Вашата присъда за празния гроб на христос

Поп-звездата Клиф Ричард разказва за своето преживяване:

"Христос е жив, Той идва при хората и говори с тях, променя живота им. Това е, което ме кара да мисля, че Той е жив; Той дойде при мен, разговаря с мен и промени живота ми. Мога да кажа, че Го познавам, защото Той промени живота ми; не изведнъж, както при Свети Павел, а в продължение на няколко години." Сliff Riсhаrd, Тhе Wаy I Sее It (Ноddеr & Stоughtоn, 1968), с.23.

Доказателствата като тези биха могли да се умножат милион пъти. Те не бива да се пренебрегват -- това са съвременни лични свидетелства за силата на живия Исус. Реалното християнство не е древна история, а настоящи събития. Исус е жив и днес и Той променя живота на хората. Опитността на християните от всички епохи потвърждава това.

10

В съда веществени доказателства са тези, които могат да се представят за проверка на вниманието на съдебните заседатели. Откраднати стоки или пък пистолет, притежаван от обвиняемия -- това са примери за веществени улики. Има ли подобни доказателства за възкресението на Христос?

Една такава улика може би е прочутата Плащаница от Торино. Това е древна тъкан с размери четиринадесет фута (Фут -- единица за дължина в Британската общност и САЩ, равна на 30,48 см., бел. ред.)дължина и тринадесет и половина ширина, от двете страни на която има отпечатък от тяло. От XIV век се говори, че това е истинската Плащаница, в която е било увито тялото на Исус след разпъването Му.

Първата реакция към подобно предположение естествено трябва да бъде скептична. През Средновековието Католическата църква много пъти е обявявала различни предмети за реликви от Исус -- трън от короната Му, гвоздеи от кръста и дори парче от хляба, яден на Тайната вечеря! Но скептицизмът към реликвите не трябва да изключва автентичността на Плащаницата, преди да сме разгледали сведенията за нея.

Първият въпрос, който може да се зададе, е защо Плащаницата не е била позната преди XIV век. Според една версия става въпрос за тъканта, известна като "Изображението от Едеса" или "Свещеният Мандилион". Това платно е било намерено през 525 г. сл. Хр. в град Едеса, Турция. То е било отнесено в Константинопол и изчезнало при опустошението на града. След това се предполага, че е било взето от някой кръстоносец, който го запазил до 1357 г. Тогава Плащаницата за първи път е била показана в Европа като Плащаницата на Исус.

Сигурно никоя друга реликва от миналото не е била полагана на по-щателни проучвания, отколкото Плащаницата от Торино. Последните бяха извършени през октомври 1978 г. от "Проект за изследването на плащаницата от Торино". Четиридесет учени изследваха Плащаницата с шест тона сложна модерна апаратура, за да проведат едно цялостно и непредубедено проучване и да разберат дали Плащаницата е автентична или не. В началото на проекта всички учени, с изключение на един -- двама, очакваха да установят една средновековна фалшификация, но в процеса на работата те промениха мнението си.

Както изглежда, реликвата е от I век. По време на изследването са идентифицирани спори от 49 различни растения. Някои от тях са растения от Европа и това не е изненадващо, тъй като Плащаницата често е била излагана на открито във Франция и в Торино, Италия, където се пази сега. Но 33 от спорите произхождат от растения, които се срещат само в Израел, в южните степи на Турция или около Истанбул.

Текстилните експерти откриха, че платното на плащаницата е било широко разпространено в Израел по времето на Исус. То било изтъкано на стан, използван също за памук, който е бил отглеждан навсякъде в Средния Изток, но не и в Европа. Според Силвио Курто, професор по египтология в Торинския университет, "фабриката, произвела плащаницата може би датира от времето на Христос." Silviо Сurtо, 'Тhе Тurin Shrоud: Аrсhеоlоgiсаl Оbsеrvаtiоns Соnсеrning thе Маtеriаl аnd thе Imаgе' -- Rероrt оf thе Тurin Соmmissiоn оn thе Shrоud, с.59-73.

На мястото на очите на човека от плащаницата са били поставени предмети, за които се предполага, че са били монети. Според проф. Франсис Филас от университета Лойола, компютърното увеличение и анализ са открили 24 съвпадения на размери, местоположения, модели и ъгли, "които съответствуват само на една монета, сечена от Пилат Понтийски между 29 и 32 г. сл. Хр." и известна като "лептон" (Лептонът или лептата е най-малката медна монета от римските, които били в обръщение по това време, както гръцките и еврейските като сребърника, бел.ред.).

Първите снимки на Плащаницата са направени от италианския адвокат Секонда Пиа през май 1898 г. За негова голяма изненада се оказва, че образът върху Плащаницата е негатив с разменени светли и тъмни цветове. Това прави несъстоятелна теорията, че плащаницата е била рисувана. Но как е могъл средновековен майстор да получи негативно изображение векове преди откриването на фотографията?

По време на работата по проекта е използван специален анализатор, предназначен да изследва релефа на лунната повърхност. Той показал, че изображението върху плащаницата съдържа триизмерни данни за тяло, според които то може да се моделира. Освен това рентгеновите и ултравиолетовите тестове потвърдиха, че кръвта по Плащаницата вероятно е автентична. Тези петна са непокътнати, а ако допуснем, че дрехите са били свалени от тялото, то кървавите отпечатъци би трябвало да бъдат зацапани и повредени.

Накрая нека съобщим -- до днес не е познат естествен начин, по който да е било създадено изображението върху Плащаницата. Един от членовете на научния екип, химикът Джон Хелър заключи, че вероятността Плащаницата да е била фалшифицирана, е едно на десет милиона.

Но възниква въпросът дали това е действително Плащаницата на Исус. Едно от възраженията срещу тази версия се позовава на Йоановото евангелие, където е записано следното: учениците влезли в гроба на Исус и намерили ленените дрехи, а отделно от тях -- кърпата, която е била увита около главата Му (Йоан 20:6, 7). И понеже върху Плащаницата имало изображение на лице, както и на останалото тяло, твърди се, че това не съответства на Йоановото описание.

Но изображението на Плащаницата показва, че по всяка вероятност е имало една превръзка -- парче лен, навито на лента, която минавала под брадичката, опасвала лицето и била вързана на върха на главата. Нейната функция била да държи челюстта затворена преди настъпването на трупното вкочанясване. Това би могло да бъде кърпата, която споменава Йоан в своето евангелие. По такъв начин противоречието е само привидно.

Извънредно важно е откритието, че човекът в Плащаницата е умрял точно по същия начин, както Исус. Кенет Стивънсън и Гари Хаберман в книгата си "Присъда за Плащаницата" (Vеrdiсt оn thе Shrоud) Kеnnеth D. Stеvеnsоn аnd Gаry R. Наbеrmаn, Vеrdiсt оn thе Shrоud (Rоbеrt Наlе, 1981), с.44,45. изброяват осем съответствия, които можем да обобщим така:

1. "Тогава Пилат хвана Исус и Го бичува" (Йоан 19:1) -- Приблизително 120 рани от камшик могат да се видят върху тялото на човека в Плащаницата.

2. "Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха" (Марк 15:19) -- Лицето на човека от Плащаницата е обезобразено от контузии и подутини.

3. "И сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата" (Матей 27:29) -- Главата на човека от Плащаницата е кървяла изобилно от множеството точкови рани. Вероятно те са били причинени от трънения венец.

4. "И взеха Исус; и Го поведоха. И носейки кръста Си, Той излезе" (Йоан 19:16-17) -- Синините по гърба показват, че човекът от Плащаницата е носил тежък предмет.

5. "И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Исуса" (Лука 23:26) -- Напълно е възможно Исус да е паднал, преди палачите Му да хванат Симон да носи кръста вместо Него. Изображението от плащаницата показва драскотини по двете колена, особено върху лявото, което говори за вероятно тежко падане върху твърда повърхност.

6. "Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам" (Йоан 20:25) -- Изображението показва, че човекът е бил прободен през китките, в основата на двете длани, както и през стъпалата. Неотдавна експерти медици установиха, че обратно на разпространеното мнение при разпъване са били пробождани китките, а не дланите на жертвите.

7. "А Исус, като издаде висок глас, издъхна" (Марк 15:37) -- Човекът в плащаницата е бил мъртъв. Неговият подут корем показва, че той е умрял от задушаване, както всички разпъвани на кръст жертви.

8. "А когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите; но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода" (Йоан 19:33-34) -- Краката на човека от Плащаницата не са били счупени. Изображението показва също странична рана, от която е текла смес от кръв и вода.

Съответствията между начина, по който е умрял човекът в Плащаницата, и смъртта на Исус са поразителни, те не могат с лека ръка да се отхвърлят.

Докато пишех тази книга, стана известно решението на папата да позволи по-нататъшно разследване, включително и чрез въглероден анализ. То може да установи възрастта с точност до 50 години. Междувременно вече имаме достатъчно убедителни доказателства, за да предположим, че Плащаницата е същата, която Исус е оставил при Своето възкресение.

Възможно е да се възрази, че ако тази Плащаница е била действително погребалната дреха на Исус, то ние трябваше да намерим сведения за нея в Деянията на апостолите и в историята на ранната църква. Според мен най-важното веществено доказателство за възкресението трябва да бъде не една Плащаница, а самият Христос. Посланието на ранната църква ни казва не само, че Исус е жив, но и че всеки от нас може да Го открие за себе си. Като заключение, най-добрият начин да разбереш дали някой реално съществува, е не да се мъчиш да го доказваш или опровергаваш, а да го срещнеш. Ако Христос е възкръснал от мъртвите, Той е жив днес и ние можем да изпитаме Неговата сила върху собствения си живот.

Ето това аз смятам за най-великото доказателство. Преките и косвени улики доказаха, че е логично да повярваме в чудото на възкресението. Срещата с живия Христос вече е нещо повече. Много често адвокатите си мечтаят колко хубаво би било, ако бяха присъствали по време на престъплението, което разглеждат в съда. Тогава те биха имали не само свидетелски показания, но и сами щяха да са видели какво точно се е случило.

Естествено, това е невъзможно, но не и що се отнася до възкресението на Исус. Ако наистина е възкръснал от мъртвите, то можем да Го срещнем и да се уверим, че днес Той е жива личност. Този факт прави християнството едновременно уникално и вълнуващо. Ако се придвижим от царството на разума към това на преживяването, всеки от нас ще познае Исус за себе си.

11

Е, И КАКВО?

Това е твърде силно казано, но то добре илюстрира начина, по който някои хора днес гледат на доказателствата за възкресението. "Е, и какво? Дори Исус да е възкръснал от смъртта, мен това какво ме засяга?"

Позволете ми да изложа някои изводи, които следват, ако повярваме, че възкресението е истина.
Това показва, че Исус е Бог

Всеки от нас си е задавал по едно или друго време този важен въпрос "Има ли Бог?". С други думи дали вселената е една затворена система или зад нея се крие някакво вечно същество? Едва ли има друг въпрос с по-значителни последствия от този. Еврейският философ Мортимър Адлер писа: "Целият ход на човешкия живот е повлиян от това, дали хората считат себе си за върховни същества във вселената или признават друго, свръхчовешко същество, което те схващат като обект на страх и любов, като сила, на която да се противят или господар, на когото да се подчиняват." Моrtimеr Аdlеr, Fаith Вооks оf thе Wеstеrn Wоrld, Vоl.2, с.561.

Когато станах християнин, аз проумях, че възкресението е най-великото доказателство за съществуването на Бог, дошъл на този свят в лицето на Исус Христос. Исус е казал много забележителни неща за Себе Си. Той е твърдял, че е вечен: "Преди Авраам да е бил, Аз съм" (Йоан 8:58). Други са били родени да живеят, но Исус е живял, преди да е бил роден. Той е бил безгрешен (Йоан 8:46) и е имал право да опрощава грехове (Марк 2:10). Но най-важното от неговите твърдения е, че Той е бил Бог. "Който е видял Мене, видял е Отца" (Йоан 14:9) и "Аз и Отец едно сме" (Йоан 10:30).

Когато Го предизвикали да даде потвърждение за своите думи, Той отказал. Вместо това Исус направил достоверността на твърденията Си зависима от Неговото възкресение. "Лукав и прелюбодеен род иска личби, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Йона; Защото, както Йона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи" (Матей 12:39-40).

Възкресението е най-убедителното доказателство за верността на тези думи. То им дава смисъл. Исус е вечен, безгрешен и никой друг, освен самият Бог. Както казва Павел: "и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите" (Римляни 1:4). Казано по-просто, Бог слезе на този свят в лицето на Исус и най-яркото доказателство за това е, че Той възкръсна от мъртвите на третия ден.
Това значи, че Исус е Съдия

Исус не само твърдял, че е Бог и че един ден Той ще съди целия свят. Съденето не е особено популярна тема. Никой не обича да се занимава със съдилища и да бъде съден. По същия начин никой не се радва и на идеята за Божия Съд.

К. С. Луис казва следното за днешното отношение към Бога и съда: "Древният човек е гледал на Бога (или дори на боговете) така, както обвиняемият гледа на съдията. За съвременния човек ролите са разменени. Той е съдията; Бог е на подсъдимата скамейка. Той е един добър съдия; Ако Бог може да даде някакво разумно обяснение за това, че допуска война, мизерия, болести, тогава човекът е готов да Го изслуша. Процесът може дори да завърши с оправдателна присъда за Бога. Но важното е, че човекът е на съдийското кресло, а Бог -- на подсъдимата скамейка." С.S. Lеwis, Gоd in thе Dосk (Fоunt Рареrbасks, 1979), с.100.

Но Библията твърди точно обратното. Тя ни предупреждава, че Исус е Съдията и че един ден ние ще сме на подсъдимата скамейка. Откъде знаем, че това е така? Отново отговорът е във възкресението.

Когато Павел бил на Марсовия хълм в Атина, той видял един издигнат олтар "на непознатия Бог". Гледката толкова го наскърбила, че той оповестил добрата новина за Исус и възкресението. Павел не само порицал атиняните за тяхното идолопоклонство, но също и говорил за истински жив Бог. "Бог, прочее, като презря времената на незнанието, сега заповядва вредом на всички човеци да се покаят, защото е определил ден, когато ще съди праведно вселената чрез предопределения от Него Мъж, като даде уверение на всички, с възкресяването Му от мъртвите" (Деяния 17:30, 31). Павел смята, че възкресението на Исус е доказателство за бъдещия ден на съд.

Когато бил на земята, Исус заявил, че Отец Му е поверил да съди хората. И още Той казал: "иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий, и като чуят, ще оживеят. Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човеческий" (Йоан 5:25-27).

Хората отхвърлили тези думи и така намразили Исус, че устроили заговор, за да Го убият. И въпреки това Исус повторил същите думи по време на процеса. Когато първосвещеникът Каяфа Го попитал дали Той е Божият Син, Исус отговорил: "ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човеческий седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци. Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и рече: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели! На, сега чухме богохулството Му! Как ви се струва? А те отговориха и рекоха: Заслужава смърт." (Матей 26:64-66).

Съдебният протокол показва ясно: Исус е бил разпънат заради думите Му, че е Божий Син, Който един ден ще раздава правосъдие на света. Хората Го отхвърлят, но Бог е потвърдил тези думи, като е възкресил Исус от мъртвите.

Възкресението ни казва с абсолютна сигурност, че идва ден на съд. Исус ще бъде на съдийското кресло, а всеки един от нас ще седи на подсъдимата скамейка, за да даде отчет за делата си.
Това означава, че опрощението е налице

Веднъж попитали известния индийски християнски водач Бакхт Сингх кой аспект от евангелието той подчертава най-силно, когато проповядва на хора от други вероизповедания. Любовта на Бога ли? "Не, отговорил той, човешкото съзнание е така замърсено, че когато кажете любов, всички веднага се сещат за секса." Тогава може би е говорил за Божия гняв? "Не. Индийците вярват, че гневът е присъщ на всички богове и не биха направили разлика. Аз им проповядвам опрощение на греховете. Това е най-дълбокият копнеж на всеки от нас."

Бакхт Сингх е прав. И същото важи не само за Индия, но и за Запада. Директорът на една голяма психиатрична болница беше казал, че той е готов да изпрати вкъщи излекувани половината от пациентите си, само ако можеше да им обещае прошка за греховете.

Днес малко се говори за грехове, но те си съществуват. Не е прав онзи тинейджър, който заявил веднъж, че греховете са "нещо, измисляно от пасторите, за да си намират работа". Какво е грях според християните? Учението на Библията е много просто. Грях означава да вършиш зло. Ние можем да сторим зло на себе си, на другите и освен това спрямо Бога.

Има две неща, които според мен важат за всички хора. Първо, всеки от нас има критерий за добро и зло. Едни имат по-нисък, други по-висок, но всеки притежава някакъв критерий. Второ, ако сме честни пред себе си, трябва да кажем, че всеки от нас е падал под собствения си критерий. А щом сте падали по-ниско от собствените си стандарти, какво остава за Божия критерий? Исус е казал, че най-голямата заповед е "Възлюби Господа, твоя Бога, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум", а втората заповед е "Възлюби ближния си, като себе си" (Матей 22:37-40).

Апостол Павел пише в посланието към римляните (3:23), че "всички съгрешиха и са лишени от славата Божия". Или както сочат известните слова от Общата изповед на Английската църква: "Ние оставихме неизвършени толкова дела, които трябваше да направим и сторихме толкова неща, които не трябваше да правим."

Как можем да получим прошка за греховете си? Отговорът е и в разпъването, и във възкресението на Исус. Лейтън Форд бе подчертал, че разпъването отговаря на три големи въпроса. "Необходимо ли е опрощението? Да, отговаряме, вижте Исус на кръста! Там най-ясно личи проклятието на греха. Възможно ли е опрощението? Да, отговаряме, вижте Исус на кръста! Неговата кръв, която изтече зарад нас е залог за любовта на Бога към грешните. А справедливо ли е опрощението? Да, отговаряме отново, вижте Исус на кръста! Бог не освети греховете. По-скоро Съдията позволи Той самият да бъде осъден на наше място, за да ни преобрази чрез своята милост." Lеightоn Fоrd, Тhе Сhristiаn Реrsuаdеr (Ноddеr & Stоughtоn, 1969), с.148.

Възкресението обаче отговаря на четвъртия голям въпрос. Налице ли е опрощението? Беше ли достатъчна смъртта на Исус, за да ни спаси от греховете? Отговорът на възкресението е "Да". Исус, нашият Господ беше "предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване" (Римляни 4:25).

Възкресението е разписката, която получаваме, след като си платим дълга. Разписката не плаща дълга, тя е доказателство, че дългът е бил платен. По същия начин, когато Исус умря на кръста, Той плати дълговете на греха. Наказанията, които трябваше да изтърпим ние, се паднаха на Него. Възкресението три дни по-късно е великата Божия разписка и уверение към нас, че дълговете на греха са платени. Опрощението е налице.
То дава смисъл на живота

Неотдавна старши съдружникът на една водеща адвокатска фирма в Лондон написа статия, в която с одобрение цитираше следния съвет: "Всеки адвокат в частната си практика трябва да прекарва поне по един час дневно, като поседи с крака върху бюрото и ръце зад главата, и загледан в пространството, помисли за това, къде се намира той сега, къде иска да отиде и как може да стигне там."

После авторът обясняваше значението на стратегическото планиране в адвокатската практика. Юристът се нуждаел от план за бъдещето и трябвало да мисли за перспективите на своята фирма. Аз му писах, че съм съгласен с него, но и че би било израз на късогледство, ако човек планира кариерата си, без да се замисля за действителния смисъл на живота. Основният въпрос, който се изправя пред всеки от нас, е за смисъла на човешкия живот. Защо сме на света? За какво е всичко около нас?

Преди няколко години аз лично се убедих колко важен е този проблем, докато работех в едно специално училище за момчета, извършили престъпления. Когато се опитвах да взема решение кои от момчетата под моя опека могат да напуснат училището и да си вървят вкъщи, аз им задавах въпроса дали те знаят защо са попаднали на това място. Исках да видя дали разбират, че са тук не за наказание, а за да им се помогне.

За моя изненада и огорчение се оказа, че нито едно от дузината момчета, които попитах, има някаква представа защо е изпратен в училището. Все едно, че за първи път им задавах въпрос. Това е типичен пример за повечето от нас, които тичат през живота без дори за миг да спрат и да попитат: какъв е смисълът на всичко това.

Апостол Павел е писал: "За мен Христос означава да живея." Всеки от нас е дошъл на този свят не за да живее само за себе си, а да изпълни предназначението, което има Христос за нашия живот. Ако Исус е възкръснал от мъртвите, значи Той е с нас всеки ден. Той ни дава смисъл и цена на живота. Ето Неговите думи: "Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно" (Йоан 10:10).

Преди повече от 3000 години Йов попита "Ако умре човек, ще оживее ли?" (Йов 14:14). От тогава до днес философи и мислители напразно са се опитвали да отговорят на този въпрос. Сега смъртта е последното нещо, за което искаме да мислим. Ние нервно си правим шега с нея, подобно на американския комик Уди Алън, който остроумно беше заявил: "Не се страхувам от смъртта; само че не искам да съм тук, когато тя дойде!"

Писателят К. С. Луис е срещал смъртта много пъти. Първо, когато бил деветгодишен, той загубил за една година дядо си, чичо си и майка си. По-късно през Първата световна война паднали много негови приятели. И накрая починала от рак жената, за която се оженил в последните си години. Ето как той описва отношението на днешните хора към смъртта: "Нали има само три неща, които можем да си мислим за смъртта: да я желаем; да се страхуваме от нея; или да я пренебрегваме." С.S. Lеwis, Lеttеrs tо аn Аmеriсаn Lаdy (Ноddеr & Stоughtоn, 1969), с.81. Последната нагласа сигурно е най-разпространена.

Но с някои твърдения очевидно всички ще се съгласят. Първо, смъртта е неизбежна. Джордж Бърнард Шоу е казал: "Статистиките за смъртността са наистина поразяващи. За всеки роден някой умира!" И въпреки всичко ние имаме такова странно отношение към нея. Когато се случи на друг човек, ни се вижда естествено. Някак все си мислим, че ще избягаме от лапите й, което е заблуда.

Освен това смъртта е непредсказуема. Непрекъснато ми се налага да се занимавам с имоти на клиенти на фирмата, които са умрели неочаквано. Макар, че тя е сигурна, никой не знае деня или часа на нейното идване. Както се казва в една датска пословица: "Когато пристига, смъртта не свири на тромпет."

И накрая, смъртта е окончателна. Тя е толкова фатална. Всичко, което е скъпо на човека -- способности, любов, здраве или власт -- всичко рухва пред нея. Старият пуритан е бил прав, когато е казал: "При смъртта всички фигури върху шахматната дъска на живота -- царят, царицата, топът, офицерът, конят и пешката -- се изсипват в една и съща кутия." Тези, които не мислят сериозно за смъртта, никога не са осъзнавали нейната окончателност -- наистина, изглежда ние често се смятаме за безсмъртни.

Има ли отговор въпросът на Йов? Има ли живот след смъртта? В "Хамлет" Шекспир описва смъртта като "непознатата страна, от чиито предели никой пътешественик не се е върнал". Но той греши. Ако Исус е възкръснал, значи някой се е върнал. Той се е изтръгнал от самата смърт.

К. С. Луис в книгата си "Чудеса" C.S. Lewis, Miracles (Fontana Books, 1960), c. 149. (Мirасlеs) пише: "Исус отвори една врата, която е стояла заключена, откакто е умрял първият човек. Той се е срещнал, борил се е и е победил краля на смъртта. Това променя всичко в нашия свят, това е началото на Новото сътворение. Отворена е нова глава в космическата история. Смъртта не е краят. Исус възкръсна от мъртвите. Има надежда.