Робърт Чалдини - Влиянието. Психология на убеждаването
Стомасите ни говорят, когато правим неща, за които смятаме, че не са добри за нас. Сара не мисли нищо подобно. Ако питате нея, тя е направила правилния избор и действа в съответствие с него.
149 И все пак, освен ако не греша, има нещичко у Сара, което разбира, че нейният избор е бил грешка, а настоящият ѝ житейски ангажимент е плод на глупава последователност. Къде точно се намира това сетиво, не можем да бъдем сигурни. Но в нашия език то се нарича „дълбоко в сърцето“. По дефиниция това е място, където не можем да заблуждаваме себе си. Това е място, до което нито едно от нашите оправдания и нито едно от нашите разумни основания не достигат. Там Сара знае истината, въпреки че все още не може да чуе нейния глас заради смущенията и шума, който излъчват изградените от самата нея приспособления, с които подкрепя решението си. Ако Сара е сгрешила в избора на Тим, колко време ще мине, преди тя да проумее това, преди да се стигне до силен удар дълбоко в сърцето. Никой не може да каже. Едно обаче е сигурно: докато времето си минава, многото алтернативи, които има тя в замяна на Тим, изчезват. Ще бъде добре по- скоро да разбере дали наистина не прави грешка. Винаги е по-лесно да се говори, отколкото да се действа. На нея ѝ се налага да намери отговор на изключително сложен въпрос: „Предвид това, което знам сега, ако имам възможност да върна времето назад, ще направя ли отново същия избор?“ Основният проблем е в частта „предвид това, което знам сега“. Какво по-точно знае тя сега относно Тим? И каква точно част от онова, което мисли за него, е резултат от отчаяния опит да оправдае своето собствено
