средно по два от неговите лотарийни билети, а някои са взели цели седем. Дори да се придържаме към средните цифри, можем да кажем, че Джо е направил успешна сделка: 500% възвращаемост на инвестициите е истинско постижение. Но в случая с Джо тези 500% възвращаемост се равняват само на 50 цента. В състояние ли е правилото за реципрочност да породи действително значими различия в големината на разменяните услуги? При подходящи обстоятелства определено може. Вземете за пример разказа на моя студентка за един неин доста неуспешен ден: Преди около година ми се случи да не мога да запаля колата. Докато се чудех какво да правя, към мен се приближи един младеж и в края на краищата успя да я запали. Аз му казах: „благодаря“, той отвърна: .„моля“. Като си тръгваше, му казах, че ако някога има нужда от услуга, може да се обади. След около месец младежът почука на вратата и помоли да му дам колата за два часа, тъй като неговата била в магазина. Аз се чувствах задължена, но и донякъде се колебаех, защото колата беше съвсем нова, а той изглеждаше доста млад. Покъсно установих, че няма книжка и застраховка. Така или иначе, дадох му колата. И той напълно я потроши. Как е възможно една интелигентна млада жена да се съгласи да даде новата си кола на напълно непознат човек (при това съвсем млад) само защото преди месец ѝ е направил малка услуга? Или по-общо казано, защо се случва така, че тези дребни първи услуги често пораждат по- големи ответни услуги? Една от много важните причини, която може да се изтъкне, е твърде неприятният характер на чувството за задълженост. Повечето от нас не могат да
