и само да не изглеждаме зле в очите на хората, колкото повече са онези, които знаят за изразената от нас позиция, толкова понеохотно ще отстъпим от нея. Двама известни социални психолози - Мортън Дойч и Харолд Джерард, правят експеримент, който показва как публично изразената позиция води до устойчива последователност в по-нататъшните действия. Те възлагат на студенти задачата да преценят на око дължината на няколко начертани линии. Част от студентите трябва да запишат своето мнение на лист, върху който е отбелязано името им, и след това да предадат листа на експериментатора. Втора група студенти също записват своите оценки, но правят това върху „магическа дъсчица“, от която изтриват мнението си, преди някой да успее да го прочете. Третата група студенти не записват нищо, а трябва само да запомнят. По този хитроумен начин Дойч и Джерард разделят студентите на три групи: такива, които се обвързват публично, такива, които се обвързват само лично, и такива, които по никакъв начин не се ангажират със своите преценки. Това, което Дойч и Джерард искат да разберат, е коя от трите групи студенти ще прояви най-голямо упорство при отстояването на мнението си, когато стане ясно, че направените преценки са грешни. За целта на
115 всички са представени доказателства, че първоначалните преценки са неправилни, и им е дадена втора възможност да ги променят. Резултатите са доста красноречиви. Студентите, които не са записали първоначалните си преценки, най-малко държат на тях. Щом се появяват доказателствата, които
