Уилиям макдоналд о м



страница68/70
Дата23.07.2016
Размер12.36 Mb.
#2666
1   ...   62   63   64   65   66   67   68   69   70

21:17 Стената на града е с дебелина
сто четиридесет и четири лакътя. Из-
разът „а това беше човешка мярка,
употребена от ангела", означава, че в 9
и 15 cm. ангелът използва мерни единици,
употребявани от хората.

21:18 Макар и трудно за представяне,
описанието на стената (от яспис) и на
града (от чисто злато) има за цел да
създаде представа за величие и блясък,
което и действително прави.

21:19,20 Дванадесетте основи са укра-
сени с дванадесет скъпоценни камъка,
подобни на камъните върху нагръдника
на първосвещеника, представляващ два-
надесетте израилеви племена. Не е въз-
моЖно да се определи с точност естес-
твото на всички камъни, нито да се
каЖе какво е тяхното духовно значение.

21:21 Дванадесетте порти са двана-
десет бисера, което трябва да ни напом-
ни, че църквата е бисер с голяма стой-
ност, заради който Спасителят е про-
дал всичко, което е имал (Мат. 13:45,46).

Улицата на града е от чисто злато,
като прозрачно стъкло, т. е. с неопет-
нена слава.

21:22,23 В града липсват някои неща.
Така например няма храм. Той вече не е
необходим, тъй като Господ Бог Всемо-
гъщи и Агнето са там. Също така няма
нито слънце, нито луна, тъй като БоЖи-
ята слава го осветлява, а Агнето е све-
тилото.

21:24 Езическите народи ще се наслаЖ-
дават на неговата красота „и земните
царе ще донасят в него своите славни
неща" за Господа.

21:25 Неговите порти няма да се зат-
варят, тъй като ще има пълна сигур-
ност и свобода на влизане. Там няма да
има нощ, а ще бъде един непрекъснат
ден.

21:26 Както беше споменато, богатс-
твата на народите и цялата тяхна сла-
ва и почит ще текат към града.

21:27 Нищо нечисто няма никога да
влезе там, а само тези, които са запи-
сани в книгата на Живота на Агнето.

22:1,2 От престола на Бога и на Аг-
нето извира чиста река на водата на
Живота, която тече по средата на ули-
цата. От двете страни на реката рас-
те дървото на Живота, което вече не е
забранено. То раЖда дванадесет вида
плод. Това говори за една вечна гриЖа от
страна на Бога за осигуряване на Живота
през всеки сезон, фактът, че листата
на дървото са за изцеление на нациите,
означава преносно, че те ще се наслаЖда-
ват на вечно здраве.

22:3-5 А. Т. Пиърсън ни предлага след-
ното обобщение върху този текст:

Няма да има вече проклятие...", т. е.


ще има съвършена безгрешност;

...но престолът на Бога и на Агнето


ще бъдат в него..." т. е. ще има съвърше-
но управление;

...и Неговите слуги ще Му слуЖат...",


т. е. общението ще бъде съвършено;

...и Неговото име ще бъде на челата


им...", съвършена прилика;

...и няма да има нощ там..." а съвър-


шено блаЖенство;

Ите ще царуват за вечни векове": съ-


вършена слава.31


О. Заклкочителни предупреждения,
утешения, покани и благословения


(22:6-21)

22:6 Ангелът, който обяснява на Йоан
всичко това, го уверява във верността
на тези думи. Господ Бог е изпратил
Своя ангел, за да покаЖе на слугите Си
събитията, които трябва да станат
скоро.

22:7 Кулминационната точка на всич-
ко това ще бъде Пришествието на Спа-
сителя, Който ни уверява, че ще дойде
бързо*. Под „бързо" моЖе да се разбира

* Според НПБКДЯс. — Бел. на преВ.



502

Откровение 22

или „скоро", или „внезапно", но първото е
за предпочитане. За Всеки, който пази
думите на moßa пророчество, има спе-
циално благословение. Ние моЖем да па-
зим тези думи, като Живеем В светлина-
та на надеЖдата за Неговото Идване.

22:8, 9 Когато чува и вшкда тези
неща, Йоан пада пред краката на анге-
ла, който обаче се противопоставя на
тази негова постъпка. Ангелът е сътво-
рено същество; само Бог заслужава пок-
лонение.

22:10 Йоан не трябва да запечатва
това пророчество, защото бремето на
неговото изпълнение е близо. Тук „запе-
чатвам" означава „забавям откриване-
то му".

22:11 Когато времето на изпълнение-
то дойде, неправедните ще останат В
своето упорство. Когато Господ се вър-
не на земята, нечистите няма да имат
повече никаква възможност да се проме-
нят. За разлика от тях праведните ще
продълЖат да Живеят праведно и свети-
те — свято.

22:12,13 Тук Господ отново говори за
скорошното Си ИдВане, като този път
казва, че ще награди Всеки според дело-
то му. Той отново нарича Себе Си „Алфа
и Омега". Същият Този, Който е създал
всичко, ще спусне за последен път заве-
сата върху сцената на времето.

22:14 Този стих моЖе да бъде прочетен
по два начина: или като „БлаЖени тези,
които вършат Неговите заповеди"; или
като „БлаЖени тези, които изперат
дрехите си". Нито един от двата прочи-
та не говори за спасение чрез дела, а за
дела, които са плодове и доказателство
за спасението. Само истинските вярва-
щи имат достъп до дървото на Живота
и до вечния град.

22:15 На небето никога няма да бъдат
допуснати псетата, чародейците, блуд-
ниците, убийците, идолопоклонниците
и лъЖците. Тук под „псетата" могат да
се разбират мъЖете, които проституи-
рат с тялото си (Второзак. 23:18), не-

чистите езичници (Мат. 15:26) или


logeückume учители (фил. 3:2).

22:16 Господ е изпратил Своя ангел с
това послание до църквите, наричайки
най-напред Себе Си „Коренът и Пото-
мъкът Давидов". Що се отнася до Не-
говата боЖественост, Той е Създате-
лят на ДаВид, но що се отнася до Него-
вата човешка страна, Той е Потомъкът
на Давид. „Светлата Утринна звезда"
се появява в небето преди изгрев слънце.
Първо Христос ще дойде за църквата
като „Светлата Утринна звезда" при
Грабването, а след това — като „Слън-
цето на правдата с изцеление в крилата"
Си (Мал. 4:2).

22:17 Този стих моЖе да се разбира по
два начина. Или като един всеобщ еван-
гелски призив, отправен към Всички Жад-
ни, които Духът, невястата и слушате-
лят настойчиво канят да дойдат при
Христос за спасение, или като молитви
към Христос да се върне, съдърЖащи се
В първите три употреби на думата
, Дойди!", последвани от покани към нес-
пасените да дойдат при Него, за да взе-
мат от водата на Живота (или спасени-
ето) и така да се подготвят за Негово-
то идване.

22:18, 19 Ако хората прибавят нещо
към написаното 8 тази книга, т. е. От-
кровението на Исус Христос, ще изпи-
тат язвите, описани в нея. Тъй като те-
мите в тази книга са заплетени в цяла-
та Библия, това предупреждение засяга
всякакво вмешателство в БоЖието сло-
во. Подобно предупреждение е отправе-
но и към всеки, който отнеме от думи-
те на това пророчество.
Това не се от-
нася за незначителните разлики в тъл-
куването, а за сериозни нападки по отно-
шение на боговдъхновеността и пълно-
тата на Библията. Наказанието за
това е вечно осъЖдение: „Бог ще му от-
неме дела от дървото на Живота."32

22:20 Откровението завършва с обе-
щание и благословение. Обещанието е, че
Господ Исус идва бързо. Както вече
обяснихме, „бързо" моЖе да означава или

503

Откровение 22





скоро", или „Внезапно". НадеЖдата за
Внезапното идване не би могла да бъде
основа за същото очакване или бдител-
ност като надеЖдата за скорошното ид-
ване. Всеки изкупен човек откликва на
тази благословена надеЖда с думите:
„Амин! Дойди, Господи Исусе!"

Също както Битие е книгата на нача-


лото, така и Откровение е книгата на
изпълнението. Темите, които се въвеЖ-
дат в първата книга, намират своето
осъществяване в последната. ЗабелеЖе-
те следното:

БИТИЕ

Създаване на небето и


земята (Бит. 1:1).

Начало на царуването


на Сатана на земята
(Бит 3:1-7).

Влизане на греха (3:1-7).

Изричане на проклятие
Върху творението
(Бит. 3:17-19).

Загубване на достъпа


до дървото на Живота
(Бит. 3:246).

Изгонване на човека от


Едемската градина
(Бит. 3:24а).

Влизане на смъртта в


света (2:17; 5:5).

Женитба на първия


Адам (Бит. 4:1).

Идване на скръбта вър-


ху човечеството (Бит.
3:16).

ОТКРОВЕНИЕ

УнищоЖение на небето


и земята (Откр. 20:116)
Създаването на ново
небе и нова земя (Откр.
21:1).

Хвърляне на Сатана в


огненото езеро (Откр.
20:10).

Изгонване на греха


(Откр. 21:27).

Премахване на прокля-


тието (Откр. 22:3).

Възстановяване на дос-


тъпа до дървото на Жи-
вота (Откр. 22:2,19).
Приемането на човека
обратно [в рая] (Откр.
22:1-7).

Премахване на смърт-


та завинаги (Откр.
21:4).

Женитба на последния


Адам (Откр. 19:7).

УнищоЖение на скръб-


та (Откр.21:4).

22:21 Това е последното благословение
в Откровението и в БоЖието слово. То
представлява мирен завършек на една
книга, изпълнена с гръмовете на боЖес-
твения съд.

Йоан Желае благодатта на нашия Гос-


под Исус Христос да бъде с БоЖиите
хора. Тук ръкописите предлагат три ин-
тересни варианта на прочитане на този
стих.

  1. Според критическия текст Йоан по-
    Желава Христовата благодат на
    Всички хора, което трудно моЖе да се
    свърЖе с темата на Откровението, а
    именно — неизбеЖното изливане на
    БоЖия гняв върху мнозинството.

  2. Според по-добрия прочит на традици-
    онния текст (ПБКДЖ, НПБКДЖ)
    Йоан поЖелава Христовата благодат
    на „всички вас". Много от слушатели-
    те и читателите на Откровението
    ще бъдат истински вярващи.

  3. Предвид противопоставянето меЖду
    светии и грешници в тази книга най-
    добрия прочит предлага текстът на
    повечето ръкописи и белеЖката под
    линия в НПБКДЖ: „Благодатта на
    нашия Господ Исус Христос да бъде с
    всичките светии. Амин."

504

ОткроВение — Крайни белеЖки

Крайни бележки

  1. (Въведение) Глаголът, използван В
    Евангелието и ß Откровението, е
    „ekkentesan"; а в Септуагинтата на
    Захария формата е„katorchesanto".

  2. (Въведение) В еврейската и гръцка-
    та азбука буквите имат числен ек-
    вивалент. Така например алеф и
    алфа са 1, бет и бета са 2 и т. н. По-
    ради тази причина моЖе да се наме-
    ри на какво число отговаря всяко
    име. Интересното е, че на гръцки
    името на Исус (Iesous) отговаря на
    числото 888. (Осем е числото на но-
    вото начало и на възкресението.)
    ВярВа се, че буквите от името на
    зВяра действително ще отговарят
    на числото 666. При използване на
    тази система чрез леко коригиране
    името „Нерон Цезар" моЖе да ста-
    не равно на 666. Има обаче и други
    имена, които също отговарят на
    числото 666, така че трябва се из-
    бягват спекулации.

  3. (1:5) Прочитът в белеЖката под
    линия тук е един от многото при-
    мери В Откровението според НПБ-
    КДЖ, където текстът на най-ста-
    рите и текстът на повечето ръко-
    писи съвпадат за разлика от текс-
    та на ПБКДЖ и НПБКДЖ. Причи-
    ната за това е, че Еразъм, който е
    публикувал пърВия НЗ на гръцки
    език (1516), е имал само едно копие
    от Откровението, което е било
    пълно с грешки. Оттук и големият
    брой незначителни разлики в белеЖ-
    ките под линия или в полето. За
    щастие другите книги на НЗ са били
    представени от ръкописи, които до
    голяма степен са съвпнадали с по-
    късно откритите ръкописи. В този
    коментар са отбелязани само зна-
    чителните разлики. Според нас
    оригналиният прочит трябва да
    бъде съчетание меЖду критическия
    текст и текста на повечето ръко-

писи. Там, където има разлики,
трябва да се предпочита текстът
на повечето ръкописи.

  1. (1:8) В критическия текст и текс-
    та на повечето ръкописи „Начало-
    то и Краят" е изпуснато.

  2. (1:10) На гръцки „Денят на Госпо-
    да" е „he hemera tou Kuriou", а „Гос-
    подният ден" е „he Kuriake hemera",
    откъдето произлиза и думата
    „kirk" (църква).

  3. (1:13) James H. McConkey, The Book
    of Revelation: A Series of Outline Studies
    in the Apocalypse, p. 9.

  4. (2:1) John F. Walvoord, 77ie Revelation
    of Jesus Christ,
    pp. 50-100.

  5. (2:14, 15) Ella E. Pohle, Dr. C. I.
    Scofield's Question Box, p. 89.

  6. (2:20) Повечето ръкописи гласят
    „...твоята съпруга (или Жена) Еза-
    вел..."

  7. (3:7) Daily Notes of the Scripture Union.

  8. (3:20) Richard Chevenix Trench,
    Commentary on the Epistles to the Seven
    Churches in Asia, p. 225.

  9. (4:3) Walvoord, Revelation, p. 104.

  10. (5:9, 10) Както критическият
    текст, така и текстът на повече-
    то ръкописи съдърЖат и gßeme мес-
    тоимения („те" и „ги"), което би оз-
    начавало, че старейшините не пеят
    за себе си, а за други изкупени. Това
    би означавало, че те са ангелски съ-
    щества.

  11. (5:9,10) Вместо „царе" критически-
    ят текст гласи „царство".

  12. (6:1,2) В критическия текст и тек-
    ста на поВечето ръкописи изразът
    „и ВиЖ" е изпуснат.

  13. (5:10) Гръцката дума — „ Despotes "-
    тук е много силна (без да има отри-
    цателното значение на подобно зву-
    чащата българска дума днес).

  14. (8:5) Henry Barcley Swete, The
    Apocalypse of St. John, p. 109.

  15. (8:13) На гръцки думите „ангел" и
    „орел" доста си приличат (angelos и
    aetos), затова в някои версии тази

505

ОткроВение — Крайни белеЖки

дума е преведена като „ангел". Пра-
вилният превод обаче е „орел".

19) (9:16,17) Текстът на повечето ръ-


кописи гласи „един милион".

20)(9:18, 19) Hamilton Smith, Vie


Revelation: An Expository Outline, p. 57.

  1. (9:20, 21) Гръцката дума тук е
    „pharmakon" — лекарство, ompoßa,
    наркотик (ср. с българската дума
    „фармация").

  2. (11:6) McConkey, The Book of
    Revelation, pp. 68,69.

  3. (11:5) Критическият текст и тек-
    стът на повечето ръкописи гласят:
    „Световното царство... стана..."

  4. (13:3) The Scofield Reference Bible, p.
    1342.

  5. (14:4, 5) J. D. Pentecost, Things to
    Come, p. 300.

  6. (15:3,4) „Вековете" (а в някои вер-
    сии „светиите") е прочит с много
    слаби доказателства. Както кри-
    тическият текст, така и текстът
    на повечето ръкописи гласи „нации-
    те".

  7. (15:3,4) Arthur T. Pierson, Knowing the
    Scriptures,
    p. 248.

  8. (16:16) Името „Армагедон" произ-
    лиза от еврейското „Наг" (хълм)
    Megiddo. Текстът на повечето ръ-
    кописи гласи само „Мегидо".

  9. (19:8) Текст 1611 гласи „правед-
    ността", често тълкувана от про-
    поведниците като праведността на

Христос, която се вменява на све-
тиите. И макар че това е една пра-
вилна доктрина, гръцката дума
„dikaiomata" изобщо не позволява
такова разбиране. Думата е упот-
ребена в множествено число (а не в
единственото число на абстракт-
ното съществително „dikaiosune").
Освен това тя има и един „пасивен"
суфикс, който тук означава нещо
вече направено (в този случай „пра-
ведните дела"). В този пасаЖ въпро-
сът за спасението изобщо не се за-
сяга.

  1. (19:10) Charles С. Ryrie, The Ryrie
    Study Bible, New King James Version, p.
    1953.

  2. (22:3-5) A. T. Pierson, The Ministry of
    Keswick, First Series, p. 144.

  3. (22:18, 19) Прочитът „книгата на
    Живота" не е подкрепен от гръцки-
    те ръкописи! Последните седем
    стиха липсват 8 гръцкото копие на
    Откровението на Еразъм, което
    означава, че той е превел тези сти-
    хове от латинската Вулгата. Това
    е един много погрешен прочит. Той
    нарушава целостта на „литератур-
    ния кръг", т. е. БоЖията програма
    от момента на изгонването на чо-
    века, описана в Битие 3, до негово-
    то възстановяване в мноЖеството
    на БоЖиите светии, описано 8 края
    на последната глава на Библията.

506

Откровение — Библиография

Библиография

Criswell, Wallie Amos,


Exposition of Sermons on Revelation,
Grand Rapids: Zondervan Publishing
House, 1962.

Dennett, Edward,

„The Seven Churches",

The Serious Christian

Vol. XI. Charlotte, N. G: Books for

Christians, n. d.

Gaebelein, Arno C,



The Revelation,

New York: Publication Office „Our Hope,"

1915.

Grant, F. W.,



The Revelation of Christ,

New York: Loizeaux Brothers, n. d.

Ironside, H. A.,

Lectures on the Revelation,

New York: Loizeaux Brothers, 1919.

Kelly, William,

Lectures on the Book of Revelation,

New Edition. London: G. Morrish, n. d.

Lenski, R. C. H.,

The Interpretation of St. John's Revelation,

Minneapolis: Augsburg Publishing House,

1943.

McConkey, James H.,



The Book of Revelation: A Series of Outline

Studies in the Apocalypse,

Pittsburgh: Silver Publishing Co., 1921.

Morgan, G. Campbell,

Tfie Letters of Our Lord,

Westwood, N. J.: Fleming H. Revell Co.,

n.d.

Morris, Leon,



The Revelation of Jesus Christ (TBC),
Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans
Publishing House Co., 1969.

Mounce, Robert H.,


The Book of Revelation (NIC),
Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans
Publishing House Co., 1977.

Ryrie, Charles Caldwell,



Revelation,

Moody Press, 1968.

Scott, Walter,

Exposition of the Revelation of Jesus Christ,

London: Pickering & Inglis Ltd., n. d.

Smith, Hamilton,

Tlie Revelation: An Expository Outline,

Addison, IL: Bible Truth Publishers, n. d.

Stanley, Charles,

The Revelation of Jesus Christ,

New York: Loizeaux Brothers Publishers,

n.d.

Swete, Henry Barclay,


The Apocalypse of St. John,
Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans
Publishing House Co., n. d.

Tenney, Merrill G,


Interpreting Revelation,
Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans
Publishing House Co., 1957.

Trench, Richard Chevenix,


Commentary on the Epistles
to the Seien Churches in Asia,
Minneapolis: Klock and Klock Christian
Publishers, 1978.

Walvoord, John F.,



The Revelation of Jesus Christ,

Chicago: Moody Press, 1966.



507

Обща библиография



Обща библиография

КНИГИ


Alford, Henry. The Greek New Testament. 4
vols. Revised by Everett F. Harrison.
Chicago: Moody Press, 1958.

Anderson, Sir Robert. Misunderstood Texts


of the New Testament. London: Nisbet &
Co., Ltd., 1916.

Anderson-Berry, D. Pictures in the Acts.


Glasgow: Pickering & Inglis, n. d.

Arndt, William F. and F. Wilbur Gingrich.


A GreekEnglish Lexicon of the New
Testament and Other Early Christian
Literature. Chicago: The University of
Chicago Press, 1979.

Barker, H. P. Coming Twice. Loizeaux


Brothers Publishers, n. d.

Barnes, Albert. Notes on the New Testament.


10 vols. Grand Rapids: Kregel Publications,
1975.

Baron, David. Tfie New Order of Priesthood.


Findley, Ohio: Dunham Publishing
Company, 1955.

Barnhouse, D. G. The Measure of Your


Faith. Book 69. Further documentation
unavailable.

Barnhouse, D. G. Words Fitly Spoken.


Wheaton: Tyndale House Publishers, 1969.

Baxter, J. Sidlow. Awake My Heart. Grand


Rapids: Zondervan Publishing House, 1960.

Baxter, J. Sidlow. Explore the Books. 3 vols.


London: Marshall, Morgan & Scott, 1955.

Bellett, James Gifford. The Evangelists. New




Сподели с приятели:
1   ...   62   63   64   65   66   67   68   69   70




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница