Вашата присъда за празния гроб на христос

Тогава, по същия начин както преди, Исус внезапно се появил. Той забелязал присъствието на Тома. "Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; и дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ" (Йоан 20:27). В същия миг всички съмнения на Тома се изпарили. Той не само видял и повярвал, но той е първият човек, който признал Исус за Бог. Обикновени хора не възкръсват от мъртвите. Исус е Бог.

С описанието на това явление завършва евангелието на Йоан. Учениците били Симон Петър, Тома, Натанаил, Заведеевите синове и двама други (Йоан 21:2). Това е третият път, когато Исус се явява на група Свои ученици. Те тъкмо били напуснали Ерусалим и се връщали в родината си Галилея. Всички те били рибари и Петър, който отново стоял начело, предложил да наловят риба. Но цяла нощ не могли да хванат нищо.

На разсъмване един странник, застанал на морския бряг, ги попитал дали са уловили нещо. Когато всички отговорили "не", Той ги посъветвал да хвърлят мрежата от дясната страна на лодката. Те го послушали и хванали толкова много риба, че не могли да издърпат мрежата. Изведнъж Йоан познал кой е странникът. Той извикал: "Господ е!"

Петър нетърпеливо скочил във водата, задърпал пълната с риба мрежа и се отправил към сушата. Там учениците видели, че Исус вече ги бил изпреварил. На брега горяла жарава, върху нея била сложена риба, а също и малко хляб. Исус поканил учениците да закусят и те яли заедно с Него.

И в този случай явяването е внезапно и неочаквано. Исус се явил в нова обстановка, в Галилея. Учениците спокойно яли с Него около огъня. Имали са предостатъчно време да осъзнаят, че с тях е именно Исус. Това не е било халюцинация.
Пред единадесетте ученици

Това явяване е станало на един хълм в Галилея, където Исус е изпратил учениците Си. Много малко са записаните подробности. Но при тази поява Исус предал на учениците своето велико мисионерско послание: "идете, научете всички народи" (Матей 28:19). Въпреки че някои още се съмнявали, тук за пръв път учениците се преклонили пред Исус. Постепенно те осъзнали, че Той бил Бог.

Те са отбелязани от Павел в неговия списък на свидетелите: "после се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето са живи до днес, а някои и починаха" (I Кор.15:6). Никакви подробности не са известни. Вероятно е станало три или четири седмици след възкресението, на открито сред хълмовете на Галилея. Почти всички от петстотинте трябва да са били млади хора, защото тридесет години след това в писмото си до коринтяните Павел твърди, че повечето от тях са още живи. Очевидно той е срещнал мнозина, които тогава са присъствали.

Както подчертава професор сър Норман Андерсън:

"Това е един от най-важните моменти в целия Нов Завет. Павел не е бил глупак, той е знаел отлично, че има куп врагове, готови да се нахвърлят върху него, ако каже нещо съмнително. Триста или четиристотин души от онези, които преди години са видели възкръсналия Исус, днес са още живи. Ако този факт не е бил чистата истина, то тогава Павел би заложил на карта целия си авторитет -- това е край-но неправдоподобно. Все едно е казал: "Ако не ми вярвате, има много хора, които ще потвърдят моите думи. Идете и ги попитайте." Sir Nоrmаn Аndеrsоn, Тhе Fасt оf Сhrist (Intеr-Vаrsity Рrеss, 1979), с.5.

Това явяване е споменато от Павел в списъка на свидетелите. Вероятно той е чул за него от самия Яков при посещението си в Ерусалим три години, след като приел вярата (Галатяни 1:18, 19). Яков бил братът на Исус и според евангелията той, и по-малките му братя не вярвал в Исус по време на неговия живот.

Яков е бил обвиняван в амбициозност, себелюбие, притворство, дори са го смятали за умопобъркан. В евангелието от Йоан пише, че след разпъването майката на Исус останала под закрилата не на синовете си, а на Йоан. След шест седмици по време на Възнесението, откриваме тези братя да се молят заедно с другите ученици. Те не само са повярвали, но всички, заедно с Яков, са видели брат си Исус след възкръсването от мъртвите.
Пред единадесетте ученици на Елеонския хълм

От Лука научаваме за срещите на Исус с апостолите, "на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие" (Деяния 1:3).

Не знаем дали е имало други явления освен тези, които изброихме. Последното от тях, записано в евангелията, е станало на Елеонския хълм. Тогава апостолите видели как Исус "се подигна, и облак Го подзе изпред очите им" (Деяния 1:9). И този път явлението е физическо. Как иначе ще знаем, че някой се е възнесъл към небето, ако не сме могли да го видим?
Пред Павел

В края на списъка от свидетели Павел включва и себе си: "А най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг" (I Коринтяни 15:5-8). Павел смятал това явяване за изключително, понеже е станало след Възнесението на Исус към небето. В "Деяния" ще намерим цели три подробни описания на събитието, което показва неговата важност (Деяния 9:3-6; 22:6-10; 26:12-18).

Преди да приеме вярата, Павел (преди това наречен Савел) бил обществен враг номер едно на ранната църква. Той усърдно преследвал първите християни и дори получил пълномощия от Главния свещеник да отиде в Дамаск и да арестува там всички християни, които завари. Но по пътя към Дамаск се случило нещо, което изцяло преобразило живота му.

"Изведнъж го огря светлина от небето; и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш? А той отговори: Кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш."... "стани и влез в града, и ще ти се каже, какво трябва да правиш" (Деяния 9:3-6).

В този драматичен момент Павел внезапно и неочаквано станал християнин. Неговите придружители също чули звука и видели светлината, но единствено Павел чул гласа на Исус и Го видял. В ранната църква апостол можел да бъде само този, който е видял Господа след възкресението Му. Сега вече Павел сам бил апостол и ако някой се съмнявал, той можел да каже: "Не съм ли апостол?"... "Не съм ли видял Исус Христос, нашия Господа?" (I Кор.9:1).

Това явяване пред Павел било също толкова реално, както и останалите, отбелязани в неговия списък на свидетелите. Петър, дванадесетте, петстотинте, Яков и апостолите са видели Господа. Накрая Павел прибавя и споменатите свои свидетелски показания как Го е видял и говорил с Него по пътя към Дамаск.

8

ПРОВЕРКА НА ПОКАЗАНИЯТА

1. Техните описания на възкресението са независими едно от друго. На пръв поглед може да се открият несъответствия, но по-прецизната проверка показва, че показанията взаимно се допълват, а не си противоречат. Точно това юристът очаква от независимите свидетели. Всеки съд би се усъмнил в свидетели, чиито показания съвпадат дума по дума, което ще означава, че те предварително са се наговорили какво да кажат пред съда. Тъкмо обратното е важно -- когато много свидетели са единодушни в показанията си за едно и също нещо, но всеки го описва по свой начин. Такъв е и нашият случай.

2. Тук броят на свидетелите е внушителен. Във "Фипсън за уликите" (Рhiрsоn оn Еvidеnсе) четем: "Като правило, съдът може да работи с показанията на един единствен свидетел... и когато тези показания са неоспорими, на тях може да се разчита. Един надежден свидетел тежи повече от няколко други." Рhiрsоn оn Еvidеnсе (Swееt & Махwеll, 13th Еdn.), 32-01.

Разбира се, потвърждението, макар да не е решаващо, винаги е желателно, защото само то може да превърне вероятността в сигурност. Тук случаят е точно такъв: не просто едно описание на човек, видял Исуса, а дванадесет отделни свидетелства, включващи над петстотин души. Показанията на един потвърждават показанията на останалите. Да не говорим, че някои от свидетелите са видели Исус повече от веднъж; Петър Го е видял шест пъти, Йоан, Яков и Натанаил -- пет пъти, а Тома и другите ученици -- четири пъти.

3. Тези свидетели или са писали като очевидци на събитието, или се позовават на разкази на очевидци. Като цяло техните сведения са от първа ръка, а не случайно дочути. Случайно дочути показания са например, когато Дейвид казал на Рейчъл, която казала на Стефан, а той казал на мен и така нататък... Подобни данни не се приемат от съдиите, защото така всеки може да злоупотреби, а и разказът лесно се изменя, предаван от уста на уста.

Както изтъкна проф. Ф.Ф. Брюс -- бивш професор в Манчестърския университет, -- "Най-ранните проповедници на евангелията са познавали цената на автентичните показания и винаги са се позовавали на тях. "На тези неща ние сме свидетели" -- това твърдение те повтарят с голяма вътрешна убеденост. Съвсем не е било така лесно, както някои си мислят, да се съчиняват думи и дела на Исус през онези ранни години, когато толкова много ученици са били живи и са могли да си спомнят какво се е случило и какво не". Ф.Ф. Брюс, Достоверността на Новозаветните документи, (Нов Човек, 1991).

4. Тези доказателства са емпирични: основани са на наблюдението и личния опит, а не на теория. Точно такъв вид показания изисква модерното време -- това, което може да се види с човешко око, да се чуе с човешко ухо и да се докосне с човешка ръка.

Такива са показанията в евангелските текстове. Първите ученици разказват, че са видели Исус с очите си, а както вече споменахме, в един от случаите го виждат повече от петстотин души наведнъж. Те са чули и гласа на Христос, фактически двамата по пътя към Емаус са разговаряли с Него над два часа. Освен това виждаме, че Мария Магдалина и останалите се хванали за нозете му (Матей 28:9). Те са докоснали Исус. И трите главни човешки сетива -- зрение, слух и осезание са били включени в общуването.

5. В едно съдебно дело характерът на свидетелите винаги е важен. "Фипсън за уликите" (Рhiрsоn оn Еvidеnсе) твърди следното: "Надеждността на свидетеля зависи от неговото познаване на фактите, от неговата интелигентност, безкористност, честност и почтеност. Степента на доверие, която заслужават неговите показания пред съда е пропорционална на тези качества." Рhiрsоn оn Еvidеnсе (Swееt & Махwеll, 12th Еdn.), раrа.1598.

Сред свидетелите на възкресението ще открием мъже и жени с изключителен характер, чиито показания би приел всеки съд. Понякога се смята, че тези свидетели са били прости мъже и жени, които биха повярвали във всичко, или пък, че Исус се е явил само на учениците Си. Това не е вярно.

Един от най-важните свидетели на възкресението е апостол Павел. Никой не може да каже за него, че е бил прост. На всичко отгоре е бил книжник (познавач на закона) и като такъв той е имал способността да преценява доказателства. Дори беглият прочит на неговите писма показва един блестящ интелект.

Не може да се твърди, че Павел е бил сред първите ученици. Цялото му минало на фарисей е било против християнската вяра. Той бил обществен враг номер 1 на ранната църква. И ето, че когато тръгнал към Дамаск, за да разгони християните, неочаквано срещнал възкръсналия Исус. От този миг нататък целият му живот се променил.

Приемането на вярата от Павел не е било половинчато дело. То е било трайно и всеобхватно. Павел не само спира да гони ранните християни, той става може би най-великият християнин, който някога е живял. Мразен, преследван, замерян с камъни, бит с камшик, затварян, претърпял корабокрушение и накрая намерил мъченическа смърт -- всичко това заради вярата си в живия Исус. Въпреки че поставя себе си на последно място в списъка на свидетелите, в много отношения той може да бъде поставен първи, защото това е сигурно най-великият свидетел за истината на възкресението.

9

Както вече видяхме, преките улики се отнасят към самия спорен факт, а именно "Възкръснал ли е Христос от мъртвите?". Косвените улики разкриват други обстоятелства, от които може да се докаже спорния факт. Например в дело за убийство показанията на свидетел, който е видял как обвиняемият застрелва жертвата, са преки доказателства. Но сведения за това, че обвиняемият е купил пистолет, че върху оръжието са намерени негови пръстови отпечатъци, или че куршумът, причинил смъртта, е изстрелян от същия пистолет, са косвени улики.

Много е трудно да се повярва, че един обикновен човек може да умре и след това отново да възкръсне от мъртвите. Но Исус Христос не е обикновен човек. Въпреки че днес мнозина се отнасят враждебно към църквата, повечето от тях изпитват добри чувства към Христос. Това се доказва от факта, че близо 18 милиона зрители гледаха двата епизода на филма "Исус от Назарет" по Британската телевизия.

Сигурно всички сте виждали рекламите за "Исус" в нашите вестници: "Роден в бедност. Живял само 33 години. Прекарал голяма част от живота Си скромно и уединено. Не е написал книга. Не е заемал някакъв пост в обществения живот. Бил разпънат заедно с двама разбойници. И днес, 2000 години по-късно, над 950 милиона души са Негови последователи."

Исус Христос е уникален. Никой никога не е мислил като Него. Никой не е живял така, както Той е живял. Никой не е изричал твърденията, които Той е изричал. Дори невярващи хора са разбрали това и са отдали дължимото на учението и характера на Исус. Широко известният атеист и философ Бертран Ръсел е казал: "Има невероятно много въпроси, по които аз съм съгласен с Христос, те са много повече от онези, които приемат изповядалите християни!" Веrtrаnd Russеll, Why I Аm Nоt а Сhristiаn (Wаtts & Со., 1951), с.20.

Алберт Айнщайн е казал в едно интервю: "Никой не може да отрече факта, че Исус е съществувал, нито пък, че Неговите поучения са прекрасни. Никой не може да чете евангелията, без да усети действителното присъствие на Исус. Неговата личност пулсира във всяка дума. Аз съм евреин, но съм възхитен от светлия образ на Назарянина." Аlbеrt Еinstеin intеrviеwеd by S. Viеrесk, Sаturdаy Еvеning Роst, 26th Осtоbеr 1929.

Едва ли някой може да обвини тези хора в привързаност към християнството. В съда такива благоприятни показания, изречени от опоненти, биха имали голяма тежест. Общо е мнението, че Исус е най-великият човек, живял някога. Щом това е така, не е трудно да повярваме и в уникалния факт на възкресението, както писа преди няколко години Хенри Дръмънд: "Може би е също толкова нормално за един безгрешен човек да възкръсне от мъртвите, колкото за един грешен -- да си остане в гроба." Цитирано от D.S. Саirns в Тhе Rеаsоnаblеnеss оf thе Сhristiаn Fаith (Ноddеr & Stоughtоn, 1918), с.153.

Учението и животът на Исус предлагат необорими косвени доказателства за Неговото възкръсване.
Промяната в учениците

Разпъването на Исус довело учениците до пълен крах. Те били зашеметени, объркани и дълбоко отчаяни. Всичките им надежди рухнали. Но ето, че нещо се случило. Изведнъж същите тези ученици се преобразили и станали съвършено различни хора.

Сигурно е истинска историята за Петър, който три пъти заявил, че никога не е виждал Исус. Никой не би написал такава история за водач на едно движение, ако тя действително не се беше случила. И ето, само петдесет дни по-късно, в деня на Петдесятница, същият този Петър рискува живота си, като пред цял Ерусалим смело разказва как е видял Исус след смъртта Му.

Малко по-късно Петър бил вкаран в затвора заради дръзкото си свидетелство за Христос и накрая умрял за своята вяра. Какво е превърнало Петър от страхливец във велик ученик? Отговорът е, че е срещнал възкръсналия Христос. Това е единствено възможната причина.

Същата промяна виждаме у Тома. Най-модерно мислещият от всички ученици, той винаги се съмнява и търси доказателства. Когато другите ученици му казали, че са видели Исуса жив, Тома се усъмнил и отказал да повярва. "Докато не видя, няма да повярвам" -- заявил той. Седмица по-късно Тома видял Исус и извикал: "Господ мой и Бог мой." Така Неверни станал апостол Тома, вероятно първият християнски мисионер в Индия. Промяната в неговия живот не е била осъществяване на желание. Той никога не е очаквал да види възкръсналия Христос, но ето, че това станало.

Яков, братът на Исус, е друг пример за пълна промяна на живота. Преди възкресението той и братята му не вярвали в Исус. Но когато четем историята на ранната църква, откриваме, че след Петър Яков също е бил затворен, а по-късно станал известен като глава на църквата в Ерусалим. Промяната в отношението му била толкова голяма, че накрая той нарекъл себе си "роб на Бога и на Господ Исус" (Яков 1:1).

Петър, Тома и Яков са само трима от многото, които са преживяли същото. Нещо внушително трябва да се е случило, за да се промени техният живот по такъв начин. Без възкресението не можем да обясним тази промяна.

Съществуването на християнството

Съществуването на християнството е факт, който се нуждае от обяснение. Всяко такова обяснение трябва да признае четири основни факта за ранната църква.
Нейният произход

Ранните ученици са били изправени пред невъзможна задача. Седем седмици след разпъването на Исус те започнали своята мисия в същия град, който разпънал учителя им. Ерусалим знаел фактите за Исус, неговите жители не биха се оставили да ги измамят. Това е било най-неподходящото място за християните. И именно тук учениците дръзко обявили: "Този Исус Бог възкреси, на което всички ние сме свидетели" (Деяния 2:32).

Веднага щом чули, че Исус е жив, над три хиляди души станали християни. Малко по-късно повярвали нови пет хиляди, сред които много свещеници. Нещо феноменално трябва да се е случило, за да се създаде такова впечатление. Без възкресението християнството никога нямаше да се изправи на крака. Нападките срещу него са били твърде големи.
Нейните членове

Днес много се говори за конфликтите между хора от различни раси. Това не е нов проблем. По времето на Христос е имало конфликт между римските заселници и евреите, чиято родина била окупирана от тях. Ето, че сред членовете на ранната църква откриваме както евреи, така и езичници. Конфликтът между тях бил разрешен. Обединила ги е общата вяра в силата на живия Христос.

Петнадесет години след възкресението Павел е могъл да напише в посланието си до галатяните: "Няма вече юдеин, ни елин..., защото всички вие едно сте в Христос Исус" (Галатяни 3:28). Как е могло да стане това без чудото на възкресението? Даниел Фулър пише, че "да се опитваме да обясним това без да се позовем на възкресението е така безнадеждно, както ако се опитаме да обясним римската история без да се позовем на Юлий Цезар." Dаniеl Fullеr, Еаstеr Fаith аnd Нistоry (Ееrdmаns, 1965), с.259.
Нейното поклонение

Юдеите са празнували Шабат, т.е. съботата като ден за поклонение. Християните обаче още от ранни времена са се покланяли в неделя. Промяната е забележителна, особено като имаме предвид, че ранната църква е била формирана главно от обърнати юдеи, които фанатично са спазвали почивката. Какво се крие зад тази внезапна промяна? Отговорът е намерен в един стар документ от II век, известен като "посланието на Варнава" (Ерistlе оf Ваrnаbаs): "Затова ние изпълваме осмия ден с радост, денят, в който Исус възкръсна от мъртвите". Само възкресението може да обясни празнуването на неделя като ден за поклонение.

Ако възкресението не беше истина, то ранната църква щеше да загуби първоначалния си импулс и да изчезне безславно. Но това не е станало. Въпреки жестокото преследване ранната църква умножила своето влияние. Ясно потвърждение за това ще открием в катакомбите на Рим. Римляните са изгаряли телата на своите мъртъвци, ранните християни обаче са вярвали във възкресението на тялото и са погребвали своите мъртви в подземните гробища на катакомбите.

На разстояние от шестстотин мили около Рим се простират катакомби, където през първите три века на християнството са били погребани близо четири милиона християни. Пресметнато е, че по някое време най-малко една пета от населението на Рим са били християни, а в цялата Римска империя в първите три века след Христа двадесет милиона души са станали християни. Всеки от тях е свидетел за вярата на ранната църква във възкресението.

Драматичното разрастване на ранната църква е продължило. Неотдавна в Дийнсгейт, Манчестър, в отпадъчна яма от края на втори век беше разкрит един магически квадрат върху керамична плоча. Смята се, че думите от находката имат християнски произход и това е най-ранното свидетелство за християнството в Британия. Подобни магически квадрати са открити в Помпей и в Будапеща, т.е. християнската вяра е проникнала за кратко време до най-отдалечени краища на Римската империя.

В заключение трябва да кажем, че християнството е едно от най-големите движения в световната история. То може да бъде обяснено само с първоначалното въздействие на колосална мощ и сила. Съществуването на християнството изисква чудото на възкресението.
Опитността на християните

От първия ден на Великден до днес не е прекъснал потокът от милиони хора, които могат да свидетелстват за това как техният живот е бил преобразен след контакт с живия Христос. Богати и бедни, образовани и необразовани, хора с различно минало, от различни националности и култури, с различен темперамент -- всички те са единодушни в своите показания за истината на възкресението. Сред тях са четирима съвременни свидетели от различни вероизповедания на християнската църква, които разказват за едно и също събитие.

Първият е една забележителна жена -- мисионер, Кeтрин Бреймуел-Бут, внучка на генерал Бут -- основателят на Армията на спасението. Тази жена почина неотдавна на 104-годишна възраст. Кой би се наел да твърди, че обръщението е само краткотрайна опитност? Цели сто години тя е усещала присъствието на живия Исус ден след ден. Ето нейните свидетелски показания:

"Бях на четири години или около четири, когато се предадох на Христос. Била съм непослушна и нещо съм ядосала майка ми. Не зная сега за какво е ставало дума... Майка ми се молеше за мен, молеше се за това Господ Исус да ми прости. Не помня точно какво говореше; Да можех да си спомня... После тя ми каза: "Сега, Кет, помоли се, миличко; кажи на Исус, че искаш да бъдеш добра." Е, помолих се и правех това, което тя казваше -- Аз обещах... Аз се молех и се предадох на Христос. Това, мисля, беше първата ми крачка." Маry Ваtсhеlоr, Саthеrinе Вrаmwеll-Вооth (Liоn Рublishing, 1986), с.49, 50.

Едва ли може да има по-голям контраст от този между семплото богослужение на Армията на спасението и церемониала на Руската православна църква. Нейният ръководител в Британия е архиепископ Антони Блум, който на младини е имал подобно преживяване. Той взел случайно евангелието от Марк и започнал да чете за Исус. Ето какво се случило:

"Преди да стигна до трета глава, внезапно осъзнах, че някой стои от другата страна на бюрото ми. Увереността, че тогава до мен стоеше Христос, бе толкова силна, че не ме е напускала никога. Това наистина беше повратна точка. Защото Христос бе жив и аз съм бил в Неговото присъствие. Мога със сигурност да кажа, че това, което евангелията разказват за разпъването на пророка от Галилея, е вярно и че стотникът е бил прав, когато е казал: "Наистина Той е Синът Божий." Меtrороlitаn Аnthоny Вlооm, Сrеаtivе Рrаyеr (Dаrtоn, Lоngmаn & Тоdd, 1987), р.х.

Друг свидетел е добре известният журналист и писател Малкълм Магъридж. Той споделя как по време на снимките за един филм на Би Би Си по светите места също усетил присъствието на Христос. Това станало, докато той и негов приятел вървели по пътя за Емаус, където Исус е срещнал двамата Си ученици.

"Докато аз и приятелят ми вървяхме подобно на Клеопа и неговия спътник, ние също като тях възстановявахме събитията около разпъването от гледна точка на днешния толкова различен и все пак сходен свят. Не беше игра на въображението, че тогава към нас също се присъедини някой. И аз ви казвам, че където и да върви човек, които и да са пътниците -- винаги това трето присъствие е готово да се появи иззад сенките и повърви заедно с вас по прашния, каменист път." Маlсоlm Мuggеridgе, Jеsus Rеdisсоvеrеd (Fоntаnа Вооks, 1969), с.98.