117 направихсписък на всички хора, които наистина държах да ме уважават. После купих празни визитки, на които написах: „Обещавам ви, че никога повече няма да изпуша и една цигара. “ В рамките на седмица раздадох или изпратих подписаните картички на всички от списъка - на баща ми, на брат ми, на моя шеф, на най- добрата ми приятелка, на бившия ми съпруг, на всички, освен на един човек - на тогавашния ми приятел. Просто бях луда по него и ужасно исках той да ме цени като човек. Много дълго мислих дали да му дам картичка, защото знаех, че ако не успея да удържа това обещание към него, ще е по-добре да умра. После един ден в офиса — а той работеше в същата сграда - отидох при него, подадох му картичката и си тръгнах, без да кажа нищо. Отказването от цигарите беше най-трудното нещо, което съм правила. Може би хиляда пъти си помислих, че не мога повече и трябва да изпуша една цигара. Но когато и да се случваше това, веднага си представях, че всички хора от моя списък, и особено този мъж, ще изгубят уважение към мен, ако не успея да удържа на думата си. Това беше достатъчно, за да не посегна към цигарите никога повече. Но знаете ли, интересното е, че онзи мъж се оказа истински мухльо. Сега изобщо не мога да си представя какво съм намерила в него. Но тогава, без сам да знае за това, той ми помогна да премина през най-трудната част от най-трудното нещо, което някога ми се е налагало да направя. Сега вече дори не го харесвам. Но все още съм му благодарна по някакъв начин, защото мисля, че той ми спаси живота. Допълнителното усилие Друга причина писмените ангажименти да упражняват толкова ефективно въздействие е, че те изискват повече
