Уилиям макдоналд к о новия
Изтегляне 12.82 Mb.
|
19:12 Точно когато Пилат решава да освободи Исус, logeume използват най-силния си аргумент: „Ако пуснеш Тогова, не си Кесарев приятел." (Ке- сар или Цезар е официалната титла на римския император.) Тези хора изобщо не се интересуват от съдбата на Кесаря; точно обратното: те го мразят и искат да го унищоЖат и да се освободят от неговата власт. Въп- реки това тук те претендират, че за- щитават неговата империя от запла- хата на Исус, Който твърди, че е цар! Еврейският народ поЖъна плодовете на това лицемерие през 70 г. сл. Хр., когато римските легиони нападнаха Ерусалим и го унищоЖиха напълно, из- бивайки всичките му Жители. 19:13 Пилат не моЖе да устои на това обвинение в нелоялност и капи- тулира пред исканията на тълпата. Сега той изВеЖда Исус на едно откри- то място, познато под името „Ка- менно настлание", където обикновено се решават подобни въпроси. 19:14 Всъщност празникът на Пас- хата е приклк>чил миналата вечер. „Денят на приготовлението на пас- хата", за който се говори тук, е де- нят за приготовлението на празника, който следва Пасхата. „Около шес- тия час" вероятно означава 6.00 ч. следобед, но това не е много сигурно, тъй като все още има неразрешени въпроси по отношение на Времето В Евангелията. „Ето вашият Цар!" - казва Пилат, опитвайки се да раз- дразни и предизвика logeume. Без съм- нение той ги обвинява заради това, че са го принудили да осъди Исус. 19:15 Юдеите продълЖават да нас- тояват Исус да бъде разпънат. Пи- лат им се присмива с въпроса: „Вашия Цар ли да разпна?", при което logeume проявяват най-голямата си низост, като казват: „Нямаме друг цар освен 519 Йоан 19  Кесаря." БезбоЖен народ! Отказал се
от сВоя Бог заради един зъл монарх- езичник! 19:16 Пилат поЖелава да угоди на к>деите и предаВа Исус на Войниците, за да Го разпънат. Той обиква поВече похвалата на човеците от похвалата на Бога. 3. Разпятието (19:17-24) 19:17 Думата, преведена като „кръст", се е употребявала за обозна- чение на предмет от едно дървено парче (нещо като кол) или от две пар- чета, съединени едно с друго. Обикно- вено той е имал такива размери, че човек е моЖел да го носи. Исус е носил кръста си на известно разстояние, след което - според другите Еванге- лия - са го дали на някакъв мъЖ на име Симон от Киринея, който е продъл- Жил да го носи. „Мястото, наречено Лобно", Вероятно е получило това име поради една от следните две причини: (1) Самото то е приличало на череп, особено ако е било някакъв хълм с пе- щери в него. Подобно място е Гордон- ската Голгота в днешен Израел. (2) Или е било място за екзекуции на прес- тъпници, където е имало черепи и кос- ти. Това е малко Вероятно да е така, като се има предвид Мойсеевият за- кон за погребването на мъртъвци. 19:18 Господ Исус е бил разпънат на кръста, като са закоВали ръцете Му и краката Му. След тоВа са издигнали кръста и са го забили в една дупка В земята. Единственият съвършен Чо- Век, Който някога е Живял, е бил пос- рещнат по този начин от Своите Си! Ако ти никога не си приел Исус като Свой Господ и Спасител, няма ли да направиш това сега, когато четеш този простичък разказ за това, как Той е умрял за теб? Едновременно с Господ са били разпънати двама раз- бойници - от едната и от другата Му страна, което е станало в изпъл- нение на пророчеството на Исая 53:12: „И към престъпници биде причислен." 19:19 Обикновено над главата на разпънатия са слагали табела с над- пис, който е опоВестявал престъпле- нието. Пилат е предлоЖил да напи- шат на табелата: ИСУС НАЗАРЯ- НИН, ЮДЕЙСКИЯТ ЦАР. 19:20 Александър изразява чувства- та си по отношение на този надпис със следните думи: „Надписът е бил на староеврейски - свещения език на патриарсите и про- роците; на гръцки - златния език на музиката, който дава душа на нещата от материалния свят и тяло на абст- рактните неща от философията; и на латински - езика на един народ, който е бил първоначално най-силният от всички човешки народи. Трите езика представляват трите човешки общес- тва и техните идеи: откровението, изкуството, литературата; прогреса, войната и правото. Навсякъде, където съществуват тези три стремления на човешката раса, навсякъде, където мо- зке да се предават съобщения на човеш- ки език, навсякъде, където има сърце, което греши, език, който говори, и очи, които четат, Кръстът моЖе да отне- се своето послание. "52 „Мястото... беше близо до града." Господ Исус е бил разпънат извън
520 Йоан 19 19:23 При Всички тези екзекуции на
войниците се е разрешавало да си раз- делят личните Вещи на разпънатите. Тук ние четем как те са си разделили дрехите на Христос. ЯВно Всичките те са били пет на брой. Войниците са си разделили четири от тях - без гор- ната дреха, която е нямала ръб и не е моЖела да се нареЖе, без да се унищо- Жи. 19:24 ЗатоВа те решили да хвърлят Жребий за дрехата, след което тя отишла при неназоВания победител. ЕдВа ли някой от тях е съзнаВал, че участВа В изпълнението на едно про- рочество, написано хиляда години по- рано (Пс. 22:18)! Изпълнението на те- зи пророчества отноВо ни напомнят за това, че Библията е вдъхновена от Бога и че Исус Христос наистина е обещаният Месия. И. Исус поверява майка Си на Йоан (19:25-27) 19:25 Много ученици на Библията смя- тат, че в този стих са споменати че- тири Жени: (1) Мария, майката на Исус; (2) Саломия, сестрата на Мария и майката на Йоан; (3) Мария, съпру- гата на Клеопа; и (4) Мария Магдали- на. 19:26, 27 Независимо от Своите Собствени страдания Господ е изпит- вал неЖна лк)бов към другите. ВиЖ- дайки майка Си и ученика Си Йоан, Той се е обърнал към нея и и е предс- тавил Йоан като един, който ще и бъ- де като син оттук нататък. Когато Господ казва на майка Си: „Жено...", Той не показва липса на уваЖение. Ин- тересно е обаче, че Той не я назовава „майко". Това не е ли показателно за онези, които се изкушават да издиг- нат Мария на по-високо място от то- ва, което и се полага - т. е. да започ- нат да и се покланят като на богиня? Исус сега казва на Йоан, че той тряб- ва да се гриЖи за Мария като за своя собствена майка. Йоан се подчинява на думите на Исус и прибира Мария у дома си. Й. Краят на делото на Христос (19:28-30) 19:28 МеЖду 27 и 28 cm. са изминали три часа от тъмнина - от обед до 3.00 часа следобед. Точно тогава Исус е бил изоставен от Бога, за да понесе наказанието за нашите грехове. Него- вият Вик: „Жаден съм!", говори за ис- тинска, физическа ЖаЖда, изострена още повече от мъките на разпятието. Но той също така говори и за една по- голяма ЖаЖда от тази - за духовната Му ЖаЖда за спасението на човешки- те души. 19:29 Войниците са дали на Исус да пие оцет, като вероятно са завързали една гъба, напоена с оцет, на исоп и са я притиснали до устните Му. (Исо- път е растение, което се е използвало и по време на Пасхата, Изх. 12:22.) То- зи оцет е различен от оцета, смесен с Жлъчка, който Му е бил даден по-рано (Мат. 27:14), и който Той не е изпил, за да не Му подейства като обезболя- ващо средство. Исус е искал да понесе нашите грехове в пълно съзнание! 19:30 „Свърши се!" Свърши се дело- то, което Неговият Отец Му даде да извърши! Свърши се приносът на въз- лиянието на Неговата душа за наши- те, грехове! Свърши се делото на из- куплението и примирението! Наисти- на Той все още не е бил умрял, но Не- говата смърт, погребение и Възнесе- ние са били толкова сигурни, че все ед- но са били извършени. Затова Господ е могъл да възвести пред всички, че пъ- тят за спасение на грешниците вече е открит. Днес ние благодарим на Бога за свършеното дело на Господ Исус на кръста на Голгота! 521 Йоан 19  Някои изследователи на Библията
мислят, че когато Исус е навел глава- та Си, Той Всъщност я е навел назад. Вайн пише, че „тук не става Въпрос за едно безпомощно отпускане на глаВа- та след смъртта, а за съзнателно на- веЖдане на глаВата В полоЖение на по- чивка". Думите „предаде дух" подчертават факта, че смъртта на Исус е била акт на Неговата Собствена воля. Той Сам е определил Времето на Своята смърт: изцяло Владеейки Своите спо- собности, Той Сам е предал духа Си - действие, което един обикновен чо- Век не моЖе да извърши. К. ПробоЖдането на ребрата на Спасителя (19:31-37) 19:31 И отново ние вшкдаме загршке- ността на тези религиозни к>деи по отношение на подробностите при из- вършването на такова хладнокръвно убийство: те са прецеЖдали комара, а са поглъщали камилата. Юдеите не са искали да оставят телата на кръс- товете до съботния ден, тъй като са мислели, че това няма да е прилично, а освен това в града е щяло да има рели- гиозен празник. Затова те са помоли- ли Пилат да нареди да се пречупят краката на тримата разпънати, за да се ускори смъртта им. 19:32 Писанията не ни казват как са били пречупени пищялите на разпъна- тите, но най-вероятно това е било направено на много места, тъй като пречупването на едно-единствено мяс- то не е могло да доведе до смърт. 19:33 Войниците, за които се споме- нава тук, са били хора с голям опит в тези неща. Те са знаели, че Исус... е бил умрял вече. Не е било възмоЖно да е бил припаднал или загубил съзнание. Затова не са Му пречупили краката. 19:34 Текстът не ни казва защо един от войниците е пробол ребрата на Исус. МоЖе би това е бил последни- ят изблик на злобата в неговото сър- це. „Това прилича на последния враЖ- дебен изстрел на победения враг след края на битката, издаващ дълбоката омраза, която таи човешкото сърце към Бога и Неговия Христос." Изсле- дователите нямат единно мнение по отношение на значението на кръвта и водата. Някои приемат това като признак, че Исус е умрял от разрив на сърцето, но ние смятаме, че това не е ВъзмоЖно, след като смъртта на Исус е един волеви акт. Други смятат, че това е символ на кръщението и Гос- подната вечеря, което ни се струва прекалено пресилено. Кръвта означа- ва очистване от вината на греха; до- като водата олицетворява очистване от осквернението от греха чрез Сло- вото. Тази мисъл е изразена много сполучливо в следния стих: Нека водата и кръвта, изтекли от прободената Ти страна, спасят мене от греха, от вината на греха и мощта. Огастъс Топлейди 19:35 35 cm. свидетелства или за то- ва, че краката на Исус не са били пре- чупени, или за пробоЖдането на ребра- та Му, или за сцената на разпятието като цяло. „Тоя, който видя", без съмнение е Йоан, авторът на този разказ. 19:36 Този стих идва, за да подкрепи 33 cm. като изпълнение на пророчест- вото от Изход 12:46: „Кост Негова няма да се строши." Тези думи се от- насят за агнето по Време на Пасхата. Според нареЖдането на Бога костите на агнето е трябвало да останат це- ли. Христос е истинското Пасхално Агне, осъществяващ този символичен образ с най-голяма точност. 19:37 37 cm. подкрепя 34 cm. Макар и войникът да не е съзнавал това, него- вото действие е било едно чудно из- 522 Йоан 19,20 пълнение на друго пророчество от Пи-
санието (Зах. 12:10). „Човекът проявя- ва своята злина, Бог проявява Своята воля." Пророчеството на Захария се отнася до един бъдещ ден, когато вяр- ващите кздеи ще видят идването на Господа на земята. „И те ще поглед- нат на Мене, Когото прободоха. И ще плачат за Него, както плаче някой за едничкия си син." JI. Погребението в гроба на Йосиф (19:38-42) 19:38 С този стих започва разказът за погребението на Исус. До този мо- мент Йосиф от Ариматея е вярвал тайно в Исус. Страхът от logeume го е възпирал от открито признание. Се- га той излиза пред всички и смело иска тялото на Исус, за да го погребе. Така той излага себе си на отлъчване, гоне- не и насилие. Единственото нещо, за което момеем да съзкаляваме, е, че той не е поЖелал да защити тази своя по- зиция, докато Исус още е проповядвал на хората. 19:39, 40 Читателите на Йоан вече познават Никодим, тъй като са се срещали с него преди това - веднъЖ, когато той дойде при Исус през нощ- та (3 гл.); и Втори път, когато Нико- дим настоя пред Синедриона да се от- несе по-справедливо към Исус и да Го изслуша (7:50, 51). Сега той се присъе- динява към Йосиф и донася „сто лит- ри смес от смирна и алой". Вероятно тези аромати са били във вид на прах, с който е било поръсено тялото. След това тялото е било увито с ленено платно. 19:41 Почти всяко изречение от то- зи текст е изпълнение на някакво про- рочество. Исая беше предсказал, че хо- рата ще искат да погребат Месията „меЖду злодеите", но че в смъртта Си Той ще.бъде „при богатия" (Ис. 53:9). Един „нов гроб" в градината моЖе да принадлежи само на богат чо- век. От Евангелието на Матей науча- ваме, че той е бил на Йосиф от Ари- матея. 19:42 Тялото на Исус вече е полоЖе- но 6 гроба. Юдеите са искали да се отърват от тялото, за да могат „спокойно" да празнуват приготви- телния ден, който е започвал след за- лез слънце. Но Бог вече е бил решил тялото да бъде в сърцето на земята в продълЖение на три дни и три нощи. В тази връзка бихме искали да споме- нем, че според начина, по който logeu- me са броели дните, всяка част на де- ня се е брояла като един ден. От това следва, че пророчеството в Матей 12:40 за това, че Исус ще бъде в гроба три дни, наистина е изпълнено. IX. Победата на Човешкия Син (20 гл.) А. Празният гроб (20:1-10) 20:1 Първият ден на седмицата е не- деля. Мария Магдалена отива на гро- ба преди зазоряване. Вероятно гробът е представлявал малка стаичка, издъл- бана В земята или в скалата на някак- во възвишение. Камъкът е имал фор- мата на монета - кръгъл и сплескан от двете страни. Той се е слагал В ня- каква вдлъбнатина или канал, издъл- бан пред входа на гроба и с търкулване е заставал точно отпред като врата. Когато Мария стига там, камъкът вече е махнат. Това, меЖду другото, се е случило след възкресението на Христос, както научаваме от Матей 28. 20:2 Мария незабавно изтичва при Петър и Йоан, за да им съобщи, че са махнали камъка и са извадили тялото на Господ от гроба. Тя не знае кой точно е направил това, но употребява местоимението „те" като безлично местоимение, просто за да обясни слу- чилото се. Нека обърнем внимание на 523 Йоан 20  Верността u посВетеността на Жени-
те по Време на разпъването и Възкре- сението на нашия Господ. Учениците изоставиха Господ и избягаха, докато Жените останаха до Него, без да мис- лят за собствената си безопасност. Всичко това не е без значение. 20:3, 4 Трудно е да се каЖе какво са си мислели Петър и Йоан, докато са излизали от града и са тичали към гра- дината близо до Голгота. Йоан Вероя- тно е бил по-млад от Петър и е стиг- нал пръв при гроба. 20:5 Сигурно входът на гроба е бил доста нисък и, за да моЖе чоВек да погледне Вътре, е трябвало да се наве- де. Йоан се навеЖда и вшкда „плаща- ниците слозкени". Дали те са били развити от тялото или са стояли ВъВ формата, която са заемали, докато са били убити около тялото, не моЖем да каЖем със сигурност, макар че Вто- рото е по-Вероятно. Йоан не влиза в гроба. 20:6, 7 Тук вече Петър настига Йо- ан и влиза В гроба, без да се колебае. В неговата импулсивна природа има не- що, което ни кара да го чувстваме ка- то една сродна на нас душа. Той също Вшкда „плащаниците слоЖени", но Спасителят не е там. Тази подробност с кърпата е доба- вена, за да покаЖе, че излизането на Господ е било спокойно и е станало с ред. Ако тялото е било откраднато, крадецът едва ли би се заел да сгъва внимателно някаква си кърпа! 20:8 Йоан влиза В гроба и вшкда вни- мателно подредените платна и кърпа и повярва. Когато се казва „и видя, и повярва", се има предвид нещо повече от физическото ВиЖдане. Това означа- ва разбиране. Пред него е стояло дока- зателството за Възкресението на Христос. То му е показало това, кое- то се е случило, и той... е повярвал. 20:9 До този момент учениците не са разбирали старозаветното Писа- ние, което казва, че Месията трябва да възкръсне от мъртвите. Сам Гос- под им каза това няколко пъти, но те не го разбраха. Йоан е първият, който го разбира. 20:10 След това учениците се връ- щат на мястото, където са отседна- ли - найтвероятно в Ерусалим. Без съмнение те идват до извода, че няма смисъл да чакат при гроба и че ще бъ- де по-добре, ако отидат и каЖат на другите ученици това, което са Виде- ли. Б. Христос се явява на Мария Магдалена (20:11-18) 20:11 Първите две думи на този стих са впечатляващи: „А Мария..." Други- те двама ученици са си отишли в къ- щи, а Мария... Тук отново виЖдаме ог- ромната лк)бов и посветеност на една Жена. На нея беше простено много, за- това тя и обичаше много. Тя продъл- Жава своето бдение вън, пред гроба, плачейки, тъй като си мисли, че тяло- то на нейния Господ е откраднато, и то вероятно от Неговите противни- ци. 20:12 Този път, когато поглеЖда в гроба, Мария вшкда два ангела, седна- ли на мястото, където е леЖало тя- лото на Исус. Удивителното е, че те- зи грандиозни събития са разказани толкова спокойно и без никакви особе- ни емоции. 20:13 Мария не изглеЖда да се е упла- шила или изненадала. Тя отговаря на техния въпрос така, като че ли това, което ii се случва, е нещо нормално. От нейния отговор личи, че тя все още не разбира, че Исус е Възкръснал и е отново Жив. 20:14 В този момент нещо я накарва да се обърне назад. Там стои Самият Исус, макар че тя не Го разпознава. Все още е рано сутринта и моЖе би утрото не е настъпило. Освен това от непрекъснатото плачене, очите ii сигурно са били премреЖени. ВъзмоЖ- 524 Йоан 20 но е също така Бог ga u е попречил да
Види Господ до момента, В който е дошло Времето за тоВа. 20:15 Господ знае отговорите на те- зи Въпроси, но иска да ги чуе от нейни- те уста. Тя предполага, че Той е гра- динарят. Спасителят на света моЖе да бъде много близко до хората и те Въпреки тоВа да не Го познаят. Обик- новено Той идва преоблечен в скромни дрехи, а не като един от богаташите на тази земя. В отговора си Мария не нарича Господ по име. И трите пъти, когато споменава Исус, тя използва местоимението „Го". В този момент тя мисли само за една-единстВена Личност и не чуВстВа нуЖда да уточ- нява повече коя е Тя. 20:16 Сега Мария чува познатия глас, който я вика: „Марийо!" Този глас не моЖе да се сгреши с никой друг: това е Исус! Тя Го нарича „Равуни!", което означава „мой велики Учите- лк>". Всъщност Мария все още мисли за Исус като за Великия Учител, Ко- гото тя е познавала. Тя не разбира, че сега Той е нещо повече от неин Учи- тел - Той е неин Господ и Спасител. Затова Господ се подготвя да й обяс- ни по-новия и по-пълен начин, по който тя ще Го познава оттук нататък. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|