Уилиям макдоналд к о новия
е един от най-обичаните текс- тове В НЗ. 13:1
Изтегляне 12.82 Mb.
|
| глава е един от най-обичаните текс-
тове В НЗ. 13:1 В деня преди разпятието Гос- под Исус вече знае, че е дошло време- то Той да умре, да възкръсне отново и да се върне пак в небето. Той е 8ъзлк> бил Своите Си, т. е. онези, които иск- рено вярват в Него; и сега, накрая на Своето земно служение, Той докрай ги 6ъзлк)бва, като ще продължи да ги лк>- би и през цялата Вечност. Той ги л1оби безкрайно, както скоро ще докаже. 13:2 Йоан не уточнява за коя вечеря става въпрос тук - за пасхалната ве- черя, за Господната вечеря или за ня- коя друга вечеря; но казва, че дяволът вече е внушил в сърцето на Юда ми- сълта, че е дошло време да предаде Исус. Юда замисля зло против Госпо- да от дълго време, но сега получава сигнал, който го подтиква да осъщес- тви подлите си замисли. 13:3 3 cm. подчертава кой е Този, Който върши работата на слуга - не просто един равин или учител, а Исус, Който знае, че е Бог. Той съзнава същ- ността на делото, което Му е дадено да извърши, и знае, че е дошъл от Бога и че вече е поел пътя, който Го връща пак при Бога. 13:4 Исус много добре съзнава кой е Той, за какво е дошъл и каква съдба Го очаква и това е, което Го кара да се наведе и да измие краката на ученици- те. И така, Господ става от вечеря- та, слага настрана горните си дрехи, препасва една престилка и заема мяс- тото на слуга. Повечето от нас биха казали, че мястото на тази случка трябва да бъде в Евангелието от Марко - Евангелието на Съвършения Слуга, но фактът, че тя е описана в Евангелието на Божия Син, само под- силва още повече нейната изключи- телност. Това символично действие идва да ни напомни, че Господ е оставил не- бесните дворци и е слязъл в този свят като Слуга, за да служи на тези, кои- то е създал. 13:5 В източните страни хората хо- дят със сандали, което налага често да си мият краката. През онези вре- мена е било общоприето домакинът да поставя слуга, който да измива краката на гостите. В този случай божественият Домакин става и Слу- гата, който трябва да извърши тази скромна работа. „Представете си Исус при краката на предателя! Каква картина - и какъв урок за нас!" 13:6 Петър е смаян от мисълта, че Господ ще му измие краката, и е про- тив това действие, смятайки, че не е справедливо Един, Който е толкова велик, да измие краката на друг, кой- то е толкова недостоен. „Човек наис- тина може да се обърка, когато види Бог в ролята на слуга." 13:7 Исус сега обяснява на Петър, че това НегоВо действие има духовно 490 Йоан 13  значение. Измиването на краката оли-
цетворява едно духовно измиване. Пе- тър разбира, че Господ извършва едно физическо действие, но не разбира, че това действие има духовно значение. Той обаче скоро ще разбере, защото Господ ще му го обясни. Ще го разбере и от опит, когато по-късно ще въз- станови отношенията си с Господ, след като се отрече от Него три пъ- ти преди това. 13:8 Петър сега демонстрира край- ностите на човешката природа. Той се заклева, че Господ няма да измие неговите крака до века, което буквал- но означава „не и през вечността". Господ отговаря на Петър, че ако не го измие, той няма да моЖе да има об- щение с Него, с което обяснява смисъ- ла на действието с измиването на краката. Когато християните вървят в този свят, те влизат в контакт с мръсотията на света и малко или много се оскверняват. Злите приказки, човешката подлост и работата с не- честни хора неизбеЖно водят до из- вестно замърсяване на вярващия. За- това той има нуЖда от непрекъснато очистване. Това очистване става чрез водата на Словото. Когато ние четем и изу- чаваме Библията, когато я слушаме да се проповядва, когато я обсъЖдаме помеЖду си, тогава откриваме, че тя ни очиства от злите влияния около нас. От друга страна, колкото повече пренебрегваме Библията, толкова по- вече тези зли влияния остават в на- шите умове и Живот, без да ги забе- лязваме особено. Когато Исус казва „ти нямаш дял с Мене", Той не иска да каЖе, че Петър не моЖе да бъде спасен, ако не го умие, а че общението с Господ моЖе да бъде поддърЖано са- мо чрез непрекъснатото умиващо действие на Библията в неговия Жи- вот. 13:9, 10 Сега Петър стига до друга- та крайност. Само преди миг той каз- ваше: „Никога!", докато сега казва: „Измий ме целия!" Когато един човек се връща от об- ществената баня, той отново изцап- ва краката си, но вече няма нуЖда да се мие целия, а измива само краката си. „Който се е окъпал, няма нуЖда да умие друго освен нозете си, но е цял чист." Има разлика меЖду измива- нето в банята и в легена. Измиването В банята говори за очистването на човека по време на неговото спасение. Очистването от наказанието на гре- ха чрез кръвта на Христос става само веднъЖ. Измиването В легена говори за очистването от замърсяването с греха, което се извършва непрекъсна- то чрез БоЖието Слово. Християни- нът минава само през една „баня", но „мие краката си" много пъти. Думите „вие сте чисти, но не Всички" означа- ват, че учениците вече са минали през банята на новороЖдението - всички с изклкочение на Юда. Той никога не е бил спасен. 13:11 Господ, Който има пълното познание за всичко, знае, че Юда ще Го предаде, и затова казва, че меЖду тях има един, който никога не е бил окъ- пан 8 банята на изкуплението. И. Исус учи учениците Си да следват Неговия пример (13:12-20) 13:12 Христос измива краката на Всички ученици, след което облича гор- ните Си дрехи и сяда отново, за да им обясни духовното значение на това действие. Той започва разговора с един въпрос. Въпросите, които задава Спасителят, са много интересен обект на изследване, тъй като пред- ставляват един от Неговите най- ефективни методи за обучение. 13:13, 14 Учениците са признали Исус за свой Учител и Господ и пра- вилно са Го признали. Но примерът, който им дава Господ Исус, показва, 491 Йоан 13  че най-Високият ранг по отношение на
Властта В небесното царство е този на слугата. И ако Исус, Който е Господ и Учи- тел, е измил краката на учениците, могат ли те да имат някакво извине- ние за това, че не си мият краката един на друг? МоЖе би Господ иска да каЖе, че учениците трябва да прие- мат Неговите думи буквално и да си мият краката един на друг с Вода?42 МоЖе би Той иска да ВъВеде един ноВ ритуал за църквата? А моЖе би тези думи имат друг, духовен смисъл? Тук Господ казва на учениците Си, че трябва да се пазят чисти чрез посто- янно общение, изучавайки Словото. Ако някой види, че неговият брат из- стива към Словото и отиВа Все пове- че към света, той трябва да го уве- щае с лк)бов, използвайки помощта на Словото. 13:15, 16 Господ е дал на учениците Си пример или показен урок за това, което те трябва да правят един за друг в духовен смисъл. Ако някаква гордост или лични ам- биции ни попречат да се смирим и да послуЖим на нашите братя и сестри, трябва да си спомним, че ние не сме по-големи от нашия Учител, Който смири Себе Си, за да умие едни недос- тойни и неблагодарни човеци, при то- ва знаейки, че един от тях ще Го пре- даде! Ти би ли се смирил да послуЖиш на един човек, за когото знаеш, че ще те предаде за пари? Тези, които са из- пратени (учениците), не трябва да се смятат за прекалено издигнати, за да не могат да извършат вече сторено- то от Този, Който ги е изпратил (Господ Исус). . 13:17 МоЖе да се случи така, че чо- век да знае тези истини за смирение- то и самопоЖертвуВателността и ни- кога да не ги прилага. Ние разбираме истинската им стойност и благосло- вението, което се крие в тях, само ко- гато започнем да ги упраЖняВаме! 13:18 Този урок за слуЖението не се отнася до Юда. Той няма да бъде един от тези, които Господ ще изпрати В целия свят с евангелието. Исус знае, че Писанията, които говорят за Него- вото предаване, трябва да се изпъл- нят (напр. Псалм" 41:9). Юда яде заед- но с Господ в продълЖение на три го- дини и въпреки това вдигна петата си против Него - преносен израз, кой- то означава, че Юда ще предаде Гос- под. В Псалм 41 предателят е описан като „самия ми близък приятел". 13:19 Господ предварително откри- ва на учениците Си истината за свое- то предаване, така че, когато това стане, учениците да могат да позна- ят, че Той е истинският Бог. Думите „това, което рекох", написани с кур- сив в края на стиха, могат де се изпус- нат и тогава стихът ще завършва така: „да повярвате, че Аз съм". И така, Исус от НЗ е Йехова от СЗ. Из- пълненото пророчество е едно от най-големите доказателства за бо- Жествеността на Христос, а така съ- що - както моЖем да добавим - и за боговдъхновеността на Писанията. 13:20 Нашият Господ знае, че Него- вото предаване моЖе да накара учени- ците Му да се препънат или усъмнят, и затова решава да ги окураЖи с тези думи. Те не трябва да забравят, че са били изпратени с една боЖествена ми- сия и че са много близо до Него. Така че, който приема тях, все едно приема Него; а грака също, който приема Христос, все едно приема Бог Отец. Тази близка връзка с Бог Отец и Бог Син е много голяма утеха за ученици- те. Й. Исус предсказва, че ще бъде предаден (13:21-30) 13:21, 22 Знанието, че един от Негови- те ученици ще Го предаде, причинява на Господ дълбоко вълнение. ИзглеЖ- 492 Йоан 13 да, че сега Исус дава на предателя пос-
ледна възможност да се откаЖе от злия си план. Без да го разобличава от- крито, Господ казва пред всички, че един от дванадесетте ще Го предаде. Това обаче не променя решението на предателя. Останалите ученици изобщо не по- дозират, че става въпрос за Юда. Те са изненадани, че един от тях моЖе да направи такова нещо, и се питат кой е той. 13:23 По онова време хората не са се хранели, като са седели на столове, а са леЖали на нещо като ниски кушет- ки. Ученикът, когото Исус обича, е Йоан - авторът на това Евангелие. Той е пропуснал да спомене своето име, но не е пропуснал да спомене спе- циалното място, което е заемал в сърцето на Спасителя. Господ е оби- чал всички ученици, но Йоан се е рад- вал на една специална близост с Него. 13:24, 25 Затова Петър се обръща към Йоан и го помолва (вероятно с кимване на глава) да разбере името на предателя. Облягайки се на гърдите на Исус, Йоан задава шепнешком фаталния въпрос, на който получава вероятно и тих отговор. 13:26 Исус казва, че предателят е онзи, на когото Той ще даде един за- лък хляб, натопен... във виното или соса от яденето. Някои обясняват това действие с обичая на хората от Изток, според който домакинът дава хляба на почетния гост. Поставяйки Юда в положението на почетен гост, Господ се опитва да спечели неговото покаяние със Своята милост и лк>бов. Други предполагат, че Господ прави това, защото по време на пасхалната вечеря е имало обичай хората да си по- дават хляба един на друг. Ако това е така, Юда вероятно е напуснал вече- рята по време на яденето на пасхата още преди започването на Господната вечеря. 13:27 Дяволът вече е влоЖил в сър- цето на Юда да предаде Господ. Сега Сатана влиза 6 него. В началото то- ва е само едно предлоЖение за Юда, което той първо приема, после харес- ва и с което накрая се съгласява. Сега вече дяволът поема контрола върху него. Знаейки, че предателят вече е взел твърдо решение, Господ му казва да върши no-скоро това, което ще върши. Той не го насърчава да върши зло, а само изразява тъЖното Си съг- ласие с неговото решение. 13:28, 29 Този стих потвърЖдава предположението, че неотдавнашни- ят разговор меЖду Исус и Йоан за хля- ба не е бил чут от другите ученици. Те все още не знаят, че Юда е тръгнал да предаде техния Господ. Някои от тях смятат, че Исус е ка- зал на Юда да тръгва по-бързо, за да купи нещо за празника или за да нап- рави дарение за бедните, тъй като той отговаря за касата. 13:30 Юда взима залъка хляб като знак на особена почит и напуска група- та на Господ и другите ученици. Сти- хът завършва с многозначителните думи „а беше нощ". Било е нощ не са- мо 6 буквалния смисъл на думата, но и в духовния смисъл - за Юда: една нощ на тъмнина и угризения, която никога няма да има край. Винаги е нощ, кога- то хората обърнат гръб на Спасите- ля. К. Даването на новата заповед (13:31-35) 13:31 Веднага след излизането на Юда Исус започва един по-свободен и по-ин- тимен разговор с учениците, без пре- дишното напреЖение. Той казва: „Сега се прослави Човешкият Син." Господ очаква да дойде времето за делото на изкуплението, което Той скоро ще из- върши. Неговата смърт моЖе да из- глеЖда отстрани като пораЖение, но всъщност тя става средството за 493 Йоан 13 спасението на загубените грешници.
След смъртта следва Възкресението и възнесението, които Го прославят до- край. Бог Отец също се прославя чрез делото на Спасителя. Чрез него Той се показва като един свят Бог, Който не може да направи компромис с греха, както и като един лЬбящ Бог, Който не желае смъртта на грешника. В него се вижда, че Той може да бъде както един справедлив Бог, така и Бог, Кой- то оправдава грешници. Всички атри- бути на божествеността са възвели- чени по един превъзходен начин на Гол- гота. 13:32 „И Бог ще Го прослави в Себе Си": Бог ще се погрижи да бъде отда- дена подходящата слава на Неговия възлк)бен Син. „И скоро ще Го просла- ви", т. е. няма да се забави. Бог Отец изпълнява това предсказание за Гос- под Исус, като Го възкресява от мър- твите и Го слага да седне отдясно на Себе Си в небето. Бог няма да чака до установяването на царството. Той ще прослави Сина Си веднага. 13:33 За първи път Господ Исус се обръща към Своите ученици с думата „Дечица..." като израз на нежност, но използва тази дума едва след тръгва- нето на Юда. Господ им казва, че ще бъде с тях само още малко време и след това ще умре на кръста. Тогава те ще Го търсят, но няма да могат да Го последват, защото Той ще се върне в небето. Господ беше казал съ- щото и на logeume, без обаче да Влага същия смисъл. За учениците отсъст- вието Му ще бъде временно, защото Той отново ще дойде за тях (14 гл.). Но за logeume отиването Му ще бъде окончателно. Той се Връща в небето, където те няма да могат да Го пос- ледват поради неверието си. 13:34 По време на Неговото отсъс- твие учениците Му трябва да се ръко- водят от заповедта за лк)бовта. По отношение на времето тази заповед не е нова, тъй като Десетте Божи За- поведи също учат на л1обов към Бога и към ближния: тя е нова в други отно- шения. Нова е, защото Светият Дух ще даде сила на Вярващите да я спаз- ват. Нова е също така, защото е по- висша от старата. Докато старата заповед казваше: „Обичай блшкния си" новата гласи: „Обичай неприятелите си." Освен това в нея законът за лк)бов- та към другите е обяснен с нова ясно- та; заздравей е с нови мотиви и задъл- жения; подкрепен е с нов пример и изисква ново подчинение. Той е също така нов по начина, по който е обяснен в стиха, защото изис- ква по-висока степен на лк)бов: „как- то Аз ви възлк)бих, така и вие да се лк)бите един друг". 13:35 Отличителният белег на ис- тинския ученик на Христос не е кръс- тът, който той носи около врата си или на ревера си, нито някакъв опреде- лен вид облекло. Всеки може да пре- тендира за ученичество по този на- чин. Истинският белег на един хрис- тиянин е лк>бовта му към другите християни. Тази л1обов се нуждае от божествена сила, която се дава само на тези, в които живее Духът. JI. Исус предрича, че Петър ще се отрече от Него (13:36-38) 13:36 Симон Петър не разбира, че Исус говори за Собствената Си смърт. Той мисли, че Исус заминава на някакво земно пътешествие и не раз- бира защо не може да Го последва. Господ обяснява, че Петър не може да Го последва сега, но че ще Го последва по-късно - когато умре. 13:37 С типичните за него жар и ен- тусиазъм Петър заявява, че е готов да даде живота си за Господа. Той мисли, че може да издържи изпитание- то на един мъченически живот със собствената си сила. По-късно Петър 494 Йоан 13,14  наистина умира за Господа, но след ка-
то получава сила и смелост от Бога. 13:38 Исус обуздаВа неосъзнатата пламенност на Петър, като му казВа нещо, което той не знае - че преди да завърши нощта, той ще се отрече от Него три пъти. Така Петър разбира колко е слаб, страхлив и неспособен да следва Господа със собствените си си- ли дори за няколко часа. М. Исус - Пътят, Истината и Животът (14:1-14) 14:1 Някои свързват този стих с пос- ледния стих от 13 гл., като смятат, че тези думи са отправени към Пе- тър, който - въпреки че ще се отрече от Господ три пъти - пак получава една утешителна дума от Него. Мно- жественото число на местоимението „вие" в гръцкия текст обаче подсказ- ва, че казаното в този стих се отнася до всички ученици. Затова ние смята- ме, че меЖду 13 и 14 гл. вероятно има някакво прекъсване. Мисълта тук би могла да се изкаЖе по следния начин: „Аз си отивам и Вие няма да моЖете да Ме вшкдате. Но нека сърцето ви да не се смущава: вие вярвате в Бога, макар и да не Го вшкдате. Сега вяр- вайте и в.Мен по същия начин." Това е още едно ваЖно твърдение за равенс- тво с Бога. 14:2 „Домът на Отца Ми" е място на небето, където има много обита- лища. Там има място за всички изкупе- ни. Ако не беше така, Господ щеше да ни каЖе това, нямаше да ни остави да градим напразно надеЖди. Думите „отивам да ви приготвя място" мо- Же да имат две значения. Господ Исус ще отиде на Голгота, за да приготви място за Своите Си. Той ще им осигу- ри това място чрез примирителната Си смърт. Освен това Господ ще се върне пак на небето, за да приготви място за Своите Си там. Ние не зна- ем много подробности относно това място, но знаем, че всяко БоЖие дете е осигурено - за него има „приготвено място като за приготвен народ"! 14:3 3 cm. говори за времето, когато Господ пак ще дойде във въздуха - ко- гато умрелите вярващи ще бъдат въз- кресени, а Живите - изменени, и кога- то цялото изкупено мноЖество ще бъде отнесено у дома, на небето (1 Сол. 4:13-18; 1 Кор. 15:51-58). Тук се го- вори за личното, буквалното идване на Христос. Той ще дойде отново точно така, както си и отиде. Него- вото Желание е да има Своите при Се- бе Си за цялата вечност. 14:4, 5 Той отива на небето, а те знаят пътя към небето, защото Той им го е казвал много пъти. Явно Тома не разбира какво иска да каЖе Господ. Подобно на Петър, той моЖе би си мисли за едно пътуване до някое място на земята. 14:6 Този прекрасен стих ни изяснява факта, че Сам Господ Исус е пътят към небето. Той не просто показва пътя, Той е пътят. Спасението се на- мира в Една Личност. Приемете Тази Личност като Своя Собствена и вие ще имате спасение. Християнството е Христос. Господ Исус не е един от многото пътища. Той е единственият Път. Никой не идва при Отца, освен чрез Него. Пътят към Бога не минава през Десетте БоЖи заповеди, Златно- то Правило или членството в църква- та, а през Христос и единствено през Христос. Днес много хора казват, че няма значение в какво вярваш, стига да вярваш искрено. Те казват, че всич- ки религии имат нещо добро в себе си и че всички те водят в крайна сметка до небето. Но Исус казва: „Никой не дохоЖда при Отца, освен чрез Мене." Освен това Господ е истината. Той не е просто Един, Който учи на исти- ната; Той е истината. Той е въплъще- ние на истината. Тези, които имат Христос, имат Истината. Тя не се намира никъде другаде. 495 Йоан 14 Христос Исус е Животът. Той е из-
точникът на Живота - както на ду- хоВния, така и на Вечния. Тези, които Го приемат, имат Вечен Живот, защо- то Той е Животът. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|