по себе си представляваше малък интерес за мен,
изведнъж беше станало особено привлекателно само
защото скоро щеше да бъде недостъпно.
Така се сблъсках с принципа на дефицитността -
възможностите изглеждат по-ценни за нас, когато тяхната
наличност е ограничена. И започнах да забелязвам неговото
влияние върху редица мои действия. Така например,
редовно прекъсвам интересен разговор с някого, за да
отговоря на телефонно обаждане на напълно непознат
човек. В тази ситуация този човек има една неустоима
черта,
която
моят
събеседник
не
притежава:
потенциалната
недостъпност.
Ако
не отговоря
на
обаждането, аз ще го изгубя (заедно с информацията, която
носи) завинаги. Без значение, че текущият разговор може
да е много по-интересен или важен - много повече,
отколкото по принцип мога да очаквам да бъде
обикновеният телефонен разговор. С всяко затихване на
телефонния звън възможността да разберете какво ви носи
обаждането безвъзвратно си отива. Това е причината в
този момент тя да бъде по-желана от другата.
Мисълта за потенциална загуба играе голяма роля при
взимането на решения. Всъщност, изглежда, за хората
посилен стимул е мисълта, че ще изгубят нещо, отколкото
мисълта, че ще спечелят нещо със същата стойност.
Например, ако се казва колко пари ще изгубят хората от
лошата изолация на къщите им, вероятността да дадат
пари за топлоизолация е много по-голяма, отколкото ако им
се каже колко пари могат да спестят.
Подобни са резултатите и в здравеопазването. Брошурите,
които подканят младите жени редовно да следят за
евентуални признаци за рак на гърдата са значително
Изтегляне
Сподели с приятели: |
