Уилиям макдоналд о м
Б. Павел се моли светиите да бъдат
Изтегляне 12.36 Mb.
|
Б. Павел се моли светиите да бъдат утешени и утвърдени (2:15—17) 2:15 Предвид тяхното превъзходно приз- вание сега Павел увещава светиите да стоят твърдо и да дърЖат предания- та, които са научили било чрез словото на апостолите, било чрез техните Пис- ма. ВаЖното, което трябва да отбеле- Жим тук, е, че единствените правдиви и авторитетни предания са боговдъхно- вените слова на апостолите. Исус зак- леймява книЖниците и фарисеите за това, че са осуетили БоЖиите заповеди чрез своите предания (Мат. 15:6). Павел също предупреждава колосяните за опас- ността от човешките предания (Кол. 2:8). Преданията, които ние трябва да дърЖим, са великите истини, които са ни дадени в Свещеното Писание. Този стих понякога се използва за оп- равдание на преданията на църквите и на религиозните водачи. Но всички преда- ния, които се противопоставят на Бо- Жието слово, не струват пукната пара и крият голяма опасност. Ако човешките предания се приемат наравно с Библия- та, кой моЖе да реши кои предания са правилни и кои — погрешни? 2:16 След като е казал посланието си на светиите, апостолът сега се моли за него. Обикновено след всяко негово поу- чение следва молитва (1 Сол. 5:23, 24; 2 Сол. 3:16). Молитвата на Павел е отпра- вена към Самия наш Господ Исус Хрис- тос и нашия Бог и Отец. Ние вече свик- нахме да виЖдаме как Павел споменава и двете Лица на БоЖеството Едно след Друго, като обикновено на първо място стои името на Отец. По този начин апостолът, разбира се, подчертава тях- ното основно единство и пълно равенс- тво. На гръцки език след подлога в мно- Жествено число (Христос и Бог) е изпол- звано четири пъти сказуемо в единстве- но число („възлкзби", „даде", „утеши" и „утвърди"). Това е още едно доказател- ство за единството на природата на Сина и Отца като две Лица в едно-един- ствено БоЖество. Това, което Бог е извършил в минало- то, трябва да ни послуЖи като насърче- ние, за да уповаваме на Него за смелост и сила в бъдещето. Той ни е възл!обил и ни е дал Вечна утеха и добра надеЖда по благодат. Без съмнение тези думи ни връщат назад към най-великия израз на БоЖията лк)бов — дара на Неговия Син за нас. Като знаем, че Той е разрешил проблема с греха на Голгота, сега ние имаме Вечна утеха и надеЖда за славно бъдеще — и всичко това чрез Неговата чудна благодат. 2:17 Молитвата отразява Желанието на апостола Бог да утеши сърцата на солунските вярващи и да ги утвърди Във всяко добро дело и слово. Това не е молба за едно обикновено насърчение, ко- ето да им помогне да издърЖат настоя- щите скърби, а за сила, която да ги под- тиква да напредват в борбата. Думата „отстъпвам" липсва в речника на апос- тола и трябва да липсва и в нашия. Обърнете внимание на израза „Всяко добро дело и слово". Само истината, ко- ято изговаряме с уста, не е достатъчна. Тя трябва да бъде показана и на практи- ка. Затова в нашия Живот правенето трябва да следва наставлението, дъл- гът —учението, и практиката—пропо- вядването. V. Практически увещания (3:1—15) А. За взаимни молитви (3:1—5) 3:1 Павел има нуЖда от молитвите на светиите. Първата молба на апостола засяга три области: (1) разпространени- ето на евангелието, (2) победата на пос- ланието и (3) запазването на послани- ците. 253 2 Солунци 3   Апостолът Желае Господното слово
да напредва бързо. Toßa ни кара да си представим една образна картина на благовестието, което препуска от мяс- то на място независимо от преградите (Пс. 147:15). Той също така Желае словото да до- веЖда хората и на други места до същи- те прекрасни духовни и морални револю- ции така, както е станало в Солун. 3:2 Третата молба на Павел е Желани- ето му той и неговите съработници да бъдат избавени от „неразбрани и не- честиви човеци". Вероятно апостолът тук има предвид някакъв конкретен слу- чай, моЖе би противопоставянето, кое- то те са изпитали от страна на logeume в Коринт (Деян. 18:1—18). Изборът на думата „неразбрани"* е много правилен: едва ли има нещо по-неразумно от съпро- тивата, която хората оказват на благо- вестието и неговите носители. Това е нещо, което не подлеЖи на обяснение. Хората могат да говорят съвсем разум- но за политика, наука и редица други неща, но когато стане въпрос за благо- вестието, те загубват всякакъв раз- съдък. 3:3 Обърнете внимание каква красота съдърЖа контрастът меЖду „не във всички има вяра" (2 cm.) и „Но верен е Господ" (3 cm.). Този контраст ни учи да отвръщаме погледа си от безверните хора и да гледаме само нашия винаги ве- рен Бог, защото Той е верен да ни утвър- ди докрай (1 Кор. 1:9); Той е верен да ни избави от изпитание (1 Кор. 10:13); Той е верен и праведен да ни прости грехове- те и да ни очисти от всяка неправда (1 Йоан. 1:9) и Той е верен да ни утвърди и да ни запази от лукавия, т. е. от Са- тана. 3:4 И така, не всички имат вяра..., но Господ е верен... „и ние сме уверени (има- ме вяра) 6 Господа за вас". Както отбе- лязва Дени, „в Господа ти моЖеш спо- * На английски език: „неразумни" (unreasona- ble). — Бел. на преВ. койно да се довериш на онези, които сами по себе си са слаби, колебливи, своеволни и глупави". Павел напомня на светиите за тяхната отговорност да вършат това, което им заповядва. Тук отново ние имаме чудното и лк)бопитно слива- не на боЖественото с човешкото: Бог ще ви пази; а вие от своя страна пазете заповедите. Същата мисъл е изразена и в 1 Петр. 1:5: „...с БоЖията сила сте вар- дени (БоЖието участие) чрез вяра (на- шето участие)..." Същото виЖдаме и във филипяни 2:12,13: „...изработвайте спасението си (нашето участие), ...защо- то Бог е, Който ...действа във вас (Бо- Жието участие)..." 3:5 Във време на гонения човек лесно моЖе да се озлоби срещу другите и да се откаЖе от Христос заради продълЖи- телността и теЖестта на страдания- та. Именно поради тази причина апос- толът се моли солунците да лк>бят така, както Бог лк>би и да бъдат твър- ди така, както Христос е твърд. Текстът, който в ПБКДЖ гласи „тър- пеливото очакване на Христос", в НВП- БКДЖ е предаден като „Христовото търпение". В превода на Библията от 1611 г. този текст има значението на „твърдост, докато чакате пришестви- ето на Христос". В НВПБКДЖ той оз- начава същото търпение или твърдост, която Христос е показал като Човек на земята и която Той все още показва като Човек в небесата.13 В този стих под „Господ" моЖе да се разбира Светият Дух, което означава, че и тук, както във 2:13,14, са спомена- ти всичките Лица на Триединството. Б. За разрешаване на проблема с недисциплинираните (3:6—15) 3:6 Става ясно, че някои светии от со- лунската църква изцяло са погълнати от мисълта за Господното пришествие и са престанали да работят за прехраната си. Преди да изрази неодобрението си към такива братя в духовно отношение, 254 2 Солунци 3  Павел gaßa ясни наставления как да се
отнасяме с тях. Под формата на заповед апостол Па- 8ел наставлява солунските Вярващи да странят „от всеки брат, който се об- хоЖда безчинно", тоест който не върви заедно с другите, отказва да работи, а Живее на техен гръб (8Ж. 10 и 11 cm.). Вярващите трябва да показват неодоб- рението си към такъв брат, като отказ- ват да общуват с него. Неговото прови- нение обаче не е толкова сериозно, за да бъде наказано с отлъчване от църквата. Преданието, което солнуците са при- ели от Павел, е заръка за неуморен труд, упорита работа и финансова независи- мост. 3:7 Самият Павел също не е престанал да прави палатки само защото е знаел, че Господ Исус ще дойде отново. Той наис- тина очаква Христос да дойде всеки мо- мент, но слуЖи и работи със съзнанието, че Господ моЖе и да не дойде, докато той е Жив. 3:8 Никой не моЖе да го обвини, че се е настанил в нечия чуЖда къща и яде нечий хляб. Той сам си печели хляба, докато проповядва благовестието. Това означа- ва дълга работа през деня и недоспиване през нощта, но Павел твърдо е решен да не бъде в теЖест на никого от тях. 3:9 Като проповедник на благовести- ето апостолът има право да бъде издър- Жан от онези, които са повярвали чрез неговото слуЖение (1 Кор. 9:6—14; 1 Тим. 5:18). Но той предпочита да пренебрег- не това свое право, за да моЖе да бъде пример за благородна независимост и не- уморно трудолюбие. 3:10 Солунците вече са получавали за- повед да не издърЖат мързеливците. Ако един здрав и прав хиртиянин откаЖе да работи, той по-добре и да не яде. Това не се ли противопоставя на истината, че вярващите винаги трябва да бъдат гриЖовни? Не, разбира се! Насърчаване- то на мързела не е гршковност. Спър- дЖън казва така: „Най-истинската лк>- (к>В към онези, които съгрешават, не е да се сприятеляваш с тях, като одобряваш техния грях, а да бъдеш верен на Исус във всичко." 3:11 Тук апостолът използва една кра- сива игра на думи,14 за да подчертае още повече колко лъЖлива е духовността на тези безредни братя. Тези негови думи са били перифразирани различно, както следва:
4. „...които се месят в работата на всички останали, но не и в своята." 3:12 На всички такива апостолът за- ръчва и ги увещава в името на Господ Исус Христос да работят без много шум и да печелят сами прехраната си. Това е не само едно добро свидетелство, но и прослава на Бога. 3:13 А тези, които работят верно, по- лучават насърчението да продълЖат да го правят. ВаЖен е краят на състезани- ето, а не началото, затова вярващите не трябва да се уморяват да вършат доброто. 3:14 Какво трябва да бъде отношени- ето на другите към човек, който не се покорява на наставленията на апосто- ла? Те трябва да го накаЖат, като от- каЖат да общуват с него. Целта на тази наказателна мярка е човекът да се зас- рами от своето поведение и да се прину- ди да го промени. 3:15 Тази мярка не е толкова силна като отлъчването. Тук провинилият се все още се счита за брат. При отлъчва- нето на него се гледа като на „езичник и бирник" (Мат. 18:17). Наказването на вярващия винаги трябва да има за цел неговото Връщане при Господа и при БоЖиите хора. То не трябва да се прави в дух на озлобеност или враЖдебност, а с християнска загри- 255 2 Солунци 3  Женост и тВърдост. Той не трябВа да се
счита за неприятел, а за брат. ТоВа, че християните от Солун са очаквали толкова ревностно Връщането на Господа, че дори са изоставили Всекид- невните си задълЖения, днес за нас изг- лежда много странно. Струва ни се, че то изобщо не моЖе да заплашва църква- та! Днес ние сме отишли В другата край- ност — дотолкова сме се отдали на ра- ботата си и на трупането на пари, че сме изгубили способността и вълнение- то да Го очакваме да дойде всеки мо- мент. I. Благословение и поздрав (3:16—18) 3:16 Този стих е наречен „тихият завър- шек на едно бурно Послание". В него Па- вел се моли страдащите светии в Солун да имат мира на Господа на мира по вся- ко време и по всякакъв начин. Мирът на християнина не зависи от нищо в този свят. Той се основава един- ствено на Личността и делото на Гос- под Исус. Светът не моЖе нито да му го даде, нито да му го отнеме. Но ние тряб- ва да съзнаваме и усвояваме тази исти- на при всички обстоятелства на Живо- та. „Мирът не означава край на гонени- ята, а спокойствие на сърцето, което идва от вяра в Бога и не зависи от никак- ви обстоятелства." 3:17,18 На това място Павел яВно взи- ма перото от ръката на своя „секретар" и написВа заключителния поздрав, кой- то той нарича „белег на всяко посла- ние", което пише. Някои изследователи разбират тоВа като признак, че думите В края на всяко Послание, които той пише със собствената си ръка, доказват, че това Писмо е негово. Други смятат, че белегът е характерното за Павел бла- гопоЖелание: „Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с всички Вас" (Рим. 16:24; 1 Кор. 16:23; 2 Кор. 13:14; Гал. 6:18; Еф. 6:24; фил. 4:23; Кол. 4:18; 1 Сол. 5:28; 1 Тим. 6:21; 2 Тим. 4:22; Turn 3:15; филим. 25; и В случай че Павел е на- писал и Посланието към Евреите, Евр. 13:25). От тези стихове ВиЖдаме, че всички негови Послания завършват с по- Желанието за благодат. Г  рабването на църквата
Истината за идването на Господа се по- явява във Всяка глава на ПърВото посла- ние към солунците и В първите gße гла- ви на Второто послание. Това е една обе- диняваща тема, която минава като златна нишка през целия текст. Но ние винаги трябВа да помним, че пророчествата нямат за цел нито да провокират нашия интелект, нито да подхранват нашето лк>бопитстВо. Тях- ната цел е да упраЖняВат обноВително Влияние Върху нашия ЖиВот. За Вярващите надеЖдата за близкото идване на Христос има голямо практи- ческо значение. Тя трябва:
256 2 Солунци 3   при Неговото пришествие (1 Йоан.
2:28).
Ю.Да ни подтиква към умереност, кро- тост и разумност (фил. 4:5). И.Да ни мотивира към единство и лк>- бов (1 Сол. 3:12,13). 12.Да ни насърчава да мислим за „това, което е горе" (Кол. 3:1—4). 13.Да ни напомня за идващата оценка и награда (Рим. 14:10—12; 1 Кор. 3:11— 15;2Кор.5:10). 14.Да я използваме като мощен призив в проповядването на благовестието (Деян. 3:19—21; Откр. 3:3). За онези, които не са вярващи, исти- ната за връщането на Господа трябва да ги води към покаяние от греховете им и готовност да Му предадат изцяло Жи- вота си като на Господ и Спасител. Само тези, които са в Христос, ще оти- дат на небето при Грабването, за да бъ- дат с Него. Останалите ще бъдат оста- вени за съд. Не забравяйте, че Грабването би мог- ло да стане и днес! Поради особеното значение на тема- та за идването на Христос в Послание- то към солунците и в Живота на всеки християнин тук добавяме и следните разсъЖдения: Аргументи в подкрепа на Грабването преди периода на Скръбта 1. Първият аргумент се основава на ис- тината, че идването на Христос мо- Же да стане всеки момент. Има мно- го стихове, които показват, че хрис- тияните трябва да очакват Господа всеки момент. Ние трябва да бъдем бдителни и да Го чакаме, без да знаем времето на Неговото пришествие. Ако църквата трябва да мине през Скръбта, тогава ние не моЖем да очакваме Господ да дойде всеки мо- мент. Всъщност Той не би могъл да дойде поне още седем години, тъй като ние Все още не се намираме в пе- риода на Скръбта, за който знаем, че когато дойде, ще продълЖи седем го- дини. Теорията за Грабването преди Скръбта е единствената теория, в която човек моЖе да вярва и да очак- ва, че Христос моЖе да дойде всеки момент. Ето няколко пасаЖа, които показват, че ние непрекъснато трябва да очак- ваме Господ да дойде, тъй като не знаем времето на това събитие. „И не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, самите ние стенем в себе си и Жадно очакваме осиновението, тоест изкупването на нашето тяло" (Рим. 8:23*). „Защото Всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете (тази) чаша, Възвес- тявате смъртта на Господа, докато Той дойде" (1 Кор. 11:26 — е било на- писано за коринтяните, което означа- ва, че Господ е могъл да дойде и дока- то те са били Живи). „ПонеЖе в тоя дом ние стенем, като копнеем да се облечем с нашето небес- но Жилище" (2 Кор. 5:2 — вярващите ще бъдат облечени с техните просла- вени тела при Грабването). „Защото ние чрез Духа очакваме на- деЖдата за правдата чрез вяра" (Гал. 5:5 — надеЖдата за правдата е идва- нето на Господа и прославените тела, които ние ще получим тогава). „Защото нашето граЖданство е на небето, откъдето и очакваме Спаси- тел — Господ Исус Христос, Който ще преобрази нашето униЖено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, според действието на Неговата сила, с която Той моЖе да покори всичко на Себе Си" (фил. 3:20, 21). * Цитатите са Взети от ПРИНЗВ, 1992 г. — Бел на преВ. 257 2 Солунци 3   „Нека Вашата кротост да бъде позна-
та на Всички човеци. Господ е близо" (фил. 4:5). „Защото самите те разказват за нас — какъв достъп сме имали при вас и как сте се обърнали от идолите към Бога, за да слуЖите на Живия и исти- нен Бог, и да очаквате Неговия Син от небесата, Когото Той възкреси от мъртвите — Исус, Който ни избавя от идещия гняв" (1 Сол. 1:9,10). „..като очакваме блаЖената надеЖда и явяването на славата на нашия ве- лик Бог и Спасител Исус Христос" (Turn 2:13). „...така и Христос беше принесен вед- нъЖ, за да понесе греховете на мнози- на, и ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват" (Евр. 9:28). „Защото още твърде малко време и ще дойде Този, Който има да дойде, и няма да се забави" (Евр. 10:37). „Итака, братя, останете търпеливи до Господното пришествие. Ето, зе- меделецът очаква скъпоценния плод от земята и дълго търпи за него, до- като получи и ранния, и късния дъЖд. Бъдете и вие търпеливи и укрепете сърцата си, защото Господното при- шествие наблюки. Не роптайте един против друг, братя, за да не бъдете осъдени; ето, Съдията стои пред Вра- тите" (Як. 5:7—9). „А краят на всичко е близо; затова бъ- дете благоразумни и бодърствайте в молитвите си (1 Петр. 4:7). „И всеки, който има тази надезкда в Него, очиства себе си, както Той е чист" (1 Йоан. 3:3). „...пазете себе си 8 БоЖията лк>бов, като очаквате милостта па нашия Господ Исус Христос за вечен Живот " (Юда 21 — тук „милостта на нашия Господ Исус Христос" е, когато Той ще дойде, за да заведе в небето онези, които са били изкупени с Неговата кръв). „[Ето], ида скоро; дръЖ здраво това, което имаш, за да не ти отнеме никой венеца" (Откр. 3:11). „И ето, ида скоро. БлаЖен оня, който пази думите на пророчеството на тази книга" (Откр. 22:7). „Ето, ида скоро; и Моята награда е с Мен; и ще отплатя на Всеки според де- лото му" (Откр. 22:12). „Онзи, Който свидетелства за това, казва: Да, идвам скоро. Амин! Ела, Господи Исусе" (Откр. 22:20)! Има и други текстове, които — ма- кар и да не се отнасят пряко за Граб- ването—допринасят за общото впе- чатление, че Христовото пришест- вие е предстоящо. През цялата своя история църквата е вярвала, че вре- мето на Христовото пришествие е неизвестно и че затова то моЖе да се случи всеки момент. „Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ. Но това да знаете, че ако домакинът зна- еше по кое Време щеше да дойде краде- цът, щеше да бди и не би оставил да му подкопаят къщата. Затова бъде- те и вие готови, защото в час, който не мислите, Човешкият Син иде" (Мат. 24:42—44). „А за оня ден и час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец. Внимавайте, бдете и се молете, защото не знаете кога ще настане времето. ПонеЖе това ще бъде както един човек, който отиде в чуЖбина, като остави къщата си и даде власт на слугите си — на Всеки отделна работа, като на Вратаря за- повяда да бди. Затова бдете, защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата — дали вечерта, или посред нощ, или когато пеят петлите, или заранта, да не би като дойде неочак- вано, да ви намери заспали. А каквото казвам на вас, на всички го казвам. Бдете!" (Марко 13:32—37) „...и самите вие да приличате на чове- ци, които чакат господаря си, когато 258 2 Солунци 3  се Върне от сватбата, за да му отво-
рят незабавно, щом дойде и похлопа" (Лука 12:36). „...така че да не изоставате в нито една дарба, като чакате явяването на нашия Господ Исус Христос" (1 Кор. 1:7). „...Христос Исус, Който ще съди Живи и мъртви..." (2 Тим. 4:1). „Дечица, последно време е; и както сте чули, че идва Антихрист, така и сега са се явили много антихристи; от това знаем, че е последно време" (1 Йоан. 2:18). „Итака, ако не бодърстваш, ще дойда като крадец и няма да знаеш в кой час ще дойда Върху теб" (Откр. 3:36). „Ето, ида като крадец. БлаЖен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат неговия срам" (Откр. 16:15).
та. Във 2 и 3 гл. църквата все още е на земята, но след 3 гл. за нея никъде не се говори като за нещо, което е на зе- мята. В 4 и 5 гл. светиите вече са на небето и носят победните венци. След това, в пасаЖа от 6 до 9 гл., е описан периодът на Скръбта. Свети- ите от църквата вече са в небето. 5. Периодът на Скръбта няма да започ- не, докато не се открие Човекът на греха (2 Сол. 2:3). Но Човекът на гре- ха няма да се открие, докато не се махне онова, което го възпира (2 Сол. 2:7,8). Светият Дух определено отго- варя на описанието на онова, което възпира: Той Възпира или ограничава пълното развитие на злото, докато църквата още се намира в света. Той ще се махне като Един, Който обита- ва В църквата при Грабването. В известен смисъл Светият Дух вина- ги е бил и винаги ще бъде В света. Но в друг, по-различен смисъл, Той е до- шъл на Петдесетница, т. е. дошъл е да обитава постояннно във вярващи- те и в църквата. Именно В този сми- съл Той ще се махне по Време на Граб- ването. ТоВа не означава, че БоЖият Дух няма да има никакво слуЖение през периода на Скръбта. Той и тога- ва ще изобличава за грях и ще обръща грешници. Но Той няма да обитава в тях постоянно и няма да ги прибавя към църквата. Неговото слуЖение тогава би могло да се сравни до извес- тна степен със слуЖението Му в ста- розаветния период. 6. В 1 Солунци 4:18 за Грабването се го- вори като за нещо, което трябва да ни насърчава и да ни утешава. Господ- ният ден не идва като утешение, а като крадец през нощта (1 Сол. 5:2). Той е време на внезапна погибел (3 cm.) и гняв (9 cm.), която никой няма да моЖе да избегне (3 cm.). За разлика от него Грабването е една Вечна утеши- телна надеЖда, а не един Вечен запла- шителен страх. 259 2 Солунци 3
нага на земята, както твърдят под- дръЖниците на теорията за Грабва- нето след Скръбта. 10.Скръбта е ясно определен период, кой- то е еврейски по своя характер. Тя е наречена „утеснението на Яков" (Ер. 30:7). Обърнете внимание на думите, които Господ Исус изрича в пророчес- твото си 8 Матей 24 и които са свър- зани главно с еврейския народ: „Юдея" (16 cm.), „съботен ден" (20 cm.), „свя- тото място" (15 cm.). Тези думи ня- мат нищо общо с църквата. П.Няколко старозаветни протитипа сочат също, че Грабването ще стане преди периода на Скръбта. Ние не строим докрини върху прототипи, но тези прототипи наистина съответ- стват на теорията за Грабването преди периода на Скръбта. Енох, който е един прототип на цър- квата, е бил взет, преди да дойдат во- дите на БоЖия гняв. Ной и неговото семейство, които са прототипи на вярващия еврейски остатък, са били запазени от потопа. Лот е бил изведен от Содом, преди пламъците на съда да го унищоЖат. Принасянето на Исаак в Жертва от Авраам е предварителна картина на принасянето на БоЖия Син от Бога на Голгота. Следващото споменаване на Исаак е, когато той отива, за да пос- рещне своята невяста и да я заведе в дома си. Така ще бъде и когато Хрис- тос се появи за първи път след Свое- то възнесение: тогава Той ще дойде, за да заведе Своята невяста у дома на небето. Илия също е бил занесен на небето, преди съдът да падне върху злата Еза- вел. 12.Първите шестдесет и девет седмици от пророчеството на Даниил (9:24— 27) обхващат периода от издаването на указа на Артаксеркс през 445 г. пр. Хр. до разпъването на Христос. Те ня- мат нищо общо с църквата. Защо то- гава църквата трябва да бъде на земя- 260 2 Солунци 3    ma В седемдесетата седмица, която е
периодът на Скръбта? (Всъщност епохата на църквата представлява един период меЖду шестдесет и деве- тата и седемдесетата седмица, кой- то не е споменат В пророчеството на Даниил.) Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|
