Увод І. Обща характеристика на българските народни хора и танци
Анализ на ДОИ за ядрото “Танци”
Изтегляне 1.08 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ІІІ. Терминология на българските хора и танци
- Положения на двата крака
- Положения на единия крак
- Основни положения на двете ръце
- Елементи на танцовите движения
- Елементи на танцовите движения на краката
- Елементи на танцовите движения на ръцете
- Елементи на танцовите движения на трупа
- Елементи на танцовите движения на главата
- Елементи на танцовите движения на цялото тяло
Анализ на ДОИ за ядрото “Танци” От 2000 година в сила са новите държавни образователни изисквания (ДОИ) и стандарти за културно-образователната област “Физическа култура” и дисциплината “Физическо възпитание и спорт”. Според ДОИ учебното съдържание за училищния период е групиран в основни и допълнителни ядра. Дисциплината “Ритмика и танци”е обособена като допълнително ядро в началния и прогимназиалния етап на основна образователна степен. Една от целите в първи клас е развиването на метро-ритмичния усет и ритмичната двигателна култура на учениците. Използваните ритмични упражнения и музикалните подвижни игри осъществяват интеграция между двигателната и музикалната дейност. Широко приложение намират музикалните подвижни игри, които се реализират в две форми. Едната е свободни двигателни импровизации на фона на дадена музика, най-често в тактов размер 2/4 или 7/8. Такива игри са “Гатанка”, “Пъргави колари”, “Статуя” и др. Във втората група намират място същинските музикални игри. При тях ритъмът и двигателната структура са строго определени и е на лице покритие между музикалната форма и двигателните действия – “Кральо портальо”, “Вършачката” и др. Очакваните резултати при реализирането на учебната програма в ядро “Танци” са свързани с овладяването на две подвижни музикални игри, изпълнение на хорото “Боряно, Борянке” и усвояването на ръченичната стъпка. Ритмичните упражнения и музикалните игри в първи клас са свързани с придвижване в определен ритъм и темп с вокален или музикален съпровод. Основна тема от учебното съдържание е усвояването на основните положения и движения тялото и ръцете и танцовите стъпки и движения на правото хоро с музикален съпровод. Ръченичната стъпка се изпълнява на място, като се започва последователно с ляв и десен крак. Във втори клас се обръща внимание на упражнения с тактуване и с музикален съпровод. Ритмичните упражнения могат да се изпълняват на място и в движение. На място се изпълняват общоразвиващи упражнения, обръщания на място, и упражнения за различните части на тялото – ситно бягане на място, пляскане с ръце, подскоци на място и др. Ритмичните упражнения в движение целят да подготвят учениците за усвояване на по-сложните и многообразни музикални игри, хора и танци, които са предвидени в учебната програма. Такива са ритмично ходене и бягане, подскочни упражнения и маршировка, като те се изпълняват в съчетание от различни тактови размери – 2/4, 3/4, 7/8, 5/8, и 9/8. Тези упражнения най-често се изпълняват в колона, като се описват различни фигури – кръгове, змейка, осморка и др. Танците, които се разучават са в тактов размер 9/8 и са със сходни движения. Хората предвидени са усвояване са “Самоковско хоро” и “Седенчица”. Ритмичните движения на музикален фонд се упражняват със игрите “Статуя”, “Пъргави колари”, “Гатанка” и др. Същинските музикални игри са в тактов размер 2/4 – “Луд гидия”, “Калоянчо”, “Я скокнете да подскокнем” и др. Изискванията в трети клас са на по-високо ниво. Новото основно понятие, което се отнася до ритъма на музиката или двигателното действие, е музикален размер (такт). Учениците освен това трябва да умее да изпълнява цялостно изучаваните хора, без и със музикален съпровод. Танците и хората, които са посочени като очаквани резултати в Държавните образователни изисквания, са в тактов размер 2/4, 5/8, 7/8 и в смесени тактови размери (5/8 плюс 9/8). Народните хора предвидени за разучаване са “Тръгна Станка за водица” (9/8+5/8), “Пайдушко хоро” (5/8), “Кукувичка” (2/4) и танца “Ръченица”(7/8, 7/16) на различни музикални произведения (“Мари бабо гърбава” и де.), поединично и по двойки. В четвърти клас от учениците се очаква да изпълняват ритмични движения, народни хора и танцови елементи с различен съпровод (вокален, тактуване, инструментален). Да импровизират танцови стъпки и комбинации от изучените танцови движения. Да се упражняват поединично, по двойки и групово. От ритмичните движения се разучава “Дайчова” танцова стъпка в различни комбинации. Предвидените народни хора за разучаване са “Наклала е малка мома седенчица” (Пловдивско хоро), “Тръгнала Румяна” (Македонско хоро) и едно местно хоро по избор, съобразно създадените традиции и интереси. Стандартите в пети клас изискват учениците да могат да интерпретират народните хора и танци в творчески танцови комбинации. Очакваните резултати са свързани с уменията им да играят хора от различни етнографски области. Предвидените народни хора са “Северняшко (Търновско) хоро” (“Изгубила Веселинка коланче” – тактов размер 2/4), “Македонско хоро” (“Що ми е мило и драго” – тактов размер 8/8). От класическите танци се разучават движенията на танца “Танго”. Осъществяват се междупредметни връзки с дисциплината “Музика”, като се дават знания за термините метрум и ритъм. На учениците трябва да се даде възможност да играят хората и танците с музикален съпровод (вокален или инструментален) и да участват в училищни представления и художествени програми. В шести клас учениците трябва да усвоят народни хора и танци от различни етнографски области – “Тракийско хоро” (“През гора вървяха” – тактов размер 2/4), “Чирпанска ръченица” – тактов размер 7/16), “Пайдушка тройка” – тактов размер 5/8). В този клас учениците трябва да придобият умения за изпълнение на танци на балканските народи – “Гръцки танц” и “Румънски танц”. Българското народно хоро, предвидено от ДОИ в седми клас, е “Свищовско хоро” (“Ясна гайда е писнала” – тактов размер 2/4). От танците на балканските народи предвидените хора са турски и сръбски танц. Учениците трябва да научат стъпките на класическия танц “Валс”. В осми клас на учениците им предстои да разучат хорото “Пайдушка четворка” в тактов размер 5/8. Учениците се запознават с основните стъпки на латиноамериканските танци и в основи да разучат танца “Самба”. Хорото и танцът са неразделно свързани с дадена музикална мелодия, най-често те са, илюстрация, със своите движения, на мелодията или текста. Така, че без музика е изключено заучаването и на най-простото и леко хоро. В тази връзка в повечето от класовете се прави междупредметна връзка с дисциплината “Музика”. Ритмичните упражнения, музикалните игри, народните хора и танци могат да намерят място не само при реализирането на допълнителното ядро, но и във всички останали дейности. Те могат да се използват като средство за вработване, релаксация, за създаване на организация и при работа за двигателни качества.
За преподаването на детските музикални игри и народните хора и ръченици е необходимо да се познава терминологията на българската хореография, а така също и отчасти теорията на музиката. Тези знания са нужни за да може да се разчитат елементите на танцовите движения и описанието на хората. Терминологията в българската хореография се отнася основно до положение на частите на човешкото тяло, елементите на танцовите движения и танцовите движения. За по-голяма разбираемост за означаване на различните части на тялото се използват анатомическите термини. Придвижването в българските народни танци се извършва в основните посоки напред, назад, вляво, вдясно, нагоре надолу и в междинните посоки. Някои от тях са с по-голямо, а други са с по-малко значение за определяне на положението и движението на човешкото тяло. При терминуването на танцовите елементи и движенията обикновено се оказва и посоката (основна или междинна). Определящо за посоката на придвижвани или заемане на дадено положение за краката е накъде е насочено бедрото (коляното), а за ръката мишницата (лакета). Положения на краката Движенията на краката имат определящо значение в българските хора и ръченици. Те имат определяща роля при изграждането на танца. Основните положения могат да се заемат с единия и с двата крака. Положения на двата крака Положенията на двата крака представляват изходните положения за започване на движенията. В хореографията те са познати като позиции на краката. В практиката са възприети пет основни,една естествена и четири успоредни позиции. Първа позиция – краката са разтворени при пръстите на един юмрук разстояние, а петите са допрени една до друга. Втора позиция – краката са разтворени на ширината на раменния пояс, като пръстите са разтворени встрани както при първа позиция. Трета позиция – стъпалата са взаимно перпендикулярни, като петата на единия крак се допира до средата на другия крак от вътрешната му страна. Тази позиция може да се заеме с левия или десния крак отпред. Четвърта позиция – стъпалата са почти взаимно перпендикулярни. Едното ходило е изнесено малко напред, а пръстите са разтворени малко встрани. Тази позиция може да се заеме с левия или десния крак отпред. Пета позиция – единият крак се поставя отпред с отворени пръсти встрани. Другият крак докосва петата на предния крак с пръстите. Двата крака са под почти прав ъгъл. Позицията може да се заеме с левия и десния крак отпред. Естествена позиция – краката са стъпили на земята с леко отворени пръсти встрани. Между петите има разстояние, което е по-малко от ширината на раменния пояс. Първа успоредна позиция – стъпалата на двата крака са събрани, успоредно едно на друго и са плътно долепени. Втора успоредна позиция – краката са разтворени на ширината на раменния пояс, а стъпалата са успоредни едно на друго. Трета успоредна позиция – стъпалата на краката са успоредни и долепени едно до друго. Единият крак е поставен по-напред, така че неговата пета да докосва свода на задния крак. Позицията може да се заеме с изнесен напред ляв или десен крак. Четвърта успоредна позиция – стъпалата на краката са успоредни. Единият крак е изнесен напред. Разстоянието между петата на предния крак и пръстите на задния крак е около един юмрук. Приклекнало положение – краката са в опора на земята и са свити в глезенните, коленните и тазобедрените стави. Подбедриците се намират под остър ъгъл спрямо земята. Приклякането се среща като характерен елемент в доста от нашите народни танци. При него в повечето случаи тялото е изправено В зависимост големината на свиването в ставите приклекналото положение може да бъде: - малко приклекнало – когато коленете са свити леко. В някои случаи това положение може да се терминува като леко приклекнало. - дълбоко приклекнало – когато краката са свити значително в коленните и глезенните стави.
Основните положения, които заема единият крак са две – лостове и свивки. При тези положения единият крак винаги е в опора на земята, а другият крак заема определеното положение. Лост – когато кракът е обтегнат в колянната става, той е в положение на “Лост”. Лостовете с единия крак могат да се изпълняват на земята и във въздуха. Лост на земята – кракът е обтегнат в колянната става и е докоснал земята с определена част на стъпалото. В зависимост от това с коя част на ходилото е докосната земята лостовете биват: - лост на пръсти – когато кракът е докоснал земята само с пръстите на стъпалото. - лост на пета – когато кракът е докоснал земята само с петата на стъпалото. - лост на цяло ходило – когато кракът е докоснал земята с цяло ходило в определена посока. Лост във въздуха – кракът е обтегнат в колянната става и е на определено разстояние от земята. В зависимост от височината, на която се изпълняват лостовете във въздуха биват: - нисък лост – когато кракът е повдигнат на малко разстояние от земята. - лост – когато кракът е повдигната на средна височина от земята. - висок лост – когато кракът е повдигнат на чувствителна височина от земята. Всички лостове могат да се изпълняват в различни посоки (основни и междинни). Посоките горе и долу не се включват при терминуването на лостовете, а се определят като висок и нисък лост. Когато краката се кръстосват лостовете се терминуват се терминуват кръстосан лост пред или зад другия крак.
- свивка на пръсти – когато кракът е докоснал земята само с пръстите на ходилото. - свивка на пета – когато земята е докосната само с петата на ходилото. - свивка на цяло ходило – когато кракът е стъпил на земята на цяло ходило. Свивки във въздуха – кракът е свит в колянната става и е на определено разстояние от земята. Според височината, на която е повдигнато стъпалото свивките във въздуха биват: - ниска свивка – когато ходилото на крака е повдигнато на малка височина от земята. - висока свивка – когато ходилото е повдигнато на по-голяма височина, така че бедрото да е успоредно на земята. - свивка – когато ходилото е повдигнато на средна височина и се намира в положение между ниска и висока свивка. - вътрешна свивка – когато подбедрицата и стъпалото са насочени навътре към опорния крак, бедрото и коляното са отведени навън. Вътрешната свивка, в зависимост от височината на крака, може да бъде ниска и висока. - външна свивка – когато подбедрицата и ходилото са отведени навън, а бедрото и коляното са насочени навътре към опорния крак. В зависимост от височината на коляното външната свивка може да бъде ниска и висока. - задна свивка – когато стъпалото на повдигнатия в свивка крак е кръстосан зад опорния, а бедрото и коляното са отведени встрани. Задната свивка, в зависимост от височината, маже да бъде ниска и висока. - затворена свивка – когато ъгълът, който се сключва между бедрото и подбедрицата е остър (по-малък от 90 градуса). - отворена свивка – когато ъгълът, който се сключва между бедрото и подбедрицата е тъп (по-голям от 90 градуса). Различните свивки могат да се изпълняват в различни посоки (основни и междинни). Както и при лостовете посоката горе и долу се терминува с определението висока или ниска свивка. Положения на ръцете Ръцете заема по-ограничено място и нямат голямо самостойностно значение за българските народни танци. Приетите в българската народна хореография положения на ръцете имат повече значение като изходни за извършване на дадено движение или са междинни или крайни положения. Най-често ръцете при танцуването извършват лостове и свивки, пружинират, люлеят се със свити и обтегнати лакти. Дланите и пръстите също могат да заемат определени положения или да извършват движения, но това се случва сравнително рядко. Основните положения, които могат да заемат ръцете са обтегнати и свити лакти. По-голямо участие ръцете вземат при ансамбловите танци и при соловите танци и ръченици. Основни положения на двете ръце Двете ръце едновременно могат да се използват при изпълнение на специални подготвителни упражнения или по време на танца. Като изходни позиции ръцете могат да заемат едно естествено и осем основни положения. Естествено положение – двете ръце са спуснати покрай тялото надолу без каквото и да е напрежение. Първо положение – при него дланите на двете ръце са поставени на хълбоците встрани. Палците на ръцете сочат назад, пръстите напред, а лактите са отведени встрани. Второ положение – при него дланите са поставени на хълбоците, а лактите са отворени встрани. Палците на ръцете са насочени напред, пръстите назад. Трето положение – двете ръце са поставени отзад на кръста с длани обърнати навън. Дясната ръка е уловила лявата ръка за китката. Четвърто положение – ръцете са поставени отпред в посяната област като палците са пъхнати в пояса или в колана. Лактите са отведени встрани. Пето положение – ръцете са изнесени напред-горе-встрани. Те са леко свити в пакетните стави, а дланите са насочени една към друга или са обърнати напред. Шесто положение – ръцете са горе със свити лакти, прибрани до тялото. Дланите са разгънати и обърнати напред Седмо положение – ръцете са изнесени встрани-долу, леко свити в лакетните стави. Дланите са обърнати нагоре. Осмо положение – ръцете са изнесени встрани долу. Теса обтегнати в лакетните стави, а дланите са обърнати надолу. Хватове При изпълнение на българките народни танци играчите обикновено се залавят за ръце по определен начин. Общото наименование на различните залавяния е определено от българската хореография като хватове. Всички видове залавяния се подчиняват на две общи правила. Първото е, дясната длан е насочена напред, а лявата длан е насочена назад. И второто е, че при кръстосването на ръцете със съседа, дясната ръка трябва да бъде зад лявата ръка на играещия отдясно. Най-често използваните хватове като се спазват посочените правила са: Хват за длани – ръцете са обтегнати в лакетните стави, и са хванати за длани встрани долу. В отделни случаи танцуващите се залавят вместо за длани – за кутре. Хват за длани със свити лакти – ръцете са поставени в шесто положение и са заловени горе за дланите. Дланта на дясната ръка е разгъната и сочи нагоре, а на лявата е сгъната и сочи надолу. Хват за пояс – ръцете са обтегнати в лакетните стави, отведени са встрани и за заловени за поясите или коланите на съседа вляво и вдясно. Те са кръстосани, така че дясната ръка се намира зад лявата на играча вдясно, а лявата пред дясната на играча отляво. Хват предна плетеница (“предна леса”) – при този хват залавянето е през един. Ръцете, обтегнати в лакетните стави са изнесени напред-долу-встрани и са заловени за длани през един. Теса кръстосани пред тялото, като дясната длан сочи напред, а лявата назад. Дясната ръка е зад лявата на играча отдясно, а лявата ръка е пред дясната на играча отляво. Хват задна плетеница (“задна леса”) – както и при предната леса залавянето става през един зад тялото. Ръцете са обтегнати в лакетните стави, отведени са назад-долу-встрани и са заловени за длани през един. Те са кръстосани като дясната ръка е зад лявата на съседа вдясно, а лявата е пред дясната на съседа вляво. Хват за рамо – ръцете са повдигнати встрани, обтегнати са в лакетните стави и са поставени на близките рамена на съседните играчи. Дясната ръка е зад лявата на играча отдясно, а лявата пред дясната на съседа отляво. Хват под ръка – лявата ръка на всеки играч от редицата е в четвърто положение. Дланта на дясната ръка се залавя под лявата ръка на съседа. Положения на трупа В българските народни танци трупът най-често е в изправено положение. В редки случаи е възможно той да заема и други положения в комбинация с други части на тялото. Трупът освен в изправено, може да бъде в наведено, завъртяно или прегънато положение. Изправено положение – трупът е в основен стоеж, като оста на тялото е перпендикулярна на земята. Наведено положение – трупът е наклонен от тазобедрените стави в определена посока. В зависимост от дълбочината на наклона различаваме малко лек наклон), средно (водоравен наклон) и дълбоко наведено положение. Наклонът в повечето случаи се изпълнява напред и по-рядко в другите посоки. Завъртяно положение – трупът е изправен и завъртян по надлъжната ос на тялото наляво или надясно. При това положение едното рамо е изнесено напред, другото назад. Прегънато положение – при него навеждането се прави само от гръбначния стълб. В зависимост от дълбочината различаваме малко и средно прегънато положение. Прегъването най-често е напред и по-рядко в другите посоки. Положения на главата В нашите танци положението и движенията на главата заема по-ограничено участие. Тя може да бъде изправена, наведена и обърната. Изправено положение – главата не се отклонява от надлъжната ос на тялото и е продължение на трупа. Погледът сочи напред. Наведено положение – главата е отклонена от надлъжната ос на тялото. Навеждането може да се направи в различни посоки, но най-често то е в посока напред. Обърнато положение – главата е завъртяна около надлъжната ос на тялото наляво или надясно. Обръщането може да се направи в изправено или наведено положение на главата. Елементи на танцовите движения Най-малките градивни единици на танца, които не могат да се разчленяват по-нататък се наричат елементи на танцовите движения. Те се класифицират в зависимост от това с коя част на тялото се изпълняват – ръце, крака, труп, глава или цялото тяло. Елементи на танцовите движения на краката Стъпка – придвижване на единия крак от дадено първоначално положение в определена посока, като ходилото се поставя на земята. Тя може да се извърши на цяло ходи на пръсти или на пета, като се терминува съответно стъпка, стъпка на пръсти и стъпка на пета. При стъпването на цяло стъпало се казва стъпка, а при стъпване на пръсти на пето или пръсти се казва стъпка на пръсти и стъпка на пета. Стъпването може да прави във всички основни и междинни посоки, а също така и да се кръстосва с опорния крак. Тогава се терминува кръстосана стъпка пред или зад другия крак. При преместването на крака с плъзгане тя се определя като плъзгане вместо стъпка с плъзгане. Стъпките могат да бъдат малки, средни и големи, в зависимост от тяхната дължина. Средните се терминуват само като стъпки, а другите малка стъпка и голяма стъпка. Набиване – представлява стъпка съпроводена с удар. То може да се изпълни на цяло ходило (набиване), на пръсти (набиване с пръсти) и на пета (набиване с пета). Както и стъпката, набиването може да се изпълнява в различните посоки и с кръстосвани пред или зад опорния крак. При набиването кракът не поема тежестта. Ако я поеме се споменава допълнително при неговото описание. Разновидност на набиването е подчертаната стъпка. Тя се изпълнява по акцентирано, на цяло ходило, при което набиващият крак поема тежестта на тялото. Чукче – това е елемент, при който кракът е стъпил на цяло ходило, петата се отделя от земята и след това веднага се връща в изходно положение. То може да бъде изпълнено само с единия крак или с двата крака едновременно. Подскок – при този елемент са на лице три фази – отскок, летеж и приземяване. Той може да се извърши с единия или с двата крака. Когато се изпълнява с единия крак отскокът и приземяването се извършва на един и същ крак (ляв или десен). В зависимост от височината на отскока подскокът може да бъде на средна височина (подскок), на малка височина (нисък подскок)и на голяма височина (висок подскок). Това движение може да се изпълнявана място и във всички посоки. Прескок – и тук различаваме трите фази от предния елемент, но за разлика от подскока при това движение отскокът се извършва от единия, а приземяването на другия крак. Прескоците също могат да бъдат ниски, средни и високи , средни големи и малки и да се изпълняват в различните посоки. Скок на двата крака – при него отскокът се извършва от единият крак, а приземяването е на двата крака едновременно. Отскачането може да е от левия или десния крак. Това движение също може да бъде определено като малък, голям, нисък и висок скок. Отскок – това е само първата част на подскока, когато кракът (или краката), върху който пада тежестта на тялото, се отделя от земята. Приклякане - при него кракът е на земята и се свива до положение на отворена свивка. То може да се извърши на място или в движение и да е със средна дълбочина (приклякане), с голяма дълбочина (дълбоко приклякане) и с малка дълбочина (леко приклякане). Като самостоятелен танцов елемент не се среща много често. По скоро играе роля на окраска към други танцови движения. Клякане – при него тежестта се носи от двата крака и те се свиват до положение на затворена свивка на земята. Трупът е изправен, а краката в повечето случаи са разтворени встрани. Този танцов елемент е характерен повече за мъжките танци, главно в ръченицата и в някои ансамблови танци. Колянка – при него кракът се опира на земята с коляното. То може да се заеме с левия крак (лява колянка), с десния (дясна колянка) или с двата крака (колянка). Изправяне – кракът или краката от някакъв вид приклякане, клек или колянка се обтяга в колянната става, при което носи поне част от тежестта на тялото. Изправянето, освен като самостоятелен елемент, може да бъде използван за допълнителна окраска на други танцови движения. Пружинка – тя представлява последователно приклякане и изправяне за кратко време. Тя може да бъде изпълнена с единия или с двата крака, на пръсти или на цяло ходило. Много често се използва като допълнителен елемент, затова и не винаги се упоменава при описанието на движенията. Натрисане – последователно изпълнение на пружинки с различно времетраене. То е съпроводено от леко потрепване на раменете. Спусък – кракът от някакъв вид свивка във въздуха преминава в лост, като бедрото запазва една и съща посока. Спусъкът може да бъде и кръстосан, когато единият крак е пред другия. Досег – кракът докосва земята за момент с някоя част на ходилото и след това веднага се отделя от нея. Този елемент може да се изпълнява като самостоятелен или да служи за придаване на по-голяма образност на други танцови движения. Косичка – при този елемент кракът от положение лост напред или напред вдясно (вляво) премине в положение на вътрешна свивка със завъртяно бедро. При косичката може да се извърши и досег на пръсти. Този елемент се изпълнява както самостоятелно, така и в съчетание с други танцови движения. Мотичка – това е елемент , при който кракът от положение на лост напред или напред вдясно (вляво) премине в положение на затворена свивка. Както и при косичката при изпълнение на този елемент може да се извърши досег на пръсти. Кръг – при този елемент кракът описва с ходилото или с част от него окръжност или близка до нея фигура. Кръгът може да изпълни на земята или във въздуха. При кръговете на земята най-често с допрени пръсти ходилото се плъзга, като те могат да бъдат малки, големи и средни. Кръговете във въздуха могат да се изпълнят във водоравната или напречната равнина. Дъга – когато кракът с ходилото описва само част от окръжност или подобна крива. Дъгите обикновено се изпълняват в съчетание с други танцови елементи. Набиване – това е всяка стъпка, която се изпълнява с удар по земята, след което обикновено кракът не поема тежестта на тялото. Като разновидност на набиването е подчертаната стъпка, при която стъпката се прави с по-малка сила. Ножици – при този елемент ходилата на двата крака се разминават едновременно и сменят местата си. Ножицата може да се изпълни по земята или във въздуха, с ляв и с десен крак напред. Хлопка – при този елемент краката от някакъв вид разкрачка се прибират един към друг с удар. Тя може да се изпълни на земята или във въздуха. Също така хлопката може да се изпълни с единия или с двата крака. Хлопките във въздуха, за разлика от тези на земята се срещат по-рядко в нашите танци. Елементи на танцовите движения на ръцете По-голяма част от българските народни танци се играят обикновено в определен хват на ръцете, което е причина те да заемат по-ограничено значение, отколкото краката. Най-често срещаните елементи са: Преместване – ръката в обтегнато или свито положение се премества от едно място на друго, при което движението се извършва в раменната става. То може да се изпълни като повдигане, снемане или преместване встрани. Кръгове – при тях дланта на ръката описва окръжност или фигура близка до нея. Те могат да се изпълнят от киткената, лакетната или раменната става, с една или двете ръце едновременно. В зависимост от това в коя равнина се изпълняват кръговете могат да бъдат водоравни, напречни и лицеви, а според големината биват малки, средни и големи. Дъги – те се различават от кръговете по това, че ръцете не описват цяла окръжност, а само част от нея. Големината на дъгите се определя не от радиуса, а от дължината на изминатия път. Люлеене – при него ръцете извършват повдигане и снемане напред или назад с обтегнати лакти. То може да бъде свободно или при заловени ръце за длани. Пружинка – изпълнява се най-вече при различни видове хватове и представлява бързо снемане и повдигане на ръката по обратния път. Движението е главно от раменната става, а изходното положение може да бъде най-различно. Пляскане – това удрянето на дланта на едната ръка в другата или в друга част от тялото или земята. При него се чува характерен звук, който е част от пляскането. То се среща най-често в индивидуалните, ансамбловите танци или в хората при които ръцете се пускат за момент за да се изпълни пляскането. Елементи на танцовите движения на трупа Движенията на тялото, както и ръцете, заемат по-ограничено място в българските народни танци като самостоятелни елементи. Характера на действията на тялото са свързани до голяма степен с движенията на краката. Самостоятелно значение движението на тялото има само в някои индивидуални и ансамблови танци. По-характерните от тях са: Навеждане – то представлява наклоняване на тялото от тазобедрените стави. В зависимост от дълбочината то може да бъде – малко (леко), средно и дълбоко (голямо). Прегъване – при него наклоняването на трупа е от поясните прешлени. Прегъването може да се изпълни в основните или междинните посоки. Както и навеждането, в зависимост от дълбочината, може да се изпълни като малко, средно и дълбоко. Изправяне – представлява връщане до изходно положение след изпълнение на навеждане или прегъване. Повиване – при него тазът е фиксиран, а тялото от раменете се обръщат. То може да се изпълни наляво или надясно и в зависимост от дълбочината може да се определи като леко и силно. Движения на раменете – това е движение, което се извършва само от раменните стави. Тези движения могат да бъдат повдигания (раменете се повдигат нагоре), снемания (раменете се придвижват надолу), изнасяне напред (рамото или раменете се придвижват напред), изнасяне назад (рамото или раменете се придвижват назад) и пружинки (последователно снемане и повдигане на раменете). Елементи на танцовите движения на главата Движението на главата много рядко може да се определи като самостоятелно танцово движение. Нейното положение най-често е в резултата на движенията на другите части на тялото или в резултат на емоционалните преживявания на танцьорите. Навеждане – определяме го като отклонение на главата от вертикалната ос в дадена посока. То може да се извърши с или без участието на врата. Изправяне – това движение се изчерпва с връщането на главата до изходно положение след някакъв вид навеждане. Обръщане – при него главата се завърта около вертикалната ос надясно или наляво. В зависимост от дълбочината то може до бъде голямо(дълбоко) или малко (леко). Кръгове – главата извършва такова движение , че да се опише окръжност или фигура близка до нея. Кръговете също могат да бъдат малки и големи. Елементи на танцовите движения на цялото тяло Към тези елементи отнасяме тези движения които не могат да се определят към останалите групи движения. Те се отнасят до всичките части на тялото или на по-голяма част от него. Най-често срещаните елементи са: Обръщания – при тях тялото се завъртва по надлъжната ос и се променя посоката му. Те могат да се изпълнят във всички посоки – наляво, надясно, полуналяво, полунадясно и пълно обръщане (наляво или надясно). Опирания – ръцете се поставят на земята и поемат отчасти или цялата тежест на тялото. Опиранията ги подразделяме на подпиране (тежестта се поема отчасти от ръцете), опори (тежестта се поема от ръцете заедно с краката) и стойки (цялата тежест се поема от краката, а краката са във въздуха). Сядане – при него тежестта на тялото се поема от седалището. То се среща по-рядко в нашите танци. Характерно е само за някои индивидуални и солови танци. Може да се терминува и като “седеж”. Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 1.08 Mb. Сподели с приятели:
|