обзема ни физическото вълнение. Особено в случаите,
които включват директно съревнование, кръвта кипва,
полезрението се стеснява и емоциите се покачват. Колкото
повече ни обземат чувствата, толкова повече отстъпват
разумът и трезвостта. В условията на трескава надпревара
става все по-трудно да бъдем спокойни и да запазим
трезвата си преценка за ситуацията. Както казва
президентът на телевизия Ес Би Ес Робърт Уд
непосредствено
след
приключението
с
„Посейдон“:
„Манията за притежание те сграбчва и може да не успееш
да се спреш. Тук място за логика няма.“
348 Ето какво е нашето положение тогава: познаването на причините и начините, по които принципът на дефицитността оказва натиск върху нас, може да се окаже недостатъчно да ни предпази от него, защото знанието има познавателен характер, а когнитивните процеси биват потиснати от нашата емоционална реакция спрямо дефицитността. Всъщност това може да бъде и причината за голямата ефективност на тактиките, разчитащи на дефицитността. Когато някой ги прилага умело, нашата първа защитна линия срещу глупавото поведение - внимателният анализ на ситуацията - може да се окаже доста неблагонадеждна. Но ако заради разпалеността, която замъглява ума ни, ние не можем да разчитаме познанията за принципа на дефицитността да ни помогнат да вземем подходящите предпазни мерки, на какво тогава можем да разчитаме? Вероятно в духа на изтънчения стил на джиу-джицу можем да използваме самата разгорещеност като основен признак. Изтегляне Сподели с приятели: |
