Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- „...да бъдат щедри, съчувст- вителни..."
- „скверните празнословия и противо- речия на криво нареченото знание". „Скверните празнословия"
- „знание"
- Благодат да бъде с Вас."
- Въведение към пастирските Послания
- I. Уникално място ß канона
- II. Авторство
- I. Встъпителни поздрави към Тимотей (1:1 —5) 1:1
- В Христос Исус
- Тимотей
- Бог Отец и от Христос Исус, нашия Господ.
- „Благодаря Богу!"
6:18 Този стих напомня на християни- на, че парите, които той притеЖава, не са негови. Те му се дават като на нас- тойник, който носи отговорността да ги използва за БоЖията слава и за добро- то на своите блиЖни. Той трябва да ги употребява за извършването на добри дела и да е готов да ги споделя с нуЖдае- щите се. Мотото на Живота на ДЖон Уесли било следното: „Прави всяко добро, кое- то моЖеш, с Всички средства, с които моЖеш, по Всякакъв начин, по който мо- Жеш, на всички места, на които моЖеш, по Всяко Време, по което моЖеш, на всич- ки хора, на които моЖеш, и дотогава, до- когато моЖеш." Изразът „...да бъдат щедри, съчувст- вителни..." съдърЖа идеята, че христи- янинът трябва да бъде готов да даде ви- наги когато Господ му покаЖе, че тряб- ва да даде. 6:19 Този стих подчертава истината, че за християните е възмоЖно да изпол- зват материалните си притеЖания в този Живот по такъВ начин, че да поЖъ- нат вечни плодове за истинския Живот. Когато използваме имота си за делото на Господа сега, ние събираме... добра ос- нова за в бъдеще. Така ние се хващаме за истинския Живот. 6:20 Стигнахме Вече до последното увещание на ПаВел към Тимотей. В него той го насърчава да пази това, което му е било поверено. Под „това, което ти е поверено" моЖе би трябва да разбираме истинските доктрини на християнска- та вяра. Тук не става въпрос за душата на Тимотей, нито за неговото спасение, а за истината на благовестието на Бо- Жията благодат. Подобно на пари, депо- зирани в банка, истината, поверена на Тимотей, трябва да бъде пазена „цяла и невредима". Тимотей също така трябва да избяг- ва „скверните празнословия и противо- речия на криво нареченото знание". „Скверните празнословия" или нечисти- те приказки са безсмислени разговори за празни неща, от които няма никаква полза. 313 1 TuMomeü 6 ПаВел съзнава, че Тимотей ще се срещ- не с много учения, които ще се npegcma- Вят за истинско знание, но на практика ще се протиВопостаВят на християнс- кото откроВение. Епископ Моул пише следното: ,.Гностиците от Времето на ПаВел са тВърдели, че изВеЖдат cßoume ученици „от стадото на обикновените Яя/;&ш/а" и ги заВеЖдат В един „no-Виеш кръг от надарени хора'', които познават тайни- те на съществуванието и които благо- дарение на moßa познание Живеят сво- бодни от робството на материята, като се реят на свобода В света на духа."25. Тимотей трябва да се отклонява от всякакви нечисти учения. В наши дни такова „знание" носят раз- лични лъжливи култоВи дВиЖения, като например двиЖението Християнска нау- ка. Тя твърди, че е християнска по харак- тер и че пршпеЖава истинско „знание", но не е нито християнска, нито наука! Всъщност тя е едно лъЖливо знание! Този стих моЖе да се прилоЖи и към много Видове естествени науки,26 които се преподават в съвременните училища. В действителност нито едно истинско откритие на науката не моЖе да се про- тивопоставя на Библията, тъй като на- учните закони са били установени във вселената от Самия Бог — Същият Този Бог, Който е написал и Библията. Но много от така наречените „научни факти" всъщност не са нищо друго освен недоказани теории. Всички подобни хипо- тези, които се противопоставят на Библията, трябва да бъдат отхвърлени. 6:21 Павел съзнава, че някои христия- ни, които изповядват Христос само на думи, са били подмамени от тези лъЖли- ви учения и са се отклонили от вярата. Тези последни стихове представят пред нас голямата опасност от така нарече- ния интелектуализъм, рационализъм, модернизъм, либерализъм и всякакъв друг ,,-изъм", който пренебрегва или ома- ловаЖава Христос. „Благодат да бъде с Вас." ТоВа благос- ловение е личният „печат" на ПаВел, който обича да завършва Писмата си с него, тъй като само БоЖията благодат моЖе да опази БоЖиите хора по „правия и тесен" път. Амин. 314 1 TuMomeü — Крайни белеЖки Крайни белеЖки Въведение към пастирските Послания 1) Albert Barnes, Notes on the New Testament: Thessalonians, Timothy, Titus, Philemon, p. 289. Първо послание към Тимотей
Жените в този ранен век. ВЖ. бе- леЖките 6 Учебна Библия на Paüpu, НВПБКДЖ, 1850 стр.
15) (4:12) King, Leader, p. 79. 14) (4:10) В други ръкописи се казва „и търпим укори".
315 1 TuMomeu — Крайни белеЖки
* Сьщо k.ikrno H Fiun.uwina на бъл;:. е шк от 1')24 ,-. — Бел. 316
1 TuMomeO — Библиография Библиография Bates, Edward Herbert, Spiritual Thoughts from the Scriptures of Truth, London: Pickering and Inglis, n. d. Bernard, J. H.,
Cambridge: University Press, 1899. Erdman, Charles R.,
Philadelphia: Westminster Press, 1923. Fairbairn, Patrick,
Edinburgh: T & T Clark, 1874. Guthrie, Donald,
Hiebert, D. Edmond, First Timothy. Chicago: Moody Press, 1957. Hiebert, D. Edmond,
Chicago: Moody Press, 1958. Hiebert, D. Edmond,
Ironside, H. A., Addresses, Lectures, Expositions on Timothy, Titus and Philemon, New York: Loizeaux Bros.. 1947. Kelly. William,
London: Weston, 1901. Kelly, William,
Oak Park, IL: Bible Truth Publishers, n. d. Kent, Homer A.,
King, Guy H., A Leader Led:
Fort Washington, Pa.: Christian Literature Crusade, 1944. King, Guy H., To My Son: An Expostitonal Study ofll Timothy, Fort Washington, Pa.: Christian Literature Crusade, 1944. Lilley. J. P., „ The Pastoral Epistles"
Edinburgh: Scotland: T & T Clark 1901. Lock, Walter,
Moule, H. C. G., Studies in II Timothy, Grand Rapids: Kregel Publications, 1977. Plummer, Alfred,
Doran Company, n. d. Smith, Hamilton,
Stock, Eugene, Plain Talks on the Pastoral Epistles, London: R. Scott, 1914. Van Oosterzee, J. J.,
317 1 TuMomeö — Библиография Lange 's Commentary on the Holy Scriptures, Wuest, Kenneth S., Vol. 23. The Pastoral Epistles in the Greek Grand Rapids: Zondervan Publishing New Testament, House, n. d. Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans Publishing Co., 1953.
318
Второто послание на апостол ПаВел към Тимотей
,Второто послание към Тимотей... е плод на неговото [на Павел] сърце, който извън Палестина, под БоЛието водителство, е основал и изградил БоЯсието събрание на земята. То е било написано по времето, когато това събрание е започнало да отстъпва и да се отдалечава от принципите, върху които е било основано." ДЖ. Н. Дарби Въведение I. Уникално място ß канона Последните думи на известните личнос- ти обикновено се помнят с лкобов от тези, които ги обичат. И макар че Вто- рото послание към Тимотей не съдърЖа букВално последните думи на Павел, то е неговото последно известно Писмо, на- писано до християни и изпратено първо- начално до възлкюения му съработник Тимотей. Седейки ВъВ ВлаЖлата тъмница В Рим с една-единстВена дупка В тавана, през която е проникВала светлина, В очаква- не да бъде скоро обезглаВен, духоВният, интелигентен и добросърдечен апостол, сега Вече стар и уморен човек от участи- ето си в дългото и теЖко състезание за Бога, написва този последен призив, в който казва на Тимотей да се дърЖи здраво за истината и Живота, на които е бил научен. Подобно на няколко други „Втори" послания, Второто писмо до Тимотей също се занимава с проблема за лъЖеучи- телите и отстъпниците от последните дни. Човек не моЖе да не си зададе въпро- са дали голяма част от нападките срещу неговата автентичност (подобно на тези срещу Второто писмо на Петър) не идват, защото скептично настроени- те религиозни водачи, които ги измис- лят, могат да бъдат обвинени, че изпол- зват религията като прикритие на ис- тинските си намерения—същите грехо- ве, за коитоПавел ни предупреждава (3: 1-9). Независимо от това, което могат да казват някои хора, Второто послание към Тимотей е наистина едно много не- обходимо и напълно автентично Писмо! II. Авторство За информация по този Въпрос ВиЖте Въ- ведението към пастирските Послания. III. Датиране Второто Писмо до Тимотей е било на- писано от затвора (обикновено се прие- ма, че става дума за един римски затВор, който Все още представлява туристи- ческа забележителност). Като римски граЖданин Павел не е могъл да бъде хвър- лен на лъвовете или разпънат на кръст, но спокойно е могъл да бъде екзекутиран чрез обезглавяване. И тъй като този ве- лик апостол е бил убит при управление- то на Нерон, който е умрял на 8 кзни 68 г., най-вероятното време на написване на Второто послание към Тимотей моЖе да се определи като периода от есента на 67 до пролетта на 68 година. IV. Тема
Темата на Второто послание към Тимо- тей е изразена много добре във 2:15: „Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от що да се срамува, като излагаш право слово- 319 2 TuMomeü 1 mo на истината." За разлика от ПърВо- то писмо go Тимотей, което обръща Внимание Върху поВедението на събрани- ето като цяло, тук ударението пада Вър- ху отговорността и поВедението на от- делния ВярВащ. Така че темата на Вто- рото писмо до Тимотей моЖе да се опре- дели, както следВа: „Отговорността на отделния ВярВащ по Време на колекти- 8ен упадък". В moßa Писмо се говори много за общо- то разложение на църкВата, която нари- ча себе си „християнска", но на практи- ка показВа голямо отстъпление от Вяра- та и от истината. Въпросът е: „Как Всичко moßa засяга отделния ВярВащ и моЖе ли то да бъде изВинение за отказ- Ване от истината и от благочестиВия ЖиВот?" ОтгоВорът на Второто писмо до Тимотей е съВсем решителен: „Не, не люЖе!", а съВетът на апостола е: „Ста- рай се да се предстаВиш одобрен..." Историята на ЖиВота на младия Да- ниил 6 дВореца на ВаВилон (Дан. 1) е една добра илк>страция на подобно полоЖе- ние. Поради продължителното нечестие на Израел Даниил и някои други израил- Схема на изложението I. Встъпителни поздраВи към Тимо-
II. УВещания към Тимотей (1:6—18) А. За Вярност (1:6—18) Б. За издръЖлиВост (2:1—13) III. Верността протиВ отстъплението
тяни са били отведени от Навуходоно- сор като роби въВ ВаВилон. Били са им отнети Всички Външни форми на изяВа на тяхната религия — Жертвоприноше- нията, свещеническото слуЖение, покло- нението в храма и др. Няколко години по- късно тези Външни форми са били дори напълно преустановени — когато Еруса- лим е бил разрушен и целият народ е бил откаран в робство. Дали тогава Дани- ил си е казал: „Защо да не забравя закона и пророците и да се приспособя към нави- ците, нормите и морала на Вавилон?" Ние знаем, че историята съдърЖа някол- ко светли страници с примери за неговия Живот на вяра в почти също толкова враЖдебни обстоятелства. По подобен начин Второто писмо до Тимотей говори на всяко БоЖие дете, което ВиЖда, че общото свидетелство на църквата днес е едно далечно ехо на новозаветната простота и святост, с които тя е започнала своето съществу- ване. То ни казва, че всеки един от нас носи лична отговорност да Живее благо- честиво В Христос Исус (3:12). A. Верността към истинското хрис- тиянство (2:14—26) Б. Настъпващото отстъпление (3:1-13) B. Човекът на БоЖията сила на фона на отстъплението (3:14—4:8) IV. Лични молби и забелеЖки (4:9—22) Коментар I. Встъпителни поздрави към Тимотей (1:1—5) 1:1 Още В самото начало Павел предста- вя себе си като апостол па Исус Хрис- тос, изпратен със специално слуЖение от прославения Господ Исус Христос. Той е бил „назначен" на това слуЖение не от човеци, нито чрез човеци, а по БоЖи- ята боля. Освен това Павел говори за своето апостолство като за нещо, кое- то е според обещанието на Живота, който е в Христос Исус. Бог е дал обе- щание, според които всички, които вяр- ват В Христос Исус, ще получат вечен Живот. Призоваването на Павел за апостол е В съответствие с това обе- 320 2 Тимотей 1 щание. Дори бихме могли да каЖем, че ако нямаше такова обещание, нямаше да има и нуЖда от апостол като ПаВел. Както казва Вайн:„ Това, че Животът, който е бил в Христос Исус във вечното лишало, е трябвало да се даде на нас, е бо- Жеапвена цел. Това, че Павел е трябвало да стане апостол, също съответства на тази цел."] 1:2 ПаВел се обръща към Тимотей ка- то към сВое Възлк)бено дете. ЕдВа ли моЖе да се докаЖе със сигурност, че Ти- мотей е поВярВал именно чрез слуЖение- то на ПаВел. ПърВата среща меЖду тях е описана В Деяния 16:1, където Тимотей е предстаВен като ученик още преди отиването на ПаВел В Листра. Незави- симо от moßa тук ВиЖдаме, че ПаВел гледа на него като на сбое 8ъзлк)бено де- те В християнската Вяра. Както и В 1 Тимотей, поздрабът на ПаВел се състои от думите „благодат, милост, мир". Вече посочихме В комен- тара Върху 1 Тимотей, че когато пише до църкВи, ПаВел се обръща към тях с ха- рактерното поЖелание „благодат и мир". Когато пише до Тимотей обаче, той прибавя и думата „милост". Според Гай Кинг благодатта е нещо, от което ние се нуЖдаем при Всяко слуЖение, ми- лостта — при Всеки неуспех, а мирът — при Всяко обстоятелство. Някой е ка- зал: „Благодат за недостойните, ми- лост за безпомощните и мир за неспо- койните." Хибърт определя милостта като „салювъзпроизвеЖдаща се, спон- танна чагриЖеност на Бога, която То кара да се отнася с обич и състрадание към нещастните и наскърбените."2 Тези благословения произлизат от Бог Отец и от Христос Исус, нашия Господ. Това е още един пасаЖ, В който ПаВел отдава еднаква почит на Сина и на Отца. 1:3 Следвайки характерния си начин на мислене, ПаВел сега се обръща към Бога с благодарение. Когато четем този па- саЖ, нека не забравяме, че той е бил на- писан в един римски затвор, където Па- Вел е бил затворен заради проповядване на благовестието и където към него са се отнасяли като към най-обикновен престъпник. ТоВа е било Време, когато християнската вяра е била преследвана най-Жестоко от римското праВителст- Во и когато са били убити много вярва- щи. Независимо от всички ВраЖдебни об- стоятелства Павел е могъл да започне своето Писмо до Тимотей с думите: „Благодаря Богу!" Апостолът слуЖи на Бога с чиста съ- бест, както неговите еврейски прароди- тели. Макар и да не са били християни, неговите прародители са били истински вярващи В Живия Бог. Те са Му се покла- няли, стремели са се да Му слуЖат и са вярвали в „надеЖдата и възкресението на мъртвите" (Деян. 23:6). Ето защо той е могъл да каЖе по-нататък в Дея- ния 26:6,7а: „И сега стоя пред съда, поне- Же имам надеЖда на обещанието [на въз- кресението], което Бог е дал на бащите ни, до изпълнението на което нашите дванадесет племена се надяват да дос- тигнат, като слуЖат на Бога усърдно денем и нощем." Затова Павел моЖе да говори за своя- та работа за Господа като за слуЖение, което следва примера на неговите прао- тци. Гръцката думата „слуЖа",3 която той използва, съдърЖа идеята за вяр- ност и преданост. Апостолът признава истинския Бог. След това Павел казва на Тимотей, че непрестанно го споменава 6 своите мо- литви ден и нощ. Винаги когато големи- ят апостол говори на Господа в молит- ва, той си спомня своя възлкобен млад съ- работник и споменава името му пред Престола на Благодатта. Павел знае, че неговото време на слуЖение бързо набли- Жава своя край. Той знае, че по човешки погледнато, Тимотей ще остане сам, за да продълЖи свидетелството си за Христос. Знае и трудностите, които ще се изправят пред този млад боец на Вя- рата, и затова непрестанно се моли за 321 2 Тимотей 1 1:4 ПредстаВете си само колко разВъл- нуВан е бил Тимогпей, когато е чел тези думи! Тук апостол ПаВел изпитВа тоВа, което Моул нарича „носталгичен коп- неЖ" — копнете да Види Тимотей лично. Тези думи говорят за една специална лк> боВ и Висока оценка на Тимотей от Па- Вел, а така също и за обичта, неЖност- та и смирението на апостола. МоЖе би при тяхната последна среща Тимотей дотолкова се е развълнувал, че се е разплакал. Неговите сълзи са оста- вили дълбока следа ß сърцето на по-ста- рия му съработник. Хибърт предполага, че това е станало, когато Тимотей и Павел са били разделени или от полиция- та, или от римските Войници4. Апосто- лът не моЖе да забрави тази среща и копнее да се види отново с Тимотей, за да се изпълни с радост. Той не укорява Тимотей за неговите сълзи; нито смя- та, че те говорят за липса на мъЖестве- ност или че в християнството няма мяс- то за емоции. ДЖ. X. ДЖаует казва така: „ Сърцата, които не проливат сълзи, ни- кога не могат да бъдат страстни носи- тели на вестта. Когато нашето състра- дание загуби своята чувствителност, ние вече не .по?кел1 да бъдем ревностни слуЖшпели." 1:5 По някакъв начин на Павел му е на- помнено за нслицемерпата вяра на Ти- мотей — една искрена, истинска Вяра, която не е маска5. Тимотей не е първият спасен човек от своето семейство. Очевидно неговата Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|