Робърт Чалдини - Влиянието. Психология на убеждаването
55 понасятусещането, че са длъжници на някого. То ни тежи като бреме, което искаме да отхвърлим. Не е трудно да се открие и източникът на това чувство. Тъй като взаимните ангажименти са много жизнени в човешката социална система, ние сме научени да се чувстваме неудобно, когато не ги следваме. Ако можехме да загърбим необходимостта да върнем нечия първоначална услуга, бихме прекъснали веригата на реципрочност и бихме намалили вероятността нашият благодетел да направи такива услуги в бъдеще. Нито едно от тези неща не е в интерес на обществото. Ето защо още от деца ни учат как да се чувстваме емоционално неспокойни под бремето на задължението. Това е единствената причина, поради която може проявим готовност да направим по-голяма услуга от онази, която сме получили, просто за да се отървем от психологическото бреме на дълга. Има и още нещо. Човек, който нарушава правилото за реципрочност, като приема, без да прави опит да върне доброто дело на другия, определено не е харесван от социалната група. Разбира се, с изключение на случаите, когато човек не може да се отплати поради външни обстоятелства или невъзможност. В останалите случаи обаче има силна антипатия към хората, които не действат в съгласие с нормите на правилото за реципрочност. „Муфтаджия“ и „мошеник“ са неприятните прозвища на такива хора. Те са дотолкова нежелани, че понякога сме готови дори на неравностойна размяна, само и само да ги избегнем. Наличието на вътрешен дискомфорт, съчетан с възможността от публично посрамване, има сериозна
