Уилиям макдоналд о м
В. Молитвата на Павел за светиите
Изтегляне 12.36 Mb.
|
В. Молитвата на Павел за светиите (1:11,12) 1:11 В предходните стихове апостолът описва славното призвание на светиите. Те са призовани да изтърпят преследва- не, което на свой ред ги прави годни за уп- равление 6 царството. Сега той се моли през това време техният Живот да бъде счетен за достоен за тоВа Високо приз- вание и великата БоЖия мощ да ги нап- рави способни да се подчиняват на всеки стимул за вършене на добро и да довеЖ- дат докрай всяка задача, която са започ- нали да вършат с вяра. 1:12 Резултатът от това ще бъде двустранен. От една страна, в тях ще бъде прославено името на нашия Господ Исус Христос. Това означава, че те ще Го представят пред света много точно и по този начин ще Му носят слаба. И от друга, самите те ще бъдат прославени в Него. Връзката на Вярващите с Хрис- тос, Който е тяхната Глава, ще им до- несе слава като части на Неговото тяло. Първа глава заВършВа с напомнянето, че тази молитва моЖе да получи отго- вор само според благодатта на нашия Бог и Господ Исус Христос. По този на- чин апостол Павел завършва едно прек- расно обяснение на значението и изхода от страданията в Живота на Вярващия. ПредстаВете си колко насърчени са били солунците, когато са прочели тоВа оку- раЖително послание! III. Още за Деня на Господа (2:1—12) А. Призив за устойчивост (2:1,2) 2:1 Сега ПаВел се заема с поправяне на едно погрешно разбиране у светиите във връзка с пришествието на нашия Гос- под Исус Христос и Деня на Господа. Со- лунците са подлоЖени на такова уЖасно преследване, че не им е трудно да помис- лят, че Вече са навлезли в първата поло- вина на Деня на Господа — периода на Скръбта. Освен това се носят слухове, че и самият апостол казва, че Денят на Господа вече е настъпил! ЗатоВа апос- толът сега се заема да опровергае тези слухове. Тук се налага един ваЖен въпрос, свър- зан с мъничката дума „за", която Павел използва (гр.„huper"—„относно"). Въп- росът се състои в това дали апостолът умолява светиите „за" пришествието на нашия Господ или „чрез" пришестви- ето на нашия Господ. В първия случай пасаЖът би означавал, че Грабването и Денят на Господа са едно и също съби- 247 2 Солунци 2    mue, тъй като следващите стихове ясно
говорят за Деня на Господа. Във втория случай Павел би призовавал светиите на основание на предхождащото Грабване да не мислят, че вече Живеят в Деня на Господа. Въпросът е спорен. Ние сме съг- ласни с Уилям Кели, който поддърЖа второто мнение: „ Утехата на Господното пришествие се използва като мотив и средство за противопоставяне на безпокойството, създадено от люкливите слухове, че Де- нят (на Господа) вече е настъпил. "5 Ние смятаме, че Павел казва следно- то: „Аз ви призовавам на основание на Грабването да не се страхувате, че Де- нът на Господа вече е дошъл. Най-напред трябва да дойде Грабването, когато вие ще бъдете занесени у дома на небето и по този начин ще избегнете уЖаса на Деня на Господа." Изразът „пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събира- не при Него" се отнася съвсем сигурно до Грабването. Това ще бъде времето, ко- гато ние ще бъдем събрани, за да Го срещнем във въздуха. 2:2 Трябва да бъде ясно, че Грабването не е едно и също като Деня на Господа. Солунците не се тревоЖат, че Господ е дошъл: те знаят, че Той не е дошъл. Но те се тревоЖат, че Денят на Господа вече е започнал. Жестоките гонения, ко- ито те понасят, ги карат да мислят, че Вече Живеят в преиода на Скръбта или първия етап от Деня на Господа. Освен това те чуват и слухове, че са- мият Павел говори, че Денят на Госпо- да е настъпил. Като повечето слухове и тези са лъЖливи. Според някои от тях Павел бил получил тази информация от духа, тоест чрез специално откровение. Според други вестта била получена от слово, тоест апостолът открито бил проповядвал, че периодът на Скръбта вече е започнал. Изразът „...от послание, yjk от нас изпратено", обикновено се разбира, че се отнася до някое фалшифи- цирано Писмо, приписвано на Павел, спо- ред което той бил казал, че Денят на Господа вече е дошъл. Изразът „yjk от нас" вероятно е свързан с една от три- те думи — дух, слово и писмо. Значение- то му е, че нито един от тези три из- точника не е достоверен. Според ПБКДЖ и НВПБКДЖ (които следват текста на мнозинството ръко- писи) светиите се боят, че Денят на Христос вече е настанал. Денят на Христос и други подобни изрази обикно- вено сочат към Грабването и Христово- то съдилище (1 Сол. 1:8; 5:5; 2 Кор. 1:14; фил. 1:6,10; 2:15,16). Но солунците не се страхуват, че Де- нят на Христос е наблиЖил, защото това би означавало освобоЖдение от техните страдания. Повечето поддръЖ- ници на теорията за ГрабВането преди периода на Скръбта предпочитат про- чита на РИ: „...денят на Господа сега е дошъл."6 Читателите на Павел се стра- хуват, че Денят на БоЖия гняв е настъ- пил. Б. Човекът на греха (2:3—12) 2:3 Сега апостолът обяснява защо те не могат да бъдат в този Ден. Защото най-напред трябва да се случат някои съ- бития, които ще започнат след Грабва- нето. И така, най-напред ще дойде отпада- нето или отстъплението7. Какво озна- чава това? МоЖем само да предполо- Жим, че то означава едно широкомащаб- но отказване от християнството, едно пълно отдръпване от християнската вяра. И точно тогава ще се издигне един го- лям световен водач. От гледна точка на неговия характер този водач ще бъде „Човекът на греха"8. От гледна точка на неговата съдба обаче той ще бъде „синът на погибелта", т. е. ще бъде осъ- ден на вечно наказание. Библията съдърЖа много описания на ВаЖни личности, които ще се появят по време на Скръбта, затова е трудно да се каЖе кога няколко различни наименова- 248 2 Солунци 2  ния се прилагат за едно и също лице. Ня-
кои тълкуватели ВярВат, че чоВекът на греха ще бъде един еврейски Антихрист. Други смятат, че той ще бъде езичник, който ще оглаВяВа Възродената римска империя. Ето наименованията на някои от Великите Водачи от края на Време- ната: ...чоВекът на греха и синът на погибел- та (2 Сол. 2:3) ...Антихристът (1 Йоан. 2:18) ...малкият рог (Дан. 7:8; 246—26) ...царят с Жестокото лице (Дан. 8:23—25) ...князът, който ще дойде (Дан. 9:26) ...царят, който ще действа според Во-
...безполезният пастир (Зах. 11:17) ...звярът, който излиза от морето
...звярът, който излиза от земята (Откр. 13:11—17) ...червеният звяр със седемте глави (Откр. 17:3,8—14) ...северният цар (Дан. 11:6) ..ЛоЖният цар (Дан. 11:40) ...лъЖепророкът (Откр. 19:20; 20:10) ...Гог В земята на Магог (Езек. 38:2—
...другият, който идВа В своето име (Йоан 5:43) В миналото хората са предлагали раз- лични и заинтригуващи предложения за „човека на греха", като например римо- католическата църква, папата, римска- та империя, последната форма на отс- тъпилото християнство, преродения Юда, преродения Нерон, еврейската дър- ЖаВа, Мохамед, Лутер, Наполеон, Мусо- лини и Въплътения Сатана. 2:4 Човекът на греха яростно ще се противопоставя на поклонението на Бога и ще се възцари 6 Бойкия храм в Еру- салим. Това описание ясно говори, че Ан- тихристът ще бъде онзи, който ще се противопоставя на Христос и ще се пос- тавя на Неговото място? Текстовете в Даниил 9:27 и Матей 24:15 показват, че това богохулно дейс- твие на Антихриста ще бъде извърше- но по средата на периода на Скръбта. Онези, които откаЖат да му се подчи- нят, ще бъдат преследвани и много от тях ще станат мъченици. 2:5 Павел е казал на солунците Всичко moßa още докато е бил при тях. Но след навлизането на лъЖливи учения в тяхна- та църква, които уЖ правилно обяснява- ли гоненията, на които те са били подло- Жени, солунците забравят думите на апостола. Ние забравяме много лесно и имаме нуЖда непрекъснато да си припом- няме големите истини на вярата. 2:6 Те знаят какво възпира пълното и открито изявяване на Човека на греха и какво ще продълЖи да го възпира, дока- то дойде определеното Време. Този текст ни доВеЖда до третия Въпрос, на който не е даден отговор в тази глава. Първият е: „Какво е отс- тъплението?" Вторият е: „Кой е Чове- кът на греха?" И третият е: „Кой или какво е онова, което го възпира?" В първата половина на 6 cm. личност- та или нещото, което го Възпира, е опи- сано безлично като „какво... възпира". Но в 7 cm. за него се говори вече като за личност—„оня, който сега я възпира"10. РодЖърс ни предлага едно много инте- ресно обяснение на този въпрос: „Възпиращият" е както Някой, така и Нещо, което съзнателно, преднамерено и нарочно го възпира с цел Човекът на беззаконието да бъде изявен на подходя- щото време."11 Седем от най-често срещаните пред- полоЖения за това „какво... Възпира" са следните: (1) римската империя, (2) ев- рейската дърЖава, (3) Сатана, (4) прин- ципът на закона и реда, залоЖен В човеш- кото управление, (5) Бог, (6) Светият Дух и (7) истинската църква, в която обитава Светият Дух. ИзглеЖда, че, в сравнение с всички ос- танали предположения, Светият Дух, Който обитава в църквата и в отделния 249 2 Солунци 2  Вярващ, подхоЖда най-пълно и най-точно
на описанието на тоВа, което Възпира ЧоВека на греха. Така както В тази гла- Ва за тоВа, което Възпира, се говори като за Нещо и Някой, така и за Духа се говори В Йоан 14:26, 15:26,16:8,13,14 — както В среден (СВетия Дух), така и В мъЖки род (Той).12 Още В Битие 6:3 Све- тият Дух е свързан с възпирането на злото. По-късно Той е представен в съ- щата тази роля в Ис. 59:196, Йоан 16:7- 11 u 1 Йоан. 4:4. Вярващите са солта на земята (Мат. 5:13) и виделината на cßema (Мат. 5:14) именно благодарения на обитаващия в тях Свети Дух. Солта действа както като консервант, така и като средство, което пречи на развалянето. Светлина- та разпръсва тъмнината — обстанов- ката, в която хората обичат да извърш- ват своите зли дела (Йоан 3:19). Когато Светият Дух напусне света като Един, Който постоянно Живее в църквата (1 Кор. 3:16) и В отделните вярващи (1 Кор. 6:19), това, което Възпира беззаконието, ще си отиде. 2:7 Дори и Във времето, когато Павел пише това Писмо, тайната на беззако- нието бече действа. Под това ние раз- бираме, че един мощен дух на неподчине- ние към Бога вече се двиЖи под повърх- ността. Той действа под формата на тайна, което не означава, че действа тайно, а че все още не е напълно изявен; все още е в зачатъчен вид. Какво Възпира пълното изявяване на този дух? Ние смятаме, че пълното изя- вяване на този дух се възпира от присъс- твието на Светия Дух, Който обитаВа В църквата и във всеки Вярващ поотдел- но. Той ще продълЖи да изпълнява тази СВоя функция, докато се махне, т. е. при ГрабВането. Тук обаче се появява едно възраЖение. Как моЖе Светият Дух да се махне от света? Като едно от Лицата на БоЖес- твото Той не е ли въздесъщ, т. е. не при- съства ли навсякъде едновременно? Как тогава Той моЖе да се махне от света? Разбира се, че Светият Дух е Везде- същ. Той Винаги се намира по едно и също време навсякъде. И все пак има един сми- съл, в който Той е дошъл на земята В Деня на Петдесетница. Исус неколкок- ратно обещава, че Той и Отец ще изпра- тят Духа (Йоан 14:16, 26; 15:26; 16:7). Как тогава е дошъл Духът? Той е дошъл като постоянен Обитател в църквата и във всеки вярващ. До Петдесетница Духът е бил с Вярващите, но след Пет- десетница Той вече е във вярващите (Йоан 14:17). Знаем, че до Петдесетни- ца Духът е моЖел да си отива от вярва- щите, затова и Давид се моли така: „Нито да отнемеш от мене СВетия Си Дух" (Пс. 51:116). След Петдесетница Духът вече остава завинаги във вярва- щите от епохата на църквата (Йоан 14:16). Затова ние смятаме, че Светият Дух ще се махне от света в същия смисъл, В който Той е дошъл на Петдесетница, т. е. като постоянен Обитател на цър- квата и на всеки вярващ. Той все още ще бъде в света и ще изобличава хората за грях, водейки ги към спасителната Вяра в Христос. Неговото оттегляне при Грабването не означава, че никой няма да бъде спасен през периода на Скръбта. Разбира се, че ще има спасени хора и през този период. Но тези хора няма да бъдат членове на църкВата, а no-скоро подани- ци на славното царство на Христос. 2:8 След като църквата бъде грабна- та, беззаконният ще се яви на света. В този стих апостолът прескача периода на действието на Антихриста и описва окончателната му съдба. Затова на нас ни изглеЖда сякаш той ще бъде унищо- Жен Веднага след като се яви. Но тоВа не е така. Преди да бъде унищоЖен при ид- ването на Христос за установяване на царството, Антихрист ще получи пра- вото да оглавява царството на уЖаса, описано в пасаЖа от 9 до 12 стих. Ако ние правилно смятаме, че Чове- кът на греха ще се яви след Грабването и че ще моЖе да действа до ПришестВи- 250 2 Солунци 2  ето на Христос, то тогаба неговата
уЖасна дейност продълЖаВа приблизи- телно седем години, което е периодът на Скръбта. Но след тоВа Господ Исус ще го умър- Ви с дъха на устата Си (Ис. 11:4; Откр. 19:15) u ще го унищоЖи с явлението на пришествието Си. Една-единстВена дума на Христос и яркият блясък (на гр. „epiphaneia") на Неговото пришествие (на гр. „parousia") ще бъдат напълно дос- татъчни, за да се постави край на Власт- та на този диВ самозванец. Както Вече обяснихме, Пришествие- то е моментът, В който Христос ще се Върне, за да се качи на престола и да ца- рува В продължение на хиляда години. 2:9 Идването на беззаконния е в съо- тветствие с действието на Сатана. Неговата дейност ще наподобява тази на Сатана, тъй като той получава сила- та си от него. Той ще показва Всякакъв Вид знамения и лъзкливи чудеса. Тук е ВаЖно да се отбелеЖи, че не Всич- ки чудеса са от Бога. Дяволът и негови- те слуЖители също могат да извърш-4 Ват чудеса. Беззаконният също ще из- вършва чудеса (Откр. 13:13—15). Чудото говори за свръхестествена сила, която не е непременно божествена сила. Чудесата на нашия Господ доказ- Ват, че Той е обещаният Месия не прос- то защото са сбърхестествени, а защо- то те изпълняват пророчествата за Него и са от такова морално естество, че Сатана не би могъл да ги извърши, без да навреди на собствената си кауза. 2:10 Антихрист ще използва безскру- пулно всякакъв вид нечестие, за да изма- ми погиващите хора — онези, които са чули благовестието през благодатното Време, но не са обикнали истината. Ако бяха повярвали, биха били спасени, но сега те ще бъдат измамени от чудесата на Антихриста. 2:11 Бог всъщност ще изпрати меЖду тях да действа заблуда, така че да по- вярват на лъЖата. Лъзката, разбира се, е твърдението на Антихрист, че той е Бог. Тези хора са отказали да приемат Господ Исус като Бог, изяВен В плът. Ко- гато е бил на земята, Той е предупредил хората: „Аз дойдох 6 името на Отца Си, и не Ме приехте; ако дойде друг В cßoe име, него ще приемете" (Йоан 5:43). За- това те сега ще приемат Човека на гре- ха, който идва в своето име и изисква да му се покланят като на Бог. „Отхвърле- ната светлина е изгубена светлина." Ако чоВек издигне идол В сърцето си, Бог ще му отговори според негоВия идол (Езек. 14:4). Антихрист моЖе би ще бъде евреин (Езек. 28:9,10; Дан. 11:37,38). Евреите не биха могли да бъдат измамени, че даден човек е Месия, освен ако той не тВърди, че произхоЖда от logoßomo племе и от ДаВидоВото коляно. 2:12 От този пасаЖ изглеЖда, че оне- зи, които чуят благовестието в епоха- та на благодатта, но не се доверят на Христос, няма да имат друга възмоЖ- ност да се спасят след ГрабВането. Ако хората не поВярВат В Господ Исус сега, ще поВярВат В Антихриста след тоВа. Тук се казВа, че те всички ще бъдат осъ- дени заради неВерието си и лкобоВта си към злото. Това ни напомня за текста в Лука 14:24: „...защото Ви казвам, че никой от поканените няма да Вкуси от Вечеря- та Ми." Ние знаем, че през периода на Скръбта ще се спасят много хора. Така например сто четиридесет и четири хиляди евреи ще бъдат спасени и ще станат БоЖии пратеници, които ще проповядват бла- говестието за царството по целия сВят. Чрез тяхното слуЖение ще бъдат спасе- ни и много други хора. ИзглеЖда обаче, че тези, които ще бъдат спасени, ще бъдат хора, които никога не са чули благовес- тието ясно през този век и които нико- га не са отхвърлили Спасителя съзна- 251 2 Солунци 2    IV. Благодарение и молитва (2:13—17)
А. Павел благодари, че светиите ще избегнат съда (2:13,14) 2:13 В първите дванадесет стиха Павел описва участа на Антихрист и неговите последователи. Сега той се обръща към солунските християни и говори за тяхно- то призоваване и тяхната съвсем раз- лична съдба. Правейки това, той изразя- ва благодарност към Бога за тези свои възлк)бени от Господа братя и продъл- жава по-нататък, като дава едно обоб- щение на тяхното спасение — минало, настояще и бъдеще. „...Бог... ви е избрал..." Библията ясно казва, че Бог избира някои хора за спасе- ние, но тя никъде не казва, че Той избира други за осъЖдение. Хората биват изгу- бени по свой собствен съзнателен избор. Без БоЖията намеса всички биха били из- губени. Има ли право Бог да избира някои за спасение? Като цяло Бог Желае всич- ки да бъдат спасени (1 Тим. 2:4; 2 Петр. 3:9), но Библията не проповядва „универ- сализъм" — теорията, според която най- накрая всички хора ще бъдат спасени. „...отначало..." Това „отначало" би могло да се разбира по два начина. От една страна, то би могло да означава, че БоЖият избор е бил направен още преди основаването на света (Еф. 1:4); а от друга — да има значението на „първи плодове": солунците, спасени толкова рано в християнската диспенсация, са били избрани от Бога като първата от големите реколти от изкупени души. „...за спасение..." Това е точно обрат- ното на казаното в предходните стихо- ве. Невярващите се осъЖдат поради сво- ето неверие на вечна погибел, докато вярващите са избрани за спасение. „...чрез освещение на Духа..." Тук ста- ва въпрос за работата на Духа 6 Живота на вярващия преди обръщението. Чрез нея Той отделя хора за Бога от света, изобличава ги за грях и ги насочва към Христос. Някой е казал много добре: „Ако не беше Христос, нямаше да има никаква сватба, а ако не беше Светият Дух, нямаше да има никакви поканени!" „...и вярването в истината." Най- напред ние имаме БоЖието участие в спасението, а след това и човешкото. И двете са необходими. Някои виЖдат само избора на Бога и казват, че човекът няма никакво участие в спасението. Дру- ги прекалено силно подчертават човеш- кото участие и пренебрегват суверенния избор на Бога. Истината се намира и в двете крайности. //БоЖият избор, и чо- вешката отговорност са доктрини на Библията. Затова за нас е наи-добре да вярваме в тях и да ги проповядваме, дори и да не моЖем да разберем как могат да бъдат едновременно верни и двете. 2:14 „...за което... ви призова чрез на- шето благовестие..." Бог ни е избрал за спасение във вечността, но Той ни при- зовава за него във времето. Призовава- нето се отнася до момента, в който чо- век повярва 6 истината. Изразът „наше- то благовестие" не означава, че има и други истински благовестия. Има само едно благовестие, но то се проповядва от различни проповедници и на различни слушатели. Тук Павел има предвид Бо- Жието благовестие, което той пропо- вядва. „...за да получите славата на нашия Господ Исус Христос." Тук апостолът надниква в бъдещето и виЖда оконча- телния резултат от спасението — това, че ние ще бъдем заедно с Христос и като Него завинаги. ДЖ Н. Дарби е уло- вил тази мисъл много добре в своя химн: Нима това е истина — че аз ще бъда кат' Сина? Това ли е благодатта, заради която Той умря — да бъдем заедно с Христа и в слава като Неговата, завинаги във Вечността в присъствието на Отца! И така, 13 и 14 cm. съдърЖат една „тео- логична система в миниатк>рен вид", едно прекрасно обобщение на обхвата на 252 2 Солунци 2,3  БоЖиите цели за Неговите вярващи хо-
ра. Бог ни е показал, че спасението „води своя произход от божествения избор, че е изработено от божествената сила, че се осъществява на практика чрез боЖес- твеното послание и че ще бъде завърше- но окончателно в боЖествената слава." Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|