Вашата присъда за празния гроб на христос

Изглежда немислимо цялата охрана да е заспала на поста по едно и също време. И още, ако можех да подложа на разпит командира на стражата, бих го попитал само едно: "Щом сте заспали, откъде знаете какво се е случило?" Съгласете се, че всеки би се изсмял на подобна история.

5. Ако допуснем, че учениците са откраднали тялото на Исус, излиза, че те са проявили при това крайна несъобразителност. Йоан пише в евангелието си, че когато влизат с Петър в празната гробница, намират вътре ленените дрехи, с които тялото е било увито при погребението. Ако то е било откраднато, какъв смисъл има да се оставят погребаните дрехи? Сигурно е било много по-лесно да се задигне тялото заедно с тях. Особено когато трябва да се бърза, докато отвън римската стража кротко спи. Един малък детайл, но той говори красноречиво.

6. Ако учениците бяха откраднали тялото, те никога нямаше "да излязат сухи от водата". Рано или късно някой от тях щеше да изтърве истината. Според Чарлс Колсън един от уроците на Уотъргейтския скандал е, че лъжата не може да трае дълго. "Залагайки на карта най-мощната държавна служба в света, малка банда подбрани верноподаници (не повече от десет на брой) успяха да запазят конспирацията само две седмици." Сhаrlеs Соlsоn, Lоving Gоd (Маrshаlls, 1984), с.67. Едва ли е било възможно първите ученици да скрият стореното от тях. Петър или някой друг сигурно щеше да се разколебае и да каже истината, за да спаси живота си.

7. Вече разбрахме, че евреите са почитали гробовете на своите религиозни водачи. Ако тялото е било откраднато, то все някъде трябва да е било погребано. Но в околностите на Ерусалим няма никаква следа от място, което да е почитано като гроб на Христос. Защо? Отговорът е прост -- нямало е тяло, на което да се оказва религиозна почит.

8. Измама би означавало, че първите ученици са били не просто мошеници, а съзнателни мошеници, автори на най-великата злоупотреба с доверието на всички времена. При все това римски историци като Тацит и Плиний хвалят ранните християни заради техния праведен и морален живот. Характерът и учението на тези хора са в пълно противоречие с обвинението, че са крадци и измамници. Има право еврейският учен Йозеф Клоснер: "Съзнателната измама не е субстанцията, от която се роди религията на милиони хора... деветнадесет вековната вяра на милионите не е основана върху лъжа." Jоsерh Klаusnеr, Jеsus оf Nаzаrеth (МасМillаn & Со., 1925), с.357, 359.
Припадък

Всички ние сме чели съобщения във вестниците за хора, смятани за мъртви, които изведнъж отново се връщат към живота. Наскоро един 72-годишен мъж оживя по такъв начин, след като беше получил сърдечен удар. Съществува версия от преди 200 години, според която същото се случило и с Христос -- Той не е умрял на кръста, а се е престорил на мъртъв или е припаднал от изтощение. После тялото му било свалено и положено в студената гробница. Там Исус се съвзел, измъкнал се навън, но учениците по погрешка сметнали, че Той е възкръснал от мъртвите.

Това обяснение днес отново стана актуално благодарение на една мюсюлманска секта, наречена Ахмадия. Според нейните последователи Исус успял да избяга от гробницата, срещнал учениците си в Галилея и се отправил към Северна Индия. Там Той умрял на 120-годишна възраст и бил погребан в Кашмир, в гроба на неизвестен шейх. Тази секта се смята за еретическа от ортодоксалните мюсюлмани и твърденията й не са подкрепени със сериозни доказателства.

Същата версия бе модернизирана от д-р Хю Дж. Шонфийлд в книгата му "Заговорът на Пасха" (Тhе Раssоvеr Рlоt). Нugh Sсhоnfiеld, Тhе Раssоvеr Рlоt (Еlеmеnt Вооks, 1985). Той пише, че Исус искал да се престори на умрял и разчитал след това да "оживее". След като извикал на кръста: "Жаден съм", Той бил упоен с вино. За беда обаче заговорът се провалил, когато един римски войник пробол хълбока на Исус с копието си. Раната се оказала фатална. После някакъв непознат младеж отишъл да разкаже на учениците какво се е случило, а те по-грешка го взели за Исус и повярвали, че е възкръснал от мъртвите.

Да обобщим версията за "припадъка": става дума за съживяване, а не за възкръсване. Наистина ли е така? Умрял ли е Христос на кръста? Бил ли е упоен? Важно е да се отбележи, че такива предположения не са дошли до нас от миналото, макар християнската вяра да е била подложена на жестоки атаки. Отново се натъкваме на много аргументи против тази теория:

1. По онова време разпъването на кръст е било разпространено явление. Първоначално този бавен и жесток начин на умъртвяване е прилаган от финикийците, а след това -- възприет от римляните. Историята познава случаи, когато за един ден са били разпъвани 6000 души. Jim Вishор, Тhе Dаy Сhrist Diеd (Fоntаnа Вооks, 1959), с.293. Римските войници превърнали това мъчение в истинска наука със свои правила, които точно се спазвали. Въобще те си разбирали отлично от работата и са знаели, че всяка грешка в случая с Исус ще им струва скъпо. Особено когато управителят Пилат Понтийски лично е издал смъртната присъда.

2. Наскоро в Ерусалим бе открит скелет на мъж, разпънат на кръст през I в. От него станаха известни редица факти за тази мъчителна смърт. Обратно на разпространеното мнение, жертвите са умирали не поради гвоздеите, а от задушаване. Осъденият е трябвало да повдига тялото си, за да диша. Когато изтощението направи това невъзможно, настъпвала болезнена смърт. Един от начините да се ускори идването на смъртта бил да се счупят краката на жертвата -- така тялото вече не може да се повдига. Скелетът, открит в Ерусалим, също имал пречупени по този начин кости.

Тази информация ни помага да потвърдим описанието на Христовото разпъване, което четем в евангелието. Виждаме, че краката на двамата разбойници са били счупени. Причината е започващият същата вечер празник Пасха, а според еврейския закон в този ден не бива да се оставят тела на кръста. Смъртта на Исус е била толкова очевидна, че Неговите крака са пощадени. Немислимо е римските войници да са сбъркали в дадения случай. Освен това Пилат едва ли би дал разрешение на Йосиф да погребе тялото, ако не е бил абсолютно сигурен, че Исус е мъртъв.

3. Това обяснение пренебрегва един детайл, който ми се струва много важен. Йоан пише, че "един от войниците "прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода" (Йоан 19:34). Това е подробност, която само очевидец може да забележи.

От медицинска гледна точка съобщението за водата има особено значение. Шонфийлд удобно пренебрегва този детайл и дори не го споменава. Освен това според него изтичането на кръв показва, че Исус бил още жив. Нищо подобно -- кръвоизлив може да се предизвика и след смъртта. Но как да обясним наличието на кръв и вода?

Най-добър отговор ни дава Рендъл Шорт -- професор по хирургия в Бристолския университет, който казва: "В резултат на изтърпените душевни и физически страдания, дълбокото изтощение в Гетсиманската градина, оскърбленията в дома на първия свещеник и ужасната бруталност на римските изтезания, трябва да е настъпило остро разширение на стомаха. Раната от копието е предизвикала изтичане на водна течност от стомаха и кръв от сърцето и големите кръвоносни съдове на гръдния кош... Без съмнение, такава рана би била фатална за жертвата в случай, че тя още не е мъртва, както е било в действителност." А.Rеndlе Shоrt, Тhе Вiblе аnd Моdеrn Меdiсinе Раtеrnfstеr Рrеss, 1953), с.96.

Ако Исус се е съвзел в гробницата, Той трябва да е бил изключително слаб. Преди разпъването Му е нанесен тежък бой с камшик. Без да влизаме в подробности, следва да кажем, че такова мъчение само по себе си често пъти е водело до смърт. По тази причина Исус не е бил в състояние дори да носи кръста Си, за да спази обичая. После Той е бил разпънат и оставен да виси под палещото слънце. След три дни без храна и вода, крайно изтощен, Христос едва ли е могъл да убеди някого, че Той е победителят на смъртта и гроба.

Преди повече от век Щраус, който беше скептично настроен към християнството, също призна този факт:

"Невъзможно е за едно същество, което се е измъкнало полуживо от гробницата, което едва пълзи, слабо и болно, нуждаещо се от превръзка, лечение и грижи, и което едва понася страданията, да създаде у учениците впечатлението, че е победител на смъртта и гроба, принц на живота -- впечатление, върху което се гради тяхната бъдеща религия. Такова съживяване не би могло да превърне тяхната тъга в ентусиазъм и да въздигне уважението им в боготворене." D.F. Strаuss, Тhе Lifе оf Jеsus fоr thе Реорlе Vоl.1 (Williаms & Nоrgаtе, 1879), с.412.

5. Трябва да отговорим и на въпроса как е успял Исус да избяга от гроба. Има три неща, които биха му попречили. Първо, това са погребалните дрехи, които за няколко часа се втвърдяват около тялото и биха направили бягството крайно трудно. Второ, как е могъл Исус въобще да напусне гробницата? Нали на входа е имало тежък камък, здраво притиснат в скалния прорез. На практика е било невъзможно той да се премести от вътрешната страна. И трето, как е могъл да избяга от стражата, ако тя не е била удобно заспала!

6. Накрая, ако теорията за "припадъка" е вярна, то излиза, че Христос е излъгал умишлено, като се е представил за възкръснал от мъртвите. Той в никой случай не е могъл да признае на учениците Си, че едвам е отървал кожата. И така, предишната версия ни доведе до извода, че учениците са мошеници. А това обяснение пък ни представя един Исус -- лъжец. Още по-невероятно, познавайки чистия, морален характер на Христос.

Халюцинации най-често се получават тогава, когато човек силно жадува за нещо и в един момент започва да вярва, че то действително се е случило. Така една жена години наред посрещала мъжа си на връщане от работа в 6,00 часа вечерта. След смъртта му тя всяка вечер по това време си мислела за него и изпитвала силно желание да го види. Докато накрая повярвала, че той най-после се е върнал вкъщи и отново чула гласа му.

Според тази трета версия подобна халюцинация са получили учениците на Христос. Те били така уверени в неговото възкресение от мъртвите, че в един момент го сметнали за истина. Ернест Ренан, имайки предвид Мария Магдалина, пише: "Страстта на една халюцинираща жена даде на света възкръсналия Бог." Ернест Ренан, Къде отиде Исус?

Според официалния речник на Американската психиатрична асоциация халюцинацията е "фалшиво сетивно възприятие при отсъствие на конкретен външен стимул". Или по-популярно -- идеята за възкресението на Исус е изпълнение на желанието на учениците в тяхното съзнание. На пръв поглед това обяснение изглежда правдоподобно, но ако задълбочим анализа, се натъкваме на следните възражения:

1. Тази история най-напред допуска, че учениците са очаквали Исус да възкръсне. Тъкмо обратното е вярно. Появата на Христос изненадва учениците. Всеки път Той идва неочаквано и в първия момент никой не Го приема. Те не са вярвали на очите си и Исус е трябвало да ги убеди, че е жив. По този повод Дейвид Холоуей подчертава:

"Халюцинация означава да виждаш нещо друго и погрешка да го вземаш за обекта на своето желание. Но при появата на Исус след възкресението, според Новия Завет, се случва тъкмо обратното. Мария вижда близо до гробницата не градинаря, за да го сметне за Исус. Тя вижда Исус и си мисли, че е видяла градинаря. Двамата по пътя към Емаус виждат не странник, когото да сметнат за Исус. Те виждат Исус и Го мислят за странник. Апостолите в горната стая виждат не дух, за да го вземат за Христос. Те виждат Христос и мислят, че са видели дух." Dаvid Ноllоwаy, Whеrе Did Jеsus Gо? (Маrshаlls, 1983), с.84.

2. Като правило от халюцинации страдат само определен тип хора, които имат силно развито въображение. Да допуснем, че Мария Магдалина е тъкмо от тази категория. Но появата на Исус не е ограничена само до хора с някаква особена психологическа нагласа. Най-различни свидетели твърдят, че са Го видели, включително неверният Тома, един коравосърдечен бирник, интелектуалният Павел и няколко простодушни рибари.

3. Халюцинациите са много индивидуални и крайно субективни явления. Те са свързани с миналия опит на индивида и с неговото подсъзнание. Твърде невероятно е двама души да получат еднакви халюцинации по едно и също време. Но ето, че Христос е видян жив след възкресението не само от учениците Си, а също и от близо 500 души (I Коринтяни 15:6).

4. Друга характеристика на халюцинациите е, че те обикновено са ограничени по време и място. За тях са нужни подходящи обстоятелства. Но Исус се явява по всяко време на деня и на най-различни места -- рано сутринта, след обяд, вечер, в градината, в претъпкана стая, на върха на планината, на пътя или на морския бряг. Едва ли обстоятелствата можеха да бъдат по-разнообразни.

5. Според психиатрите халюцинациите се появяват редовно в един дълъг период от време и честотата им нараства. Нерядко те се превръщат в натрапчиви мании и водят до пълна невменяемост. Но при учениците халюцинациите са спрели внезапно само след 40 дни и никога вече не са се появили.

6. Следователно става ясно, че преживяванията на учениците не отговарят на типичните особености на халюцинациите. Освен това нали всяко обяснение на празния гроб на Христос трябва да обхваща всички факти. Третата версия не е в състояние да го стори. Ако учениците са си въобразили, че Исус се е явил пред тях, то евреите е трябвало само да намерят отнякъде тялото и да го покажат. Гробницата е била празна! Нашият първоначален въпрос "Какво се е случило с Исус?" остава в сила.
Чудо

Понякога се твърди, че описанията на чудеса в евангелията са по-късни съчинения на ранните християни, които вярвали в Исус по други причини. Но тези описания са неделима част от евангелското послание и се появяват в най-ранните съобщения за Исус.

Разбира се, на въпроса "Какво се е случило с Исус?", ранните християни отговорят, че е станало чудо. Според тях Той възкръснал от мъртвите, напускайки празната гробница, после се явил пред учениците и преобразил живота им. В евангелието е казано, че "Христос умря за греховете ни според Писанията; че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна според Писанията" (I Коринтяни 15:3, 4).

Опитайте се да бъдете безпристрастни. Повечето от нас имат дълбоко предубеждение към свръхестествени обяснения и отхвърлят чудото като вероятност, без да са го проверили на практика. Но ако вярваме, че Бог съществува и че Бог е сътворил вселената, то защо да не повярваме, че Той има достатъчно власт да върши чудеса в създадения от Него свят. Ако само допуснем възможността за Бога, то ние трябва също да приемем и възможността за чудо. Тъй като никой не може да докаже, че Бог не съществува, възможността за чудо никога не може изцяло да се отхвърли. Недейте да бъдете като онзи човек, който веднъж казал: "Аз вече съм си създал мнение, не ме обърквайте с други факти!"

Но кои са всъщност фактите? Какви доказателства има за чудото на Христовото възкресение от мъртвите? Те а много повече, отколкото обикновено хората си мислят. Наскоро едно изследване сред студенти в технически колеж показа, че мнозинството от невярващите във възкресението никога не са проучили доказателствата. Дайте ми възможност като адвокат да предложа на вашето внимание три типа доказателства за възкресението. Така вие ще опознаете фактите, преди да стигнете до окончателната присъда.

ПРЕКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Момчето попадна точно на въпроса, който аз се опитвах да покажа -- силата на свидетеля очевидец. Всъщност този вид доказателства са толкова необорими, че един кралски адвокат веднъж каза: "Когато имам в съда слабо дело, държа дълга реч, а когато делото е действително силно, просто извиквам свидетелите."

Той е съвършено прав. Във всеки съд най-добрите доказателства са тези, които юристите наричат "преки доказателства". Те разкриват същността на спорния факт, който в нашия случай е дали Христос възкръсва от мъртвите или не. Най-добрите преки доказателства са на свидетели, които действително са Го видели след възкресението. Точно тях можем да открием на страниците на Новия Завет.

Когато гледат съдебно дело, адвокатите съставят списък на свидетелите заедно с "Проверка на показанията", получени от всички тях. В посланието си до Коринтската църква Павел ни дава един списък на свидетели, от който разбираме, че когато Исус възкръсва, Той "се яви на Кифа, и след това на единайсетте; после се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето са живи до днес, а някои и починаха; после се яви на Яков, след това на всички апостоли, а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг" (I Коринтяни 15:58).

Списъкът на Павел е особено важен, като се има предвид, че той пише първото си писмо до коринтяните около 56 г. сл. Хр. и съдържащият се вътре списък е съставен вероятно по време на първото му посещение в Ерусалим през 34 г. сл. Хр. -- изминали са близо 3 години от самото възкресение. Очевидно списъкът е подреден хронологически. Също така изглежда става дума за официален списък на свидетелите, тъй като в него липсват показанията на жените, видели Исус. Павел е знаел, че по онова време свидетелските показания от жени не са имали съдебна валидност.

Освен този списък пред нас са и показанията на евангелията, всяко от които разказва за възкръсването на Исус от мъртвите и явяването Му пред учениците. Ако сумираме всички източници, ще видим, че Христос се е явил не по-малко от дванадесет пъти. Можем да съставим "проверка на показанията" за всяко от тези явления.

Важно значение има фактът, че първото човешко същество, което е видяло Исус, е жена. Вече отбелязахме, че по онова време според еврейския закон женските свидетелски показания не са били приемани лесно. Ако историята за явяването на Христос беше измислена, тя сигурно щеше да започва с явление пред мъж -- например Исус се явява на някой от учениците (може би Петър), или пък на някой от Неговите врагове като главния свещеник Каяфа.

Мария Магдалина придружавала Мария, майката на Яков, Саломе и Йоана, когато те отишли рано сутринта да видят гроба на Исус и открили, че той е празен. Мария се втурнала обратно към града и казала на Петър и Йоан: "дигнали Господа от гроба, и не знаем де са Го турили" (Йоан 20:2). Петър и Йоан отишли сами да проверят и намерили гробницата действително празна. След като се убедили, те се върнали обратно вкъщи.

Както изглежда Мария, останала отвън близо до гробницата и започнала да плаче. По някое време тя се обърнала назад и видяла Исус, Който стоял до нея, но не могла да Го познае, а помислила, че е градинарят. И когато Исус й казал: "жено, защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: "Господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си го турил, и аз ще го взема" (Йоан 20:15, 16). И тогава вече Исус се обърнал към нея по име: "Марийо!"

Ясно е, че Мария не е очаквала да види Исус. Тя не Го е разгледала внимателно или пък очите й са били замъглени от сълзи, освен това е било още тъмно в този ранен час на деня. Но когато чула името си, тя веднага познала Неговия глас и извикала: "Равуни!", което на еврейски значи "Учителю!". После Мария се върнала при учениците с новината: "Аз видях Господа!"
Мария, майката на Яков, Саломе и Йоан

Второто явяване е било пред тези жени. Както видяхме, след срещата с Исус Мария Магдалина отишла в дома на Йоан, за да предаде на него, Петър и на другите добрата вест. В това време жените се отправили към Витания, за да кажат и на останалите ученици новината за възкресението. По пътя, вероятно близо до Елеонския хълм, "Иисус ги срещна и рече: радвайте се! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха" (Мат.28:9). И в този случай явлението било неочаквано. Също както при Мария Магдалина жените докоснали тялото на Исус.

Той е първият свидетел, отбелязан в списъка на Павел, и първият от апостолите, който е срещнал възкръсналия Исус. Общоприет факт е, че Марк е взел голяма част от информацията за своето евангелие от Петър. Затова е важно, че Марк споменава това явяване, тъй като Петър вероятно му го е разказал лично. Лука също го споменава в евангелието си (Мат.16:7; Лука 24:34). Но тези две евангелия не съобщават никакви подробности. Тук Исус се е явил само за да убеди отново Петър, който вече се бил отрекъл от своя Господ. Евангелията не дават подробно описание за случая. Вместо да приложат повече детайли, както е нормално, те само го споменават.

Това явяване станало следобед в първия ден на Великден. Единият от учениците бил Клеопа, а другият -- вероятно неговата жена. Двамата вървели по пътя от Ерусалим към Емаус, дълъг около седем мили. Сутринта на този ден те чули от жените съобщението за празния гроб на Исус (Лука 24:9). Тъкмо обсъждали събитието и търсели някакво обяснение, когато Исус се доближил до тях и продължили пътя си заедно.

Той ги попитал какво разискват толкова тревожно и защо изглеждат така тъжни. Клеопа отговорил: "Само ти ли си пришълец в Ерусалим, та не знаеш станалото там тия дни?" После Клеопа разказал на "странника" за Исус, за разпъването Му, празния гроб и вестта за Неговото възкръсване. В отговор Той им обяснил как всички тези събития са предсказани в Стария Завет, но двамата още не могли да Го познаят.

Когато пристигнали до селото, в което отивали, учениците се обърнали към Исус, казвайки: "остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; тогава им се отвориха очите е те Го познаха; ала Той стана невидим за тях" (Лука 24:29-31).

Отново виждаме, че двамата ученици не са разпознали Исус в началото. Това може да се стори странно, понеже те са говорили и вървели заедно с него близо два часа. Трябва да предположим, че двамата са били смутени, объркани и загрижени да се приберат вкъщи след посещението си в Ерусалим. Всичките им надежди са били попарени. Исус бил мъртъв и всяка мисъл за възкресение им се струвала невъзможна.
Пред учениците, в отсъствие на Тома

Това е последното явление на Исус през този ден. То е станало вечерта, вероятно в горната стая, където преди Исус е устроил Тайната вечеря. Събитието е записано и от Лука и от Йоан, които ни дават две независими описания на случилото се.

До този момент единадесетте ученици се били разпръснали (Юда се обесил), а вечерта отново се събрали в горната стая заедно с други хора. Понеже се страхували от еврейските власти, те заключили вратата на къщата. Тъкмо обсъждали вестта за живия Исус и появата Му пред Петър, когато пристигнали двамата от Емаус и разказали какво им се е случило по пътя. "Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: Мир вам! Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух; но Той им рече: Защо се смущавате? и защо такива мисли влизат в сърцата ви? Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм същият; попипайте Ме и вижте, понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам" (Лука 24:36-39).

Исус ги поканил да докоснат ръцете и нозете Му, за да бъдат сигурни, че е жив. После Той седял и ял печена риба заедно с тях. И Лука и Йоан подчертават в евангелията, че Исус се е явил физически. Той можел да бъде пипнат, имал меса и кости, седял и ял в тяхно присъствие. Това не е бил дух, нито привидение. Исус е имал реално тяло.

Това явяване е станало точно една седмица след предишното. Учениците отново били събрани в горната стая, но този път Тома бил при тях.

Понякога се твърди, че Исус се явявал само на тези, които са очаквали да се яви. Това със сигурност не може да се каже за Тома. Той посрещнал недоверчиво уверенията на учениците, че са видели Исус. Тома искал доказателство. "Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам" (Йоан 20:25). Тома искал сам да се увери. Никой не би могъл да бъде по-скептичен от него.