Уилиям макдоналд о м
Листра, той сигурно знае за гоненията, които са сполетели ПаВел В този град, а така също и в съседните на Листра гра- дове Антиохия
Изтегляне 12.36 Mb.
|
Листра, той сигурно знае за гоненията, които са сполетели ПаВел В този град, а така също и в съседните на Листра гра- дове Антиохия и Икония. Боговдъхнове- ният разказ за тези страдания се съдър- Жа в Деянията на апостолите 13:45. 50 338 2 Тимотей 3  (ß Антиохия); 14:3—6 (В Икония) и 14:19,
20 (ß Листра). ПаВел ликува заради факта, че от всички тези опасни положения го е изба- вил Господ. Господ не е спестил самите страдания, а го е избавил от тях. Toßa трябВа да ни напомни, че Господ не ни е обещал да ни запази от Всякакви труд- ности, а ни е обещал да бъде с нас и да ни npeßege през Всички тях. 3:12 Гоненията са неразделна част от благочестиВия християнски живот. Доб- ре е Всеки християнин да запомни moßa. В протиВен случай, когато бъде призоВан да премине през дълбоки ßogu, може да се изкуши да помисли, че е сгрешил нещо пред Господа или че Го е разсърдил по ня- какъВ начин. Истината е, че „всички, ко- ито искат да Живеят благочестиво В Христа Исуса, ще бъдат гонени". Причината за moßa гонение е проста. Благочестивият ЖиВот на един чоВек излага на показ нечестието на другите. Хората не желаят да бъдат изобличаВа- ни по този начин. Вместо да се покаят за сВоето безоожие и да се обърнат към Христос, те се стремят да унищожат този, който им е показал kakßo предс- таВляВат В действителност. Тяхното поведение е напълно ирационално, но то е характерно за падналия чоВек. 3:13 ПаВел няма илквии и не си предс- тавя, че светът ще става постепенно Все по-добър и по-добър, докато накрая Всички хора бъдат обърнати. Не, той знае чрез божествено откровение, че ще стане точно обратното: злите човеци и измамниците ще стават все по-лоши и по-лоши. Техните методи ще стават все по-изкусни и техните атаки — Все по-смели. Те не само ще успяват да ма- мят другите, но и самите те ще падат в клопката на същите лъжеучения, в ко- ито се опитват да впримчат своите слушатели. Продължителното разпрос- траняване на лъжи постепенно ще ги на- кара и сами да им повярват. В. Човекът на БоЖиите възмоЖности на фона на отстъплението (3:14—17) 3:14 Отново и отново апостолът на- помня на Тимотей да постоянства в по- ученията на Божието слово. Това ще бъде за него голяма сила в деня, когато лъжливите учения ще нахлуят обилно от Всички страни. Ако той познава Писани- ето и му се подчинява, няма да бъде под- веден от тези коварни заблуди. Тимотей не само е научил великите ис- тини на вярата, но и лично е бил убеден в тях. Без съмнение ще има хора, които ще му кажат, че тези поучения са старо- модни или недостатъчно напредали и ин- телектуални, но той не трябВа да се от- казва от истината заради човешки те- ории и умозакл1очения. По-нататък апостолът съветВа Ти- мотей да си спомни от кого е научил тези истини. Има известна разлика В мненията дали изразът „от какви лица" се отнася за самия Павел, за майката на Тимотей или за апостолите като цяло. При всички случаи идеята тук е, че Све- щеното Писание е било предадено на Ти- мотей от хора, чийто живот е свиде- телствал за истинността на тяхната Вяра. Те са били благочестиви човеци, чи- ето единствено желание е била Божия- та прослава. 3:15 Това е един стих, който ни казва много важни неща. Първо той ни казва, че Тимотей познава Свещените Писания (или букви) още от детството си. Текс- тът дори съдържа мисълта, че когато го е учела на азбуката, майката на Тимо- тей е използвала пасажи от Староза- ветните Писания. Още от съвсем ранна възраст той е бил под влиянието на бо- говдъхновените Писания и никакви обс- тоятелства не трябва да го накарат да забрави тази благословена Книга, която е формирала неговия живот за Господа и в служба на доброто. След това този стих ни казва, че Све- щените Писания имат сила непрекъсна- 339 2 TuMomeü 3  mo ga правят хората мъдри за спасение.
От една страна, тоВа означава, че хора- та научават пътя на спасение чрез Биб- лията, а от друга — че сигурността В спасението ugßa чрез БоЖието слоВо. Спасението е чрез Вяра 8 Христос Исус. Нека добре да подчертаем тоВа. Спасението не е нито чрез добри дела, нито чрез кръщение, нито чрез членст- Во В църквата, нито чрез конфирмация, нито чрез подчиняВане на десетте Бо- Жии заповеди, нито чрез спазване на златното прабило, нито чрез каквото и да било друго нещо, което Вкл1очВа чо- Вешки усилия или заслуги. Спасението е само чрез Вяра ß БоЖия Син. 3:16 Когато ПаВел казва „Всичкото Писание", той определено има предвид целия СЗ, а така също и онези части от НЗ, които Вече са съществували по него- во Време. В 1 Тимотей 5:18 той цитира Евангелието на Лука (10:7) като текст от Писанието. Петър също говори за ПаВлоВите Послания като за Писание (2 Петр. 3:16). Днес ние имаме пълното ос- нование да прилагаме този стих към ця- лата Библия. Това е един от наи-ваЖните стихове В Библията по Въпроса за боговдъхнове- ността. Той ни казва, че Писанието е вдъхновено от Бога.27 По един сВръхес- тестВен начин Бог е предал Своето сло- Во на хората и ги Водил да го запишат така, че да бъде запазено за вековете. И колкото е Вярно тоВа, че индивидуал- ният стил на писателя не е бил унищо- Жен, толкова е Вярно и това. че самите думи, които той е използвал, са били думи, дадени му от Светия Дух. Ето защо в 1 Коринтяни 2:13 четем следно- то: „...което и възвестяваме, не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духов- ните неща на духовните човеци." Основ- ното значение на този стих е, че богов- дъхновените писатели са използвали ДУМИ, на които са били научени от Све- тия Дух. ТоВа именно означава и терми- нът „буквална боговдъхноВеност". Писателите на Библията не са дали своето лично тълкуване на нещата, а са написали посланието, което им е било дадено от Бога. „И това да знаете пре- ди всичко, че никое пророчество в Писа- нието не е частно на пророка обяснение на БоЖията воля; защото никога не е ид- вало пророчество от човешка воля, но [светите] човеци са говорили от Бога; дВиЖими от Светия Дух" (2 Петр. 1:20, 21). Погрешно е да се каЖе, че Бог просто е дал мислите на отделните писатели, като им е позволил да изразят тези мис- ли със свои думи. Истината, която се подчертава в Писанието, е, че самите думи, които са били дадени първоначал- но на хората от Бога, са били ВдъхноВе- ни от Него. Тъй като Библията е БоЖието слово, тя е полезна. Всяка част от нея е полез- на. И макар че чоВек моЖе да се пита за значението на някои родословия или не- ясни пасаЖи, наставеният от Духа ум добре разбира, че Във всяка дума, която е дошла от БоЖията уста, има духовна храна. Библията е „полезна за поука" или за наставление. Тя разкрива БоЖиите мис- ли относно такива въпроси като Трие- динстВото, ангелите, човека, греха, спа- сението, осВещението, църквата и бъде- щите събития. Библията е полезна и „за изобличе- ние". Когато я четем, тя открито ни гоВори за нещата В нашия Живот, които не са угодни на Бога. Освен тоВа тя ни помага да отхВърлим заблудата и ни учи как да отговаряме на изкусителя. Също така словото е полезно „за поп- равление". То не само ни казва кое е грешно, но ни посочва и пътя, по който грешното моЖе да бъде поправено. Нап- ример Писанието не казва само „Който е крал, да не краде вече", а добавя „...а по- добре да се труди, като Върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нуЖда." Първата част на този стих представлява едно „изоб- 340 2 TiiMomeü 3, 4 личение", а Втората — едно „поправле- ние". И последно, Библията е полезна „за наставление ß правдата". Докато Бо- Жията благодат ни учи да ЖиВеем благо- честиво, БоЖието слобо ни казВа под- робно кои са нещата, които състаВля- ßam на практика благочестиВия ЖиВот. 3:17 Чрез словото Божият човек бива усъвършенстван. Чрез него той cmaßa съвършено подготвен с Всичко необхо- димо за изВършВане на всяко добро дело, което е и целта на негоВото спасение (Еф. 2:8—10). Всичко тоВа е В ярка про- тиВополоЖност на съВременните пред- cmaßu за подготовка на хората чрез по- лучаВане на академични степени. Ленски казВа така: „По този начин Писанието е абсЬлот-
4:1 Сега ПаВел се обръща към Тимотей с последната си сериозна заръка. Той пра- Ви тоВа „пред Бога и пред Христа Ису- са". Цялото наше слуЖение трябВа да бъде Вършено със съзнанието, че ние сме наблЬдаВани от ВсеВиЖдащото БоЖие око. В този стих Господ Исус е наречен Този, Който ще съди Живите и мърт- вите... пред Своето явяване и царство- то Си. Предлогът „пред" моЖе да пред- полага, че когато Спасителят се Върне на земята, за да устаноВи царстВото Си, ще има Всеобщо Възкресение и Всеобщ съд. Но В оригиналния текст е използВа- на гръцката дума „kata",29 която буквал- но означава „според" или „В съгласие със". Господ Исус е Този, Който ще съди Живите и мъртвите, без да е уточнено времето когато ще стане това. Явява- нето и царството на Христос са предс- таВени от ПаВел като мотиви за вярно слуЖение. Ние знаем и от други текстове в Пи- санието, че Второто npuiuecmßue на Христос не е Времето, когато Той ще съди Живите и мъртвите. Според Отк- ровение 20:5 неповярвалите лгъртви няма да бъдат съдени преди края на хиля- долетното царуВане на Христос. СлуЖението на вярващия ще бъде Въз- наградено на Христовото съдилище, но тези награди ще станат явни при Хрис- товото явяване и Неговото царство. ИзглеЖда, че наградите ще бъдат свър- зани с управлението или ръководството на хилядолетното царстВо. Така напри- мер онези, които са били верни, ще цару- Ват над десет града (Лука 19:17). 4:2 Знанието, че Бог наблк>дава всичко, което вършат Неговите слуЖители, и че всичко, извършено от тях, ще бъде Възнаградено В бъдеще, трябВа да моти- Вира Тимотей да ВъзВестяВа словото. Той трябва да прави това със съзнание- то за спешност, като се Възползва от Всяка предоставена му ВъзмоЖност. Проповядването на посланието е „нав- реме" по Всяко Време — дори когато ня- кои смятат, че е „без време". Като ХристоВ слуЖител Тимотей ще бъде призован да изобличава, тоест да доказ- ва неправилността на дадено нещо, или да го отхвърля. Той ще трябВа да пори- цава тоВа, което е лъЖлиВо. От него ще се изисква да увещава или да насърчава грешниците да повярват, а светиите да продълЖават да ЖиВеят за Господа. Всичко тоВа той трябва да Върши с го- лямо търпение и Вярно предаване на здравото учение. 4:3 В пасаЖа от 3 до 6 cm. апостолът посочва дВе сериозни причини за заръка- та, която току-що е отправил към Ти- 341 2 Тимотей 4 Morneü. ПърВата е, че ще има Всеобщо отстъпление от здравото учение. И Втората е, че бремето на ПаВлоВото отиВане е наблиЖило. Апостолът предВиЖда настъпването на едно Време, когато хората ще показ- Ват определено отвращение към здра- вословното учение. Те съзнателно ще се отвърнат от онези, които проповядват истината на БоЖието слово. УмоВете им ще бъдат отворени само за учения, които са им удобни и им гъделичкат ушите. За да задоволят страстта си за нови и приятни учения, те ще си натру- пат учители, които да им говорят това, което Желаят да чуят. 4:4 Желанието да слушат безобидни проповеди ще накара хората да си от- върнат ушите от истината и да се обърнат към „басните". Жертването на истината заради измислици е една много Жалка размяна, но това е мизерна- та награда на Всички, които отказват да слушат здравото учение. 4:5 Буквалното значение на израза „разбран във Всичко" е „буден във всич- ко" или дори „трезв във Всичко". Тимо- meü трябва да се отнася сериозно към своята работа, да бъде сдърЖан и урав- новесен. Той не трябва да избягва стра- данията, а да бъде готов да понася вся- какви трудности, които се изправят пред него в слуЖението за Христос. Има различни мнения относно значе- нието на израза „избърши делото на благобестител". Някои смятат, че Ти- мотей действително е бил благовести- тел и че тук Павел просто му казва да продълЖи да върши своето слуЖение. Други предполагат, че Тимотей не е имал дарбата на благовестител, тъй като е бил моЖе би пастор или учител; затова Павел му казва, че това не тряб- ва да го възпира да проповядва благовес- тието, когато се пояВи такава възмоЖ- ност. ИзглеЖда вероятно обаче, че Ти- мотей действително е бил благобести- тел и че думите на Павел просто го на- сърчават да бъде Всичко, което трябВа да бъде един благовестител. Тимотей трябВа да изпълнява слугк- бата си във всяко отношение, като пос- вещава най-големите си таланти на слу- Жението. 4:6 Втората причина за сериозната за- ръка на Павел към Тимотей е фактът, че наблиЖаВа Времето на собствената му смърт. Много скоро апостолът ще бъде принесен като възлиятелна Жерт- ва. Той сравнява проливането на кръВта В мъченичеството с изливането на вино като възлияние над Жертвата (Изх. 29:40; Чие. 15:1—10). Павел и преди това оприличава смъртта си с Възлияние Във филипяни 2:17. Според Хибърт: „Целият Живот на Павел е бил принесен на Бога като Жива Жертва. Сега и неговата смърт, която люЖеда бъде сравнена с из- ливането на вино като последен акт на Жертвения ритуал, ще послуЖи като за- вършек на тази Жива Жертва. "30 „...времето на отиването ми наста- ва." Гръцката дума „analusis" (букв.„ос- вобоЖдаване, отделяне", откъдето про- излиза и английската дума „analysis"), ко- ято ПаВел използва тук, за да опише cßo- ето отиване, е една много изразителна дума, предизвикваща асоциации с най- малко четири различни картини: (1) Тя се използва като термин в моряшкия Жи- вот и означава „отделяне на кораба от мястото на закотвяне"'. (2) ИзползВа се също така u като термин В Живота на орача и обозначава освобождаването на Животните от ярема след теЖък труд. (3) Тя е дума и от речника на пътешест- веника, която описва свиването и приби- рането на палатката, преди човек да се отправи на дълъг път. (4) И последно, тази дума се използва и като философс- ки термин, с който се изразява разреше- нието (анализът) на един проблем. Тук ние отново виЖдаме каква богата образ- ност притеЖава езикът на великия апос- тол. 4:7 На пръв поглед моЖе да изглеЖда, че в този стих Павел се хвали. Истина- 342 2 TuMomeü 4  ma обаче не е makaßa. Тук не толкоВа се
подчертава, че апостолът се е борил ß една добра битка, колкото фактът, че се е борил и Все още продължава да се бори В добра/па битка, а именно — бит- ката на Вярата, В която той е изразход- вал цялата си енергия. Битката тук не е непременно бой или сражение, а би мог- ла да означава и атлетическо състе- зание. Дори когато пише тези редове, Павел съзнава, че Вече е към края на напрегна- тото състезание. Той е свършил своето поприще и вече вижда целта. Също така Павел е опазил вярата. Това означава не само, че той самият не е спрял да вярва и да се подчинява на го- лемите истини на християнската вяра, но така също, че като настойник той е запазил учението, което му е било пове- рено, и го е предал на другите в първона- чалната му чистота. 4:8 Тук апостолът изразява увере- ността, че правдата, която той е пока- зал в своето служение, ще бъде възнагра- дена от праведния Господ на Христово- то съдилище. Тук Господ е наречен „праведния Съ- дия", но изразът говори не толкоВа за съ- дия В Ьридически процес, колкото за съ- дия В атлетическо състезание. За разли- ка от земните съдии Господ ще има пъл- ното и съвършено знание и няма да пока- же никакво лицеприятие. Той ще оцени не само делата, но и мотивите и Него- вите оценки ще бъдат точни и безприс- трастни. Венецът на правдата е венец, който ще бъде даден на онези Вярващи, които са показали правда в своето служение. Всъщност той ще бъде даден на всички, които са 8ъзлк)били Христовото явява- не. Ако един чоВек наистина копнее с лк>- боВ за идването на Христос и живее в светлината на това събитие, неговият >kußom ще бъде праведен и той ще бъде възнаграден съответно. Този пасаж идва отново да ни напомни, че Второто при- шествие на Христос упражнява освеща- ващо въздействие върху живота на чове- ка, който истински вярва в Него и Го обича. IV. Лични молби и забелеЖки (4:9—22) 4:9 Остарелият Вече ПаВел копнее да Види при себе си своя по-млад брат 6 Гос- пода. Ето защо той го моли настойчиво да направи всичко възможно, за да дойде В Рим в най-близко Време. Апостолът ос- тро чуВстВа самотата на затворничес- кия живот в Рим. 4:10 Едно от най-горчивите преживя- вания в християнското служение е, кога- то един служител бъде изоставен от хо- рата, с които е работил заедно. Димас е бил приятел на Павел, негов вярващ брат и съработник. Но сега Павел е В затвора, а християните са подложени на гонения и живеят в една неблагоприятна политическа обстановка. Вместо да Възлкюи явяването на Господа, Димас е възлк)бил сегашния свят и е изоставил Павел, като е отишъл в Солун. Това не означава непременно, че Димас се е от- казал от християнската си изповед и е станал отстъпник, нито пък че той не е истински вярващ. Вероятно това, ко- ето го е накарало да се оттегли от слу- жението, са били опасения за личната му безопасност. По-нататък апостолът добавя, че Крискент е отишъл в Галатия, a Turn — в Далмация. Тези думи не съдържат ни- какъв намек за вина; може би заминава- нето на тези братя е било част от хрис- тиянското им служение. Това е единст- веното място в Библията, където се споменаВа името на Крискент (което означава „следващ"). Ние не знаем нищо повече за него. Това трябва да бъде на- сърчение за всички Вярващи. Те трябва да знаят, че независимо колко скромно може да бъде тяхното положение в жи- вота, и най-нищожната работа, извър- шена за Господа, няма да остане незабе- лязана или невъзнаградена от Него. 4:11 Обичаният доктор Лука е единс- твеният, който поддържа връзка с Па- 343 2 TuMomeü 4    бел В Рим. Колко голямо трябва да е било
за ПаВел значението на духовната подк- репа и професионалните умения на този голям БоЖий човек! И колко благодарни трябва да бъдем ние за Втората част на 11 стих! Той съ- дърЖа насърчение за Всеки един от нас, който е претърпял неуспех В слуЖение- то си за Господа, тъй като ни казва, че Господ Винаги ще ни даде още една Въз- моЖност да продълЖим да работим за Него. Нека припомним, че Марко беше заминал с ПаВел и ВарнаВа на тяхното пърВо мисионерско пътешествие, но след известно Време ги беше изоставил В Перга и се беше Върнал обратно вкъщи. Когато беше дошло Времето за Второ- то мисионерско пътешествие, Павел не беше поЖелал да го Вземе със себе си по- ради тази негова постъпка. След насто- яване от страна на ВарнаВа за присъеди- няването на Марко към тях проблемът беше разрешен така, че ПаВел беше за- минал със Сила за Сирия и Силиция, до- като ВарнаВа беше заминал с Марко за Кипър. По-късно ПаВел и Марко се бяха сдобрили и сега ние ВиЖдаме как апосто- лът изрично иска не друг, а именно Мар- ко да дойде при него като човек, който му е полезен 6 слуАението. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|