Уилиям макдоналд о м
:18 Апостолът се моли неговият ве- рен приятел да намери милост от Гос-
Изтегляне 12.36 Mb.
|
1:18 Апостолът се моли неговият ве- рен приятел да намери милост от Гос- пода 6 онзи бъдещ Ден. Тук под „ми- лост" трябва да се разбира „награда". Онзи Ден, както Вече споменахме, е Вре- мето, В което ще се раздават награди- те, а именно — Христовото съдилище. Накрая апостол Павел напомня на Ти- мотей колко много му е слуЖил Ониси- фор в Ефес по различни начини. Б. За издръжливост (2:1—13) 2:1 Да заякваш в благодатта, която е в Христос Исус, означава да бъдеш смел със силата, която Неговата благодат ти дава, и да слуЖиш вярно на Господа с незаслуЖените способности, които по- лучаваш вследствие на Връзката си с Него. 2:2 Тимотей не само трябва да заяква сам, но и да се гриЖи за духовното укреп- ване на другите. Той е отговорен да пре- дава на други боговдъхновените поуче- ния, които е получил от апостола. Ско- 327 2 TuMomeü 2 po Павел ще напусне историческата сце- на. Апостолът Вярно е поучаВал Тимо- meü В присъствието на много свидете- ли. В най-добрия случай Времето на слу- жение на самия Тимотей ще бъде крат- ко и затоВа той трябВа да последВа при- мера на ПаВел, като подготви други мъже, които да могат да продължат служението като учители. Този стих не подкрепя идеята за прие- мствеността на апостолското служе- ние, нито onpaßgaßa съвременната прак- тика на ръкополагане на църковни служи- тели. Той просто представлява настав- ление от Господ към църквата, която трябВа да осигури непрекъсната после- дователност от способни учители. Често пъти е било посочвано, че в този стих се говори за четири поколения от Вярващи, а именно:
Този текст от Писанието показва кол- ко е важно всеки член на църкВата да участва В еВангелизирането. Ако Всеки отделен Вярващ изпълняваше вярно то- ва свое задължение, светът щеше да бъ- де еВангелизиран В продължение на жиВо- та на едно поколение. Това, разбира се, е само една хипотеза, която трудно може да се осъществи, като се имат предвид извратеността на човешката воля, съ- перничеството на световните религии и култови движения и множество други пречки. Има обаче едно нещо, което оп- ределено е Вярно: християните могат да направят много повече, отколкото са направили досега! Забележете, че Тимотей трябВа да предаде истината на Верни човеци, т. е. на човеци, които са вярващи и на които може да се разчита. Тези човеци трябВа да могат и други да поучават. ТоВа предполага известни способности В учи- телското служение. 2:3 Много изследвания посочват, че в тази глава Павел използва разнообразие от сравнения въВ връзка с Тимотей. Той го сраВнява със: (1) син (1 cm.); (2) войник (3 и 4 cm.); (3) състезател (5 cm.); (4) зе- меделец (6 cm.); (5) работник (15 cm.); (6) съд (21 cm.) и (7) слуга (24 cm.). Тимотей трябва да участва9 в стра- данията и трудностите като добър войник на Исус Христос. (За повече под- робности върху страданията, които са- мият Павел е изтърпял, Вж. 2 Коринтя- ни 11:23—29). 2:4 Войникът в този стих е Войник на активна служба, и то такъв, който се намира в центъра на битката. При та- кива тежки обстоятелства нито един Войник не се заплита в Житейски ра- боти. ОзначаВа ли това, че онези, които са в Господното служение, никога не трябва да се занимават със светски занятия? Не, разбира се! Самият Павел е работил като майстор на палатки и едновремен- но с това е проповядвал благовестието и е основавал църкви. Той изрично посоч- ва, че е работел със собствените си ръце за осигуряване на своите лични нужди. Всъщност тук ударението пада върху думата „вплитам се". Войникът не трябва да позволява на обикновените житейски грижи да застават на първо място В неговия живот. Неговата глав- на цел не трябва да бъде снабдяването с храна и облекло, а служенето на Хрис- тос, докато житейските неща трябва да остават на заден план. Кели казва така: „Да се тплетеш в Житейските неща означава да се отксикеш от отделя- нето си от света и практически да ста- неш участник в светските дела. "10 Войникът, който е на действителна служба, се намира в непрекъсната готов- ност за изпълнение заповедите на глав- нокомандващия. Той желае да угоди на този, който го е записал за Войник. Вяр- ващият е записан за „войник" от Госпо- да и лкюовта му към Него трябва да го мотивира да не се Вплита в нещата от света. 328 2 TuMomeü 2 2:5 Сега апостолът променя стилис- тичната фигура, като Вместо с войник сравнява ВярВащия с атлет, който се състезава В атлетически игри. За да по- лучи наградата, той трябВа да се състе- зава законно. Така е и при християнско- то слуЖение. Колко много християни отпадат от класацията, преди още да стигнат финалната линия, защото не се подчиняват безусловно на БоЖието сло- во! Нека да Видим някои от правилата, свързани с християнското слуЖение! (1) Християнинът трябВа да се упраЖняВа В самодисциплина (1 Кор. 9:27). (2) Той не трябва да използва плътски оръЖия, а духовни (2 Кор. 10:4). (3) ТрябВа да се пази чист. (4) Не трябВа да бъде избухлив и раздразнителен, а търпелив. Някой беше казал: „Един човек, който е християнин само през свободното си време, представлява противоречие. Це- лият Живот на вярващия трябва да бъде едно напрегнато усилие да Живее по хрис- тиянски — във всеки момент и във вся- ка сфера на новия Живот." 2:6 „Трудещият се земеделец трябва пръв да Вкуси от плодовете." Според всички принципи на правдата човекът, който се труди, за да произведе реколта, има право пръВ да Вкуси от плодовете. Дарби е съгласен с тоВа тълкуване, но според него пасаЖът no-скоро набляга на истината, че за да моЖе да се наслади на част от плодовете, земеделецът тряб- ва най-напред да се потруди. Затова не- говият превод на текста звучи така: „Земеделецът трябВа да работи, преди да вкуси от плодовете."' Този превод за- пазва идеята за необходимостта. Войни- кът трябВа да постоянства, атлетът трябва да спазва правилата, а земеделе- цът трябва да се труди. 2:7 Тези три примера на християнско слуЖение съдърЖат много повече, от- колкото се виЖда на пръв поглед. Павел увещава Тимотей да мисли и размишля- ва върху тях. И докато той прави това, Господ ще" му даде да разбере всичко. Тимотей ще разбере, че християнското слуЖение прилича на Война, състезание и селскостопанска работа. Всяко едно от тези занятия изисква носенето на опре- делена отговорност и Всяко Води до оп- ределена награда. 2:8 На тоВа място апостолът дости- га Връхната точка В увещанията си към младия Тимотей. Той стига до примера на Господ Исус, откъдето не моЖе да продълЖи по-нагоре. НегоВият пример е пример на страдание, последвано от сла- Ва. „Помни Исуса Христа от Давидово- то потомство, Който възкръсна от мъртвите според моето благовестие." Апостолът казва на Тимотей не да пом- ни някои неща за Господ Исус, а да пом- ни Самия Него като Един, Който е въз- кръснал от мъртвите. В известен смисъл този стих предс- тавлява кратко обобщение на проповяд- ваното от ПаВел благовестие. Глав- ният момент В това благовестие е въз- кресението на Спасителя. Хибърт казва следното: „Павел насочва погледа на Ти- мотей не към разпънатия Исус, а към възкръсналия Господ."12 Изразът „от Давидовото потомст- во" е едно просто твърдение, че Исус е Христос*, Потомъкът на Давид, в Ко- гото се изпълняват месианските БоЖии обещания. Постоянното напомняне на Личност- та и делото на Спасителя е ваЖно за Всички, които искат да Му слуЖат, и особено за онези, които са изпраВени пред лицето на страдания и евентуална смърт, фактът, че и Самият Господ Исус е стигнал небесната слава, след като е преминал през кръста и гроба, съ- дърЖа в себе си голямо насърчение. 2:9 Именно заради проповядването на благовестието, описано в 8 cm., Павел сега се намира в окови в римския затвор. На него се гледа като на злодей, тоест като на престъпник. Само по себе си това полоЖение е достатъчно да обез- * Месия — Бел. на преВ. 329 2 TuMomeü 2 сърчи който и да било човек. Не само че римската Власт е решена да го осъди на смърт, но и някои от собствените му приятели християни са се отвърнали от него. Въпреки всички уЖасяващи обстоя- телства обаче духът на Павел се рее щастливо далече над тъмничните сте- ни. Той веднага забравя мизерното си съ- ществувание, когато си спомня, че „Бо- Жието слово не се Връзва". Както Ленс- ки казва много сполучливо: „Живият глас на апостола MOike да бъде заглушен В собствената му кръв, но това, което неговият Господ говори чрез него, оста- ва да звучи по целия свят и досега. "Дори и всички армии на света да се съберат за- едно, пак няма да могат да заглушат Бо- Жието слово и да му попречат да се раз- пространява. Също толкова безуспешно би било да се опитат да спрат дъЖда или снега, за да не валят (Ис. 55:10,11). Хар- ви казва следното: „Благовестието върви по победния си път с неудържима, боЖествена енергия дори когато неговите защитници локат в затвора или са подложени на мъчени- чество. Хората умират, но Христос и Неговото благовестие Живеят и побеЖ- дават през вековете."13 2:10 Благодарение на завладяващата природа на благовестието Павел е го- тов да издърЖа всичко заради избрани- те. „Избраните" тук са всички, които са избрани от Бога за вечно спасение. И макар че Библията наистина заявява, че Бог избира хора за спасение, тя никъде не заявява, че той избира други за осъЖде- ние. Онези, които са спасени, биват спа- сени по суверенната БоЖия благодат. Онези, които са изгубени, биват изгубе- ни по своя собствен съзнателен избор. Доктрината на избирането в никакъв случай не трябва да бъде повод за влиза- не в спор с Бога. Тя просто позволява на Бога да бъде Бог, Суверенен Господар на вселената, Който действа в благодат, справедливост, правда и лкюов. Той ни- кога не прави нищо нечестно или Жесто- ко, а напротив — показва милост, която изобщо не е заслуЖена. Апостолът съзнава, че неговите страдания заради благовестието водят до спасението на души и че същите тези души един ден ще участват във Вечната слава с Христос Исус. Видението на ви- новните грешници, спасени чрез БоЖия- та благодат и прославени заедно с Хрис- тос Исус, е достатъчно, за да вдъхнови Павел да понесе всичко. Това ни напомня за думите, които се приписват на благо- честивия Ръдърфорд:14 „Ако една душа от съседната страна ме срещне при Бога от дясната Му страна, вместо едно небе ще ималг две небеса в Емануиловата земя." 2:11 Някои хора предполагат, че паса- Жът от 11 до 13 cm. е взет от ранен християнски химн. Дали това наистина е така, не е толкова ваЖно. ВаЖното е, че той съдърЖа някои непоклатими принципи, засягащи отношението на чо- века към Господ Исус Христос. Хибърт казва следното: „Основното нещо в тези съдърЖателни истини е, че вярата в Христос отъЖдествява вярващия с Него във всичко, докато неверието твърдо и сигурно отделя хората от Него."15 Това е четвъртото място в Писмата на Павел до Тимотей, където се споменава изразът „Вярно е това сло- во". Първият принцип е, че ако ние сме ум- рели с Христос, то ще и да Живеем с Него. Това се отнася за всеки вярващ. В духовен смисъл ние сме умрели с Хрис- тос в момента, в който сме Му се дове- рили като на наш Спасител. Ние сме би- ли погребани с Него и сме били възкресе- ни с Него от мъртвите. Христос е ум- рял като наш Представител и Замест- ник. Ние е трябвало да умрем заради гре- ховете си, но Христос е умрял вместо нас. Бог е признал това, че сме умрели с Него, което означава, че ние също така ще Живеем с Него в небето. 330 2 Тимотей 2  МоЖе би този стих се отнася и go оне-
зи, които умират като християнски мъ- ченици. Онези, които по този начин след- Ват Христос В смъртта, ще Го послед- Ват и ВъВ Възкресението. 2:12 В определен смисъл също така е Вярно за Всички християни, че ако те ус- тоят, то ще и да царуват с Христос. Истинската Вяра Винаги притежава ка- чеството да бъде постоянна и В този смисъл Всички ВярВащи наистина устоя- ват. Добре би било да посочим, че не Всички ще царубат с Христос В еднакВа степен. Когато Той дойде обратно на земята, за да царува, Неговите cßemuu ще се Вър- нат заедно с Него и ще участват в тоВа управление. Но обхватът на управление на отделния Вярващ ще бъде определен от неговата вярност през настоящия му Живот. Онези, които отричат Христос, ще бъдат отречени от Него. Тук мисълта не е за временно отричане от Спасите- ля поради натиск, какъвто е случаят с Петър, а за постояннно, редоВно отказ- ване от Него. Тези думи описват невяр- ващия — този, който никога не е приел Спасителя чрез Вяра. Всички подобни хора ще бъдат отречени от Спасителя В един бъдещ ден независимо колко на- боЖна моЖе да е била професията, която са упраЖнявали. 2:13 И този стих описва невярващите. Динздейл Янг обяснява следното: „Бог не . поЖе да бъде непоследователен. Той не би бил Верен на Своя характер, ако се отна- сяше по еднакъв начин както към верни- те, така и към неверните. Бог винаги ос- тава верен на правдата, каквито и да сме ние."16 Тези думи не трябВа да се тълкуват така, сякаш БоЖията Вярност ще се изя- ви В приемането на онези, които са не- верни. Това изобщо не е така. Ако хора- та са неверни, Той трябва да бъде верен на Своя Собствен характер и да се отна- ся по съответен начин към отделните хора. Както казва фон Остерзее: „Бог е толкова верен в осъществяването на Своите предупреЖдения, колкото в из- пълнението на Своите обещания. "17 III. Верността против отстъпление- то (2:14—4:8) А. Верността към истинското християнство (2:14—26) 2:14 Тимотей трябва да им напомня това, т. е. това, което се казва в паса- Жа от 11 до 13 стих. Но кои са тези, на които той трябва да напомня и да заръч- ва „това"? МоЖе би тук апостолът има предвид всички слушатели на Тимотей и особено Вярващите, които прокарват разни странни учения в църквата. Това става ясно от останалата част на сти- ха, където онези, които очевидно заемат местата на учители или проповедници, се предупреЖдават да не влизат в кара- ници за дребнавости. Очевидно в Ефес има хора, които повдигат големи споро- ве за формалното значение на някои думи. Вместо да изграЖдат светиите в БоЖията истина, те само подкопават вярата на част от своите слушатели. Динздейл Янг ни предупреЖдава за следното: „ Човек лесно моЖе да стане теологи- чен маниак —да се отдаде на разглеЖда- нето на въпроси, които не представля- ват особено голям интерес. Животът е прекалено кратък и прекалено напрегнат, т да си изхабяваме мозъка и сърцето за неща, които не съдействат за изграЖда- нето на характера. Когато цял един свят очаква да бъде евангелизиран, би било много грозно да прекарваме Живота си, като се разхоЖ- даме бавно или вървим бързо по обикол- ните пътища на учението. Много по-доб- ре би било да вървим по магистралите. Нека да бъдем верни на по-големите ис- тини. Не подраЖавапте на Жертвите на паниката в дните на Самегар и Яил*, ко- Оьдии 5:6 — Бел на преВ. 331 2 TuMomeu 2 unto оставиха главните пътища и тръг- наха по страничните пътеки. "18 2:15 Тимотей трябва да се старае да предостави себе си одобрен пред Бога. Неговите усилия трябВа да бъдат насо- чени към moßa той да стане работник, който няма от kakßo да се срамува. ТоВа той трябВа да npaßu, като излага право словото на истината. Последни- ят израз означава, че той трябва да раз- глежда правилно Писанията, като не до- пуска излишни приказки, или — както казва Алфорд —„да разглеЖда истината правилно и пълно без никакви фалшифи- кации".19 2:16 Скверните или нечистите праз- нословия са непочтителни, зли и безмис- лени поучения. Те не носят никаква пол- за на Божиите хора и трябВа да бъдат избягвани. Апостолът не наставлява Тимотей да се бори с тези учения, а да се отнася с презрение към тях, като дори не ги удостоява с вниманието си. Една важна характеристика на тези празнословия е, че те никога не са ста- тични. Те Винаги отиват все по-далеч и по-далеч в безбоЖието. Това е валидно за всички видове заблуда. Онези, които проповядват заблуда, са принудени неп- рекъснато да я „разкрасяват". ТоВа обяснява и появата на различни ноВи дог- ми и „откровения", които непрекъснато се измислят от лъжлиВите религиозни системи. ЕдВа ли е нужно да казваме, че колкото поВече тези докринални заблу- ди се разрастват, толкова повече безбо- Жието им се увеличава. 2:17 Начинът на разпространение на лъжливите учения се сравнява с „живени- ца" или рак. Повечето от нас знаят мно- го добре колко бързо тази ужасна болест може да се разнесе в човешкото тяло, разрушавайки всяка тъкан, до която дос- тига. Думата, преведена като „Живеница", може да се преведе като „рак" или „ган- грена"20. Гангрената засяга част от тя- лото, като спира нормалното и снабдя- ване с кръв и хранителни вещества, вследствие на което тя умира. Има и други текстове в НЗ, където злите учения се сравняват с квас, който, ако му се позволи да се разпространи, накрая заквасва цялото тесто. На това място са споменати имената на двама мъже, чиито учения покваря- ват местната църква. ТоВа са Именей и филет. Тъй като те не са излагали „право словото на истината", техните имена се намират в списъка на онези, ко- ито ще населят Божията зала на срама. 2:18 Този стих изобличава тяхното лъжливо учение, което казва на хората, че възкресението вече е станало. Веро- ятно според тях, когато един човек е спасен и възкресен за ноВ живот с Хрис- тос, това е единственото Възкресение, което има да стане. С други думи, те приемат възкресението само в духовен смисъл и се подиграват на идеята за бук- валното възкресение на тялото от гро- ба. За ПаВел това учение представлява сериозна заплаха за истината на христи- янстВото. Хамилтън Смит казва следното: „Ако възкресението вече е станало,
Като събарят вярата на някои, тези лъжливи учители спечелват за себе си не- желаната съдба да присъстват по такъв позорен начин във вечната Божия Книга. 2:19 Мисълта за Именей и филет и тяхното лъжеучение кара Павел още по- ясно да осъзнае факта, че за църквата идват черни дни. В местните събрания 332 2 Тимотей 2   са npuemu много неВярВащи. Духовният
Живот дотолкоВа е западнал, че често е трудно да се напраВи разлика меЖду ис- тинските и фалшивите християни. Християнският сВят е една голяма сме- сица от истина и лъЖа, В резултат на ко- ето полоЖението е плачевно. В цялата тази бъркотия ПаВел нами- ра утеха 8 сигурния факт, че твърдата основа на Бога стои, което означава, че това, което е основано от Самия Бог, ще устои независимо от упадъка на она- зи част от църквата, която изповядва християнството само на думи. ВъВ Връзка с тълкуването на израза „твърдата основа, полоЖена от Бога" са били предлоЖени различни обяснения. Някои предполагат, че той описва ис- тинската църква. Други — че или се от- нася до БоЖието обещание, или до хрис- тиянската вяра, или до доктрината на избирането. Но нима не е ясно, че „осно- вата... от Бога" се отнася до Всяко нещо, което Господ прави? Ако Той изп- рати Своето слово, нищо не моЖе да го Възпре. Хамилтън Смит казва така: „Нито един човешки провал не моЖе да развали основата, полоЖена от Бога, или да попречи на Бога да довърши това, ко- ето е започнал... Тези, които са Господ- ни, макар и скрити сред хорските тълпи, никога няма да бъдат изгубени."22 Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|