В обувките на Москов


Докторка изгони момиченце с гной в ухото



страница24/25
Дата24.07.2016
Размер1.67 Mb.
#2909
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   25

Докторка изгони момиченце с гной в ухото


Ива Димитрова
Д-р Стоянова, която е специалист по "Уши, нос, гърло" в болницата в Добрич, отказа да прегледа болно момиченце на 3 години, съобщиха близки на детето. Преди няколко нощи се наложило родителите да потърсят помощ в спешното отделение в 0,30 ч. Детето било с възпалено ухо и силни болки. Дежурната лекарка, д-р Вачева, прегледала внимателно момиченцето и обяснила на родителите, че е необходим преглед и от специалист. Тази нощ на разположение била д-р Стоянова от отделението "Уши, нос, гърло". Дежурната лекарка позвънила по телефона на д-р Стоянова. Апаратът бил на високоговорител и родителите неволно чули целия разговор.

"Абе, вие няма ли да ме оставите тази нощ на мира! Изписвай му аугментин и да си ходят! Ще издържат до утре", заявила безцеремонно д-р Стоянова. Майката веднага се разплакала и обяснила, че детето й е алергично към аугментина. Още повече че само преди месец, след настинка, детето получило остро гнойно възпаление на средното ухо. А и на всичкото отгоре, преди време детето на тяхно близко семейство починало на 3 годинки от болно ухо. Затова притесненията на родителите били огромни, но нищо не трогнало д-р Стоянова. Тя отказала да дойде в спешното отделение и да прегледа детето. В крайна сметка д-р Вачева изписала капки за ушенцето на момиченцето и семейството потърсило на следващия ден услугите на специалист.

Грозната постъпка на д-р Стоянова се разчула веднага из болницата. Когато репортер на вестника потърси директора на здравното заведение д-р Красимир Николов, той заяви: "Знам за случая. Докладваха ми още на сутринта. Накарал съм я да даде писмени обяснения защо е отказала да прегледа детето".

Д-р Стоянова е наказана с "мъмрене", съобщи ден след това д-р Николов. "В писмените си обяснения тя се оправдава, че не всяка болка в ухото е спешна ситуация, затова не е отишла да прегледа детето. Първо, тя не може да прецени това, без да види пациента. И второ, д-р Стоянова е била на разположение, а не е изпълнила разположението. Щом те вика лекар от спешното отделение, ти си длъжен да отидеш, щом си на разположение. Затова я наказахме", обобщи директорът на болницата в Добрич.



Лекар от Стара Загора с фалшива специалност

Завеждащият отделението по инвазивна кардиология в Университетската болница "Професор Стоян Киркович“ в Стара Загора се оказа с две фалшиви свидетелства. Доктор Иван Вуцов е представил две свидетелства за придобита специалност "кардиология" (от 1991 и от 1996 година), на базата на които е получил от Медицинския университет в София (МУ) и документ за сертификат за инвазивна кардиология. Юристът на частната болница "Тракия“, където доктор Вуцов е работил 4 месеца, Валентин Димитров потвърди информацията пред БНР. Измамата лъсна след подаден сигнал от Медицинския университет в София.



За честта на лекарската професия


Яна Йорданова
Казват, че да си лекар е призвание. Това не е просто професия или рутинно изпълнение на служебните задължения. Но мисия възможна ли е да си медик у нас? Може би всеки решава сам за себе си. Става дума за осъзнатия избор да се бориш или просто да оцеляваш. Но едва ли има нещо по-ценно от това да спасиш човешки живот. За някои лекари това е ежедневие, но и кауза. Те са тези, които помагат на хората въпреки всичко въпреки трудностите, ниските заплати и дори остарялата апаратура. Напук на болното ни здравеопазване. Пред такива хора трябва да се прекланяме, защото от тях зависи животът ни. Не винаги обаче имаме късмета да попаднем на съвестен специалист. Както се казва, в стадото винаги се намира по една черна овца. Тя е достатъчна да срине авторитета на мнозина и да срине доверието на обществото към цялото докторско съсловие. Случаите са не един и два. Само преди ден лекар-специалист отказа да прегледа 3-годишно дете, с мотива, че иска да си почине по време на дежурството. Не искам да си помислям какви можеха да бъдат последиците от това безхаберие. Питаш се как е възможно човек, който би трябвало да защитава честта на най-хуманната професия, да не се трогне от състоянието на едно болно дете. С такива хора не бива да се правят компромиси, защото те нямат място изобщо в системата на здравеопазването. Представете си как изглеждат на фона на тези, които се борят с предизвикателствата всеки изминал ден. Става дума за лекарите, на които никак не им е лесно, но не се оплакват. Спомнете си д-р Филиз Абидин, която гази часове в преспите, за да спаси бебе. Това е истинският лекар. Такива хора трябва да подкрепяме и толерираме, да им се прекланяме всеки изминал ден. На фона на картината в родното здравеопазване и бягащите навън медици.

Вече години наред си говорим за реформа. До болка са ни познати проблемите с ниското заплащане, липсата на модерна апаратура, както и за изтичането на наши специалисти. Бих казала дори, че тези болежки станаха хронични. Някак си обаче все още не можем да излезем от лабиринта, наречен българско здравеопазване. Затова напук на всичко трябва да се погрижим за тези, които са решили да останат у нас и да се борят със зъби и нокти за оцеляването си. Само те могат да ни дадат лъч надежда, че нещо ще се промени. Често се дава пример с това, че наши специалисти са изкарали по 4-5 години в Щатите и Япония, след което са се завърнали у нас. Така че не ни остава нищо друго, освен да се надяваме това да направят повече български лекари. Както и да има повече личности като Филиз Абидин. Защото постъпките им са не просто изпълняване на задължения, а геройство.





Колко са психичноболните


Д-р Цветеслава Гълъбова*
Безкрайно изненадана съм от тиражираната тези дни информация, че леглата в психиатриите са свършили и няма място за нуждаещите се пациенти. Това не е вярно, леглата са предостатъчно и е очевидна злоупотреба. За пари, разбира се. Проблемът е от години.

Психиатричните легла в България са близо 4500 - т.е. около 10% от общия брой легла в болничното лечение (почти 47 хиляди). В сравнение с Европа, където процентът не надвишава 6-7, нашият е много висок. Това ни е завещано от стария институционален модел на обслужване на психичноболните, когато те бяха изолирани и въдворявани да живеят в тези лечебни заведения години наред или до самата им смърт.

Европа отрече този модел и го премахна още преди 2025 години. У нас това не можа да стане, защото държавата отказва да приеме психично-здравната помощ като свой приоритет. Което пък се случва, защото професионалистите, занимаващи се с това, категорично са доволни по финансови причини.

Така че леглата са си достатъчно. У нас се наблюдава тенденция, която има и в другите сфери на стационарното обслужване на пациентите - завишаване на броя на хоспитализацията. Това си е чиста злоупотреба. Причината за това е, че болниците са търговски дружества и трябва да печелят от броя преминали болни.

Увеличението може да се види в статистиката на Националния център по обществено здраве и анализи, където се вижда, че държавните психиатрични болници са единствените болници нетърговски дружества в страната. И затова увеличаване на пациентите за хоспитализация няма. От 10 години те дори са намалели.

В центровете за психично здраве, университетските клиники и психиатричните отделения е обратно, заради разрешената им търговска дейност там увеличаването е от 10 до 30 процента годишно за последните пет години. И няма как да е друго, защото трябва да се изкарват пари. Там субсидирането е по методиката, която дава пари на преминал болен. По закон за всеки болен, лежал до 30 дни, се получават между 700 и 750 лева. И за да вземат тези пари, той трябва да е лежал поне 5 дни. На 6-ия става излишен. И като се изпише, идва следващият с неговите 700 лева. Така през това болнично легло могат да преминат поне 3-ма пациенти, което ще рече, че влизат поне 2100 лева. И един пациент може да бъде приет и втори, че и трети път... това се нарича рехоспитализация. Как тогава няма да се разтръби новината, че леглата не достигат!

Въпросът е друг - нашата система има още една слабост, че ние не събираме верни данни. Никой не знае колко са рехоспитализираните.

Така че спокойно - психичноболните в България не са се увеличили.



*Директор на Държавната психиатрична болница в Нови Искър и национален експерт на БЛС по психиатрия.






Сподели с приятели:
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   25




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница