Victoria Boutenko
Разказът на д-р Пол Фибър
Изтегляне 240.2 Kb.
|
Свързани:
ulicata-i-moyata-bezopasnost
| Разказът на д-р Пол Фибър
Срещата с Виктория и нейното семейство беше чудесно преживяване. Удивително е как ни събра съдбата. Двамата със съпругата ми търсехме помощ в усилията си да подобрим здравето си със сурова храна, а Виктория имаше нужда от подкрепа за проучването си. Съществуват различни методи за изследване на солната киселина, но ние решихме, че предвид времевите ограничения най-подходящ ще бъде тестът с натоварване със солна киселина (НС1). Неговата цел е да определи способността на стомаха да произвежда достатъчно стомашна киселина. Организмът е така еволюирал, че отделя стомашна киселина в отговор на определени дразнители. Мисълта за храна, дъвченето и наличието на определени храни (здравословни или не) в стомаха като например протеини, мляко, калциеви соли и кафе, стимулират освобождаването на гас-трин: хормон, който се отделя от гастриновите клетки (Г-клетки) на пилорните жлези, намиращи се в областта на антрума на стомаха. Гастринът стимулира париеталните жлези да произвеждат и отделят киселина в стомаха. Друг хормон, стимулиращ производството на киселина, е хистаминът. Неговият ефект се усилва от наличието на гастрин. Много хора страдат от понижено произ- водство на стомашна киселина, т. нар. хипохлорхидрия, а в по-тежките случаи - ахлорхидрия. Много от пациентите ми се оплакват от стомашен рефлукс поради „прекалена“ секреция на киселини. Опитът ми показва, че хиперсекрецията на стомашна киселина е рядко срещано явление. Често обаче се случва да се отделя стомашна киселина в неподходящ момент, което предизвиква симптоми на раздразнение или възпаление в храносмилателната система. При мнозина рефлук-сът на стомашното съдържание към хранопровода е свързано повече с недостатъчна секреция на стомашна киселина, което води до гниене на храната и съпътстващи симптоми като газове, подуване, рефлукс и оригване. Антиацидната терапия може и да носи краткотрайно облекчение, но в никакъв случай не лекува. В проучването раздадохме на всички участници по десет капсули със солна киселина, които трябваше да бъдат достатъчни, за да се натоварят четири хранения. Помолихме ги да приемат храни, богати на протеини - тежки и сложни ястия. Започнаха с една капсула при първото хранене, като ако не почувстваха слабо парене или раздразнение, трябваше при второто хранене да вземат две и да продължат така, докато не постигнат реакция, или четири капсули наведнъж без реакция. От двайсет и седемте участници само двама имаха реакция при една капсула и отпаднаха от проучването. Останалите показаха в една или друга степен хипохлорхидрия и продължиха участието си. Възрастта им варираше от седемнайсет до осемдесет години. Всички участници бяха помолени да не променят обичайния си начин на хранене. След трийсет дни консумация на един литър зелено смути всеки ден направихме втори тест с натоварване с НС1, за да видим какви подобрения са настъпили. Един участник беше отпаднал по средата на проучването поради гадене. Но останалите двайсет и четирима показаха подобрение в отделянето на солна киселина. За мен бе забележително, че толкова силно подобрение се наблюдава при 66,7 % от участниците. Не очаквах да видя подобен напредък за такъв кратък период от време. Със съдържанието си на фибри и хранителни вещества зелените смутита отбелязаха неве- Изтегляне 240.2 Kb. Сподели с приятели:
|