няколко цента по-малко, отколкото на другите бензиностанции. Вече с „пистолета" за наливане в ръка обаче, аз забелязах, че цената, написана върху колонката. беше с два цента по-висока от рекламираната. Когато посочих разликата на минаващия служител, както покъсно разбрах - собственикът, той промърмори неубедително, че цените са се качили преди няколко дни и не е имало време да променят надписа. Опитах да реша какво да правя. Хрумнаха ми няколко причини да остана: „наистина ми трябва бензин“, „така и така съм тук и може да се каже, че бързам“, „май си спомням, че колата ми върви по-добре с този вид бензин“.
151 Налагаше се да определя дали тези причини са истински или са просто оправдания за решението ми да спра тук. Така че си зададох жизненоважния въпрос: „Ако знаех това, което знам сега за действителната цена на бензина, и можех да върна времето назад, щях ли да направя пак същия избор?“ Като се съсредоточих върху първия прилив на впечатленията, отговорът, който усетих, беше ясен и категоричен. Щях да отмина. Тогава разбрах, че без примамката в цената, всички останали причини, които бях измислил, нямаше да ме доведат тук. Не те бяха породили решението ми, а моето решение ги беше създало. Така се случи, че се появи още една причина за моето окончателно решение. Тъй като все още стоях пред колонката с маркуча в ръка, аз се чудех дали няма да е подобре все пак да го използвам, вместо да си създавам неудобството да зареждам на друго място при същата цена. За щастие собственикът на бензиностанцията беше
