2:16 На тях не им стига това, че те са-
мите отхвърлят благовестието, но се
стараят с всички сили да попречат на
Павел и на неговите другари да пропо-
вядват moßa послание сред езичниците.
Нищо не ги Вбесява повече от вестта, че
и езичниците могат да бъдат спасени по
същия начин като logeume.
Противопоставяйки се по този начин
на БоЖията воля, тези к>деи продълЖа-
ват делото, започнато от техните
бащи: „така те винаги допълват грехо-
вете си". Те като че ли твърдо Желаят
да поддърЖат чашата на своята винов-
ност непрекъснато пълна.
Но тяхната съдба е решена, защото
гневът ги е постигнал докрай. ПаВел не
казВа изрично какъв е този гняв. МоЖе
би той има предвид тук някакво наказа-
ние, което се налага Върху онези, които
изпълват мярката за вина. Знаем обаче,
че след тридесет години (през 70 г. сл.
Хр.) Ерусалим е бил разрушен и оцелели-
те евреи са били разпръснати по целия
сВят.
На осноВание на подобни пасаЖи някои
хора обвиняват Павел В антисемитизъм
и казват, че НЗ е една антисемитска
книга. Истината е, че ПаВел е изпитвал
изклк>чително дълбока лкюов към свои-
те сънародници евреите и че дори е бил
готов да бъде отделен от Христос, ако
moßa би могло да доведе до тяхното спа-
сение (Рим. 9:1—3). И макар че неговото
слуЖение е било насочено главно към
езичниците, той никога не се е отказвал
от Желанието си да евангелизира евреи-
те: понякога дори изглеЖда, че това Же-
лание започва да взима връх над основна-
та му задача.
Това, което апостолът казва тук за
кздейските Водачи, е исторически факт,
а не лично отношение. И нека не забравя-
ме, че за да напише това, Павел е бил
Вдъхновен именно от Бога. Антисеми-
тизмът е един нехристиянски мироглед
и не моЖе да бъде оправдан при никакви
обстоятелства. Но твърдението, че ев-
рейският народ е обвинен от Бога за
смъртта на Неговия Син, не е антисеми-
тизъм (Деян. 2:23), като езичниците
също носят своя дял от вината за Него-
вата смърт (1 Кор. 2:8).
Г. Обяснението на Павел за
неуспешните му опити да отиде
отново в Солун (2:17—20)
2:17 В следващите четири стиха апос-
толът обяснява защо не е успял да оти-
де отново в Солун. МоЖе би критиците,
които непрекъснато са се заяЖдали с
него, са казвали, че той не се е върнал в
този град, защото се е страхувал от
враЖдебното отношение, с което се е
сблъскал там.
Първо ПаВел обяснява, че тази раздя-
ла е само физическа. Изразът „като оси-
ротяхме от вас за малко време" означа-
ва, че солунците са станали сираци след
заминаването на духовния си баща. Но
горещата обич на апостола към тях ни-
кога не е затихвала. Обърнете внимание
на думите, които изразяват силата на
неговата лк>бов: „постарахме се още по-
вече... с голямо Желание".
2:18 Той се е опитал да отиде В Солун
на два пъти, но и при двата опита Сата-
на му е попречил да направи това. Ис-
215
1 Солунци 2
miiHckama природа на протиВопостаВя-
нето на Сатана не Винаги ни е известна.
Също така не ни е известно как ПаВел
е могъл да знае, че именно дяВолът му е
попречил, а не Господ. В Деяния 16:6 ВиЖ-
даме, че Светият Дух не е позволил на
Павел и неговите другари да проповяд-
ват словото В Азия. В следващия стих се
казва, че те са се опитали да отидат Във
Витиния, но Духът не им е разрешил да
направят и това. Как моЖем да разбе-
рем кой точно ни пречи да направим
нещо — дали Духът, или дяволът? МоЖе
би един от начините да разберем това е
следният: когато знаем, че даденото
нещо е по БоЖията воля, всяка пречка,
която се появи, не е от Духа, а от дяво-
ла. Освен това моЖем да очакваме, че
Сатана е готов да попречи всякога, кога-
то Бог благославя. Но Бог винаги побеЖ-
дава противопоставянето на Сатана. В
този случай невъзможността на Павел
да отиде отново в Солун води до напис-
ването на това Писмо, което на свой
ред води до прославяне на Бога и до бла-
гословение за нас.
2:19 Защо апостолът толкова е искал
да отиде при солунските вярващи? Защо-
то те са неговите деца В Господа. Той ги
е насочил към Христос и затова се чувс-
тва отговорен за техния духовен рас-
теЖ. ПаВел знае, че ще трябВа да дава
отчет за тях В един бъдещ ден. Те са не-
говата надеЖда за награда на Христово-
то съдилище. Той Желае да моЖе да се
хвали с тях. Те ще бъдат неговият венец,
с който той ще се хвали пред Господ
Исус при Неговото пришествие.
От казаното В този стих моЖем да
напраВим закл1очение, че ПаВел очаква,
че ще моЖе да разпознае солунците В не-
бето. От това следва, че и ние ще мо-
Жем да разпознаем лкюимите си хора в
небето.
В 19 cm. Павел говори за своите деца
ВъВ Вярата като за свой венец. На други
места в НЗ се споменават и други Вен-
ци: венецът на праВдата (2 Тим. 4:8); Ве-
нецът на Живота (Як. 1:12; Откр. 2:10);
и венецът на славата (1 Петр. 5:4), всич-
ки от които са нетленни (1 Кор. 9:25).
2:20 Светиите са славата и радостта
на ПаВел. Апостолът е ВлоЖил всички
свои сили в човешки личности и затова
неговата награда ще бъдат духовни си-
нове и дъщери, които ще се покланят на
БоЖия Агнец през цялата вечност.
Господното пришествие
В 19 cm. за първи път в 1 Солунци се сре-
ща думата „пришествие", употребена
ВъВ Връзка със завръщането на Господа.
Тъй като това е главната тема на това
Послание, тук ще спрем за малко, за да
обясним какво според нас казва Библия-
та по този въпрос.
В НЗ има три основни гръцки думи, ко-
ито се използват във връзка с връщане-
то на Христос:
parousia: идване и оставане
apokalupsis: разкриване или откриване
epiphaneia: явяване
Думата, която най-често се използва
въВ връзка с Връщането на Господа, е
parousia. Тя означава присъствие или ус-
поредно идване. Според Вайн тя изразява
както пристигане, така и последващо го
присъствие. Когато мислим за идването
на Господа, не трябва да си го предста-
вяме като моментно събитие, а като
период от Време.
Дори и на английски език думата „ид-
ване" се използва по същия начин. Ето
един подобен пример: „Идването на
Христос в Галилея донесе изцеление на
мноЖество хора." Тук не се има предвид
денят, в който Христос е пристигнал, а
целият период от време, който Той е
прекарал В тази област. Затова, когато
мислим за идването на Христос, ние
трябва да мислим за него като за период
от време, а не като за изолирано съ-
битие.
Ако разгледаме Всички употреби на ду-
мата „parousia" В НЗ, ще открием, че те
описват един период от Време, който
216
1 Солунци 2
има (1) начало, (2) ход, (3) изявяване и (4)
кулминация.
1. Началото на „parousia " е ГрабВането.
То е описано В следните няколко паса-
Жа*. (Думата, с която е преведена
„parousia", е написана В курсив Във Все-
ки отделен случай.)
„Защото както В Адам Всички уми-
рат, така и В Христос Всички ще оЖи-
Веят. Но Всеки на сВоя ред: Христос
— първият плод; а после тези, които
са Христови—при Неговото пришес-
твие" (1 Кор. 15:22).
„А не Желаем, братя, да останете в
незнание за ония, които са починали,
за да не скърбите като другите, кои-
то нямат надеЖда. Защото ако вяр-
ваме, че Исус умря и Възкръсна, така
и Бог ще приведе починалите чрез
Исуса с Него. Защото това Ви казва-
ме чрез словото от Господа: че ние,
Живите, останалите до Господното
пришествие, няма да изпреварим почи-
налите. ПонеЖе сам Господ ще слезе
от небето с команда, с гласа на архан-
гел и с БоЖия тръба; и мъртвите В
Христос първо ще възкръснат; после
ние, Живите, останалите, ще бъдем
грабнати заедно с тях в облаци да пос-
рещнем Господа във въздуха; и така
ще бъдем винаги с Господа. И така,
насърчавайте се един друг с тия думи"
(1 Сол. 4:13-18).
„А колкото за пришествието на на-
шия Господ Исус Христос и нашето
събиране при Него..." (2 Сол. 2:1).
„И така, братя, останете търпеливи
до Господното пришествие. Ето, зе-
меделецът очаква скъпоценния плод
от земята и дълго търпи за него, до-
като получи и ранния, и късния дъЖд.
Бъдете и вие търпеливи и укрепете
сърцата си, защото Господното при-
шествие наблиЖи" (Як. 5:7,8).
„И така, дечица, стойте в Него, та
когато се яви, да имаме дръзновение и
* Цитатите са Взети от ПРИНЗВ, 1992 г. —
Бел на преВ.
да не се посрамим пред Него при Него-
вото пришествие" (1 Йоан. 2:28).
2. Ходът (развоят) на „parousia " вкл1оч-
ва Христовото съдилище, когато
вярващите ще получат награди за
вярното си слуЖение на земята:
„ПонеЖе, коя е нашата надеЖда или
радост, или венец, с който се хвалим
пред нашия Господ Исус при Негово-
то пришествие? Не сте ли вие?" (1
Сол. 2:19)
„И Сам Бог на мира да ви освети на-
пълно; и дано се запазят непокътнати
Вашият дух, душа и тяло без порок при
пришествието на Господ Исус Хрис-
тос" (1 Сол. 5:23).
Друго събитие, което би могло да
бъде вклк>чено Ъхода па.„parousia", е
сватбената вечеря на Агнето. От
мястото й на описване в Откровение
знаем, че тя ще се състои преди слав-
ното завръщане на Господа. Ние я
ВклкзчВаме тук, макар че думата
„пришествие" не се използва във Връз-
ка с нея.
„И чух нещо като глас от огромно
мноЖество, като глас от много води
и като глас от силни гръмове, които
казваха: Алилуя! Защото Господ, на-
шият Бог, Всемогъщият, се Възцари.
Нека се радваме и се веселим и нека Му
отдадем слава, защото дойде сватба-
та на Агнето и Неговата Жена се е
приготвила. И на нея се даде да се об-
лече в блестящ и чист висон; защото
висонът са праведните дела на свети-
ите. И ми каза: БлаЖени са тези, кои-
то са поканени на сватбената вечеря
на Агнето" (Откр. 19:6-9).
3. Разкриването на Христовото при-
шествие е Неговото връщане на земя-
та в сила и голяма слава, за да царува
като Цар на царете и Господ на гос-
подарите. ГрабВането няма да бъде
Видяно от света: то ще стане за по-
малко от секунда. Но всеки ще види
Христос, когато Той дойде, за да ца-
рува. Затова този момент се нарича
разкриване на Неговото пришествие
217
1 Солунци 2
(„parousia"). Това е третият етап от
НегоВото идване.
„И когато седеше на Елеонския хълм,
учениците дойдоха при Него насаме и
Му казаха: КаЖи ни кога ще бъде то-
Ва? И какъВ ще бъде белегът на ТВое-
то пришествие и за сВършека на cße-
та?" (Мат. 24:3)
„Защото както сВеткаВицата излиза
от изток и се Вшкда чак до запад,
така ще бъде пришествието на Чо-
Вешкия Син" (Мат. 24:27).
„...и не разбраха, докато дойде пото-
път и заВлече Всички — така ще бъде
и пришествието на ЧоВешкия Син"
(Мат. 24:39).
„...за да утвърди сърцата Ви непороч-
ни В сВятост пред нашия Бог и Отец
при пришествието на нашия Господ
Исус с Всичките НегоВи сВетии"
(1 Сол. 3:13).
„...и тогава ще се открие беззакон-
ният, когото Господ Исус ще премах-
не с дъха на устата Си и ще унищоЖи
с явлението на пришествието Си" (2
Сол. 2:8).
„Защото когато ви обявихме силата
и пришествието на нашия Господ
Исус Христос, ние не следвахме хит-
ро измислени басни, а бяхме очевидци
на Неговото величие" (2 Петр. 1:16).
(Тук Петър говори за изяВлението на
Христовото пришествие („parousia")
като предварителна картина, което
той е видял на Планината на преобра-
жението.)
4. И последното нещо е кулминацията
на „parousia". За нея се говори В след-
ния стих:
„Къде е обещаното Му пришествие?
Защото откак са се поминали бащите
ни, Всичко си стои така, както е било
от началото на създанието" (2 Петр.
3:4).
В същата тази глава се говори за
присмибатели, които ще се появят в
последните дни и които ще отричат
възмоЖността за Христовото завръ-
щане. Коя точно страна на „parousia"
имат предвид те?
МоЖе би Грабването? Не. Най-вероя-
тно те не знаят нищо за Грабването.
МоЖе би тогава те имат предвид ид-
ването на Христос, за да царува?
Също не. Очевидно те нямат предвид
и това. Целият контекст показва, че
те се подиграват с онази страна от
идването на Господа, когато Той
окончателно ще накаЖе Всички зло-
деи. Те имат предвид последния, вър-
ховен съд на Бога на земята, който те
наричат „края на света". Техният ар-
гумент е, че те няма от какво да се
страхуват. Бог не се е намесил В исто-
рията досега и няма да се намеси и В
бъдеще. Затова те се чувстват сво-
бодни да продълЖат да говорят и да
вършат злите си думи и дела.
Петър отговаря на техните подиг-
равки, като насочва Вниманието им към
един момент В бъдещето — Времето
след хилядолетното царуване на Хрис-
тос, когато небето и земята, които ние
познаваме сега, ще бъдат изцяло разру-
шени. Този Връх на Христовото пришес-
твие или „parousia" ще бъде след хилядо-
летието, при ВъвеЖдането на Вечното
царство.
Oc^tn„parousia" другите две думи, ко-
ито се използват за идването на Госпо-
да на оригиналния език, на който е напи-
сан НЗ, са apokalupsis и epiphaneia.
Apokalupsis означава разкриване или
откровение. Изследователите на Библи-
ята не са единодушни дали под apokalupsis
винаги трябва да разбираме третия
етап от идването на Христос — Него-
Вото идване на земята в сила и слава, или
той също така моЖе да се отнася и до
Грабването, когато Христос ще се от-
крие на църквата.
В следващите няколко стиха той би
могъл да се отнася както до Грабване-
то, така и до идването на Господ Исус
Христос обратно на земята, за да гос-
подства над нея:
218
1 Солунци 2,3
„...така че да не изоставате ß нито
една дарба, като чакате явяването на
нашия Господ Исус Христос" (1 Кор. 1:7).
„...така че изпитването на вашата
вяра — по-скъпоценна от златото, кое-
то е преходно, но пак се изпитва чрез
огън—да излезе за хвала и почест, и сла-
ва, когато се яви Исус Христос..."
(1 Петр. 1:7).
„Затова препашете се през слабините
на вашите мисли, бъдете трезви и имай-
те пълна надеЖда за благодатта, която
ще ви се даде при явяването на Исус
Христос" (1 Петр. 1:13).
„...а радвайте се, доколкото сте учас-
тници в страданията на Христос, за да
се радвате и ликувате и когато се яви
Неговата слава" (1 Петр. 4:13).
В един друг пасаЖ тази дума се отнася
съвсем ясно до момента, в който Хрис-
тос ще дойде, за да царува:
„...а на вас, наскърбените, да даде уте-
ха заедно с нас, когато Господ Исус се яви
от небето с ангелите на Неговата мощ"
(2 Сол. 1:7).
Epiphaneia означава явление или явява-
не. И отново някои мислят, че тя се от-
нася както до явяването на Христос за
Неговите светии, така и до явяването
на Христос с Неговите светии, докато
други смятат, че се отнася само до вто-
рото. Тази дума се среща в следните па-
саЖи:
„...и тогава ще се яви беззаконният, ко-
гото Господ Исус ще премахне с дъха на
устата Си и ще унищоЖи с явлението на
пришествието Си" (2 Сол. 2:8).
„...да пазиш заповедта чисто и безу-
корно до явяването на нашия Господ
Исус Христос (1 Тим. 6:14).
„Заръчвам ти пред Бога и пред Хрис-
тос Исус, Който ще съди Живи и мърт-
ви при Своето явяване и царството Си"
(2 Тим. 4:1).
„...отсега нататък за мен се пази вене-
цът на правдата, с който Господ, пра-
ведният Съдия, ще ме възнагради в оня
Ден; и не само мен, но и всички, които са
възлк»били Неговото явяване" (2 Тим.
4:8).
„...като очакваме блаЖената надеЖда
и явяването на славата на нашия велик
Бог и Спасител Исус Христос" (Тит
2:13).
Вторият и третият стих ясно опис-
ват явяването на Христос на света.
Другите биха могли да се отнасят и до
Грабването. Едно е ясно, че както Граб-
ването, така и идването на Христос за
установяване на Неговото царство са
описани пред вярващия като събития,
които той очаква с нетърпение. По вре-
ме на Грабването той ще види Спасите-
ля и ще получи прославеното си тяло. А
когато Христос се върне на земята, вяр-
ващият ще се появи заедно с Него в сла-
ва (Кол. 3:4). Също тогава ще бъдат изя-
вени и наградите на вярващия. Тези наг-
ради ще му бъдат дадени преди това —
още на Христовото съдилище, но те ще
могат да се видят от всички едва кога-
то Христос дойде, за да царува. Какви са
тези награди? Текстът в Лука 19:17-19
ни подсказва, че те имат нещо общо с
местното управление по време на хиля-
долетието. Един ще владее над десет
града, друг — над пет.
Изследвайки различните пасаЖи, В ко-
ито се говори за Господното пришест-
вие, ние виЖдаме, че то представлява пе-
риод от време, а не еднократно събитие,
и че този период от време има различни
фази или етапи като начало, развой,
изявление и кулминация. То започва с
Грабването, вклктва Христовото съди-
лище, ще бъде изявено видимо, когато
Христос се върне на земята, и ще завър-
ши, когато небето и земята, които ние
познаваме сега, бъдат унищоЖени чрез
огън.
Д. Мисията на Тимотей в Солун
(3:1—10)
Изразът „вашата вяра" се среща пет
пъти в 3 гл. (2,5,6,7 и 10 cm.) и представ-
лява клк>ч към разбирането на този па-
219
1Солунци 3
саЖ. Солунците са подлоЖени на Жесто-
ки преследВания и ПаВел е нетърпелив да
узнае как тяхната Вяра устоява на това
изпитание. И така, тази глава има за цел
да ни покаЖе колко е ВаЖна работата
след повярВането. Не е достатъчно
само да доведем грешниците до Хрис-
тос. Необходимо е също така и да им по-
могнем да пораснат в благодат и В поз-
наването на Господа.
3:1 И в 3 гл. ние продълЖаваме да слу-
шаме как бие сърцето на Павел, докато
той говори за незатихващата си загри-
Женост към солунските светии. Докато
е бил 6 Атина, апостолът е бил обхва-
нат от неудърЖим копнеЖ да узнае как-
во става с вярващите, които той е до-
вел до Христос, но Сатана е попречил на
повторното му заминаване в Солун.
Накрая Павел не е могъл да търпи noße-
че тази неизвестност и е решил да изп-
рати там Тимотей, докато той е оста-
нал в Атина сам. (1 л. мн. ч. на глаголи-
те в този стих е само начин на изразява-
не на автора.) В това, че апостолът е
останал сам в Атина, има нещо тъЖно.
Явно забележителностите на големия
град никак не са го привличали: товарът
на гриЖата за църквите е поглъщал ця-
лото му Внимание.
3:2 Обърнете Внимание на градацията
на определенията, които следват името
на Тимотей: нашия брат и слуЖител на
Бога, и сьработник в благовестието на
Христос. Думата „слуМштел"9 и тук, и
на други места в НЗ означава просто слу-
Аител. Идеята за отделна класа, позна-
та като духовенство, е измислена по-
късно от хората.
За Тимотей слуЖението като „чирак"
под ръковоството на възлк>бения брат
ПаВел е една много голяма привилегия.
Сега вече, след като е доказал себе си,
той бива изпратен сам в Солун с опреде-
лена задача.
Целта на неговото пътуване е да ут-
върди светиите и да ги утеши 6 тяхна-
та вяра. Те са преследвани заради изпо-
вядването си на Христос. Това е едно
критично време за младите вярващи. Ве-
роятно Сатана хитро се опитва да им
внушава, че моЖе би те в края на краища-
та са сгрешили, като са станали христи-
яни!
Интересно би било да моЖехме да чуем
какво казва Тимотей на тези вярващи,
докато ги поучава как да се подготвят
за гоненията, как да ги понасят смело и
как да се радват в тях. Те имат нуЖда
от насърчение как да не се поддават на
натиска на преследването.
3:3 Жестокостта на гоненията лесно
би могла да стане причина солунците да
се запитат защо те трябва да страдат
толкова Жестоко и дали Бог не е недово-
лен нещо от тях. Тимотей им казва, че
в това няма нищо странно: гоненията са
нещо нормално за християните, така че
те не трябва нито да се разколебават,
нито да губят надеЖда.
3:4 Павел им напомня, че още докато
е бил в Солун, той им е казал, че христи-
яните са определени за скърби. Тези не-
гоВи думи са се сбъднали 8 собствения им
Живот. Сега вече те знаят много добре
какво означава това!
Изпитанията са една необходима част
от нашето възпитание в Живота:
-
Те доказват истинността на нашата
Вяра и отстраняват онези, които из-
повядват вярата само на думи
(1 Петр. 1:7).
-
Правят ни способни да утешаваме и
да насърчаваме други, които също
преминават през изпитания (2 Кор.
1:4).
-
Развиват различни добродетели В на-
шия характер, като издръЖлиВост,
опитност и др. (Рим. 5:3).
-
Въодушевяват ни да моЖем още по-
усърдно да разпространяваме благо-
вестието (Деян. 4:29; 5:27-29; 8:3,4).
5. Помагат ни да се освободим от отпа-
дъците в нашия Живот (Йов 23:10).
3:5 Тук ПаВел повтаря главното, кое-
то е казал в 1 u 2 cm.: че когато вече не е
могъл да търпи неизвестността, той е
Сподели с приятели: |