Victoria Boutenko

Ние сме прахта на земята g-р Бърнард Дженсън

Изтегляне 240.2 Kb. страница 13/46 Дата 03.03.2024 Размер 240.2 Kb. #120521 Тип Книга

Навигация на страницата:

• ЛЕЧЕБНАТА СИЛА НА ХЛОРОфИЛА

Ние сме прахта на земята g-р Бърнард Дженсън Когато прочетох първата си книга за пермакултурата, естественият начин за градинарство, с изненада научих някои изумителни факти за почвата, които радикално промениха много от навиците ми. Към компостирането, рециклирането и купуването само на биопродукти добавих собствена малка пермакул-турна градинка. Най-важното бе, че развих дълбоко уважение към всички почви. През стотиците милиони години, в които растенията живеят на нашата планета, те са станали забележително самодоста-тъчни. Освен че са установили полезна връзка със слънцето, растенията са се научили и да „отглеждат“ своя собствена почва. Когато умират, на нас може да ни изглежда, че просто падат на земята и гният, изядени от множество червеи и буболечки. Учените обаче са открили, че мъртвите растения се ядат само от определен вид бактерии и гъбички1. Растенията „знаят“ как да привлекат към гниещите си тъкани само онези микроорганизми и земни червеи, които ще произведат полезни минерали за почвата, в която ще растат техните събратя. Един от начините, по които растенията привличат конкретни микроорганизми в почвата си, е повишената концентрация на захари в корените. Ето защо някои корени като морковите и картофите например, са много по-сладки от останалата част на растението. Растенията и микроорганизмите развиват симбиотична връз- ка, която е полезна и за двете страни2. Също както хората отглеждат стопански животни, така растенията си „отглеждат“ определени видове микроорганизми и гъбички, които произвеждат хумус (органична материя), богата на най-полезните за тези растения минерали. Очевидно качеството на почвата е от решаващо значение не само като източник на вода и минерали за растенията, но изобщо за оцеляването им. Затова растенията трябва да се изучават заедно с почвата, в която растат. Ако ни интересува какви хранителни вещества получаваме от растенията, в никакъв случай не можем да пренебрегнем качеството на веществата, които самите растения извличат от почвата, защото ние буквално поглъщаме тези минерали чрез растенията. Качеството на почвата, в която живеят растенията, оказва огромно влияние върху здравето на хората и животните, хранещи се с тези растения. Следният пример за чистокръвните коне ясно разкрива значението на почвата за хората и животните: В рамките на няколко поколения огромните петнисти коне от породата першерон, развита върху френска земя на юг от Нор-мандия, се смалиха до размерите на донските коне, въпреки че в Съветския съюз кръвната линия е запазена чиста: породата е останала същата, просто смалена3. Случаят показва, че почвите, в които растат растенията, са също толкова важни за здравето ни, ако не и повече. С други думи, колкото и странно да звучи, благоденствието ни зависи от качествата на земята, в която расте храната ни, защото първоначачният източник на хранителни вещества за хората е почвата, не растението. Основната разлика между екологично чистото биоградинар-ство и конвенционалното е, че „конвенционалното земеделие се стреми да храни растенията, а органичното - да подхранва микроорганизмите в почвата“4. С други думи, конвенционалните фермери пренебрегват микроорганизмите в почвата и насочват усилията си към обогатяването й с калий, азот и други химикали, докато органичното производство се грижи за живите организми в почвата, които на свой ред ще осигурят хар-монично балансирана храна на растенията. Също както хората не могат да живеят от химикали вместо храна, така микроорганизмите в почвата не могат да оцелеят с изкуствени торове. Когато всички микроорганизми бъдат унищожени от химикалите, почвата се превръща в прах. Никое растение не може да живее в прахта, колкото и богата на химикали да е тя. Чрез растенията ние получаваме важни вещества, разложени от почвените микроорганизми. Колкото повече органична материя, или хумус, има в почвата, толкова по-питателна е храната, която расте в нея! Все повече стават научните данни за превъзходството на биохраните в сравнение с конвенционално отглежданите. В едно обширно, задълбочено изследване1 на научната литература по въпроса група учени са открили 236 измервания на био и конвенционални продукти. След внимателен анализ на събраните данни те заключават: „Средната порция от биологично произведена растителна храна съдържа с около 25 % повече от хранителните вещества, обхванати от това изследване в сравнение със същата порция от същата храна, произведена с конвенционални земеделски методи“. Растенията изглежда са по-добри „земеделци“ от нас самите. Благодарение на тяхната умела „работа“ в течение на милиони години ние, хората, разполагаме с прекрасни плодородни почви по цялото земно кълбо с безброй щастливи микроорганизми, процъфтяващи в тях. В популярната си книга „Тайните на почвата“ Питър Томпкинс и Кристофър Бърд казват, че „общото тегло на всички микробни клетки по земята е двайсет и пет пъти по-голямо от това на животинския свят; всеки акър добре обработвана земя съдържа до половин тон процъфтяващи микроорганизми и около тон земни червеи, които ежедневно отделят по един тон хумусни съставки“6. В резултат на нашето „високотехнологично“ човешко земеделие по-голямата част от почвите в селскостопанските ферми в САЩ съдържат по-малко от 2 % органична материя, докато преди ерата на химията тя е била 60 до 90 %. Според Дейвид Блум - еколог, специалист и преподавател по пермакулту-ра, „за по-голямата част от първокачествената комерсиална земеделска земя се смята за късмет, ако достига 2 % органична материя - границата между жива и мъртва почва“7. Прилагайки пермакултурни техники върху изключително обеднена почва, състояща се от твърда като цимент глина, за две години Дейвид Блум успява да увеличи органичната материя до 25 %. От това поле той събира реколта „осем пъти над това, което Американската агенция по храните и лекарствата смята за въз-можно за един квадратен метър“8. Невъзможно е да подхранваме успешно почвите с химикали, понеже „биологията не е химия“9. С други думи, в химичните торове липсват живите ензими, допринасящи за уникалните качества на всяка почва. Според множеството изследвания, проведени в различни страни, почвените ензими са способни да преобразуват един елемент в друг, стига тази „биоло-гична трансмутация“ да е в полза на растенията в тази почва. Цитираните по-долу заключения на учените ще ви помогнат сами да добиете представа за проблема. Професор Рене Фурон от Факултета за природни науки в Парижкия университет: „Вече не можем да отречем, че природата прави магнезий от калций (а в някои случаи обратното), че калият може да се получи от натрий“10. Хисатоки Комаки, ръководител на научноизследователска лаборатория по биология в „Мацушита Илектрик Къмпани“, Япония: „Различните микроорганизми, включително определени бактерии и два вида плесен и гъбички, можеха да превърнат натрия в калий“11. Професор П. А. Королков, Русия: „Силицият може да бъде превърнат в алуминий... Свидетели сме на радикално преразглеждане, и то не на детайли, а на основите на наследството на естес-твознанието. Дошъл е моментът да признаем, че всеки химичен елемент може да се превърне в друг в естествени условия“12. Всичко това са солидни факти, от които можем да си направим извода, че химичните торове в никой случай не мотат да обогатят живата почва, а само да я увредят или дори унищожат с пагубни последствия за растенията, животните и хората. I ЛЕЧЕБНАТА СИЛА НА ХЛОРОфИЛА Изтегляне 240.2 Kb. Сподели с приятели: