приемането на кока-колата създава задължение, което си проличава много ясно, когато Джо изразява желание да продаде няколко билета. Забележете наличието в случая на една много важна асиметрия: всички действително свободни решения ги взима Джо. Той избира каква да бъде първоначалната услуга и той избира каква да бъде ответната услуга. Разбира се, някой би казал, че участникът е имал възможност да откаже на всяко от предложенията на Джо. Но това би било доста грубо като отношение. Ако отговори „не“ на което и да е от предложенията, участникът ще се противопостави на
51 естествените културни сили, благоприятстващи социалния ред на реципрочността, в който се вписват действията на Джо. Степента, в която дори нежелана услуга, след като веднъж е получена, поражда задължение, може чудесно да се илюстрира с методите за събиране на помощи на обществото „Харе Кришна“. Като наблюдавах редовно стратегията на кришнарите на летището, аз успях да запиша няколко типа реакции от страна на пътниците. Най-редовно се случваше следното. Посетител на летището, да речем някакъв бизнесмен, върви забързано през гъста тълпа от хора, когато внезапно кришнар се изпречва на пътя му и му подава цвете. Преди още да е разбрал какво става, човекът го взима. Почти веднага след това той се опитва да го върне обратно и казва, че не иска цветето. Кришнарят отговаря, че това е подарък от Кришна обществото и трябва да го задържи..., но Кришна обществото ще му бъде благодарно за малко парично дарение. Човекът продължава да протестира: „Аз не искам това цвете. Ето, вземете си го.“ И отново кришнарят
