Уилиям макдоналд о м
Благодатта означава всички боЖест- вени запаси, необходими за християнския Живот и слуЖение. Милостта
Изтегляне 12.36 Mb.
|
Благодатта означава всички боЖест- вени запаси, необходими за християнския Живот и слуЖение. Милостта говори за съчувствената БоЖия гриЖа и защита на онзи, който се намира в нуЖда и е в опасност от падане. Мирът означава Вътрешно спокойствие, което идва от това, че човек се опира на Господа. И трите благословения идват от Бога, на- шия Отец, и Господ Исус Христос. В този стих божествеността на Христос се подразбира от това, че Павел говори за Него като за равен с Отец. Изразът „Христа Исуса, нашия Господ" подчер- тава факта, че Христос е Господ. И до- като думата „Спасител" се среща два- десет и четири пъти в НЗ, думата „Гос- под" се среща петстотин двадесет и два пъти. Всеки един от нас моЖе да си нап- рави лични закл!очения от тези ваЖни статистически данни. II. Поръчението на Павел към Тимотей (1:3—20) 1:3 Вероятно след първото затваряне на Павел в Рим той е посетил Ефес с Тимо- тей. Преди да отиде в Македония, апос- толът очевидно е наставил Тимотей да остане за известно време в Ефес, за да проповядва БоЖието слово и да предуп- реди Вярващите за опасността от лъЖ- ливите учители. От Македония ПаВел явно е тръгнал на к>г към Коринт, откъ- дето моЖе би е написал и това първо 277 1 TuMomeü 1   Писмо go Тимотей. В 3 cm. апостолът
Всъщност казва: „Също както преди тоВа те помолих да останеш 6 Ефес, ко- гато отивах в Македония, така и сега ти повтарям тази заръка." Тези думи не означават, че Тимотей е бил назначен за пастор на църквата ß Ефес. За такова нещо няма и намек В пасаЖа. ТоВа по-ско- ро означава, че Тимотей е бил изпратен там с една временна мисия, за да предуп- реди някои мъЖе В събранието да не пре- дават учения, които или се противопос- тавят на християнската вяра, или при- бавят нещо към нея. Главните лъЖливи учения В случая са законничеството и гностицизмът. Освен това Павел казва на Тимотей, че дори и да бъде изкушен да избяга от тази работа, той трябва да продълЖи да я върши. 1:4 Апостолът също така увещава Ти- мотей да заръча на тези мъЖе да не се за- нимават с басни и безкрайни родосло- вия. Не ни е ВъзмоЖно да знаем за kakßu точно басни и родословия става въпрос тук. Някои ги свързват с легенди, които са произлезли сред к>дейските водачи. Други смятат, че те се отнасят до ми- тове и родословия на гностиците. Ин- тересно е да се отбелеЖи, че днешните лъЖливи култове носят същите отличи- телни белези. ВъВ връзка с основатели- те на лъЖливите религии са се появили десетки странни и измислени истории, В които родословията заемат ваЖно място, като например В мормонизма. Тези безсмислени приказки слуЖат само да предизвикват спорове и съмне- ния в умовете на хората. Те не способс- тват с нищо за БоЖията наредба, коя- то е чрез вяра. Целият план на изкупле- нието е създаден от Бога не за да предиз- виква спорове, а за да вдъхне вяра в сър- цата на хората. МъЖе в ефеското събра- ние не трябВа да се посвещават на таки- ва глупави неща като басни и родосло- вия, а да се отдават на великите исти- ни на християнската вяра, които ще по- действат като благословение на хората и ще вдъхнат вяра вместо съмнения. 1:5 МоЖе би най-ваЖното нещо, което трябва да разберем от този стих, е фак- тът, че това поръчение не се отнася до Мойсеебия закон или десетте БоЖии за- поведи, а до заръчаното В 3 и 4 стих. ТоВа се виЖда съвсем ясно 6 НВПБКДЖ: „А целта на тази заповед елк)бов..." Па- вел казва, че целта на поръчението, кое- то току-що е дал на Тимотей, е не да предизвика обикновена религиозност, а лк>бов от чисто сърце, добра съвест и нелицемерна вяра. Това е резултатът винаги, когато се проповядва БоЖията благодат. Лктобта несъмнено вклЛочва лк>бов- та към Бога, лкзбовта към другите вяр- ващи и лкобовта към света като цяло. Тя трябва да избира от чисто сърце. Ако Животът на един човек не е чист, тога- ва от него едва ли моЖе да произлезе ис- тинската християнска лк>бов. Тази лк>- бов трябва също така да бъде странич- ният продукт на добра съвест, тоест съвест, която е лишена от съблазън спрямо Бога и спрямо човеците. И пос- ледно, тази лк)бов трябва да бъде резул- тат от нелицемерна вяра, тоест вяра, която не е маска. ЛъЖеученията никога не могат да пре- дизвикат това, което Павел изброява и което, без никакво съмнение, никога не моЖе да дойде в резултат на басни и без- крайни родословия! Само учението на БоЖията благодат моЖе да произведе чисто сърце, добра съвест, нелицемер- на вяра и да доведе до лк>бов. 5 cm. ни казва как да изпитваме всяко истинско учение, а именно — като про- верим дали то води до тези резултати. 1:6 Има обаче някои, които са се отк- лонили от тези неща: отклонили са се от чистото сърце, добрата съвест и не- лицемерната вяра. Изразът „не улучиха целта" моЖе да означава или че тези хора не са се целили правилно, или че не са уцелили където трябва. Без съмнение тук е правилно първото значение. Въп- росните мъЖе дори не са се опитвали да достигнат тези неща; те изобщо не са 278 1 TuMomeö 1  се целили В тях; тяхната цел е била съВ-
сем различна. В резултат на moßa те са се отклонили 6 празнословие. Тяхното проповядване е било безцелно; то не е во- дело доникъде; изобщо не е успяло да нап- рави хората свети. В moßa Послание Павел често използ- ва местоимението „някои". По време- то, когато той пише Първото писмо до Тимотей, лъЖеучителите са представ- лявали малцинство в църквата. Когато стигнем до Второто послание към Ти- мотей, ще видим, че думата „някои" вече не се среща толкова често. Равновесие- то на силата се е променило. Отстъпле- нието е станало много по-често явле- ние. Малцинството е станало мнозин- ство. 1:7 ЛъЖеучителите, за които се гово- ри в предходните стихове, са logeucmu, които се стремят да смесят 1одеизма с християнството, или закона с благодат- та. Те твърдят, че вярата В Христос не е достатъчна за спасението. Според тях човек или трябва да бъде обрязан, или да спазва Мойсеевия закон по някакъв друг начин. Тяхното учение е, че нормата на Живот за вярващия е законът. Това лъЖеучение присъства в христи- янството през цялата история на църк- вата. То представлява оная язва, която почти е успяла да разяде и днешното християнство. Сега то казва, че макар Вярата в Христос да е необходима за спа- сението, човек също така трябва да се кръсти, или да членува в определена цър- ква, или да пази закона, или да изкупи гре- ха си, или да дава десятък, или да прави някакво друго „добро дело". Проповедни- ците на този съвременен тип законни- чество не разбират, че спасението е из- Цяло чрез вяра в Христос без никакви дела по закона. Те не съзнават, че добри- те дела са следствие от спасението, а не причината, за да бъде спасен човек. Чо- Век не става християнин, като върши тези добри дела, а върши тези добри дела, защото е християнин. Те не ВиЖ- дат, че Христос, а не законът, е норма- та на Живота за вярващия. Те не проумя- Ват, че човек не моЖе да бъде под закон, без едновременно с това да бъде и под проклятие. Законът осъЖда на смърт всеки, който не успее да спази неговите свети заповеди. И тъй като нито един човек не моЖе да се подчини на закона съ- вършено, всички хора са осъдени на смърт. Христос обаче е освободил Вяр- ващите от проклятието на закона, като е станал проклет вместо тях. Затова апостолът казва за тези са- мозвани законоучители, че те не разби- рат нито какво говорят, нито какво твърдят толкова уверено. Те не могат да говорят разумно за закона, тъй като не разбират нито целта, поради която е бил даден, нито връзката му с вярващия. 1:8 Павел съвсем ясно казва, че зако- нът е добър: „Тъй щото законът е свят и заповедта свята, праведна и добра" (Рим. 7:12). Но той трябва да се употре- бява законно. Той никога не е бил даден като средство за спасение (Деян. 13:39; Рим. 3:20; Гал. 2:16, 21; 3:11). Законната употреба на закона е да бъде използван така в проповядването и поучението, че да произведе изобличение за грях. Той не трябва да се представя нито като сред- ство за спасение, нито като норма на Живот. Гай Кинг посочва, че трите урока, на които законът ни учи, са следните: „Ние трябва. Ние нямаме. Ние не моЖем." Ко- гато законът е изпълнил целта си В Жи- вота на един грешник, тогава този чо- век наистина е готов да извика към Бога: „Господи, спаси ме по Своята благо- дат!"2 Онези, които проповядват, че за- конът има съществено значение за спа- сението или за освещението, не са после- дователни. Те казват, че ако един хрис- тиянин наруши закона, той не трябва да бъде осъден на смърт. По този начин се подкопава авторитетът на закона. За- конът без наказание не е нищо друго ос- Вен един добър съвет. 1:9 Законът не се налага за праведния човек. Ако един човек е праведен, той 279 1 Тимотей 1  няма нуЖда от закон. ТоВа ваЖи и за
християнина. Когато християнинът е спасен по БоЖията благодат, той няма нуЖда да бъде поставян под десетте Бо- Жии заповеди, за да моЖе да Живее свят Живот. Не страхът от наказание кара един християнин да Живее благочестиво, а лкюовта към Спасителя, Който е ум- рял за него на Голгота. По-нататък апостолът описва хора- та, за които е бил даден законът. Мно- го изследователи на Библията посочват, че меЖду това описание и десетте Бо- Жии заповеди съществува тясна връзка. Десетте заповеди се разделят на две части: първите четири са свързани с дълга на човека към Бога (благочестие- то), докато останалите шест са посве- тени на дълга на човека към неговия бли- Жен (праведността). Следните думи съ- ответстват на първата част на десет- те заповеди: „...за беззаконните и непо- корните, за нечестивите и грешните, за неблагоговейните и скверните..." Из- разът „за човекоубийците" е свързан с шестата заповед: „Не убивай." Тук под „чобекоубийци" се разбира хора, които извършват не случайно, а преднамерено убийство. 1:10 Думите „...за блудниците, мъЖе- лоЖниците..." описват безнравствени- те хетеро- и хомосексуалисти. Тук те са свързани със седмата заповед: „Не пре- л1ободейстВай." Изразът „...за търгува- щите с роби..." се отнася до осмата за- повед: „Не кради." „...ЛъЖците, кълне- щите се 8 лъЖа..." (или клетвопрестъп- ниците) ни напомнят за деветата запо- вед: „Не свидетелствай против блиЖния си лъЖливо свидетелство." Последните думи „...и за всичко друго, което е противно на здравото уче- ние..." не са свързани пряко с десетата заповед, а като че ли вклк)чват и обоб- щават всичките десет заповеди. 1:11 Връзката меЖду този и предход- ните стихове е трудно да се определи. Той би могъл да означава, че здравото учение, за което се говори в 10 cm., е спо- ред благовестието. Също така той би могъл да означава, че всичко, което Па- вел казва в пасаЖа от 8 до 10 cm. за зако- на, е в съвършено съответствие с благо- вестието, което той проповядва. Или той би могъл също така да означава, че всичко, което Павел казва в пасаЖа от 3 до 10 cm. във връзка с лъЖеучителите, е в съгласие с евангелското послание. И макар че благовестието наистина е славно, ударението тук моЖе би пада Върху факта, че то говори по един чуден начин за славата (буквален превод на „славното") на Бога. То ни казва как Съ- щият Този Бог, Който е свят, праведен и справедлив, е и Бог на благодатта, ми- лостта и лкзбовта. Неговата лк>бов е осигурила това, което Неговата свя- тост изисква. Така онези, които прие- мат Господ Исус, получават сега вечен Живот. Това именно е благовестието..., което е било поверено на апостола. Неговата сърцевина е прославеният Господ Исус Христос. То казва на хората, че Той е не само Спасител, но и Господ. Б. Благодарение за истинската БоЖия благодат (1:12—17) 1:12 В предишния пасаЖ ПаВел описва лъ- Жеучителите, които се стремят да на- лоЖат закона на вярващите в Ефес. Сега той си спомня за своето лично обръще- ние, което е станало не чрез спазване на закона, а по БоЖията благодат. Апосто- лът не е бил праведен човек, а глаВният грешник. ПасаЖът от 12 до 17 cm. илк>с- трира законната употреба на закона от гледна точка на личния опит на ПаВел. Законът не е бил за него начин за спасе- ние, а средство за изобличение. Най-напред Павел изразява своето благодарение към Христос Исус за Него- вата благодат, която му е дала сила. Апостолът поставя ударението не Вър- ху оноВа, което СаВел от Tape е направил за Господа, а върху това, което Господ е направил за него. Той никога не е преста- нал да се удивлява на чудото, че Господ 280 1 TuMomeü 1   Исус не само го е спасил, но го е счел и за
Верен, като го е поставил на това слуЖе- ние. Законът никога не би могъл да пока- Же такава благодат. По-скоро негоВите безпощадни условия щяха да осъдят грешния Павел на смърт. 1:13 фактът, че Павел е нарушил де- сетте БоЖии заповеди преди своето об- ръщение, става явен от този стих. Тук апостолът говори за себе си като за един, който преди това е бил „хулител, гонител и пакостник". Като хулител Павел е говорил зло по адрес на христия- ните и техния Водач—Исус. Като гони- тел той се е опитвал да изпрати христи- яните на смърт, тъй като е смятал, че тази нова секта представлява голяма заплаха за кздеизма. Когато е осъщест- вявал своя зъл план, той се е отдавал с радост на пакостни, насилнически и яростни действия срещу вярващите. И макар че на английски език това не е тол- кова явно, тези три думи изразяват въз- ходяща градация на злината: хулител, го- нител и безсрамник*. Първият грях е грях, който засяга само говоренето. Вторият описва страданията, причине- ни на другите заради техните религиоз- ни вярвания. А третият съдърЖа идея- та за Жестокост и злоупотреба. Но въпреки това Павел е придобил ми- лост. Той не е получил наказанието, кое- то е заслуЖавал, защото е извършил това като неВеЖ в неверие. Когато е преследвал християните, Павел е мис- лел, че слуЖи на Бога. И тъй като рели- гията на неговите бащи е проповядвала поклонението на истинския Бог, единс- твеното заключение, което той е могъл да направи, е, че християнската Вяра се протипоставя на ЙехоВа от СЗ. И тога- ва с цялата си ревност и енергия, които е притеЖавал, той се е опитал да защи- ти честта на Бога, като е убивал хрис- тияните. * На английски blasphemer, persecutor and insolent. — Бел. на npeß. Много хора казват, че ревността и ис- креността са много ваЖни неща пред Бога. Но примерът на Павел показва, че само ревността не е достатъчна. Дори моЖем да каЖем, че ако човек греши, не- говата ревност само задълбочава греш- ката му. Колкото по-ревностен е той, толкова по-голяма вреда нанася! 1:14 Павел не само е избегнал наказани- ето, което е заслуЖавал (което е ми- лост), но е и получил изобилна милост, която не е заслуЖВал (което е благо- дат). Там, където се е умноЖил грехът, много повече се е умноЖила благодатта (Рим. 5:20). Фактът, че благодатта на Господа не е била дадена на Павел напразно, се виЖ- да от израза „с вяра и л1обов в Христа Исуса". Излятата върху Павел благодат е била съчетана с вяра и лк)бов в Хрис- тос Исус. Това, разбира се, би могло да означава, че Господ е Източникът как- то на благодатта, така и на вярата и лк>бовта. Но като че ли стихът става по-ясен, когато погледнем на него от друг ъгъл, а именно — че Павел не е отх- върлил БоЖията благодат, а че е отк- ликнал на нея, като се е доверил на Гос- под Исус и като е възлЬбил Благослове- ния, Когото преди това е мразил. 1:15 Това е първото от петте споме- навания на израза „вярно е това слово" в пастирските Послания. Това слово наи- стина е вярно, защото е словото на Един Бог, Който не моЖе нито да лъЖе, нито да греши. Хората могат да си поз- волят да приемат това твърдение с пъл- но доверие. Би било неразумно и глупаво да не го приемат. Това слоВо „заслужа- ва пълно приемане", защото се отнася до Всички, тъй като казва това, което Бог е направил за всички и изпраща дара на спасението на Всички. Наименованието Христос Исус под- чертава божествеността на нашия Гос- под. Този, Който е слязъл от небето на земята, е най-напред Бог (Христос) и след това Човек (Исус). Предварително- то съществуване на Спасителя се загат- 281 1 TuMomeü 1 ßa ß думите „дойде на cßema". Витлеем
не е мястото, където Христос Исус е започнал Cßoemo съществуване. Хрис- тос Исус е обитавал заедно с Бог Отец през цялата вечност, но е дошъл в све- та като Човек с една специална мисия. Дори и календарът подкрепя факта за Неговото идване: ние говорим за наше- то време като за 19 сл. Хр., т. е. за го- дината на нашия Господ 19 . Защо е до- шъл Христос Исус? За да спаси грешни- ците. Той не е дошъл, за да спаси добри- те хора (защото такива не е имало). Нито пък е дошъл, за да спаси онези, ко- ито са спазвали закона съвършено (защо- то и такива не е имало). Тук ние идваме до главното в различие между истинското християнство и всички останали учения. Лъжливите ре- лигии учат човека, че той може да бъде нещо или да направи нещо, което да спе- чели Божието благоволение. Евангелие- то казва на човека, че той е грешник, че е загубен, че сам не може да се спаси и че единственият начин, по който той може да стигне до небето, е чрез замес- тителната жертва на Господ Исус на кръста. Религиите казват на човека точно това, което той желае да чуе, а именно — че може по някакъв начин да допринесе за своето спасение. Но благо- вестието твърди, че цялата слава за де- лото на спасението принадлежи само на Христос, че човекът не прави нищо дру- го, освен да греши, и че Господ Исус е единственият Извършител на цялото спасение. Така Божият Дух довежда Павел до момента, в който той осъзнава, че е главният грешник, или — според някои други версии на Библията — „първият измежду грешниците". Дори и да не е главният грешник, Павел сигурно е един от тези, които се намират в първата редица. Забележете, че титлата „глав- ният грешник" не е дадена на човек, все- цяло отдаден на идолопоклонство или разпътство, а на един дълбоко религио- зен човек — човек, който е израсъл в ор- тодоксално кодейско семейство! Грехът на Савел е бил доктринален. Той не е при- емал Божието слово относно Личност- та и делото на Господ Исус Христос. Отхвърлянето на Божия Син е най-голе- мият от всички грехове. Забележете също, че апостолът казва „от които главният съм аз": той не казва „бях", а „съм". Често пъти най- благочестивите светии съзнават най- силно своята греховност. В 1 Коринтяни 15:9 (написано около 57 г. сл. Хр.) Павел нарича себе си „най-ни- щожният от апостолите". По-нататък в Ефесяни 3:8 (написано около 60 г. сл. Хр.) той представя себе си като „по-ма- лък от най-нищожния от всички све- тии"*. Сега, в 1 Тимотей 1:15, написано няколко години по-късно, апостолът се вижда като главния грешник. Всичко това ни показва растежа на Павел в християнското смирение. Преводът на Дарби на израза „от ко- ито главният съм аз" е „от които пър- ви(ят) съм аз". Според този превод Па- вел не толкова е най-лошият грешник, колкото „първият" по отношение на из- раелския народ. С други думи, неговото обръщение по уникален начин предсказ- ва бъдещото обръщение на израелския народ. В 1 Коринтяни 15:8 Павел нарича себе си „преждевременно родено geme"t което може да се разбере в смисъл, че не- говото новорождение е станало преди новорождението на неговия народ Изра- ел. Също както той е бил спасен чрез пряко откровение от небето, без учас- тието на какъвто и да било човешки ин- струмент, така може би ще бъде спасен и остатъкът от евреите по време на бъ- дещия период на Скръбта. Това тълкува- не се подкрепя може би от думите „глав- ния" и „пример" в 16 стих. 1:16 Този стих ни обяснява защо Павел е придобил милост. Той е придобил ми- лост, за да се изяви дълготърпснието на Исус Христос. Също както той е бил * Според НВПБКДЖ. — Бел. на преВ. 282 1 TuMomeü 1    главният грешник, така сега ще бъде и
главният пример за неуморимата Гос- подна благодат. Както казба Уилиям Кели, Павел ще бъде Живият пример за „божествената лЬбов, която се издига и над най-яростната Враждебност, и за бо- Жественото дълготърпение, което моЖе да омаломощи и най-разноликата и упо- рита съпротива"3. Това, което се е случило с Павел, ще бъде за пример на ония, които ще повяр- ват в Исус Христос за вечен Живот. В печатарството подобна функция изпъл- нява пробният отпечатък. Той играе ро- лята на модел или образец. Обръщение- то на Павел ще бъде пример за това, ко- ето Бог ще направи с народа на Израел, когато Изкупителят дойде от Сион (Рим. 11:26). В един по-общ смисъл този стих озна- чава, че никой не трябва да се отчайва, независимо от това колко е зъл. Всички могат да имат утехата, че след като Господ е спасил главния измеЖду грешни- ците, те също ще намерят милост и благодат, ако дойдат при Него в покая- ние. Като повярват в Него, те също ще намерят вечен Живот. 1:17 Когато си мисли за чудните дела, които Бог е извършил за него в благодат, Павел не моЖе да не изрази своите мис- ли и чувства в едно прекрасно славосло- Вие. Трудно е да се каЖе към кого точно е отправено то—към Бог Отец или към Господ Исус. Изразът „вечния Цар" ся- каш се отнася за Господ Исус, тъй като Той се нарича „Цар на царете и Господ на господарите" (Откр. 19:16). Но опреде- лението „невидимия" повече се отнася за Бог Отец, тъй като Господ Исус явно е бил Видим за човешките очи. фактът, че ние не моЖем ясно да разграничим за кое точно Лице на Триединството ста- ва Въпрос тук, моЖе да ни послуЖи като знак за Тяхното абсол!отно равенстВо. Най-напред „вечният Цар" е наречен безсмъртен. Това означава „нетленен" или „непогиВащ". В Своята същност Бог също така е и невидим. Хората са ВиЖ- дали БоЖии проявления В СЗ и освен това Господ Исус ни е разкрил напълно Бога ВъВ Видим образ, но Въпреки тоВа оста- ва фактът, че Самият Бог е невидим за човешките очи. По-нататък Бог е наре- чен „единствения Бог". Бог е единствен и цялата мъдрост идва от Него (Як. 1:5). В. Повторение на поръчението към Тимотей (1:18—20) 1:18 Заръчването, за което се говори тук, е без съмнение поръчението на Па- вел към Тимотей от 3 и 5 cm., в което той му казва да смъмри лъЖливите учи- тели. За да насърчи своя син Тимотей да изпълни тази ВаЖна задача, апостолът му припомня обстоятелствата, които са добели до неговото призоваване в християнското слуЖение. Изразът „...според пророчествата, които първо те посочиха..." моЖе би оз- начава, че преди Павел да срещне Тимо- тей, в църквата се е появил пророк, кой- то е съобщил, че Тимотей ще бъде изпол- зван от Господа В Неговото слуЖение. Пророкът е БоЖий говорител, който е получавал откровения за БоЖията Воля Във връзка с дадено действие и е преда- вал тези откровения на църквата. Мла- дият Тимотей е бил посочен за слуЖител на Исус Христос чрез пророчески думи и по този начин е била известена неговата бъдеща роля. Така че, ако някога бъде из- кушен да се обезкураЖи или да се отчае В Господното дело, той трябва да си спомни тези пророчества, което ще го вдъхнови и насърчи да во1ова в добрата битка. 1:19 В тази битка той трябва да Вок>- 6а с вяра и чиста съвест. Не е доста- тъчно да бъдем верни на християнската Вяра само В доктринално отношение. Човек би могъл да бъде съВсем Верен и Въпреки това да няма чиста съвест. Във връзка с този Въпрос Хамилтън Смит казва следното: „Онези, които са надарени и излизат често пред обществото, трябва много да Внимават да не би заради постоянна- 283 1 TuMomeü 1,2     та си заетост, непрекъснатото си про-
повядване и обществена работа пред хо- рата да пренебрегнат тайния живот на благочестие пред Бога. Нима Писанието не ни казва, че е възможно да проповядва- ме с цялото човешко и ангелско красно- речие и въпреки това да бъдем нищо? Това, което носи плод за Бога и което ще ни донесе най-светла награда в идещия ден, е животът на благочестие, от кой- то трябва да произтича всяко истинско служение. "4 Някои от онези, които са Живели по Времето на Павел, са отхвърлили чиста- та съвест, като по този начин са пре- търпели корабокрушение във вярата. Те могат да се сравнят с глупав моряк, който изхвърля компаса си зад борда. Тези корабокрушенци във вярата са истински вярващи, които просто не са успели да запазят чувствителността на съвестта си. Техният християнски Жи- вот е излязъл в морето като представи- телен кораб, който обаче, вместо да се върне на пристанището с развети зна- мена и с пълен товар, се е разбил в скали- те и е докарал срам както на самите тях, така и на тяхното свидетелство. 1:20 Ние не знаем дали Именей и Алек- сандър са същите хора, за които се гово- ри и във 2 Тимотей 2:17 и в 4:14, нито поз- наваме естеството на тяхното бого- хулство, но знаем, че те са отхвърлили чистата съвест и са богохулствали. В НЗ думата „богохулствам"5 не винаги означава „злословя по адрес на Бога". Тя моЖе да се използва и във връзка с обид- но или зло говорене по адрес на други хора. Претърпявайки корабокрушение във Вярата, тези мъЖе несъмнено са на- карали другите да говорят лошо за пътя на истината, като по този начин Живо- тът им е станал Живо богохулство. Тяхната трагедия е трагедията на християните, които започват слуЖени- ето като блестящи работници, но пос- ле се отклоняват от истината и изпа- дат в заблуда, като заглушават гласа на своята съвест. Апостолът казва, че той е предал тези мъЖе на Сатана. Някои изследова- тели ВиЖдат 8 тези думи едно твърде- ние за акта на отлъчването. Според тях те означават, че Павел е отделил тези хора от местната църква, като целта на това действие е довеЖдането им до покаяние и до възстановяване на обще- нието им с Господа и Неговите хора. Проблемът с това мнение е, че отлъчва- нето е било функция на местната църк- ва, а не на апостола. В1 Коринтяни 5 Па- вел не отлъчва блудника, а съветва ко- ринтяните да направят това. Другото главно тълкуване на този пасаЖ е, че предаването на Сатана е власт, дадена на апостолите, която днес вече не е на- лице, тъй като няма апостоли. Според това мнение апостолите са имали власт да предават на Сатана един човек, кой- то съгрешава, за да пострада физически или дори в краен случай да умре, както е станало с Анания и Сапфира (Деян. 5:1— 11). Очевидно целта на това наказание тук е възпитателна, което личи от ду- мите „за да се научат да не богохулст- ват". Тук не става въпрос за осъЖдане, а за възпитание. III. Наставления във връзка с Живота на църквата (2:1—3:16) А. Относно молитвата (2:1—7) Павел вече е отправил към Тимотей сво- ето първо поръчение във връзка с лъЖли- вите учители и сега се обръща към те- мата за молитвата. Общоприето е мне- нието, че този пасаЖ е посветен на те- мата за обществената молитва, което обаче не означава, че той не моЖе със съ- щата сила да се прилоЖи и към личната молитва на вярващия. 2:1 Молитвите за всичките човеци са както привилегия, така и задълЖение на вярващите. Това, че Бог изслушва молби- те ни за нашите блиЖни, е наистина ог- ромна привилегия, но то е и наше задъл- Жение, тъй като ние сме длъЖници на 284 1 TuMomeü 2    Всички no отношение на благата Вест за
спасението. Апостолът изброява четири харак- терни страни на молитвата — „молби, молитви, прошения, благодарения". Да се направи разлика меЖду първите три е доста трудно. Според съвременната употреба думата „молба"* съдърЖа иде- ята за силно и пламенно умоляване, но тук значението и е no-скоро на „конк- ретно искане за конкретна нуЖда". Ду- мата, преведена като „молитви", е общ термин, който вклктва всякъкъв вид почтителни обръщения към Бога. „Про- шенията" са такива искания, в които ние се обръщаме към Бога заради други- те като към Един, Който е Най-висш от Всички. И благодаренията са онези мо- литви, в които ние си спомняме благо- датта и милостта на нашия Господ и из- ливаме сърцата си в признателност към Него. Бихме могли да обобщим този стих, като каЖем, че когато се молим за Всич- ки човеци, ние трябва да правим това в дух на смирение, поклонение, доверие и благодарение. 2:2 Тук изрично се споменават царете и Всички, които са на Власт. Това озна- чава, че те трябва да заемат специално място в нашите молитви. И на други места Павел ни напомня, че съществува- щата власт ни е дадена от Бога (Рим. 13:1) и че управляващите са БоЖии слу- Жители, които ни слуЖат за добро (Рим. 13:4). Този стих придобива особено значение, когато си спомним, че е бил написан в дните на управлението на Нерон. УЖас- ните гонения на християните от този ?ьл владетел не са повлияли на факта, че Вярващите трябва да се молят за онези, които управляват обществото. НЗ ни учи, че християнинът трябва да бъде ве- рен на управлението на обществото, в което Живее, с изклк>чение на случаите, когато това управление изисква от него * На английски „supplication". — Бел. на npeR. да не се подчинява на Бога. Тогава той
Причината, поради която апостолът казва, че трябва да се молим за управля- ващите, е „за да поминем тих и спокоен Живот в пълно благочестие и сериоз- ност". За наше добро е властта да бъде стабилна и страната да бъде предпазена от револкщии, граЖдански войни, безре- дици и анархия. 2:3 Молитвите за всички хора, вклкти- телно и за управляващите, са нещо, кое- то е добро и благоприятно пред Бога. То е добро само по себе си и угодно на Бога, нашия Спасител. Определението спаси- тел, което Павел дава на Бога тук, е осо- бено ваЖно. Бог Желае всички хора да бъ- дат спасени. Следователно, когато се молим за всички хора, ние съдействаме за осъществянето на БоЖията воля в това отношение. 2:4 Този стих обяснява по-подробно това, което посочихме в 3 стих. Бог „иска да се спасят всичките човеци" (Езек. 33:11; Йоан 3:16; 2 Петр. 3:9). Сле- дователно ние трябва да се молим за всички човеци от всички краища на зе- мята. Тук са представени съвсем ясно боЖес- твената и човешката страна на спасе- нието. Първата половина на стиха ни казва, че човекът трябва да бъде спасен. Глаголът е в страдателен залог. Това означава, че той не моЖе да се спаси сам, а трябва да бъде спасен от Бога. Това е боЖествената страна на спасението. За да бъде спасен, човекът трябва да дойде до познанието на истината. Бог не спасява хората против тяхната воля. Той не иска да насели небето с бунтовни поданици. Човекът сам трябва да дойде при Този, Който казва „Аз съм Пътят и 285 1 TuMomeü 2  Истината, и Животът." Това е човеш-
ката страна на спасението. Нека да подчертаем обаче, че този стих не проповядва универсално спасе- ние. Въпреки че Бог иска да се спасят всичките човеци, не всички човеци ще бъдат спасени. Първоначално Божията воля не е била децата на Израел да се ски- тат из пустинята в продължение на тридесет и осем години, но въпреки това те са се скитали. Бог е позволил да стане така, но това не е бил пътят на благословението, което е било Негово- то първоначално намерение. 2:5 Връзката между този и предходни- те стихове не е съвсем ясна, но идеята може би е следната: Бог е един; следова- телно Той е Бог на всички човеци. Зато- ва и молитвата за всички човеци трябва да бъде отправена към Него. Като един Бог Той иска спасението на всички чове- ци. Ако Той беше един от много богове, щеше да се интересува само от своите собствени поклонници. И второ, „има ...един Ходатай меЖду Бога и човеците...". След като това е така, нито един човек не може да дойде при Бога по някакъв друг начин. Хода- таят е посредник или арбитър, който може да застане между две страни и да се съобщава и с двете. Чрез Христос, Който е и Човек, Бог може да се прибли- жи до човека и да му предложи прощение на греховете. Вследствие на това всеки жалък грешник може също да се прибли- жи до Бога и да не бъде отхвърлен от Него по никакъв начин. Павел нарича Този Посредник „Човека Христос Исус". Това наименование не отрича божествеността на Господ Исус. За да бъде Посредник мезкду Бога и човеците, Христос Исус трябва да бъде както Бог, така и Човек. Господ Исус е Бог още от вечността, но Той е станал Човек в яслите във Витлеем. Той представлява цялото човечество, фак- тът, че Той е както Бог, така и Човек, се вижда в името Христос Исус. Хрис- тос представя Господ като Божия По- мазаник, Месия, а Исус е името, което Му е било дадено по време на въплъще- нието. Този стих съдържа едно решително опровержение на учението, което е тол- кова често срещано днес и което казва, че посредници между Бога и човека мо- гат да бъдат благословената Мария или ангелите, или светиите. Има само един Посредник и Неговото име е Христос Исус. 5 cm. обобщава посланията на СЗ и на НЗ. Посланието на СЗ, поверено на Из- раел, е: има само Един Бог. Посланието на НЗ, поверено на църквата, е: има само един Посредник. Също както Израел се провали в своята отговорност, като се поклони на идоли, така и формалната църква се провали в своята отговор- ност, като въведе други посредници — Мария, светиите, свещениците и пр. 2:6 И така, ударението в този пасаж пада върху истината, че Бог желае спа- сението на всички човеци. Това се вижда по-нататък от факта, че Христос Исус е дал Себе Си откуп за всички. Отку- път е цена, която се плаща, за да се ос- вободи или да се пусне на свобода някой човек. Забележете, че този откуп е да- ден за всички. Следователно делото на Господ Исус на кръста на Голгота е дос- татъчно за спасението на всички греш- ници. Това обаче не означава, че всички хора ще бъдат спасени, тъй като за спа- сението на един човек е необходимо и съгласието на собствената му воля. Този стих е един от многото, които казват, че смъртта на Христос има за- местителна стойност. Той е умрял за- ради Всички. Но дали всички ще я прие- мат, е друг въпрос, факт е, че изкупи- телното дело на Христос е достатъчно голямо по стойност за всички. Изразът „като своевременно свиде- телство" означава, че заместителната смърт на Христос е трябвало да бъде дадена на определеното за това време. Същият Този Бог, Който желае спасени- ето на всички човеци и е осигурил пътя 286 1 TuMomeö 2  за спасението на всички, е наредил така,
че посланието на евангелието да излезе във века, в който Живеем. Всичко това има за цел да покаЖе огромния копнеЖ от страна на Бога да благослови цялото човечество. 2:7 Като последна изява на Желанието на Бога за спасението на всички човеци е поставянето на Павел за проповедник и апостол на езичниците. И тогава, как- то и сега, езичниците са съставлявали по-голямата част от населението на света. Следователно апостолът не е бил изпратен до една малка част от чо- вечеството като например 1одейския на- род, а до езическите народи. Тук Павел говори за себе си като за проповедник, апостол и учител.„Пропо- ведник" означава буквално вестоносец или глашатай на евангелието. ЗадълЖе- нията на апостола са малко по-широки: той не само проповядва евангелието, но и основава църкви, наставлява местни- те събрания по въпросите за реда и дис- циплината и говори с власт като един, който е изпратен от Господ Исус Хрис- тос. Учителят разяснява БоЖието сло- во по такъв начин, че да бъде разбрано от хората. За да подчертае още повече значение- то на това, което казва, Павел потвър- Ждава правото си да бъде учител на езичниците с думите „говоря истина- та 6 Христос, не лъЖа"*. Думите „във вярата и истината" моЖе би описват верния и честен начин, по който апосто- лът извършва своето учителско слуЖе- ние, но по-вероятно е да описват съдър- Жанието на неговите поучения. Това ще рече, че той поучава езичниците за неща, засягащи вярата и истината. В. Относно мъЖете и Жените (2:8—15) 2:8 Темата за обществената молитва отново е възобновена, като този път * В текста на Библията от 1924 г. изразът „В Христос" е изпуснат неправилно. — Бел. на преВ. Вниманието ни се насочва към онези, ко- ито трябва да водят БоЖиите хора в молитва. Началната дума „искам" изра- зява активното и боговдъхновено Жела- ние на Павел във връзка с този въпрос. На оригиналния език на НЗ има две думи, които могат да се преведат като „мъЖе". Едната дума означава човечес- твото като цяло, докато другата озна- чава „мъЖе" като единия от двата пола. Тук е използвана втората дума. Настав- лението на апостола е обществената молитва да бъде водена от мъЖете, а не от Жените, и то от всичките мъЖе, а не само от старейшните. Изразът „на всяко място" моЖе да оз- начава, че всеки отделен християнин моЖе да се моли по всяко време независи- мо къде се намира. Но тъй като тук се засяга главно въпросът за общата мо- литва, този стих би било по-добре да се разбира като указание за събранията, в които присъстват и мъЖе, и Жени—то- гава онези, които водят молитвата, трябва да бъдат мъЖете, а не Жените. МъЖете, които се молят на общест- вени места, трябва да отговарят на три изисквания. Първо те трябва да из- дигат свети ръце. Ударението тук пада не толкова върху физическото полоЖе- ние на ръцете на този, който се моли, колкото на Вътрешния му Живот. Него- вите ръце трябва да бъдат свети. Ръце- те тук говорят В преносен смисъл за це- лия начин на Живот на вярващия. Второ, те не трябва да бъдат „гневни". Това показва колко непоследователно би било да стане да се моли за другите човек, който лесно става Жертва на гневни из- блици. И трето, те трябва да правят това без съмнение*. Това моЖе да озна- чава, че те трябва да имат вяра в спо- собностите и готовността на Бога да чува и отговаря на молитви. Бихме мог- ли да обобщим тези изисквания, като ка- Жем, че човек трябва да показва сВя- * Този преВод е по-праВилен от „препирни". — Бел. на преВ. 287 1 Тимотей 2 mocm u чистота no отношение на себе си,
л1обоВ и мир по отношение на другите и безрезервна Вяра по отношение на Бога. 2:9 След като е обсъдил личните изис- квания към мъжете, които Водят обща- та молитва, апостолът сега се обръща към онова, което трябва да характери- зира Жените, които се намират в събра- нието в такива случаи. Най-напред той казва, че те трябва да се обличат скромно, със срамеЖливост и целомъд- рие. Джон Кризостъм дава следното из- черпателно определение на понятието „скромна премяна": „И така, какво облекло люЖе да се на- рече „скролта премяна"? Скромната пре- мяна е такова облекло, което покрива тялото напълно и прилично, без никакви излишни украшения, защото едното е благопристойно, а другото не е. Тогава какво? Вие отивате ли да се молите на Бога със слоЖна прическа и златни укра- шения? Да не би да отивате на бал? Или на сватба? Или на карнавал? На такива места скъпите украшения могат да изг- леждат напълно в реда на нещата; тук обаче няма място за нито едно от тях. Вие сте дошли да се молите, да поискате прошка за вашите грехове, да се покаете за вашите престъпления, да умолявате Господа... Махнете този фалш!"6 Скромността означава, че жените трябва да избягват всичко, което носи срам. Тя съдържа идеята за умереност и приличие. Целомъдрието пък означава, че жената трябва да бъде въздържана в облеклото. От една страна, тя не тряб- ва да привлича вниманието към себе си, като носи модерни и ярки дрехи, които биха могли да предизвикат възхищение или дори завист от страна на Божиите поклонници, а от друга — тя трябва да избягва да носи дрехи, които са изпокъса- ни или старомодни. Писанието ни насър- чава да водим една умерена, средна поли- тика по отношение на облеклото. Някои крайности, които трябва да се избягват, са плетената коса, златото, бисерите и скъпите дрехи. Плетената коса не изклк>чва непременно сплитане- то на косата на обикновени плитки, ко- ито могат да бъдат съвсем скромно нещо, а no-скоро украсяването на глава- та със сложни и показни прически. Носе- нето на бижута и скъпи дрехи като на- чин за самоизтъкване е определно непод- ходящо по време на молитва. 2:10 Този стих ни казва коя женска ук- раса е положителна. Украсата, която прилича на Жените, изповядващи благо- честието, са добрите дела. Такава „пре- мяна" не отвлича вниманието на други- те от общението с Бога, а го насърчава. Освен това тя не предизвиква завист или ревност в лошия смисъл на тези думи, а само подтиква другите да след- ват същия пример. Добрите дела са важ- на тема в пастирските Послания и обра- зуват едно много необходимо равновесие с темата за здравото учение. 2:11 Що се отнася до поведението на Жената по време на обществените съб- рания на църквата, тя трябва да се учи мълчаливо с пълно подчинение. Това съ- ответства и на съдържанието на оста- налото Писание по този въпрос (1 Кор. 11:3—15; 14:34,35). 2:12 Когато Павел казва „А на Жена- та не позволявам да поучава", той гово- ри като един, който е вдъхновен от Бога. Тези думи не изразяват личните предубеждения на Павел, както смятат някои, а са нареждане на Бога, Който каз- ва, че жените не могат да имат общес- твено служение на учители в църквата. Има едно-единствено изклктение и то е, че жените могат да поучават деца (2 Тим. 3:15) и млади жени (Turn 2:4). Също така жената не трябва да владее над мъЖа. Това означава, че тя не трябва да упражнява господство над мъжа, а трябва да бъде мълчалива. Може би е добре да добавим, че казаното в послед- ната част на този стих не се отнася само до местното събрание, фактът, че водещата роля принадлежи на мъжа, а жената заема мястото на подчинение- то, е основен принцип в Божиите взаи- 288 1 TuMomeü 2  моотношения с човека. Toßa ß никакъв
случай не означава, че Жената е по-низша от мъЖа. То обаче означава, че властта или господството на Жената над мъЖа е нещо, което се противопоставя на Бо- Жията воля. 2:13 За доказателство на това твър- дение Павел най-напред използва приме- ра със сътворението на Адам и Еба: „...първо Адам бе създаден, а после Ева." Редът на сътворението е особено ваЖен. Създавайки първо мъЖа, Бог показва на- мерението Си, че мъЖът трябва да бъде Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|