоан (15-28 cm.); Вто- рия ден ВиЖдаме Йоан и Исус (29-34 cm.); третия ден - Исус и Йоан (35-42 cm.); и четвъртия - само Исус (43-51 cm.). Господ Върви на север към една област, позната под името Галилея. Там Той намира Филип и го поканва да Го последва. „Дойди след Мене." Тези думи са Велики, от една страна, заради Този, Който ги изговаря, и от друга, заради привилегията, която предлагат. Спасителят и досега се об- ръща с тази проста, но възвишена по- кана към всеки човек на всяко място по света. . 1: 44 Витсаида е бил град на брега на Галилейско море. Много малко гра- доВе на света са били удостоявани с такава чест, с каквато е бил удосто- ен този град. Там Господ е извършил някои от най-великите Си чудеса (Лу- ка 10:13). Тя е била родното място на Филип, Андрей и Петър. Но въпреки това този град е отхвърлил Спасите- ля, в резултат на което Витсаида е била изцяло разрушена, така че днес ние не моЖем да каЖем къде точно се е намирала. 1:45 Филип иска да сподели новоот- критата си радост с някой друг и за- това отива и намира Натанаил. Но- 401 Йоан 1 ВопоВярВалшпе са най-добрите ловци
на души. Посланието на Филип е прос- то и конкретно. Той казва на Натана- ил, че е намерил Месията, Който е бил предсказан от Мойсей и пророците - Исус от Назарет. Всъщност посла- нието на Филип не е съвсем точно. Той описва Исус като син на Йосиф. Исус, разбира се, е бил роден от деви- цата Мария, но не е имал човешки ба- ща. Йосиф е осиновил Исус, като по този начин е станал официално негоВ баща, макар и да не е бил Негов истин- ски Баща. ДЖеймс С. Cmloapm пише следното във Връзка с този Въпрос: „Христос никога не е изисквал от нас да имаме една напълно узряла Вяра от самото начало. Той никога не е Въз- пирал хората да станат Негови учени- ци заради несъвършенствата в техни- те убюкдения. И това, без съмнение, е така и В наши дни. Христос върви зае- дно със Своите братя и ги кани да се присъединят към Него веднага, щом поискат, като ги приема с вярата, ко- ято те могат да Му предлоЖат. Това за Него е достатъчно като за начало. От този момент нататък Той започ- ва да ги води като Свои приятели - така, както води първата Си група - стъпка по стъпка, към най-скритото място на тайната на Неговата Лич- ност и към славата на ученичество- то. "3 1:46 Натанаил обаче има труднос- ти. Хората от Галилея се отнасят с презрение към Назарет. Натанаил смята за невъзмоЖно Месията да Жи- Вее В такъВ беден град и изказВа на глас своите съмнения. Филип не за- почва да спори. Той разбира, че най- добрият начин за разрешаване на про- тиворечията, е да запознае Възразява- щия лично с Господ Исус. ТоВа е един много ценен урок за Всички, които се опитват да спечелят хора за Хрис- тос. Не спорете. Не се ангаЖирайте с дълги дискусии. Просто поканете хо- рата да дойдат и да видят. 1:47 47 cm. показва, че Исус знае всичко. Без да е познавал преди тоВа Натанаил, Исус му казва, че той е един истински израилтянин, у кого- то няма никаква измама или лукавст- Во. ЯкоВ (Израил) си е спечелил репу- тацията на човек, който използва за своите цели не съвсем честни методи, но Натанаил е един „Израил"-тянин, у когото няма и следа от „ЯкоВ". 1:48 Натанаил явно е изненадан от това, че един напълно непознат Човек моЖе да му говори така, като че ли го познава отдавна. Очевидно никой друг не е знаел за това, че е бил под смоки- нята. МоЖе би страничните клони на . дървото и околната растителност така са го закривали, че никой не е мо- гъл да го види. Но Исус го е видял, ма- кар и да е бил скрит толкова добре. 1:49 МоЖе би точно тази сила на Господ Исус да го види дори тогава, когато е бил скрит от всички човеш- ки погледи, се оказва достатъчна за спечелването на Натанаил за Госпо- да; а моЖе би това познание му е било дадено по някакъв свръхестествен на- чин... Във всеки случай той сега знае, че Исус е БоЖият Син и Израилевият Цар. / 1:50 Господ дава на Натанаил две доказателства за това, че Той е Ме- сията: Той описва неговия характер и виЖда Натанаил в момент, когато никое човешко око не моЖе да го Види. За Натанаил тези две доказателства са достатъчни и той повярва. Сега Господ Исус му обещава, че той ще види и по-големи доказателства от тези. 1:51 Винаги, когато Исус започва ду- мите Си с „Истина, истина"..." (което буквално значи „Амин, амин..."4), това означава, че ще каЖе нещо много ваЖ- но. Тук Исус описва на Натанаил една картина от бъдещето, когато Той иде се върне пак, за да царува върху цяла- та земя. Тогава светът ще узнае, че Синът на дърводелеца, Който ЖиВя 6 402 Йоан 1, 2 презрения град Назарет, е наистина
Божият Син и ИзраилеВият Цар. В този ден небето ще бъде отворено и Божието благоволение ще почиВа вър- ху Царя, Който ще царува над света, а Ерусалим ще бъде Неговата столица. Възможно е Натанаил да е разсъж- давал точно Върху историята с Якова- та стълба (Бит. 28:12). Тази стълба, по която се качват и слизат Божиите ангели, е олицетворение на Самия Гос- под Исус Христос, Който е единстве- ният път към небето; и БоЖиите ан- гели ще възлизат и ще слизат над Чо- вешкия Син. Ангелите са БоЖии слу- ги, които ще летят като огнени пла- мъци, за да изпълнят Неговите поръч- ки. След възцаряването на Исус тези ангели ще пътуват назад и напред между небето и земята и ще изпълня- ват Неговата Воля. Исус казва на Натанаил, че той е Видял много малко неща от Неговото Месиянство. В бъдещото царство на Христос Натанаил ще Види Господ Исус напълно изявен като Божия по- мазан Син. Тогава и целият свят ще узнае, че от Назарет е произлязло не- що наистина добро. Г. Първото знамение: превръщането на водата във вино (2:1-11) 2:1 Безспорно третият ден, за който става дума тук, е третият ден от престоя на Господ в Галилея. В 1:43 се казва, че Спасителят е отишъл в та- зи област. Ние не знаем къде точно се е намирала Кана, но от 12 cm. на тази Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|