Увод І. Обща характеристика на българските народни хора и танци

Самото име подсказва, че това хоро е характерно за тракийската етнографска област. Играе се от мъже и от жени. Най-често е разделно-смесено, като в началото и в края се залавят мъжете хванати на леса за пояс, а жените са в средата хванати за длани със свити лакти. Тактовият размер е 2/2. Брои си едно, две. Темпото е умерено, дори бавно. Най-често съпроводът е народна инструментална музика, но може да се играе и на песен изпълнявана от жените. Най-подходяща за изпълнение на хорото е песента „През гора вървяха”.

1. 
   През гора вървяха, (2) двама три овчаря със каръм калпаци.
   
2. 
   На калпаците им, (2) пера паунови (2)
   
3. 
   Перата треперят, (2) гората люлеят и на гора думат.
   
4. 
   Горо льо зелена, (2) ти вода студена. (2)
   
5. 
   До днеска сме били, (2( двама три овчаря със каръм калпаци.
   
6. 
   От утре ша станем, (2) двама три хайдути със две остри саби.
   

Изходно положение на краката за всички движения е първа позиция.

І такт.

ІІ такт.

ІІІ такт.

І такт.

ІІ такт.

ІІІ такт.

Учениците са наредени в кръг или полукръг, обърнати полунадясно. Момчетата са хванати за леса, а момичетата за длани със свити лакти.

1 – 3 такт – изпълняват движение №1 – тракийка напред-вдясно

4 – 6 такт – изпълняват движение №2 – тракийка назад-вдясно

Тракийката е танцово движение, което се състои от два елемента – ход и голям ход в определена посока. В определени случаи те могат да се разучат разчленено. Практиката, обаче показва, че по-удачно е да се използва цялостния метод при разучаването на двете тракийки. Най-напред се разучава тракийката напред като се обръща внимание, че се изпълняват две малки стъпки, за един такт и две бавни и дълбоки стъпки за два такта (две бързи и две бавни). През цялото изпълнение на движението учениците са в приклекнало положение. Трупът и главата са изправени през цялото време.

След усвояване на тракийката напред се пристъпва към разучаването на тракийката назад. Спазва се същата последователност на стъпване и скорост на придвижване. Разликата се състои в това, че придвижването става с гърба назад.

След разучаването на втората тракийка, двете се свързват и се изпълняват последователно по посока обратна на часовниковата стрелка. При усъвършенстването на хорото може да се променя темпото на придвижване с подходящ музикален съпровод.

Хорото е разпространено в различни части на страната. Неговият произход се свързва със занаятчийския труд на българина, макар това да не личи от танцовите движения. То е обикновено право и се играе в различни варианти. Най-често хватът е за рамо, но може да се играе и с хват за длани със свити лакти. По принцип е смесено, но може да е и разделно-смесено, като мъжете са залавят в началото и в края на хорото. Тактовият размер е 2/4 – прост двувременен. Брои се едно, две. Темпото е умерено. Цялото хоро се изпълнява за осем такта.

Изходно положение на краката за всички движения е първа позиция.

І такт – свищовка напред, започва с левия крак.

ІІ такт – свищовка назад.

Учениците са застанали в кръг или полукръг с лице обърнато към центъра на хорото. Подредени са смесено с хват за рамо.

1 – 2 такт – изпълняват движение №1 – ход вдясно отпред.

3 такт – изпълняват движение №2 – свищовка вдясно.

4 – 5 такт изпълняват движение №3 – свищовки напред и назад, започват с левия крак.

6 – 7 такт – изпълняват движение №4 – ход вляво.

8 такт – изпълняват движение №5 – стъпка вляво и набиване.
Методика на обучение

Условно хорото може да се раздели на три части. Първата част се състои от пет стъпки, поради което някъде хорото се терминува като „Петорната”. Втората част съдържа свищовки вдясно, напред и назад. Третата част е изградена от ход вляво и набиване. Когато хорото се разучава разчленено последователно усвояват съответните части. Разучените части се сглобяват последователно.

При началното разучаване ръцете са в хват за длани. В следващите етапи на обучение може да се изпълнява хорото с хват за рамене.

В етапа но усъвършенстване на хорото последното движение, стъпка вляво с набиване, може да се модифицира като ножичен прескок с набиване. За целта се изисква по-голяма летежна фаза, с което хорото придобива особено атрактивност. Този вид набиване е характерен повече за мъжката игра.

Хорото е характерно за шопската етнографска област. То може да се срещне под различни варианти. Хватът е за пояс или леса. Играе се смесено, разделно-смесено, само от мъже или само от жени като водено или сключено хоро. Съпроводъд обикновено е инструментален, а темпото е умерено бързо. Тактовия размер е 2/4 - прост двувременен. Брои се едно, две.

Изходно положение на краката за всички движения е първа позиция.

І такт.

ІІ такт.

Учениците са подредени в кръг или полукръг обърнати полунадясно. Те са хванати на леса за пояс.

1 – 2 такт – изпълняват движение №1 – ход вдясно отпред

3 – 4 такт – изпълняват движение №2 – голям ход вдясно отпред

5 такт – изпълняват движение №3 – люш вдясно.

6 – 7 такт – изпълняват движение №4 – ход вляво.

8 такт – изпълняват движение №5 – люш вляво.

9 такт – изпълняват движение №3 – люш вдясно.

10 такт – изпълняват движение №5 – люш вляво.
Методика на обучение

Шопското хоро в истинския му вид освен описаните движения съдържа още граовки, чукчета, натрисания, набиване, ръченични и др. Независимо че е представен опростен вариант на хорото то се отличава с относителна сложност, което го прави сравнително трудно за разучаване. Повечето от движенията са познати от разучените по-рано хора, поради което преди разучаването е полезно да се преговорят Северняшко, Свищовско, Касапско, Тракийско хоро.

За по лесно разучаване на хорото може да се използва разчленения метод, като то се раздели на три части.

Първо се разучават първите четири такта, които съдържат ход вдясно отпред и голям ход вдясно отпред. В първите два такта стъпките са малки и се изпълняват по-бързо, почти като прибежки. В следващите два такта стъпките са големи и дълбоки, но трупът остава изправен.

Във втората част се разучава хода вляво. Обръща се внимание на приклякането във второто време от такта.

Третата част е свързана с последователно изпълнение на люшовете вляво и вдясно. При повдигането на съответния крак, той е в положение на отворена вътрешна свивка, тялото се накланя в противоравна на люша посока. Следва свързване на отделните част и съчетаване на движенията съобразно описанието на хорото. Като вариант може да се изиграят няколко пъти първите пет такта по команда, а след това да се прибавят и останалите пет такта.

Популярно народно хоро от групата на пайдушките хора. Играе се смесено, разделна смесена от мъже или от жени с хват за длани или за длани със свити лакти.Формата е кръг или полукръг. Тактовият размер е 5/8 или %/16 – сложен неравноделен, двуделен, с втори удължен дял. Брои се едно две. Темпото е живо, умерено бързо до бързо. Играе се на хороводната песен „Ах, да бих знала”, но може да се играе и на други мелодии в същия такт.

1. 
   Ах да би знала, (2) че те теб ще да взема. (2)
   
2. 
   Хвърлила бих се, (2) в тихи бели Дунав (2)
   
3. 
   Моята майка и твоят татко тебе заробиха мене погубиха
   
4. 
   Кога отивам, (2) сутрин на герана (2)
   
5. 
   Моите дружки, (2) все ми се надсмиват. (2)
   
6. 
   Че съм вземала, (2) момче аджамийче, момче арамийче.
   
7. 
   Ах да би знала, (2) че теб ще да взема. (2)
   
8. 
   В гора зелена, (2) бих се загубила. (2)
   
9. 
   Снага ми тънка, (2) змия да увива, зверове да газят.
   

Изходно положение на краката за всички движения е първа позиция.

І такт.

ІІ такт.

Учениците са наредени в кръг или полукръг обърнати с лице към центъра на хорото, хванати за длани със свити лакти.

1 – 4 такт – изпълняват движение №1 – пайдушка ляво.

5 такт – изпълняват движение №2 – подскок със стъпка на място.

6 такт – изпълняват движение №3 – пайдушка вдясно.

7 такт – изпълняват движение №2 – подскок със стъпка на място, започва със подскок на десния крак.

8 такт – изпълняват движение №1 – пайдушка вляво.

9 – 12 такт – изпълняват движение №4 – подскоци със стъпки вдясно отпред.

Хорото се изиграва за 12 такта. За по-лесното му разучаване то може условно да се раздели на три части.

В първата част се разучават движения №1 и №3 – пайдушки вляво и вдясно. Те се изпълняват многократно, като може да се правят и комбинация между тях.

Във втората част се разучава движение №2 подскок със стъпка с левия и десния крака. Движението се изпълнява многократно на място и с придвижване в различни посоки.

В третата част, която е най-сложната, се разучава четиритактовата комбинация от 5 до 8 такт. На тази част трябва да се отдели повече време.

След като се усвои и тази комбинация се извършва свързване на движенията по описанието на хорото. Обръща се внимание на положението на трупа и главата по време на подскоците. Те трябва да бъдат изправени и обърнати по посоката на движение. По време на пайдушките леко се навеждат. Трудности може да се срещнат при повторното започване на хорото отначало. След последната стъпка с левия крак се изисква рязко обръщане напред и без излишен подскок да се започне отначало с кръстосана стъпка с десния крак пред левия.

Хорото е характерна за Пиринската етнографска област. Темпото е бавно, тежко, поради което може да се срещне и под наименованието „Тежко македонско”. Играе се в кръг или полукръг под съпровода на песента „Що ми е мило и драго”. Може да се играе и на други хороводни мелодии в същия тактов размер. Хватът е за рамо. Може да бъде смесено или да се играят две отделни хора едно за мъжете и едно за жените.

В македонските хора много важна роля играе хороводецът. Под негова команда се извършват различни движения, като преди това сам ги демонстрира. При демонстрацията той може и гласно да обяви наименованието на движението. В определения момент всички участници, включително и хороводецът изпълняват показаното движение.

Тактовият размер е 8/8. Триделен неравноделен такт с първи и трети удължен дял. Брои се едно, две, три.

1. 
   Що ми е мило, мило и драго, во Струга града, мамо, дюкян да имам. (2)
   

2. 
   На кепенците, мамо, да седам, стружките моми, мамо, моми да гледам. (2)
   

3. 
   Кога за вода, вода ми ойдат со тия стомни, мамо, стомни шарени. (2)
   

Изходно положение на краката за всички движения е първа позиция.

Учениците са подредени в кръг или полукръг, обърнати полунадясно. Хватът е за рамене.

1 такт – изпълняват движение №1 – ход вдясно отпред с чукче.

2 такт – изпълняват движение №2 – люш вдясно.

3 такт – изпълняват движение№3 – люш вляво.

4 – 18 такт – изпълняват както 1 – 3 такт.

19 такт – хороводецът изпълнява движение №4 – завърти, с команда и пляскане. Останалите изпълняват движение №1 – ход вдясно отпред с чукче.

20 – 21 такт – всички изпълняват движенията от втори и трети такт.

22 такт – всички изпълняват движение №4 – завърти.

23 – 24 такт – всички изпълняват както 2 – 3 такт.

Като основа при разучаването на македонското хоро могат да послужат уменията придобити при разучаване на хорото „Румяна”, поради известно сходство в движенията. Нова налага то да се преговори, ако преди това е разучавано.

Най удачен метод за разучаване е разчленения, като го разделим на пет етапа.

Първо се разучава движение №1 – ход вдясно отпред е се повтаря многократно. Всички елементи на танцовото движение се изпълняват елегантно с леки пружинки. Тялото през по-голямата част от времето е изправено.

В следващия етап се разучават свързано люшовете вдясно и вляво. На две и три от такта се подчертава позата със стоеж на опорния крак и свивка със свободния крак. Този вид поза е характерен за македонските хора.

В третия етап всъщност се изиграва основната част от хорото, без въртенето, като се свързват първите три движения. Тази комбинация се изпълнява многократно до пълното и усвояване.

В четвъртия етап се разучава движението „завърти”. Това е най-сложното движение и изисква много добра координация и равновесни способности. При разучаването му всички ученици са пуснали ръцете си свободно или са ги поставили на хълбоци. Движението трябва да се извърши плавни в ритъма на музиката без да се бърза или да се насича. Много е важна на третото време левият крак да е стъпил до десния и да е поел тежестта. По този начин десният крак е свободен за започване на следващото движение.

След усвояване на завъртането то се изиграва в комбинация с люшовете и си изпълнява многократно до получаване на плавност в движенията. Със започване на люша вдясно ръцете отново се хващат за раменете. При завъртането трябва да се спазва много стриктно посоката на придвижване.

Накрая в петия етап хорото се изиграва с всички движения в продължение на 24 такта. Избира се подходящ хороводец, който да е добър изпълнител, който на 19-тия такт да плесне и да демонстрира въртенето. При усъвършенстването на хорото хороводецът може да се върти на по-малки или по-големи интервали.
Айтоска ръченица

Хорото е характерно за Айтоския регион. Тактовият размер е 7/16 – сложен неравноделен, триделен с трети удължен дял. Брои се едно, две три. Темпото на игра е сравнително бързо. Може да се играе смесено, разделно смесено, само от мъже или само от жени. Формата е кръг, полукръг или права редица. Хватът е за длани или за длани със свити лакти. Играе се на съпровод на хороводната песен „Една бях мома на майка” но може да се играе и на други подходящи мелодии в същия тактов размер.

1. 
   Една бях мома на майка и тя се за мен завайка. (2)
   
2. 
   Олеле моме Калинке, кой ще ти шие дарове? (2)
   
3. 
   Сватове вече дохождат, тебе Калинке да искат. (2)
   
4. 
   Олеле моме Калинке, как ще те мама дадеме,
   

5. 
   Една бях мома на майка и тя се за мен завайка. (2)
   
6. 
   Кажи ми мамина щерке, как ще те мама дадеме? (2)
   
7. 
   Пред свекър как ще застанеш, пред свекър и свекърва? (2)
   
8. 
   Като не знаеш да служиш, да служиш поклон да сториш,
   

Изходно положение на краката за всички движения е първа позиция.

На три – стъпка с десния крак напред, при това той поема тежестта на тялото, левият крак се отделя от земята.

Движението продължава, като се започва с левия напред. Може да се изпълни назад и вляво.
Движение №2 – люш вдясно – изпълнява се за един такт.

На едно – стъпка с десния крак вдясно.

На две – подскок на десния крак, левият е в отворена вътрешна свивка.

На три – пауза.
Движение №3 – люш вляво – изпълнява се за един такт.

На едно – стъпка с левия крак вляво.

На две – подскок на левия крак, десният е в отворено вътрешна свивка.

На три – пауза.
Движение №4 – подскок със свивка – изпълнява се за един такт.

На едно – подскок на левия крак, десният е във висока свивка.

На две – пауза.

На три – същото както на едно.

Движение №5 – набиване.

На едно – набиване на цяло стъпало с десния крак до левия, приклякане и навеждане на трупа и главата напред.

На две – както на едно.

На три – както на едно.
Описание на хорото

Учениците са подредени в кръг или полукръг, обърнати полунадясно, хванати за длани или за длани със свити лакти.

Първа фигура – 12 такта.

1 – 2 такт – изпълняват движение №1 – ръченична вдясно напред два пъти. Движението по посока обратно на часовниковата стрелка.

3 такт – изпълняват движение №2, като едновременно с това се обръщат с лице към центъра на хорото.

4 – 5 такт – изпълняват движение №1 – ръченична вляво напред, като започват с левия крак. Движението по посока на часовниковата стрелка.

6 такт – изпълняват движение №3 – люш вляво, като едновременно с това се обръщат към центъра на хорото.

7 – 12 такт – изпълняват движенията от 1-ви до 6-ти такт.

Учениците са хванати за ръце и са обърнати с лице към центъра на хорото.

1 – 2 такт – изпълняват движение №1 – ръченична напред. Тялото е изправено, погледът сочи напред.

3 такт – изпълняват движение №4 – подскок със свивка.

4 – 5 такт – изпълняват движение №1 – ръченична назад.

6 такт – изпълняват движение №5 – набиване.

7 – 12 такт – повтарят движенията от 1-ви до 6-ти такт.

Методика на обучение

Хорото е типична ръченица, която по структура има много сходни движения и фигури с Чирпанската ръченица. Това налага преди да се разучи да се проговорят както обикновената ръченица, така и Чирпанската ръченица. Ръченичната стъпка е в основата на хорото, затова тя се разучава не само на място, но и в движение, напред, назад, вляво, вдясно.

След това се разучават новите движения, непознати до момента – подскоци със свивка, набиване и люш вдясно и вляво. Люшовете се разучават едновременно, след което се свързват с ръченичните стъпки. Следва сглобяването и изиграването многократно на движенията от първата фигура.

В следващия етап се пристъпва към разучаването на движенията от втората фигура. Най-напред се разучава движение №4 – подскоци със свивка. След това движението се свързва с ръченични стъпки напред. След това се разучава движение №5 – набиване. Разучените движения и ръченичните стъпки от тази фигура се сглобяват в описаната последователност.

За да се получи цялото хоро двете фигури се изиграват една след друга. Не бива да се забравя, че всяка една от тях се изиграва по два пъти.