Аргументи против Грабването на
църквата преди Скръбта или аргу-
менти за Грабването на църквата
след Скръбта
1. Обещанието в Откровение 3:10 не
гласи, че светиите ще бъдат избаве-
ни от Скръбта, а че те ще бъдат за-
пазени от нея, докато са в нея (ср.
Йоан 17:15).
Отговор: Думите, преведени като
„ще опазя тебе от", в този стих озна-
чават буквално „запазя вън от". Гръц-
кият предлог „ек" означава „Вън от".
Следователно мисълта тук не е, че
църквата ще бъде запазена Във или
през Скръбта, а Вън от нея изобщо.
Същите думи са използвани и в Йоан
17:15, където Исус се моли така: „Не
се моля да ги вземеш от света, а да ги
пазиш от лукавия." Пламър ни предла-
га следния коментар на тази молит-
ва: „Също както Христос е това, В
което неговите ученици Живеят и се
двшкат, така и лукавият е онова, от
(„ек") което Той се моли да бъдат па-
зени." Тази молитва е получила отго-
вор. Вярващите са запазени от гос-
подството на Сатана и са въведени в
царството на възлк>бения БоЖий Син.
2. Текстът в Римляни 5:3 гласи следно-
то: „...скръбта произвежда твър-
дост."
Отговор: Павел не казва, че единст-
веният път, когато скръбта произ-
веЖда твърдост, е по време на перио-
да на Скръбта. Очевидно неговият ар-
гумент е, че скръбта, която вярващи-
те изтърпяват в този Живот, разви-
ва твърдостта им. Освен това както
В гръцкия, така и Във френския, испан-
ския и други езици абстрактните съ-
ществителни обикновено често се
членуват, затова преводът „скръб-
та" е съвсем правилен.
-
Скръбта е едно от нещата, които са
обещани на християните (Йоан 16:33).
Няма никаква причина ние да не тряб-
ва да минаваме през нея.
Отговор: Никой не отрича, че ние
трябва да влезем в БоЖието царство
през много скърби (Деян. 14:22). Но
има голяма разлика меЖду скръбта,
която е част от Живота на всеки вяр-
ващ, и периода на Скръбта, очакващ
света, който е отхвърлил Христос.
-
Текстът във 2 Солунци 1:7 ни казва, че
светиите няма да получат почивка,
докато Господ Исус не се върне на зе-
мята в края на Скръбта.
Отговор: Солунците, до които е ад-
ресирано това Писмо, вече са получи-
ли своята почивка В небето. Но съдба-
та на техните гонители и възмездя-
ването на светиите ще бъдат изяве-
ни на света, когато Господ Исус се
върне в сила и голяма слава.
-
Според Деян. 3:21 небесата ще дър-
Жат Господ Исус до времето на възс-
тановяването на всичко, т. е. до хиля-
долетието.
Отговор: Тези думи са казани на изра-
илтяните (4 cm.) и що се отнася до на-
рода на Израел, твърдението наисти-
на е Вярно. То съответства на думи-
те, с които Спасителят се обръща
към Ерусалим в Матей 23:39: „Защо-
то казвам Ви, отсега няма вече да Ме
видите, докогато речете: Благосло-
вен, Който иде в Господното име!"
Това ще стане в края на периода на
Скръбта. Но църквата ще бъде граб-
ната и занесена в небето седем годи-
ни по-рано.
6. Текстът в Псалм 110:1 ни казва, че
Христос ще седи отдясно на Бога, до-
като всички Негови врагове бъдат
унищоЖени. Това ще стане едва в края
на Скръбта.
Отговор: В Откровение 20:8,9 четем
за някои, които ще бъдат врагове на
261
2 Солунци 3
Христос В края на хилядолетието, т.
е. 1000 години след края на Скръбта.
Мястото „отдясно на Бога" моЖе да
onucßa не само географско местополо-
жение, но и едно полоЖение на почест
и Власт.
7. В Turn 2:13 „блаЖената надеЖда" е
едно и също нещо със „славното явя-
ване". Следователно Грабването ще
стане по същото Време като Пришес-
твието. Затова ние не очакваме
Грабването на църквата преди
Скръбта, а заедно с идването на Хрис-
тос за установяване на царството.
Отговор: Този аргумент се базира на
едно правило от гръцкия синтаксис,
наречено „правилото на Гренвил
Шарп", което гласи: когато две съ-
ществителни, свързани със сък>за „и"
(на гр. kai), са в един и същ падеЖ и
пред първото съществително има оп-
ределителен член, а пред второ няма,
второто съществително се отнася
до същото лице или предмет като
първото и е негово разширено описа-
ние. Пример за такава конструкция е
текстът В Turn 2:13, където се казва
„славното явление на нашия велик Бог
и Спасител Исус Христос". Думите
„Бог" и „Спасител" са свързани със съ-
1оза „и"; те са в един и същ падеЖ (при-
теЖание след „на"); определителният
член е използван само пред първото
съществително (в прилагателното
„нашия") — „Бог", не и пред второто
— „Спасител". Следователно според
правилото на Гренвил Шарп думата
„Спасител" се отнася до същото
Лице като думата „Бог" и е Негово
разширено описание. Това, разбира се,
доказва, че нашият Спасител, Исус
Христос, е Бог.
Освен това В същия този стих се каз-
ва: „...оЖидайки блаЖената надеЖда и
славното яВление..." Оттук поддръЖ-
ниците на теорията за Грабването
след Скръбта правят заклк>чение, че
„блаЖената надеЖда" е същото като
„славното яВление". Но тъй като
„славното явление" обикновено се раз-
бира като идването на Христос за ус-
тановяВане на царството, то надеЖ-
дата на вярващия не е в Грабването
преди Скръбта, а В идването на Хрис-
тос в слава на земята.
На това моЖе да се отговори с два ар-
гумента. Първият е, че като всички
добри правила и правилото на Гренвил
Шарп има изклкзчения. Едно от тях се
намира В Лука 14:23, където текстът
гласи: „Излез по пътищата и огради-
те." Ако това правило беше В сила и
тук, тогава пътищата щяха да бъ-
дат същото нещо като оградите!
Второто изклкмение е изразът в
Ефесяни 2:20: „основата на апостоли-
те и пророците." Нито един внима-
телен изследовател на Библията не
би казал, че апостолите и пророците
са едно и също нещо.
Но дори и да предполоЖим, че „блаЖе-
ната надеЖда" е същото като „слав-
ното явление", какво ни пречи да гле-
даме на Грабването като на славно-
то явяване на Христос за църквата, а
на Пришествието — като на славно-
то явяване на Христос за света? Ду-
мите „apocalupsis" (откровение) и
„ epiphaneia " (осияване или явяване) мо-
гат да се отнасят както до Грабване-
то, така и до идването на Христос за
установяване на царството.
8. Други Писания, които показват, че
надеЖдата на вярващия е идването на
Христос за установяване на царство-
то, са 1 Коринтяни 1:7; 1 Тимотей
6:14; 2 Тимотей 4:8; 1 Петр. 1:7, 13;
4:13.
Отговор: Думите „откровение" и
„явление", които се използват в тези
пасаЖи, се прилагат както за идване-
то на Христос за Неговите светии,
така и за идването на Христос с Не-
говите светии. Най-напред Той ще се
открие и ще се яви на църквата, а по-
късно и на света.
Но дори и всички цитирани пасаЖи да
се отнасяха до идването на Христос
262
2 Солунци 3
за устаноВяВане на царството, тряб-
ва да е ясно, че надеЖдата на Вярва-
щия вклк>чва всички благословения на
пророческото бъдеще. Ние очакваме
както ГрабВането, така и идването
на Христос за установяване на царс-
твото, и хилядолетието, и вечното
царство.
9. Традиционната надеЖда на църквата
не е била В Грабването преди Скръб-
та. Тази теория е започнала да се на-
лага приблизително през последните
160 години благодарение на учението
на ДЖ. Н. Дарби.
Отговор: Новозаветната църква
също е очаквала БоЖия Син от небе-
то. Светиите не са знаели кога ще
дойде Той и затова са Го чакали да
дойде всеки момент.
Аргументите, които са насочени про-
тив това, което някой човек е пропо-
вядвал или не е провядвал, се наричат
аргументи adhominem (срещу човека)
и се считат за невалидни във връзка с
разглежданата тема. Въпросът е:
„Какво казва Писанието?", а не „Как-
во казва този или онзи човек?"
Ю.Последната тръба, която се спомена-
ва в 1 Коринтяни 15:52, и БоЖията
тръба от 1 Сол. 4:16 са свързани с
Грабването и са същите като седма-
та тръба от Откровение 11:15. И
тъй като седмата тръба започва да
тръби в края на Скръбта, когато све-
товното царство става царство на
нашия Господ и на Неговия Христос,
Връщането трябва да бъде след
Скръбта.
Отговор: Не всички тръби са едно и
също нещо. Последната тръба е съ-
щата като БоЖията тръба. Тя въз-
вестява Грабването и дава знак за
възкресението на Вярващите и отна-
сянето им в дома на Отца. Тя е пос-
ледната тръба за църквата. Седмата
тръба от Откровение 11:15 е послед-
ната от серия от наказания по време
на Скръбта. Тя е последната тръба за
невярващия Израел и невярващите
езичници. Последната тръба от 1 Ко-
ринтяни 15:52, наречена също „БоЖия
тръба" тръби преди периода на
Скръбта. Седмата тръба пък тръби
в края на същия период.
П.Първото възкресение от Откровение
20:4,5 става в края на Скръбта, а не
седем години no-рано, както твърдят
поддръЖниците на Грабването преди
Скръбта.
Отговор: Първото възкресение не е
изолирано събитие, а серия от съби-
тия. То е започнало с възкресението
на Христос (1 Кор. 15:23). Следва-
щият етап ще бъде възкресението на
вярващите при Грабването. Третият
етап ще бъде Възкресението на све-
тиите от периода на Скръбта, кога-
то Христос се върне на земята
(Откр. 20:4,5). С други думи, първото
възкресение вклк>чва възкресението
на Христос и на всички истински Вяр-
ващи, независимо кога са били възкре-
сени. Всички невярващи ще бъдат въз-
кресени В края на хилядолетието, за
да застанат пред Големия бял прес-
тол (Откр: 11—15).
12.В Матей 13:24—30 пшеницата и пле-
велите са оставени да растат заедно
до края на времената, т. е. до края на
Скръбта.
Отговор: Това е така, но тази прит-
ча говори за небесното царство, а не
за църквата. В царството ще има ис-
тински и фалшиви вярващи до края на
Скръбта.
13.Грабването не моЖе да бъде тайно,
тъй като ще има вик, глас на архангел
и БоЖия тръба (1 Сол. 4:16).
Отговор: Учението, че Грабването
ще бъде тайно, се основава на факта,
че то ще стане „В мигване на око" (1
Кор. 15:52). То ще бъде свършено, пре-
ди светът да има ВъзмоЖност да го
види или да разбере какво е станало.
14.ДЖордЖ Мкмер, Самкгьл Трегелс,
Осуълд Смит и други известни хора са
поддръЖници на теорията за Грабва-
нето след Скръбта.
263
2 Солунци 3
Отговор: Този аргумент нищо не
доказва. Имало е Велики хора, които
са били поддръжници и на двете
теории.
15.ПоВечето текстове В НЗ се отнасят
до идВането на Христос, за да царува.
Отговор: Това не отрича истината
за Грабването. фактът, че В НЗ има
много повече текстове, които гово-
рят за рая, отколкото за ада, не от-
рича неговото съществуване.
16.Църквата няма да понесе гнева на
Бога по Време на Скръбта, но ще по-
несе гнева на Антихрист или гнева на
Сатана.
Отговор: В Откровението гневът по
Време на Скръбта е определен шест
пъти като БоЖия гняв:
„И друг, трети ангел, ги следваше и
казваше със силен глас: Ако някой се
поклони на звяра и на неговия образ и
приеме белег на челото си или на ръка-
та си, той ще и да пие от виното на
БоЖия гняв, което е приготвено чис-
то в чашата на гнеВа Му, и ще бъде
мъчен с огън и сяра пред светите ан-
гели и пред Агнето" (14:9,10).
„И ангелът хвърли сърпа си на земя-
та, обра земното грозде и хвърли об-
раното в големия лин на БоЖия гняв"
(14:19).
„И Видях на небето друго знамение и
чудно: седем ангела, които дърЖаха
седем язви, които са последните, за-
щото с тях се изчерпва БоЖият гняв"
(15:1).
„И едно от четирите Жиби същест-
ва даде на седемте ангела седем злат-
ни чаши, пълни с гнева на Бога, Който
Живее до вечни векове" (15:7).
„И чух из храма силен глас, който каз-
ваше на седемте ангела: Идете, та из-
лейте на земята седемте чаши на Бо-
Жия гняв" (16:1).
„И Великият град се раздели на три
части, и градовете на народите пад-
наха; и Бог си спомни за великия ВаВи-
лон, да му даде чашата с Виното от
яростния Си гняв" (16:19).
17.Когато Исус казва: „Ида скоро"
(Откр. 22:7,12, 20), moßa не означава
„ида Всеки момент". По-скоро то оз-
начава, че НегоВото идване ще бъде
внезапно.
Отговор: ТоВа е дискусионен въпрос.
Дори и да означава „внезапно", все пак
остават такива стихове като ЕВреи
10:37, В които се казва: „Защото още
твърде малко време и ще дойде Този,
Който има да дойде, и не ще се заба-
ви."
18.Това, което Възпира, във 2 Солунци
2:6—8 не е Светият Дух, а римското
управление или БоЖията сила.
Отговор: ТоВа вече е обсъдено в бе-
леЖкшпе върху този пасаЖ.
19.По времето на апостолите Христо-
вото пришествие не е могло да бъде
очаквано всеки момент, защото как-
то Петър, така и ПаВел са знаели, че
ще умрат (Йоан 21:18,19;2Петр. 1:14,
15; 2 Тим. 4:6).
Отговор: На някои места ПаВел гово-
ри за себе си като за един, който ще
бъде Жив, когато Господ се върне (1
Сол. 4:15), а на други — като за един,
който ще бъде сред онези вярващи, ко-
ито ще умрат и ще възкръснат (фил.
3:10, 11). Това отношение е правилно
не само за Павел, но и за всеки един от
нас. Ние чакаме Господ да дойде в на-
шия Живот, но знаем, че моЖем да ум-
рем и преди Грабването.
Петър вярва, че краят на всичко е
наблиЖил (1 Петр. 4:7), и осъЖда оне-
зи подиграватели, които отричат
Господното пришествие, като каз-
ват, че „всичко си стои така, както
от началото на създанието" (2 Петр.
3:4).
20.Господното пришествие не моЖе да
стане всеки момент, защото преди
това благовестието трябва да стиг-
не до целия свят (Мат. 24:14).
Отговор: Това се отнася до благовес-
тието на царството (14 cm.), което
ще се проповядва на целия свят през
периода на Скръбта. Условията на
264
2 Солунци 3
moßa благовестие са следните: „По-
ВярВай В Господ Исус Христос, и ще се
спасиш; и когато Христос дойде, ще
Влезеш В хилядолетието заедно с
Него." ТоВа е същият начин на спасе-
ние, който и ние проповядваме, но на-
шият гледа към Грабването. С други
думи, ние казваме: „Повярвай в Господ
Исус Христос, и ще се спасиш; и кога-
то Исус дойде, ще отидеш в дома на
Отца заедно с Него."
21.ПасаЖи като тези в Матей 28:19, 20
и Деяния 1:8 ни казват, че благовести-
ето трябва да стигне до „всичките
народи" и до „края на земята". След
като е така, то идването на Господ
по времето на апостолите е било не-
възмоЖно.
Отговор: В Колосяни 1:6, 23 Павел
казва, че „целият свят" и „всяка твар
под небесата" е чула благовестието.
В Римляни 10:18 се казва, че благовес-
тието е стигнало до краищата на
света. Ние, разбира се, смятаме, че
тук под „краищата на света" се раз-
бират границите на известния по оно-
ва време свят — страните, разполо-
Жени около Средиземно море.
22.Дългосрочните мисионерски планове
на Павел, за които четем в Деяния
18:21; 23:11 и Римляни 15:22—25,30,31,
показват, че той не е очаквал Господ
да дойде в близко бъдеще.
Отговор: Плановете на Павел са били
направени според БоЖията Воля
(Деян. 18:21;Рим. 1:10; 1 Кор. 4:19). Той
е работил така, като че ли Господ
няма да дойде, докато той е ЖиВ, и ед-
новременно с това е чакал и е бдял,
като че ли Той ще дойде Всеки мо-
мент.
23.ПаВел говори за „усилни времена" през
последното Време (1 Тим. 4:1—3; 2
Тим. 3:1—5). Това предполага наличие
на някакъв период от време, през кой-
то Господ не моЖе да дойде.
Отговор: Павел също така казва, че
тайната на беззаконието Вече дейст-
ва (2 Сол. 2:7), а Йоан казва, че е „пос-
ледно време" още по негоВо време (1
Йоан. 2:18). Тези двама апостоли не
виЖдат тук никакъв проблем, който
да направи невъзмоЖна надеЖдата за
непосредственото връщане на Хрис-
тос.
24.Притчи като тези в Матей 25:14—30
и Лука 19:11—27 предполагат, че пре-
ди Господ да се Върне, ще мине дълъг
период от време. Следователно ран-
ните вярващи не са могли да очакват,
че Господ моЖе да се върне всеки мо-
мент.
Отговор: Очевидно ранните вярващи
не са основавали своето учение на
притчи, тъй като са очаквали Грабва-
нето (1 Сол. 1:10)! Но независимо от
това дългото време, за което се гово-
ри в Матей 25:19, е прекалено неопре-
делен израз, за да изклкзчва възмоЖ-
ността за непосредственото идване
на Христос. Притчата в Лука ни каз-
ва, че царството няма да се яви ведна-
га (Лука 19:11), но това не изклкзчВа
ВъзмоЖността църквата да бъде
грабната всеки момент.
265
2 Солунци — крайни белеЖки
Крайни белейки
-
(1:1) И днес Все още (или отново)
има ноВозаВетно събрание на хрис-
тияни В Солун.
-
(1:5) Е. W. Rogers, Concerning the
Future, p. 80.
-
(1:6) George Williams, The Student's
Commentary on the Holy Scriptures, p.
948.
-
(1:10) И най-старите, и повечето
ръкописи гласят „меЖду Всичките
повярвали", което очеВидно е и пра-
вилният прочит.
-
(2:1) William Kelly, Elements of
Prophecy, p. 253.
-
(2:2) В критическия текст е упот-
ребена думата „Господ" (Kurios).
Традиционният прочит „Христос"
(Christos) според ПБКДЖ и НВПБ-
КДЖ не е (както 8 някои други слу-
чаи) слабо подкрепен. Тук той е съ-
щият, както и В повечето ръкопи-
си. Някои изследователи смятат,
че „Денят на Христос" е термин,
който се отнася до последната
част на гоненията, които ще започ-
нат едва когато човекът на греха
бъде открит. Част от солунските
християни погрешно са смятали, че
този период Вече е започнал. Свърз-
вайки този период с едно събитие
след Грабването, ПаВел мъдро оп-
ровергава тази представа.
-
(2:3) Някои теолози като ДЖ. Ду-
айт Пентекост превеЖдат думата
„apostasia" като „оттегляне" и я
отнасят за самото Грабване. Ако
това е така, този стих би бил един
необорим довод в подкрепа на тео-
рията за Грабването преди периода
на Скръбта.
-
(2:3) „Греха" е прочитът на тази
дума В традиционния и повечето
други ръкописи, докато критичес-
кият текст гласи „беззаконието",
т. е. този човек ще бъде самото
Въплъщение на греха и на бунта.
-
(2:4) Гръцкият предлог (В случая
представка) „and" има както значе-
нието на „срещу", така и значение-
то на „Вместо". И двете значения
подхоЖдат на описанието на Ан-
тихрист.
-
(2:6) В гръцкия текст в 6 cm. е из-
ползван определителен член в среден
род, а в 7 cm. — определителен член
и причастие В мтЖкирод.
-
(2:6) Rogers, Fuuire, p. 65.
-
(2:6) Средният род на местоимени-
ето, което замества Светия Дух
(на гр. ез.), се използва по чисто гра-
матически причини („pneuma" е съ-
ществително от среден род). МъЖ-
кият род се използва, за да се под-
чертае Неговата личност.
-
(3:5) И двата варианта са правилни
преводи на Christou (букв. „на Хрис-
тос"). ПБКДЖ го превеЖда като
обективен генетив (който приема
действието от съществителното,
което определя), докато субектив-
ният генетив В НВПБКДЖ подчер-
тава, че именно Христос е Този,
Който показва търпение.
-
(3:11) Думите в гръцкия текст тук
са, както следва: „...като не
ergazomenous (работели) нищо, а
periergazomenous (се мотаели или се
месели в чуЖди работи)".
266
Библиография
Вж. библиографията ß края на Първото
послание към солунците.
2 Солунци — Библиография
267
Пастирските Послания
„Пастирските Послания са играли ваЖнароля в историята на християнската
църква и са оправдали напълно вклЬчването си в Новозаветния канон. Тяхното най-
главно достойнство се състои в съчетаването на здрави практически наставления
с теологически истини, което е оказало неоценима помощ на християните както
като отделни личности, така и като колектив."
Доналд Гътри
Въведение
I. Значение на термина „пастирски
Послания"
Първото и Второто послание към Ти-
мотей и Посланието към Тит са започ-
нали да се наричат „пастирски Посла-
ния" от началото на XVII Век. Това оп-
ределение моЖе да се окаЖе колкото по-
лезно, толкова и вредно, в зависимост
от това как се разбира.
Ако човек го разбира в смисъл, че Пис-
мата съдърЖат практически указания за
начина, по който да се гршким за Господ-
ните овце, тогава то е послуЖило на цел-
та си.
Но ако човек смята, че това са Посла-
ния към Тимотей и Тит, които са назна-
чени за свещеници в църквите в Ефес и
Крит (в смисъла на съвременните све-
щеници), тогава той го разбира съвсем
погрешно.
Други версии на ПБКДЖ съдърЖат в
края на тези Послания небоговдъхнове-
ни белеЖки, които са допринесли за уве-
личаване на доверието към тази истори-
ческа заблуда. Така например в края на
Второто послание към Тимотей е доба-
вена следната небоговдъхновена забе-
леЖка:
„Второто послание към Тимотей, ръ-
кополоЖен за първи епископ на църквата
в Ефес, е било написано в Рим, когато Па-
вел е бил изправен за втори път на раз-
пит пред Нерон."
В края на Посланието към Тит пък
стои следното обяснение:
„То е било написано до Тит, ръкополо-
Жен за първи епископ на църквата в
Крит, от Никопол, Македония."
Албърт Барнс, който сам е свещеник и
едва ли моЖе да бъде обвинен в пристрас-
тие, изказва следното мнение:
„Няма никакви доказателства, че Тит
е бил първият епископ на тази църква,
нито че е бил първият, към когото бихме
могли с право да прилоЖим титлата
„епископ" в библейския смисъл на тази
дума. Дори има положителни доказател-
ства, че той не е бил първият, тъй като
с него в тази църква е бил и Павел, а Тит
е бил „оставен", за да довърши започна-
тото.
Няма и доказателства, че Тит изобщо
е бил „епископ " в тази църква в прелатс-
кия слшсъл на тази дума или дори че се е
установил като пастор.
Тези допълнения са толкова лишени от
всякаква достоверност и толкова пълни
с грешки, че е крайно време да бъдат пре-
махнати от следващите издания на Биб-
лията. Те не са част от боговдъхновени-
те Писания, а са част от „белеЖки и ко-
ментари" и непрекъснато допринасят в
някаква малка, а моЖе би и голяма сте-
пен за увековечаване на заблудата. Мне-
нието, че Тимотей и Тит са били „епис-
копи прелати" — единият в Ефес, а дру-
гият в Крит — се основава много повече
на тези излишни забелеЖки, отколкото
на каквото и да било друго, казано в сами-
те послания. Да, наистина в Посланията
269
Пастирски Послания
няма никакви доказателства за това и
ако тези добавки бъдат премахнати,
нито един човек няма изобщо да предпо-
лозки, че те са имали такава слу&ба на
основание само на Новия Завет. "1
За щастие тези забелеЖки са махнати
Вече от съвременните Версии на НЗ, но
заблудата, за чието разпространение те
са спомогнали, умира трудно.
Тимотей и Turn са били изпратени от
апостол ПаВел В църквите с временни
мисии, за да наставят вярващите и да ги
предупредят за опасността от лъЖеучи-
тели.
И тъй като, общо взето, Всички биб-
лейски изследователи са единодушни, че
тези три Писма са написани през един и
същ период и от една и съща ръка, ние ще
разгледаме тяхното авторство и ав-
тентичност заедно.
Сподели с приятели: |