Уилиям макдоналд к о новия
Изтегляне 12.82 Mb.
|
| глава да подслони."
8:2 Елеонският хълм се намира неда- леч от храма. Рано сутринта Господ Исус слиза надолу по хълма, прекосява долината на Кедрон и се връща обрат- но в града, където се намира храмът. Всички хора идват при Него и Той ся- да и започва да ги поучава. 8:3 Кншкниците (група от хора, ко- ито преписват и преподават Писания- та) и фарисеите изгарят от Желание да предизвикат Господ Исус да каЖе нещо погрешно, за да имат повод да Го обвинят. Сега те са довели... една Лена, уловена 6 прелк>бодейство, и са я накарали да застане сред тях, вероя- тно с лице към Исус. 8:4 Обвинението в прел!ободейство, отправено към тази Лена, вероятно е било истинско. Нямаме никаква причи- на да се съмняваме, че Жената не е би- ла хваната в момент, когато е извър- швала този страшен грях. Въпросът, който трябва да си зададем обаче, е къде е мъЖът? Често пъти в Живота става така, че Жените изтърпяват своето наказание, докато мъЖете ос- тават ненаказани. 8:5 Замисълът вече е ясен. Желание- то на тези хора е да накарат Господ Исус да се противопостави на закона на Мойсей. Успеят ли да направят това, те ще могат да настроят и обикновените хора срещу Него. Те Му напомнят, че в закона Мойсей е запо- вядал да бъде убит с камъни всеки човек, който е уловен в прелк)бодейс- тво. С цел изпълнението на своите зли помисли, фарисеите питат Господ какво ще каЖе по този въпрос, като се надяват, че Той няма да се съгласи. Те си мислят, че справедливостта и Мой- сеевият закон изискват тази Жена да бъде убита за назидание на другите. Предлагаме да прочетете както казва Дарби по този въпрос: „Винаги, когато човек види някой по- лош от него самия, това е голямо утешение и успокоение за неговото покварено сърце: той си мисли, че по- големият грях на другия човек извиня- ва него самия; и като ocwkga и обвиня- ва другия, той забравя за своя собст- вен грях. Така човек се радва на нечес- тието. "28 8:6 КниЖниците и фарисеите нямат истинско обвинение срещу Господ и за- това се опитват да изфабрикуват ня- какво. Те знаят, че ако Той пусне Же- ната на свобода, ще се противопоста- ви на закона на Мойсей и тогава ще могат да Го обвинят в несправедли- вост. Ако, от друга страна, Той осъди Жената на смърт, те ще могат да из- ползват това, за да каЖат, че Той е враг на римското управление, и освен това, че е немилостив. Исус се навеЖ- да надолу и започва да пише с пръст на земята. Не е възмоЖно да разберем какво е писал Исус. Има много хора, които са убедени, че знаят какво е пи- сал Той, но простата истина е, че Библията не ни казва нищо за това. 455 Йоан 8  8:7 НеудоВлетВорени от тази реак-
ция, logeume настояват да получат някакъв отговор. Затова Исус им каз- Ва, че наказанието, което произтича от закона, трябва да бъде изпълнено, и то от тези, които не са извършили никакъв грях. По този начин Господ утвърждава закона на Мойсей. Той не казва, че Жената трябва да бъде осво- бодена от наказанието, което произ- тича от закона. Не, Господ обвинява всеки един от тези мъЖе в грях. Оне- зи, които Желаят да съдят другите, трябва да са чисти сами по себе си. Този стих често се използва като из- винение на греха. Някои хора смятат, че нито един човек не моЖе да бъде обвинен, понеЖе всеки човек е съгре- шил. Но това не е така: този стих не ни дава основание за извинение на гре- ха. По-скоро той обвинява и онези Ви- новни, които никога не са били улавяни в греха си. 8:8 И отново Спасителят се навеЖ- да и започва да пише на земята. Това са единствените два случая, когато се казва, че Господ Исус пише нещо, ка- то, разбира се, това, което Той е пи- сал, отдавна е изтрито от земята. 8:9 Онези, които обвиняват Жена- та, са обвинени от собствената си съ- вест. Те нямат какво друго да каЖат и започват един по един да се разоти- ват. Всички са виновни - от най-ста- рия до най-младия. Исус остава сам и Жената, която стои наблизо. 8:10 В Своята чудна милост Господ Исус казва на Жената, че всички нейни обвинители са изчезнали и ги няма. В цялата тази тълпа не се намира един човек, който да я осъди. 8:11 Обръщението „Господи" тук сигурно означава „Господине". И след като Жената казва: „Никой, Господи- не", Господ изрича тези прекрасни ду- ми: „Нито Аз те осъЖдам; иди си, отсега не съгрешавай вече." Господ не претендира да има граЖданска власт за решаването на такива въпроси. Та- зи власт се притеЖава от римското правителство и сам Господ е позволил това. Той нито осъЖда, нито помилва Жената, тъй като тоВа не Влиза 6 Не- говите прерогативи по онова време. Но Той отправя към нея едно предуп- реЖдение, като и казва, че не трябва да съгрешава вече. В първата глава на Евангелието от Йоан научихме, че „благодатта и ис- тината дойдоха чрез Исуса Христа". В тази глава ние имаме един пример, който илкютрира на практика тези думи. Думите „Нито Аз те осъЖдам" са пример за благодатта; думите „иди си, отсега не съгрешавай вече" са пример за една истина. Господ не казва: „Иди, и съгрешавай колкото е възмоЖно по-малко." Исус Христос е Бог и Неговите критерии са съвърше- ни. Той ни най-малко не моЖе да оправ- дае греха ни. Исус изявява на Жената съвършения стандарт на Самия Бог.29 Ж. Исус - Светлината на света (8:12-20) 8:12 Мястото на действието Вече е съкровищницата на храма (8Ж. 20 cm.). МноЖеството Все още следва Исус Сега Той се обръща към хората и из- казва едно от най-великите Си твър- дения за Своето Месиянство: „Аз съм светлината на света." Ако говорим за естественото състояние на света, трябва да каЖем, че той се намира в тъмнина от грях, невеЖество и неори- ентираност. Светлината на света е Исус. Вън от Него няма освобоЖдение от мрака на греха. Вън от Него няма водителство за начина на Живот, ни- то познание за смисъла на Живота и въпросите, свързани с вечността. Исус обещава, че всеки, който Го след- ва, няма да върви в тъмнина, но ще има светлината на Живота. Да следваш Исус означава да вярваш в Него. Много хора имат погрешната представа, че могат да Живеят като 456 Йоан 8  Исус, без да бъдат новородени. Да
следваш Исус означава да дойдеш при Него с покаяние, да Му се довериш ка- то на Господ и Спасител и след това да отдадеш целия си Живот на Него. Тези, които направят това, имат во- дителство в Живота, а така също и ясна, и светла надеЖда за това, което следва отвъд смъртта. 8:13 фарисеите сега се опитват да провокират Исус във връзка с topugu- ческата страна на Неговите думи, ка- то Му напомнят, че Той свидетелст- ва Сам за Себе Си. Когато един човек . свидетелства лично за себе си, негово- то свидетелство не е меродавно, за- щото той винаги е предубеден, фари- сеите не се притесняват да хвърлят съмнение върху думите на Исус. Всъщ- ност те изобщо не вярват в истин- ността на Неговите думи. 8:14 Господ е съгласен, че обикнове- но са необходими дВама или трима свидетели, но в този случай Неговото свидетелство е съвършено истинно, защото Той е Бог. Той знае, че е до- шъл от небето и че ще отиде пак в небето; но те не знаят откъде идва Той и накъде отива. Те си мислят за Него, че е просто един човек като са- мите тях и не Желаят да повярват, че Той е вечният Син, равен на Отец. 8:15 фарисеите съдят за другите са- мо по външния им вид и на базата на човешките критерии. Те виЖдат в Исус само Дърводелеца от Назарет и нито за миг не се замислят, че Той се различава от всеки друг човек, който някога е Живял. Господ Исус казва, че Той не съди никого. Това моЖе да оз- начава, че Той не съди хората според човешките критерии, както правят фарисеите. Но то също така моЖе да означава, че Неговата цел при идване- то Му в света не е да съди хората, а да ги спасява. 8:16 Ако Господ трябваше да съди, Неговото съдене щеше да бъде спра- ведливо и истинно. Исус е Бог и всич- ко, което върши, го Върши заедно с Отец, Който Го е изпратил. Отново и отново Господ подчертава пред фа- рисеите Своето единство с Бог Отец, което е и причината за пораЖдането на тази Жестока враЖдебност в тех- ните сърца. 8:17, 18 Господ признава необходи- мостта от свидетелството на два- ма свидетели според закона на Мойсей и нищо от това, което казва, не про- тиворечи на този факт. Ако те дърЖат да имат двама сви- детели, за Него няма да е трудно да им Ги даде. Най-напред, Той свидетел-: ства за Себе Си със СВоя безгрешен Живот и с думите, които изрича с ус- тата Си; и на второ място, Отец свидетелства за Него със заявления- та Си от небето, които направи пред Всички, и чрез чудесата, които Му да- де да извърши. Христос изпълни про- рочествата от СЗ относно Месията, но въпреки това силно доказателство logeuckume водачи пак не Желаят да повярват. 8:19 Следващият въпрос на фарисеи- те е изречен с явен сарказъм. ВъзмоЖ- но е те да са огледали тълпата, преди да каЖат: „Где е Твоят Отец?" Исус отговаря, като им казва, че те нито знаят кой е Той наистина, нито позна- ват Неговия Отец. Разбира се, те са готови да отрекат най-решително Всяко едно такова обвинение в неве- ЖестВо спрямо Бога, но независимо от това истината си е истина. Ако фарисеите бяха приели Господ Исус, щяха да познаят и Неговия Отец. Но никой не моЖе да познае Бог Отец ос- вен чрез Исус Христос. Това, че те отхвърлят Спасителя, прави невъз- моЖно твърдението им, че познават и обичат Бога. 8:20 Този стих ни казва, че мястото на развитие на действието от пре- дишните стихове е съкровищницата на храма. Господ Исус отново е обгра- ден с боЖествена защита и никой не 457 Йоан 8  моЖе да Го арестува или хване, защо-
то часът Му още не е дошъл. „Часът Му" тук означава Времето на Негово- то разпятие на Голгота, когато Той ще умре за греховете на света. 3. Спорът на Jogeume c Исус (8:21-59) 8:21 Исус пак показва съвършено зна- ние за бъдещето. Той казва на Своите критици, че си отива, имайки предвид не само Своята смърт и погребение, но и Своето възкресение и възнесение на небето. Еврейският народ ще про- дълЖи да търси Месията, без да е раз- брал, че Той Вече ги е посетил и че те са Го отхвърлили. Заради това от- хвърляне те ще умрат в своя грях (ду- мата „грях" и в гръцкия текст, и в текста на НИПБКДЖ е употребена в eg. ч.). Това означава, че те завинаги губят възмоЖността да влязат в не- бето, където отива Господ. Това е ед- на много сериозна истина! Тези, които откаЖат да приемат Господ Исус, ня- мат никаква надеЖда за небето. Кол- ко е уЖасно да умреш в своите грехо- ве, без Бога, без Христос, без каквато и да било надеЖда! 8:22 Юдеите не разбират, че Господ говори за връщането Си на небето. Те се питат какво означава това „Аз си отивам". МоЖе би Исус иска да каЖе, че ще избяга от техния заговор за убийството Му, като Сам се самоу- бие? Странно е, че те могат да мис- лят така. Нищо не моЖе да им попре- чи и те да избършат същото, и така да Го последват в смъртта. Това оба- че е още един пример за тъмнината на неВерието. Струва ни се удивително колко тъпи и невъзприемчиви могат да бъдат някои хора по отношение на думите на Христос! 8:23 Имайки предвид това глупаво обяснение със самоубийството, Гос- под им казва, че те са „от тия, които са долу". Това означава един много за- ниЖен критерий за Живота, както и неспособност за издигане над букВал- ното Възприемане на Времето и значе- нието на нещата. Тези хора не прите- Жават никакво духовно зрение. За раз- лика от тях, Христос е „от ония, кои- то са горе". Неговите мисли, думи и дела са от небето. Всяко тяхно дейс- твие излъчва миризмата на този свят, докато целият Негов Живот го- вори, че Той идва от едно място, кое- то е много по-чисто от този свят. 8:24 Исус често използва повторени- ето, за да подчертае някоя дума или мисъл. Тук Той отново ги предупреЖ- дава, че ще умрат в греховете си. За онези, които упорито отказват да по- вярват в Него, няма друга ВъзмоЖ- ност. Извън Господ Исус не същестВу- Ва друг начин за получаване на проще- ние на греховете, така че онези, кои- то умрат, без греховете им да са простени, не могат да влязат в небе- то. Думите „това, което казвам" липсват в оригиналния текст, макар и да се подразбират. Оригиналният текст гласи: „Ако не повярвате, че Аз съм, в греховете си ще умрете." Ние ВиЖдаме В думите „Аз съм" още едно твърдение на Господ Исус за Бо- Жественост. 8:25 Юдеите са окончателно смуте- ни от поученията на Господ Исус. Те направо Го питат кой е Той. ВъзмоЖ- но е думите им да са пълни със сарка- зъм: „Ти за кой се мислиш, че се осме- ляваш да ни говориш по този начин?" Също така е възмоЖно те наистина да Желаят да чуят лично от Него как- во ще каЖе за Себе Си. Неговият от- гоВор заслуЖава Внимание: „Преди Всичко Аз съм именно това, което ви казвам." Той е обещаният Месия. Юдеите са Го слушали толкова много, но упоритите им сърца са отказали да се преклонят пред истината. Но Не- говият отговор моЖе да означава и нещо друго - че Господ Исус е точно това, което проповядва, че е. Той не е 458 Йоан 8  такъВ, който гоВори едно, а Върши
друго. Той е }ки6ото Въплъщение на Всичко оноВа, което гоВори. Неговият Живот съвпада напълно с Неговото учение. 8:26 Смисълът на 26 cm. не е ясен. МоЖе би Господ казва, че има още много неща, които моЖе да каЖе и да съди за тези невярващи кздеи; че моЖе открито да покаЖе злите мисли и мо- тиви на сърцата им. Послушанието обаче Го кара да говори само това, ко- ето Отец Му е дал да говори. И тъй като Отец Му е истинен, Той заслу- Жава да Му вярват и да Го слушат. 8:27 Юдеите не разбират, че Исус им говори за Бог Отец. ИзглеЖда, че умовете им започват все повече да се помрачават. Преди това, когато Гос- под Исус твърдеше, че е БоЖият Син, те разбираха, че Той претендира за ра- венство с Бог Отец. Сега обаче нищо не разбират. 8:28 Исус отново пророкува какво ще се случи. Най-напред logeume ще из- дигнат Човешкия Син. ТоВа се отнася до Неговата смърт чрез разпъване. Едва след като направят това, те ще познаят, че Той е Месията. Ще узна- ят това по земетресението и по тъм- нината и най-вече по възкресението на Неговото тяло от мъртвите. Обър- нете внимание на думите на Господа: „Тогава ще познаете, че съм това, ко- ето казвам." И отново думите „това, което казвам" липсват в оригинала. Дълбокият смисъл на това изречение е: „Тогава ще познаете, че Аз съм Бог." Тогава те ще разберат, че Той не е направил нищо от Себе Си, т. е. чрез Своята Собствена власт. Точно обратното, Той е дошъл на света ка- то Един, Който е зависим от Отец, и е говорил само това, което Го е нау- чил Отец. 8:29, 30 Връзката меЖду Господ и Бог Отец е много близка. Всяко едно от тези изречения е твърдение за ра- венство с Бога. През цялото Негово земно слуЖение Отец е бил с Господ Исус. Исус никога не е бил оставен сам. По всяко време Той е правел то- ва, което е било угодно на Бога. Тези думи могат да бъдат изречени само от едно безгрешно Същество. Нито един човек, който е роден от човешки родители, не моЖе да произнесе тези думи, без да изрече една лъЖа: „Аз върша всякога онова, което Нему е угодно." Ние много често вършим оно- ва, което на нас ни е угодно. Наисти- на, понякога успяваме да извършим не- що, което е угодно на нашите близки и приятели. Единствен Господ Исус обаче изцяло върши онова, което е угодно на Отец. Докато говори това, Исус разбира, че много хора са повярвали в Него. Без съмнение някои от тях наистина са повярвали. Други само са изрекли това с устата си, без да имат искрена вяра. 7:31 След това Исус изказва една ми- съл, с която прави разлика меЖду оне- зи, които само се наричат Негови уче- ници, и истинските Му ученици. Все- ки, който казва, че се учи, е ученик; но истинският Христов ученик е онзи, който е предал себе си на Господ Исус Христос. Истинските вярващи носят тази характеристика - те пребъдват в Неговото Слово, т. е. те продълЖа- ват да Живеят или стоят в Христо- вото учение, а не се отвръщат от Не- го. Истинската вяра винаги притеЖа- ва качеството да бъде постоянна. Вярващите не са спасени, защото пре- бъдват в Неговото Слово; а точно обратното - те пребъдват в Слово- то, защото са спасени. 8:32 Това е едно обещание, което се дава на всеки истински ученик - че ще познае истината и истината ще го направи свободен. Юдеите не позна- ват истината и затова се намират в едно уЖасно робство - в робството на невеЖеството, провиненията, гре- ха, закона и предразсъдъците. Тези, ко- ито истински познават Господ Исус, 459 Йоан 8  ВърВят В светлината и са Водени от
СВетия Божий Дух. 8:33 Някои от стоящите наблизо logeu чуВат думите на Господ за сво- бодата и ги приемат с омраза. Горди с АВраамовия си произход, те започват да се хвалят, че никога не са били слу- ги, което, разбира се, не е Вярно. Изра- ел е бил под робство В Египет, Аси- рия, ВаВилон, Персия, Гърция и В Римс- ката империя (последното по Време- то, когато се разбива действието). И освен Всичко това в момента, в който говорят с Господ Исус, те се намират под робството на греха и Сатана. 8:34 ЯВно е, че Господ има предвид именно робството на греха. Той на- помня на Своите Iogeucku слушатели, че всеки, който Върши грях, е слуга на греха. Тези кодеи имат големи претен- ции за религиозност, но истината е, че те са нечестни, непочтителни и скоро ще станат убийци, защото дори и В този момент те участват в заго- вор за убийството на Божия Син. 8:35 След това Исус прави сравнение между положението на слугата и на сина в семейството. Слугата няма уверението, че ще живее в този дом завинаги, докато „синът остава Веч- но". Независимо дали „синът" означа- ва Божия Син или онзи, който стаВа Божие дете чрез вяра в Христос, на Всички е ясно, че думите, които Гос- под Исус отправя към тези logeu, оз- начават, че те не са синове, а слуги, които могат да бъдат изхвърлени на- вън по всяко време. 8:36 Няма никакво съмнение, че под „Синът" тук трябва да се разбира Са- мият Христос. Тези, които биват ос- вободени от Него, са наистина сво- бодни. Това означава, че ако един чо- век отиде при Спасителя и получи ве- чен живот от Него, този човек бива освободен от робството на греха, спазването на закона, суеверието и об- ладаването от демони. 8:37 Господ признава, че що се отна- ся до физическия произход, тези кодеи наистина са Авраамово потомство (буквално „семе"). Що се отнася до ду- ховния им произход обаче, те не са Ав- раамово семе. В тях няма благочес- тие, каквото е имало у Авраам. Те се опитват да убият Господ Исус, защо- то В тях няма място за Неговото учение. Това означава, че те не позво- ляват на думите на Христос да се осъществят в техния зкивот. 8:38 Това, на което ги учи Господ Исус, Му е възложено от Неговия Отец. Той и Неговият Отец предс- тавляват такова съвършено цяло, че думите, които Той говори, са думите на Бог Отец. Господ Исус представля- ва съвършено СВоя Отец, докато е тук, на земята. За разлика от Него кздеите Вършат тоВа, което са научи- ли от техния баща. Под „техния ба- ща" не трябва да се разбира земният им баща, а дявола. 8:39 Юдеите пак претендират за родство с Авраам, гордеейки се с фак- та, че Авраам е техният баща. Гос- под Исус им посочва, че макар и по- томци [семе] на Авраам (37 cm.), me не са негови деца. Обикновено децата изглеждат, ходят и говорят като ро- дителите си; но с logeume не е така. Те правят точно обратното на АВра- ам. Така че, макар и да са АВраамоВи потомци по плът, 6 морално отноше- ние те са деца на дявола. 8:40 По-нататък Господ дава един много ясен пример за разликата между тях и Авраам. Исус е дошъл в света, говорейки им само истината. Засегна- ти и съблазнени от Неговото учение, те се опитват да Го убият. Авраам не е правил това. Той застана на страната на истината и справедли- востта. 8:41 Ясно е кой е техният баща, тъй като те действат точно като него, вършейки делата на баща си, сиреч на дявола. Юдеите може би искат да об- 460 Йоан 8   Винят Господ, че е роден 6 блудодея-
ние. Но много ученици на Библията ВиЖдат В блудството съпоставяне с идолопоклонството. Юдеите всъщ- ност казват, че те никога не са извър- швали духовно блудство, че винаги са били верни на Бога, че са признавали единствено Бог за свой Баща. 8:42 Господ изобличава лъЖливост- та на тяхното твърдение, като им казва, че ако обичаха Бога, щяха да обичат и Него, Човека, Когото Бог е пратил. Безсмислено е някой да твър- ди, че обича Бога, и в същото време да мрази Господ Исус Христос. Исус каз- Ва за Себе Си, че е излязъл от Бога, което означава, че Той е вечният, съз- даден от Бога Негов Син. Няма опре- делено време, в което Той да е роден като БоЖий Син; това взаимоотноше- ние меЖду Баща и Син съществува от Вечността. Исус също така им напом- ня, че е дошъл от Бога. Явно тук Той говори за времето на Своето предва- рително съществувание. Той е обита- вал в небето заедно с Отец дълго пре- ди да се появи на земята. Но Отец Го е изпратил в света, за да стане Спа- сителят на света и Той е дошъл като един послушен Син. 8:43 В този стих Исус употребява две различни думи: „говорене" и „уче- ние". Под „говорене" Христос има предвид поучение. Говоренето се от- нася до думите, с които Исус изразява Своите истини, фарисеите не могат дори да разберат Неговото говорене. Когато Той говори за хляба, те си мислят за материалния хляб. Когато говори за Водата, си мислят за обик- новената Вода и не успяват да напра- вят връзката с духовната вода. Защо става така, че те не могат да разби- рат Неговото говорене? Защото не могат да търпят Неговото учение. 8:44 Сега Господ съвсем открито за- явяВа, че техният баща е дяволът. ТоВа не означава, че me се раЖдат от дявола по начина, по който вярващите се раЖдат от Бога, а че са деца на дя- вола чрез подраЖание, както е казал Августин. Те показват връзката си с дявола, като Живеят по начина, по който Живее и той. Думите „Желаете да вършите похотите на баща си" показват намеренията или склоннос- тите на техните сърца. Дяволът е убиец на човека от само- то начало. Той донесе смъртта както на Адам, така и на цялото човечест- во. Но той е не само убиец, но и лъ- Жец. Той „не устоя в истината", за- щото в него нямаше истина. Когато изрича лъЖа, той говори само от то- ва, което е 6 него. ЛъЖите са част от неговата същност. Той е лъзкец и ба- ща на лъЖата. Юдеите приличат на дявола и по двата показателя. Те са лъЖци, защото казват, че Бог е тех- ният Баща, и претендират за благо- честие и духовност, въпреки че Живо- тът им е пълен с нечестие. 8:45 Онези, които се предават на лъ- Жата, изглеЖда загубват способност- та да различават истината. Тук, сред тези хора стои Господ Исус, Който винаги говори истината, а те не Му вярват. Това показва, че тяхната ис- тинска природа е зла. Ленски обяснява това много добре: „Когато се срещне с истината, пок- вареният ум търси само как да и се противопостави; а когато се срещне с нещо, което се различава от тази ис- тина, той търси и вшкда само онези причини, които да обосноват приема- нето на тези различия. "30 8:46 Само Исус, безгрешният БоЖий Син моЖе някога да произнесе такива думи. В целия свят няма човек, който да моЖе да Го обвини в един-единст- вен грях. В Неговата природа няма ни- какво несъвършенство. Всичките Му пътища са съвършени. Той говори са- мо истина, но въпреки това те не Же- лаят да Му вярват. 8:47 Ако човек наистина обича Бога, той ще слуша и ще се подчинява на Бо- 461 Йоан 8  jkuume думи. Отхвърляйки послание-
то на Спасителя, logeume показВат, че те наистина не принадлежат на Бо- га. В 47 cm. Господ Исус твърди, че го- вори думите на Бога, и в това не моЖе да има никакво съмнение. 8:48 И още веднъЖ logeume прибяг- ват до оскърбителен език поради не- възмоЖността им да отговорят на думите на Господ Исус по друг начин. Без да се замислят, те Го наричат „самарянин", опитвайки се да Го за- сегнат на етническа основа. Всъщ- ност те казват, че Той не е чист кзде- ин, а враг на Израел. Освен това logeu- me Го обвиняват, че има бяс, с което, без съмнение, искат да каЖат, че е луд. За тях само човек, който не е с всичкия си, моЖе да твърди тоВа, кое- то Исус твърди за Себе Си. 8:49 ЗабелеЖете спокойния начин, по който Исус отговаря на Своите вра- гове. Неговото учение не е на един, който има бяс, а на Един, Който тър- си почит за Бог Отец. И точно това е причината, поради която те се опитват да Го униЖат - не защото има бяс, а защото е изцяло зает с ин- тересите на Своя Отец в небесата. 8:50 Но те трябва да знаят, че Той никога не е търсил „слаба за Себе Си" и че Всичко, което прави, е направено така, че да донесе слава на Неговия Отец. Макар и да ги обвинява в Жела- ние да Го опозорят, това не означава, че Той търси Своята Си слава. След това Господ добавя: „Има Един, Кой- то търси и съди." Този Един, разбира се, е Бог. Бог Отец ще търси слава за Своя възлк>бен Син и ще съди всички, които не са Му отдали тази слава. 8:51 И отново ние имаме едно от ве- личествените твърдения на Господ Исус - думи, които могат да бъдат произнесени само от Един, Който е Самият Бог. Твърдението започва с познатия ни израз: „Истина, истина ви казвам..." Исус ни обещава, че ако някой опази Неговото Слово, този чо- век никога няма да види смърт. Това е невъзмоЖно да се отнася до физичес- ката смърт, защото много вярващи в Господ Исус умират всеки ден. Тук яв- но става въпрос за духовната смърт. Господ казва, че онези, които вярват в Него, са избавени от вечната смърт и няма никога да изпитат мъките на ада. 8:52 Юдеите сега са убедени повече от всякога, че Исус е „луд". Те Му на- помнят, че както Авраам, така и про- роците отдавна вече са мъртви; как тогава Той казва, че ако някой опази Неговото Слово, никога няма да вку- си смърт? Как моЖе да има съгласие меЖду тези две неща? 8:53 Юдеите разбират, че Господ твърди, че е по-велик от техния баща Авраам и пороците. Авраам никога не е избавял никого от смъртта; самият той не е могъл да се избави от нея, ни- то пък пророците. А тук стои Един, Който твърди, че моЖе да избавя чо- веците от смъртта. Значи Той се счи- та за по-велик от техните бащи! 8:54 Юдеите смятат, че Исус се стреми да привлече вниманието към Себе Си. Исус им казва, че това не е така. Отец е, Който Го прославя - Самият Бог, за Когото те казват, че Го обичат и че Му слуЖат. 8:55 Юдеите твърдят, че Бог е тех- ният Отец, без наистина да Го позна- ват. Сега обаче те говорят с Един, Който наистина познава Бог Отец - Един, Който е раВен на Него. Юдеи- те искат от Исус да отрече равенст- вото Си с Бог Отец, на което Той от- говаря, че ако направи това, ще бъде лъзкец. Той познава Бог Отец и се под- чинява на словото Му. 8:56 Тъй като logeume настояват на примера с Авраам в този спор, Господ им напомня, че Авраам е Живял с очак- ването на деня на Месията, който той е видял чрез вяра и се е зарадвал. Господ Исус казва, че всъщност Той е Този, Когото е очаквал Авраам. Вяра- 462 Йоан 8,9  ma на АВраам е почивала на идването
на Христос. Кога АВраам е видял деня на Хрис- тос? МоЖе би той го е видял, когато е завел Исаак на хълма Мория, за да го принесе като всеизгаряне на Бога. То- гаВа се е разиграла цялата драма на смъртта и Възкресението на Месията и е ВъзмоЖно Авраам да е Видял този ден чрез Вяра. И така, тук Господ Исус изказва твърдението, че Той е изпълнението на пророчествата от СЗ относно Месията. 8:57 И още веднъЖ logeume показват своята неспособност да разбират бо- Жествените истини. Исус казва: „АВ- раам се възхищаваше, че ще Види Моя ден"; докато те отговарят като че ли Той е казал, че е видял Авраам. Тук има една много голяма разлика. Господ Исус твърди за Себе Си, че е по-Велик от Авраам. Авраам е възлагал своите надеЖди и мисли именно на Исус. Той е очаквал с вяра именно деня на Хрис- тос. Юдеите не могат да разберат това. Според техните пресмятания Исус няма още петдесет години. (Всъщ- ност Той е бил само на тридесет и три години по това време.) Как тога- ва би могъл да види Авраам? 8:58 Господ Исус изказва тук още едно ясно твърдение за Своята Бо- Жественост. Той не.казва: „Преди да се е родил Авраам, Аз бях", защото това просто би означавало, че е започ- нал съществуването Си преди Авраам. Вместо това Той изрича името на Бо- га: „A3 СЪМ." Господ Исус е обитавал с Бог Отец от вечността. Никога не е имало време, в което Той да е започ- нал да съществува, или време, в което Той да не е съществувал. Затова Исус казва: „Преди да се е родил Авраам, A3 СЪМ." 8:59 Юдеите веднага правят опит да убият Исус, но Той се скрива и из- лиза от храма. Те много добре разби- рат какво означават думите: „Преди да се е родил Авраам, A3 СЪМ." Исус твърди, че е Йехова! Поради тази при- чина те се опитват да Го убият с ка- мъни защото за тях това е богохулс- тво. Те не Желаят да приемат факта, че Месията стои меЖду тях; не Жела- ят Той да царува над тях! И. Шестото знамение: изцелението на слепородения мъЖ (9:1-12) 9:1 Това събитие вероятно е станало при напускането на храма от Исус, но моЖе и да се е случило известно време след описаните събития в осма глава. Още в началото се казва, че мъЖът е сляп по роЖдение, за да се покаЖе кол- ко е безнадеЖдно неговото състояние и колко велико е чудото, което му да- ва зрение. 9:2 Тук учениците задават един доста странен въпрос. Те се питат дали слепотата на този човек е при- чинена от негов собствен грях или от грях на родителите му. Интересно как тази слепота моЖе да бъде причи- нена от собствен грях, след като чо- векът се е родил сляп! Дали те не са вярвали в някаква форма на прераЖда- не - че душата на мъртвия се връща на земята в ново тяло? Или са пред- полагали, че моЖе би мъЖът се е ро- дил сляп поради грехове, които Бог е знаел, че той ще извърши по-ната- тък? Едно е ясно - учениците смя- тат, че слепотата на този мъЖ е пряко свързана с някакъв грях в се- мейството. Ние обаче знаем, че това не е непременно така. Въпреки че всички болести, страдания и смъртта са дошли в света в резултат на греха, не е Вярно, че във всеки отделен слу- чай чоВекът страда заради извършени от него грехове. 9:3 Исус не иска да каЖе, че мъЖът не е съгрешил или че родителите му не са съгрешили. По-скоро Неговите думи означават, че слепотата не е пряк резултат от грях В техния Жи- 463 Йоан 9 Bom. Бог е позволил този човек да се
роди сляп, за да моЖе чрез него да се изяВят Великите БоЖии дела. Преди още човекът да се е родил, Исус е зна- ел, че Той ще даде зрение на тези не- ВиЖдащи очи. 9:4 Спасителят знае, че има само три години обществено слуЖение, пре- ди да бъде разпънат, и че Всеки миг от това време трябва да премине В рабо- та за Бога. Тук, пред Него, стои един слепороден човек. Господ Исус трябва да извърши чудо и да го изцели, незави- симо че е събота. Времето на Негово- то обществено слуЖение скоро ще свърши и Той повече няма да бъде на земята. Това е едно сериозно предуп- реЖдение за всеки, който е христия- нин - че дните на Живота минават много бързо и че иде нощ, когато на- шето слуЖение на земята ще свърши завинаги. Затова ние трябва да изпол- зваме времето, което ни се дава, за да слуЖим своевременно на Господа. 9:5 Когато Исус беше на света ка- то Човек, Той беше светлината на света по един много пряк и специален начин. Докато Той вървеше сред наро- да, извършвайки чудеса и поучавайки хората, те виЖдаха светлината на света с очите си. Господ Исус Все още е Светлината на света и обещава на всички, които дойдат при Него, че ня- ма да ходят в тъмнина. В този стих обаче Господ говори специално за об- щественото Си слуЖение на земята. 9:6 Тук не се казва защо Исус смесва кал със слкшка и я слага на очите на слепия. Някои предполагат, че мъЖът не е имал очни ябълки и че Господ Исус просто ги е създал, като по този на- чин му е дал очни ябълки. Други мис- лят, че, давайки зрение на слепите, Господ Исус обикновено използва ме- тоди, които предизвикват презрение в очите на света. За постигането на Своите цели Той използва слаби и не- значителни неща. Дори и днес, когато дава зрение на духовно слепите, Бог използва мъЖе и Жени, които са напра- вени от пръстта на земята. 9:7 Господ извиква вярата на слепия към действие, като му казва да отиде и да се измие в къпалията Силоам. Макар и сляп, мъЖът сигурно знае къ- де се намира тази къпалня и е в състо- яние да извърши нареЖдането на Исус. В текста изрично се казва, че името „Силоам" означава „пратен". Това зна- чение моЖе би е свързано с Месията, Който е „Пратеният". Извършващи- ят това чудо е изпратен в света от Бог Отец. Слепият отива и се изми- ва в къпалнята, след което проглеЖда. Тук не става Въпрос за Възстановява- не на зрението, тъй като този човек никога не е ВиЖдал преди тоВа. Чудо- то става мигновено и мъЖът моЖе веднага да виЖда. Колко прекрасна трябва да е била изненадата му, кога- то за пръв път е видял света, в който Живеел! 9:8, 9 Съседите на мъЖа са слисани. Те едва могат да повярват, че това е същият онзи човек, който е седял и просел толкова дълго време. (Така трябва да бъде и при спасението на всеки един от нас - нашите съседи трябва да забелеЖат промяната В нас.) Някои настояват, че това е съ- щият човек. Други, макар и не съвсем сигурни, признават, че само прилича на него. МъЖът обаче отстранява всяко съмнение, като казва, че той е този, който е бил роден сляп. 9:10 Винаги, когато Исус извършва някое чудо, това пораЖда въпроси в сърцата на хората. Често пъти тези въпроси дават на вярващия възмоЖ- ност да свидетелства за Господа. Тук хората питат изцеления как се е слу- чило това. 9:11 Неговото свидетелство е прос- то, но убедително. Той повтаря нак- ратко фактите за своето изцеление, отдавайки слава на Този, Който е из- вършил чудото. По това Време мъ- Жът Все още не осъзнава кой е Господ 464 Йоан 9 Исус. Той просто Го нарича „Чове-
кът, Който се нарича Исус". Но по- късно разбирането на човека пораства и той познава Исус. 9:12 Когато свидетелстваме за Гос- под Исус, ние често пъти пораждаме Желание В сърцата на другите да дой- дат и те при Него и да Го опознаят. Й. Нарастващото противопоставяне от страна на logeume (9:13-41) 9:13 Подтикнати от искрен ентусиа- зъм, някои к>деи отвеЖдат някогаш- ния слепец при фарисеите. Вероятно те не могат да си представят, че ре- лигиозните им водачи ще бъдат недо- волни от факта за изцерението на то- зи човек. 9:14 Исус извършва това чудо в съ- бота. Критично настроените фарисеи изобщо не разбират, че Бог никога не е възнамерявал да възпира деяния на ми- лост или грижовност в този ден. 9:15 Мъжът има още една Възмож- ност да свидетелства за Исус. Кога- то фарисеите отново го питат как е получил зрение, на тях им се налага да чуят простичкия разказ още веднъж. Човекът не споменава името на Исус не защото се страхуВа да направи то- ва, а вероятно защото смята, че Всич- ки Вече знаят кой е извършил това ве- лико дело. В този момент Господ Исус е добре познат В цяла Юдея. 9:16 По Въпроса за това, кой е Исус, мненията отново се разделят. Някои от фарисеите заявяват смело, че Исус не може да бъде Човек от Бога, защото е нарушил съботата. Други смятат, че един грешен човек не може да извърши такова удивително чудо. Исус често причинява разцепления между хората. Те са принудени да Взе- мат страна и да бъдат или с Него, или против Него. 9:17 фарисеите питат бившия сле- пец какво мисли той за Исус. Изцеле- ният все още не е разбрал, че Исус е Бог, но неговата Вяра е пораснала до известна степен, защото той смята, че Исус е пророк. Той Вярва, че Онзи, Който му е дал зрение, е изпратен от Бога и носи божествено послание. 9:18,. 19 Много от logeume все още не желаят да повярват, че е било из- вършено чудо. Затова те извикват родителите на мъжа, за да видят как- во ще кажат те. Има ли някой, който да знае по-доб- ре от родителите дали детето им е било родено зрящо или незрящо? Със сигурност тяхното сВидетелство е решаващо. И така, фарисеите питат родителите дали това е техният син и как е получил зрението си. 9:20, 21 Свидетелството на роди- телите потвърждава чудото. Това е техният син и те знаят от годините, изпълнени с болка, че той винаги е бил сляп. Повече от това те не желаят да ка- жат: нито знаят как е прогледнал, нито кой му е дал зрението. Нека фа- рисеите да се обърнат към самия него. Той може да говори за себе си. 9:22, 23 22 cm. обяснява страхли- востта на родителите. Те са чули, че всеки човек, който изповяда, че Исус е Месията, ще бъде отлъчен от синаго- гата. Това отлъчване е много сериоз- но наказание за Всеки togeuH и родите- лите не желаят да платят една тол- кова Висока цена. ТоВа би означавало me да загубят както средствата си за прехрана, така и Всички привилегии, които им дава кздейската религия. И така, поради страха от кодейски- те водачи родителите Връщат свиде- телството пак към техния син. 9:24 Възклицанието „Въздай слава на Бога!" може да означава две неща. Първо, то може да бъде един вид клетва. Може фарисеите да са искали да кажат: „Кажи сега истината. Ние знаем, че този човек е грешник." От друга страна, то може да означава, че 465 Йоан 9 фарисеите заповядват на мъЖа да въз-
даде слава на Бога за това чудо, а не на Исус, тъй като те Го смятат за грешен човек. 9:25 фарисеите демонстрират неус- пех след неуспех. Всеки техен опит за опозоряване на Господ Исус води до удостояването Му с все по-голяма и по-голяма почит. Сега човекът дава едно много красиво свидетелство. Той не познава много добре Личността на Исус, но знае много добре, че макар някога да е бил сляп, сега виЖда. И то- ва свидетелство никой не моЖе да от- рече. Същото нещо става и с новородения човек. Светът моЖе да се съмнява, да се подиграва и да се надсмива, но ни- кой не моЖе да отрече свидетелство- то ни, когато каЖем, че някога сме били загубени, а сега сме спасени по БоЖията милост. 9:26, 27 фарисеите пак започват да задават въпроси, казвайки на мъЖа да опише по-подробно станалото. Сега вече бившият слепец изпитва явно раздразнение. Той им напомня, че вече им е казал всичко, а те не са слушали. Защо искат да го чуят отново? Да не би и те да искат да станат ученици на Исус? Този последен въпрос изразя- ва един явен сарказъм. Човекът знае много добре, че фарисеите мразят Исус и че нямат никакво Желание да Го следват. 9:28 Казано е: „Когато нямаш с как- во да се защитиш, обвини тъЖителя." Точно това се случва и тук. фарисеи- те са се провалили по всички показа- тели в опитите си да оборят свиде- телството на този човек и сега се опитват да го оскърбят. Те го обви- няват, че е ученик на Исус, като че ли това е най-лошото нещо на света, след което наричат себе си „Мойсееви ученици", като че ли това е възмоЖно най-доброто нещо на света! 9:29 фарисеите казват, че на Мой- сей е говорил Бог и продълЖават да говорят оскърбително за Исус. Ако те бяха повярвали на писанията на Мойсей, щяха да приемат и Исус за свой Господ и Спасител. И ако бяха помислили поне малко, щяха да се се- тят, че Мойсей никога не е давал зре- ние на слепороден човек. Един много по-велик от Мойсей стои меЖду тях, но те не искат да го разберат. 9:30 Язвителността на човека за- почва да става хаплива. Това е нещо, което фарисеите не очакват. Думите на мъЖа всъщност означават: „Вие сте водачите на Израел; вие сте учи- телите на еврейския народ. И тук, меЖду вас, стои Един Човек, Който има власт да даде зрение на слепите очи, а вие не знаете откъде е. Срам за вас!" 9:31 Човекът става вече по-смел в своето свидетелство. Вярата му на- раства. Той напомня на фарисеите, че като правило „Бог не слуша грешни- ци", нито пък върши чудеса чрез тях. Бог не одобрява хората на злото и не дава власт на такива хора да вършат велики дела. От друга страна, тези, които се покланят на Бога, получават БоЖията препоръка и са уверени в Бо- Жието одобрение. 9:32, 33 Този мъЖ разбира, че е пър- вият човек в цялата човешка исто- рия, който е бил роден сляп и е полу- чил зрение. И не моЖе да разбере как фарисеите могат да станат свидете- ли на такова едно чудо и да недоволс- тват срещу Човека, Който го е извър- шил. Ако Господ Исус не беше от Бога, Той никога нямаше да моЖе да избър- ши такова дело. 9:34 фарисеите отново започват да обиЖдат изцеления. Те му намекват, че неговата слепота е пряк резултат от греховете му, и му казват, че той няма никакво право да ги учи. Истина- та е, че той има всичките права на света да ги учи, защото, както казба Райл: „Наставленията на Светия Дух 466 Йоан 9 могат де се Видят много по-често
сред хора с ниско обществено положе- ние, отколкото сред хора с голяма ВаЖност и образование." Думите „И го изпъдиха Вън" Вероятно означават много повече от простото изхвърляне Вън от храма. Те вероятно означават, че този човек е бил отлъчен от logeuckama религия. И какви са осноВа: нията за това отлъчване? Основания- та са, че един слепороден човек е полу- чил зрение в съботен ден. И понеЖе не Желае да говори оскърбително за Този, Който му е дал зрението, той е отлъ- чен! 9:35 Сега Исус търси изцеления чо- Век. Все едно, че Той казва: „Ако те не те искат, Аз ще те взема." Онези, ко- ито биват изхвърлени заради Исус, не губят нищо, но получават голямо бла- гословение в Неговото лично „Добре дошъл!" и общението с Него. ВиЖте как Господ Исус Сам Води мъжа към лична Вяра 6 Него като Божий Син! Той му задава следния въпрос: „Ти вяр- ваш ли в БоЖия Син?"31 9:36 Макар и вече да е получил физи- ческото си зрение, мъЖът все още се нуЖдае от духовно зрение. Той пита Господ кой е БоЖият Син, за да вярва в Него. Когато казва думата „Госпо- ди", човекът всъщност влага В нея смисъла на „Господине". 9:37 Исус сега се представя на мъЖа като БоЖия Син. Този, Който му е дал зрението и е извършил неВъзмоЖното В неговия Живот, не е просто един обикновен чоВек. Той е БоЖият Син, Когото той е Видял и Който сега го- вори с него. 9:38 На това място чоВекът прос- тичко и естествено повярва в Господ Исус и Му се покланя. От този миг той е не само един изцелен човек, но и една спасена душа. КакъВ Велик ден е това 6 негоВия ЖиВот! Той получаВа както физическо, така и духовно зре- ние. ЗабелеЖете, че слепецът не се пок- ланя на Господ, преди да разбере, че Исус е БоЖият Син. Като просветен Ьдеин Той не Желае да се поклони на един обикновен човек. Но веднага щом разбира, че Този, Който го е изцелил, е БоЖият Син, той Му се покланя - не заради тоВа, което е направил, а зара- ди това, което е. 9:39 На пръв поглед този стих като че ли противоречи на Йона 3:17, къде- то се казва „ПонеЖе Бог не е пратил Сина на света да съди сВета..." но про- тиворечие всъщност няма. Целта на идването на Христос в света не е, за да съди, а за да спаси. Съдът обаче е неизбеЖният край за всички, които откаЖат да Го приемат. Проповядването на евангелието Во- ди до дВе неща. Тези, които признаят, че не вшкдат, получават зрение. Оне- зи, които твърдят, че вшкдат идеал- но без Исус, продълЖават да Живеят в слепота. 9:40 Някои от фарисеите разбират, че Господ Исус говори за тях и тяхна- та слепота. Затова те идват при Не- го и безсрамно Го питат дали не иска да каЖе, че те също са слепи, като предполагат, че Той ще им отговори отрицателно. 9:41 Отговорът на Господ моЖе да се перифразира така: „Ако вие призна- ете, че сте слепи и грешни и че се нуЖ- даете от Спасител, тогава вашите грехове могат да Ви бъдат простени и Вие моЖете да бъдете спасени. Но Вие казвате, че нямате нуЖда от нищо; твърдите, че сте праведни и че няма- те никакви грехове. Следователно за Вас няма прощение на греховете." Ко- гато Исус казва: „...не бихте имали грях", Той няма предвид тоВа, че те са абсолкмпно безгрешни, а че са относи- телно безгрешни. Ако бяха признали, че наистина са били слепи, когато не са Го разпознали като Месия, техни- ят грях нямаше да представлява нищо в сравнение с огромния грях, който из- 467 Йоан 9, 10  ВършВат, когато казват, че виЖдат,
без Всъщност да Вшкдат явния факт, че Той е БоЖият Син. К. Исус - вратата на овцете (10:1-10) 10:1 Тези стихове са свързани тясно с последната част на 9 гл. Там Господ говореше на фарисеите, които имаха претенции да са истинските овчари на израелския народ. Словото, което Господ изрича тук, се отнася именно до тях. Сериозността на думите, кои- то следват, се подчертава от израза „Истина, истина ви казвам". Кошарата е мястото, където овце- те се подслоняват за през нощта. Обикновено това място се заграЖда с ограда, на която се остаВя един отвор за врата. Тук под „кошара" трябва да се разбира еврейският народ. Има много хора, които идват при еврейския народ и претендират, че са негови духовни водачи и ръководители. Но те не идват така, както СЗ предс- казва идването на Месията. Те „прес- качат от другаде", представяйки се на Израел по начин, по който те си из- бират. Тези хора не са истински овча- ри, а крадци и разбойници. Крадците взимат това, което не им принадле- Жи, а разбойниците използват и наси- лие, фарисеите са крадци и разбойни- ци. Те искат да владеят над logeume, като правят всичко възмоЖно да им попречат да приемат истинския Ме- сия. Те преследват онези, които след- Ват Исус, и най-накрая ще Го убият. 10:2 2 cm. се отнася за Исус. Той ид- ва при загубените овце на Израел. Той е истинският овчар на овцете. Исус влиза през вратата, т. е. Той изпъл- нява точно пророчествата за Месия- та от СЗ. Исус не е самоназначил се Спасител, а е дошъл в съвършено пос- лушание на волята на Сбоя Отец. Той изпълнява Всички условия. 10:3 Съществуват големи несъгла- сия по отношение на вратаря В този стих. Някои смятат, че под това по- нятие трябва да се разбират пророци- те от СЗ, които предсказват идване- то на Христос. Други вярват, че то се отнася за Йоан Кръстител, тъй като той е предвестникът на истинс- кия овчар. Трети мислят, че „врата- рят" в този стих е Светият Дух, Който отваря вратата, за да моЖе Господ Исус да влезе в сърцата и Жи- вота на хората. Овцете слушат гласа на овчаря. Те разбират, че това е гласът на истинс- кия овчар. Така, както нормалните ов- це разпознават гласа на своя овчар, така и сред евреите има хора, които разпознават Месията, когато Той ид- ва. В цялото Евангелие ние чуваме как Овчаря „вика своите овце по име". Той извика няколко ученици в 1 гл. и те всички чуха Неговия глас, и отгово- риха на призива Му. Той извика и сле- пия мъЖ В 9 гл. и продълЖаВа да Вика тези, които ще Го приемат като Спа- сител. И този призив е отправен лич- но до всеки човек. Изразът „и ги извезкда" моЖе би оз- начава, че Господ Исус извеЖда вън от кошарата на Израел тези, които чу- ват гласа Му. В кошарата те са зат- ворени и оградени. Когато има закон, няма свобода. Господ води Своите оВ- це към свободата на Неговата благо- дат. В предишната глава logeume от- лъчиха мъЖа от синагогата. С това те, без да искат, подпомогнаха дело- то на Господ. 10:4 Когато истинският овчар изве- де овцете Си, той не ги блъска, а ги води и не ги кара да Вървят там, къде- то Той Самият не е бил преди това. Той винаги е пред тях като техен Спасител, техен Водач, техен При- мер. Онези, които са истински овце на Христос, Го следват. Те не стават овце, като следват Неговия пример, а като се новораЖдат. И когато бъдат 468 Йоан 10 спасени, Желаят да отидат там, къде-
то Той ги Води. 10:5 Същият инстинкт, който по- мага на оВцата да разпознае гласа на сВоя оВчар, и помага също така да из- бяга от гласа на чуЖдия. ЧуЖдите са фарисеите и другите Водачи на еВрейс- кия народ, които се интересуват от овцете само поради лична изгода. Прогледналият слепец е ЖиВ пример за тоВа. Той разпозна гласа на Господ Исус и разбра, че фарисеите са чуЖ- денци. Затова и отказа да им се под- чини, макар че тоВа означаваше за не- го отлъчване от синагогата. 10:6 Сега съвсем определено се каз- ва, че Исус е използвал този пример заради фарисеите, но те не са го разб- рали, защото не са истински овце. Ако бяха истински овце, щяха да чуят Не- говия глас и щяха да Го последват. 10:7 След това Исус прави илкгстра- ция с друг пример. Той вече не говори за вратата на кошарата, а представя Себе Си за „вратата на овцете". Тук Вече не става въпрос за влизане в ко- шарата на Израел, а за излизане на из- браните овце на Израел от 1одеизма и за идването им при Христос, Който е Вратата. 10:8 Имало е и други, които са идва- ли преди Христос и които са предявя- вали претенции за полоЖение и власт. Но избраните овце от Израел не са ги слушали, защото са знаели, че те пре- тендират за нещо, което не им при- надлеЖи по право. 10:9 9 cm. е един от тези прекрасни стихове, които са достатъчно прос- ти, за да бъдат разбрани от един чо- век, който посещава неделно училище, и едновременно с това достатъчно слоЖни, за да не могат да бъдат из- черпани напълно и от най-напредналия ученик. Христос е вратата. Христи- янството не е някакво верук) или цър- ква. То е no-скоро една Личност и Тази Личност е Господ Исус Христос. „През Мене ако влезе някой..." - казва Христос. Спасението моЖе да бъде получено само чрез Христос. ТоВа не моЖе да направи нито кръщението, нито Господната вечеря. Ние трябва да Влезем през Христос със силата, която Той дава. Поканата е към всич- ки. Христос е Спасител както на loge- ите, така и на езичниците. Но за да бъде спасен един човек, той трябва да Влезе Вътре. Той трябва да приеме Христос чрез вяра. Това е едно лично действие, без което няма спасение. Онези, които влизат, се спасяват от наказанието на греха, от Властта на греха и най-накрая от самото присъс- твие на греха. След спасението те могат да вли- зат и да излизат. Идеята моЖе би е тази, че те влизат В БоЖието присъс- твие чрез вяра, за да Му се поклонят, след което излизат в света, за да сви- детелстват за Него. ВъВ Всеки случай това е една картина на абсол1отна си- гурност и свобода в слуЖението на Господа. Онези, които влизат, нами- рат паша. Христос е не само Спаси- телят и Този, Който дава свобода, но също и Онзи, Който поддърЖа и заси- ща. Неговите овце намират паша в БоЖието Слово. 10:10 Целта на крадеца е „да отк- радне, да заколи и да погуби". Той ид- ва от чисто егоистични подбуди. За да постигне Желанията си, той дори моЖе да убие овцете. Но Господ Исус не идва в човешкото сърце поради ня- какъв егоистичен мотив. Той идва, за да даде, а не за да вземе. Той идва, за да имат хората Живот, „и да го имат изобилно". Ние получаваме Жи- вот в момента, в който приемем Исус за наш Спасител. След спасение- то обаче ние откриваме, че има раз- лични степени на наслаЖдение В този Живот, и колкото повече се обръщаме към Светия Дух, толкова повече за- почваме да се наслаЖдаваме на Живо- та, който ни е даден. Ние не само има- 469 Йоан 10 ме Живот, но го имаме още по-изо-
билно. Л. Исус - добрият Пастир (10:11-18) 10:11 Господ Исус много пъти използ- Ва думите „Аз съм" - едно от названи- ята на БоЖеството - и Всеки път, ко- гато ги използВа, Той предявява иск за равенство с Бог Отец. Тук Той предс- тавя Себе Си като добрия пастир, който дава Живота си за овцете. Обикновено от овцете се иска да да- дат Живота си за своя пастир. Тук Пастирът дава Своя Живот: Господ Исус умря за стадото си. Когато зкертвена кръв Бог поиска, при нашия Пастир дойде милостта. Той застана преграда м&кду нас и смъртта и смъртта да посрещне вместо нас поЖела. Томас Кели 10:12 Наемникът е човек, който слуЖи за пари, като например някой, който се гриЖи за овцете от стадото на един овчар срещу заплащане, фари- сеите са наемници. Техният интерес към хората се диктува от парите, ко- ито те получават в замяна. Наемни- кът не е собственик на овцете. Кога- то се появи някаква опасност, той бя- га и оставя овцете в лапите на вълка. 10:13 Нашите действия се дикту- ват от това, което сме. Наемникът слуЖи заради парите и не се интересу- ва от овцете. Той се гриЖи много по- вече за собственото си благополучие, отколкото за благополучието на оВ- цете. В наши дни има много наемници 8 църквата - хора, които използват слуЖението си като удобно занимание, без да имат истинска любов към Бо- Жиите овце. 10:14 И отново Господ говори за Се- бе Си като за добрия пастир. Добър (на гръцки kalos) тук означава „идеа- лен, достоен, избран, превъзходен". Господ е всичко това. После Той гово- ри за много близките взаимоотноше- ния, които съществуват меЖду Него и Неговите овце. Той познава Своите Си и Своите Му познават Него. Това е една прекрасна истина! 10:15 Тази истина намира своето чу- десно продълЖение в думите на 15 cm.: ,,...и познавам Моите, и Моите Мене познават, също както Отец познава Мене и Аз познавам Отца." Господ сравнява взаимоотношенията меЖду Него и Неговите овце с взаимоотно- шенията, които съществуват меЖду Него и Неговия Отец. Същото единс- тво, същото общение, същата бли- зост и познание, които съществуват меЖду Отца и Сина, съществуват и меЖду пастира и овцете. „И Аз давам Живота Си за овцете" - казва Исус. Това е още едно от многото твърде- ния на Господ Исус, 6 които личи кол- ко силно Той очаква времето, когато ще умре на кръста като Заместител на грешниците. 10:16 16 cm. е ключът към цялата Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|