Великата борба между Христос и Сатана

Като дава изобилни доказателства за вярата, Бог никога не премахва всичко, което би послужило за извинение на неверието. Търсещите кукички, за да закачат съмненията си, ще ги намерят. А отказващите да послушат Божието слово, докато не бъде отстранено всяко възражение - повод за съмнение, никога няма да стигнат до светлината.

Неверието към Бога е естествена издънка на необновеното, враждуващо с Него сърце. Но вярата се вдъхновява от Светия Дух и ще процъфтява само тогава, когато бъде подхранвана. Никой не може да укрепне в нея без решителни усилия. Неверието се задълбочава, когато бъде насърчавано. И ако хората вместо да се занимават с дадените от Бога доказателства за поддържане на вярата им, си позволяват да оспорват, да се съмняват и да критикуват, ще откриват, че съмненията им стават все по-основателни.

А съмняващите се в Божиите обещания и невярващи в свидетелството на Неговата благодат, Го обезславят. Влиянието им вместо да привлича други към Христос по-скоро ги отблъсква. Те са безплодни дървета, които простират сухи клони и хвърлят сянка надлъж и шир, лишават другите растения от слънчева светлина и те увяхват и умират под студената им сянка. Животът на тези хора ще бъде като постоянно свидетелство срещу самите тях. Посетите семена на съмнение и скептицизъм ще дадат сигурна жетва.

Има само един път искрено желаещите да се освободят от подозренията. Вместо да се съмняват и да възразяват срещу това, което не разбират, нека обърнат внимание на вече огрялата ги светлина и ще получат по-голяма. Нека изпълняват всеки ясно разбран дълг и тогава ще бъдат в състояние да разбират и изпълняват и задълженията, за които сега се съмняват.

Сатана е способен да представи нещо фалшиво така да заприлича на истината, че да измами желаещите да бъдат измамени, да избягнат изискващите се себеотрицание и жертва. Но не може да задържи във властта си и една-единствена душа, искрено жадуваща да познае истината на каквато и да било цена. Христос е Истината и “истинната виделина, която осветлява всекиго человека, що иде на света” (Йоан 1:9 - ЦП). Духът на истината е изпратен, за да води хората във всяка правда. А с авторитета на Божия Син е заявено “искайте и ще ви се даде”. “Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога...” (Матей 7:7; Йоан 7:17).

Христовите последователи трудно разбират заговорите и интригите на Сатана и неговите пълчища срещу тях. Но Този, Който живее в Небето, ще осуети всичките им кроежи и ще ги обърне в полза на дълбоките Си намерения. Господ позволява чедата Му да попаднат в огнената проба на изкушението, не защото Му е приятно да страдат и да се измъчват, а защото процесът е жизнено важен за тяхната крайна победа. Ако иска да остане верен на принципите на Своята слава, Бог не може да ги предпази от изкушението, защото целта на изпитанието е да ги подготви да устояват на всички съблазни на дявола.

Нито зли хора, нито зли ангели могат да попречат на Божието дело или пък да лишат Божия народ от Неговото присъствие, ако той изповяда греховете си със смирено, съкрушено сърце, ако ги изостави и с вяра се уповае на обещанията Му. Всяко изкушение, всяко противно влияние, независимо дали е явно или тайно, може да бъде отблъснато успешно “не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ на силите” (Захария 4:6).

“Защото очите на Господа са върху праведните и ушите Му - към тяхната молитва... И кой ще ви стори зло, ако сте ревностни за доброто?” (1 Петрово 3:12-13). Когато Валаам, съблазнен от обещанието за богата награда, упражни магьосничеството си против Израил и чрез жертвоприношения на Господа искаше да прокълне Неговия народ, Божият Дух попречи да бъде изговорено така желаното зло. Той бе принуден да възкликне: “Как да прокълна, когото Бог не проклина? Или как да хвърля презрение, върху когото Господ не хвърля?... Дано умра както умират праведните и сетнините ми да бъдат както техните!” Когато повторно бе принесена жертва, безбожният пророк заяви: “Ето, аз получих заповед да благославям и Той като благослови, аз не мога да го отменя. Не гледа беззаконие в Якова, нито вижда извратеност в Израиля, Господ Бог негов с него е... Наистина няма чародейство против Якова и няма врачуване против Израиля, на времето си ще се говори за Якова и за Израиля: що е извършил Бог!” И все пак за трети път бяха издигнати олтари и Валаам отново се опита да изговори проклятие. Но с негодуващите устни на пророка, които съвсем нямаше да произнесат това, Божият Дух обяви благополучието на Своите избрани и укори глупостта и злобата на враговете им: “Благословен, който те благославя и проклет, който те проклина!” (Числа 23:8, 10, 20-21, 23; 24:9).

По това време израилевият народ бе верен на Бога. Докато бе послушен на Неговия закон никаква земна или пъклена сила не би могла да му навреди. Валаам не можа да произнесе проклятието, но все пак накрая успя да хвърли позор върху израилтяните, отвеждайки ги в грях. Когато престъпиха Божиите заповеди, те се отделиха от Бога и бяха оставени да почувстват властта на погубителя.

Сатана добре съзнава, че и най-крехката, пребъдваща в Христос душа, е по-силна от множествата на мрака и че, ако явно се обяви срещу нея, ще бъде посрещнат и отблъснат. Затова се стреми да отвлече войните на кръста, от силната им крепост, като в същото време стои в засада със своите сили, готов да унищожи всички, дръзнали да излязат и стъпят на неговата територия. Ние можем да бъдем сигурни само, когато смирено се уповаваме на Бога и сме послушни на всичките Му заповеди.

Никой човек не може да бъде сигурен нито един ден, нито един час без молитва. Особено трябва да молим Господа за мъдрост да разбираме Неговото слово. Там са разкрити примките на изкусителя и начините, чрез които може да бъде отблъснат успешно. Сатана е специалист по цитиране на текстове от писанията, като им дава свое тълкувание. Така се надява да ни доведе до падение. Трябва да изследваме Библията със смирено сърце, като внимаваме никога да не изгубим зависимостта Си от Бога. Докато сме постоянно нащрек срещу примките на Сатана, трябва да се молим непрекъснато с вяра: “Не ни въвеждай в изкушение!”

Още в най-ранния период на човешката история Сатана започна да полага усилия да измами нашия род. Този, който бе предизвикал бунта в небето, пожела да накара жителите на Земята да се присъединят в борбата му срещу Божието управление. Адам и Ева бяха съвършено щастливи, докато бяха послушни на Божия закон. Този факт бе постоянно свидетелство срещу твърдението, поддържано от Сатана на небето, че Божият закон потискал Неговите творения и се противопоставял на доброто им. Освен това завистта на Сатана пламна, когато гледаше красивия дом, приготвен за безгрешната двойка. Той реши да доведе Адам и Ева до падение и след като ги отдели от Бога и ги постави под собствената си власт, да заграби Земята и да основе свое царство против волята на Всевишния.

Ако бе открил истинския си характер, щеше да бъде отхвърлен веднага, защото Адам и Ева бяха предупредени за този опасен враг. Но той работеше скришом, прикривайки намерението си, за да може да постигне по-сигурно целта си. Използва за медиум змията - тогава създание с омайващо красива външност, и сам се обърна към Ева: “Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?” (Бит. 3:1). Ако тя се бе въздържала от спор с изкусителя, нямаше да се изложи на опасност. Но дръзнала да преговаря с него, стана плячка на хитрите му клопки. По същия начин и сега биват побеждавани много хора. Те се съмняват в Божиите изисквания и спорят по тях; и вместо да бъдат послушни на Божествените заповеди, приемат човешки теории, които само прикриват примамките на Сатана.

“Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията рече на жената: Никак няма да умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога да познавате доброто и злото” (Бит. 3:2-5). Лукавият беше заявил, че те щели да станат като Бога, придобивайки по-голяма мъдрост и по-висше състояние на съществувание. Ева се поддаде на изкушението, а чрез нея и Адам бе подведен да съгреши. Повярваха на думите на змията, че Бог не мисли онова, което казва; изразиха недоверие към Твореца. Въобразиха си, че Той ограничава свободата им и, престъпвайки закона Му, биха получили по-голяма мъдрост и по-високо положение.

Но след като съгреши Адам, какво значение откри, че имат думите: “...в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш?” (Бит. 2:17) Дали означаваха, както Сатана го бе подвел да вярва, че ще бъде въведен в едно по-възвишено състояние на съществуване? Тогава чрез престъпването на закона наистина би могло да се постигне някакво голямо добро и Сатана щеше да се окаже благодетел на човешкия род. Но не това бе смисълът на Божествената присъда, който Адам разбра. Бог заяви, че като наказание за греха си човекът ще се върне в пръстта, от която е направен: “...понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш” (Бит. 3:19). Думите на Сатана: “Ще ви се отворят очите” се оказаха верни само в този смисъл: след като Адам и Ева не послушаха Бога, очите им се отвориха, за да видят своята глупост; те наистина познаха злото и вкусиха от горчивия плод на престъплението.

Сред Едемската градина растеше дървото на живота, чиито плодове имаха силата да продължават живота. Ако Адам бе останал послушен на Бога, щеше да се радва без прекъсване на свободен достъп до същото това дърво и щеше да живее вечно. Но след като съгреши, беше му забранено да яде повече от плодовете на дървото и стана подвластен на смъртта. Божествената присъда: “...понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш” посочва цялостно угасване на живота.

Безсмъртието, обещано на човека при условие на послушание, бе проиграно чрез престъпването на Божията заповед. Адам не можеше да предаде на потомството си онова, което сам не притежава; и за падналото човечество не би имало никаква надежда, ако Бог чрез жертвата на Своя Син не бе предложил отново безсмъртие за човека. Макар че “смъртта мина във всички човеци, понеже всички съгрешиха”, Христос “унищожи смъртта и осия живот и безсмъртие чрез благовестието” (Римл. 5:12; 2 Тимотей 1:10). Така че безсмъртието може да се получи само чрез Христос. Исус каза: “Който вярва в Сина, има вечен живот, а който не слуша Сина, няма да види живот” (Йоан 3:36). Всеки човек може да притежава това неоценимо благословение, ако се съобрази с условията. Всички, “които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие”, ще получат “вечен живот” (Римл. 2:7).

Единствено големият измамник бе обещал на Адам живот въпреки непослушанието. Думите на змията пред Ева в Едем - “никак няма да умрете”, бяха първата, проповядвана някога проповед върху безсмъртието на душата. И все пак те, чийто автор е единствено Сатана, се разнасят от християнските амвони като ехо и се приемат от по-голямата част от човечеството така благосклонно, както бяха приети и от нашите първи родители. Божествената присъда “душата, която греши, тя ще умре” (Езекиил 18:20) днес се тълкува така: съгрешилата душа няма да умре, а ще живее вечно. Можем само да се учудваме на странната заслепеност, която прави хората така лековерни към думите на Сатана и така съмняващи се в думите на Бога.

Ако след падането в грях на човека му бе позволено да има свободен достъп до дървото на живота, той щеше да живее вечно, а грехът щеше да бъде обезсмъртен. Но “херувимите и пламенният меч” пазеха “пътя към дървото на живота” (Бит. 3:24) и на никого от Адамовото семейство не бе позволено да премине бариерата и да яде от животодаващите плодове. Затова няма нито един безсмъртен грешник.

Но след грехопадението Сатана заповяда на ангелите си да положат особени усилия да всадят вярата в естественото безсмъртие на човека. След като подведат хората да възприемат заблудата, те трябваше да ги доведат до заключението, че грешникът ще живее във вечни мъки. Сега князът на тъмнината представя чрез своите оръдия Бога като отмъстителен тиранин, Който хвърля в пъкъла всички омразни Нему, за да преживяват вечно Неговия гняв; а докато страдат и се гърчат във вечните пламъци, Творецът им ги наблюдава със задоволство.

Така най-свирепият враг приписва на Създателя и Благодетеля на човечеството собствените си качества. Жестокостта е сатанинска черта. Бог е любов и всичко, сътворено от Него, бе чисто, свято и прекрасно, докато чрез първия голям бунтовник не се вмъкна грехът. Самият Сатана е врагът, който изкушава човека да съгрешава, а след това, ако може, го унищожава. Когато осигури жертвата си, ликува над постигнатата гибел. Да му бъдеше разрешено, би помел целия човешки род, т.е. би го уловил в мрежата си. Ако Божествената сила не бе му се противопоставила, нито един син или дъщеря на Адам не биха му избягнали.

Сатана и днес се стреми да побеждава хората така, както победи нашите първи родители, като разклаща доверието в Твореца, като ги подвежда да се усъмняват в мъдростта на Неговото управление и в справедливостта на законите Му. Той и пратениците му представят Бога като по-лош дори от самите тях, за да оправдаят собственото си злосторство и бунт. Големият лъжец се стреми да припише на нашия небесен Баща собствения си ужасно жесток характер. Целта му е да създаде впечатлението, че с изпъждането от небето, само защото не се бил подчинил на един толкова несправедлив владетел, му е причинена голяма неправда. Представя на света свободата, на която хората биха се радвали при неговото управление в контраст на робството, наложено им от строгите заповеди на Йехова. Така успява да отклони души от верността им към Бога.

Колко противоречащо на всяка проява на любов и милост и дори на нашето собствено чувство за справедливост е учението, че нечестивите мъртви са измъчвани с огън и сяра в един вечно горящ пъкъл, че за греховете от един кратък земен живот те трябва да търпят мъки, докато Бог е жив. И въпреки всичко тази теория се разпространява и изучава навсякъде и все още е част от много християнски вероизповедания. Един учен, доктор по богословие, казва: “Гледката на мъченията в пъкъла многократно ще увеличава през цялата вечност щастието на светиите. Когато виждат как други със същото естество и родени при същите обстоятелства са подложени на такива мъки, а те са възвишени, ще се чувстват още по-щастливи”. Друг пък си е послужил със следните думи: “Докато присъдата над съдовете на гнева се изпълнява вечно, вечно ще се издига димът на тяхното мъчение пред погледа на съдовете на милостта, които, вместо да изпитват съчувствие към окаяните обекти, ще викат: Амин, алилуя, хвалете Господа!”

Къде в страниците на Божието слово се намира такова учение? Ще бъдат ли изкупените в небето лишени от всякакво чувство на състрадание, лишени дори от чувството за обикновена човещина? Или ще бъдат заменени със стоицизма или жестокосърдечието на дивака? Не, не! Това не е учението на Божията книга! Тези, които представят идеите, изразени в дадените по-горе цитати, може да са учени и даже искрени хора, но са измамени от лъжливите учения на Сатана. Той ги подвежда да изопачават силни изрази от Писанието, придавайки на думите им язвителен и пагубен смисъл, присъщ на него, но не и на нашия Творец. “Заклевам се в живота Си, казва Господ Йехова, не благоволя в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, доме Израилев?” (Езекиил 33:11).

Какво би спечелил Бог, ако приемем, че Му е приятна гледката на нечуваните мъчения, стенанията, писъците и проклятията на страдащите творения, които Той държи в пламъците на пъкъла? Могат ли ужасните звуци да бъдат музика в ушите на безпределната Любов? Тези хора се опитват да убедят, че подлагането на нечестивите на безкрайни мъки показва Божията омраза към греха. О, ужасно богохулство! Като че Божията омраза към греха е причината той да бъде овековечен. Защото според ученията на тези теолози продължителните мъки без надежда за помилване подлудяват нещастните жертви и тъй като те изливат яростта си в проклятия и богохулства, постоянно увеличават товара на вината си. Но Божията слава не се увеличава чрез такова безкрайно увеличаване на греха в безконечните векове.

Вън от възможностите на човешкия ум е да се оцени злото, нанесено от ереста за вечните мъки. Библейската религия, която е пълна с любов и доброта и изключително богата с милост и съчувствие, е затъмнена от предразсъдък и е обвита с ужаси. Като помислим в какви фалшиви краски е обрисувал Сатана характера на Бога, можем ли тогава да се чудим, че хората се страхуват от своя милостив Творец, изпитват ужас от Него и даже Го мразят? Чудовищните представи за Бога, разпространили се по света чрез ученията от амвоните, са създали хиляди, не, милиони съмняващи се и невярващи.

Идеята за вечните мъки е една от измамните теории за виното на разпаленото блудство на Вавилон, с което се опиват народите (Откр. 14:8, 17:2). Как Христовите служители са могли да приемат тази ерес и да я проповядват от светия амвон, е наистина тайна. Това учение, както и фалшивата събота, те са възприели от Рим. Наистина било е проповядвано от велики и добри мъже, които не са имали светлината, известна ни по този въпрос днес. Те са били отговорни само за светлината, огряла ги в тяхното време; а ние сме отговорни за светещата в наши дни. Ако се отклоним от свидетелството на Божието слово и приемем погрешни учения, понеже бащите ни са учили така, над нас ще тежи присъдата, изговорена над Вавилон; ние пием “от виното на нейното блудстване”.

Твърде много хора, отблъснати от учението за вечните мъки, са възприели противоположната заблуда. Те виждат, че Писанията представят Бога като любещо и състрадаващо същество и не могат да повярват, че Той ще хвърли творенията Си в пламъците на вечно горящ пъкъл. Но понеже поддържат, че душата е безсмъртна по естество, не виждат друг извод освен този, че в края на краищата цялото човечество ще бъде спасено. За мнозина заплахите в Библията са предназначени просто да водят хората до послушание, а не да бъдат буквално изпълнени. Така грешникът може да живее в егоизтични удоволствия, без да зачита Божиите изисквания и накрая пак да очаква да получи Неговото благоволение. Доктрината, разчитаща на милостта, а пренебрегваща справедливостта на Бога, се харесва на плътското сърце и поддържа неправдата у безбожните.

За да се покаже как вярващите в едно всеобщо спасение изкривяват писанията с цел да подкрепят пагубните за душата си догми, е нужно само да се цитират изявленията им. При погребението на един нерелигиозен млад човек, загинал внезапно при катастрофа, проповедник, универсалист, избрал за словото си онзи текст от Писанието, който се отнася за Давид: “...беше се утешил за Амноновата смърт” (2 Царе 13:39).

“Често са ме запитвали - казал говорителят - каква ще бъде участта на напускащите света в грях - умират, може би, в пияно състояние или с неизчистени от престъпления петна по дрехите си, или както този младеж - без да са изповядвали някаква религия или да са се радвали на религиозен живот. Ние се задоволяваме с Писанието; неговият отговор трябва да разреши и най-трудния проблем. Амнон бе извънредно грешен; бе непокаян, бяха го опили и го убиха преди да изтрезнее. Давид бе Божи пророк; той би трябвало да знае дали Амнон ще бъде добре или зле в бъдещия свят. Какви бяха чувствата на сърцето му? “И душата на цар Давид излизаше и чезнеше по Авесалома, защото беше се утешил за Амноновата смърт” (2 Царе 13:39).

“И до какво заключение можем да стигнем от тези думи? Дали, че в неговата религиозна вяра няма място за безкрайни мъки? Така предполагаме; и тук откриваме един триумфиращ аргумент в подкрепа на по-приятното и просветващото, по-благоприятното предположение за една крайна, всеобща чистота и мир. Той се бе утешил, след като видя сина си мъртъв. И защо? Защото чрез пророческото си око можа да надникне напред в славното бъдеще и да види сина си напълно освободен от всякакви изкушения, освободен от робството и очистен от покварата на греха. И след като е бил станал достатъчно свят и просветлен, е приет в обществото на възвишените и ликуващи духове. Утехата му бе, че неговият любим син е далече от състоянието на грях и страдания, пренесен е там, където в затъмнената му душа ще се изливат най-възвишените влияния на Светия Дух, където умът му ще бъде отворен за небесната мъдрост и за сладкото очарование на безсмъртната любов и така - приготвен е с осветено естество да се наслаждава на почивката и обществото на небесните наследници.

С тези мисли бихме искали да бъде разбрана нашата вяра, че небесното спасение не зависи от нищо, което можем да извършим в този живот; не зависи нито от промяна на сърцето сега, нито от вяра сега, нито от изповядване на религия сега”.

Така признаващият се за Христов проповедник преповтаря лъжата, изречена от змията в Едем: “Никак няма да умрете; ...в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога...” Той заявява, че след смъртта си и най-долните грешници - убиецът, крадецът и прелюбодеецът, ще бъдат приготвени за безсмъртното блаженство.

И откъде този човек, извращаващ Писанията, прави заключенията си? От едно-единствено изречение, което изразява Давидовото покорство към заповедта на Провидението. Неговата душа “чезнеше по Авесалома, защото се беше утешил за Амноновата смърт”. След като острото чувство от смъртта бе избледняло с времето, мислите му се обърнаха от мъртвия син към живия, който от страх пред справедливото наказание за престъплението сам се бе поставил в изгнание. И това било доказателството, че след смъртта си пияният кръвосмесител Амнон незабавно е бил пренесен в покоите на блаженството, където да бъде пречистен и приготвен за обществото на безгрешните ангели! Приятна басня наистина, добре скроена, за да подхожда на плътското сърце! Това е собствено учение на Сатана и то действа много успешно. Трябва ли при такива учения да се изненадваме, че нечестието изобилства?

Поведението, следвано от този фалшив учител, илюстрира поведението на много други. Вземат се само няколко думи от Писанието, отделят се от контекста и в много случаи тълкуванията, които ни се дават, са точно обратни на смисъла им. Така отделни текстове биват изкривявани и използвани, за да докажат учения, нямащи основа в Божието слово. Приведеното като доказателство свидетелство, че пияният Амнон е на Небето, е просто една често използвана измама, напълно противоречаща на ясното и положително изявление на Писанието, че никой пияница не ще наследи Божието царство (1 Кор. 6:10). Точно така съмняващи се, невярващи и скептици превръщат истината в лъжа. И огромни групи са били измамвани чрез техните софизми и омайвани да заспят в люлката на плътската сигурност.

Ако беше вярно, че в часа на освобождаването им от тялото душите на всички хора отиват направо в небето, тогава бихме пожелавали по-скоро смъртта, отколкото живота. Чрез това вярване доста хора са били подвеждани да сложат край на земното си съществувание. Победени от трудности, смущения, грижи и разочарования, много по-лесно им изглежда да скъсат слабата нишка на живота и да отлетят в блаженството на вечния свят.

Бог е дал в Словото Си ясни и категорични доказателства, че ще накаже престъпниците на Своя закон. Мамещите себе си, че Бог е твърде милостив, за да отдаде справедливото на грешника, трябва само да погледнат Голготския кръст. Смъртта на безгрешния Божи Син свидетелства, че “заплатата на греха е смърт”, че всяко нарушение на Божия закон трябва да получи справедлива отплата. Безгрешният Христос стана грешен заради човека. Той понасяше вината на престъплението и последиците от това, че Отец скри лицето Си от Него, докато сърцето Му спря и животът Му угасна. Цялата тази жертва бе принесена, за да бъдат изкупени грешниците. По никакъв друг начин човекът не би могъл да бъде освободен от наказанието за греха. И всяка душа, отказваща да участва в осигуреното на такава скъпа цена изкупление, трябва да понесе вината и наказанието за престъплението си.

Нека да разгледаме какво още учи Библията за безбожните и непокаяните, които този универсалист праща в Небето като свети и щастливи ангели.

“На жадния ще дам даром от извора на водата на живота” (Откр. 21:6). Това обещание се отнася само за жадните. Единствено онези, които чувстват нужда от водата на живота и я търсят с цената дори да останат без нищо друго, ще бъдат снабдени с нея. “Който побеждава, ще наследи тия неща; Аз ще Му бъда Бог и той ще Ми бъде син” (Откр. 21:7). Тук също има поставени специални условия. За да наследим всичко, трябва да противостоим на греха и да го победим.