Victoria Boutenko
Съдържание на важни минерали и витамини
Изтегляне 240.2 Kb.
|
Свързани:
ulicata-i-moyata-bezopasnost
- Навигация на страницата:
- Смути „Ягодово поле“
- Смути „Сладко и кисело“
- ИЗОБИЛИЕТО ОТ ПРОТЕИНИ В ЗЕЛЕНОЛИСТНИТЕ ХРАНИ
- / ФИБРИТЕ: ВЪЛШЕБНАТА ГЪБА
*3а представителите на бялата раса със средна пигментация на кожата излагането на лицето и целите ръце за по пет минути, два-три пъти седмично, през три четвърти от годината всъщност прави излишен приема на витамин D с храната - Б. а. За да покажа колко питателни са зелените смутита, направих пълен анализ на три от тях, чиито рецепти ви предлагам и в тази книга. Този анализ е твърде подробен и обширен. По-долу ще намерите съкратен вариант на таблиците, показващи хранителното съдържание на един литър от три различни зелени смутита. Пълния анализ можете да видите на следните адреси: „Лятна наслада“ http://nutritiondata.self.eom/facts/recipe/l 702214/2 „Ягодово поле“ http://nutritiondata.self.com/facts/recipe/1702245/2 „Сладко и кисело“ http://nutritiondata.self.com/facts/recipe/1702272/2 Каня ви да се възползвате от ценния и полезен уебсайт http:// nutritiondata.self.com, на който можете да пресмятате хранителното съдържание на собствените си рецепти с помощта на най-новите и точни данни, предоставени директно от Национална-та база данни за хранителните вещества на Американската агенция по храните и лекарствата. 1 Смути „Лятна наслада“ 2 чаши нарязани праскови (308 г) 5 чаши суров спанак (150 г) 2 чаши вода (237 г) • Приготвяне: смелете добре в блендера. • Хранителни стойности Порция: 932 г (1 л) Калории: 155 Калории от мазнини: 11 % от препоръчителния дневен прием3 Мазнини общо 1 г 2 % Наситени мазнини 0 г Трансмазнини 0 г Холестерол 0 мг Натрий 123 мг 5 % Въглехидрати общо 36 г 12 % Хранителни фибри 8 г 32 % Захари 29 г Протеини 7 г Витамин А 301 % + Витамин С 104 % + Желязо 27 % Калций 17 % Смути „Ягодово поле“ 1 чаша нарязани банани (150 г) 5 чаши накъсана маруля или салата (235 г) 1 чаша ягоди, срязани на две (152 г) 2 чаши вода (237 г) • Приготвяне: смелете добре в блендера. • Хранителни стойности Порция: 1000 г (1 л) Калории: 222 Калории от мазнини: 14 • % от препоръчителния дневен прием Мазнини общо 2 г 3 % Наситени мазнини 0 г Трансмазнини 0 г Холестерол 0 мг Натрий 27 мг 1 % Въглехидрати общо 54 г 18 % Хранителни фибри 12 г 48 % Захари 29 г Протеини 6 г Витамин А 41,2 % + Витамин С 65 % Калций 11 % + Желязо 19 % Смути „Сладко и кисело“ 4 кайсии (35 г) 1 голям банан (136 г) Боровинки (28 г) Марули, червенолистни (200 г) 2 чаши вода (237 г) • Приготвяне: смелете добре в блендера. • Хранителни стойности Порция: 1000 г (1 л) Калории: 252 Калории от мазнини: 14 I ИЗОБИЛИЕТО ОТ ПРОТЕИНИ В ЗЕЛЕНОЛИСТНИТЕ ХРАНИ Смятам, че учените Все още не са изследвали скритите Възможности на безбройните семена, листа и плодове за пълноценното хранене на човечеството Махатма Ганди Всяка молекула протеин се състои от верига аминокиселини. Незаменимите (есенциалните) аминокиселини са тези, които организмът не може да синтезира сам и следователно трябва да бъдат доставяни от храната. Хората трябва да приемат достатъчно количество от девет такива аминокиселини. В книгата си „Изследване на Китай“ професор Т. Колин Кам-бъл показва, че препоръчителният дневен прием на протеини в САЩ е силно завишен. Същото се потвърждава от сравнителния анализ на храненето на шимпанзетата и хората. „Шимпанзетата поддържат относително нисък и постоянен прием на протеини поради високата консумация на плодове...“1 Разгледах хранителното съдържание на десетки зелени зеленчуци и с радост открих, че аминокиселините, които се намират в малко количество в едни от тях, в други са високи. Иначе казано, ако консумираме разнообразни зелени храни, ще приемаме предостатъчно от всички незаменими аминокиселини. Погледнете съдържанието на незаменими аминокиселини в къдравото зеле и дивата лобода в таблицата по-долу. Избрах къдравото зеле, защото се намира най-лесно на пазара. Дивата лобода е един от най-разпространените ядливи плевели и расте в различни климати. Повечето фермери могат да ви я покажат. В лявата колона виждате препоръчителните средни количества незаменими аминокиселини за възрастен човек2. В дясната са стойностите на съответните аминокиселини, съдържащи се в дивата лобода и къдравото зеле. Обърнете внимание, че тъмнозелените листни зеленчуци съдържат сходни или по-големи количества аминокиселини от препоръчителния дневен прием. От таблицата е видно, че половин килограм къдраво зеле съдържа повече протеини от препоръчителния дневен прием според Американската агенция по храните и лекарствата. Но погрешното поставяне на всички части на растенията (корени, стъбла, цветове, листа и пр.) в общата категория „зеленчуци“ и допускането, че те имат еднакви свойства, води до неправилното заключение, че зелените храни са бедни на протеини. Той, от своя страна, е причина за лошо хранене и страдания в продължение на десетилетия. Липсата на научни данни за хранителното съдържание на зелените листа е породила голямо объркване сред повечето хора, включително специалисти. Както пише д-р Джоел Фърман в книгата си „Храни се, за да живееш“: „Дори лекарите и диетолозите... с изненада научават, че... когато човек консумира големи количества зеленолистни зеленчуци, той приема значителни количества протеин“3. В лекциите си писателката и преподавателка Тоня Заваста споделя забележителното си наблюдение: известен факт е, че млякото е богато на белтъчини, казва тя, и ние никога не се питаме откъде ги е добило то. Дали кравите произвеждат толкова много протеини от въздуха? В Русия фермерите хвалят млякото си така: „Толкова е прясно, че само преди четири часа беше трева!“ Всеки ден по телефона, електронната поща и по време на лекции ми се задава един и същи въпрос: „Откъде да получавам протеини?“ Тъй като съм запозната с разпространеното объркване по отношение на зеленчуците, разбирам защо този въпрос е станал толкова чест. Повечето хора не знаят, че зелените листа са богати на незаменими аминокиселини и затова се опитват да си ги набавят от други хранителни групи, за които е известно, че имат високо съдържание на протеини. Нека обаче изясня разликата между сложните белтъчини, които се намират в месото, млечните продукти и рибата, и индивидуалните аминокиселини в плодовете, зеленчуците и най-вече зеленолистните храни.
Ясно е, че организмът трябва да работи значително по-малко, за да образува протеини от разнообразието от индивидуални аминокиселини от зелените растения, отколкото от вече комбинираните дълги белтъчни молекули, съчетани от чужд, напълно различен от нашия организъм като този на кравата или пилето. Бих искала да обясня разликата между сложните протеини и индивидуалните аминокиселини с един простичък пример. Представете си, че трябва да ушиете сватбена рокля на дъщеря си. Приемането на сложни протеини от крави или други животни е същото като да отидете в магазин за втора употреба, да накупите множество рокли, носени от други жени, да се приберете у дома и да прекарате часове наред в изрязването на парчетата, които ви харесват, за да съшиете нещо от тях. Този вариант отнема много време и енергия и оставя след себе си купища боклук. По този начин никога няма да направите идеалната рокля. Приемането на индивидуални аминокиселини е все едно да заведете дъщеря си в магазин за платове, да купите красив нов плат, дантели, копчета, панделки, конци и перли. С тези основни елементи можете да ушиете прекрасна рокля, която идеално да подхожда на уникалното й тяло. По същия начин, когато ядете зелени храни, вие си „купувате“ нови аминокиселини, прясно образувани от слънчевата светлина и хлорофила, с чиято помощ организмът ви ще възстанови частите си според собствената ви, уникална ДНК. И обратното, организмът ви ще се затрудни да образува идеалната белтъчна молекула от чуждите молекули, които се състоят от напълно различни комбинации на аминокиселини. Освен това, организмът ви най-вероятно ще поеме множество ненужни, мъчни за преработване вещества. Те ще обикалят дълго време из тялото ви, причинявайки алергии и други здравословни проблеми. Професор У. А. Уокър от Катедрата по дие-тология в Харвардския фаултет по обществено здраве казва: „Недокрай преработените белтъчни фрагменти могат да попаднат в кръвта. Приемането на тези големи молекули допринася за развитието на хранителни алергии и имунни нарушения“4. Иронията е, че, консумирайки животински протеини, много хора развиват недостиг на незаменими аминокиселини. Той мо же не само да бъде опасен за здравето, но н драстично да промени възприятията ни за живота, чувствата и поведението ни. За да произвежда невротрансмитери, организмът използва незаменими аминокиселини като тирозин, триптофан, глутамин и хисти-дин. Невротрансмитерите са естествени химични вещества, които улесняват предаването на информация между мозъчните клетки. Тези вещества управляват емоциите, паметта, настроението, обучителните ни способности и съня. Невротрансмитерите са основна тема на научните изследвания, свързани с мен-талното здраве, през последните три десетилетия. Според проучването на Джулия Рос, специалист по хранителна психология4, ако организмът изпитва липса на определени аминокиселини, човек може да развие сериозни симптоми на психичен и физиологичен дисбаланс и тежък глад за нежелани вещества. Нека вземем за пример тирозина и фенилаланина. Недостигът на тези аминокиселини може да предизвика: • депресия; • нарушена концентрация; • липса на енергия; • дефицит на вниманието. Също така може да доведе до невъздържан глад за: • сладко; • аспартам; • кофеин; • скорбяла; • алкохол; • кокаин; • шоколад; • марихуана; • тютюн. С помощта на данни от официални източници6 изчислих количествата на тези две незаменими аминокиселини, които можем да получим от пилето и тъмнозелената цикория, по-точ-но ендивия, градинска жлъчка: Пиле (една порция) тирозин: 222 мг фенилаланин: 261 мг Ендивия (една глава) тирозин: 205 мг фенилаланин: 272 мг Както виждате, противно на разпространеното схващане, в зелените листа се съдържат висококачествени протеинови „тухлички“. Според проф. Т. Колин Камбъл „има купища неоспорими доказателства, показващи, че тъй наречените „нискокачествени“ растителни протеини, които позволяват бавно, но постоянно синтезиране на нови протеини, са най-здравословният вид протеини“7. Така например, протеините от зеленолистните зеленчуци не водят до странични ефекти като рак. Въпреки това в много книги дори не са посочени като източник на протеини, просто защото все още не са достатъчно изучени. Зелените храни осигуряват достатъчно протеини на тревопасните животни, за да градят мускулна маса. Ето какво научих от първия си американски приятел, Питър Хагърти от Мейн, фермер с бакалавърска степен по психология от Харвардския университет: Когато овцете ни са в обора и ядат концентрирана храна като смляна царевица и овес, те по-бързо качват на тегло, но когато агнетата достигнат 55 кг, или 90 % от теглото за колене, започват да превръщат тази концентрирана храна в тлъсти-ни, които крайният потребител ще изреже и изхвърли. Когато се хранят с трева, агнетата наддават по-бавно, но трупат много малко тлъстини. Затова моят извод е, че концентрираните смески водят до трупането на лесно горими мазнини, а тревата - на качествена мускулна маса. Накратко казано, зелените храни осигуряват протеини под формата на индивидуални аминокиселини. Тези аминокиселини се усвояват от организма по-лесно от сложните протеини. Разнообразието от зеленолистни зеленчуци може да ни достави всички протеини, от които се нуждае уникалното ни тяло. / ФИБРИТЕ: ВЪЛШЕБНАТА ГЪБА Ето какво казва д-р Бърнард Дженсън, един от най-уважавани-те специалисти по хранене в света и автор на множество популярни книги: Всяка пречистваща програма трябва да започне от дебелото черво... През петдесетте години, в които съм помагал на хората да побеждават различни болести и увреждания, ми стана пределно ясно, че в основата на повечето здравословни проблеми стои лошата работа на дебелото черво. Лечението на 300 000 пациенти ме убеди, че преди всичко трябва се погрижим за него, за да може да настъпи каквото и да било ефективно изцеление1. Главната цел на консумирането на фибри е отделянето. Без фибри е невъзможно пълното отделяне на ненужните вещества. Човешкото тяло е така устроено, че почти всички токсини от всички части на организма, включително милионите мъртви клетки, свършват в човешката канализация - дебелото черво. То се пълни с отпадна материя, толкова наситена с отрови, че я гледаме с отвращение и не смеем да я докоснем. За да изхвърли тази материя навън, организмът се нуждае от фибри. Съществуват да основни вида фибри (влакна): разтворими и неразтворими. Разтворимите фибри, които се намират в плодовете, фасула, граха, овесените трици и най-вече в семената от чия, имат желеобразна консистенция, която подобрява изхождането, като увеличава баласта в дебелото черво. Разтворимите фибри събират холестерола в тънкото черво и го отвеждат вън от тялото. Някои видове разтворими фибри като например пектина (който се съдържа в ябълките) и гума гуар (в семената от чия, овесената каша, бобовите растения и манго) забавят освобождаването на захарите от храните, които приемаме, и така намаляват риска от диабет. Неразтворимите фибри се намират предимно в зелените растения, обелките, ядките, семената, боба и люспите на зърното. Отделителната система е изключително сложна и усъвършенствана от природата до най-малката подробност. Ще се опитам да обясня този процес с прост пример. Под микроскоп неразтворимите фибри изглеждат като гъби и действително служат като такива, защото като по чудо са в състояние да абсорбират много повече токсини от собствения си обем. Питали ли сте се някога защо хората държат гъби в кухнята си? Никога не почистваме мръсните плотове с нещо гладко като хартия или пластмаса. Гъбите улесняват почистването, като попиват мръсотията. Същото правят неразтворимите фибри: улавят токсините и ги изкарват от тялото право в тоалетната. Те са много по-добри от коя да е гъба, защото могат да поемат няколко пъти повече токсини от собствения си размер. Наричам ги „вълшебната гъба“. Ако не приемаме достатъчно фибри, по-голямата част от токсините ще се натрупват в организма ни. Тялото ни е така устроено, че всички токсини да се насочват към дебелото черво. Това е нашата „канализация“. Не забравяйте, че редовно изхвърляме килограми токсини. Откъде идват те - от вдишването на прах и азбест, от непреработена храна, от погълнати тежки метали и пестициди. Голяма част обаче идват от мъртвите клетки на собственото ни тяло. Като знаем колко малки са клетките, сме склонни да си мислим, че не могат да допринесат много за отпадните вещества. Нека обаче не забравяме, че всяка година се подменят 98% от атомите в тялото ни. Това означава, че ежегодно през системата ни преминават от трийсет до петдесет килограма мъртви клетки. Ако не бъдат изхвърлени, те се превръщат в изключително опасна отрова, защото веднага започват да гният. Важно е да се знае, че ако човек не приема достатъчно фибри, той трупа повече отпадни вещества, отколкото тялото му може да пребори. Също както не можем да почистим кухнята без гъба, така не можем да изхвърляме и отпадните вещества без помощта на фибрите. Представете си, че ви кажат да почистите огромно мръсно помещение, например гараж, само с един найлон. Аз бих се отказала. Човешкото тяло не се отказва. Но ако му липсват фибри, първото, което прави, е да накара кожата да поеме задачата по изхвърлянето на токсините. В резултат на това тя става груба и грапава. Когато червата се задръстят, тялото се опитва да изхвърля повече слуз през очите, носа и гърлото; потим се много повече; с една дума, организмът използва всички възможни изходи, за да се освободи от токсините, сякаш изхвърля боклука през прозореца вместо през вратата. Приемането на достатъчно неразтворими фибри „отключва вратата“, така че да можем да ги изхвърлим от тялото по лесния и нормален начин. Може би се питате от какво количество фибри се нуждаем, за да поддържаме доброто си здраве. Според проучванията дивите шимпанзета приемат средно над двеста грама фибри на ден3. Когато го прочетох, изчислих колко фибри консумирам аз. Оказаха се едва три грама, тъй като поемам много от зеленчуците под формата на изцеден сок. Често изстисквам плодовете и зеленчуците, за да не губя време и усилия да ги дъвча. От първите книги, които четох за соковете преди трийсетина години, бях научила, че фибрите са несмилаеми, не съдържат хранителни вещества и само натоварват храносмилателната система на човека. Соковете се превърнаха в мой неизменен навик. Дни наред, че дори и седмици, гордо пиех само сокове, опитвайки се да се „пречистя“ от токсините, убедена, че се храня изключително здравословно. Затова бях смаяна от сравнението между двестата грама фибри на шимпанзето и моите три. Нещо повече: осъзнах колко вредно е било за здравето ми да не приемам абсолютно никакви фибри със соковете. Реших, че не мога повече да си позволявам да изхвърлям фибрите. Разбира се, макар зелените смутита да превъзхождат соковете в много отношения, съзнавам, че в някои случаи последните могат да бъдат за предпочитане, например при хора със синдром на раздразнимото черво или други състояния. Албер Мосери, известният френски лекар, застъпник на естествената хигиена, радикално промени класическия Шелтъ-новски метод за постене с вода.4 От наблюденията си върху четири хиляди дългосрочни лечебни гладувания с вода, проведени в клиниката, той стига до извода, че дългосрочното гладуване е „рискована загуба на време“. Ето защо Мосери започва да препоръчва много по-кратки гладувания, последвани от „полупости“, в които към водата се добавя ограничено количество богата на фибри храна. През този важен етап от лечението пациентите му получават само половин килограм плодове и половин килограм зеленчуци на ден до постигане на пълно пречистване4. Д-р Мосери твърди, че възприемането на този метод дотолкова подобрява елиминирането на токсините, че сто процента от пациентите му показват симптоми на дълбоко пречистване под формата на тъмно покритие на езика, често въгленово черно или тъмнокафяво. От началото на последния век до днес по целия свят са проведени многобройни изследвания върху хранителните фибри. Днес ние разполагаме с неоспорими доказателства за множеството им лечебни свойства. Ето част от тях: • Фибрите могат да укрепят болното сърце5; • Намаляват холестерола, което понижава риска от сърдечни заболявания; • Предотвратяват редица видове рак, намаляват риска от онкологични заболявания, спомагат за изхвърлянето на канцерогенните вещества; • Намаляват риска от диабет и подобряват състоянието при вече настъпил такъв; • Стабилизират кръвната захар, като забавят усвояването на захарта4; • Усилват имунната система; • Поддържат състоянието на червата, намаляват запека и подпомагат редовното изхождане; • Предпазват от жлъчни камъни7; • Подпомагат полезните чревни бактерии; • Помагат за намаляване на теглото и предотвратяват преяждането; • Спомагат за изхвърлянето на излишния естроген; • Предпазват от язва. Дневният прием на фибри, препоръчван от Американската агенция по храните и лекарствата, е трийсет грама. Средностатистическият американец приема между десет и петнайсет грама фибри на ден8. Това далеч не е достатъчно - като се има пред вид, че трябва да абсорбират и изхвърлят няколко килограма отпадни вещества, тези десет грама са на практика нищо. Смятам, че недостатъчният прием на фибри е една от основните причини за преждевременното състаряване при хората. Погледнете кое да е диво животно. Трудно бихте познали възрастта на един елен, зебра, орел или жираф. Те изглеждат почти еднакво, независимо дали са на две или на петнайсет години. Дивите животни започват да проявяват признаци на старост едва последните седмици, преди да умрат. От друга страна, лесно можем да познаем възрастта на повечето хора с точност до пет години. Виждала съм обаче и много хора, които се подмладяват, след като са подобрили изхвърлянето на ненужните вещества от организма си. Убедена съм, че трябва да консумираме по трийсет до петдесет грама фибри на ден или повече. Приемът им обаче трябва да се увеличава постепенно. Ако за един ден преминете от десет на петдесет грама фибри, това може да бъде опасно. След десетилетия консумиране на обработени хрни, телата ни са дегенерирали. Освен това сме развили редица неестествени практики като прекалено ниска физическа активност и прекарване на повече време на закрито. Ето защо здравословните навици трябва да се въвеждат постепенно, за да дадем време на организма да се приспособи. Зелените смутита са идеални за целта. Много други източници на фибри и най-вече тези във формата на таблетки, често водят до драстично повишаване на хранителните фибри, което може да предизвика усещане за подуване и газове. Тези неприятни странични ефекти карат хората да се откажат, преди изобщо да са имали възможност да почувстват благотворния ефект на фибрите. Фибрите са важна част от храненето на шимпанзетата. Както вече отбелязах, те приемат по двеста грама фибри на ден. Освен голямото количество плодове и листа, те допълват менюто си със сърцевина и кора, които обикновено съдържат около 44 % фибри. Лененото семе е отлична добавка към храненето на човека, защото има висока концентрация на разтворими и неразтворими фибри: общо 26 %, 14 от които са разтворими и 12 - неразтворими. Само две супени лъжици ленено семе се равняват на шест грама фибри. Препоръчвам ви редовно да добавяте ленено семе към храната си. Ленените семена имат твърда обвивка и трябва да бъдат прясно счукани, за да извлечете максимална полза от тях. Можете да ги смелите с кафемелачка или в сухия съд на „Вита-Макс“. Препоръчвам ви да слагате по една-две супени лъжици ленено семе на салатите, супите и другите си ястия. Освен това лененото семе е добър източник на омега-3 мастни киселини и, както по всичко личи, най-богатият природен източник на растителен лигнин, важен фитонутриент с противораково дейст вие. В семейството ми добавяме ленено семе към храната всеки ден, често под формата на крекери или каша от ленено семе. Освен че приемат много фибри, шимпанзетата отделят по няколко часа всеки ден, за да дъвчат храната си. Натовареното ежедневие обаче ни е научило да се храним набързо. Вследствие на забързания живот храната ни е станала като цяло доста мека: картофено пюре, хляб, ориз. Челюстите ни, като всяка друга кост, се нуждаят от съпротивление, за да поддържат плътността си. Аз дори си направих собствен уред за упражняване на челюстите, който дъвча по една-две минути на ден, за да компенсирам липсата на твърда храна. Ако се интересувате, можете да видите продукта на моя уебсайт: http://jawexerciser.com. Зелените смутита имат нужда само от три до пет минути за приготовление, включително почистването. Един литър зелено смути съдържа приблизително дванайсет до осемнайсет грама фибри в зависимост от водното съдържание и вида на плодовете. Ако приемате млечни продукти, месо и други продукти от животински произход, добре е да знаете, че всички те изобщо не съдържат фибри. За да може организмът ви добре да изхвърля отпадните вещества, трябва да консумирате растителни храни. Колкото повече растителна храна ядете, толкова повече фибри приемате. Бих искала да ви дам идея от колко плодове, зелени храни и зеленчуци имаме нужда. Една средно голяма ябълка, банан или манго съдържа три грама фибри. Шепа къдраво зеле или листно цвекло съдържа един грам. Макар соковете да са вероятно най-питателната храна, смутитата са едновременно питателни и пречистващи. Тъй като недостигът на определени хранителни вещества и излишъкът от токсини са двете основни причини за заболяванията, най-добре би било едновременно да храним и пречистваме организма. Затова пийте редовно смутита! Изтегляне 240.2 Kb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||