Уилиям макдоналд к о новия
Изтегляне 12.82 Mb.
|
| глава. Другите овце, за които Господ
говори тук, са езичниците. Неговото идване в света е свързано изцяло с ов- цете на Израел, но Той също така мисли и за спасението на езичниците. Овцете от езичниците не са от ев- рейската кошара. Но голямото и със- традателно сърце на Господ Исус е обърнато и към тези овце и Той има боЖестВеното задълЖение да ги дове- де при Себе Си. Господ знае, че те ще бъдат по-готови от еврейския народ да чуят гласа Му. Последната част на стиха белеЖи една много ваЖна промяна в посоката на двиЖение: от „кошарата" на юдеи- зма към „стадото" на християнство- то. Този стих ни дава една предвари- телна картина на факта, че в Хрис- тос и юдеите, и езичниците ще бъдат едно и че предишните различия меЖду тези народи ще изчезнат. 10:17 В 17 и 18 cm. Господ Исус обяс- нява онова, което ще направи, за да 470 Йоан 10  доведе u избраните к>деи, и избраните
езичници при Себе Си. Той с нетърпе- ние очаква Времето на Своята смърт, погребение и Възкресение. Тези думи щяха да бъдат абсолк»тно неуместни, ако Господ Исус беше един обикновен човек. Но Той казва, че ще даде Живо- та Си и ще го вземе чрез Своята Соб- ствена власт. Господ моЖе да направи това само защото е Бог. Отец лк)би Господ Исус заради готовността Му да умре и да възкръсне отново, за да бъдат спасени изгубените овце. 10:18 Никой не моЖе да отнеме Жи- вота на Господ от Самия Него. Той е Бог и като Такъв е по-велик от всички заговори за убийство от страна на Неговите създания. Той има власт в Себе Си да даде Живота Си и има власт да го вземе пак. И все пак, нима Господ Исус не беше убит именно от човеци? Да, беше. Това е казано съв- сем ясно в Деяния 2:23 и В 1 Сол. 2:15. Господ позволи на човеците да напра- вят това, като по този начин прояви Своята власт да даде Живота Си. По- късно Той предаде духа Си (Йоан 19:30), като по този начин прояви Собствената Си сила и воля. „Тая заповед получих от Отца Си" - казва Исус. Отец е упълномощил или дал указания на Господ да даде Живота Си и отново да възкръсне от мъртви- те. Неговата смърт и възкресение са основни моменти в изпълнението на волята на Отец. Затова Той стана послушен до смърт и възкръсна отно- во на третия ден според Писанията. М. Разцепление меЖду logeume (10:19-21) 10:19 Думите на Господ Исус отново предизвикват разцепление меЖду loge- ume. Влизането на Христос в света, в домовете и в сърцата no-скоро дейст- Ва като ноЖ, а не носи мир. Само кога- то хората приемат Христос като Господ и Спасител, само тогава те познават БоЖия мир. 10:20, 21 Господ Исус е единствени- ят съвършен Човек, Който е Живял, без да каЖе лоша дума или да извърши зло дело. Но когато Той е дошъл, гово- рейки думи на лк>бов и на мъдрост, покВареността на човешките сърца е била такава, че хората са казали, че има бяс и е луд и че не е достоен да Го слушат. Това е наистина едно много тъмно петно В характеристиката, на човешката раса. Но освен тези хора е имало и хора с други мнения, които са признавали, че думите и делата на Господ Исус говорят за един добър Човек, а не за човек, обхванат от бяс. Н. Исус доказва чрез делата Си, че е Христос (10:22-39) 10:22 На това място разказът се пре- късва. Господ Исус Вече не говори на фарисеите, а на logeume като цяло. Ние не знаем какъв период от време е изтекъл от събитието, описано във 21 cm. go това във 22 cm., макар и тук да е единственото място в Библията, където е споменат празникът на ос- вещението на храма. Всеобщо е мне- нието, че този празник е бил основан от Юда Макавей при повторното ос- вещаване на храма след оскверняване- то му от Антиох Епифан през 165 г. пр. Хр. Той се е провеЖдал веднъЖ в годината и е бил учреден от еврейския народ, а не от Господ. Било е зима не само според астрономическия кален- дар, но и според духовния. 10:23, 24 Общественото слуЖение на Господ е към своя край и Той скоро ще докаЖе пълната Си посветеност на Бог Отец чрез Своята смърт на кръста. Соломоновият трем е покри- та площ до храма на Ирод. Там, къде- то е Господ, има достатъчно място, за да се съберат около Него хора. Тогава logeume Го заобикалят и Му казват: „Докога ще ни дърЖиш в 471 Йоан 10  съмнение (или 6 очакване)? Ако си Ти
Христос, каЖи ни ясно." 10:25, 26 Исус отново им напомня за Своите думи и дела. Той им е казвал много често, че е Месията, и чудеса- та, които извършва, доказват, че Не- говото твърдение е истинно. И отно- во Исус напомня на кодеите, че Той из- вършва Своите чудеса чрез властта на Своя Отец и за слава на Своя Отец. Правейки това, Той показва, че наистина е Този, Който Отец е изпра- тил в света. Тяхното неЖелание да приемат Ме- сията показва, че те не са от Негови- те овце: ако бяха отделени да Му при- надлеЖат, щяха да покаЖат Желание да Му вярват. 10:27 Тези няколко стиха ни учат по един безпогрешен начин, че нито една истинска овца на Христос няма нико- га да загине. Вечната увереност на вярващия е един прекрасен факт. Оне- зи, които са истински овце на Хрис- тос,, слушат гласа Му. Те го чуват при проповядването на евангелието и Му отговарят, като повярват в Него. Оттук нататък те слушат гласа Му всеки ден и се подчиняват на Словото Му. Господ Исус знае овцете Си. Той познава всяка от тях по име. Нито ед- на овца няма да убегне от Неговото внимание. Нито един човек няма да бъде загубен поради недоглеЖдане или невнимание от Негова страна. Овце- те на Христос Го следват - първо, ка- то показват спасителна вяра в Него, и, второ, като вървят ,с Него и Му се подчиняват. 10:28 Христос дава вечен ЖиВот на овцете Си, което ще рече Живот, кой- то ще продълЖи завинаги. Това не е Живот, който зависи от тяхното по- ведение. Това е вечен Живот, който няма край. Но под „вечен Живот" трябва да се разбира и Живот с опре- делено качество. Това е Животът на Самия Господ Исус - Живот, който моЖе да се наслаЖдава както на БоЖи- ите неща тук, на земята, така и да бъде еднакво подходящ за нашия небе- сен дом. Запомнете тези думи: „и те никога32 няма да загинат". Ако някоя от овцете на Христос моЖеше да за- гине, Господ Исус моЖеше да бъде об- винен, че не е спазил Своето обещание, а това е невъзмоЖно. Исус Христос е Бог и Той не моЖе да не успее. В този стих Той ни обещава, че нито една Не- гова овца няма да прекара вечността в ада. Това означава ли, че човек моЖе да се спаси и след това да Живее по начин, по който на него му е угодно? МоЖе ли човек да се спаси и след това да про- дълЖи да Живее в грешните удоволст- вия на този свят? Не, човек повече не моЖе да Живее така, защото не Желае. Той Желае да следва Овчаря. Ние не Живеем християнски Живот, за да ста- нем християни или за да задърЖим спа- сението си. Ние Живеем християнски Живот, защото сме християни.'Ние Желаем да Живеем свято не защото се страхуваме, че ще загубим нашето спасение, но от благодарност към То- зи, Който е умрял за нас. Учението за вечната увереност не насърчава без- гриЖния Живот, а действа по-скоро като силна мотивация за свят Живот. Никой не моЖе да отнеме вярващия от ръката на Христос. Тя е всемогъ- ща. Тази ръка е създала света и тя се- га го поддърЖа, за да съществува. Ня- ма власт, която да моЖе да грабне ед- на овца от Неговата ръка. 10:29 Вярващият не е само в ръката на Христос; той е също така и в ръ- ката на Отец. Това е една двойно подсигурена гаранция за безопасност. Бог Отец е по-велик от всички и ни- кой не моЖе да грабне вярващия от ръката на Отец. 10:30 Сега Господ Исус добавя още едно твърдение за равенството Си с Бога: „Аз и Отец едно сме." Тук сми- сълът вероятно е в това, че Христос и Отец са едно във властта. Исус то- 472 Йоан 10 ку-що говори за Властта, която защи-
таВа овцете на Христос. ЗатоВа Той добаВя обяснението, че Неговата Власт е същата като тази на Бог Отец. Разбира се, това е Валидно и за Всички останали атрибути на БоЖес- тВото. Господ Исус е Бог В пълния смисъл на тази дума и е раВен на Отец ВъВ Всяко отношение. 10:31 Няма никакво съмнение, че logeume много добре съзнават смисъла на казаното от Спасителя. Те разби- рат, че това е едно заявление за Бо- Жественост по най-ясния възмоЖен начин. Затова те взимат камъни, „за да Го убият". 10:32 Преди да успеят да хвърлят камъните, Исус им припомня многото добри дела, които е извършил по на- реЖдане на Своя Отец, и след това ги пита кое от тях ги е вбесило толкова много, че Желаят да Го убият с камъ- ни. 10:32 Юдеите отричат, че искат да Го убият заради някое от тези чудеса; те смятат, че Той изрича богохулст- во, като претендира за равенство с Бог Отец. Те отказват да признаят, че Исус е нещо повече от човек, но на тях им е съвсем ясно, че що се отнася до Неговите твърдения, Той „прави Себе Си Бог" и те не могат да поне- сат това. 10:34 Тук Господ Исус цитира на logeume откъс от Псалм 82:6, като казва, че това е част от техния за- кон. Този цитат е взет от СЗ, който те смятат за вдъхновеното БоЖие Слово. Целият стих гласи следното: »Аз рекох: Богове сте вие; всички сте синове на Всевишния." Думите на то- зи Псалм са отправени към съдиите на Израел. Те са наречени „богове" не защото наистина са такива, а защо- то, съдейки хората, те представля- ват Бога. Староеврейската дума за вбогове" (elohim) означава буквално «могъщи" и моЖе да се отнесе към описанието на такива ваЖни качест- ва, които се притеЖават от съдиите. (От останалите стихове в Псалма става ясно, че тези съдии са обикнове- ни хора, а не богове, тъй като съдят несправедливо, показват пристрастие и изопачават истината.) 10:35 Господ взима този стих от Псалмите, за да покаЖе, че Бог изпол- зва думата „богове", за да опише хора, при които идва БоЖието Слово. С други думи, тези хора са БоЖии гово- рители. Бог говори на израелския на- род чрез тях. „Те изявяват Бог в Не- говото полоЖение на Властник и Съ- дия и представляват сила, назначена от Бога." „И написаното не моЖе да се наруши", казВа Господ, изразявайки по този начин вярата Си във вдъхно- веността на Старозаветните Писа- ния. Той говори за тях като за непо- грешими Писания, които трябва да бъдат изпълнени и които не могат да бъдат отречени. Всъщност не само мислите и идеите на Писанията, но самите техни думи са вдъхновени. Це- лият аргумент на Господ се базира на една-единствена дума - „богове". 10:36 В обосновката Си Господ вър- ви от по-малкото към по-голямото. Ако несправедливите съдии от СЗ бя- ха наречени „богове", колко по-голямо е правото на Исус да се нарече БоЖий Син! Те бяха „ония, към които дойде БоЖието Слово" докато Той беше и е Самото БоЖие Слово. Те бяха нарече- ни „богове" докато Той беше и е Бог. За тях никога не моЖе да се каЖе, че Отец ги е осветил и изпратил на све- та защото те са родени в света като всички останали синове на падналия Адам. Но Исус е осветен от Бог Отец от вечността, за да бъде Спасителят на света, и е изпратен на света от небето, където винаги е обитавал със Своя Отец. Затова Исус има всякакво право да претендира за равенство с Бога. Следователно Той не богохулст- ва, когато твърди, че е БоЖият Син, раВен на Отец. Самите togeu наричат 473 Йоан 10  „богове" едни покварени човеци, които
са само говорители или съдии на Бога. Колко по-голямо е правото на Исус да претендира за тази титла, след като Той е бил и е Бог! Самктьл Грин пише така: „Юдеите обвиняват Исус, че прави
„Ако Аз върша делата на Отца Ми, то дори и да не се убеЖдавате от то- ва, което казвам, убедете се от това, което върша. И макар да се съпротив- лявате на свидетелството на Моите думи, приемете свидетелството на Моите дела. По този начин вие ще на- учите и ще повярвате, че Аз и Моят Отец наистина сме едно - Той в Мен и Аз в Него - и че Аз не изричам никакво богохулство, когато казВам, че съм НегоВ Син." 10:39 Юдеите разбират, че вместо да се отрече от предишните Си твър- дения, Господ Исус още повече ги за- силва. Затова те правят още един опит да Го арестуват, но Той пак из- бягва от тях. Времето, когато ще им позволи да Го хванат, вече не е толко- ва далече, но засега часът Му Все още не е дошъл. VI. Третата година от слуЖението на Бозкия Син: Перея (10:40-11:57) А. Оттеглянето на Исус през Йордан (10:40-42) 10:40 Господ отново преминава Йор- дан, за да отиде на мястото, където е започнал Своето обществено слуЖе- ние. Тези три години на чудни думи и дела наблшкаВат своя край и Той ги за- вършва там, където ги е започнал - извън установения ред на кздеизма, на едно отхвърлено и самотно място. 10:41 Мнозината, които идват при Него, са вероятно истински вярващи, които Желаят да понесат с Него уко- ра на света, да заемат едно място за- едно с Него извън стана на Израел. Те- зи последователи на Исус изказват възторЖена похвала на Йоан Кръсти- тел. Те си спомнят, че слуЖението на Йоан не е било особенр зрелищно или сензационно, но е било истинно. Всич- ко, което той е казал за Господ Исус, се е изпълнило в слуЖението на Спаси- теля. Тези думи могат да бъдат едно голямо насърчение в Живота на всеки християнин. Ние моЖе да не сме спо- собни да извършваме велики чудеса или да привличаме голямо обществено внимание, но моЖем поне да свидетел- стваме истинно за нашия Господ и Спасител Исус Христос. Това има много голяма стойност пред Бога. 474 Йоан 10,11 10:42 Прекрасно е да прочетем, че
макар u отхвърлен от народа на Изра- ел, Господ Исус Все пак намира някол- ко смирени и Възприемчиви сърца. Тук се казва, че там мнозина са повярва- ли в Него. Така е било и ще бъде във всички времена. Винаги има хора, кои- то желаят да застанат заедно с Гос- под Исус - отхвърлени от света, мра- зени и наскърбявани, но радващи се на чудното общение с Божия Син. Б. Болестта на Лазар (11:1-4) 11:1 Вече стигаме до последното голя- мо чудо в общественото служение на Господ Исус. В известен смисъл то дори е и най-голямото - възкресение- то на един мъртвец. Лазар е живял в малкото селце Витаиия, на около две мили от Ерусалим. Витания е извест- на и като мястото, където са живели Мария и сестра й Марта. Ето един цитат от епископ Райл, взет от кни- гата на Артър Пинк: „Нека да отбелезким, че присъствие- то на БоЖиите избрани деца е онова, което прави градовете и страните из- вестни в Бозкиите очи. Името на сел- цето на Марта и Мария е специално упоменато, докато Мемфис и Тибис никъде не се срещат в Новия Завет. "34 11:2 Йоан изрично споменава, че то- ва е същата оная Мария от Витания, която беше помазала Господ с благо- уханно миро и беше изтрила краката Му с косата си. Това забележително действие на лк)бов е подчертано спе- циално от Светия Дух. Господ обича доброволната л1обов на Своите деца. 11:3 Когато Лазар се разболява, Гос- под Исус се намира на източния бряг на река Йордан. Сестрите веднага Му изпращат известие, в което казват, че този, когото Той обича, е болен. Има нещо много трогателно в начина, по който сестрите представят проб- лема си пред Господ. Те използват лк>- бовта Му към Лазар като специална причина, заради която могат да Го по- молят да дойде и да помогне. 11:4 Когато Исус казва: „Тази бо- лест не е смъртоносна...", Той няма предвид това, че Лазар няма да умре, а че смъртта няма да бъде окончател- ният изход от „тази болест". Лазар ще умре, но после ще бъде възкресен отново от мъртвите. Истинската цел на тази болест е прославянето на Бога - „за да се прослави БоЖият Син чрез нея". Бог позволява да се случи това, за да дойде Исус и да възкреси Лазар от мъртвите, като по този на- чин покаже отново, че Той е истински- ят Месия. Хората ще прославят Бога за това голямо чудо. Никъде не се споменава, че болест- та на Лазар е резултат от някакъв специален грях в неговия живот. Точно обратното, Лазар е представен като всеотдаен ученик и специален обект на лк)бовта на Спасителя. В. Пътуването на Исус до Витания (11:5-16) 11:5 Когато 6 дома ни влезе някоя бо- лест, ние не трябва непременно да смятаме, че Бог не е доволен от нас. Тук болестта на Лазар е пряко свърза- на с Божията лк)бов, а не с Божия гняв. „Когото Бог обича, него Той и наказва." 11:6, 7 Ние, хората, сме склонни да смятаме, че ако Господ наистина оби- чаше тези трима вярващи, Той щеше да остави всичко и да побърза да тръгне за тяхната къща. Вместо то- ва, когато чува новините, Той остава още два дни там, където е. И така, когато Бог отлага, Той не винаги от- казва. Ако ние не получаваме незабав- но отговори на молитвите си, тоВа означава, че Той може би ни учи да ча- каме; и ако чакаме търпеливо, ще от- крием, че Бог отговаря на молитвите ни по много по-чуден начин, отколко- то сме очаквали. Даже и лк>бовта Му 475 Йоан 11  към Марта, Мария и Лазар не моЖе да
принуди Христос да действа преди оп- ределеното Време. Всичко, което Той праВи, е В подчинение на Волята на Не- гоВия Отец за Него и В съгласие с Бо- ЖестВеното разписание за Времето. След двата дни, които на учениците моЖе би се струват изгубено Време, Господ Исус им предлага да отидат пак В Юдея. 11:8 Учениците Все още пазят бо- лезнения спомен за тоВа, как logeume се опитаха да убият Христос с камъ- ни, след като даде зрение на слепеца. Те се учудват, че Той Въобще мисли за отиване В Юдея, след като там Го ча- ка такава опасност. 11:9 Исус им отговаря по следния начин. Обикновено светлото време в едно денонощие, през което хората могат да работят, продължава двана- десет часа. Докато човек работи през тоВа определено Време, няма опас- ност да се препъне или да падне, защо- то вшкда къде ходи или какво прави. „Виделината на тоя свят" или днев- ната светлина го пази от случайна смърт, ако се препъне. Духовният смисъл на тези думи на Господ е следният. Господ Исус върви в съвършено подчинение на БоЖията воля и затова за Него няма опасност да бъде убит преди определеното вре- ме. Той ще бъде запазен до момента, в който Неговото дело бъде завършено. В известен смисъл това е Вярно за Всички Вярващи. Ако ние вървим в об- щение с Господ и вършим НегоВата Воля, няма Власт на земята, която да моЖе да ни убие преди определеното от Бога Време. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|