Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
| глава започва с описанието на лъжеучи-
телите, които носят хаос и опустоше- ние сред Божия народ. Павел казва на Ти- мотей, че като се придържа Вярно към благочестивия живот и към словото, ше спаси себе си от тези лъжливи учения, а така също и своите слушатели. V. Конкретни наставления за различните групи вярващи (5:1—6:2) А. Наставления към различните възрастови групи (5:1,2) 5:1 С този стих започва един пасаж, кой- то съдържа наставления относно пове- дението на Тимотей към членовете на християнското семейство, между кои- то той ще работи. Като по-млад, а може би и по-нападателен човек, Тимо- тей би могъл да се изкуши и да прояви раздразнение и нетърпение към някои по- стари мъЖе, затова апостолът го уве- щава да не порицава строго стар човек, а да го увещава като баща. Неговата младост не му позволява да се обръща към стария човек с остри думи. Също така има опасност този млад служител на Христос да се държи запо- веднически към по-младите мъЖе. Зато- Ва ПаВел му казва, че към тях той тряб- Ва да се отнася като към братя, т. е. да бъде като един от тях и да не изпитва никакВо чувство на превъзходство. 5:2 Отношението на Тимотей към старите Жени трябва да бъде като към майки с дължимото внимание, лкюов и уважение. Чистотата трябва да характеризира всички негови взаимоотношения с по- младите Жени. Тимотей трябва не само да избягВа тоВа, което определено е грешно, но и да се пази от Всякакви съм- нителни действия или поведение, които пораждат съмнения за зло. Б. Наставления към вдовиците (5:3—16) 5:3 В пасажа от 3 до 16 cm. Павел разг- лежда въпроса за вдовиците в местна- та църква и отношението на другите към тях. Най-напред той казва, че църквата трябВа да почита онези, които наисти- на са вдовици. Тук „почита" съдържа не само идеята за уважение, но и мисълта за финансова подкрепа. Истинските вдо- вици са онези Вдовици, които нямат ни- какви други средства за прехрана, а раз- читат изцяло на Господа. Те нямат живи роднини, които да се грижат за тях. 5:4,5 В този стих апостолът ни пред- ставя една втора категория вдовици — които имат деца или внуци. За тях той казва, че децата им трябВа да се учат на практическо благочестие, като се гри- жат за сВоята майка (или баба) и по този начин и се отплащат за Всичко, което тя е направила за тях. Този стих ни каз- ва съвсем ясно, че пътят на благочести- ето започва у дома. Ако ние говорим го- 302 1 TuMomeü 5  леми неща за нашата Вяра, а пренебрег-
Ваме онези, с които ни сВьрзВат естес- твени Връзки, нашето християнско сви- детелство ще бъде много лошо! ГриЖата на християните към техни- те близки, които нямат никакви средс- тва, е угодна16 пред Бога. В Ефесяни 6:2 апостол Павел заяВяВа съВсем ясно: „По- читай баща си и майка си (което е пърВа- та заповед с обещание)." Както споме- нахме no-горе, истинска вдовица е онази, която няма никакви средства за препи- тание и която непрекъснато трябва да уповава на Бога за задоВоляВането на всекидневните си нуЖди. 5:6, 7 За разлика от благочестивата вдовица, описана В 5 cm., 6 и 7 cm. ни пред- лагат описание на една Вдовица, която Живее сладострастно или разпуснато. По въпроса дали тук става въпрос за ис- тинска вярваща, или за вярваща само на думи, мненията се различават. Ние смя- таме, че тази Жена е истинска вярваща, която е изпаднала в грях. Тя е „Яшва ум- ряла", що се отнася до общението и с Бога или до нейната полезност за Бога. Тимотей е длъЖен да поучава такива Вдовици да не Живеят сладострастно, а така също и да учи християните да се гриЖат за нуЖдаещите се свои близки. 5:8 НеЖеланието да се гршкиш за сво- ите близки, и най-вече за домашните, е много сериозен грях. Той е равен на от- ричането от вярата. Едно постоянно изискване на християнската Вяра е гри- Жата на вярващите един за друг. Когато даден християнин престане да прави това, той отрича чрез своите действия основните истини, на които християнс- твото учи. Такъв човек е по-лош от не- вярващ поради простата причина, че много невярващи показват лкюов към своите роднини и се гриЖат за тях. Ос- вен това по този начин християнинът моЖе да даде повод да се укорява Господ- ното име, което невярващият не моЖе да направи. 5:9 Този стих ни дава известно основа- ние да предполагаме, че Всяка местна църква е имала списък с имената на вдо- виците, за които се е гриЖела. Тук Павел уточнява, че в този списък не трябва да Влиза нито една вдовица, която е под шестдесетгодишна възраст. Изразът „на един мъЖ Жена" повдига същия проблем като подобния израз, употребен във връзка с епископите и дя- коните. И за него са били предлагани сходни тълкувания. Едно нещо обаче е си- гурно, а именно — че брачният Живот на такава Жена трябва да е бил безукорен и извън всякакво подозрение по отношение на моралната му чистота. 5:10 За да бъде вклк>чена в този списък, вдовицата трябва да е известна с таки- ва добри дела, които характеризират ду- ховния вярващ. Изразът „ако е отхранила чада" без съмнение означава, че тя трябВа да ги е отгледала по такъв начин, че възпита- нието им да прави чест както на сама- та нея, така и на християнския й дом. Не е голяма заслуга просто да отгледаш деца, заслуга е, когато ги отгледаш добре. Друга една черта на благочестивата ВдоВица е показването на гостоприемс- тво към странници. В НЗ непрекъснато се споменава и насърчава добродетелта на гостолкобието. Измиването на краката на гостите е било едно от задълЖенията на слугите. Тук връзката меЖду това действие и Вдовицата е, че тя трябВа да е извърш- вала слугинска работа за своите братя и сестри християни. То също така моЖе да означава измиване на краката на све- тиите в духовен смисъл — чрез водата на словото. Тук не става въпрос за об- ществено слуЖение, а за обикновено по- сещение на Вярващите по домовете и из- ползване на БоЖието слово по такъв на- чин, който способства за очистването им от осквернение във всекидневния им Живот. Под ..помагала на страдащи" трябва да разбираме „извършвала милосърдни 303 1 TuMomeü 5 дела В помощ на болни, скърбящи или хора 6 беда". Накратко казано, за да бъде Вклкочена ß списъка на онези християни, за които се гриЖи местното събрание, една Вдо- Вица трябба да се е „предавала на вся- какво добро дело". 5:11 Toßa е един труден стих, но зна- чението му моЖе би е следното. Като цяло местната църкВа не трябва да се натоварва с гриЖата за по-младите вдо- вици. Тъй като са млади, те моЖе би ще поискат отноВо да се омъЖат. ТоВа Же- лание само по себе си не е лошо, но поня- кога моЖе да стане толкоВа силно, че ня- коя от тях да се омъЖи дори за невяр- Ващ. ТогаВа — казВа апостолът — страстите им могат да ги отвърнат от Христос или да ги накарат да пренеб- регнат Христос. Когато една млада Вдо- вица застане пред избора да склк>чи брак с неВярВащ мъЖ или да остане необвър- зана заради лкюоВта си към Христос и тя избере да се омъЖи, тоба ще злепос- тави местната църкВа, която я под- дърЖа. 5:12 „ОсъЖдение" (или „проклятие" според ПБКДЖ) тук не изначаВа Вечно погубление, а присъда или наказание за moßa, че се е отметнала от първото си убеЖдение. Преди тоВа тя е изпоВядВа- ла най-голяма Вярност и Всеотдаиност към Господ Исус Христос, а сега, след като се е появила ВъзмоЖността да се омъЖи за някой, който не обича Хрис- тос, тя забравя първоначалната си клетва или обещание към Христос и отива при един човек, който не е Верен на Небесния МладоЖенец. Павел не осъЖда младите Вдовици за това, че искат да се омъЖВат. Всъщ- ност той дори ги насърчава да се омъЖ- Ват (14 cm.). ТоВа, което той осъЖда като грешно, е техният духовен упадък, изоставянето на боЖествените принци- пи заради един мъЖ. 5:13 Ако местното събрание поеме на- пълно финансовата издръЖка на по-мла- дите вдовици, то моЖе да ги подтикне към безделие и всички произтичащи от него злини. Вместо да се гриЖат за сво- ите собствени задълЖения, те могат да станат бъбриви и да се месят в чуЖди работи, като се занимават с това, кое- то не ги засяга. Местната църкВа не трябВа да праВи нищо, което да насърчава такова пове- дение, защото — както вече споменахме no-горе — тоВа моЖе да се отрази небла- гоприятно върху християнското й свиде- телство. 5:14 Поради тази причина ПаВел Же- лае no-младите вдовици да се омъЖват, да раЖдат деца и да пазят чисто името на сВоя християнски дом. ПаВел, разбира се, съзнава, че не винаги е възмоЖно вся- ка млада вдовица да се омъЖи поВторно. Инициативата за това трябВа да се по- еме от мъЖа. Апостолът просто поста- новява един общ принцип, който трябВа да се спазВа Винаги, когато е ВъзмоЖно. Противникът, или Сатана, непрекъс- нато се стреми да злепостави христия- нското свидетелство, затова тук Па- Вел изрично ни предупреЖдаВа, че ние не трябва да даваме никакъв повод на Са- тана да хули. 5:15 Всичко казано дотук за младите ВдоВици не е някаква приумица или пред- полоЖение на апостола. То вече се е слу- чило. Някои от тях вече са се отклони- ли и са отишли след Сатана В смисъл, че са се Вслушали В гласа на Сатана и са из- брали невярващ партньор за съпруг, като по този начин са показали неподчи- нение на Господното слово. 5:16 Темата на този стих е задълЖени- ето на Вярващите да се гриЖат за свои- те роднини. Ако някой вярващ17 или вяр- ваща има Вдовица В семейството, коя- то се нуЖдае от поддръЖка. то той (или тя) трябВа да поеме тази отговорност, за да не се обременява църквата, а да моЖе да се гриЖи за онези, които наисти- на са В нуЖда и са без никакви роднини. Целият пасаЖ от 3 до 16 cm. ни показ- ва какВо църквата трябва да праВи при дадени обстоятелства, а не какВо църк- 3(М 1 TuMomeü 5  Вата лоЖе да npaßu, ако има смекчаващи
Вината обстоятелства или ако е способ- на да го праВи. Дължината на параграфа показва, че за Светия Дух това е един ва- жен Въпрос, но за съжаление Въпрос, кой- то до голяма степен се пренебрегва В по- Вечето църкоВни кръгове днес. В. Наставления към стареишините (5:17—25) 5:17 Останалите стихове до края на тази глава разглеждат Въпроса за ста- реишините. Тук Павел най-напред излага правилото, че стареишините, които управляват добре, трябва да се удосто- яват с двойна почит. Думата „управля- Ват" би могла да се преведе по-добре като „водят" (Дарби). Тук не cmaßa въп- рос за надзор, а за пример. Такива старей- шини заслужват „двойна почит". „По- чит" може да означава както уважение, така и финансова поддръжка (Мат. 15:6). Изразът „двойна почит" вкл1очва и две- те. От една страна, стареишините са достойни за уважение от страна на Бо- жиите хора заради работата, която из- вършват, а от друга — ако времето им е отдадено изцяло на тази работа, те са достойни и за финансова подкрепа. „Оне- зи, които се трудят в словото и поуче- нието", са може би онези, които прекар- ват толкова много време в проповядва- не и поучаване, че не могат да работят нищо друго. 5:18 За да докаже, че стареишините заслужават да бъдат издържани, апос- толът цитира два текста от Писание- то. Първият е от Второзаконие 25:4, а Вторият — от Лука 10:7. Този стих е особено интересен ВъВ връзка с богов- дъхновеността на Писанието. Павел Взима един стих от Стария Завет и един стих от Новия ЗаВет, поставя ги един до друг на едно и също ниво и назовава и два- та като „Писанието". От това става ясно. че за Павел НоВозаветните Писа- ния имат същия авторитет като Ста- ро jaBeniHume. Според тези стихове Волът, който участва Във вършитбата, не трябва да се спира да не яде от овършаното. Също така всеки работник има право да полу- чи част от произведението на своя труд. Така е и при стареишините. Неза- висимо че тяхната работа не е физичес- ка, те също заслужават да бъдат издър- жани от Божия народ. 5:19 Тъй като носят по-голяма отго- ворност в църквата, стареишините стават обект на специални нападения от страна на Сатана. Поради тази при- чина Божият Дух предприема мерки, за да ги предпази от клевети, като поста- новява един принцип, според който про- тив старейшина не трябва да бъдат приемани никакви обвинения, освен ако не бъдат подкрепени от двама или три- ма свидетели. Между другото същият този принцип важи и при наказването на който и да е друг член от църквата, но на него е отделено специално внимание тук, защото по отношение на стареи- шините съществува по-голяма опасност от несправедливи обвинения. 5:20 В случай че някой старейшина съг- реши по такъв начин, че навреди на сви- детелството на църквата, той трябва да бъде порицан пред всички. Това нака- зание има за цел да покаже на останали- те вярващи сериозността на греха в християнското служение и да послужи като мощна спирачка в живота на дру- гите. Някои тълкуватели смятат, че каза- ното в 20 cm. не се отнася само до ста- реишините, а до всички християни. Не- съмнено този принцип засяга всички християни, но контекстът на стиха като цяло говори, че той се отнася глав- но до стареишините. 5:21 При Вземането на наказателни мерки В една местна църква има две опасности, които трябва да се избягват. Първата е предразсъдъкът, а Втората — пристрастието. Човек лесно може да си създаде предварително мнение срещу някого и по този начин да не съди обек- 305 1 TuMomeü 5 тиВно. Също така хората са склонни да показВат пристрастие към някой чоВек заради негоВото богатство, полоЖение В обществото или собствената му лич- ност. Затова Павел тържествено заявя- Ва на Тимотей пред Бога, пред Христос Исус и пред избраните ангели да се под- чинява на тези заповеди, като не съди за даден проблем, преди да узнае Всички факти и без да показва пристрастие към даден човек просто защото му е прия- тел или известна личност. Всеки отде- лен случай трябва да бъде разглеЖдан пред Бога и пред Господ Исус, а така също и пред ангелите. Ангелите наблко- дават света, в който ЖиВеем, и трябва да ВиЖдат съвършена праВда по Въпроси- те на дисциплината ß църквата. Избра- ните ангели са онези ангели, които не са били Въвлечени в грях или бунт против Бога, а са запазили своето първо Жилище. 5:22 Когато известни хора в света отъЖдествят себе си с едно местно съб- рание, понякога има опасност да бъдат издигнати много бързо на отговорни места В църквата. Тук Павел предупреЖ- дава Тимотей да не бърза с признаване- то на новодошлите. Тимотей също така не трябва да се сблиЖава много бързо с хора, които не познава добре, защото моЖе да стане участник в техните гре- хове. Той не само трябва да пази чист своя морал, но и да пази името си нео- петнено, като не се свързва с греховете на другите. 5:23 Връзката меЖду този и предишни- те стихове не е съвсем ясна. МоЖе би апостолът мъдро предполага, че въвли- чането на Тимотей в проблемите и трудностите на събранието моЖе да се отрази на здравословното състояние на неговия стомах. Ако е така, очевидно Тимотей не е нито първият, нито пос- ледният Вярващ, който е страдал от ня- какво заболяване! По-вероятно е обаче причината за този съвет на апостола да е замърсената вода, която Тимотей е трябвало да пие. което и досега предс- тавлява проблем на много места в све- та. Съветът „Не пий вече само* вода" означава, че Тимотей не трябва да пие вода, а само малко вино. Павел съветва Тимотей да пие по малко вино заради стомаха и заради честите си боледува- ния. Този стих говори за употреба на Ви- ното само с медицинска цел и не трябва никога да се използва като извинение за злоупотребата с него. Няма никакво съмнение, че тук става въпрос за истинско вино, а не за гроздов сок. Много е съмнително, че гроздовият сок изобщо е съществувал тогава, тъй като той се запазва чрез пастьоризация — процес, който все още не е бил познат по онова време, фактът, че Павел гово- ри за истинско вино, се подразбира от из- раза „малко вино". Ако не ставаше въп- рос за истинско вино, нямаше да има ни- какъв смисъл да се казва, че количество- то на употребяваното питие трябва да бъде малко. Този стих също така хвърля светлина върху Въпроса за боЖественото изцеле- ние. Макар че като апостол Павел без съмнение има Власт да изцелява всякак- ви болести, той не винаги я използва. Тук той оправдава употребата на лекарст- вени средства в случай на стомашно за- боляВане. 5:24 В този стих апостолът се Връща отноВо към въпроса, който разглеЖда В 22 cm., където предупреждава Тимотей да не прибързва да полага ръце на други хора. Това е обяснено още по-добре в 24 и 25 стих. „Греховете на някои човеци са явни", и то толкова явни, че могат да се срав- нят с тръбач, който върви пред един чо- век по целия път до съда и му съобщава вестта, че е грешник. Но това не е така с всички хора. Има човеци, чиито грехо- ве биват изобличени по-после. Първият случай ни напомня за един пи- яница, който е известен като такъв на всички свои съседи. За втория моЖем да дадем пример с един съпруг, който има * Думата „само" е прибавена към текста. — Бел. на преН. 306 1 TuMomeü 5, 6 тайна лкобовна Връзка с друга Жена. Хо- рата биха могли да не знаят за moßa no Времето на самото събитие, но често пъти Връзката биВа разкрита след изВес- тно Време. 5:25 Подобно е положението и с добри- те хора. При някои от тях си личи от пръВ поглед, че са добри. Други са по- сдърЖани и стеснителни и тяхната действителна доброта се ВиЖда egßa след като мине Време. Дори и когато не ВиЖдаме доброто у някои хора, то моЖе да същестВуВа и да стане яВно по-късно. Поуката, която трябВа да си изВлечем от Всичко moßa, е, че не трябВа да съдим за хората от пръВ поглед, а да изчакаме известно Време, докато се изяВи истин- ският им характер. Г. Наставления към слугите и господарите (6:1, 2) 6:1 Сега апостолът поставя на дневен ред въпроса за поВедението на слугите. Слугите тук са наречени „слуги под иго- то", т. е. хора, които са под робско иго. Най-напред той разглеЖда полоЖението на робите, които имат неспасени госпо- дари. Могат ли такива роби да се отна- сят грубо към своите господари? Могат ли да се бунтуват или да бягат от тях? Могат ли да работят по-малко? Отго- ворът на апостола е: „Не, не могат."' Дори точно обратното — такива роби трябВа да „считат господарите си дос- тойни за всяка почит". Това означава, че те трябва да им отдават дълЖимо- то уваЖение, да работят послушно и вярно и като цяло да се стремят да им помагат, а не да им пречат. Основният мотив за такова усърдно слуЖение е, че то засяга свидетелството им за Хрис- тос. Ако един слуга християнин се дърЖи грубо и непокорно, той ще даде основа- ние на неговия господар да похули БоЖи- ето име и християнската вяра и да нап- раВи заклкзчение, че Вярващите са хора, които не струват нищо. Историята на ранната църква показ- Ва, че обикновено робите християни са стрували много по-скъпо от невярващи- те роби. Ако един господар е знаел, че ро- бът, когото купува, е християнин, обик- новено е бил готов да заплати повече, тъй като е очаквал от него вярна и усър- дна слуЖба. Това е една много Висока оценка на християнската Вяра. Този стих ни напомня истината, че не- зависимо от социалното полоЖение на един човек той винаги има възмоЖност да свидетелства за Христос и да донесе слава на Неговото име. Много често е било посочвано, че роб- ската институция никъде не е заклейме- на открито в НЗ. Нека да подчертаем обаче, че с разпространението на хрис- тиянството злоупотребите с робство- то са престанали от само себе си. Всеки истински вярващ трябВа да раз- бере, че е роб на Исус Христос. Той е бил закупен с цена и вече не принадлеЖи на себе си. Той принадлеЖи на Исус Христос — с душа, дух и тяло — и затова Исус Христос заслуЖава най-доброто, което Вярващият притеЖава. 6:2 Този стих разглеЖда полоЖението с робите, чиито господари са вярващи. Такива роби биха могли силно да се изку- шат и да презрат своите господари. Ко- гато местната църква се е събирала в Господния ден за разчупванепю на хляба (Деян. 20:7), Вероятно около масата са сядали християни, които са били както господари, така и роби — и всички те са били братя в Христос Исус. Но това не е означавало, че поради тази причина со- циалните различия автоматично са преставали да съществуват и В Живота, фактът, че един господар е християнин, не е означавал, че неговият роб е тряб- вало да престане да му слуЖи и да го по- чита. Точно обратното — това, че гос- подарят му е бил вярващ и негов възлю- бен брат, е трябвало да накара роба да му слуЖи още по-усърдно. 307 1 TuMomeu 6  В този стих християните са наречени
не само „вярващи и възлк>бени", но и Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|