Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- „така те винаги допълват грехо- вете си".
- Г. Обяснението на Павел за неуспешните му опити да отиде отново в Солун (2:17—20) 2:17
- „като оси- ротяхме от вас за малко време"
- „постарахме се още по- вече... с голямо Желание". 2:18
- Исус при Неговото пришествие.
- Г осподното пришествие
- Мисията на Тимотей в Солун (3:1—10)
- 6 Атина
2:16 На тях не им стига това, че те са- мите отхвърлят благовестието, но се стараят с всички сили да попречат на Павел и на неговите другари да пропо- вядват moßa послание сред езичниците. Нищо не ги Вбесява повече от вестта, че и езичниците могат да бъдат спасени по същия начин като logeume. Противопоставяйки се по този начин на БоЖията воля, тези к>деи продълЖа- ват делото, започнато от техните бащи: „така те винаги допълват грехо- вете си". Те като че ли твърдо Желаят да поддърЖат чашата на своята винов- ност непрекъснато пълна. Но тяхната съдба е решена, защото гневът ги е постигнал докрай. ПаВел не казВа изрично какъв е този гняв. МоЖе би той има предвид тук някакво наказа- ние, което се налага Върху онези, които изпълват мярката за вина. Знаем обаче, че след тридесет години (през 70 г. сл. Хр.) Ерусалим е бил разрушен и оцелели- те евреи са били разпръснати по целия сВят. На осноВание на подобни пасаЖи някои хора обвиняват Павел В антисемитизъм и казват, че НЗ е една антисемитска книга. Истината е, че ПаВел е изпитвал изклк>чително дълбока лкюов към свои- те сънародници евреите и че дори е бил готов да бъде отделен от Христос, ако moßa би могло да доведе до тяхното спа- сение (Рим. 9:1—3). И макар че неговото слуЖение е било насочено главно към езичниците, той никога не се е отказвал от Желанието си да евангелизира евреи- те: понякога дори изглеЖда, че това Же- лание започва да взима връх над основна- та му задача. Това, което апостолът казва тук за кздейските Водачи, е исторически факт, а не лично отношение. И нека не забравя- ме, че за да напише това, Павел е бил Вдъхновен именно от Бога. Антисеми- тизмът е един нехристиянски мироглед и не моЖе да бъде оправдан при никакви обстоятелства. Но твърдението, че ев- рейският народ е обвинен от Бога за смъртта на Неговия Син, не е антисеми- тизъм (Деян. 2:23), като езичниците също носят своя дял от вината за Него- вата смърт (1 Кор. 2:8). Г. Обяснението на Павел за неуспешните му опити да отиде отново в Солун (2:17—20) 2:17 В следващите четири стиха апос- толът обяснява защо не е успял да оти- де отново в Солун. МоЖе би критиците, които непрекъснато са се заяЖдали с него, са казвали, че той не се е върнал в този град, защото се е страхувал от враЖдебното отношение, с което се е сблъскал там. Първо ПаВел обяснява, че тази раздя- ла е само физическа. Изразът „като оси- ротяхме от вас за малко време" означа- ва, че солунците са станали сираци след заминаването на духовния си баща. Но горещата обич на апостола към тях ни- кога не е затихвала. Обърнете внимание на думите, които изразяват силата на неговата лк>бов: „постарахме се още по- вече... с голямо Желание". 2:18 Той се е опитал да отиде В Солун на два пъти, но и при двата опита Сата- на му е попречил да направи това. Ис- 215 1 Солунци 2   miiHckama природа на протиВопостаВя-
нето на Сатана не Винаги ни е известна. Също така не ни е известно как ПаВел е могъл да знае, че именно дяВолът му е попречил, а не Господ. В Деяния 16:6 ВиЖ- даме, че Светият Дух не е позволил на Павел и неговите другари да проповяд- ват словото В Азия. В следващия стих се казва, че те са се опитали да отидат Във Витиния, но Духът не им е разрешил да направят и това. Как моЖем да разбе- рем кой точно ни пречи да направим нещо — дали Духът, или дяволът? МоЖе би един от начините да разберем това е следният: когато знаем, че даденото нещо е по БоЖията воля, всяка пречка, която се появи, не е от Духа, а от дяво- ла. Освен това моЖем да очакваме, че Сатана е готов да попречи всякога, кога- то Бог благославя. Но Бог винаги побеЖ- дава противопоставянето на Сатана. В този случай невъзможността на Павел да отиде отново в Солун води до напис- ването на това Писмо, което на свой ред води до прославяне на Бога и до бла- гословение за нас. 2:19 Защо апостолът толкова е искал да отиде при солунските вярващи? Защо- то те са неговите деца В Господа. Той ги е насочил към Христос и затова се чувс- тва отговорен за техния духовен рас- теЖ. ПаВел знае, че ще трябВа да дава отчет за тях В един бъдещ ден. Те са не- говата надеЖда за награда на Христово- то съдилище. Той Желае да моЖе да се хвали с тях. Те ще бъдат неговият венец, с който той ще се хвали пред Господ Исус при Неговото пришествие. От казаното В този стих моЖем да напраВим закл1очение, че ПаВел очаква, че ще моЖе да разпознае солунците В не- бето. От това следва, че и ние ще мо- Жем да разпознаем лкюимите си хора в небето. В 19 cm. Павел говори за своите деца ВъВ Вярата като за свой венец. На други места в НЗ се споменават и други Вен- ци: венецът на праВдата (2 Тим. 4:8); Ве- нецът на Живота (Як. 1:12; Откр. 2:10); и венецът на славата (1 Петр. 5:4), всич- ки от които са нетленни (1 Кор. 9:25). 2:20 Светиите са славата и радостта на ПаВел. Апостолът е ВлоЖил всички свои сили в човешки личности и затова неговата награда ще бъдат духовни си- нове и дъщери, които ще се покланят на БоЖия Агнец през цялата вечност. Г  осподното пришествие
В 19 cm. за първи път в 1 Солунци се сре- ща думата „пришествие", употребена ВъВ Връзка със завръщането на Господа. Тъй като това е главната тема на това Послание, тук ще спрем за малко, за да обясним какво според нас казва Библия- та по този въпрос. В НЗ има три основни гръцки думи, ко- ито се използват във връзка с връщане- то на Христос: parousia: идване и оставане apokalupsis: разкриване или откриване epiphaneia: явяване Думата, която най-често се използва въВ връзка с Връщането на Господа, е parousia. Тя означава присъствие или ус- поредно идване. Според Вайн тя изразява както пристигане, така и последващо го присъствие. Когато мислим за идването на Господа, не трябва да си го предста- вяме като моментно събитие, а като период от Време. Дори и на английски език думата „ид- ване" се използва по същия начин. Ето един подобен пример: „Идването на Христос в Галилея донесе изцеление на мноЖество хора." Тук не се има предвид денят, в който Христос е пристигнал, а целият период от време, който Той е прекарал В тази област. Затова, когато мислим за идването на Христос, ние трябва да мислим за него като за период от време, а не като за изолирано съ- битие. Ако разгледаме Всички употреби на ду- мата „parousia" В НЗ, ще открием, че те описват един период от Време, който 216 1 Солунци 2  има (1) начало, (2) ход, (3) изявяване и (4)
кулминация. 1. Началото на „parousia " е ГрабВането.
„А колкото за пришествието на на- шия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него..." (2 Сол. 2:1). „И така, братя, останете търпеливи до Господното пришествие. Ето, зе- меделецът очаква скъпоценния плод от земята и дълго търпи за него, до- като получи и ранния, и късния дъЖд. Бъдете и вие търпеливи и укрепете сърцата си, защото Господното при- шествие наблиЖи" (Як. 5:7,8). „И така, дечица, стойте в Него, та когато се яви, да имаме дръзновение и * Цитатите са Взети от ПРИНЗВ, 1992 г. — Бел на преВ. да не се посрамим пред Него при Него- вото пришествие" (1 Йоан. 2:28). 2. Ходът (развоят) на „parousia " вкл1оч- ва Христовото съдилище, когато вярващите ще получат награди за вярното си слуЖение на земята: „ПонеЖе, коя е нашата надеЖда или радост, или венец, с който се хвалим пред нашия Господ Исус при Негово- то пришествие? Не сте ли вие?" (1 Сол. 2:19) „И Сам Бог на мира да ви освети на- пълно; и дано се запазят непокътнати Вашият дух, душа и тяло без порок при пришествието на Господ Исус Хрис- тос" (1 Сол. 5:23). Друго събитие, което би могло да бъде вклк>чено Ъхода па.„parousia", е сватбената вечеря на Агнето. От мястото й на описване в Откровение знаем, че тя ще се състои преди слав- ното завръщане на Господа. Ние я ВклкзчВаме тук, макар че думата „пришествие" не се използва във Връз- ка с нея. „И чух нещо като глас от огромно мноЖество, като глас от много води и като глас от силни гръмове, които казваха: Алилуя! Защото Господ, на- шият Бог, Всемогъщият, се Възцари. Нека се радваме и се веселим и нека Му отдадем слава, защото дойде сватба- та на Агнето и Неговата Жена се е приготвила. И на нея се даде да се об- лече в блестящ и чист висон; защото висонът са праведните дела на свети- ите. И ми каза: БлаЖени са тези, кои- то са поканени на сватбената вечеря на Агнето" (Откр. 19:6-9). 3. Разкриването на Христовото при- шествие е Неговото връщане на земя- та в сила и голяма слава, за да царува като Цар на царете и Господ на гос- подарите. ГрабВането няма да бъде Видяно от света: то ще стане за по- малко от секунда. Но всеки ще види Христос, когато Той дойде, за да ца- рува. Затова този момент се нарича разкриване на Неговото пришествие 217 1 Солунци 2  („parousia"). Това е третият етап от
НегоВото идване. „И когато седеше на Елеонския хълм, учениците дойдоха при Него насаме и Му казаха: КаЖи ни кога ще бъде то- Ва? И какъВ ще бъде белегът на ТВое- то пришествие и за сВършека на cße- та?" (Мат. 24:3) „Защото както сВеткаВицата излиза от изток и се Вшкда чак до запад, така ще бъде пришествието на Чо- Вешкия Син" (Мат. 24:27). „...и не разбраха, докато дойде пото- път и заВлече Всички — така ще бъде и пришествието на ЧоВешкия Син" (Мат. 24:39). „...за да утвърди сърцата Ви непороч- ни В сВятост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус с Всичките НегоВи сВетии" (1 Сол. 3:13). „...и тогава ще се открие беззакон- ният, когото Господ Исус ще премах- не с дъха на устата Си и ще унищоЖи с явлението на пришествието Си" (2 Сол. 2:8). „Защото когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хит- ро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие" (2 Петр. 1:16). (Тук Петър говори за изяВлението на Христовото пришествие („parousia") като предварителна картина, което той е видял на Планината на преобра- жението.) 4. И последното нещо е кулминацията на „parousia". За нея се говори В след- ния стих: „Къде е обещаното Му пришествие? Защото откак са се поминали бащите ни, Всичко си стои така, както е било от началото на създанието" (2 Петр. 3:4). В същата тази глава се говори за присмибатели, които ще се появят в последните дни и които ще отричат възмоЖността за Христовото завръ- щане. Коя точно страна на „parousia" имат предвид те? МоЖе би Грабването? Не. Най-вероя- тно те не знаят нищо за Грабването. МоЖе би тогава те имат предвид ид- ването на Христос, за да царува? Също не. Очевидно те нямат предвид и това. Целият контекст показва, че те се подиграват с онази страна от идването на Господа, когато Той окончателно ще накаЖе Всички зло- деи. Те имат предвид последния, вър- ховен съд на Бога на земята, който те наричат „края на света". Техният ар- гумент е, че те няма от какво да се страхуват. Бог не се е намесил В исто- рията досега и няма да се намеси и В бъдеще. Затова те се чувстват сво- бодни да продълЖат да говорят и да вършат злите си думи и дела. Петър отговаря на техните подиг- равки, като насочва Вниманието им към един момент В бъдещето — Времето след хилядолетното царуване на Хрис- тос, когато небето и земята, които ние познаваме сега, ще бъдат изцяло разру- шени. Този Връх на Христовото пришес- твие или „parousia" ще бъде след хилядо- летието, при ВъвеЖдането на Вечното царство. Oc^tn„parousia" другите две думи, ко- ито се използват за идването на Госпо- да на оригиналния език, на който е напи- сан НЗ, са apokalupsis и epiphaneia. Apokalupsis означава разкриване или откровение. Изследователите на Библи- ята не са единодушни дали под apokalupsis винаги трябва да разбираме третия етап от идването на Христос — Него- Вото идване на земята в сила и слава, или той също така моЖе да се отнася и до Грабването, когато Христос ще се от- крие на църквата. В следващите няколко стиха той би могъл да се отнася както до Грабване- то, така и до идването на Господ Исус Христос обратно на земята, за да гос- подства над нея: 218 1 Солунци 2,3 „...така че да не изоставате ß нито
една дарба, като чакате явяването на нашия Господ Исус Христос" (1 Кор. 1:7). „...така че изпитването на вашата вяра — по-скъпоценна от златото, кое- то е преходно, но пак се изпитва чрез огън—да излезе за хвала и почест, и сла- ва, когато се яви Исус Христос..." (1 Петр. 1:7). „Затова препашете се през слабините на вашите мисли, бъдете трезви и имай- те пълна надеЖда за благодатта, която ще ви се даде при явяването на Исус Христос" (1 Петр. 1:13). „...а радвайте се, доколкото сте учас- тници в страданията на Христос, за да се радвате и ликувате и когато се яви Неговата слава" (1 Петр. 4:13). В един друг пасаЖ тази дума се отнася съвсем ясно до момента, в който Хрис- тос ще дойде, за да царува: „...а на вас, наскърбените, да даде уте- ха заедно с нас, когато Господ Исус се яви от небето с ангелите на Неговата мощ" (2 Сол. 1:7). Epiphaneia означава явление или явява- не. И отново някои мислят, че тя се от- нася както до явяването на Христос за Неговите светии, така и до явяването на Христос с Неговите светии, докато други смятат, че се отнася само до вто- рото. Тази дума се среща в следните па- саЖи: „...и тогава ще се яви беззаконният, ко- гото Господ Исус ще премахне с дъха на устата Си и ще унищоЖи с явлението на пришествието Си" (2 Сол. 2:8). „...да пазиш заповедта чисто и безу- корно до явяването на нашия Господ Исус Христос (1 Тим. 6:14). „Заръчвам ти пред Бога и пред Хрис- тос Исус, Който ще съди Живи и мърт- ви при Своето явяване и царството Си" (2 Тим. 4:1). „...отсега нататък за мен се пази вене- цът на правдата, с който Господ, пра- ведният Съдия, ще ме възнагради в оня Ден; и не само мен, но и всички, които са възлк»били Неговото явяване" (2 Тим. 4:8). „...като очакваме блаЖената надеЖда и явяването на славата на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос" (Тит 2:13). Вторият и третият стих ясно опис- ват явяването на Христос на света. Другите биха могли да се отнасят и до Грабването. Едно е ясно, че както Граб- ването, така и идването на Христос за установяване на Неговото царство са описани пред вярващия като събития, които той очаква с нетърпение. По вре- ме на Грабването той ще види Спасите- ля и ще получи прославеното си тяло. А когато Христос се върне на земята, вяр- ващият ще се появи заедно с Него в сла- ва (Кол. 3:4). Също тогава ще бъдат изя- вени и наградите на вярващия. Тези наг- ради ще му бъдат дадени преди това — още на Христовото съдилище, но те ще могат да се видят от всички едва кога- то Христос дойде, за да царува. Какви са тези награди? Текстът в Лука 19:17-19 ни подсказва, че те имат нещо общо с местното управление по време на хиля- долетието. Един ще владее над десет града, друг — над пет. Изследвайки различните пасаЖи, В ко- ито се говори за Господното пришест- вие, ние виЖдаме, че то представлява пе- риод от време, а не еднократно събитие, и че този период от време има различни фази или етапи като начало, развой, изявление и кулминация. То започва с Грабването, вклктва Христовото съди- лище, ще бъде изявено видимо, когато Христос се върне на земята, и ще завър- ши, когато небето и земята, които ние познаваме сега, бъдат унищоЖени чрез огън. Д (3:1—10) Изразът „вашата вяра" се среща пет пъти в 3 гл. (2,5,6,7 и 10 cm.) и представ- лява клк>ч към разбирането на този па- 219 1Солунци 3 саЖ. Солунците са подлоЖени на Жесто-
ки преследВания и ПаВел е нетърпелив да узнае как тяхната Вяра устоява на това изпитание. И така, тази глава има за цел да ни покаЖе колко е ВаЖна работата след повярВането. Не е достатъчно само да доведем грешниците до Хрис- тос. Необходимо е също така и да им по- могнем да пораснат в благодат и В поз- наването на Господа. 3:1 И в 3 гл. ние продълЖаваме да слу- шаме как бие сърцето на Павел, докато той говори за незатихващата си загри- Женост към солунските светии. Докато е бил 6 Атина, апостолът е бил обхва- нат от неудърЖим копнеЖ да узнае как- во става с вярващите, които той е до- вел до Христос, но Сатана е попречил на повторното му заминаване в Солун. Накрая Павел не е могъл да търпи noße- че тази неизвестност и е решил да изп- рати там Тимотей, докато той е оста- нал в Атина сам. (1 л. мн. ч. на глаголи- те в този стих е само начин на изразява- не на автора.) В това, че апостолът е останал сам в Атина, има нещо тъЖно. Явно забележителностите на големия град никак не са го привличали: товарът на гриЖата за църквите е поглъщал ця- лото му Внимание. 3:2 Обърнете Внимание на градацията на определенията, които следват името на Тимотей: нашия брат и слуЖител на Бога, и сьработник в благовестието на Христос. Думата „слуМштел"9 и тук, и на други места в НЗ означава просто слу- Аител. Идеята за отделна класа, позна- та като духовенство, е измислена по- късно от хората. За Тимотей слуЖението като „чирак" под ръковоството на възлк>бения брат ПаВел е една много голяма привилегия. Сега вече, след като е доказал себе си, той бива изпратен сам в Солун с опреде- лена задача. Целта на неговото пътуване е да ут- върди светиите и да ги утеши 6 тяхна- та вяра. Те са преследвани заради изпо- вядването си на Христос. Това е едно критично време за младите вярващи. Ве- роятно Сатана хитро се опитва да им внушава, че моЖе би те в края на краища- та са сгрешили, като са станали христи- яни! Интересно би било да моЖехме да чуем какво казва Тимотей на тези вярващи, докато ги поучава как да се подготвят за гоненията, как да ги понасят смело и как да се радват в тях. Те имат нуЖда от насърчение как да не се поддават на натиска на преследването. 3:3 Жестокостта на гоненията лесно би могла да стане причина солунците да се запитат защо те трябва да страдат толкова Жестоко и дали Бог не е недово- лен нещо от тях. Тимотей им казва, че в това няма нищо странно: гоненията са нещо нормално за християните, така че те не трябва нито да се разколебават, нито да губят надеЖда. 3:4 Павел им напомня, че още докато е бил в Солун, той им е казал, че христи- яните са определени за скърби. Тези не- гоВи думи са се сбъднали 8 собствения им Живот. Сега вече те знаят много добре какво означава това! Изпитанията са една необходима част от нашето възпитание в Живота:
5. Помагат ни да се освободим от отпа- дъците в нашия Живот (Йов 23:10). 3:5 Тук ПаВел повтаря главното, кое- то е казал в 1 u 2 cm.: че когато вече не е могъл да търпи неизвестността, той е Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|
. Мисията на Тимотей в Солун