Увод І. Обща характеристика на българските народни хора и танци

Тези движения са съставени от два или повече елемента и се изпълняват на място или в определена посока. Най-често те се изпълняват за един такт от съответния тактов размер. За точното описание на движението е необходимо най-напред да се съобщи заглавието. След това да се отбележи изходното положение, да се посочи музикалното време, да се постави термина на самия танцов елемент, да се отбележи с коя част на тялото се извършва, да се укаже посоката на изпълнение и да се опишат допълнителните елементи, които допринасят за по-голяма образност на основния елемент. Допълнително трябва да се посочат възможностите за изпълнение на движението с другия крак (ръка) или в друга посока. З българските танци най-съществено значение имат танцовите движения на краката.

- ход на място – стъпките се изпълняват на място. Движението може да започне с левия или десния крак.

- ход напред – първата стъпка се изпълнява с десния крак напред, след което се изпълнява стъпка с левия крак напред.

- ход назад – първата стъпка се изпълнява с десния крак назад, последвана от стъпка с левия крак назад.

- ход вдясно – първата стъпка е с десния крак вдясно, а втората стъпка е с левия крак зад десния. Ако стъпката с левия крак се извърши пред десния, тогава движението се нарича “ход вдясно отпред”.

- ход вляво – първата стъпка се прави с левия крак вляво. Втората стъпка е с десния крак зад левия. Ако стъпката с десния крак се направи пред левия, тогава се нарича “ход вляво отпред”.

- ход с прибиране – при това движение първият елемент е стъпка, вторият е прибиране на свободния крак до опорния. В зависимост от посоката различаваме: ход напред с прибиране, ход назад с прибиране, ход вдясно с прибиране и ход вляво с прибиране.

Всички ходове могат да бъдат малки (изпълнени за един такт) и големи (изпълнени за два такта). Освен това те могат да бъдат изпълнени в прост двувременен такт или в сложни неравноделни тактове.

Пайдушката е основно движение в пайдушките хора откъдето и носи името си. Изпълнява се най-често в такт 5/8, 5/16, понякога и в други тактове.

Музиката е едно от изкуствата, което е навлязло широко във всекидневието на съвременния човек. Тя въздейства многостранно върху личността, в това число и върху моториката, което определя съвършено ясно и недвусмислено значението и за двигателното обучение и физическо усъвършенстване на човека.

Урочната работа по физическо възпитание и спорт, съпровождана от музика се отличава с висока емоционалност, настроение, готовност и желание за работа. Всичко това изисква един минимум от познания от елементарната теория на музиката.

В заниманията от ядро танци музиката въздейства допълнително за създаване на настроение. При ритмичните упражнения музикалните игри и народните танци музикалният ритъм обединява, организира и въодушевява учениците, задължава ги да съгласуват своите движения.

Не се препоръчва разучаването на игрите и хората да се извършва без музика. Такива уроци са сухи и не биха предизвикали желание и настроение за игра от страна на учениците. Без музикален съпровод може да се покаже движението, да се обясни схемата на придвижване. След усвояването на движенията те се свързват със съответната музика.

При невъзможност да се използва корепетитор при преподаването на учебния материал, препоръчва се използването на широко разпространените технически средства за музикален акомпанимент (магнетофони, касетофони, видеофони, плазми, мултимедии и др.).

При разучаването на танците и хората се осъществява много тясна междупредметна връзка с дисциплината „Музика”. Елементарната музикална грамотност е задължителна за да може да се разчита и разбере учебния материал.

Звук, тон, шум

Усещанията, които се възприемат със слуховия орган (ухото), се наричат с общата наименование звук. Звуковете биват два вида – тонове и шумове.

Звукът с определена височина, който може да се изпее или възпроизведе с инструмент, се нарича тон. Той се получава в резултат на определен, постоянен брой трептения за единица време.

Звукът с неопределена височина (не може да се изпее или извири) се нарича шум. Той се получава в резултат на неопределен, непостоянен брой трептения за единица време.

Тонът е основен елемент в изграждането на музиката и има четири характерни свойства: височина, сила, трайност и тембър (цвят).

Височината на тона зависи от броя на трептенията на пъргавите тела (опъната струна, гласни връзки, въздухът в дървено или металическа тръба и др.) Колкото броят на трептенията за единица време е по-голям, толкова тонът е по-висок и обратно. Броят на трептенията се измерва в херцове по името на физика Хайнрих Херц.Човешкото ухо възприема тонове между 16 и 60 000 херца. Тонове с нас 4000 херца не се употребяват в музиката.

Силата на тона зависи от размаха на трептенията, количеството енергия, с която е възпроизведен и от големината на инструмента. Колкото по-голяма е ширината на амплитудата на трептенето, толкова по-силен е тонът.

Трайността на тона зависи преди всичко от волята на изпълнителя, но зависи и от продължителността на времето, през което звучащото тяло продължава да трепти.

Тембър (цвят) е онова характерно звучене на даден тон, което го отличава от тоновете на другите инструменти и гласове.
Нотна система

Височината, трайността и силата на музикалните тонове се записват чрез исторически установената нотна система. Тя се състои от петолиние, ноти, паузи музикални ключове.

Нотите се състоят от глава (незапълнен или запълнен овал), отвесна чертичка или бастунче (вляво или вдясно от главата), камшичета или знаменца (винаги вдясно от дръжката), ребра (прави линии вместо знаменца). Те са различни по своята форма и начин на изписване и изразяват различията в тоновите трайности. За основа е приета цялата нота, която е с времетраене четири времена и се записва с незапълнено колелце – нотно колелце. Въз основа на приетото двуделно деление в нотната система разделянето на цялата нота две половини се последва от тяхното разделяне на две четвъртини, четвъртините на по две осмини, те от своя страна на по две шестнадесетини и т. н.

В нотното писмо се срещат ноти и паузи, след които е поставена точка. Тя показва увеличение на стойността на нотата или паузата с половината от първоначалната им стойност.

В началото на нотното писмо на музикалните произведения се посочва тактовия размер като дроб. Числителят определя броя на тактовите времена, а знаменателя стойността на всяко едно от тях. В зависимост от броя на времената, които се съдържат в числителя, тактовете могат да бъдат: двувременни, тривременни и т. н.

Като прости се определят двувременните и тривременните тактове. Те имат едно силно и едно слабо или едно силно и две слаби времена. Такива тактове са двуделните 2/2, 2/4, 2/8, 2/16 и триделните 3/2, 3/4, 3/8, 3/16 . В простия двувременен такт 2/4 се играят нашите прави хора. В простия тривременен такт 3/4 се играят само някои от Пиринските хора. При простите двувременни и тривременни тактове времената са равни помежду си по трайност.

Сложните тактове са с повече от три времена. Те са образувани от сливането на два или повече прости такта, обединени от един главен тактов акцент.

Сложните тактове могат да бъдат равноделни и неравноделни. Равноделните са съставени от два или повече еднакви двувременни или тривременни такта. Неравноделните са съставено от два или повече разнородни прости такта (двувременни и тривременни).

Всяко движение от народните хора се изпълнява за един или няколко такта. За да могат правилно да се разчитат движенията е необходимо да се знае: какъв е тактът, от колко времена е съставен, кое време е удължено (ако има такова), как се брои и да се познава терминологията, на българската хореография.

Най-елементарните ритмични упражнения са ритмичното ходене и бягане в тактов размер 2/4. Те се дават обикновено в подготвителната и заключителната част на урока под формата на ритмично бягане редувано с ходене, подскочно бягане с различно положение на ръцете. В началото изпълнението им е съпроводено от пляскане или броене. След като се придобият първоначални умения се използва свирка или музикален съпровод. При началното разучаване на определено ритмично движение темпът задължително е бавен и се определя от учителя с броене (тактуване) в зависимост от тактовия размер. Изпълнението може да бъде организирано в кръг, в колона със смяна на посоката и описвани на различни фигури.

Ходенето, като проста ритмична форма, се възприема бързо и лесно от учениците. То може да се изпълнява във различни варианти - обикновено, на пръсти, на пети, подражателно (патешко, мечешко, щъркелово и де.) Ходенето може да бъде разнообразено с ритмична смяна на положенията на ръцете. – напред, горе, встрани, долу, на определен брой тактове.

Разновидност на ритмичното ходене е маршировката. При нея движенията са по отсечени, отривисти, стегнати и резки, като се подчертава всяко време от музикалния такт. Движението може да бъде в редици или колони.

Ритмичните упражнения могат да се използват освен в ядрото “танци” и във всички останали ядра. Най-често те намират място в подготвителната или заключителната част на урока.
V.2 Детски музикални игри
Статуя
Играта се играе от целия клас като се избира един или двама водачи. Класът е в разпръснат стой. На музикален фон учениците изпълняват разнообразни ритмични движения и импровизации. В определен от учителя момент музиката се спира и всеки ученик трябва да заеме избрана от него неподвижна поза и да я задържи няколко секунди. Избраните предварително водачи на играта избират най-интересните и оригинални пози. При второто изиграване се сменят водачите. По време на играта се обръща внимание учениците да изпълняват самостоятелно ритмични упражнения и да заемат неподвижна поза, които да са плод на тяхната фантазия и изобретателност. Играта може да продължи 4-5 минути.
Пъргави колари
Учениците от целия клас се разпределят по тройки (две “кончета” и един “колар”). Така разпределените групички се разпръскват в игрището и се движат ходом, бегом или галоп в зависимост от вида на музикалния фон. Смяната на начина на придвижване се извършва в зависимост от темпото и ритъма на музиката. В началото смяната на начина на придвижване се подсказва от учителя, а след това учениците се оставят да реагират самостоятелно. Играта се играе 4-5 минути.
Гатанка
За правилното провеждане на играта учениците трябва предварително да са разучили определено количество ритмични движения на музикален съпровод. Класът е в разпръснат стой в игрището или салона. Пуска се музика в различен темп и ритъм. Учениците трябва с подходящи движения да от реагират с подходящи движения. Учителят следи за изпълнението и коригира допуснатите грешки. Играта се играе 2-3 минути.
Музикален кръг

фиг.

Класът се разделя на два отбора, които се строяват в два концентрични кръга с лице един към друг. Предварително се разяснява какво ще се извършват при съответна мелодия и ритъм. Движението на участниците е в противоположни посоки. Играта започва с команда “Внимание”. Първите осем такта служат за подготовка, като кръговете стоят на място. Победител е кръгът, допуснал по-малко грешки.

Ритъмът трябва да бъде отчетлив. За предпочитане е да се използват познати мелодии. По възможност кръговете трябва да бъдат с по-голям диаметър.
Слушай музиката!
Целта на играта е да се създаде настроение и да се развие музикално-ритмичното чувство на учениците. Нейното място е в подготвителната или заключителната част на урока.

фиг.
Класът е построен в колона по един. Последователно се сменя ритъмът на музикалния съпровод като се редува марш с бегом, галоп с ръченица, отново марш с бегом или друга последователност по преценка на учителя. Преходът от един ритъм към друг се извършва за не повече от две бройки. На всеки ученик, допуснал грешка се присъжда една наказателна точка. Поощряват се учениците, които са се справили най-добре с музикалните задачи.

Играта дава възможност за изостряне на вниманието, създаване на усет за ритъм и такт. Подходяща е като вработващо упражнение в подготвителната част на урока.

фиг.

Всеки ученик разчита самостоятелно музикалните фрази. Следи се за точното и навременно тръгване и спиране. За всяка допусната грешка на съответния ученик се присъжда по една наказателна точка. В зависимост от това се определят най-добрите изпълнители.

фиг.
Класът се разделя на 3-4 отбора от по 8-10 души, строени в колона по един. На 8-10 м пред всеки отбор се поставя по една стойка. При сигнал първите от колоните трябва да изминат разстоянието до топката да я заобиколят и да се върнат. Начина на придвижване се определя от характера на музикалния съпровод. Победител е отборът, който се престрои пръв.

Играта се играе за бързина и прецизност. Всеки участник трябва да се придвижва само със стъпки, които да съответстват на музиката. Всяко нарушение на това правило се наказва с една наказателна точка.

V.3 Български народни хора и танци
Обикновено право хоро ( Боряно, Борянке)
Хорото се играе почти в цялата страна под съпровода на популярната песен “Боряно, Борянке”, но може да се играе и на други подходящи мелодии в същия тактов размер. Хватът най-често е за длани. Характерно за хорото е лекото полюляване на ръцете напред назад в ритъм с музиката. Играе се смесено в кръг, полукръг, вито или сключено. Тактовият размер е 2/4. Брои се едно; две.
БОРЯНО, БОРЯНКЕ

1.Боряно, Борянке, сал ти ли си мома, (2)

сал ти ли си мома, сал ти ли знаеш да пееш? (2)

2. Гласът ти се чува чак до нашта нива. (2)

Чак до нашта нива, чак до нашто лозе. (2)

3. Сърпа си оставих, тебе да послушам, (2)

тебе да послушам, коя песен пееш. (2)

4. Коя песен пееш нея да засвиря, (2)

нея да засвиря хоро да направя. (2)

5. Хоро да направя, хоро на момците, (2)

хоро на момците както на момите.(2)
Описание на движенията:

Изходно положение за всички движения – първа позиция на краката.

Учениците са построени в кръг или полукръг, обърнати с лице към центъра, ръцете са долу и са хванати за длани.

1 такт – Изпълняват движение №1 – ход вдясно отпред.

2 такт – Изпълняват движение №2 – люш вдясно.

3.такт – Изпълняват движение №3 – люш вляво.

Когато темпото е по-умерено се изпълняват чукчета, а хода е със стъпки. В случаите, когато темпото е бързо вместо стъпки се изпълняват ниски прескоци, а при люшовете вместо чукчета се изпълняват подскоци.

За началното разучаване на хорото, особено в първи клас, най-подходящ метод на обучение е разчленения. Започва се с разучаване на движение №1, бавно, с броене на глас и без подскоци. След неговото усвояване може да се играе само първото движение на различен съпровод до неговото затвърдяване и усъвършенстване.

Втората част на хорото се състои от движения №2 и №3. Те се разучават заедно, като се изпълняват последователно и многократно едно след друго.

В следващия етап двете части на хорото се свързват в едно цяло. В началото хорото се играе без пеене, като учителят брои на глас високо: едно, две. Тялото и главата са изправени и леко обърнати по посока на движението. След като поне от половината клас усвои хорото в основи, може да се премине към изиграване с вокален или музикален съпровод. При допускане на типични грешки хорото се прекратява и се посочват допуснатите неточности.

Хорото придобива завършен вид, когато се изиграе с люлеене на ръцете обтегнати в лактите. На първото време от такта те се повдигат леко напред, а при второто се отвеждат назад.