Програма за световна евангелизация, която да донесе посланието на спасението до всеки човек на земята, във всяко поприще

Кенет Джентри

Гари Норт

След като доведе хората в Божието царство чрез покаяние, Бог очаква от тях да започнат да променят света си. Той няма предвид те да прекарват ден и нощ в раздаване на брошури; Той има предвид, че те трябва да реформират своя живот, своите семейства и своето ежедневно поведение пред Него и пред останалите хора. Евангелизирането означава да научим хората да се покоряват на Божия закон чрез силата от Святия Божи Дух. Евангелизирането означава покорство. Това е посланието на Исус: “Ако ме обичате, ще пазите Моите заповеди” (Йоан 14:15):

Повечето фундаменталисти искат разводнено евангелско послание, подходящо за деца и само за деца. Проблемът е, че децата порасват. Какво ще кажете на един току-що повярвал възрастен човек, когато ви зададе въпроса, “Добре, приех Исус като мой Господ и Спасител. Сега какво да правя?” Съвременният фундаментализъм ще му каже, че всичко, което трябва да направи е да каже на още някой за това, което е станало с него. Тогава този човек ще каже на друг, и така нататък, докато грабването отмени Великото поръчение.

Съвременният фундаментализъм гледа на благовестието като на огромна пирамидална кореспонденция. Нищо не е ценно в Божиите очи освен препращането на писма. Но Благовестието не е пирамидална кореспонденция. Това е добрата вест, че Исус вече е победил този свят и дава на учениците Си власт да разширяват Неговото господство в историята преди Той да се завърне.

Наша работа е да демонстрираме тази победа в живота ни, което означава във всяка страна от живота ни. Трябва да упражняваме господство. Трябва да правим това на първо място като църковни членове, но и във всички други области.

Ако в Едем нямаше падение, всеки човек съзнателно щеше да определя себе си на основата на господството под Бога (Битие 1:26-28). Точно това Бог каза на човека за това каква трябва да бъде неговата задача: да служи като Божий посредник на земята. Тази задача е наречена “обществен мандат” от холандските калвинисти в традицията на Абрахам Куйпер. Аз го наричам “завет на господство”.² Заветът на господство не отмина с падението на Адам; той беше препотвърден при “новото създание” след Потопа:

Факт е, че двете поръчения на Бога са свързани чрез своя статут на завети. Бог издаде първо завета на господство (семейство), защото човекът все още не се беше разбунтувал. След това даде Великото поръчение (църква), понеже беше положил юридическата основа за нов, всеобщ завет, който обвързва хора от всички раси и обществено положение под властта на Бога.

Институционалната Църква е главният изпълнител на Великото поръчение, защото само тя контролира законния достъп до тайнствата. Семейството е основната заветна агенция, чрез която се разширява завета на господство. Семейството в повечето случаи подкрепя финансово местната църква, освен ако няма спешна нужда за някое друго семейство. Църквите не са предназначени като организации с идеална цел да започват проекти под завета на господство. Задачата на местната църква е да проповядва, да дава морално ръководство, да изцелява болните, да храни хората в беда и да отслужва тайнствата. Тя не е определена да прави бизнес и да изпълнява други проекти, ориентирани към господство.

Държавата няма заветна функция в нито една от тези задачи, евангелизирането или господството, макар да подражава и на Църквата, и на семейството, когато стане бунтовна и автономна. Държавата е задължена от Бога да защитава църквата и семейството от физическа атака. Тя не трябва да става предприемаческа агенция. Нейната задача е негативна: да налага негативни мерки срещу злосторниците (Римляни 13:3-7). Социализмът е резултат от държава, която е псевдосемейство; империята е резултат от държава, която е псевдоцърква.

Ние проповядваме централното място на Църквата. Но ние проповядваме също, че целият свят трябва да се доведе под Божието праведно управление.

Онези, които се наслаждават да упражняват власт, не се колебаят да злоупотребяват с тази неизбежно йерархична страна на всяко общество. Те вярват в религията на силата. Онези, които се страхуват от отговорността, са склонни да търпят насилие в името на сигурността. Те вярват в религията на бягството. Това, което не се проповядва от нито една от тези религии, е свободата под Бога, която означава себевладение под изявените в Библията Божии закони. Богът на Библията нанася в историята предсказуеми отрицателни санкции и изпраща хората във вечни мъки, ако откажат да направят завет с него. Този Бог е посрещан с омраза.

Християнството е алтернативата на религията на властта и на религията на бягството.³ То проповядва цялата Библия, което включва и завета на господство. То проповядва възстановяване с Бога, което означава възстановяване на управляваната от закона човешка власт над целия свят.⁴ Но без изкупление и без покорство на библейския закон Бог не може да разчита на хората да упражняват законно господство. Затова по благодат той осигури начин за възстановяване. Това е спасяващото, изцеляващо благовестие на Исус Христос. Нищо няма да бъде изключено от изцелението на Христос: нито семейството, нито държавата, нито бизнесът, нито образованието, и със сигурност не и институционалната църква. Спасението е лекарството, което изцелява раните, нанесени от греха: всеки вид рана от всеки вид грях.

Затова беше дадено Великото поръчение: да даде възможност на човечеството да се завърне към вярно служене под Бога и над творението. Божието спасение ни връща към първоначалната задача: да упражняваме господство за Божия слава, според изявения в Библията Божий закон. Благовестието ще успее в историята преди Бог отново да дойде да съди света. Библията ни дава надежда за бъдещето.⁵

Книгата дава много бележки под линия и препратки към Библията, които той трябваше да пропусне в своята първоначална статия. Макар да е във висша степен увлекателна, това е и научна разработка на предмета. Тя е всеобхватна – дотолкова, че не очаквам пиетистките християни да й отговорят. Както написах и през 1990, тази книга ще ги накара да замълчат. И досега това е така.

Тази книга представя на християнските активисти дадените от Бога военни заповеди. В контраст пиетистите от всички есхатологически възгледи ще продължават да определят Божието царство достатъчно тясно, за да направят своето ограничено видение да съответства на резултатите от благовестието, и ще постигнат също толкова успех.

Величието на Великото поръчение е написана като мотивационна книга за хора, които имат нужда да бъдат убеждавани. Ако желаете да погледнете към източниците, изредени в бележките под линия, вероятно ще преосмислите целия въпрос за обхвата и метода на евангелизирането. Д-р Джентри е свършил своята домашна работа.

Нека критиците му да се потрудят и да свършат поне същото количество домашна работа. Те дължат това на Бога, на себе си и на своите последователи. Да продължат да настояват, че Джентри е разбрал погрешно Великото поръчение съвсем не е същото като да го докажат. Да се опровергае тезата му не е като да се напишат две страници преглед на книга в някое домашно списание или научно периодично издание.

Надеждата ми е, че тази книга добре ще послужи на църквата в бъдещата епоха на исторически безпрецедентно съживление. Такова съживление, ако дойде в наши дни, ще бъде международно. Надявам се то да бъде и цялостно. Без теологическа защита на цялостното естество на Божието изкупление в историята не може да има дълготрайно съживление. Тази книга дава библейските доказателства за цялостното естество на Великото поръчение.

Ако Джентри е прав в своя анализ на значението на Великото поръчение, тогава всяка църква, всяка семинария и всяко нецърковно служение трябва да преосмисли какво прави и защо го прави. Такова преосмисляне ще бъде болезнено, но не толкова, колкото надвисналите над историята Божии присъди – друго учение, което съвременната църква удобно е забравила.⁶

В съвременния християнски свят срещу тезата на Джентри ще има голяма съпротива. Трудно е да се предлага отговорност, а изведнъж се оказва, че има толкова много неща, които трябва да се свършат. Нашата задача днес е пораснала до такива размери, защото дълго време несвършената работа се е трупала. Християните са пренебрегнали задачата, поставена им от Бога. Ние сме изгубили поне три века, повечето от църквите и всеки университет. Можем и трябва да си върнем тези институции, заедно с много други, които християнството никога не е контролирало. Поръчано ни е да направим това. Трябва да се захващаме за работа.

В своите книги Джентри възприема умерена реторика, точни аргументи и цитира много библейски стихове. Тази не е изключение. Неговите книги са красноречиво свидетелство срещу често чуваното твърдение от този или онзи критик: “не мога да приема теономията поради рязката реторика на Норт и теологичната безкомпромисност на Бансен.” Трябва да сме внимателни да разграничаваме извиненията от основанията.

Великото поръчение дълго време е служило и продължава да служи и днес като военна заповед за Христовата Църква в света.⁷ Рядко има мисионерска конференция, която да не се позове на този текст. Малко са деноминациите, които са били основани без някакво позоваване на него. Повечето ортодоксални християни, независимо към коя деноминация и към кое теологическо течение принадлежат, са издигали това като своето знаме в служението на Христос.⁸

Но правилно ли се разбира днес Великото поръчение? Дали пълнотата на неговото значение се разбира от привържениците му? Наистина ли схващаме Величието на Великото поръчение? Тези въпроси стават все по-важни в евангелските кръгове.
Проблемът
Със сигурност най-важният дебат между либералните и ортодоксалните теолози днес е свързан с въпроса за непогрешимостта на Писанието. Дали Библията наистина е Божие Слово и дали е без грешка? Притежава ли тя безпогрешна власт като несъмненото откровение от Бога? Това е фундаментален въпрос с големи последствия за християнската вяра и практика.⁹

Сред евангелските християни днес се развива подобна дискусия. Тя е свързана с проблема за привидната неприложимост на Писанието. Трябва ли да се прилага уверено цялото Писание към живота днес? Божието Слово практично ли е за християнския живот и обществено поведение във всяка област на съвременното общество?¹⁰ И значението на Великото поръчение лежи точно в сърцето на тази важна дискусия.

Като цяло въпросът за величието на Великото поръчение може да се разреши чрез правилно отговаряне на следните три основни въпроса:

1. Какво е Великото поръчение? А: Великото поръчение напълно нова божествена програма ли е в отговор на греха, която се поставя в ярък контраст и не е продължение на старозаветната програма? Б. Или то е завършекът на древната заветна програма на Бога в отговор на греха, и осъществяването на развитието на прогреса на изкуплението, което е приемствено със Стария Завет?

2. Каква е целта на Великото поръчение? А. Неговата цел песимистична ли е, насочваща Църквата да бъде предизвикателен свидетел в безнадеждно изгубен и умиращ свят и въпреки силната му съпротива да “изтръгва главни от огъня”? Б. Или неговата цел е оптимистична, даваща на Църквата сила успешно да работи за спасението на света срещу всяка съпротива, докато води мнозинството от хората към спасение?

3. Какво е естеството на Великото поръчение? А. Неговото естество индивидуално ли е, стремящо се към спасението на отделните изгубени грешници, с намерение да ги обучи в техния личен живот и обществено поклонение? Б. Или неговото естество е цялостно, стремящо се към спасението на отделните изгубени грешници, с намерение да ги обучи в техния личен живот, обществено поклонение, но и развитие на християнско общество?

Моят подход към Великото поръчение се състои в това да предлагам съсредоточен и внимателен екзегетичен анализ на Матей 28:18-20. Ще поставя за разглеждане широк обхват текстове от цялото Писание, за да изпълня с плът пълното библейско значение на Поръчението. Въпросът пред нас е, както беше казано по-горе, приложимостта на Писанието – на цялото Писание – за съвременния живот и общество.

Моята надежда е, че това изследване ще просвети и ще даде предизвикателство на читателите. Моят замисъл е да просветя християните в учението на Писанието по този важен въпрос и да ги насърча да приложат библейските принципи към целия живот. Поръчението пред нас е наистина велико, защото то се позовава на “всяка власт” (Матей 28:18) да се научат “всичките народи” (Матей 28:19), на “всички неща” (Матей 28:20а), които Исус каза на своите ученици. То дава и сигурната надежда, че Исус ще бъде с нас “през всичките дни” (Матей 28:20б), за да се увери, че поръчението е изпълнено.

Преди да започна по същество, трябва да се спра на основите на Великото поръчение. То се гради на два основополагащи камъка: сътворението и завета. В първите две глави разглеждам свързаните въпроси, извлечени от сътворението и от завета.