Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 6 Македония и Ахая
- Господното слово е започнало да се разпространява ВъВ Все по-разширяВащи се кръгове: най-напред 6 Македония и Ахая
- Неговия син Мястото, откъдето Го очакват да дойде — от небесата Залогът за Неговото идване — Кого- то Той възкреси от мъртвите
- Син от не- бесата.
- Б. Преглед на слуЖението, посланието и поведението на Павел в Солун (2:1—12) 2:1
- Бога, Който изпитва сърцата ни
- Като Христови апостоли
- „труд и усилие" и „денем и нощем".
- Като баща той увещава
- (одеите. 2:15
- Бога.
Скръбта, която солунците понасят, е преследването, на което те са подлоЖе- ни след своето обръщение. 1:7 Солунците са станали пример за другите християни. Най-напред те са пример за вярВащите 6 Македония и Ахая, което означава „за всички христи- яни в Гърция", заради радостта, която изпитват независимо от преследвани- ята. 1:8 Но тяхното свидетелство не спи- ра дотук. Те са станали „възпроизвеЖда- щи се" християни. Подобно на концент- ричните вълни, които се получават в ре- зултат на падането на теЖък предмет в средата на езеро, Господното слово е започнало да се разпространява ВъВ Все по-разширяВащи се кръгове: най-напред 6 Македония и Ахая, а след това и нався- къде. В скоро Време Вестта за тяхната вяра в Бога е стигнала толкова надалеч, че не е било необходимо Павел да говори за нея: хората вече са знаели. Ние не трябва да бъдем крайни точки на благословения, които получаваме, а канали, през които те могат да поте- 209 1Солунци 1  kam към другите хора. Бог огряба ß на-
шите сърца, за да моЖе светлината да огрее и други хора (2 Кор. 4:6, НПБДЖ- НД). Ако ние наистина сме пили от Во- дата на спасението, то тогава Води от Жива Вода ще потекат към хората око- ло нас (Йоан 7:37,38). 1:9 За начина, по който апостолът и неговите съработници са били посрещ- нати В Солун, се е говорело много. Гово- рело се е също за необикновената промя- на, настъпила в Живота на много хора. Те са се обърнали към Бога от своите езически идоли и са подчинили волята си на Неговата воля, като са станали Не- гови доброволни слуги. Солунците са се обърнали към Бога от идолите не защото са се наситили с тях и са решили да видят как е при Бога, а са се обърнали първо към Бога и когато са открили, че Той ги задоволява напълно, са се отказали от своите идоли. Неговият поглед размекна сърцето на Петър. Неговото лице видя мъченикът Стефан. Неговите сълзи се сляха със сълзите на Мария — Той единствен дойде и от идолите освободи я. Ора Роуън Нека никога не изгубваме чуВстВото на
1:10 Солунците не само слуЖат на Жи- вия и единствен Бог (за разлика от идо- лите, които са мъртви и лъЖливи), но и очакват Господ Исус. ЗабелеЖете под- робностите, които характеризират тяхното очакване:
И така, 9 и 10 cm. ни показват трите страни от опита на солунците: Обръщението (ср. с работата на Вяра, Зет.) СлуЖението (ср. с труда на лк>бов, Зет.) Очакването (ср. с твърдостта на на- деЖдата, 3 cm.) Г. Р. Хардинг Ууд5 ВклЬчва тези три страни В следния анализ: Следването — гледането към Бога СлуЖенето — гледането на нивите Чакането — очакването на Исус Солунците очакват БоЖия Син от не-
Яков 5:7—9: „И тъй, братя, останете твърди до Господното пришествие ...за- щото Господното пришествие набли- Жи... Съдията стои пред вратата." 1 Петр. 4:7: „А краят на всичко е наб- лиЖил..." 1 Йоан. 3:3: „И всеки, който има тая надеЖда на Него, очиства себе си, както Той е чист." Юда 21: „...оЖидайки милостта на на- шия Господ Исус Христос за вечен Жи- вот." 210 1 Солунци 1,2  Лука 12:36: „...и сами Вие да приличате
на човеци, които чакат господаря си..." Римляни 8:23: „...и сами ние въздишаме В себе си и оЖидаме осиновението си..." 1 Коринтяни 11:26: „Защото Всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете тая чаша, ВъзВестяВате смъртта на Госпо- да, докле дойде Той." 2 Коринтяни 5:2: „ПонеЖе В тоя дом и стенем, като оЖидаме да се облечем В нашето небесно Жилище." Галатяни 5:5: „Защото ние чрез Духа оЖидаме оправданието чрез Вяра, за ко- ето се надяваме." филипяни 3:20: „...отгдето и очакВаме Спаител, Господа Исуса Христа." филипяни 4:5: „...Господ е близо." Turn 2:13: „...оЖидайки блаЖената на-
Евреи 9:28: „...ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват." Откровение 3:11: „Ето, ида скоро!"; 22:7: „И ето, ида скоро!"; 22:12: „Ето, ида скоро!"; 22:20: „Да... скоро. Амин! Дойди, Господи Исусе!" Християнинът знае, че от него моЖе да се поиска да премине през смъртта, но той също така знае, че Господ моЖе да дойде Всеки момент и че В този случай той ще Влезе В небето, без да трябва да умира. Няма такова пророчество в Библия- та, което трябва да бъде изпълнено пре- ди идването на Господа за Неговите хора. Това Негово идване е следващото велико събитие в БоЖията програма. Ние не моЖем да очакваме идването на Господа всеки момент, ако преди него трябва да се изпълни някое определено събитие или да изтече някакъв период от време. ПолоЖението на грабването на Вярващите преди периода на скръбта е единственото, което позволява на християнина да очаква връщането на Христос всеки момент. Всички други теории налагат да се откаЖем от очак- ването, че Той моЖе да дойде всеки мо- мент. Онзи, Когото ние очакВаме, е Исус, на- шият Избавител от идещия гняв. Това описание на идващия Спасител моЖе да се разбира по два начина:
Б. Преглед на слуЖението, посланието и поведението на Павел в Солун (2:1—12) 2:1 В края на 5 cm. Павел говори накрат- ко за своя характер и поведение по време на престоя си В Солун. Сега той се впус- ка в един по-обширен преглед на своето слуЖение, послание и начин на Живот. Главното е, че основното слуЖение на християнина е слуЖението на неговия ха- рактер. Това, което сме, е много по-ваЖ- но от всяко нещо, което някога сме ка- зали. Нашето несъзнателно влияние го- вори много по-силно от съзнателното ни Влияние. ДЖеймс Дени казва така: „Християнският характер е целият капитал, който вярващият притеЖава, за да върши своята работа. В повечето призвания човек лю)ке да работи незави- симо от своя характер, стига банковата му сметка да е в добро състояние; но християнинът, който е загубил свиде- телството на своя характер, е загубил всичко."6 211 1 Солунци 2   Мисионерът мъченик ДЖим Елиът
пише 6 своя днеВник: „Само в духовната работа и никъде дру- гаде характерът на работника имареша- ващо значение за качеството на негова- та работа. Шели и Байрон са Водели дос- та разпуснат Живот в морално отноше- ние, но Въпреки това са написали вълнува- ща поезия. Вагнер също не се е славел с особено висок морал, но това не му е поп- речило да напише хубава музика. Това оба- че не е така при работата за Бога. За да подкрепи словото, което е говорел на со- лунците, Павел се е позовал на своя собс- твен характер и начин на Живот. В пър- вото си Писмо до солунците той казва повече от девет пъти „вие знаете...", имайки предвид личните наблЬдения на солунците не само върху неговия личен, но и върху неговия обществен Живот. Павел е заминал в Солун и е Живял Живот, кой- то повече от всичко друго е илЬстрирал на практика онова, което е проповядвал: Живот, който е излизал извън сферата на приказките и е Влизал в сферата на убеди- телните доказателства. Трябва ли да се учудваме тогава, че толкова голяма част от работата в Царството днес е некачествена: погледнете моралния об- лик на онзи, който я Върши, и ще си даде- те отговор защо това е така. "7 МоЖе би В тези cmuxoße апостолът защитава себе си срещу лъЖливите обВи- нения на cßoume критици. ВъВ Всеки слу- чай той най-напред напомня на солунци- те, че неговото слуЖение е едно успешно слуЖение. Те самите са Живото свиде- телство за ефективността на неговата работа. Те знаят, че неговото първо по- сещение при тях не е било напразно, за- щото са повярвали и е била основана цър- ква. 2:2 Освен това неговото слуЖение е било смело. Жестокото противопоста- вяне на хората във филипи, Вкл1очител- но и затварянето му със Сила не са го уп- лашили, нито са го обезкураЖили, нито са го спрели. Той е продълЖил да пъте- шества и след това, като е отишъл В Со- лун, където е проповядвал благобестие- то сред голяма борба и с дързост, която само Бог моЖе да даде. Някой по-меку- шав човек би измислил хиляди причини, с които да обоснове отиването си в някое по-спокойно място, където слушатели- те му ще бъдат по-добронамерени. Но не и Павел! Той проповядва благовестието безстрашно — независимо от Жестоко- то противопоставяне, което е пряк ре- зултат от изпълването с Духа. 2:3 Увещанието, с което апостолът е казал на солунците да повярват на бла- говестието, е било истинно по отноше- ние на неговия източник, чисто по отно- шение на мотивите и независимо по от- ношение на начина на предаване. Колко- то до източника, то не е произлязло от някаква лъЖлива доктрина, а от БоЖия- та истина. Колкото до мотивите, те са били неегоистични и чисти, тъй като апостолът е търсел тяхното добро, а не постигането на някакви свои лични, дол- ни цели. И колкото до начина, Павел не е използвал никаква измама, независимо че неговите завистливи врагове го обвиня- ват в ерес, греховни страсти и хитрост. 2:4 За ПаВел слуЖението е свещено нас- тойничество. Той е одобрен от Бога нас- тойник, а благоВестието е скъпоценно съкровище, което му е било поверено от Бога. Той носи отговорността да угаЖ- да на Бога чрез плодотворно разпрост- ранение на посланието независимо от ре- акцията на хората. За него е ясно, че не моЖе да угоди едновременно и на Бога, и на човека, и затова е избрал да угаЖда на Бога, Който изпитва сърцата ни и Кой- то ни възнаграЖдава съответно. Настойникът е длъЖен да угаЖда на този, който му плаща. Понякога пропо- ведниците се изкушават да не проглася- ват цялата истина от страх да не оби- дят тези, които допринасят за тяхната издръЖка. Но Бог е Господарят и Той знае кога истината на благовестието е приглушена или скрита. 2:5 В пасаЖа от 5 до 12 cm. Павел пра- ви пълен доклад за своето поведение в 212 1 Солунци 2 Солун. С moßa той оставя един чудесен
пример за Всички слуЖители на Христос. И така, пърбо, той никога не се е при- низявал да използва ласкателства или неискреност, за да постигне някакви ре- зултати. Думите му са били честни и открити, а мотивите—лишени от как- Вото и да било дВуличие. Второ, той никога не е използвал рабо- тата за Господа, за да прикрие някои свои егоистични Желания за забогатява- не. Неговото слуЖение никога не е било параван за скриване на сребролк>бие. За да докаЖе неверността на Всякакво обвинение в ласкателство, апостолът призовава свидетелството на светии- те. Но за да опровергае Всякаква мисъл за сребролк)бие, той призовава Бога, Който единствен знае какво има В сър- цата. 2:6 Шести стих ни предлага още един проникновен поглед В характера на този велик БоЖий човек. Като Христови апостоли той и неговите съработници имат право на финансова подкрепа (на- речена тук „слаба") от солунците. Но те решават, че няма да им дотегнат по този начин, и работят денем и нощем, за да подсигурят собствените си нуЖди. В Коринт нещата са били съвсем различ- ни. Там Павел е работил, за да не даде на своите критици повод да го обвиняват, че проповядва за пари. В Солун апосто- лът работи, защото светиите са бедни и преследвани, и той не иска да ги нато- варва допълнително. 2:7 Вместо да бъде като Властен гос- подар над БоЖието стадо, той е бил не- зкен сред тях като майка кърмачка, ко- ято се гриЖи за собствените си деца. ПаВел знае, че ноВопоВярВалите имат нуЖда от гршки, и извършва moßa слуЖе- ние с цялата обич на Всеотдайна майка. 2:8 Неговата лк)бяща гршка към тях е толкова голяма, че той предпочита да им дава, отколкото да взима. За него предаването на благовестието не е студено, формално изпълнение на задъл- Жение, а изливане на самата му душа. Той е обичал солунците, а лкзбоВта не дърЖи сметка за цената. Също като своя Учи- тел той не е дошъл да му слуЖат, а да слуЖи и да даде ЖиВота си за тях (Мар- ко 10:45). 2:9 Този стих ни предлага още едно до- казателство за неегоистичността на Павел: ние го виЖдаме как работи като майстор на палатки, за да изкарва прех- раната си, така че да моЖе да слуЖи на хората, без им натеЖаба. И макар че е вярно, че проповедникът на благовести- ето има праВо на финансова издръЖка от другите християни, добре е от време на време да пренебрегва moßa cßoe npaßo, когато това се налага. Истинският слу- Жител на Христос ще продълЖи да про- повядва благовестието независимо дали получава пари за тоВа, или трябва да ра- боти, за да се издърЖа. Обърнете Внима- ние на изразите „труд и усилие" и „денем и нощем". Благовестието не струва на солунците нищо, но на ПаВел струва много. 2:10 Вярващите могат да потвърдят, че ПаВел наистина се е дърЖал пример- но сред тях И Бог е Свидетел колко свя- то, праведно и безукорно е било негово- то поведение. ПаВел се е дърЖал свято, тоест бил е отделен от греха за Бога. Той е бил праведен както по характер, така и по поведение. Бил е безукорен и спрямо Бога, и спрямо човеците. Ако най-добрата проповед е светият Живот, моЖем да каЖем, че Павел е един Велик проповедник. Не като някой друг, чието красноречие говори по-силно от негово- то поведение, за когото, когато се качи на амвона, хората искат никога да не слиза от там, а когато слезе от там. ис- кат никога да не се качва на него отноВо! 2:11 В 7 cm. апостолът сравнява себе си с майка кърмачка, а сега се сравнява с лкюящ баща. Ако първото сравнение го- вори за обич и неЖност, Второто пред- полага мъдрост и съВетничество. Като баща той увещава солунците да Живеят свят Живот, насърчава ги да продълЖат да следват Господа независимо от прес- 213 1 Солунци 2  ледВанията и свидетелства за благосло-
венията, до които води подчинението на човека на БоЖията Воля и БоЖието слово. 2:12 Целта на слуЖението на ПаВел е светиите да могат да Живеят достой- но за Бога, Който ги призовава в Свое- то царство и слава. Сами по себе си ние не сме достойни нито за Бога, нито за място ß небето. Единственото достойнство, което имаме, се намира в Господ Исус Христос. Но тъй като сме БоЖии синове, от нас се очаква да се обхогкдаме достойно за високото призвание. Ние моЖем да пра- вим това, като се предаваме на управле- нието на Светия Дух и като непрекъсна- то изповядваме и изоставяме греха в Жи- вота си. Всички спасени са поданици на БоЖие- то царство. Понастоящем това царст- во не е видимо и неговият Цар не присъс- тва на земята. Но моралните и етичес- ките принципи на царството са валидни за нас още сега. Когато Господ Исус се Върне, за да царува, царството ще бъде установено във Видимата си форма. В този ден ние ще споделим славата на Царя. В. Преглед на начина, по който солунците откликват на благовестието (2:13—6) 2:13 Сега апостолът започва да разглеЖ- да друга тема, която е била само засег- ната в 1:5а — начина, по който солунци- те са откликнали на благовестието. Ко- гато солунците са приели благовестие- то, тоест когато са го чули, те не са го приели като чоВешко слово, а като Бо- Жие слоВо. НВПБКДЖ изразява moßa много ясно: „И затова и ние непрестанно благода- рим на Бога, защото когато приехте БоЖието слово, което чухте от нас, вие го приехте не като човешко слово, но като Боукие слово, каквото е наистина, което и действа във вас, които вяр- вате." ПаВел е дълбоко благодарен за това, че солунците са чули и са приели послание- то. Тази негова благодарност е още един пример за неегоистичност. Повечето от нас искат другите да повярват в тоВа, което казваме, просто защото ние го казваме. Но човешките думи са една много несигурна основа за вярата. Единствен Бог е Онзи, на Когото моЖе да се уповава напълно, и само когато хо- рата се доверяват на Неговото слово, наистина има резултати 8 техните сър- ца и Живот. Точно това се е случило и със солунците — словото е станало дейст- вено В техния Живот именно защото са повярвали. Уолтър Скот казва след- ното: „Неговото Слово —Библията — е бо- говдъхновено или вдъхнато от Бога във всички негови книги и части в оригинал- ния му вид. То е нашият авторитет по всички въпроси, при всички обстоятелс- тва и за всички времена. Сега има нуАда от поколение, което да трепери пред Бо- денето Слово. То е нашата карта на Жи- вота, нашият водител, нашата светли- на, нашият морален пазач. Нека да бла- годарим на Бога за Свещеното Писа- ние. "8 2:14 Какви са резултатите от Библи- ята в Живота на тези вярващи? Те не само са били спасени, но са били направе- ни способни да издърЖат твърдо и тези Жестоки преследвания. Това е едно доб- ро доказателство за истинността на тяхното обръщение. Чрез тВърдо усто- яване солунците са станали подраЖате- ли на християнските църкви в Юдея. Единствената разлика е в тоВа, че со- лунците страдат от ръцете на своите сънародници езичници, докато вярващи- те в Юдея са преследвани от (одеите. 2:15 След това споменаване на togeume Павел се впуска в едно обвинение, което ги изобличава като главни противници на благовестието. И с пълно основание, тъй като едва ли има някой, който да познава logeume по-добре от ПаВел—ня- кога бивш предводител на онези кодеи, 214 1 Солунци 2   които са се опитбали да унищоЖат хрис-
тиянската Вяра, а след обръщението си сам неВеднъЖ усещал острието на меча на тяхното преследване. Главният грях на logeume е убиването на Господ Исус. Въпреки че на практика Неговото разпъване е било извършено от римляните, техните истински подс- трекатели са били кодеите. Разпъването на Господ Исус е Върхът на преследвани- ята на БоЖиите пророци, изпращани до израелския народ през Вековете (Мат. 21:33—39). ВъВ Века на християнството logeume са продълЖиили да преследват Павел и другите апостоли, мислейки си погреш- но, че угаЖдат на Бога. Всъщност те не само не са Му угаЖдали, а са се противо- поставяли и на всички човеци. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|