Уилиям макдоналд к о новия
Изтегляне 12.82 Mb.
|
6:51 Исус е „Живият хляб". Той не само Живее Сам по Себе Си, но и дава Живот. Тези, които ядат този хляб, ще Живеят завинаги. Как моЖе да стане тоВа? Как моЖе Господ да даде вечен Живот на виновните грешници? Отговорът се намира във втората половина на този стих: „Хлябът, кой- то Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за Живота на света." Тук Исус има предвид Своята смърт на кръста. Той ще даде Своя Живот ка- то откуп за грешниците. Неговото тяло ще бъде разчупено и кръвта Му - пролята като Жертвоприношение за грехове. Той ще умре като Замести- тел и ще плати наказанието за наши- те грехове. Защо Исус ще направи всичко това? Той ще го направи зара- ди Живота на света. Исус няма да ум- ре само заради еврейския народ, нито дори само заради избраните; но Него- вата смърт ще бъде достатъчна, за да заплати за греховете на хората от целия свят. Това, разбира се, не озна- чава, че целият свят ще бъде спасен, а само че стойността на делото на Господ Исус на Голгота ще бъде дос- татъчна за спасението на целия свят, при условие че Всички хора отидат при Него. 6:52 Юдеите Все още мислят, че Исус говори за буквалния, материал- ния хляб и плът. Тяхното мислене не моЖе да се издигне над всекидневните неща от този Живот. Те не могат да разберат, че Господ Исус използва ма- териални неща, за да ни научи на ду- ховни истини, затова започват да се питат помеЖду си как Този Човек мо- Же да даде плътта Си да се яде от други. Един парашут моЖе да се отво- ри само ако парашутистът скочи от самолета. Вярата предхоЖда виЖдане- то и подготвя душата да разбира, сърцето - да вярва, и Волята - да се подчинява. Всички наши въпроси „За- що?" ще получат отговор, след като отстъпим пред авторитета на Хрис- тос, също както направи Павел, кога- то извика: „Господи, какво искаш да направя?" 6:53 И още веднъЖ Исус, Който знае всичко, разбира точно мислите и каза- ното от хората. Затова Той решава да ги предупреди съвсем сериозно, че ако не ядат от плътта Му и не пият от кръвта Му, няма да имат Живот 6 себе си. Тук едва ли става дума за хляба и виното от Господната вечеря. Когато Господ постановява Своята вечеря през нощта, когато е предаден, тялото Му все още не е било разчупе- но и кръвта Му не е била пролята. Учениците са станали участници В хляба и виното, но те не са яли буквал- но от Неговата плът и не са пили бук- вално от Неговата кръв. Господ Исус просто казва, че ако ние не приемем за себе си чрез вяра стойността на Не- говата смърт на Голгота, никога не моЖем да бъдем спасени. Ние трябВа да повярваме в Него, да Го приемем, да Му се доверим и да Го възприемем като част от себе си. 6:54 Сравнявайки този и 47 стих, оп- ределено моЖем да каЖем, че да се храним с плътта Му и да пием кръвта Му означава да вярваме в Него. В 47 cm. четем: „Който вярва [в Мене], има Вечен ЖиВот." В 54 cm. научаваме, че който се храни с Неговата плът и пие Неговата кръв, има вечен Живот- Две неща, които Водят до едно и също нещо, са равнозначни помеЖду си. Сле- дователно да се храниш с плътта Му и да пиеш кръвта Му означава да вяр- 444 Йоан 6  баш В Него. Всички, които ВярВат В
Него, ще бъдат Възкресени 6 послед- ния ден. ТоВа се отнася до телата на онези, които са умрели с Вяра В Господ Исус. 6:55 Плътта на Господ Исус е ис- тинска храна, а Неговата кръв - ис- тинско питие22. ТоВа е точно обрат- ното на храната и питиетата от то- зи свят, които имат само Временна стойност. Стойността на смъртта на Господа никога няма да отпадне. Всички, които стават участници 8 Него чрез вяра, получават Живот, кой- то никога няма да има край. 6:56 МеЖду Господ Исус и онези, ко- ито Вярват в Него, съществува една много близка връзка. Всеки, който яде Неговата плът и пие Неговата кръв, пребъдва 6 Него и Той пребъдва в то- зи човек. Няма нищо по-близко или по- съкровено от тази връзка. Когато ядем материална храна, ние я поемаме Вътре в себе си и тя става част от нас. Когато приемем Господ Исус за наш Изкупител, Той влиза в нашия Жи- вот, за да пребъдва, и ние също пре- бъдваме (непрекъснато обитаваме) в Него. 6:57 Сега Господ дава друг пример за близката Връзка, която съществува МеЖду Него и Неговия народ. Приме- рът е с връзката меЖду Него и Бог Отец. Живият Отец е изпратил Гос- под Исус в света. (Изразът „Живият Отец" означава „Отец, Който е Из- точникът на Живота".) Като Човек от този сВят Исус е Живял „чрез От- Ча", т. е. по причина на Отца. Негови- ят Живот е изЖивян в най-близка връзка и хармония с Бог Отец. Бог е бил центърът и периферията на Него- вия Живот. Неговата цел е била да бъ- 9е изцяло зает с Бог Отец. Исус е бил тУк, в този свят, като Човек; но све- тът не е разбрал, че Той е бил Бог, изяВен 8 плът. И макар че светът не '° е разбрал, Той въпреки това е бил е9но с Неговия Отец. Те са Живеели в най-тясна близост. Същото е и с вяр- ващите в Господ Исус. Те също са в този свят - неразбрани, мразени и чес- то преследвани; но заради своята вяра и упование в Господ Исус те Живеят чрез Него. МеЖду техния Живот и Не- говия ЖиВот има много тясна връзка и този Живот ще остане завинаги. 6:58 Този стих като че ли обобщава всичко, което Господ казва в предиш- ните стихове. Той „е хлябът, който слезе от небето". Той е по-Висш от манната, която бащите ядоха в пус- тинята. Техният хляб имаше само временна стойност, имаше значение само за този Живот. Но Христос е БоЖият Хляб, Който дава вечен Жи- вот на всички, които се хранят с Не- го. 6:59 Народът е последвал Исус и учениците Му от северния бряг на Га- лилейско море до Капернаум. Явно мноЖеството е намерило Исус 6 сина- гогата23, където Той им предава Сво- ето послание за Хляба на Живота. 6:60 По това време учениците на Господ Исус са много повече от пър- вите дванадесет. Всеки, който Го следва и твърди, че приема учението Му, се нарича Негов ученик. Не всички обаче, които се наричат Негови учени- ци, са истински вярващи. В този мо- мент мнозина от онези, които се смя- тат за Негови ученици, казват: „Тезк- ко е това учение." Това, което те имат предвид, е, че Неговото учение не им харесВа. За тях не е толкова трудно да го разберат, колкото е трудно да го приемат. Когато каз- ват: „Кой мозке да го слуша?", те всъщност искат да каЖат: „Кой моЖе да слуша такова трудно за приемане учение?" 6:61 Тук отново имаме доказателс- тво за пълното познание на Господ Исус. Той знае точно мислите на уче- ниците. Знае, че те негодуват заради Неговото твърдение, че е слязъл от небето и че не им харесва това, че хо- 445 Йоан 6  pama трябВа да ядат от плътта My u
да пият от кръвта Му, за да имат Ве- чен ЖиВот. ЗатоВа Исус ги пита: „То- ва ли ви съблазнява?" 6:62 Те се съблазняват от тоВа, че Исус е казал, че е дошъл от небето. Сега Той ги пита какво биха помисли- ли, ако Го видят да възлиза отново на небето, нещо, което Той ще напра- ви след Своето Възкресение. Те се съб- лазняват от думите Му, че хората трябВа да ядат Неговата плът. Как- во биха си помислили сега, ако видят това тяло от плът да възлиза там, където Той е бил преди това? Как би- ха могли хората да ядат буквално Не- гоВата плът и да пият Неговата кръв, след като Той се върне обратно при Отец? 6:63 Хората си мислят, че става въпрос за истинската плът на Хрис- тос, но тук Той им казва, че Вечният Живот не се постига чрез ядене на плът, а чрез делото на Светия БоЖий Дух. Плътта не моЖе да даде Живот; единствен Духът моЖе. Хората взи- мат НегоВите думи буквално и не раз- бират, че трябва да търсят техния духовен смисъл. ЗатоВа сега Господ Исус обяснява, че думите, които им е говорил, са дух и Живот. Когато се разбере духовният смисъл на това, ко- ето Той казва за яденето на Неговата плът и пиенето на Неговата кръв, ко- ето означава вяра В Него, тогава те- зи, които приемат това послание, ще получат вечен Живот. 6:64 Дори когато казва тези думи, Господ знае, че някои от слушателите Му не Го разбират, защото не Вяр- ват. Трудността да направят това се крие не толкова в тяхната невъзмоЖ- ност, колкото в неЖеланието им да го сторят. Исус отначало знае, че някои от онези, които се наричат Негови последователи, няма да повярват в Него и че един от Неговите ученици ще Го предаде. Исус знае всичко това още от Вечността, но тук под дума- та „отначало" най-вероятно Той има предвид това, че знае Всичко тоВа от самото начало на Своето слуЖение на земята. 6:65 Сега Исус обяснява, че заради тяхното неверие Той им е казал преди това, че никой не моЖе да дойде при Него, освен ако не му е дадено от Не- говия Отец. Тези думи са едно пряко попадение в гордостта на човека, кой- то смята, че моЖе по някакъв начин да спечели или заслуЖи спасението си. Господ Исус ни казба, че дори и силата да отидем при Него ни се даВа от Бог Отец. Д. Думите на Спасителя се посрещат по различен начин (6:66-71) 6:66 Тези думи на Господ Исус се оказ- ват толкова неприятни за повечето от хората, които Го следват, че те решават да Го напуснат и да нямат нищо общо с Него. Тези „ученици" Всъщност никога не са били истински вярващи. Те са следвали Господ по раз- лични причини, но не поради искрена лк>боВ към Него или защото са разби- рали истинската Му стойност. 6:67 В този момент Исус се обръща към дванадесетте Си ученици с пре- дизвикателния Въпрос дали и те също ще Го оставят. 6:68 Отговорът на Петър заслуЖВа Внимание. ТоВа, което той казва, Всъщност е следното: „Господи, как бихме могли да Те оставим? Ти ни учиш на истини, които водят до вечен Живот. Ако си отидем от Теб, няма при кой друг да отидем. Отивайки си, ние подпечатваме Вечното си осъЖде- ние." 6:69 Говорейки от името на двана- десетте, Петър по-нататък казва, че те са повярвали и знаят, че Господ Исус е Месията, Синът на Живия Бог24. ЗабелеЖете още веднъЖ реда на думите „вярваме" и „знаем". Най-на- 446 Йоан 6, 7  npeg me са повярвали в Господ Исус
Христос и след това са познали, че Той е Онзи, Който казва, че е. 6:70 В 68 и 69 cm. Петър говори В 1 л. мн. ч., имайки предвид всички учени- ци. Тук, в 70 cm., Господ Исус прави ед- на поправка. Той не би казал толкова уверено, че всичките дванадесет уче- ници са истински вярващи. Истина е, че Господ Сам е избрал дванадесетте ученици, но един от тях е дявол. И така, сред тях има един, който не спо- деля мнението на Петър за Господ Исус Христос. 6:71 Господ Исус знае, че Юда Иска- puomcku ще Го предаде. Той знае, че Юда никога не Го е приел като Господ и Спасител. Тук отново ние виЖдаме Всезнанието на Господа. Освен това имаме и едно доказателство за това, че не винаги, когато говори от страна на учениците, Петър е безпогрешен! В беседата за хляба на Живота на- шият Господ започва да ни учи на едни сравнително прости истини. Но кол- кото повече говори, толкова по-ясно става, че logeume отхвърлят Негови- те думи. А колкото повече logeume затварят сърцата и умовете си за ис- тината, толкова по-трудно става и Учението Му за тях. И когато Той казва, че те трябва да ядат плътта Щ и да пият кръвта Му, те не могат 9а издържат повече, но казват: „ТеЖ- ко е това учение; кой моЖе да го слу- ша?", след което напускат Исус. И така, отхвърлянето на истината во- 9и до слепота на разсъдъка. Накелани- е/яо на тези хора да виЖдат ги довеЖ- 9а до полоЖение да не могат да ВиЖ- 9ат. V. Третата година от слуЖението на БоЯсия Син: Ерусалим (7:1-10:39) А. Исус смъмря братята Си (7:1-9) ^'•1 МеЖду 6 и 7 гл. има известен ин- тервал от време. Исус остава 6 Гали- лея. Той не Желае да стои в Юдея, главната квартира на logeume, защо- то знае, че те искат да Го убият. Всеобщо е мнението, че logeume25, за които става въпрос в този стих, са logeuckume водачи или началници: те мразят Господ Исус с най-Жестока омраза и търсят начин да Го убият. 7:2 Празникът на шатроразпъбане- то е едно от най-ВаЖните събития В к>дейския календар. Той се е празнувал по време на Жътвата в чест на вре- менното подслоняване-на logeume в шатри или палатки след излизането им от Египет. Това е един търЖест- вен и весел празник, изразяващ очаква- нето на деня, когато Месията ще дой- де, за да царува, а спасеният еврейски народ ще Живее в мирна и благоденст- ваща земя. 7:3 Братята на Господ, за които се споменава тук, са вероятно синове на Мария, родени след раЖдането на Исус (макар някои да ги смятат за Негови братовчеди или далечни роднини). Не- зависимо от близкото им родство с Господ Исус, те не са спасени. За тях се казва, че не вярват в Него. Според техните думи Исус трябва да отиде в Ерусалим за празника на шатроразпъ- ването и да извърши някои от Своите чудеса, така че и Неговите ученици да видят какво моЖе да прави. Ученици- те, за които се говори тук, не са два- надесетте ученици на Исус, а онези ученици, които се смятаха за Негови последователи В Юдея. Макар и да не вярват В Него, братя- та на Исус искат Той да се изяви отк- рито, привлечени вероятно от извес- тността, която би предизвикало род- нинството им с такъв известен Чо- век. ВъзмоЖно е също така те да за- виЖдат на Неговата слава и да Го ка- рат да отиде в Юдея с надеЖдата да бъде убит. 7:4 Тези думи сигурно са били изрече- ни с голяма доза сарказъм. Смисълът на техния подтекст е, че Господ явно 447 Йоан 7  търси популярност, иначе защо ще
праВи Всички тези чудеса В Галилея? „Сега е ТВоят голям шанс. Ти толкова се стремиш да станеш известен: оти- ди В Ерусалим на празника. Там ще има стотици хора и тоВа ще бъде една чу- десна Възможност да извършиш някои чудеса пред тях. Галилея е едно много тихо място, така че Твоите чудеса бяха почти тайни. Защо правиш Всич- ко това, след като ние знаем, че цел- та Ти е да станеш известен." И нак- рая: „Щом вършиш шия дела, яви Се- бе Си на света." ИзглеЖда, че това, което те действително искат да ка- Жат, е: „Ако Ти наистина си Месия и ако правиш всички тия чудеса, за да го докаЖеш, защо не предлоЖиш Своите доказателства в Юдея - там, където те действително ще имат значение?" 7:5 В братята Му няма искрено Же- лание да Го видят прославен. Те не вярват, че Той е Месия, и освен тоВа не Желаят да Му се доверят. Думите, които те изричат, са пълни със сарка- зъм! Сърцата им не са прави пред Гос- пода. На Исус сигурно Му е било много теЖко, когато е видял как Собствени- те Му братя се съмняват В Неговите думи и дела. Но колко често става та- ка, че онези, които са верни на Госпо- да, срещат най-силната съпротива сред най-близките и най-скъпите си хора. 7:6 Животът на Господ е планиран от началото до края. Всеки Негов ден и Всяко Негово двиЖение трябва да съ- ответстват на една предварително начертана програма. Според тази програма подходящото време за Него- вото явяване пред света все още не е дошло. Господ знае точно какво тряб- ва да праВи, а според Волята на Своя Отец Той не трябва да отиде в Еруса- лим 8 този момент, за да се предста- ви пред хората там. После Господ на- помня на братята Си, че тяхното време винаги е „готово" или подходя- що. Те Живеят сВоя ЖиВот според сво- ите собствени Желания, а не в подчи- нение на БоЖията воля. Те могат да си правят планове и да си пътуват, когато си искат, защото изпълняват само своята собствена воля. 7:7 Светът не моЖе да мрази бра- тята на Господ, защото те принадле- Жат на света: те застават, на стра- ната на света против Исус. Целият им Живот е в пълна хармония със сВе- та. Под „света" тук трябва да се раз- бира изградената от човека система, В която няма място нито за Бога, ни- то за Неговия Христос - светът на културата, изкуството, образование- то и религията. В случая с Юдея ста- ва въпрос най-вече за един религиозен свят, тъй като кздейските водачи са онези, които най-много мразят Хрис- тос. Светът мрази Христос, защото Той свидетелства за него, че делата му са зли. Какво тъЖно доказателст- во за покварената природа на човека са опитите на света да убие единст- вения безгрешен и непорочен Човек, Който дойде на земята! Съвършенст- вото на Живота на Христос изяви не- съвършенството на Живота на всички останали хора. Точно както правата линия показва кривините на неправа- та, когато двете се поставят една до друга така и идването на Господа на света послуЖи, за да се изяви цялата греховност на човека. Човекът обаче намрази това излагане на своята пок- вареност и вместо да се покае и да из- Вика към Бога за милост, реши да уни- щоЖи Този, Който откри неговия грях. Както ф. Б. Мейър казва: „О, колко е страшен този укор на Съ-
448 Йоан 7  лоЖения за един християнин. Някой си
древен мъдрец е казал: „Какво лошо съм направил, за да говорят добре за мен?" Липсата на омраза у света до- казва, че ние не свидетелстваме про- тив него, че делата му са зли. Топли- ната на лЬбовта на света показва, че ние сме част от него. Приятелството със света означава враЖда с Бога. И така, всеки, който иска да бъде прия- тел на света, ще бъде враг на Бога (Йоан VII. 7;XV. 19;ЯковIV. 4)."26 7:8 Господ казба на братята Си те да отидат на празника. В цялата случка има нещо много тъЖно. Тези хора имат претенции да са религиозни, което личи от Желанието им да спа- зят празника на шатроразпъВането. И макар че БоЖият Христос стои сред самите тях, те не изпитват към Не- го никаква л1обов. Човекът обича ре- лигиозните ритуали, защото лесно моЖе да ги съблкздаВа, без да Влага сърцето си 6 тях. Но когато трябва да застане лице в лице с Христос, той престава да се чувства удобно. Исус казва, че Той няма още27 да отиде на този празник, защото бремето Му не се е навършило. Исус не казва, че изоб- Що няма да отиде на празника, защото по-късно ние узнаваме от 10 cm., че отива; а че няма да отиде със Своите братя, за да се яви пред всички. Време- то за това Все още не е настъпило. Той ще отиде, но без шум и без голяма гласност. 7:9 И така, Господ остава в Гали- Аея, а братята Му отиват на празни- ка. Те отиват и оставят Този, Който Единствен би могъл да им даде ра- достта и веселието, за които говори Празникът на ШатроразпъВането. Б- Исус поучава в храма (7:10-31) 7:10 Известно време, след като бра- •Ията Му отиват в Ерусалим, Господ Исус също отива там. Като благочес- тив 1одеин Той Желае да присъства на празника, но като послушен Син на Бога, не моЖе да отиде открито, „а тайно някак си". 7:11 Юдеите, за които се казва, че Го търсят на празника, са Ьдейските началници, които се опитват да Го убият. Техният Въпрос „Къде е Он- зи?" не означава Желание да Го наме- рят, за да Му се поклонят, а за да Го унищоЖат. 7:12 Ясно е, че присъствието на Гос- под пораЖда доста голямо Вълнение сред народа. Чудесата, които извърш- ва, все повече и повече принуЖдават хората да вземат ясно решение за то- ва, кой е Исус. Водят се и скрити раз- говори дали Той е истински или лъЖ- лиВ пророк. Някои казват, че е „добър чоВек"; други - че „не е, но заблуждава народа". 7:13 Противопоставянето на togeuc- ките водачи на Исус става толкова силно, че никой не смее да говори отк- рито в Негова подкрепа. Без съмнение голяма част от обикновените хора признават, че Исус е наистина Месия- та на Израел, но не смеят да излязат и да го заявят от страх да не бъдат преследвани от Водачите. 7:14 Празникът на шатроразпъВа- нето продълЖава няколко дни. Някъде около средата на празника Исус отива във външната част на храма (място- то, където е било разрешено събира- нето на хора), за да поучава. 7:15 Хората се чудят на думите на Спасителя. Безспорно това, което най-много ги Впечатлява, са познания- та Му върху СЗ, а така също и широ- тата на Неговата начетеност и спо- собността Му да поучава. Те знаят, че Исус никога не се е учил в нито ед- но от големите религиозни училища по онова време и не могат да разбе- рат как е получил образованието, кое- то има. Светът и днес посреща с го- лямо удивление, а понякога и с недо- волство онези вярващи, които пропо- вядват и учат на БоЖието Слово, без 449 Йоан 7  да имат официално религиозно образо-
вание. 7:16 И още веднъж е прекрасно да видим как Господ отказва да приеме каквато и да било почит за Себе Си, а отдава всичката слава на Своя Отец. Исус отговаря просто, че учението Му не е Негово, а че идва от Онзи, Който Го е пратил. Всичко, което Господ Исус говори и поучава, Му е ка- зано от Неговия Баща. Той не действа независимо от Баща Си. 7:17 Ако logeume наистина искат да знаят дали Неговото послание е ис- тинно или не, няма да им бъде трудно да разберат това. Ако някой наисти- на иска да бърши Божията воля, Бог ще му открие дали учението на Хрис- тос е божествено или Господ от само Себе Си говори това, което казва. Те- зи думи крият едно прекрасно обеща- ние за всеки, който искрено търси ис- тината. Ако човек е искрен и дейст- вително иска да знае истината, Бог ще му я открие. „Послушанието е оръ- жието на духовното познание." 7:18 Всеки, който говори от само себе си, т. е. от собствената си воля, „търси своята си слава". Но Господ Исус не търси Своята Си слава, а сла- вата на Отец, Който Го е пратил. Тъй като Неговите мотиви са абсо- лютно чисти, посланието Му е абсо- лкотно истинно: в Него няма неисти- на. Исус е Единственият Учител, за Когото могат да се кажат тези думи. В служението на всеки друг учител ви- наги има някакви егоистични подбуди. Стремежът на всеки Господен служи- тел трябва да бъде точно такъв - да прославя Бога, а не себе си. 7:19 След това Господ отправя едно директно обвинение срещу logeume, напомняйки им законът им е бил да- ден от Мойсей. Те се гордеят с това, че са притежатели на закона, забра- вяйки, че самото притежание на зако- на не е нищо. Законът изисква подчи- нение на повеленията или заповедите, които са в него. Въпреки цялото сла- вословене на закона явно никой от logeume не го спазва, което личи и от факта, че дори и в този момент те правят заговор, за да убият Господ Исус. Една от най-ясните заповеди на закона е забраната на убийството; така че намеренията на logeume no отношение на Господ Исус Христос показват едно явно нарушение на зако- на. 7:20 Хората се усещат засегнати от острото обвинение на Исус, но Вместо да признаят Неговата право- та, започват да Го обиждат: те каз- ват, че има бяс, и оспорват твърдени- ето Му, че някой от тях иска да Го убие. 7:21 Исус сега им припомня изцелени- ето на болния мъж при къпалнята Ви- тесда. Това чудо беше причината за появата на омраза у logeflckume вода- чи към Исус и сложи началото на ко- варните им планове за Неговото убийство. Господ им казва, че Той е направил едно дело, а те всички му се чудят. И му се чудят не от възхище- ние, а от Възмущение, че го е направил в съботния ден. 7:22 Според Мойсеевия закон на ос- мия ден след раждането всяко мъжко дете е трябвало да се обрязВа. (Всъщ- ност обрязВането не е било дадено от Мойсей, а се е практикувало още от „бащите", т. е. от Авраам, Исаак, Яков u т. н.) Но дори когато осмият ден се е падал в събота, logeume пак са обрязвали бебето, смятайки това за една необходимост, която се позволя- ва от Господ. 7:23 Тогава, щом като те обрязВат бебетата 6 съботния ден, за да спа- зят Мойсеевия закон относно обряз- ването, защо са недоволни от Исус, че изцяло е оздравил човек в събота? Ако законът позволява едно необходи- мо дело, няма ли да позволи и едно ми- лостиво дело? 450 Йоан 7 ОбрязВането е една малка хирурги-
ческа операция на момченцата, която е свързана с болка и чиято полза за тялото е нищоЖна. В сравнение с то- ва Господ Исус оздравява напълно един човек в събота, a logeume са недоволни от Него. 7:24 Бедата при logeume е, че те преценяват нещата по това, как изг- леждат, а не според вътрешната им стойност. Тяхната оценка не е пра- вилна. Дела, които те оценяват като абсолк>тно правилни, когато са извър- шени от тях, биват оценени като аб- солкзтно погрешни, когато са извър- шени от Господа. Човешката природа винаги показва склонност да съди по това, което вшкда, вместо по това, което е. Господ Исус не нарушава Мойсеевия закон; те самите го нару- шават чрез безсмислената си омраза към Него. 7:25 По това време в Ерусалим вече е станало известно, че logeiickume во- дачи организират заговор срещу Спа- сителя. Някои хора се питат дали То- зи Човек не е Онзи, Когото преслед- ват техните водачи. 7:26 Те не могат да разберат защо се позволява на Господ Исус да говори открито и смело. Ако водачите Го мразят толкова много, колкото смя- тат всички, защо тогава Му позволя- ват да продълЖава да говори? Да не би да искат да проверят дали Той наи- стина не е Месията? 7:27 Хората, които не вярват, че Исус е Месията, мислят, че знаят от- къде е. Те смятат, че Той е от Наза- рет. Те познават майка Му и предпо- лагат, че Йосиф е Неговият баща. По онова време logeume са вярвали, че ко- гато дойде Месията, Той ще дойде внезапно и тайнствено. Те въобще не са си представяли, че Месията ще се Р°ди като човешко Бебе и ще израсне като Човек. От СЗ те са знаели, че Той ще се роди Във Витлеем, но изг- к не са били достатъчно запозна- ти с подробностите относно Негово-
Като Човек Исус Живее В Назарет. Но хората трябва да разберат също, че Той не е дошъл Сам по Себе Си, а е бил изпратен от Бог Отец, Когото те не познават. С тези думи Господ обявява съвсем открито равенството Си с Бога. Той не е дошъл „от само Себе Си", т. е. чрез Своята Собстве- на власт и за да върши Своята Собст- вена воля. Напротив, Той е изпратен в света от истинния Бог, Когото те не познават. 7:29 Исус обаче Го познава. Той е бил с Бог Отец през цялата вечност и е равен на Него във всяко отношение. Защото, когато Господ казва, че е от Бога, Той има предвид не само това, че е изпратен от Него, а че винаги е Живял с Бога и е равен на Него във вся- ко отношение. С думите „Той Ме е пратил" Господ заявява по възмоЖно най-ясния начин, че Той е БоЖият Христос, Когото Бог е изпратил в света, за да извърши делото на изкуп- лението. 7:30 Юдеите разбират какво иска да каЖе Исус с тези думи и съзнават, че те означават, че Исус е Месия. Те оба- че смятат това за богохулство и се опитват да Го арестуват, но не мо- гат да слоЖат ръце на Него, защото часът Му все още не е дошъл. БоЖия- та сила запазва Господ Исус от ковар- ните човешки планове до момента, в който Той трябва да бъде принесен в Жертва за грехове. 451 Йоан 7  7:31 Всъщност мнозина от хората
са повярвали в Господ Исус. Ние иска- ме да Вярваме, че тяхната Вяра е иск- рена. Те разсъждават по следния на- чин: „Какво поВече би могъл да напра- Ви Исус, за да докаже, че е Месията? Когато дойде Христос, ако Исус не е Месията, дали Той ще може да напра- ви повече и по-чудни знамения от те- зи, които праВи Исус?" Тези Въпроси изразяват убеждението, че чудесата на Исус доказват, че Той е истински- ят Месия. В. ВраЖдебността на фарисеите (7:32-36) 7:32 Докато фарисеите Вървят нап- ред-назад сред народа, те дочуват Всичките тези разговори. Народът шушука за Исус, но не В смисъл на не- годуВане срещу Него, а като израз на дълбоко Възхищение от Него. фарисе- ите се страхуват, че това вълнение може да прерасне В голямо движение за приемане на Исус и затова изпра- щат слуЖители да Го арестуват. 7:33 Несъмнено думите от 33 cm. са отправени към служителите, които идВат да арестуват Исус, а така съ- що и към фарисеите и народа като ця- ло. Господ Исус по никакъв начин не омаловажава силата на предишните Си твърдения; нещо повече, Той ги затвърдява. Исус им напомня, че ще бъде с тях „още малко време", след което ще се върне при Бог Отец, Кой- то Го е пратил. Без съмнение тези ду- ми само разгневяват фарисеите още поВече. 7:34 Един ден фарисеите ще Го тър- сят и няма да могат да Го намерят. Ще дойде Време В техния живот, кога- то те ще имат нужда от Спасител, но тогава ще бъде прекалено късно. Тогава Той ще се е Върнал обратно на небето и заради своето неверие и зли- на те няма да могат да се срещнат с Него там. Думите на този стих са особено сериозни. Те ни казват, че въз- можността за спасение може и да от- мине. ЧоВек може да има Възможност да се спаси днес, но ако той я отхВър- ли, може никога Вече да няма тази Въз- можност. 7:35 Юдеите не успяват да разбе- рат смисъла на казаното от Господ. Те не разбират, че стаВа Въпрос за връщането Му на небето, а си мис- лят, че вероятно говори за някое Свое служение сред разпръсналите се меж- ду гърците logeu, където ще пропо- вядва или дори ще поучава самите гър- ци. 7:36 И отново logeume се чудят на Неговите думи. Какво означава това, че ще Го търсят и няма да могат да Го намерят? Къде може да отиде Той, така че те да не могат да Го пос- ледват? Тук logeume представляват една пълна илюстрация на слепотата на неверието. Едва ли има по-тъмно сърце от това, което отказва да при- еме Господ Исус. В днешни дни има такава поговорка: „Няма по-голям слепец от онзи, който не желае да вижда." Точно за тоВа става Въпрос и тук. Тези logeu не зкелаят да приемат Господ Исус, поради което те и не.мо- гат да Го приемат. Г. Обещанието на Светия Дух (7:37-39) 7:37 Макар и да не е споменат В СЗ, logeume са имали обичай да носят Вода от къпалнята В Силоам и да я изливат В сребърен леген до олтара на Всеизга- рянията Във всеки от първите седем дни на Празника на шатроразпъВане- то. На осмия ден това не се е праВело, което прави предложението на Хрис- тос за водата на вечния живот още по-изумително. Еврейският народ е чествал този религиозен празник без удовлетворение в сърцата на хората, тъй като те не са разбирали дълбокия 452 Йоан 7  u истински смисъл на празника. И точ-
но преди да се разотидат по домоВе- те, В последния, великия ден на праз- ника, Исус застава и извиква, като ги приканва да дойдат при Него, за да намерят духовно удовлетворение. Обърнете по-голямо Внимание на ду- мите на Исус. Той отправя поканата Си към всички. Неговото евангелие е предназначено за всички. Няма човек, който да не моЖе да се спаси, стига да дойде при Христос. Забележете обаче какво е условие- то. Писанието казва: „Ако е някой Ааден." Под „Жаден" тук трябва да се разбира духовно Жаден. Ако човек не знае, че е грешен, той никога няма да поиска да бъде спасен. Ако не разбере, че е загубен, никога няма да поЖелае да бъде намерен. Ако не осъзнае голя- мата духовна нуЖда В своя Живот, ни- кога няма да иска да отиде при Госпо- да, Койтб да я удовлетвори. Спасите- лят поканва Жадните да отидат при Него - не В църквата, не при проповед- ника, не във водите на кръщението, не и на Господната вечеря. Той казва: „Нека дойде при Мене." Нито един друг човек и нито едно друго нещо не могат да заместят Исус. „Нека дойде при Мене и да пие." „Да пие" тук оз- начава „да приеме Христос за себе си"; да Му се довери като на Господ и Спа- сител; да Го приеме в Живота си така, както приема чашата вода в тялото си. 7:38 38 cm. показва, че да дойдеш при Христос и да пиеш, е едно и също ка- то да вярваш в Него. Всички, които Вярват в Него, ще получат удовлетво- рение на духовните си нуЖди, както и реки от духовно благословение, които Ще потекат от тях към други хора. Целият СЗ ни учи, че тези, които при- емат Месията, ще получат помощ за самите себе си и ще станат проводни- Ци за благословение на другите (напр. Ис. 55:1). Думите „реки от Жива бода Ще потекат от утробата му" озна- чават, че от вътрешния човек, от вътрешния му Живот ще потекат по- тоци от помощ към другите. Според едни думи на Стот ние пием на малки глътки, които обаче излизат от нас уголемени Във вид на мощни течащи потоци. А Темпъл ни предупреЖдаВа: „Няма човек, в който да Живее БоЖи- ят Дух, и той да моЖе да Го запази са- мо за себе си. Там, където ЖиВее Ду- хът, има изтичане; ако няма изтича- не, Духът не ЖиВее там." 7:39 От този стих става ясно, че „Жива вода" означава Светия Дух. 39 cm. е много ваЖен стих, защото ни учи, че всички, които приемат Господ Исус Христос, приемат също и БоЖия Дух. С други думи, не е вярно, че Све- тият Дух идВа, за да обитаВа В чоВека известно Време след неговото кръще- ние, според както твърдят някои хо- ра. Този стих ни казва съвсем ясно и определено, че всички, които ВярВат В Христос, получават Светия Дух. По Времето, когато Господ Исус казва тези думи, Светият Дух все още не е бил даден. Светият Дух слезе в деня на Петдесетница, след като Господ Исус се Върна на небето и се прослави. От този момент нататък във всеки човек, който истински вярва в Господ Исус Христос, ЖиВее Светият Дух. Д. Мненията относно Исус се различават (7:40-53) 7:40, 41 Много от тези, които слу- шат, вече са убедени, че Господ Исус е Пророкът, за Когото говори Мойсей във Второзаконие 18:15, 18. Други до- ри са склонни да признаят, че Исус е Христос, т. е. Месията. Някои обаче смятат това за невъзмоЖно. Те вяр- ват, че Исус е дошъл от Галилейския град Назарет, а в СЗ никъде няма про- рочество, че Христос ще дойде от Га- лилея. 7:42 Тези кодеи са праВи, като смя- тат, че Христос ще дойде „от граде- 453 Йоан 7  ца Витлеем" и ще бъде пряк потомък
на Давид. И ако бяха се погршкили да проучат по-Внимателно, щяха да отк- рият, че Исус наистина е роден ВъВ Витлеем и че е пряк наследник на Да- Вид чрез Мария. 7:43 Поради тези различия В мнения- та и поради Всеобщото невеЖество сред народа Възниква разцепление за- ради Христос. ТоВа полоЖение про- дълЖава и до днес. Хората и досега имат противоположни мнения относ- но Христос. Някои казват, че Той е бил един обикноВен ЧоВек като Всички нас. Други смятат, че е бил най-Вели- кият ЧоВек, Който някога е Живял. Но тези, които Вярват в БоЖието СлоВо, знаят, че „Христос... е над Всички Бог, благословен до Века" (Римл. 9:5). 7:44 Опитите за арестуването на Господ Исус все още продълЖават, но без да имат успех. Докато човек вър- ви по БоЖията воля, няма власт на зе- мята, която да моЖе да му попречи. „Ние сме безсмъртни, докато извър- шим делото си." Времето на Господ все още не е дошло, затова хората не са в състояние да Му навредят по ка- къвто и да било начин. 7:45 Сега фарисеите и главните све- щеници изпращат слуЖители, за да хванат Исус. СлуЖителите обаче се връщат, без да са Го хванали. Главни- те свещеници и фарисеите са ядоса- ни, че не са успели, и ги питат защо не са Го довели. 7:46 Тук имаме един пример за това как едни грешни човеци са принудени да говорят добре за Спасителя, макар и да не Го приемат. Техните забеле- Жителни думи са: „Никога човек не е говорил така!" Несъмнено тези слу- Жители са слушали доста хора В Живо- та си, но никога не са били чували ня- кой човек да говори с такъв автори- тет, с такава милост и с такава мъд- рост като Исус! 7:47, 78 Опитвайки се да сплашат слуЖителите, фарисеите ги обвиня- ват, че са измамени от Исус, като им посочват, че никой от първенците на еврейския народ не е повярвал в Него. Какъв уЖасен аргумент! КакъВ срам за Водачите на еврейския народ - да не успеят да познаят Месията в Негово- то Време! Тези фарисеи не само не Желаят са- ми да повярват в Господ Исус, но не Желаят и другите да повярват в Него. Същото става и днес. Мнозина, които сами не Желаят да се спасят, прабят всичко възмоЖно, което им е ВъВ властта, за да попречат и на своите роднини и приятели да се спасят. 7:49 Тук фарисеите наричат еврейс- кия народ неВеЖо и проклето „просто- людие". Техният аргумент е, че ако обикновените хора познаваха цялото Писание, те щяха да знаят, че Исус не е Месията. Едва ли моЖе да има по- уЖасна грешка от тази! / 7:50 В този момент към кУдейските първенци се обръща Никодим. ТоВа е същият онзи к>деин, който отиде при Исус през нощта и научи, че чоВек трябва да се роди отново. Тук изглеЖ- да, че Никодим се е доверил на Господ Исус Христос и е спасен. Сега той из- лиза пред кздейските първенци, за да защити сВоя Господ. 7:51 Мнението на Никодим е, че на Исус не е била дадена полагаемата Му Се възмоЖност. Според к>дейския за- кон човек не моЖе да бъде осъден, пре- ди делото му да бъде изслушано, а кздейските водачи правят точно то- ва. МоЖе би те се страхуват от фак- тите? Отговорът явно е „Да!". 7:52 Сега logeume се обръщат срещу един от самите тях - срещу Никодим- Те подигравателно го питат, дали той също не е един от последователи- те на Исус от Галилея. МоЖе би той не знае какво казва СЗ - „че от Гали- лея пророк не се издига"? ТоВа, разби- ра се, е пример за невеЖеството на първенците. Те сигурно никога не са 454 Йоан 7, 8 чели книгата на пророк Йона? Той съ-
що е бил от Галилея. 7:53 Празникът на шатроразпъВане- то Вече е завършил. Хората се Връ- щат по домовете си. Някои от тях са се срещнали със Спасителя лице В лице и са Му се доверили. Мнозинството обаче Го е отхвърлило, а Водачите на еврейския народ са по-решени от вся- кога да Го премахнат. Те смятат, че Той заплашва тяхната религия и начин на Живот. Е. Жената, хваната в прелк)бодейст6о (8:1-11) 8:1 МеЖду този стих и последния стих на 7 гл. има тясна Връзка. Връзката личи още по-ясно, когато двата стиха се съединят по следния начин: „И все- ки отиде у дома си, а Исус отиде на Елеонския хълм." Спомнете си какво беше казал Господ: „Лисиците си имат леговища и небесните птици - гнезда; а Човешкият Син няма къде Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|