Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
изпратил Тимотей, за да види как солун- 220 1 Солунци 3  ските християни устояват на бурята.
Апостолът се тревоЖи да не би дяволът да ги подлъЖе да се откаЖат от настъ- пателното си свидетелство за Христос, за да се отърват от преследванията, и да го заменят със спокойствие и укмп; дали няма да решат да посегнат към ко- роната, без да минат през кръста. Кой от нас не трябВа да се моли така: „Прос- ти ми, Господи, че толкова често нами- рам начин да избягам от болката и Жер- твата на ученичеството. Моля Те, укре- пи ме сега, за да мога да Вървя с Теб неза- висимо какво ще ми струва това!" Ако Сатана е принудил светиите да отстъпят от вярата, то тогава тру- дът на Павел би бил напразен. 3:6 Тимотей обаче се е Върнал от Со- лун В Коринт с добри новини. Най-нап- ред той е уверил Павел, че солунските Вярващи стоят здраво във вярата и лк>- бовта. Те не само отстояват вярно по- ученията на християнската вяра, но по- казват ясно и добродетелта на любов- та. ТоВа е истинското доказателство за истинността на обръщението — не само традиционното възприемане на християнското Bepylo, a Вярата, която действа чрез лк)бов (Гал. 5:6); не само „Вярата в Господ Исус", но и „лк>бовта... към всичките светии" (Еф. 1:15). Дали това, че Тимотей споменава вя- рата и лк)бовта на солунските светии, а пропуска да спомене тяхната надеЖда, има някакво значение? Дали то не озна- чава, че дяволът е успял да разклати тяхната увереност Във Връщането на Христос? МоЖе би да. Както казва Уилиям Линкълн: „Дяволът мрази тази доктрина, защото знае колко голяма е силата й В нашия Живот." Ако на солун- ците липсва тази надеЖда, апостолът ще се опита да поправи този техен не- достатък в своето Послание на надеЖ- дата. Тимотей също така казва на ПаВел, че солунците пазят много добри спомени за апостола и неговите приятели и че очак- ват с нетърпение да се видят отново с тях. 3:7 Тези новини са като студена вода за Жадната душа на Павел (Пр. 25:25). Вярата на солунските светии е голямо насърчение за апостола, който Живее в такова утеснение и скръб. 3:8 Затова той възкликва: „ПонеЖе ние сега Живеем, ако вие стоите твър- до в Господа." За Павел неизвестността е била като Жива смърт. Сега, след като е чул, че всичко при тях е наред, Живо- тът се е върнал обратно в него. Какъв прекрасен пример за всеотдайността на този велик БоЖий човек! 3:9 Думите са безсилни да изразят дос- татъчно добре пред Бога благодарност- та, която изпълва душата на Павел. Не- говото сърце прелива от радост всеки път, когато си спомни за тях пред своя Бог. 3:10 Молитвите на ПаВел са неотмен- на част от неговия Живот. Той не се моли от време на време, а нощ и ден. Не- говите молитви са изклк>чително горе- щи: той се моли най-усърдно. Също така те са конкретни: „да видим лицето ви". И освен това са насочени към доброто на другите: „да допълним това, което не достига на вярата ви". Е. Конкретната молитва на Павел (3:11—13) 3:11 ГлаВата завършва с молитвата на ПаВел за още едно пътуване до солунци- те и за порастването на лк>бовта 6 тях. Молбата е отправена към „Сам нашия Бог и Отец и нашия Господ Исус Хрис- тос". Този разширен подлог В мноЖест- Вено число е съчетан със сказуемо В един- ствено число. Това съчетание подчерта- ва боЖестВеността на Христос и един- ството на БоЖеството. 3:12 Солунците има защо да бъдат пох- валени, защото са показали истинска християнска лк)боВ, но това не означава, че В тях няма място за развитие. Зато- ва Павел се моли за порастване на мяр- ката на тяхната лк)бов: „И Господ да ви 221 1 Солунци 3,4  направи да растете и да преизобилст-
вате 6 л1обов." ШобоВта им трябва да обхваща както техните Вярващи братя и сестри, така и всички хора, вкл1очител- но и техните Врагове. Шобовта на апос- толите трябва да и им бъде за пример в това отношение: „както и ние... към вас". 3:13 Резултатът от л1обовта в този Живот е непорочността в другия. Ако ние се обичаме един друг и обичаме и ця- лото човечество, ще застанем непороч- ни в сбятост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус с всичките Негови светии, защото л1о- бовта изпълнява закона (Рим. 13:8; Як. 2:8). Някой е перифразирал тази молитва така: „Нека Господ да ви прави все по- способни да Живеете Живота си за други- те, за да бъдете основани в християнс- кия характер сега и защитени от всяко обвинение, което би могло да се повдиг- не срещу вас в бъдеще..." Във 2 гл. видяхме, че пришествието на Христос има няколко етапа или фази: на- чало, развой, изявление и кулминация. В 13 cm. става въпрос за третия етап: „пришествието на нашия Господ Исус с всичките Негови светии". Преди moßa Христовото съдилище Вече ще се е със- тояло в небето. Наградите вече ще са дадени. Но тези награди ще станат ви- дими за всички едва когато Спасителят се Върне на земята като Цар на царете и Господ на господарите. Под „светиите" тук моЖе би се имат предвид онези вярващи, които ще бъдат грабнати в небето при Грабването (1 Сол. 4:14). Някои смятат, че тук се го- вори за ангели, но според Винсент тук става въпрос за светите и прославените БоЖии хора. Той посочва, че това, което се говори В Посланието, няма нищо общо с ангелите, но че Връзката меЖду прос- лавените Вярващи и Въпроса, който тре- воЖи солунците, е много тясна. „Това, разбира се — казва той, — не изкл1очва помощта на ангелите по Време на Гос- подното пришествие, но нека не забра- вяме, че когато говори за тази помощ, ПаВел казВа„със Своите силни ангели"* (2 Сол. 1:7).10 III. Практически увещания (4:1—5:22) А. Освещението, което изпълнява БоЖията воля (4:1—8) 4:1 Думата „впрочем" идва, за да подска- Же, че следва промяна на темата. В този стих ПаВел започва своите практически увещания към солунските светии. Трите думи, които се открояват най- ярко в края на 3 гл., са„святост", „лЬ- бов" и „пришествие". Това са и трите ос- новни теми на 4 гл.: (1) светостта (1-8 cm.), (2) лкзбовта (9 и 10 cm.) и пришест- вието (13-18 cm.). Другата главна тема е усърдието (11 и 12 cm.). 4 гл. започва с призив към вярващите да угаЖдат на Бога, като Живеят в свя- тост, и завършва с грабВането на сВети- ите. Когато е писал тези cmuxoße, Павел моЖе би си е мислел за Енох. Обърнете внимание на приликите: (1) Енох е ходел по Бога (Бит. 5:24а); бил е угоден на Бога (Евр. 11:56) и е бил взет (или преселен) от Бога (Бит. 5:116; Евр. 11:5а). Апосто- лът похвалва вярващите заради тяхна- та практическа святост и едновремен- но с това ги насърчава да напредват към все по-голямо усъвършенстване. Све- тостта е процес, а не единично пости- Жение. Докато е бил с тях, Павел неколкок- ратно ги е наставлявал на основание на авторитета на Господ Исус да угаЖдат на Бога с Живот на практическа свя- тост. 4:3 БоЖията воля за Неговите хора е тяхното освещение. „Освещавам" озна- чава „отделям за боЖествени цели". В известен смисъл Всички вярващи са от- делени от света за слуЖба на Господа. Това е известно като позиционно осве- * Или по-точно „с ангелите на Своята мощ ". — Бел. на npeß. •222 1 Солунци 4  щение и е съвършено и пълно (1 Кор. 1:2;
ЕВр. 10:10). В един друг смисъл обаче Вяр- ващите трябва да се освещават всеки ден, тоест те трябва да се отделят от всички форми на греха. Това е известно като практическо или нарастващо осве- щение. То е процес, който ще продълЖи до смъртта на вярващите или до връща- нето на Господа. В 3 cm. се среща точно тази употреба на думата. (ВЖ. екскурса върху освещението в бележките след 5:23.) Конкретният грях, срещу който ни предупреждава Павел, са незаконните сексуални връзки, които в този пасаЖ се припокриват с блудството. Блудство- то е един от основните грехове на ези- ческия свят. Увещанието „да се Въздър- жате от блудство" е толкова необходи- мо за нас днес, колкото е било необходи- мо и за Вярващите през първия век на църквата. 4:4 Всеки един от християните тряб- ва да знае „как да дърЖи своя сьсьд в сбятост и почест". В този стих дума- та „съсьд" моЖе да означава или „Жена", или „собственото си тяло". Същата дума е използвана със значението на „съпруга" в 1 Петр. 3:7 и със значението на „тяло" Във 2 Кор. 4:7. РИСПБ пребеЖда думата „съсъд" като „съпруга": „Всеки от Вас да знае как да си Вземе съпруга В святост и почит." Според НАБ „съсъд" означава собст- веното тяло на човека: „Всеки един от вас трябва да се научи да Владее своето тяло, да го освещава и да го почита." Ако решим, че значението на думата трябва да се определя от контекста, тогава „съсъд" означава Жената на мъЖа. Апостолът наставлява вярващи- те, че Всеки мъЖ трябва да се отнася към Жена си с почит и Внимание и никога да не си позволява каквито и да било фор- ми на брачна изневяра. Това още веднъЖ подкрепя тезата, че БоЖията воля за чо- вечеството е моногамията (вЖ. също 1 Кор. 7:2). 4:5 Християнската представа за бра- ка е в остро противоречие с тази на без- боЖния свят. Както е казал един тълку- вател: „Когато Исус полага ръцете Си върху Жената в Лука 13:13, тя се изпра- вя. Когато един мъЖ езичник докосне една Жена, тя се изкривява." Езичниците се отнасят към секса като към начин, чрез който могат да удовлетворяват страстната си похот. За тях чистотата на брачните взаимо- отношения е слабост, а бракът — сред- ство за узаконяване на греха. Със своите непристойни разговори и мръсни драска- ници по стените и вратите те се хвалят със сВоя срам. 4:6 Сексуалната разпуснатост е грях срещу Светия Дух (1 Кор. 6:19), грях сре- щу собственото ни тяло (1 Кор. 6:18) и грях срещу други хора. Затова Павел каз- ва, че никой не трябва да престъпба и да ощетява брат си в това нещо. С дру- ги думи, християнинът не трябва да престъпва границите на брака и да още- тява някой свой брат, като му открад- ва лкобовта на неговата съпруга. И ма- кар че подобни нарушения вече не се на- казват в съда, за всичко това ще отмъс- ти Господ. Сексуалните грехове пося- ват уЖасна Жътва от физически и умст- вени разстройства в този ЖиВот, но това не е нищо в сравнение със страшни- те им последствия във вечността, ако останат неизповядани и непростени. ПаВел Вече е предупредил солунците за това. Един от най-надарените британски писатели от XIX Век е изпаднал в такъв уЖасен сексуален грях, който го е довел до затвор и опозоряване. Той е написал следното: „Боговете ми бяха дали почти всичко, но аз си позволих да се поддам на събла- зънта на безсмислието и чувственост- та... Уморен да бъда на върха, аз съзна- телно избрах да сляза на дъното в тър- сене на нови усещания... Започнах да не се интересувам от Живота на другите. От- давах се на удоволствието, когато това 223 1 Солунци 4  ми харесваше, и отминавах, когато прес-
танеше да ми харесва. Забравих, че всяка малка постъпка на човека във всекиднев- ния му Живот изграЖда или руши неговия характер и че това, което той извършва скрито, ще трябва един ден да се прогла- си от покрива. Престанах да владея себе си. Вече не бях господар на собствената си душа, но не го знаех. Оставих се да бъда управляван от удоволствието и завър- ших вуЖасен позор и безчестие. "п Този човек е станал безчувствен към проблемите на другите, или — както ПаВел би казал — престъпил е и е повре- дил брат си в това нещо. 4:7 Бог не ни е призовал на морална не- чистота, а за да Живеем свято и чисто. Той ни е извадил от клоаката на поква- рата и е започнал в нас един доЖивотен процес, който има за цел да ни направи да приличаме все повече и повече на Него. 4:8 Всеки, който отхвърля това нас- тавление, не отхвърля нещо, което е ка- зано от човек като например Павел, а предизвиква или пренебрегва, или оскър- бява Самия Бог, Който ни е дал12 и Све- тия Си Дух. Тук думата „Светия" е под ударение. Как моЖе някой, в когото Жи- вее Светият Дух, да се отдава на сексу- ални грехове? ЗабелеЖете, че в този параграф са спо- менати и трите Лица на БоЖеството: Отец (3 cm.), Син (2 cm.) и Светият Дух (8 cm.). Каква прекрасна мисъл! Всички- те три Лица на БоЖеството се интере- суват от освещението на вярващия и участват в него. Сега темата за похотта (1—8 cm.) се сменя от темата за лк>бовта (9—12 cm.), а увещанието за въздърЖане — от увещанието за изобилстване. Б. Лк)бовта, която мисли за другите (4:9,10) 4:9 Вярващият не само трябва да владее тялото си, но и да има сърце, изпълнено с лкюов към братята си в Господа. Лк>- бовта е клкочовата дума на християнс- твото, така както грехът е клктовата дума на езичничеството. Апостолът няма нуЖда да пише на со- лунците за тази добродетел, защото те сами са научени на братолк>бие от Бога както чрез влагането в тях на боЖест- вен инстинкт (1 Йоан. 2:20, 27), така и чрез наставленията на християнски учи- тели. Вярващите в Солун се различават по това, че обичат всички християни в цяла Македония. С тази похвала Павел запазва завинаги спомена за тях. 4:10 Както вече споменахме, братолк)- бието не е еднократно постиЖение. То е нещо, което трябва да се упраЖнява пос- тоянно. Затова апостолът увещава вяр- ващите да преуспяват в тази доброде- тел Все повече и повече. Защо братолк>бието е толкова ваЖ- но? Защото там, където има л1обов, има и единство, а там, където има единст- во, има и благословение от Господа (Пс. 133:1,2). В. Животът, който слуЖи като свидетелство за външните хора (4:11,12) 4:11 Павел насърчава светиите да се стараят да вършат три неща. На съвременен език тези три заповеди могат да се перифразират така:
4:12 фактът, че ние сме християни и очакваме Христовото пришествие, не ни освобоЖдава от практическите ни отговорности в този Живот. Ние нико- га не трябва да забравяме, че светът непрекъснато ни наблк>дава. Хората съ- дят за нашия Спасител по нас. Ние тряб- ва да Живеем благоприличие пред невяр- 224 1 Солунци 4  бащите и да бъдем независими от тях
ВъВ финансово отношение. Г. Надезкдата, която утешава вярващите (4:13—18) 4:13 Знанието на старозаветните Вяр- ващи за moßa kakßo стаВа с човека по Време на смъртта, е било несъвършено и непълно. За тях думата „Шеол" е била едно общо понятие, с което се е описва- ло безплътното състояние както на вярващите, така и на невярващите. Те са вярвали, че Всеки човек умира и че в края на cßema очевидно ще има едно общо Възкресение, след което ще послед- ва окончателният съд. Тази непълна представа се вшкда много добре В думи- те на Марта, която казва: „Зная, че [Ла- зар] ще Възкръсне ВъВ Възкресението на последния ден" (Йоан 11:24). Господ Исус донесе „Живот и безсмър- тие чрез благовестието" (1 Тим. 1:10). Днес ние знаем, че при смъртта Вярва- щият се отделя от тялото, за да бъде с Христос (2 Кор. 5:8; фил. 1:21,23). За не- вярващия се казва, че ще бъде в ада (Лука 16:22,23). Ние знаем, че не Всички Вярва- щи ще умрат, но че Всички ще се изменят (1 Кор. 15:51). Знаем, че ще има повече от едно възкресение. При Грабването ще бъдат възкресени само вярващите (1 Кор. 15:23; 1 Сол. 4:16); а нечестивите мъртви ще бъдат възкресени В края на хилядолетното царство на Христос (Откр. 20:5). При първото си посещение в Солун Па- вел е проповядвал на християните за Христовото пришествие и събитията след него. Но междувременно сред вярва- щите са се появили въпроси ВъВ Връзка с онези светии, които са починали. Техни- те тела ще останат ли в гробовете до последния ден? Те ще участват ли в Христовото пришествие и В славното Му царство? За да отговори на тези техни въпроси и да успокои страховете им, ПаВел сега описва поредността на събитията по време на Христовото ид- ване за Неговите хора. Изразът „не Желаем, братя, да оста- нете в неизвестност" се използва като литературно средство, което да подс- каЖе на читателите, че следва ваЖно съ- общение. Тук съобщението засяга съдба- та на „ония, които умират", тоест на починалите Вярващи. Думата „заспи- ват" се използва в НЗ винаги във връзка със състоянието на телата на починали- те християни и никога във връзка с тех- ните духове или души. Заспиването е подходящо сравнение за смъртта, тъй като В смъртта чоВекът изглеЖда като че ли спи. Дори гръцката дума за гроби- ще —„ koimeterion "—означава „място за спане". Сънят е подходящо сравнение за смъртта, тъй като всяка нощ, когато заспиваме, ние като че ли умираме, и Вся- ка сутрин, когато се събуЖдаме, като че ли биваме възкресени. Библията никъде не казва, че по време на смъртта душата заспива. Богата- шът и Лазар са в пълно съзнание по вре- ме на смъртта (Лука 16:19-31). Когато вярващият умре, той е „у дома при Гос- пода" (2 Кор. 5:8). За него да умре озна- чава „да бъде с Христос" — полоЖение, което Павел описва като „придобивка" и като нещо далеч по-добро (фил. 1:21, 23). Това едва ли би било Вярно, ако душа- та заспиваше при смъртта! Библията също така не проповядва и окончателното изчезване. Съществува- нето на човека не престава след смърт- та. Вярващият се наслаЖдава на Вечен Живот (Марко 10:30), а невярващият търпи Вечно осъЖдение (Марко 9:48; Откр. 14:11). Колкото до съдбата на онези cßemuu, които са починали, апостолът казва, че не трябва да скърбим излишно. Той не казва, че изобщо няма нуЖда да скърбим. Исус е плакал при гроба на Лазар, макар да е знаел, че ще го възкреси само след ня- колко минути (Йоан 11:35-44). Апосто- лът всъщност казва, че няма нуЖда да скърбим с makoßa отчаяние, с каквото скърбят хората, които нямат никаква надеЖда да отидат на небето, да се ви- 225 1 Солунци 4  дят отново с мъртвия, тоест никакВа
друга надеЖда освен съда. Изразът „другите, които нямат на- дезкда", Винаги ми напомня за едно пог- ребение, на което скърбящите близки се бяха събрали около ковчега на една тях- на неспасена роднина и отчаяно Викаха: „О-о, сбогом, Мария, БоЖе мой, БоЖе мой, сбогом, Мария!" Това беше една не- забравима сцена на безутешна безнадеЖ- дност. 4:14 Основанието за надеЖдата на вярващия е възкресението на Христос. Колкото уверено вярваме, „че Исус умря и Възкръсна", също толкова уверено трябва да вярваме, че онези, които са по- чинали В Христос, ще бъдат Възкресени и ще участват в Неговото пришествие. „Защото както в Адам всички умират, така и В Христа всички ще оЖивеят" (1 Кор. 15:22). Възкресението на Христос е залогът и доказателството и за наше- то възкресение. Обърнете внимание на израза „почина- лите в Исуса" или „онези, които спят в (или чрез) Исуса"*. Знанието, че Онзи, Който лкгаи душите на Своите възл1обе- ни, просто дава сън на техните тела, отнема на смъртта целия уЖас, който тя всява. И така, относно съдбата на починали- те в Христос ние сме твърдо уверени, че Бог ще ги приведе заедно с Него. Това моЖе да се разбира по два начина:
* Според превода на текста В НВПБКДЖ. — Бел. на npeß. Бог ще ги доведе обратно заедно с Исус, когато Той се върне в сила и го- ляма слава." (Като цяло това е и зна- чението, което се предпочита.) Но как моЖе да бъде това? Нали те- лата на починалите сега леЖат в гробо- вете? Как могат те да се върнат заед- но с Исус? Отговорът на този Въпрос се дава в пасаЖа от 15 до 17 стих. Преди да се върне, за да установи царството Си, Христос ще дойде, за да Вземе Своите хора и да ги заведе със Себе Си у дома на небето. И след известно време Той ще се Върне обратно заедно с тях. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|