Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
баба Лоида, която е еврейка, е чула бла- гата вест за спасение и е приела Господ Исус като Месия. И дъщеря и Евникия, също еврейка (Деян. 16:), е станала хрис- тиянка. От тях Тимотей е научил вели- ките истини на християнската Вяра и сега представлява третото поколение от повярвали в това семейство. Библи- ята не ни казва нищо за обръщението на бащата на Тимотей. И макар че спасението не моЖе да се наследи от вярващите родители, опре- делено моЖем да каЖем, че Библията го- вори за един „семеен"" принцип. ИзглеЖ- да, че Бог обича да спасява целите се- мейства. Не е по Неговата воля в се- мействата да има неспасени членове. ЗабелеЖете, че за вярата на Лоида и Евникия се казВа, че се е намирала В тях. Тя не ги е посещавала само от време на време като гостенка, а се е намирала постоянно в тях. Павел е уверен, че та- къв е и случаят с Тимотей. Вярата, коя- то Тимотей ще трябва да пази независи- мо от всички изпитания, които ще срещ- не по пътя си, е една искрена, нелицемер- на вяра. II. Увещания към Тимотей (1:6—8) А. За Вярност (1:6—18) 1:6 Заради своя благочестив семеен про- изход и нелицемерна Вяра Тимотей тряб- ва да разпалва дарбата от Бога, която е в него. Тук не е казано каква е тази дар- ба от Бога. Някои смятат, че това е дарбата на Светия Дух, други — че е спе- циална способност, дадена му от Госпо- да, за извършването на определен вид християнско слуЖение, като например дарбата на благоВестител, пастир или учител. Ясно е, че Тимотей е бил призван в християнското слуЖение и че му е била дадена някаква специална способност. Тук апостолът го насърчава да разпалва тази своя дарба така, че да свети като Жив пламък. Тимотей не трябва да се обезкураЖаВа от общия упадък, който го заобикаля, нито да гледа на слуЖението си за Господа като на професия и да го превръща в механична работа. По-скоро той трябва да се старае да използва тази своя дарба все повече и повече, кол- кото по-тъмни и по-мрачни стават краските на Времето. Тимотей има дарбата чрез полагане- то на ръце от апостола. Това полагане на ръце не е като ритуала на ръкопола- гането, който се практикува в някои църковни кръгове днес. То означава точ- но това, което се казва — че дарбата е била дадена на Тимотей в момента, в 322 2 TuMomeu 1 който ПаВел е полоЖил ръцете си на него. Апостолът е бил каналът, по кой- то дарбата е била предадена на Тимо- тей. Тук Веднага ВъзникВа Въпросът: „Случ- Ва ли се moßa и днес?" ОтгоВорът е, че днес moßa не се случВа. Силата за преда- ване на дарби чрез полагане на ръце е била дадена на ПаВел като на апостол на Исус Христос. Тъй като днес няма апостоли В същия смисъл на тази дума, ние Вече ня- маме силата да изВършВаме апостолски чудеса. Този стих трябва да се изследва Внима- телно заедно с mekcmoßeme В 1 Тимотей 1:18 и 4:14. Когато съпостаВим тези cmuxoße, ще Видим, че събитията В тях спазВат следната последователност, както е забелязал Вайн. Чрез пророчес- ко слоВо ПаВел е бил доведен при Тимо- тей като при един, който е бил опреде- лен за специално слуЖение. Чрез форма- лен акт от страна на апостола Господ е дал на Тимотей дарба. Чрез полагане на ръцете си старейшините са признали направеното от Господа. Последното обаче не е било акт на ръкополагане, кой- то има за цел да предаде някаква дарба или да назначи на църковна слуЖба6. Или — според обобщението на Сток: „Дарбата е дошла „ чрез "ръцете на ПаВел, но е била призната „от"ръцете на през- витерите. " 1:7 Макар и изправен пред мъченичес- тво, Павел отделя време, за да напомни на Тимотей, че Бог не ни е дал дух на страх или на малодушие, което означа- ва, че ние не бива да си позволяваме ни- kakßo колебание или слабохарактерност. Бог ни е дал дух на сила. Всеки един от нас има на разполоЖение неограничена сила. Вследствие на силата, която му се дава от Светия Дух, ВярВащият моЖе да слуЖи смело, да устоява търпеливо, да страда тържествуващо и, ако е необхо- димо, да умре славно. Бог също така ни е дал дух на лкюов. Именно тази наша л!обоВ към Бога про- гонва страха и ни дава Желание да се Жер- тВаме заради Христос независимо от цената, която трябва да платим. От друга страна, лкюоВта, която изпитва- ме към нашите блиЖни, ни прави готоВи да издърЖаме на Всякакви гонения и да им отговаряме с Внимание и обич. И последно, Бог ни е дал дух на себевла- дение или самоконтрол. Този стих често се използба погрешно от някои хора, за да проповядват, че вярващият, който Жи- вее близо до Господа, не моЖе никога да се разболее от психическа болест. Те каз- ват, че християнинът винаги трябва да има здрав разум и да не страда от никак- ви нервни неразположения или душевни разстройства. Но Библията не казва това. Много душевни болести Водят произхода си от наследствена слабост. Други могат да бъдат причинени от ня- kaktio физи ческо обстоятелство, което по никакъв начин не е сВързано с духовния Живот на вярващия. Това, че Бог ни е дал дух на себевладе- ние или самоконтрол, означава, че ние трябва да бъдем въздърЖани и да не ре- агираме грубо, прибързано или глупаВо. Независимо колко ВраЖдебни могат да бъдат обстоятелствата, при които Жи- веем, ние трябва да оценяваме нещата справедливо и да действаме разумно. 1:8 Сега ПаВел казва на Тимотей да не се срамува. Във 12 cm. апостолът казВа за самия себе си, че не се срамува. А В 16 cm. четем за Онисифор, че не се е сраму- вал. Тези Вярващи Живеят в едно време, ко- гато проповядването на благовестието е престъпление. Онези, които свидетел- стват открито пред хората за своя Гос- под и Спасител, са преследвани. Но това не трябва да плаши Тимотей. Той не трябва да се срамува от благовестие- то, макар и това да му донесе страда- ния. Също така той не трябва да се сра- мува и от апостол Павел, който е в зат- вора. Някои християни вече са обърнали гръб на апостола. Вероятно те са се страхуВали, че Връзката им с него ще им докара гонения и моЖе би смърт. 323 2 TuMomeü 1  Апостолът уВещаба Тимотей да при-
еме сВоя дял от страданията, които съпроВоЖдат благовестието, и да го носи според силата на Бога. Той не тряб- Ва да се onumßa да избягВа Всяко опозоря- ване, сВързано с благовестието, а да се присъедини към ПаВел В изтърпяването на такоВа опозоряване. 1:9 В 6 и 7 cm. апостолът насърчава Ти- мотей да бъде ревностен, в 8 cm. — да бъде смел, а тук, В 9 cm., той обяснява защо това е единственото разумно по- ведение — защото то намира своите ос- ноВания В чудната благодат, която има Бог към нас. Най-напред Бог ни е спасил. „Спасил" означава, че Той ни е избаВил от наказанието на греха, че Той непрекъсна- то ни избавя от силата на греха и че в един бъдещ ден Той ще ни избави и от са- мото присъствие на греха. Също така Той ни е освободил от света и от Са- тана. Освен това Бог ни е призовал със свя- то призвание. Той не само ни е избавил от злото, но ни е обдарил с всички духов- ни благословения в небесни места в Хрис- тос Исус. Святото призвание на христи- янина е описано по-подробно В Ефесяни 1—3 и особено в 1 глава. Там ние научава- ме, че сме избрани, предопределени, оси- новени, приети във Възлк)бения, изкупе- ни чрез Неговата кръв, опростени, запе- чатани със Светия Дух и получили зало- га на нашето наследство. (Освен това свято призвание ние имаме и едно висо- ко призвание — фил. 3:14, а така също и едно небесно призвание — Евр. 3:1.) Това спасение и това призвание не са според нашите дела, а са ни били дадени по БоЖията благодат. ТоВа означава, че ние не сме ги заслуЖили, а че сме заслуЖа- вали точно обратното. Ние и не бихме могли да ги заслуЖим, нито да ги потър- сим. Но Бог ни ги е дал като подарък без никакво условие или цена. ТоВа е обяснено по-нататък и от ду- мите „според Своето намерение и спо- ред благодатта''. Защо Бог толкова е Възлкюил бе юоЖните грешници, че е из- пратил Своя Единствен Син, за да умре за тях? Защо Той е решил да заплати та- кава висока цена, за да ги спаси от ада и да ги заведе в небето, така че да прека- рат вечността с Него? Единственият възмоЖен отговор на тези въпроси е: за- щото moßa е било според Неговото на- мерение и според Неговата благодат. Причината за Това Негово действие не се намира в нас, а В Неговото огромно лкобящо сърце. Той ни е възлкюил просто защото ни е възлкюил! Бог ни е дал Своята благодат „преди вечните времена". ТоВа означава, че в миналата вечност Бог е взел решение да осъществи този чуден план на спасение. Той е решил твърдо да спаси Виновните грешници чрез заместителното дело на Своя скъп Син. Решил е да предлоЖи Ве- чен Живот на всички, които приемат Исус Христос като Господ и Спасител. Начинът, чрез който ние сме могли да бъдем спасени, е бил обмислен не само преди да сме били родени, но и преди за- почването на времената. 1:10 Същото moßa благовестие, което е било замислено във вечността, е било открито във времето чрез явяването на нашия Спасител Христос Исус. До- като е Живял на земята в плът, Господ Исус е оповестил открито благата Вест за спасение. Той е проповядвал на хората, че трябва да умре, да бъде погребан и да възкръсне от мъртвите, за да моЖе Бог да има справедливо основание за спасени- ето на безбоЖните грешници. Той е унищоЖил смъртта. Как моЖе смъртта да е унищоЖена, след като ние непрекъснато я виЖдаме в света около нас? Значението на този текст е, че Той е обезсилил смъртта. Преди Възкресени- ето на Христос смъртта е властвала над хората като Жесток тиранин. Те са се страхували от нея като от смъртен враг. Страхът от смъртта е дърЖал хо- рата в робство. Но възкресението на Господ Исус е залог, че всички, които вярват в Него, ще Възкръснат от мърт- вите, за да не умират никога повече. 324 2 TuMomeü 1   Именно В този смисъл Господ Исус е
обезсилил смъртта. Той я е лишил от нейното смъртоносно Жило. Сега смъртта е БоЖий посланик, който зана- ся душата на ВярВащия на небето. Тя не е наш господар, а наш слуЖител. Господ Исус не само е унищоЖил смъртта, но също така е извадил на светлина Живот и безсмъртие чрез благовестието. ВъВ Времето на СЗ по- Вечето хора са имали една много мъгля- Ва и неясна представа за ЖиВота след смъртта. За тях умрелите са отивали В Шеол, което просто означава „невиди- мо състояние на починали gyxoße". И Въпреки че те също са имали надеЖда за небето, В по-голямата си част тази на- деЖда е била съВсем неясна. След идването на Христос ние имаме едно много по-ясно разбиране по този въпрос. Така например ние знаем, че ко- гато един Вярващ умре, неговият дух го напуска, за да бъде с Христос, което е много по-добре. Той излиза от тялото и отива у дома при Господа. Така той вли- за ВъВ Вечния Живот В цялата негова пълнота. Христос е извадил на светлина не само Живота, но и безсмъртието. Без- смъртието е Възкресението на тялото. Текстът в 1 Коринтяни 15:53 ни казва, че „това тленното трябва да се облече в нетление". Така ние знаем, че дори и тялото да се полага в гроба и да се връ- ща В пръстта, при идването на Христос същото това тяло ще бъде Възкресено от пръстта и преобразувано В едно слав- но тяло, подобно на тялото на Самия Господ Исус. Старозаветните светии не са имали това знание. То ни е било от- крито чрез явяването на нашия Спаси- тел Исус Христос. 1:11 Именно за оповестяването на това славно евангелие Павел е бил пос- тавен за проповедник, апостол и учи- тел на езичниците. Проповедникът е Вестител, чиято задача е да разгласява някакво послание сред хората. Апосто- лът е човек, изпратен от Бога с небесна мисия, с небесни умения и с небесна сила. Учителят е човек, който има за задача да обучава другите. Той трябва да обяс- нява истината по такъВ разбираем на- чин, че другите да могат да отговорят с Вяра и послушание. Изразът „...на езич- ниците"7 посочва специалния обхват на слуЖението на Павел сред нееврейските народи. 1:12 Поради това, че вярно е изпълня- вал своя дълг, Павел е бил арестуван и принуден да търпи страдания и самота. Той не се е поколебал да заяви гласно Бо- Жията истина. Никакви съображения за лична сигурност не са могли да затворят неговите уста. Дори и в този момент — когато се намира в затвора — апосто- лът не изпитва никакВо съЖаление и не се срамува. Тимотей също така не тряб- ва да се срамува. Въпреки че ПаВел не е сигурен В личната си безопасност, той е напълно уверен в Онзи, в Когото е повяр- вал. Рим моЖе да успее да осъди апосто- ла на смърт, но никой не моЖе да победи неговия Господ. ПаВел знае, че Този, В Ко- гото той е повярвал, е силен. Силен да направи какво? Силен да опази до оня Ден онова, което Му е поверил. Изследо- вателите не са единодушни за значение- то на това, което Павел казва тук. Ня- кои смятат, че той говори за спасение- то на душата си. Други предполагат, че говори за благовестието, с други думи, макар че самият той моЖе да бъде осъ- ден на смърт, благовестието не моЖе да бъде спряно. Колкото повече хората се опитват да му се противопоставят, толкова повече то ще преуспява. МоЖе би е най-добре да разглеЖдаме този стих В най-широк смисъл. ПаВел е убеден, че неговият Живот е в най-добри- те ръце. Дори и да се изправи лице с лице срещу смъртта, той няма никакви стра- хове. Исус Христос е неговият Всемо- гъщ Господ и когато човек е с Него, не моЖе да има никакви провали или пора- Жения. Апостолът няма за какво да се треВоЖи. Както неговото спасение, така и окончателният успех на негово- 325 2 TuMomeu 1 mo слуЖение за Христос тук на земята, са абсол1отно сигурни. „Оня Ден" е л1обим израз на ПаВел. Той се отнася go идването на Господ Исус Христос и по-точно до Христовото съ- дилище, където ще бъде оценено слуЖе- нието на Вярващите и където БоЖията доброта ще Възнагради тяхната Вяр- ност. 1:13 Този стих моЖе да се разбира по gßa начина. От една страна, ПаВел на- сърчаВа Тимотей да дърЖи образеца на здравите думи. Той не само трябва да бъде Верен на истината на БоЖиите думи, но и да се дърЖи здраво за самите изрази, чрез които тази истина се преда- ва. Нека да онагледим това с един при- мер. В днешно време много хора казват, че ние трябва да се откаЖем от изрази като „ноВороЖдение" или „кръВта на Исус", които били старомодни, и Вместо тях да използваме „по-изтънчен" език. Но В това се крие една много голяма опасност. Отказът от библейския на- чин на изразяване често пъти Води до отказване и от самите истини, които се предават чрез тези изрази. Затова Ти- мотей трябва да дърЖи твърдо образе- ца на здравите библейски думи. От друга страна, този стих би могъл също да означава, че думите на Павел трябва да слуЖат на Тимотей за модел или за пример. Всичко, което Тимотей ще проповядва, трябВа да съответства на образеца, който му е бил даден. Него- вото слуЖение трябва да бъде във вяра и лк)бов, които са в Христос Исус. Вяра- та означава както упование, така и за- висимост. Лк)бовта ВклЬчва не само лк)бов към Бога, но и л1обов към нашите вярващи братя и сестри и към целия по- гиващ сВят около нас. 1:14 „Онова добро нещо" е благовести- ето. На Тимотей е поверено посланието на освобождаващата лкюов. Апостолът не му казВа да прибави нещо към него или да го усъвършенства по някакъв начин. Той носи отговорността да го опази чрез Светия Дух, Който Живее в нас. Когато пише това Писмо, Павел добре съзнава опасността от широко разпрос- транено отстъпление от Вярата, която заплашва църквата. Християнската църква ще бъде нападната от много страни, но Тимотей трябВа да остане верен на БоЖието слово. Той няма да моЖе да направи това със собствени сили, но обитаващият в него Свети Дух ще го снабди с всичко необходимо за из- пълнението на тази задача. 1:15 Мисълта за тъмните облаци, ко- ито се събират над църквата, кара апос- тола да си спомни за християните в Азия, които са се отвърнали от него. И тъй като по времето, когато Павел пише това Писмо, Тимотей най-вероят- но се намира в Ефес, той много добре знае за какво става дума. Вероятно християните в Азия са пре- къснали връзките си с Павел, когато са научили за неговото арестуване и затва- ряне. Те са го изоставили точно тогава, когато той е имал най-голяма нуЖда от тях. Вероятно причината за това тях- но действие е бил страхът за собствена- та им безопасност. Римските власти са следели зорко да открият всеки, който би участвал в разпространението на християнската Вяра. Апостол Павел е бил един от най-известните представи- тели на християнството. Всеки, който се е осмелявал да покаЖе открито връз- ката си с него, е рискувал да бъде белязан като човек, който подкрепя неговата кауза. Тук никъде не се казва, нито подразби- ра, че тези християни са се отказали от Господа или от църквата, фактът, че те са изоставили Павел обаче, говори за малодушие и неВярност от тяхна стра- на. МоЖе би фигел и Ермогсн са били во- дачите на онези, които са се отделили от ПаВел. Във всеки случай те са донес- ли на своите имена безсмъртие от срам и презрение, защото са отказали да спо- делят укора за Христос с Неговия слуЖи- тел. Гай Кинг коментира тяхното пове- 326 2 TuMomeu 1,2 дение със следната красноречива забе- леЖка: „ Тези хора не са могли да попра- вят своите грозни имена, но са могли да поправят грозния си характер." 1:16 Има дВа Вида тълкуване във връз- ка с Онисифор. Някои предполагат, че той също е изоставил ПаВел и затова апостолът се моли Господ да му покаЖе милост. Други смятат, че неговото име се споменава като изкл1очение на онези, които пюку-що бяха описани. Ние под- държаме второто мнение. Павел се моли Господ да покаЖе ми- лост към дома на Онисифор. Според Матей 5:7 милостта е наградата на оне- зи, които сами са показали милост. Тук не се казва как Онисифор е ободрявал Па- вел. МоЖе би му е носел храна и дрехи в тъмната и влаЖна римска тъмница. Във всеки случай той не се е срамувал да по- сещава Павел ß затвора. Никакви съоб- раЖения за лична сигурност не са могли да го възпрат да не помогне на своя при- ятел в нуЖда. Във връзка с това ДЖаует казва след- ното: „Думите на апостола:......м не се засра- ми от оковите ми..." говорят за една много красива черта от характера на Онисифор. Оковите на един човек много често ограничават силно кръга на него- вите приятели. Оковите на бедността дърЖат много хора на разстояние от бедния. До същото водят и оковите на непопулярността. Когато един човек е известен, той има много приятели. Но когато започне да носи някакви окови, приятелите му постепенно започват да изчезват. Служителите на утринната зора обаче обичат да идват в тъмнина- та на нощта. Те не се отвращават да ра- ботят тали където властва отчаяние- то и където оковите тежат най-силно върху човешката душа. „Онисифор... не се насрали от оковите ми..." За Онисифор оковите на Павел са имали притегател- ни сила. Ге са ускорили неговите стъпки и са придали спешност на неговото слу- Ленш\ "'ч Този стих понякога е бил използван по- грешно в подкрепа на учението, което насърчава молитвите за мъртвите. Поддръжниците на това учение смя- тат, че когато Павел е писал тези сти- хове, Онисифор вече е бил починал и че Павел се моли на Бога да му покаЖе ми- лост като на умрял. Тук обаче няма дори и най-слаб намек за смъртта на Ониси- фор. ПоддръЖниците на това учение са празнодумци, които са готови да се хва- нат и за нищото, за да подкрепят свои- те небиблейски практики. 1:17 Когато Онисифор е пристигнал ß Рим, той е имал най-малко три възмоЖ- ности за избор. Първо, той е могъл да из- бегне всякакъв контакт с християни. Второ, могъл е да се среща с вярващите тайно. И трето, могъл е смело да се из- лоЖи на опасността, като открито по- сети Павел в затвора. Това е щяло да го доведе до пряко съприкосновение с римс- ките власти. За негова вечна слава, той е избрал третото, като е потърсил Па- вел старателно и го е намерил. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|