Victoria Boutenko
Избегната операция на червата
Изтегляне 240.2 Kb.
|
Свързани:
ulicata-i-moyata-bezopasnost
- Навигация на страницата:
- Една година със зелени смутита
| Вики Креймър, Ескондидо, Калифорния
• Избегната операция на червата Храних се изцяло суровоядно цяла година - от ноември 2008 г. до декември 2009 г. Преди това страдах от пристъпи на дивер-тикулит на всеки три месеца в продължение на четири години. , Много се тревожех за бъдещето, защото нощем цапах леглото и не се усещах, докато не стане твърде късно. Освен това имах сериозни газове с отвратителна миризма. Когато започнах да приемам само сурова храна, получих тежка диария за един месец, но упорствах с подкрепата на натуропата си, защото бях готова да опитам всичко. Лекарите искаха да премахнат част от дебелото ми черво и аз бях на ръба да се съглася. С помощта на зелените смутита обаче положението започна постепенно да се променя. През последната година не съм имала проблеми със задържането, нито пристъпи. Трябва да внимавам със зеленчуците, към които съм алергична, като например листно цвекло. Сега хапвам риба и малко готвени зеленчуци, заради хипофункция на щитовидната жлеза, а в някои зелени храни като броколите и къдравото зеле има нещо, което се отразява зле на щитовидната жлеза, ако се консумират сурови. Когато се хранех сто процента суровоядно, наддадох на тегло, така че сега експериментирам, за да намеря подходящия за организма си баланс. Никога няма да се откажа от зелените смутита, които пием заедно със съпруга ми всяка сутрин. Карьлайн Кейс, Торонто • Една година със зелени смутита Започнах да пия зелени смутита през януари 2009 г., след като разгледах няколко интернет сайта за сурова храна. По-рано, през 2007 и 2008 г., след като се върнах на работа като учител, и под емоционалния стрес от смъртта на майка ми, качих около 12 кг. Бях сънлива, липсваше ми енергия, чувствах силно напрежение в горната част на гърба и врата си, постоянна тревожност и отслабващ интерес към работата и живота. Изпитвах непреодолим апетит за сладко, кафе, шоколад и чипс. Жлъчката се обаждаше все по-силно, а симптомите бяха придружени от болки в раменете и шията, главоболие с гадене и повръщане, подуване, болки в стомаха и непосилна умора. Отново започнах да вземам обезболяващи. Преди да ми поставят диагнозата злокачествен мозъчен гли-ом в десния темпорален лоб през 1995 г., си мислех, че се храня много здравословно: от дванайсетгодишна възраст бях вегетарианец (макар с прекъсвания), не консумирах захар и обработени бързи храни, нямах проблеми с теглото, не пушех, не пиех, не вземах никакви лекарства. Когато ми откриха тумора, медицината превзе живота ми. Иззе всички мои решения; аз се превърнах в пациент. Болестта ми продължи девет години до 2004 г., когато взех здравето си в свои ръце, след като едва не умрях от силен гърч, предизвикан от нисък натрий заради лекарствата срещу епилепсия и лошото хранене. Този ден петнайсетгодишната ми дъщеря не беше отишла на училище и на практика ми спаси живота, като повика линейка. Бях спряла да дишам, дробовете ми бяха колабирали. Не знаех какво се е случило, докато не се събудих три дни по-късно в интензивното, интубирана. Когато се прибрах у дома три дни по-късно, реших да спра всички лекарства, с които ме бяха изписали. Край на наркотичните обезболяващи като оксикодон и „МС Контин“, валиум, на леките болкоуспокояващи без рецепта, на лекарствата срещу епилепсия („за всеки случай“), на таблетките против гадене. Всички те се бяха отразили сериозно на качеството на живота ми и нервната ми система в продължение на девет години до степен да не мога да стана от леглото, да ходя на работа или да изляза от къщи. Като поглеждам назад, разбирам, че съм имала недиагностицирана депресия, предизвикана от рака и лечението, а обезболяващите са я маскирали и потискали. В рамките на една седмица започнах да се чувствам по-добре и черната мъгла сякаш се вдигна от мозъка ми. Върнах се в тялото си, постепенно се измъкнах от леглото. Вкусът и обонянието ми се завърнаха. По време на детоксикацията, която продължи като че ли над една година, реших да науча повече за храната и да се храня по-добре, което правя и през последните четири години. Когато започнах проучванията си, приоритетът ми беше да науча повече за натрия. След това направих списък на най-често срещаните храни, които стоят начело на всички таблици за витамини и минерали. Реших да консумирам повече от тях и да ги поставя в основата на диетата си. Ядях ги сготвени, тъй като в резултат на лъчетерапията и медикаментите на долната си челюст имам само един кътник и не мога да дъвча добре, особено сурова храна. Храната и хранителните вещества, които приемаме, са безкрайно подценявани от лекарите. В медицинските университети не се учи достатъчно за това. Години наред се сблъсквах със специалисти, чието лечение и начин на мислене винаги опираше до кочана с рецепти. Преди да открия зелените смутита, си мислех, че се храня здравословно по начин, подходящ за нестабилната ми кръвна захар, хормонални проблеми (ранна менопауза на трийсет и шест годишна възраст) и нисък натрий, причинен от лъчетера-пията. Обичайното ми меню включваше овесена каша със сушени плодове, сурова ябълка, семена и оризово мляко, задушени зеленчуци, супи с много сладки картофи, ядки, семена, фасул, тофу, риба или зърна. Не консумирах млечни продукти, пшеница и месо, с изключение на риба, както и никакви преработени храни, но в същото време не приемах прясна сурова храна и много малко зеленолистни зеленчуци. Някак си усещах, че отговорът ще се окаже суровата храна, но основното препятствие бяха лошите ми зъби. След като открих зелените смутита и започнах да пия по два литра на ден, започнах да усещам промяна в храносмилането си, подуването и енергичността си. Стана за няколко дни. По-рядко изпитвах глад за нещо, кръвната ми захар рядко се вдигаше или падаше. Настроението ми беше стабилно през целия ден, радвах се на по-силна мотивация и концентрация, симптомите на камъни в жлъчката намаляха, веднага отслабнах. Кожата ми се чувстваше по-добре, зъбите ми станаха по-бели. Имах желание отново да започна редовни физически упражнения и йога. Спрях кафето и дори вече нямам желание за чай. Преди слагах мед в чая си (без мляко), но сега нямам никакво желание за сладки неща и кофеин. Единственото, за което имам апетит, са свежи сурови храни и зелени смутита! Забелязах също, че ноктите ми са по-здрави, кожата ми не е толкова суха и очите ми определено имат повече блясък - и по-наситен зелен цвят! Главното е, че чувствам нещо, което мога да опиша само като жизненост, вътрешно оживление, увереност, че всичко е наред. Повишената енергия и физическите упражнения сложиха край на напрежението в мускулите, болките в ставите и посещенията при хиропрактика. Усещам, че умът и тялото ми се намират в по-добър баланс. Наблюдавам удивителен продължителен ефект: свалих излишните 12 кг и сега поддържам теглото си около 60 кг, без дори да мисля за това. През последната една година със зелени смутита не съм имала нужда от никакви болкоуспокояващи средства или лекарства срещу рефлукс и киселини. След като миналата година си купих книгата на Виктория за зелените смутита, опростих рецептата си и сега използвам по-голямо количество (3-5 чаши) от само един или два вида зелени листа с малко плодове и вода. Забелязах, че с намаляването на апетита ми за сладко вече не слагам банани, понякога ми стига и една ябълка. Най-вълнуващото е да изследвам различните биопродукти, които се отглеждат в нашия район и се продават на пазара и в специализираните магазини. Отначало използвах по-популярните тук видове спанак, китайско зеле (преди ги консумирах само готвени), листно цвекло, салати, марули, целина, краставици и плосък магданоз. След това открих цял нов свят от зелени храни: тученица, пореч, глухарчета, цикория, киселец, листа на моркови и цвекло, японска ряпа, розетно китайско зеле и различни видове тъмнозелени и чер-венолистни марули. Когато открия някой вид за първи път, устата ми се пълни със слюнка и нямам търпение да се прибера вкъщи и да го смеля. Около средата на годината имаше период, в който харчех твърде много пари за органични плодове и зеленчуци и реших да мина отново на готвена храна. Само след няколко дни почувствах разликата: сънливост, подуване, запек, болки в ставите и мускулите, нулева енергия. Затова се върнах към зелените смутита и се зарекох да ги пия цял живот. Когато се случи да гостувам на родителите си и да хапна готвена или пресолена храна, симптомите на жлъчни камъни веднага се връщат, и то с такава сила, че се налага да прекарам следващия ден на оризови бисквити и вода, преди да мога да почна отново със зелените смутита и суровата храна. Наложи се да купя още един блендер за дома на родителите ми! Чудесно е, че нещо толкова просто и лесно като зеленото смути може да има такъв силен благотворен ефект върху живота на човека; освен това е евтино и може да се приготвя с минимално оборудване и усилие. Лесно може да се впише в натовареното и напрегнато ежедневие на много хора. Чувствам се толкова окрилена, че искам да раздавам на всички около мен рецепти, да им давам да опитат и да ги вдъхновявам да пият зелени смутита. Неотдавна синът ми си купи собствен блендер и също пие по повече от литър всеки ден. Двамата водим интересни дискусии и спорове по въпросите на храненето. Той тъкмо завърши балакавърска степен по медицина. Доскоро беше убеден, че нещо си струва да се яде само ако в него има месо. Сега не може да повярва колко засищащи са зелените смутита, предвид че са съставени само от зелени зеленчуци и плодове. Когато беше у дома за Коледа, двайсетгодишната ми дъщеря също пиеше по повече от литър смутита на ден (приготвени специално като за начинаещ - с 2 чаши дребен или обикновен спанак, манго, диня или банан и джинджифил). Много й хареса. Прочете книгата ви за зелените смутита и дори я взе за себе си. На следващия ден ми писа, че вече е убедена и дори е излязла за продукти, но й трябва съветът ми. Сега вече и тя не харесва толкова сладки смутита и добавя повече зелени листа. С децата ми си пишем или говорим с какво сме приготвили смути-тата си почти всеки ден. Н. А. В Деня на ветераните7 се събудих в четири сутринта, чувствайки се много особено. Лявата ми ръка и левият ми крак не ме слушаха. Олюлявайки се, стигнах до банята, сдъвках два аспирина и допълзях обратно до леглото. До сутринта речта ми се бе върнала. Отидох в кабинета на доктора, още преди да е отворил, и седнах на верандата. Когато той дойде, веднага ме попита защо стоя така наляво. Прати ме в болницата за изследвания. След малко повече от двадесет и четири часа вече си бях върнала деветдесет процента от функциите и силата. Преминах всякакви изследвания, но бяха отрицателни. Заключението на лекарите беше, че в резултат на наднорменото си тегло и повишено кръвно налягане съм претърпяла инсулт, но благодарение на зелените смутита не се откриваха физически следи от него. Бях се възстановила невероятно бързо. Както моят лекар отбеляза, лошите ми хранителни навици ми бяха докарали затлъстяване и проблеми със сърцето, а една превъзходна храна ме беше спасила. Все още се боря със зова на сирените на стандартната американска „диета“, но не и със зелените смутита. Те ме държат далеч от болницата и ми помагат да водя здравословен, продуктивен живот. Отслабнах с девет килограма и възнамерявам да сваля още тридесет. Любимото ми смути зависи от сезона: през лятото то е къдраво зеле с диня, през есента - магданоз, ябълки и канела; през зимата - спанак и ананас, а през пролетта - глухарчета и манго. Има дни, в които ми се иска да раздам по една чаша от вкус-ната зелена напитка на всички хора по света. Затлъстяването в детска възраст добива епидемични размери в Съединените щати заедно със сърдечните заболявания и рака. Отговорът е прост и на една ръка разстояние. Изтегляне 240.2 Kb. Сподели с приятели:
|