не прочетох в един вестник, че в мормонските храмове
имало специално вътрешно помещение, до което няма
достъп никой, освен верните последователи на църквата.
Дори потенциалните новопокръстени не можели да го
виждат. Правилото има само едно изключение. Няколко
дни непосредствено след построяването на такъв храм на
външните лица се позволява да обиколят цялата сграда,
включително и иначе забранените помещения.
Според историята във вестника храмът в Меса наскоро бил
ремонтиран, при това толкова сериозно, че според
църковния стандарт можел да се приеме за
„новопостроен“. Ето защо само през следващите няколко
дни хора, които не са мормони, можели да видят мястото,
което обикновено е забранено за тях. Много добре си
спомням ефекта, който статията оказа върху мен. Веднага
реших да разгледам храма. Но когато се обадих на приятел
да го попитам дали иска да дойде с мен, изведнъж проумях
нещо, което също толкова бързо ме накара да променя
решението си.
След като отклони поканата, моят приятел се зачуди защо
аз толкова искам да отида. Тогава трябваше да призная, че,
вярно, никога дотогава не ми беше хрумвало да разглеждам
храма, нямах никакви въпроси за мормонската религия,
като цяло не се интересувах от църковна архитектура и не
очаквах да намеря нищо по-зрелищно или вълнуващо от
онова, което може да се види и в други храмове, църкви
или катедрали от района. Докато говорех, ми стана ясно, че
особената привлекателност, която храмът придоби за мен,
310 се дължеше на една единствена причина: ако в най-скоро време не разгледам забраненото помещение, няма да имам възможност да го направя никога вече. Нещо, което само Изтегляне Сподели с приятели: |
