Уилиям макдоналд о м
Аргументи против Грабването на църквата преди Скръбта или аргу- менти за Грабването на църквата след Скръбта
Изтегляне 12.36 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- I. Значение на термина „пастирски Послания"
Аргументи против Грабването на църквата преди Скръбта или аргу- менти за Грабването на църквата след Скръбта 1. Обещанието в Откровение 3:10 не гласи, че светиите ще бъдат избаве- ни от Скръбта, а че те ще бъдат за- пазени от нея, докато са в нея (ср. Йоан 17:15). Отговор: Думите, преведени като „ще опазя тебе от", в този стих озна- чават буквално „запазя вън от". Гръц- кият предлог „ек" означава „Вън от". Следователно мисълта тук не е, че църквата ще бъде запазена Във или през Скръбта, а Вън от нея изобщо. Същите думи са използвани и в Йоан 17:15, където Исус се моли така: „Не се моля да ги вземеш от света, а да ги пазиш от лукавия." Пламър ни предла- га следния коментар на тази молит- ва: „Също както Христос е това, В което неговите ученици Живеят и се двшкат, така и лукавият е онова, от („ек") което Той се моли да бъдат па- зени." Тази молитва е получила отго- вор. Вярващите са запазени от гос- подството на Сатана и са въведени в царството на възлк>бения БоЖий Син. 2. Текстът в Римляни 5:3 гласи следно- то: „...скръбта произвежда твър- дост." Отговор: Павел не казва, че единст- веният път, когато скръбта произ- веЖда твърдост, е по време на перио- да на Скръбта. Очевидно неговият ар- гумент е, че скръбта, която вярващи- те изтърпяват в този Живот, разви- ва твърдостта им. Освен това както В гръцкия, така и Във френския, испан- ския и други езици абстрактните съ- ществителни обикновено често се членуват, затова преводът „скръб- та" е съвсем правилен.
Отговор: Тези думи са казани на изра- илтяните (4 cm.) и що се отнася до на- рода на Израел, твърдението наисти- на е Вярно. То съответства на думи- те, с които Спасителят се обръща към Ерусалим в Матей 23:39: „Защо- то казвам Ви, отсега няма вече да Ме видите, докогато речете: Благосло- вен, Който иде в Господното име!" Това ще стане в края на периода на Скръбта. Но църквата ще бъде граб- ната и занесена в небето седем годи- ни по-рано. 6. Текстът в Псалм 110:1 ни казва, че Христос ще седи отдясно на Бога, до- като всички Негови врагове бъдат унищоЖени. Това ще стане едва в края на Скръбта. Отговор: В Откровение 20:8,9 четем за някои, които ще бъдат врагове на 261 2 Солунци 3  Христос В края на хилядолетието, т.
е. 1000 години след края на Скръбта. Мястото „отдясно на Бога" моЖе да onucßa не само географско местополо- жение, но и едно полоЖение на почест и Власт. 7. В Turn 2:13 „блаЖената надеЖда" е едно и също нещо със „славното явя- ване". Следователно Грабването ще стане по същото Време като Пришес- твието. Затова ние не очакваме Грабването на църквата преди Скръбта, а заедно с идването на Хрис- тос за установяване на царството. Отговор: Този аргумент се базира на едно правило от гръцкия синтаксис, наречено „правилото на Гренвил Шарп", което гласи: когато две съ- ществителни, свързани със сък>за „и" (на гр. kai), са в един и същ падеЖ и пред първото съществително има оп- ределителен член, а пред второ няма, второто съществително се отнася до същото лице или предмет като първото и е негово разширено описа- ние. Пример за такава конструкция е текстът В Turn 2:13, където се казва „славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос". Думите „Бог" и „Спасител" са свързани със съ- 1оза „и"; те са в един и същ падеЖ (при- теЖание след „на"); определителният член е използван само пред първото съществително (в прилагателното „нашия") — „Бог", не и пред второто — „Спасител". Следователно според правилото на Гренвил Шарп думата „Спасител" се отнася до същото Лице като думата „Бог" и е Негово разширено описание. Това, разбира се, доказва, че нашият Спасител, Исус Христос, е Бог. Освен това В същия този стих се каз- ва: „...оЖидайки блаЖената надеЖда и славното яВление..." Оттук поддръЖ- ниците на теорията за Грабването след Скръбта правят заклк>чение, че „блаЖената надеЖда" е същото като „славното яВление". Но тъй като „славното явление" обикновено се раз- бира като идването на Христос за ус- тановяВане на царството, то надеЖ- дата на вярващия не е в Грабването преди Скръбта, а В идването на Хрис- тос в слава на земята. На това моЖе да се отговори с два ар- гумента. Първият е, че като всички добри правила и правилото на Гренвил Шарп има изклкзчения. Едно от тях се намира В Лука 14:23, където текстът гласи: „Излез по пътищата и огради- те." Ако това правило беше В сила и тук, тогава пътищата щяха да бъ- дат същото нещо като оградите! Второто изклкмение е изразът в Ефесяни 2:20: „основата на апостоли- те и пророците." Нито един внима- телен изследовател на Библията не би казал, че апостолите и пророците са едно и също нещо. Но дори и да предполоЖим, че „блаЖе- ната надеЖда" е същото като „слав- ното явление", какво ни пречи да гле- даме на Грабването като на славно- то явяване на Христос за църквата, а на Пришествието — като на славно- то явяване на Христос за света? Ду- мите „apocalupsis" (откровение) и „ epiphaneia " (осияване или явяване) мо- гат да се отнасят както до Грабване- то, така и до идването на Христос за установяване на царството. 8. Други Писания, които показват, че надеЖдата на вярващия е идването на Христос за установяване на царство- то, са 1 Коринтяни 1:7; 1 Тимотей 6:14; 2 Тимотей 4:8; 1 Петр. 1:7, 13; 4:13. Отговор: Думите „откровение" и „явление", които се използват в тези пасаЖи, се прилагат както за идване- то на Христос за Неговите светии, така и за идването на Христос с Не- говите светии. Най-напред Той ще се открие и ще се яви на църквата, а по- късно и на света. Но дори и всички цитирани пасаЖи да се отнасяха до идването на Христос 262 2 Солунци 3  за устаноВяВане на царството, тряб-
ва да е ясно, че надеЖдата на Вярва- щия вклк>чва всички благословения на пророческото бъдеще. Ние очакваме както ГрабВането, така и идването на Христос за установяване на царс- твото, и хилядолетието, и вечното царство. 9. Традиционната надеЖда на църквата не е била В Грабването преди Скръб- та. Тази теория е започнала да се на- лага приблизително през последните 160 години благодарение на учението на ДЖ. Н. Дарби. Отговор: Новозаветната църква също е очаквала БоЖия Син от небе- то. Светиите не са знаели кога ще дойде Той и затова са Го чакали да дойде всеки момент. Аргументите, които са насочени про- тив това, което някой човек е пропо- вядвал или не е провядвал, се наричат аргументи adhominem (срещу човека) и се считат за невалидни във връзка с разглежданата тема. Въпросът е: „Какво казва Писанието?", а не „Как- во казва този или онзи човек?" Ю.Последната тръба, която се спомена- ва в 1 Коринтяни 15:52, и БоЖията тръба от 1 Сол. 4:16 са свързани с Грабването и са същите като седма- та тръба от Откровение 11:15. И тъй като седмата тръба започва да тръби в края на Скръбта, когато све- товното царство става царство на нашия Господ и на Неговия Христос, Връщането трябва да бъде след Скръбта. Отговор: Не всички тръби са едно и също нещо. Последната тръба е съ- щата като БоЖията тръба. Тя въз- вестява Грабването и дава знак за възкресението на Вярващите и отна- сянето им в дома на Отца. Тя е пос- ледната тръба за църквата. Седмата тръба от Откровение 11:15 е послед- ната от серия от наказания по време на Скръбта. Тя е последната тръба за невярващия Израел и невярващите езичници. Последната тръба от 1 Ко- ринтяни 15:52, наречена също „БоЖия тръба" тръби преди периода на Скръбта. Седмата тръба пък тръби в края на същия период. П.Първото възкресение от Откровение 20:4,5 става в края на Скръбта, а не седем години no-рано, както твърдят поддръЖниците на Грабването преди Скръбта. Отговор: Първото възкресение не е изолирано събитие, а серия от съби- тия. То е започнало с възкресението на Христос (1 Кор. 15:23). Следва- щият етап ще бъде възкресението на вярващите при Грабването. Третият етап ще бъде Възкресението на све- тиите от периода на Скръбта, кога- то Христос се върне на земята (Откр. 20:4,5). С други думи, първото възкресение вклк>чва възкресението на Христос и на всички истински Вяр- ващи, независимо кога са били възкре- сени. Всички невярващи ще бъдат въз- кресени В края на хилядолетието, за да застанат пред Големия бял прес- тол (Откр: 11—15). 12.В Матей 13:24—30 пшеницата и пле- велите са оставени да растат заедно до края на времената, т. е. до края на Скръбта. Отговор: Това е така, но тази прит- ча говори за небесното царство, а не за църквата. В царството ще има ис- тински и фалшиви вярващи до края на Скръбта. 13.Грабването не моЖе да бъде тайно, тъй като ще има вик, глас на архангел и БоЖия тръба (1 Сол. 4:16). Отговор: Учението, че Грабването ще бъде тайно, се основава на факта, че то ще стане „В мигване на око" (1 Кор. 15:52). То ще бъде свършено, пре- ди светът да има ВъзмоЖност да го види или да разбере какво е станало. 14.ДЖордЖ Мкмер, Самкгьл Трегелс, Осуълд Смит и други известни хора са поддръЖници на теорията за Грабва- нето след Скръбта. 263 2 Солунци 3  Отговор: Този аргумент нищо не
доказва. Имало е Велики хора, които са били поддръжници и на двете теории. 15.ПоВечето текстове В НЗ се отнасят до идВането на Христос, за да царува. Отговор: Това не отрича истината за Грабването. фактът, че В НЗ има много повече текстове, които гово- рят за рая, отколкото за ада, не от- рича неговото съществуване. 16.Църквата няма да понесе гнева на Бога по Време на Скръбта, но ще по- несе гнева на Антихрист или гнева на Сатана. Отговор: В Откровението гневът по Време на Скръбта е определен шест пъти като БоЖия гняв: „И друг, трети ангел, ги следваше и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръка- та си, той ще и да пие от виното на БоЖия гняв, което е приготвено чис- то в чашата на гнеВа Му, и ще бъде мъчен с огън и сяра пред светите ан- гели и пред Агнето" (14:9,10). „И ангелът хвърли сърпа си на земя- та, обра земното грозде и хвърли об- раното в големия лин на БоЖия гняв" (14:19). „И Видях на небето друго знамение и чудно: седем ангела, които дърЖаха седем язви, които са последните, за- щото с тях се изчерпва БоЖият гняв" (15:1). „И едно от четирите Жиби същест- ва даде на седемте ангела седем злат- ни чаши, пълни с гнева на Бога, Който Живее до вечни векове" (15:7). „И чух из храма силен глас, който каз- ваше на седемте ангела: Идете, та из- лейте на земята седемте чаши на Бо- Жия гняв" (16:1). „И Великият град се раздели на три части, и градовете на народите пад- наха; и Бог си спомни за великия ВаВи- лон, да му даде чашата с Виното от яростния Си гняв" (16:19). 17.Когато Исус казва: „Ида скоро" (Откр. 22:7,12, 20), moßa не означава „ида Всеки момент". По-скоро то оз- начава, че НегоВото идване ще бъде внезапно. Отговор: ТоВа е дискусионен въпрос. Дори и да означава „внезапно", все пак остават такива стихове като ЕВреи 10:37, В които се казва: „Защото още твърде малко време и ще дойде Този, Който има да дойде, и не ще се заба- ви." 18.Това, което Възпира, във 2 Солунци 2:6—8 не е Светият Дух, а римското управление или БоЖията сила. Отговор: ТоВа вече е обсъдено в бе- леЖкшпе върху този пасаЖ. 19.По времето на апостолите Христо- вото пришествие не е могло да бъде очаквано всеки момент, защото как- то Петър, така и ПаВел са знаели, че ще умрат (Йоан 21:18,19;2Петр. 1:14, 15; 2 Тим. 4:6). Отговор: На някои места ПаВел гово- ри за себе си като за един, който ще бъде Жив, когато Господ се върне (1 Сол. 4:15), а на други — като за един, който ще бъде сред онези вярващи, ко- ито ще умрат и ще възкръснат (фил. 3:10, 11). Това отношение е правилно не само за Павел, но и за всеки един от нас. Ние чакаме Господ да дойде в на- шия Живот, но знаем, че моЖем да ум- рем и преди Грабването. Петър вярва, че краят на всичко е наблиЖил (1 Петр. 4:7), и осъЖда оне- зи подиграватели, които отричат Господното пришествие, като каз- ват, че „всичко си стои така, както от началото на създанието" (2 Петр. 3:4). 20.Господното пришествие не моЖе да стане всеки момент, защото преди това благовестието трябва да стиг- не до целия свят (Мат. 24:14). Отговор: Това се отнася до благовес- тието на царството (14 cm.), което ще се проповядва на целия свят през периода на Скръбта. Условията на 264 2 Солунци 3  moßa благовестие са следните: „По-
ВярВай В Господ Исус Христос, и ще се спасиш; и когато Христос дойде, ще Влезеш В хилядолетието заедно с Него." ТоВа е същият начин на спасе- ние, който и ние проповядваме, но на- шият гледа към Грабването. С други думи, ние казваме: „Повярвай в Господ Исус Христос, и ще се спасиш; и кога- то Исус дойде, ще отидеш в дома на Отца заедно с Него." 21.ПасаЖи като тези в Матей 28:19, 20 и Деяния 1:8 ни казват, че благовести- ето трябва да стигне до „всичките народи" и до „края на земята". След като е така, то идването на Господ по времето на апостолите е било не- възмоЖно. Отговор: В Колосяни 1:6, 23 Павел казва, че „целият свят" и „всяка твар под небесата" е чула благовестието. В Римляни 10:18 се казва, че благовес- тието е стигнало до краищата на света. Ние, разбира се, смятаме, че тук под „краищата на света" се раз- бират границите на известния по оно- ва време свят — страните, разполо- Жени около Средиземно море. 22.Дългосрочните мисионерски планове на Павел, за които четем в Деяния 18:21; 23:11 и Римляни 15:22—25,30,31, показват, че той не е очаквал Господ да дойде в близко бъдеще. Отговор: Плановете на Павел са били направени според БоЖията Воля (Деян. 18:21;Рим. 1:10; 1 Кор. 4:19). Той е работил така, като че ли Господ няма да дойде, докато той е ЖиВ, и ед- новременно с това е чакал и е бдял, като че ли Той ще дойде Всеки мо- мент. 23.ПаВел говори за „усилни времена" през последното Време (1 Тим. 4:1—3; 2 Тим. 3:1—5). Това предполага наличие на някакъв период от време, през кой- то Господ не моЖе да дойде. Отговор: Павел също така казва, че тайната на беззаконието Вече дейст- ва (2 Сол. 2:7), а Йоан казва, че е „пос- ледно време" още по негоВо време (1 Йоан. 2:18). Тези двама апостоли не виЖдат тук никакъв проблем, който да направи невъзмоЖна надеЖдата за непосредственото връщане на Хрис- тос. 24.Притчи като тези в Матей 25:14—30 и Лука 19:11—27 предполагат, че пре- ди Господ да се Върне, ще мине дълъг период от време. Следователно ран- ните вярващи не са могли да очакват, че Господ моЖе да се върне всеки мо- мент. Отговор: Очевидно ранните вярващи не са основавали своето учение на притчи, тъй като са очаквали Грабва- нето (1 Сол. 1:10)! Но независимо от това дългото време, за което се гово- ри в Матей 25:19, е прекалено неопре- делен израз, за да изклкзчва възмоЖ- ността за непосредственото идване на Христос. Притчата в Лука ни каз- ва, че царството няма да се яви ведна- га (Лука 19:11), но това не изклкзчВа ВъзмоЖността църквата да бъде грабната всеки момент. 265 2 Солунци — крайни белеЖки Крайни белейки
рията за Грабването преди периода на Скръбта.
266 Библиография Вж. библиографията ß края на Първото послание към солунците. 2 Солунци — Библиография 2 „Пастирските Послания са играли ваЖнароля в историята на християнската църква и са оправдали напълно вклЬчването си в Новозаветния канон. Тяхното най- главно достойнство се състои в съчетаването на здрави практически наставления с теологически истини, което е оказало неоценима помощ на християните както като отделни личности, така и като колектив." Доналд Гътри Въведение I. Значение на термина „пастирски Послания" Първото и Второто послание към Ти- мотей и Посланието към Тит са започ- нали да се наричат „пастирски Посла- ния" от началото на XVII Век. Това оп- ределение моЖе да се окаЖе колкото по- лезно, толкова и вредно, в зависимост от това как се разбира. Ако човек го разбира в смисъл, че Пис- мата съдърЖат практически указания за начина, по който да се гршким за Господ- ните овце, тогава то е послуЖило на цел- та си. Но ако човек смята, че това са Посла- ния към Тимотей и Тит, които са назна- чени за свещеници в църквите в Ефес и Крит (в смисъла на съвременните све- щеници), тогава той го разбира съвсем погрешно. Други версии на ПБКДЖ съдърЖат в края на тези Послания небоговдъхнове- ни белеЖки, които са допринесли за уве- личаване на доверието към тази истори- ческа заблуда. Така например в края на Второто послание към Тимотей е доба- вена следната небоговдъхновена забе- леЖка: „Второто послание към Тимотей, ръ- кополоЖен за първи епископ на църквата в Ефес, е било написано в Рим, когато Па- вел е бил изправен за втори път на раз- пит пред Нерон." В края на Посланието към Тит пък стои следното обяснение: „То е било написано до Тит, ръкополо- Жен за първи епископ на църквата в Крит, от Никопол, Македония." Албърт Барнс, който сам е свещеник и едва ли моЖе да бъде обвинен в пристрас- тие, изказва следното мнение: „Няма никакви доказателства, че Тит е бил първият епископ на тази църква, нито че е бил първият, към когото бихме могли с право да прилоЖим титлата „епископ" в библейския смисъл на тази дума. Дори има положителни доказател- ства, че той не е бил първият, тъй като с него в тази църква е бил и Павел, а Тит е бил „оставен", за да довърши започна- тото. Няма и доказателства, че Тит изобщо е бил „епископ " в тази църква в прелатс- кия слшсъл на тази дума или дори че се е установил като пастор. Тези допълнения са толкова лишени от всякаква достоверност и толкова пълни с грешки, че е крайно време да бъдат пре- махнати от следващите издания на Биб- лията. Те не са част от боговдъхновени- те Писания, а са част от „белеЖки и ко- ментари" и непрекъснато допринасят в някаква малка, а моЖе би и голяма сте- пен за увековечаване на заблудата. Мне- нието, че Тимотей и Тит са били „епис- копи прелати" — единият в Ефес, а дру- гият в Крит — се основава много повече на тези излишни забелеЖки, отколкото на каквото и да било друго, казано в сами- те послания. Да, наистина в Посланията 269 Пастирски Послания   няма никакви доказателства за това и
ако тези добавки бъдат премахнати, нито един човек няма изобщо да предпо- лозки, че те са имали такава слу&ба на основание само на Новия Завет. "1 За щастие тези забелеЖки са махнати Вече от съвременните Версии на НЗ, но заблудата, за чието разпространение те са спомогнали, умира трудно. Тимотей и Turn са били изпратени от апостол ПаВел В църквите с временни мисии, за да наставят вярващите и да ги предупредят за опасността от лъЖеучи- тели. И тъй като, общо взето, Всички биб- лейски изследователи са единодушни, че тези три Писма са написани през един и същ период и от една и съща ръка, ние ще разгледаме тяхното авторство и ав- тентичност заедно. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|
67